Page:RBE Tom1.djvu/653

От Читалие
Версия от 06:28, 5 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


то, дребничкият безроден и бездомен мъж, .. , бе загинал заедно с другите ятаци от селото. Ем. Манов, ДСР, 484. 2. Безотечествен. Той се стремеше към родината си, .. той не беше такъв безроден скитник, какъвто искат да го представят някои биографи. И. Спасова, ЧК (превод), 23. — Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Бесараба. Не можеш да се боиш от съперници, каквато е тая без-родна жидовка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 104. Подвластните на Византия народи лесно губеха народността си и ставаха безродни ромеи. М. Дринов, ППБН, 41.


БЕЗРОДИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Неп-лодородие, безплодие. Вдигнеш ли брадва на дърво, без да си посадил ново, не чакай милост от небето и плод от земята! Страшна е тогава мъстта на гората. Суша е името на тази мъст, безлюдност, безро-дие, пустош. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Ти всичко ми не пишеш, майко скъпа, / че болката е тъй дълбока, тъпа, / но аз те виждам просната на слога / как хълцаш по очи и молиш Бога / да се смили, молбите да послуша / и да запре безродие и суша. Ив. Бурии, ПТ, 49.


БЕЗРОДНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безотечественик. Безродник е Калокир; не му е — добро да струва на ромейци! Знам го: престолът на Бизанс го дразни. Той сам разбира, че в Бизанс може всеки другоземец да стане базилевс, .. : знае го добре лукавият патриций! Н. Райнов, КЦ, 123.


БЕЗРОПОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не роптае, не възразява, а изпълнява всичко покорно; покорен. Това [кадъните] бяха истински мълчаливи, безропотни робини. К. Константинов, ППГ, 23. Един разкапан от разврат тиранин иска да стъпи на гърба на цял народ, да го обърне на свой сляп и безропотен роб! Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 30. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.

2. При осъществяването на който няма ро-пот, който се извършва без ропот. Цели два месеца прекарахме в казармата, затворени, откъснати от света. От тъмно до тъмно ни внушаваха само едно — безропотно изпълнение на всяка заповед... П. Бобев, К, 30. Тя не отговори. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си, Сълзите й се попиваха от горчива мъка, от тихо и безропотно примирение. Д. Димов, Т, 27. Безропотен труд. Безропотно търпение.


БЕЗРОПОТНО. Нареч. от безропотен; без роптане, покорно. Не търпели безропотно хората, а се борили. Н. Хайтов, ШТ, 51. До известно време войникът мълчеше и безропотно понасяше ударите. И изведнъж .. извика остро и диво. Д. Ангелов, ЖС, 228. Дядото е господарят на къщата: .. , дава момчетата или момичетата си да шетат и да работят и те са длъжни да му се подчиняват безропотно. Н, 1883, кн. 1,30.


БЕЗРОДИЕ


БЕЗРОПОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безропотен. В един ъгъл чакат търпеливо да бъдат извикани от съда:..; една булка,.., дребничка, с простодушно, детско-симпатично лице, въз което лежи печата на безропотност. Ив. Вазов, БП, 75.


БЕЗРЪК, -а, -о, мн, -и, прил. Който е без една ръка или без ръце. Еднооки или едноноги, безръки, окраставели, вампиря-сали от мръсотия просяци най-добре използуват благоволението, което раздава празничното сърце. Хр. Бръзицов, НЦ, 40. Към нея скоро се присъедини един безрък младеж. П. Вежинов, ДМ, 97.


БЕЗРЪКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безръкавен. Той попристегна безръкавото си кожухче, намести краката си яко, .. , и уравновеси тежината на копието. О. Василев, 33, 40. Безръкаво елече.


БЕЗРЪКАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. За дреха — който е без ръкави. Той беше облечен, .. , с бели памучни гащи, .. , с червен пояс, .. и с един безръкавен елек, незапетлян отпред. Ц. Гинчев, ГК, 44. Влезе строен млад човек по безръкавна мрежеста фланелка. Бл. Димитрова, ПКС, 26. Безръкавен сукман.


БЕЗРЪКАВКА ж. Диал. Женска селска горна дреха без ръкави.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БЕЗРЪКАВНИК, Мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави. На гърдите си имаше сърмен джа-мадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев, ГК, 146. Бала, .. , дават на тъпавици да им ги овалят, и .. шият си дъждобрани, потури, беневре-ци, .., безръкавници, .. и други. Г. С. Раковски, П I, 86.


БЕЗРЪКАВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Без-ръкавка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


БЕЗСВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Безсрамен. — Имай ги [купоните] от мене — рече, — алтън жена си ти. И я гледаше със своя влажен, безсвенен поглед. Б. Болгар, Б, 26. Попръжни и всякакви таквиз безсвенни ръкомахания, това бе всичко, що учах в къщи и по пътищата. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 222.


БЕЗСВЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсвенен. Надзираваше ги [жените] един възрастен евреин, който им посочваше и работното място. Но те и тук пренасяха своя въздух


БЕЗСВЕННОСТ