Page:RBE Tom1.djvu/375

От Читалие
Версия от 22:42, 4 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


прил. Техн. Който се отнася до антирадар. Антирадарна система.


АНТИПРОТОН м. Физ. Античастица на протона — отрицателно заредена елементарна частица с маса, равна на масата на протона. Всеки антиатом е съставен от антипротони (носят отрицателен заряд), антиелектрони .. и антинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.


АНТИРАКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с лечение на раковите заболявания или с предотвратяването им; противо-раков. Антираково отделение. Антирако-во вещество.


АНТИРАСИ`СТ м. Противник на расизма.


АНТИРАСИ`СТКА ж. Противничка на расизма.


АНТИРАСИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на расизма. Той цитира един неустойчив в антирасистките си убеждения американски политик, .. : „ Едно е да се бориш против расизма и съвсем друго е да омъжиш дъщеря си за негър“. Хр. Домозе-тов, ОР, 100. Антирасистки позиции.


АНТИРАХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Антирахитичен.


АНТИРАХИ`ТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действува против рахита; антирахитен. Антирахитичен витамин.


АНТИРЕАКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Враждебен на реакционни схващания, реакционна политика и под. Анти-реакционен седмичник.


АНТИРЕАКЦИОННО. Нареч. от ан-тиреакционен.


АНТИРЕАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е съобразен с реалните, с действителните условия; антиреалис-тически. Антиреалистичен подход при решаване на обществените въпроси. 2. Литер. Изк. Който е свързан с антиреа-лизма; антиреалистически. Антиреалисти-чни литературни школи.


АНТИРЕАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антиреалистичен. Антиреалистически тенденции.


АНТИРЕВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който лекува ревматизъм. Ан-тиревматично лекарство. Антиревмати-чен диспансер.


АНТИРЕВОЛЮЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Враждебен на революционните схващания и движения. Антиреволю-ционно гледище.


АНТИРЕВОЛЮЦИОНЕР м. Противник на революцонните движения.


АНТИРЕВОЛЮЦИОННО. Нареч. от антиреволюционен.


АНТИРЕЛИГИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Насочен против религията.

375


АНТИПРОТОН

Останах аз и двамата с моя другар се заехме да проведем една антирелигиозна пропаганда между жените. К. Видински, НСП, 12. Антирелигиозно възпитание. Антирелигиозна литература.


АНТИРЕЛИГИОЗНО. Нареч. от анти-религиозен.


АНТИРЕЛИГИОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на антирелигиозен.


АНТИРЕПУБЛИКАНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Противник на републиканско управление; монархист.


АНТИРЕПУБЛИКАНСКИ, -а, о, мн.

-и, прил. Враждебен на републиканско управление; монархистки. Антирепубликанско движение.


АНТИРЕФОРМАТОРСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Който е насочен против реформаторските схващания и движения или против конкретни реформи. Антиреформаторска позиция.


АНТИРОМАН м. Литер. Голямо про-заическо произведение в оформило се през 50-те години на XX в. модернистично течение във френската литература, за което е характерно пъпно отричане на принципите на романа в неговата класическа форма и отказ от разгръщане на сюжетна линия и изграждане на цялостни характери. Жан-Пол Сартр ще каже, че нейните [на Натали Сарот] антиромани се четат като най-увлекателен детектив. Диал., 1990, бр. 7, 12.


АНТИРОМАНИ`СТ м. Литер. Писател, автор на антиромани. Не всички са съгласни с откровеността например на антирома-ниста Клод Симон, с която той пропагандира философска основа на една литература, която приема света за непознаваем. В. Йосифов, Избр. тв. I, 158.


АНТИСЕМИ`Т м. Привърженик на антисемитизма. Преди два месеца една група антисемити, която редовно устройваше засади на евреите, му беше избила предните зъби. Д. Димов, Т, 75.


АНТИСЕМИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Нетърпимост към евреите на религиозна и расова основа, изразяваща се в омраза и враждебно отношение към тях. Поколения наред в Русия антисемитизмът е насилничил и не е разрешавал на жидите никаква друга професия, освен да бъдат музиканти и бижутери. Г. Данилов, ДС, 211.


АНТИСЕМИ`ТКА ж. Првърженица на антисемитизма.


АНТИСЕМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антисемит и от антисемитизъм. Анти-семитски прояви. Антисемитска организация. Антисемитска пропаганда.


АНТИСЕПТИК, мн. -ци, м. 1. Химическо вещество, което спира развоя на микроорганизмите или ги умъртвява и се употребява главно в медицината и др.


АНТИСЕПТИК