Речник на българския език/Том 1/1001-1020

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 1
Версия от 21:50, 28 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom1.djvu" from=1001 to=1020 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

2. Остар. Писмен документ. — Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.

— Рус. бумага.


БУМА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник… зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65.


БУМА`ЖКА ж. 1. Умал. пренебр. от бумага. — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат .. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля. Н. Каралиева, Н, 121-122. Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава. Н. Хайтов, ШГ, 129.

2. Обикн. мн. Остар. Книжни пари; банкноти. — Стайко му даде пари… И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк. СбАСЕП, 315. Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше .., да гладуваме. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24.


БУМА`ЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. Н. Каралиева, Н, 84. Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина. РД, 1965, бр. 133, 2.


БУМБА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дълбок речен вир. — Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш. Кр. Григоров, ТГ, 66.


БУ`МБА`Л м. Диал. Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БУ`МБА`Р1, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.

2. Печено дебело овнешко черво; шерден.

— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БУ`МБАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бръмбар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БУ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бумбар.


БУ`МВАМ, -аш, несв.; бу`мна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бумкам изведнъж. В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи. Д. Ангелов, ЖС, 438. — Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне. Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се страд.


БУ`МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумвам и от бумвам се.


БУМЕРА`НГ м. Книж. 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // Разш. Подобен уред за игра, забавление.

2. Прен. Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.

— Англ. boomerang.


БУ`МКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха. Елин Пелин, Съч. I, 223. През ден, през два камбаната: дан… даан!… дан… даан!… Бумка. Чудомир, Избр. пр,* 92. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му. Д. Добревски, БКН, 119. Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.

2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде. Ив. Вазов, ИСМ, 29. Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея. Б. Обретенов, С, 62. Печката бумкаше.

3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. — Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук? А. Гуляшки, МТС, 323. Чуваше се как пушките бумкат от време на време.

4. Разг. Давам изстрели с огнестрелно оръжие. Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.

5. Прех. и непрех. Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. Бумкам с юмрук по масата.Бумкам тъпан.


БУ`МКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумкам и от бумкам се. Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и глухи. Д. Ангелов, ЖС, 534. Отвън се дочу бумкане подобно на мотор.


БУ`МНА. Вж. бумвам.


БУМТЕ`Ж м. 1. Продължителен глух шум от удари, от падаща вода, от работа на мотор, от буйно горяща печка и под.; бумтене. Из под село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне, след малко удари тъпан. Тоя рязък бумтеж полека-лека се приближаваше. Елин Пелин, Съч. I, 140. С бумтеж нагоре по шосето се изкачваше камион. Д. Кисьов, Щ, 446. В ушите им все още звучеха шумовете на кораба — ритмичното туптене на моторите, .., глухият бумтеж на корабното витло. П. Вежинов, ДБ, 244-245. Водопадът все още не се вижда. Шумът, бумтежът действува възбудително, просто треперя от нервност и нетърпение. Г. Белев, КВА, 118. Ниският начупен таван, мекият бумтеж на печката, .., ясните шарки на чергите и чистата мазилка на „апартаментчето“ ме караха да потъна в интимния тон на този български дом. З. Сребров, Избр. разк., 234.

2. Силен, продължителен, тъп шум обикн. от гърмежи, експлозии и под.; тътнеж. Чу се глух бумтеж. После още един. Най-сетне бяха гръмнали още по един път дървените топове. И това бяха последните им гърмежи. Д. Талев, И, 570. И зачу се бумтежът / топовен и бръз на картечници кикот. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 67. Това е утрешният ден, който се ражда в праха и трясъците, в тревожния бумтеж на експлозиите, в свирепото скърцане на компресорните пистолети. З. Сребров, Избр. разк., 189.


БУМТЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумтя. След един час из улиците на Мала Калина се разнесе бумтене на мотори и от спрелите камиони заслизаха войници и полицаи, въоръжени с картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 278. Емин днес постави ниска тенекиена печка в ъгъла .. Но това спокойно бумтене на сухите дърва, .., сега не ме радва. Л. Александрова, ИЕЩ, 43. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.


БУМТЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бумтене. Чувам глухото бумтение на падащата грамада вода. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.


БУМТЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. бумтя`л, -а, -о, мн. бумте`ли, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тътнещ шум, грохот при удряне бумкам. Тъпанът тежко бумти: — Бух, бум, бум. Хр. Смирненски, Съч. III, 81. Гайдата пищеше и извиваше някакви чужди мелодии, тъпанът и медните дискове бумтяха. К. Константинов, ППГ, 62.

