Page:RBE Tom1.djvu/636
случи лошо време, людете се боят да не останат и без залък хляб. Д. Талев, ЖС, 323.
3. Прен. Който не създава, не дава нищо полезно, ценно. В характера на тези хора няма нищо необикновено, нищо изключително. Те не са нито безплодни мечтатели, нито празни фантазьори. Р. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120. Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316.
4. Прен. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безполезен, напразен. Лицето му изведнъж засия като на човек, който след дълги и безплодни лутаници най-сетне неочаквано е открил онова, което му е било нужно Ст. Марков, ДБ, 180. Многолет-ните старания да научат и тая дива жена да говори останале безплодни. Знан., 1875, бр. 10, 148. Безплодни усилия. Безплодни заседания.
БЕЗПЛОДИЕ, мн. няма, ср. 1. Неспособност да се създаде потомство; яловост, стерилност. От някое време и доста често, когато мислеше тя за своя живот, за своето безплодие и сърцето й я болеше от непрестанната й мъка и копнеж за рожба, нейната мисъл против волята й се отклоняваше, отдалечаваше се от Лазара. Д. Талев, ПК, 279.
2. Неплодородие. Пласт ситен пясък покриваше като с килим плодоносната по-преди земя, осъдена сега на безплодие и яловост. Ив. Вазов, НО, 17. Йосиф обиколи сичките места на Египет и в разстояние на седемгодишното плодородие събра много храна. Настана после седемгодишното безплодие и по сичката земя беше глад. Н. Михайловски, ССИ (превод), 25.
3. Прен. Липса на значително творчество в областта на изкуството, науката, културата; безплодност. След един период на разцвет и изобилие в творчеството като естествена реакция настъпва безплодие и упадък. Б. Ангелов, ЛС, 243. Българинът, като творец, не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56.
4. Рядко. Безрезултатност, безуспешност, безполезност; безплодност. То [работничес-твото] вижда безплодието на всичкия досегашен общоделски шум; то се разочарова, негодува и търси изход. Г. Георгиев, Избр. пр, 473.
БЕЗПЛОДНО. Нареч. от безплоден (в 3 и 4 знач.); безрезултатно, без полза, напразно. Ян Бибиян беше си отпочинал. Но безплодно прекараните тука дни го измъчваха. Елин Пелин, ЯБЛ, 97. О, нека поживея / за тебе, майко, ../ и за нея, / в дълбока жал, макар безплодно / живот останал да премина. П. К. Яворов, Съч. I, 55. Който си е прекарал младостта безплодно в веселби и роскош, нему стои да го пожали чловек колкото едно лудо момче. И. Груев, СП (превод), 266.
безплодие
БЕЗПЛОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безплоден; безплодие. Повтаряха се образите, избледняваха боите.. И това .. доведе .. — до творческа безплодност. П. Зарев, С, 1951, кн. 1, 163. В гората не личаха никакви следи. .. — Назад, към полянката/ — заповяда най-после старши-ята, убеден в безплодността на своето претърсване. X. Русев, ПС, 150.
БЕЗПЛОДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Безплодие (в 1 знач.). Зърна от аметист им [на ромейките] продавах — да ги носят в муска на гръдта си, та да се лечат от без-плодство. Н. Райнов, КЦ, 113.
БЕЗПЛЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма плът; безтелесен. Втори път, откато е излязъл от града, го обзема това странно чувство: струва му се, че става лек, безплътен, превръща се на дух и пълни това широко небе. И. Йовков, ПГ, 54. А когато стигнах вече горе на върха, стори ми се, че ставам безплътен и се нося към небето. Г. Белев, ПЕМ, 51. Тихо като безплътна сянка девойката се олюля и смирено се отпусна до момъка. Б. Несторов, СР, 29.
2. Невеществен, нематериален. Умореното есенно слънце даваше някаква прозирност на нещата и ги правеше безплътни. К. Константинов, ППГ, 299. През замъгления й поглед Балканът v трептеше безплътен и лек като облак. Й. Стоянов, ПС, 11. В безплътната синева на небето, едва видим, се чертаеше острият ъгъл на ято жерави, запътени към юг. Ст. Загорчинов, ЛСС, 106.
БЕЗПЛЪТНО. Нареч. от безплътен. Но ето: носи се засмена тя / в безплътно лек балет, / и в тайнствена мъгла върти се сцената, / и тя, и аз, и целий свет. Хр. Смирненски, Съч. II, 178.
БЕЗПЛЪТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безплътен. Тя от сутрина до вечер, .., раздаваше с полузатворени очи едва уловими небесни усмивки на тия, които отдалеч се любуваха на изнеженото й до безплътност лице, Ал. Константинов, БПр I, 34.
БЕЗПОВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безвъзвратен.
БЕЗПОВРАТНО нареч. Остар. Книж. Безвъзвратно. Аз виждах, че човекът е загинал, безповратно загинал. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
БЕЗПОВРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безвъзвратност.
БЕЗПОГРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не греши, не допуска грешки; непогрешим, безгрешен. Каравелов изобразява и своите положителни герои с всички
636
безпогрешен
