Page:RBE Tom1.djvu/571

От Читалие
Версия от 00:36, 5 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


О Бащина правдина. Диал. Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина. Бащина форма. Биол. При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези. Бащино огнище; бащина стряха. Роден дом. — Е, синко, дойде ли си а... Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. Тежко, тежко! Вино дайте!/ Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

> Бащина и майчина. Диал. Мома или жена, чиито родители са живи. Бащин и майчин. Разг. Чист, чистокръвен. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. Бащин и майчин <син>. 1. Разг. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. Разг. Пренебр. Синковец, нехранимайко.


БАЩИНА ж. Остар. и диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.). Няма да ни измами такъв човек, .. Власт и земя той не дири, за да увеличи бащината си, а щади бедните и измъчени хора. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Далеч от мила бащина, / от драго първо либе, / на тази чуждата земя / разтуха ми не иде. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 62. Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар. Погов., П. Р. Славейков, БПП, 161.


БАЩИНИ`Я, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Сал-чо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63-64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“ Ив. Кирилов, Съч. II, 13. „Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 2з4. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния1 К. Калчев, ЖП, 223. 2. Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13-14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния... И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.

бащина

3. Истор. През XIII и XIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакре-постен селянин.

4. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).


БАЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да й каже бащински думи, но се въздържа. К. Петка-нов, СВ, 186. — Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете. П. Вежинов, СО, 166. Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се! Ст. Марков, ДБ, 463. Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която,.., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше. Св. Миларов, СЦТ, 56. Бащински грижи. Бащинско чувство. Бащинска обич. Бащинска прегръдка.

2. Диал. Който е на баща; бащин. Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Ду нае да ги пови. Нар. пес., СбНУ XI, 6.


БАЩИНСКИ. Нареч. от прил. бащински; като баща. Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински: — Хайде, чедо! Елин Пелин, Съч. III, 82. Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински. И. Петров, НЛ, 117. Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денк-че на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116.


БАЩИНСТВО, мн. няма, ср. Кръвно родство между баща и детето му, положение на баща. При това нищо не ти гарантира, че Домна Илиева няма да заведе дело за установяване на бащинството и да спечели... Б. Болгар, Б, 90. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството. ОФ, 1948, 1507, 3.


БАЩИЦА м. 1. Разг. Интимно обръщение, обикн. при молба към мъж, от когото се очаква покровителство, помощ. — До су

бащица