2. За буен огън, буйно горяща печка, падаща вода — произвеждам силен, тътнещ шум; буботя, бумкам. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина, .. се носеше из стаята. Чудомир, Избр. пр, 140. От закътаната стаичка огънят бумтеше като сред зима. Р, 1926, бр. 231, 2. От двете страни на тясната горска поляна долу бумтят двата ръкава на Главница. Ив. Гайдаров, ДЧ, 90.

3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумкам. От заран до късна вечер бумтяха моторите. А. Гуляшки, МТС, 332. Из пръхкавите бразди бумтеше трактор, повлякъл три редосеялки. П. Бобев, ГЕ, 75. Моторът на камионетката бумтеше нетърпеливо. Д. Ангелов, ЖС, 530. Оная голяма моторна мелница, дето бумти в лъката, беше негова. А. Каралийчев, НЗ, 141.

4. Разг. За глас, звук, шум — звуча силно, плътно. Сега тате гледа към мене и дебелият му глас бумти: — И за тебе има нещо. Пораснала си, та парите не стигат и за рокля — и ми подава последният пакет. В. Бончева, АП, 11. И стихва всичко. Само тоя тътен мощен .. / Но блесват светлини — и още, още! — / и затрептяват в жълти, падащи лъчи. / И тътне гръм — зловещ, дълбок и тъмен. / И втори, трети… яростно бумтят. В. Георгиев, ПП, 60.


БУМЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Диал. Буча. Ушите бумчат и тяжко чуят. Хр. Данов, Лет., 1869, 111.


БУМЧЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумча; бучене.


БУ`НА1 ж. Остар и диал. Размирица, бунт. — Ти не казвай, че си от Преспа. Сега е лошо време за вас, буна голема дигнахте срещу султана. Д. Талев, И, 605. Но името на Вълчана и онова на Индже войвода е свързано и с голямата народна буна през 1810 година, когато цялата Равна гора се дигна на бунт за свобода. П. Росен, ВПШ, 123. • Обр. За виелица, фъртуна. Не млъква вой! — стихийна буна… / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. I, 30. Фу! Фу!… Фучи, ечи / навън студений вятър. / .. / Лудей стихийна буна. Ив. Вазов*, Съч. III, 212-213.


БУ`НА2 ж. Спец. Каучукоподобно вещество, получено по синтетичен начин от бутадиен и натрий. Най-важен съполимер на стирола е този с дивинила, който е известен като ценен каучук — буна. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 259. Синтетичен каучук. Това е изкуствено получен каучук и разни каучукоподобни вещества като: неопрен, .., буна и др. Н. Николов, М, 329.

— Съкр. от бу(тадиен) + на(трий).


БУНА`К, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Недодялан, глупав, тъп човек; глупак. Аз съм стар табладжия, .., геле не съм хвърлил, .. Каних даскала да го уча, а той един бунак, само декламира и песнопойки чете! Чудомир, Избр. пр, 62-63.

— Тур. bunak.


БУНА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Кладенец; геран. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце. Д. Талев, ПК, 78. През пет-шест къщи, на кръстопътя, имаше бунар — всяка заран момите от махалата се събираха при гърбавата му кобилица, за да си вадят вода. А. Гуляшки, ЗР, 239. Тръгнала я гиздава девойка, / та ютива на бунар за йода. Нар. пес., СбНУ XLVII, 45. С чуждо въже не мой влиза в бунар. Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 143.

Къде види бунар, зажми с очи. Шег. Казва се за човек, който обича да пие алкохол, който пие предимно само вино, ракия.

С игла бунар копая. Разг. Полагам неимоверни усилия да извърша някаква работа, да направя нещо, без да имам необходимите възможности, условия, средства.

— Тур. bunar.


БУНАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. 1. Човек, който копае бунари, кладенци. — Едно време майка ми, бог да я прости, все ме учеше: стани бунарджия, бе синко, хем кладенци ще копаеш, хем жълтички ще къташ! А. Гуляшки, СВ, 325.

2. Човек, който разнася и продава вода в безводни населени места; водоносец, водар. Специални водоносци (бунарджии, сакаджии) продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра. ОФ, 1956, бр. 3558, 3.


БУНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бунар. Бунарска кофа. Бунарско въже. Бунарска вода.


БУНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бунар. Тебе те гледам, Яно, на бунарчето / къде ми пърпиш студена вода. СбБрМ, 406-407.


БУНА`ЧКА ж. Разг. Пренебр. Недодялана, глупава, тъпа жена; глупачка.


БУНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е свойствен, характерен за бунак. Бунашка постъпка.


БУНА`ШКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. бунашки. Постъпва бунашки. Разсъждава бунашки.


БУНА`ЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява на бунак; глупост.


