Византия използувала за борба срещу славяните. Ст. Михайлов, БС, /8. А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н. Райнов, ВДБ, 41. Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор. Ил. Велков, Пр., 1952, кн.6, 106.
АВАРИАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Неизменен, непроменлив. Ава-риантна система.
— От гр. а 'не, без' + лат. varians, -ntis 'променлив'.
АВАРИЕН, -ййна, -ййно, мн. -ййни, прил. 1. Който е свързан с авария. Авариен случай.
2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. В случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник. Ц. Цветков, М, 274. Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход. Н. Иванов и др., ГО, 68. Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.
АВАРИЙНО. Нареч. от авариен (в 1 знач.); поради авария. Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове.. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова. П, 1979, бр. 27, 9. [Самолетът] ще направи опит да кацне аварийно на летището. ДТ, 2000, бр. 30, 25.
АВАРИ`ЙНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Наличие на авария. Снижаване на аварий-ността.
АВАРИ`РАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от аварирам като прил. За транспортно средство, машина, инсталация и др.
— който не може да извършва нормалната си работа поради авария. Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби. ДТ, 1999, бр. 320, 14. В такива случаи [при реакторна злополука] може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор. Л. Манолов, РА, 51.
АВАРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.
АВАРИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от аварирам.
АВАРИЯ ж. 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомооил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест. П. Вежинов, ДБ, 271. — Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата. Кр. Кръстев, К, 57. До този ден той [корабът „Ахилес“. беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт. Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // Разш. Повреда на машина, инсталация, съоръжение. Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината. К. Калчев, СТ, 201. — Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли? Ем. Манов, ДСР, 487. Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите [на рудите] бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление. С, 1954, кн.З, 88.
218
авариантен
2. Прен. Разг. Несполука, неуспех, нещастие. А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник. Ем. Манов, МПЛ, 7.
О Морска авария. Юрид. Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.
— От араб. през гр. otpapia и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. JI. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с.176).
АВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до авари. Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия. Ст. Михайлов, БС, 126. Аварски каганат.
АВГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Авгиеви обори. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци. Т. Жечев, БВ, 122.
— От гр. собств.
АВГИ`Т м. Минер. Минерал от групата на пироксенита с лъскав чернозелен до черен цвят, който се среща главно в състава на някои видове вулканични скали.
— От гр. avyr\ 'блясък'.
АВГИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер.
АВГИ`ТОВ
