Page:RBE Tom1.djvu/281
2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, ак-ролеин и др.
3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др. _От гр. акрос; ’остър; горен, най-висок; краен4.
АКРОБАТ м. 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. Той беше съдържател на арената,.., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. X, 23. Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове. Гр. Угаров, ПСЗ, 585.
2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.
3. Прен. Неодобр. За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
— От гр. акроРатт|ст ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат.
АКРОБАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Акробатичен. Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.
АКРОБАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения.
АКРОБАТИКА, мн. няма, ж. 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика. Ив. Планински, БС, 46.
2. Занятие на акробат ( в 1 знач.); акробатство.
3, Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика. ВН, J969, бр. 2662, 3. Състезание по акробати-
& Прен. Неодобр. Хитро и умело, ловко Преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, ак-робатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. Особе-fjp му са приятни литературните пехли-|анлъци, акробатиката в литературата. & 1927, бр. 255, 2. Словесна акробатика.
т~ От гр. акроратш ’ходя по въже’.
- АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, Прил. Който се отнася до аетюбатика или до §кробат; акробатски, акробатически, акро-батен. След общите упражнения най-на-предналите започват да изпълняват акро-оатични съчетания за двойки. НС, 1958, бр. 31, 2. Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акроба-тични игри. Акробатични номера.
акробат
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Акробатичен, акробатски. Акробатически номера.
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акробатически; като акробат.
АКРОБАТИ`ЧНО. Нареч. от прил. акробатичен; като акробат, акробатически. Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката. 24 часа, 1999, 286, 29.
АКРОБАТКА ж. Жена акробат. За кратък срок бъдещите акробатки научиха и усвоиха много неща. Сега почти всички правят стойка, колело — напред и назад. НС, 1958, бр. 31, 2.
АКРОБ АТНИЧА, -иш, мин.св. -их, несв., непрех. 1. Играя като акробат. 2. Прен. Неодобр. Извъртам умело, ловко и хитро фактите; жонглирам, жонгльорствам.
АКРОБАТНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от акробатнича.
АКРОБАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акробатичен. Акробатско изкуство.
АКРОБАТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Изкуство или занятие на акробат; акробатика. Занимавам се с акробатство. 2. Прен. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатщина. Разбира се, това словесно акробатство не гони никаква користна или злонамерена цел — то съществува само за себе си, просто като изкуство. Св. Минков, ДА, 51.
АКРОБАТСТВАМ и АКРОБАТ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Играя или действувам като акробат. Единият му крак беше малко по-къс и той леко понакуцваше, но това никак не му пречеше ни да се катери по дърветата, ни да акробатствува. К. Константинов, СЧЗ, 79.
АКРОБАТСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствам; акробатствуване.
АКРОБ АТСТВУ В АМ. Вж. а к р о б а т
ствам.
АКРОБАТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствувам; акробатстване.
АКРОБАТЩИНА ж. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатство. Тоя ненавреме подзет въпрос,.., има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно,.. — без-талантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
АКРОБАЦИЯ ж. Отделно акробати-ческо упражнение, отделен номер на акробат. Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.
акробация