БУНГА`ЛО, мн. -а, ср. Малка едноетажна, обикн. дървена, постройка за летуване. Скоро той пренесъл скромните си вещи в бунгалото, разположено в Софийското поле. Й. Попов, БНО, 136.

— От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: бъ`нгало.


БУ`НДЕСВЕР, мн. няма, м. Въоръжените сили на Федерална република Германия.

— Нем. Bundeswehr.


БУ`НДЕСРАТ, мн. няма, м. 1. Федерален съвет във Федерална република Германия и Австрия.

2. В Германската империя (през 1871-1918) — горната камара в Парламента.

3. В Швейцария — орган на изпълнителната власт, който се състои от седем души.

— Нем. Bundesrat.


БУ`НДЕСТАГ, мн. няма, м. Парламентът на Федерална република Германия. Избори за западногерманския бундестаг.

— Нем. Bundestag.


БУ`НЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от буня и от буня се; бунтуване.


БУ`НЗЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бунзенова горелка. Спец. Горелка, изработена от химика Бунзен, която гори със светилен газ под налягане и се използува за нагряване при лабораторни опити. Бунзенова лампа. Спец. Лабораторна лампа за нагряване, която гори със светилен газ, изобретена от химика Бунзен.

— От нем. собств.


БУНИ`КА ж. Диал. Бленика, блян2. Той виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника. М. Георгиев, Избр. разк., 157.


БУНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, гдето се изхвърля сметта, торът; купище, боклук, сметище. И друг път беше й се случвало да идва насам, да дири някоя коричка хляб, изхвърлена от Гюрга на малкото бунище зад дома. Ем. Станев, ПЕГ, 102. Кинев бутна старата, грохнала, посивяла пътна врата и влезе в широкия двор, претъпкан със сгради, с градинки, с бунища, с плевници, и кочини. Г. Караславов, ОХ III, 334-335. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Бяла Стана, .. / дор [двор] измела, .., / смет фърлила, …, /на бунище. Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бунище. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. Всеки петел на бунището си пее. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85.

2. Смет, тор, натрупани обикн. в стопански двор; торище. Огледа се — нямаше никой, само кокошките ровеха миризливото бунище край каменния зид. П. Стъпов, ЖСН, 114. Старецът се поогледа и си тръгна. Широкият двор беше като напуснат — на едно сухо бунище риеха десетина кокошки, в локва до кладенеца грухтеше и се обръщаше свиня. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. По-добре е на синово бунище, та не на зетьово огнище. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 228. Старо бунище кога се запали, повече пуши. Послов.

3. Остар. Куп от нещо, натрупано на едно място. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинак — тоалетът на цяла куда изщавени гъски… Ив. Вазов, ЗП, 12.

Захвърлям / захвърля на бунището някого. Разг. Неодобр. Изоставям напълно някого, не се грижа за него и не се интересувам от съдбата му.

— От гр. βουνός ’могила, хълм’.


БУ`НКЕР м. 1. Воен. Отбранително стоманобетонно укритие, снабдено с артилерийски оръдия и картечни гнезда. Край мостовете се сивееха грамадни яки бункери. От амбразурите им безстрастно надничаха немски войници с каски. X. Русев, ПЗ, 199. В дясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, BP, 9.

2. Стоманобетонно противовъздушно скривалище, предназначено за ограничен брой хора.

3. Спец. Специален сандък или помещение, предназначено за временно съхранение на въглища, на чупливи или ронливи материали. Вагонетките с руда ще се изсипят в голям бункер, от който рудата ще пада в трошачката. С, 1954, кн. 3, 98. Бункер за цимент. Въглищен бункер. Бункер за зърнени храни.

4. Спец. Открит сандък към комбайн, обикн. с конусовидна или пирамидална форма, в който се събира зърното при вършитба. Щом размята криле комбайнът и от улея на бункера потече червена като жарава пшеница, дядо Ангел съвсем се обърка. Кр. Григоров, ОНУ, 182-183. Гърмеше сред житното море самоходният комбайн, .. из бункера му рукна златният порой на овършаната пшеница. А. Гуляшки, СВ, 351.

5. Спец. Помещение за въглища в кораб.

— От англ. bunker ’въглищен сандък’.


БУ`НКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бункер.


БУНКЕРИ`СТ м. Спец. Работник, който пълни и поддържа в изправност бункера за съхранение на въглища, на ронливи или чупливи материали.


