книжовен източник; и г) при думи, които са взети от други, обикновено тълковни речници.
Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата.
I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход.
1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизточник, като се изписва и самата дума от този език: абза̀ц… нем. Absatz, абсѐнт… фр. absinthe, басма̀… тур. basma, брак… нем. Brack, скорбу̀т… нем. Skorbut.
2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: абдика̀ция… — От лат. abdicatio, антипа̀тия… — От гр. ἀντιπάθεια, басѐйн… — От фр. bassin, батѝста… от фр. batiste, гипс… — От гр. γύψος.
3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: бронз… ит. bronz през фр. bronze, банкно̀та… англ. bank-note през нем. Banknote.
Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата.
4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ … „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: абсолю̀тен… — От лат. absolutus през рус. абсолютный, бро̀шка… — От фр. broche през рус. брошка, брезѐнт… — От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент, кокѐтка… — От фр. coquette през рус. кокетка.
5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: аба̀т… — От сир. през лат. abbas, -atis, кака̀о… — От мексик. през исп. cacao, бараба̀н… — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: акъ̀л… — От араб. през тур. akil, абда̀л… От араб. през тур. aptal, абано̀с… — От араб. през тур. abanoz, база̀р…* — От перс. през нем. Basar или фр. bazar.
6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: абсолютѝзъм… фр. absolutisme, абсолютѝст… фр. absolutiste, абстракционѝзъм… фр. abstractionisme…, абстракционѝст… фр. abstractioniste, геометрия… — От гр. γεωμετρία ’землемерство, геометрия’; геометър…* — От гр. γεωμέτρες; ’землемер; математик’ през рус. геометр.
Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в
