АРТРИТ м. Мед. 1. Само ед. Възпалително заболяване на става, което се проявява с болки, зачервяване, подуване, деформация на ставата.
2. Със съгл. и несъгл опред. Отделна разновидност на това заболяване. Ревматичен артрит. Деформиращи артрити.
— От гр. apflpov ’става’.
АРТКЛУБ м. Клуб, зала, където се уреждат изложби или други художествени прояви. В артклуба е подредена изложба от живописни платна.
АРТМЕНИДЖМЪНТ, мн. няма, м. Нов. Мениджмънт в областта на изкуството и културата. В момента тя учи тв журналистика и артмениджмънт. СТ, 2000, бр. 26, 6.
АРТМЕНИДЖЪР м. Нов. Лице, което се занимава с артмениджмънт. В него [журито] имаше продуценти от Холивуд, филмови директори, артмениджъри. ДТ, 1998, бр. 293, 16.
АРТРОЗА ж. Мед. Хронично невъзпа-лително заболяване на ставите вследствие на изменение в тъканите им, настъпващи в напреднала възраст.
АРТРОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до артроза. В същата става има артрозни изменения. Ц. Михов и др., КП, 135.
АРТРОПАТИ`Я ж. Мед. Заболявания на ставите. Освен вазомоторните симптоми наблюдават се по-често и психични смущения, както и по-тежки телесни промени като напр. силно изразена атрофия на половите органи, артропатия и пр. И. Щър-калев, УГ, 24.
— От гр. apSpov ’става’ + ла9о<; ’страдание, болест1.
АРТЪК нареч. Простонар. 1. Най-пос-ле, най-сетне, тъкмо. „Сега артък си в ръцете ми вече!“ Й. Йовков, Ж, 1945, 37. Скоро направиха и сватбата .. Сега вече артък и Тинка ще се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Артък сега работата е наред. 2. Обикн. като вмет. дума. При подчертаване на фат, който не буди съмнение; наистина, действително. — Яяя, ти ли си, бе Тотьо! И Ангел с тебе ... Е, вие напоследък, артък, не мойте да се разделите. .. П. Незнакомов, БЧ, 146. — Разбираш ги, артък, тия работи, Дочо! Т. Влайков, Съч. III, 107. И брилянти ни подари човека, и цигарета, и пръстени, .. Е, артък, и туй ако не е благоволение. .. Ал. Константинов, Съч. I, 212. — Не ставам, артък, и царят да дойде, не ставам! ... Ц. Церковски, Съч. III, 238. — Артък, много ти е весела и пъргава невястата, како Венковице! — ще я пофали гостенката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207.
— Тур. artik ’вече, най-после’.
АРТЪК неизм. прил. Простонар. 1. Който е в повече, отколкото е необходимо; излишен. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч.
артрит
1, 1925, 246. От цяла Тракия, от милион хора, само той ли се намери артък човек, да няма за него там място. 3. Стоянов, ЗБВ III, 149. Там ходят хора, които искат слава .., или ходят ония, които имат артък пари, за да хранят гръцките калугер е. Хр. Данов, Лет., 1869, 150.
2. Като същ. артък м. Излишък. Добре барем, че по хората има артък, та дават и нам. Т. Влайков, БСК II, 178.
— Тур. artik ’остатък’.
АРТЪРДИ`САМ. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДИ`СВАМ, -аш, несв.; артърди`-сам, -аш, и артъри`ша, -еш, мин. св. артър-ди`сах, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдосвам. Знаеш ли, че аз мога и да ти помогна, .. ; па най-сетне мога да направя и да ти артърдисам градската плата. Кр. Пишурка, К, 121-122. артърдисвам се, артърдисам се, артърдиша се страд.
— От тур. artirmak ’увеличавам’.
АРТЪРДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдисвам и от артърдисвам се; спестяване, артърдосване.
АРТЪРДИ`ША. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДОСАМ. Вж. артърдосвам.
АРТЪРДОСВАМ, -аш, несв.; артърдо-сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдисвам. Да мисли от работа да изкара и да артърдоса нящо — това не бе възможно. Т. Влайков, Съч. II, 238. артърдосвам се, артърдосам се страд. Като поработва човек кое занаята, кое друго нещо, се ще се изкара и артърдоса да се натъкми от малко-малко и всичко друго, що трябва из къщи. Т. Влайков, БСК II, 178.
АРТЪРДОСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдосвам и от артърдосвам се; спестяване, артърдисване.
АРУМЪНИН, мн. арумъни, м. Лице от народност, близка до румънската, която населява централната част на Балканския полуостров, предимно Македония — Охридско, Битолско, Гърция — северно от Янина и Албания — около Берат; цинцарин, куцов-лах.
— От рум. aromin.
АРУМЪНКА ж. Жена от арумънска народност; цинцарка.
АРУМЪНСКИ, -а, -о, -и. 1. Прил. от арумънин.
2. Като същ. арумънски м. Език, който се говори от арумъните, родствен с румънския, водещ началото си от балканолатинския език.
АРФА ж. Музикален инструмент във форма на удължена триъгълна рамка, снабдена с резонатор и 47 отвесно опънати струни, на които се свири чрез дърпане на стру
арфа
424