БУНТ, бу`нтът, бу`нта, мн. бу`нтове, след числ. бу`нта, м. 1. Масова проява на неподчинение, непокорство поради негодувание срещу нечия власт или несъгласие с установен ред; размирица, смут. Той е бил изпъден от трети клас на една гимназия у нас, по време на един ученически бунт. М. Георгиев, Избр. разк., 189. — Господа, днес няма да тръгнете, .. — Невъзможно, умираме! — Бунт направяме, но не стояваме. Ив. Вазов, Съч. XII, 102. — Арестувайте този тук! — Гласът на Раковски беше леден. — Заповядвам! За неподчинение и подстрекателство към бунт срещу началството легистът Васил Друмев да бъде веднага разстрелян! Ст. Дичев, ЗС I, 234.

2. Организирана народна въоръжена борба срещу потисническа власт; въстание. — Щом сети придошлата сила, народът ще се дигне! В Мизия, в Тракия, в Софийско, Родопа и Македония ще почнат неудържими бунтове, те ще пометат тираническата османска власт! Ст. Дичев, ЗС I, 437. Населението на Чипровци и други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Вдигам бунт. Потушавам бунт.

3. Прен. Проява или израз на силно негодувание, възмущение от нещо. Ако можеше да мисли, да говори — тя би вдигнала глас срещу човешката жестокост* и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа! Г. Райчев, ЗК, 91. В душата му се надига бунт срещу съществуващата неправда. Бунт на син срещу бащино нареждане.

— От нем. Bund ’съюз’ през рус. бунт.


БУ`НТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Бунтовник, бунтар. — Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влезат бунтаджиите, да ни дойдат турците, да* изпати манастиря! Ив. Вазов, Съч. XI, 9. — Тоя Георги, тоя вашият бунтаджия, на всички ви под кожата е влязъл… Д. Бозаков, ДС, 26.


БУНТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Понякога неодобр. Бунтовник. А този Евлоги Камберов бил син на метежник от 1923 година! Син на бунтар. А. Гуляшки, Л, 136. На най-тежки мъчения бе подложен Велчо Джамджията. В негово лице турците виждаха най-опасния бунтар. Г. Дръндаров, ВЗ, 61. Дошла силна войска и разпръснала бунтарите. Кара-Феиз забягнал .. — към Горния балкан. П. Росен, ВПШ, 193.

2. Човек, който проявява нетърпимост към нередностите и негодува срещу тях. Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар. М. Кремен, АСЕП, 68.


БУНТА`РКА ж. Жена бунтар.


БУНТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свойствен, присъщ на бунтар; бунтовнически, бунтовен. Нашата паралелка от 8-ми клас, която беше най-бунтарската паралелка, шумеше като кошер. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. Реакционните среди „добре оцениха“ високите бунтарски качества на тази поема, .. и затова убиха най-зверски твореца й Гео Милев. ВН, 1960, бр. 2611, 4. Бунтарски дух. Бунтарско настроение.

2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтовнически. Заможните и будни средногорци запяват бунтарската песен: „Не щеме ни богатство, не щеме ни пари, / а искаме свобода, човешки правдини…“ П. Делирадев, БГХ, 15-16. Бунтарска реч.


БУНТА`РСКИ. Нареч. от прил. бунтарски (в 1 знач.); бунтовнически, бунтовно, бунтовнишки. Настроен бунтарски.

БУНТА`РСТВО, мн. няма, м. Проява, дейност или качество на бунтар. В тоя борец .. имаше нещо от бунтарството и мъдростта на старите борци и възрожденци от преди Освобождението? Ив. Мартинов, ДТ, 57. Творчеството на Гео Милев, .. минава през бунтарството на дребнобуржоазния интелигент. Г. Цанев, СИБЛ, 554. Усетих как някакъв дух на бунтарство ме обземаше, докато слушах тази прилежна млада жена. Г. Данаилов, ДС, 217.


БУНТО`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Бунтувам. Кортес съобщи .., че онзи человек, който иска да бунтова войската върху началника й, е достоен за смърт по законите. П. Кисимов, OA II (превод), 159. бунтовам се страд.


БУНТО`ВАМ СЕ несв., непрех. Бунтувам се. Бунтовал са против правителството и помагал на Кара-Фезията. Л. Каравелов, Съч. II, 37.


БУНТО`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от бунтовам и от бунтовам се; бунтуване.


БУНТОВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Бунтовник. Той беше предизвестен, че искат да го запрат като бунтовател на колониите. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 98.


БУНТО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се бунтува, участвува в бунт; бунтовнически. Навсякъде кръстосваха харамии, а войските на султана бяха на война. Кой ще обуздае това бунтовно племе? М. Марчевски, П, 44. Надалеч в Херцегови`на / слава да сдобий / и бунтовната дружина / с турците да се бий. Ив. Вазов, Съч. I, 19. Султана Мохамед събра силна войска, .., с която и отиде да смири и подчини бунтовния еще народ по България и Сръбско. Т. Шишков, ИБН, 295.

