АНТИМОНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антимон. Антимонови съединения. Антимонова киселина. Антимонов оксид.
АНТИМОН ОПОЛИСТИ`ЧЕ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против монополизма. Антимонополистическа политика.
АНТИМОРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който противоречи на моралните норми; противоморален, противонрав-ствен.
АНТИНАРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Насочен срещу интересите на народа; враждебен на народа. Антинародна политика. Антинароден режим. Антинародна дейност.
АНТИНАУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който противоречи на научните теории; ненаучен. Противоп. научен. Антина-учно обяснение. Антинаучна литература.
АНТИНАУЧНО. Нареч. от антинау-чен. Противоп. научно.
АНТИНАУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Несъответствие с научните теории; ненауч-ност. Посочих антинаучността на доказателствата му.
АНТИНАЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Враждебен на интересите на нацията. Антинационална политика.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антинационалистичес-ки.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а,
-о, мн. -и, прил. Враждебен на национализма; антинационалистичен. Антинациона-листически настроения.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧНО. Нареч. от антинационалистичен.
АНТИНАЦИ`СТ м. Противник на националсоциализма.
АНТИНАЦИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антинацист. Антинацистки лозунги.
АНТИНЕУТРОН м. Физ. Неутрална елементарна частица, която е античастица на неутрона. Всеки антиатом е съставен ат антипротони.., антиелектрони.. и ан-тинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИНЕУТРИ`НО, мн. няма, ср. Физ. Неутрална елементарна частица с нулева маса — античастица на неутриното. Температурата започнала да се понижава и са се създали условия за протичане на еднопо-сочнви ядрени реакции .. Протон с позит-рон дават неутрон и антиннеутрино. Вселена 69, 162.
АНТИНОМИЯ ж. Филос. Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път.
— От гр. avTivo^iia ’противоречие’.
АНТИМОНОВ
АНТИОБЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен против интересите на обществото, вреден за обществото. Антиобществени прояви. Антиобществени инстинкти. Антиобществени течения.
АНТИОБЩЕСТВЕНО. Нареч. от антиобществен.
АНТИОКСИДАНТ м. Спец. Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали. Леч., 1999, бр. 5, 6. Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиок-сиданти, каквито са витамините А, С и Е. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.
— От гр. avx( ’срещу, против’ + cotx; ’кисел’ през фр. antioxydant.
АНТИОКСИДАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до антиок-сидант. Редица храни съдържат съставки с антиоксидантно действие. 3, 1999, бр. 6, 4.
АНТИПАПА м. Църк. Истор. Личност, обявена за папа от светски или църковни кръгове, но непризнати от официалната католическа църква през различни периоди от средновековието.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`ЗЪМ, змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Опозиция на парламентарното управление. 2. Течение в анархо-синдикалното работническо движение за борба против парламента и за неучастие в парламентарни избори.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТ Полит. Привърженик на антипарламентариз-ма.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТКИ, а, о,
мн. -и. Полит. Прил. от антипарламента-рист.
АНТИПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`й-ни, прил. Враждебен на идейните и организационни принципи на собствената партия или на принципите и методите на тоталитарно властваща партия; противопартиен. Антипартийна група. Антипартийна организация. Антипартиен блок. Антипартиен възглед. Антипартийна пропаганда.
АНТИПАРТИ`ЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на антипартиен.
АНТИПАСАТИ мн., ед. (рядко) анти-пасат, м. Геогр. Постоянни западни въздушни течения в средните и горните слоеве на тропосферата с посока от екватора към суб-тропиците, противоположна на посоката на пасатите.
АНТИПАСАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геогр. Прил. от антипасат. Антипасатни ветрове.
АНТИПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който предизвиква антипатия, който
АНТИПАТИ`ЧЕН
