ма, ж. Качество на бавноподвижен. Противоп. бързоподвижност.
БАВНОРАЗВИВАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се, прил. 1. Обикн. в съчет. с дете. Който изостава в умственото си развитие поради неблагоприятни социално-битови условия или поради органически поражения на централната нервна система. 2. Който се развива бавно, изостава в развитието си в сравнение с други. Бавноразвива-щи се страни.
БАВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на бавен; мудност. Противоп. бързина. Ирина даваше нервни сигнали с клаксона, ядосана от бавността, с която навалицата отваряше път на колата. Д. Димов, Т, 623. Тежка умора личеше в движенията им, в бавността на жестовете. Н. Антонов, ВОМ, 68. Какъв странен и хубав град! Някакво великолепно съчетание на екзотика, на ориенталска бавност, с бързия трескав ритъм на милионните западни градове. К. Константинов, ПЗ, 104. Мъжкият глас добави тежко: „Амин!“. После пак започна с първата тържествена бавност: — Теофи-ло, ти поверяваш живота си на мене. . Не ще ли съжаляваш? Ст. Загорчинов, ЛСС, 66.
БАВНОХОД, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бавноходен. Над друми мъртва падала роса, / по чела пълзели сенки бавноходи. С въже завършил ханът земен рай. В. Марков-ски, ПЗ, 135. Бавнохода бутална машина.
БАВНОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се движи, върви бавно. Противоп. бързоходен. Днес огромните, бавно-ходни и несигурни при кацането дирижабли са напълно изместени от самолетите. Р. Радулов, ИГ, 20. Бавноходните впрегатни коли пречат на движението на моторните коли, увеличават техните транспортни разходи и опасностите от катастрофи. Л. Манчев, П 1,36.
2. Спец. За машина, уред — чийто ход, чиито движения са бавни; бавноходов. Бавноходен двигател. Бавноходен стан. Бавноход-на турбина.
БАВНОХОДНОСТ, -тга, мн, няма, ж. Качество на бавноходен. Противоп. бързо-ходност.
БАВНОХОДОВ, -а, -о, мн, -и, прил. Спец. За машина, уред — бавноходен (във 2 знач.). Бавноходов двигател.
БАВЯ1 -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя някой или нещо да остане някъде за по-дълго време, отколкото е необходимо; задържам, забавям1. Трябваше поне да си вземе куфарчето и да се обади на Боби и на леля Джуди,.. Но мъжът навярно бързаше по някаква важна работа, та Бенко не посмя да го бави. Ал. Бабек, МЕ, 91. В последния съботен ден на всеки месец бабата слизала от вилата си в града с файтон, спирала пред Тамариния дом (..) и пращала фай-тонджията да повика Тамара. Тя трябвало непременно да бъде готова и да чака, защото бабичката не търпяла да я бавят! П. Славински, МСК, 13. — Ще ме накара да стоя вън през първото действие [на операта], ама кисело ще му излезе. -.. Милка стана,..: — Хайде, поне аз да не те бавя... М. Грубешлиева, ПП, 220.
БАВНОРАЗВИВАЩ СЕ
2. Правя нещо да не става бързо, преча за по-бързото извършване на нещо; забавям1. — Бях при Боян — ... — И той ми се накара хубаво, задето бавя заминаването си. Ем. Манов, ДСР, 17. Оставете ме да отнеса мисълта, че вие бихте умряли за мене, но преживейте ме и нека да не бавим повече, аз ва-шетоиспасение, вие моето вече взето решение. И. Йовков, (превод) 3, бр. 5492, XIX. Необходимостта да се правят непрекъснати справки бави много написването на книгата.
3. Намалявам скоростта на движението на някого или на нещо; забавям1. По-голямата част от народа придружи колата, като вървеше зад нея, защото Осман нарочно бавеше вървежа на конете, за да бъде по-дълготрайно и величаво шествието. Ив. Вазов, Съч. XII, 139. Започна да мрачи. I .. А там далеч, цял хоризонт покрили, / червени облаци все греят на захдд, / И пролетната нощ като че бави ход / и нещо чака. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 185.
4. Не извършвам нещо навреме; протакам, отлагам, забавям2. Заинатил се Каба Иван: не ще да ожени момичето си и не ще!.. Отмяна нямаше още Каба Иван, затова бавеше работата. Чудомир, Избр. пр, 25. Сто-iyi гледа полето и бави отговора си. Й. Йовков, Разк. I, 66. — Бях при Боян — .. — И той ми се накара хубаво, задето бавя заминаването си. Ем. Манов, ДСР, 17. — Кажи на Шишко да приготвят носилка от клони за него [командира]... И да не бави много сигнала с ракетата. Д. Димов, Т, 607. бавя се страд.
БАВЯ СЕ несв., непрех. 1. Не идвам в определеното време; закъснявам. Индже, чакаше да излезе Пауна, а тя се бавеше. Й. Йовков, СЛ, 127. Понеже сестра й се бавеше да дойде, тя отиде при един от прозорците и надникна вътре. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Часът беше пет, а пощата още се бавеше. Ем. Станев, ИК1, 11.
2. Не пристъпвам веднага, навреме към извършването, изпълнението на нещо; мая се, протакам. — Разбра ли? Ще оженим вече Панайотка, Няма да се бавим. Д. Немиров, Б, 68. Ако бяха хванали Васил, защо се бавеха да го срещнат и с него? Не, не, Васил е избягал. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. Бавеха се търговци, джелепи и бегликчии, излежаваха се под сенките, протягаха се, ходеха замаяни като слъцнасали и току поглеждаха подир Женда. Й. Йовков, СЛ, 106. Той, без да се бави, седнал да учи всичко, что ся
БАВЯ1