2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Килия 267 пееше! Звучеше копнеж за свобода кънтяха бунтовни думи, тихо заглъхваха във вечерния здрач любовни слова. В. Геновска, ПЮФ, 131. Той някак изведнъж се сприятели с бедните хора от селото и нападаше богатите, навред сееше опасни бунтовни слова. М. Марчевски, ГБ, 28-29. Подидаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатьо само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. Тук е минал с юнаците Делчев войвода, / и Сандански са кичили с горски цветя; / днес им пее бунтовните песни народа, / как загинали в таз македонска земя. Ламар, СГ, 51. Наредени двама по двама влязохме в селото, като пеехме бунтовният марш… Тук ние побихме байряка. З. Стоянов, ЗБВ I, 194.

3. Който е свързан с бунтовник, с бунт или който е свойствен, присъщ на бунтовник, на бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Покрай стените, под иконите и кандилата, беше поставил пушки, саби и пищови… — Нека всеки, който влезе тук — казваше отец хаджи Сергей на събралите се ръководители на съзаклятието, — знае и помни, че живеем в бунтовно време. Г. Дръндаров, ВЗ, 44. Слушаше как пеят птичките в гората, как бучат мътните потоци — това беше песента на бунтовния Балкан. М. Марчевски, П, 64. Там той бил арестуван от своето духовно началство, загдето бил преобърнал манастирът на бунтовно свърталище, т. е. обвинили го, че приемал под стряхата на св. Никола царските душмани. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Революционният идеал, от който се беше увлякъл, й се струваше необходима форма за бунтовния му и неспокоен дух. Д. Димов, Т, 220.


БУНТО`ВНИК, мн. -ци, м. Човек, който организира бунт, въстание или участва в него. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. — Аз съм бунтовник. Тръгнал съм да подготвям революция. Ст. Дичев, ЗС II, 330. Той [Иречек] излезе със своята История на българите, за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ. А. Каралийчев, ПГ, 188. Преди да бъде монах, той е бил бунтовник, и ако не се лъжа, бил е един от бранителите на Дряновския манастир на 1875 година. Ив. Вазов, Съч. XV, 49.


БУНТО`ВНИЦА ж. Жена бунтовник; бунтовничка. Ни чернова, ни записка небрежна. / За да не падне в лапите на враг / нито частица от душата нежна, / той никога да не узнае как / опасната бунтовница се стапя / от мъка по един-едничък лъч. Бл. Димитрова, Л, 230.


БУНТО`ВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бунтовник и бунт; бунтовен, бунтовнишки. Днес приехме известие из България, че в Сливенският балкан е излязла една българска бунтовническа чета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 420. В това същото време се продължаваше организацията на тайните бунтовнически комитети в България. Г. Бенев, БК (превод), 27. Важността на Баба Тонка е още и тая, че .. тя е едва ли не единствената жена между българският народ, която е спомогнала най-много в бунтовническите ни движения. З. Стоянов, ЗБВ I, 133. Чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. Бунтовническа дейност. Бунтовнически дрехи.

2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтарски, бунтовнишки. Пред вас са пяли бунтовническа песен, бей ефендим. Ив. Вазов, Съч. XXII, 109. В тайните, прикрити отделения на дисагите се спотайваха най-скъпите и святи книги, които отец Матей не предлагаше всекиму — бунтовническите. Зл. Чолакова, БК, 43. X. Иванчо и неговата компания казале на в. везирин, че Славейков е революционерин; а неговият вестник е бунтовнически орган. С, 1872, бр. 46, 366.

3. Който е свойствен, присъщ на бунтовник; бунтовен, бунтарски, бунтовнишки. Напразно Бенковски и далматинците употребиха сичкото свое бунтовническо красноречие. Фактът, че нашето първо влияние отпадаше, ставаше поразителен. З. Стоянов, ЗБВ II, 140. Бунтовнически дух. Бунтовнически нрав.


БУНТО`ВНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. бунтовнически (в 3 знач.); бунтовно, бунтарски, бунтовнишки. Държи се бунтовнически.


БУНТО`ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност на бунтовник, подготвяне на бунт. — На тръгване за Неврокоп, тате ми откри, че отвъд, в нашите планини, наново е почнало бунтовничество. А. Страшимиров, А, 164. Освен това беше и приятел на един наш българин, който за бунтовничество беше затворен в тъмницата. Св. Миларов, СЦТ, 75. // Бунт (в 3 знач.). — Не! Аз съм против тоя брак! .. — Това е явно бунтовничество, великий логотете! Ив. Вазов, Съч. XX, 185.


БУНТО`ВНИЧКА ж. Бунтовница.


БУНТО`ВНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бунтовнически. Тосун бей се завърна от разрушената Клисура .., за да даде огъня на Сопот, записан на тевтеря му, като бунтовнишко огнище. Ив. Вазов, Съч. X, 118. Под картечната и оръдейна стрелба, с жертви и от двете страни, войската заема бунтовнишките позиции. Раб., 1934, бр. 2, 4. Тук юнаци бунтовнишки песни са пели / и шумели са старите мури в Пирин. Ламар, СГ, 51. Понеже е расло [балканското население] при по-свободни условия, то е проявявало и повече отпор срещу всяко домогване да се отнеме свободата му, отличавало се е винаги с бунтовнишки дух — из неговата среда излизат най-видните български революционери. Б. Пенев, НБВ, 7.


БУНТО`ВНИШКИ. Нареч. от прил. бунтовнишки; бунтовнически, бунтарски, бунтовно. Той запя ниско, но с голямо въодушевление, малко бунтовнишки. Й. Йовков, ПГ, 175.


БУНТО`ВНО. Нареч. от бунтовен (в 3 знач.); бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Народът беше настроен много бунтовно.


БУНТО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бунтовен.


БУНТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Подбуждам, подстрекавам към бунт. — Аз нямам оръжие, каймакам ефенди. — Това не знам. Някога ти си бунтувал целия град! Д. Талев, ПК, 285. — Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си и в тия съдбоносни за народа дни! Хр. Смирненски, Съч. III, 195. — Правителството не е дало и няма да даде милостите си на хора, които, макар и с благи думи, бунтуват поданиците. Ст. Дичев, ЗС I, 48.

2. Подстрекавам към неподчинение, непокорство. По-нататък Манолаки не искаше да слуша нито за „крайните идеи“ на Йосифа, .., нито обръщаше внимание на клюките, че Йосиф бил бунтувал селяните против него. Й. Йовков, ЧКГ, 87.

3. Прен. Предизвиквам силно недоволство, негодувание, възмущение. Чакаше!… Каква нещастна дума, как бледо тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Когато смут черен бунтува / душа ми в световната битва, / тогава се песен не чува, / понявгаш се чува молитва. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 141. А сега слушай и не бунтувай хората и срещу себе си, и срещу партията. А. Гуляшки, СВ, 43.

4. Непрех. Остар. Бунтувам се (в 1 знач.). Ако цяла когорта бягала от бойното поле или бунтувала срещу своя началник, тогаз един на десет се подлагал на смъртно наказание. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 300. бунтувам се страд. от бунтувам в 1, 2, 3 и 4 знач.


БУНТУ`ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Вдигам се на бунт, участвувам в бунт. Народът в царството вече се бунтувал и сам решил да се бори за своята свобода и щастие. Св. Минков, ПК, 16-17. И се дигат на стачка. Бунтуват се… Б. Шивачев, ПЮА, 162. Локви кръв димят и бунтуват се раби. Н. Хрелков, ДА, 79.

2. Изпитвам силно недоволство, възмущение от нещо; негодувам. Остана си все тъй смазан, убит от тая фатална случайност, против която се бунтуваше цялото му същество. Й. Йовков, Разк. I, 157-158. Бунтувах се, .., против себе си, че ги корим за вярата, която ги съгрява. К. Величков, ПССъч. III, 6.

3. Изразявам бурно, невъздържано недоволството си, несъгласието си с нещо; протестирам. Не му се учеше: често го изпъждаха от клас, че се бунтувал, изказвал се на глас, не приемал, не одобрявал програмата. П. Михайлов, МП, 127. Селото се бунтува. Ей сега ида оттам. Събрали са се всички в кръчмата, и Хаджи Андрея, и братята му, и всички, че като гракнали срещу мене, ще ме изядат. Й. Йовков, А, 67-68.

4. Прен. За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините. Д. Кисьов, Щ, 516. Питат ли ме, де зората / ме й огряла първи път, / .. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей. Ив. Вазов, Съч. XXI, 56.


БУНТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бунтувам и от бунтувам се. Сега врагове от всякъде: гърци, Ивайло*, татари, бунтуване на търновци! Ив. Вазов, Съч. XXI, 56.


БУНТУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бунтуване. Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание. П. Кисимов, OA I (превод), 158.


БУНТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Бунтовник; бунтаджия, бунтар. Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта… вие сте бунтчие. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците… да ги бунтуват… Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите. Ив. Вазов, МЧ, 45.


БУНЧУ`К, мн. -ци, м. Книж. 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. Ако би живеле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и ингелизите, и нашите гяуре. Л. Каравелов, Съч. IV, 192.

2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка.

— Рус. бунчук.


БУ`НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Бунтувам. Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат. Д. Талев, ЖС, 234. А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет. З. Стоянов, ЗБВ I, 125. „Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. буни се страд.


БУ`НЯ СЕ несв., непрех. Разг. Бунтувам се. — Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни? Ст. Дичев, ЗС I, 498. Благородните притеснявали народа, народът ся бунил против тях. Й. Груев, КВИ (превод), 21. И той задири в спомените, .., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира, .., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41.


БУ`РА ж. Остар. и диал. Буря. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката. П. Р. Славейков, ЕБ, 80. След бура е пак небето чисто. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. Подир бурата — и тишината. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55.


БУРА`Н м. Диал. Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей! Ив. Вазов, Съч. I, 75. На Витоша буран бучи, / виелица вее. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани. Ламар, ГМ, 19.

— Тур. buran.


БУРГАЗЛИ`ЙКА ж. Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море.


БУРГАЗЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Мъж, който е роден или живее в Бургас. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116.


БУРГА`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гр. Бургас. Бургаски залив. Бургаско пристанище.


БУ`РГЕР м. Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. За обяд си купих бургер.

— От англ.-амер. burger.


БУРГИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бургия. Бургиен нарез. Бургиена дръжка.


БУРГИ`ЙКА ж. Умал. от бургия; малка бургия.


БУРГИ`Я ж. 1. Свредел. А какво ли нямаше в яхтата на плантатора! .., дърводелски и ковашки сечива — чукове, .., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не… М. Марчевски, ОТ, 220. Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии… Пробиваше се здравият гранит. ВН, 1953, бр. 298, 2. Ръчна бургия. Автоматична бургия. Електрическа бургия. Универсална бургия.

2. Спец. Част на пробивна машина.

Да е хаирлия бургия и прясна чивия. Диал. Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя.

— От тур. burgu.


БУРГУ`НДИ мн., ед. (рядко) бургу`нд, м. Истор. Източногерманско племе, заселило се през V в. от н. е. в долината на Рона и създало кралство Бургундия.


БУРГУ`НДСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бургундите и Бургундия.

Бургундска смола. Смола от някои иглолистни дървета, която се употребява за направата на лакове, червен восък и др.


БУ`РЕ1, мн. -та, ср. 1. Малка бъчва. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк., II, 55. Под стрехите бяха наредени разни каци, бурета и бъчви. Елин Пелин, ЯБ, 43. Работниците из хана се заловиха да пълнят с кладенчова вода две големи бурета. К. Петканов, ЗлЗ, 90. Българите са били длъжни секи ден да носят на Пловдивският аенин по две бурята вода. З. Стоянов, ЗБВ I, 304. Смърдливо буре виното разваля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 124.

2. Количество течност или друг продукт, което се съдържа в такъв съд. Не им стигна виното от голямото буре, ами изпиха и малкото буре.

— От ит. barile.


БУРЕ`2, мн. няма, ср. Муз. Старинен френски танц в живо темпо, въведен в оперната, балетната и инструменталната музика на XVII и XIII в.

— Фр. bourree.


БУРЕВЕ`СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Книж. 1. Който предвещава, възвестява буря. Тъй се отправиха двамата срещу огромното слънце, / що бе на заник в куршумени облаци образ обвило / и изпод тежкото було надничаше често със огнен / взор и разливаше широм в полята заря буревестна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 131. Буревестни облаци.

2. Прен. Който възвестява бунт, революция. Буревестна песен. Буревестни стихове.


БУРЕВЕ`СТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Морска птица с дълги, тънки, заострени крила и с извит надолу клюн, която прави продължителни полети и се появява обикн. преди буря. Puffinus puffinus yelkouan. Никой на море не е така горд и самоуверен както буревестникът. Трябва да го срещне човек преди буря, за да разбере себеотрицанието на тази птица. Н. Антонов, ВОМ, 126 И не го притискаше толкова чувството, което го обзе при първия полъх на бурята, щом видя как гората свежда гръб пред нея, а птици буревестници литват срещу й. А. Дончев, СВС, 189. Прен. Индив. За предвестник на бунт, революция. Ние се надявахме, че най-после той [Смирненски] ще концентрира силите си там, дето бе неговото призвание на поетически буревестник на пролетарското освобождение. Г. Бакалов, Избр. пр, 361.

— Рус. буревестник.


БУРЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е обрасъл с бурени. Или пък на подбив песен ще запее: / нивата ти бурелива, / момата ти гурелива… Ц. Церковски, Съч. III, 69.


БУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който поражда, довежда или съпътства буря. Черни бурни облаци затулиха небето вече. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. Духаха бурни северни ветрове.

2. За време — през който бушува буря. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. В една вечер когато часът беше около дванайсет, фучеше силен вятър; гръм ся раздаваше много силно; .. В това бурно време, Джамал бей седеше сам в една тъмна стая. В. Друмев, НФ, 58-59. И тръгна да види какво правят момчетата през тази бурна пролетна нощ. Навън вятърът го забрули. А. Каралийчев, НЗ, 136. Бурен ден.

3. За море, вълни и под. — който бушува, развълнуван от буря. Пред нас е морето. Тъмно, бурно и неизвестно море. Б. Шивачев, ПЮА, 45. Черни облаци се спускаха от небето със страшни светкавици и се сляха с бурните води. Елин Пелин, ЯБ, 40. Бурни вълни. // Остар. За течаща вода — бърз, буен или силен. От детство още фанах да любя ази /свободний свет, .. / скалата в мъх и водопада бурни, / и дивата поезия, що крият. Ив. Вазов, Съч. II, 188. „Не видиш ли, как със сили премалели, / той в бурна река бори се със смъртта?“ К. Величков, Ад (превод), 21. Когато доде времето на дъждовете, то тогаз речките са преобръщат на бурни потоци. С. Бобчев, ПОС (превод), 236. // Остар. и диал. За дъжд, градушка — много силен, проливен, стихиен. Климатът е твърде здрав, дъждове бурни. Сняг по горите пада в септември. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Божне ле, вишни Господе, / да дадеш силни ветрове / и бурни дъждове. Нар. пес., СбНУ XXVII, 162. Тъмен са облак задало, .. / Хората са чудо чудеха, / дали са бурни градове, / или са силни дъждове. Нар. пес., СбВСт, 264.

4. Прен. За мисъл, чувство, стремеж — който се проявява с голяма сила, с разпаленост. Да чуваш чудния псалом / на изумяващата младост, / която в свойта бурна радост / любов разискря в тоя дом. Н. Лилиев, С, 1932, 32. А в полето, днес облето в безутешна, бурна скръб, / бодро щеше да се носи песента на звънък сърп. Хр. Смирненски, Съч. I, 91. Прибледнява / от бурен гняв, едва се овладява. К. Христов, ЧБ, 99. Има гроб, да, и той / твойте бурни желания, / светове и мечтания / в свойта бездна ще глътне… Ив. Вазов, Съч. III, 32. Бурна страст. Бурна ревност.

5. Прен. Който е свързан с ярък, буен външен израз на чувства, мисли, настроение, преживяване; разгорещен. Те излизаха от събранието, което свърши преди малко след непродължителни, но много бурни разисквания. Ст. Марков, ДБ, 145. Последва бурно обяснение. Тя се опита да го увери, че Примов винаги се е държал най-коректно. Ем. Манов, ДСР, 396. — Седни, Чорни! — покани го той с глас, който с нищо не показваше, че някога, не много отдавна, са имали такава бурна разправия. П. Вежинов, НС, 276. Вятърът го зашеметяваше, .., а той мислеше бурната сцена, която го чака у дома му. Ив. Вазов, Съч. IX, 34. Зад нас се чуха фурни викове .. Високо и гръмливо ура. Й. Йовков, Разк. II, 143. Тя свиреше непрекъснато .. Понякога това свирене беше меланхолично и тихо и приличаше на оплакване, друг път ставаше бурно и страстно като протест. Д. Димов, Т, 83. Бурно заседание. Бурни ръкопляскания. Бурни овации.

6. Прен. Който е изпълнен с напрежение и с бързо сменящи се събития, преживявания, вълнения; напрегнат, интензивен. Той беше мъж възрастен, почти стар, и през бурния си, изпълнен с превратности живот беше навикнал да не се учудва. Ст. Дичев, ЗС I, 37-38. Бурното и дълго минало на отец Сисой му бе принесло много житейска опитност. Елин Пелин, Съч. IV, 10. От тогава неговото бурно съществувание намери тихо пристанище в свещеническия сан. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. Нима когато мине младост бурна — / утеха в спомените чакаш ти? К. Христов, Т, 18. И видях пред себе си грозната бездна, в която падах! Навикнал от малък на бурен живот, аз, право да си кажа, не ме побиха тръпки пред грозната картина, що се откриваше пред очите ми. Св. Миларов, СЦТ, 8.

7. Прен. Който е изпълнен с големи обществено-политически и социални изменения или с битка, бунт, революция; неспокоен, метежен, бунтовен, бурлив. Страшимиров учителствува в едно бурно време, когато политико-обществените борби са били твърде много изострени. СбАСЕП, 8. Стара генуезка крепост е Алуща .. Миражи от миналото на човешката история, видения от друг свят: тихи, скромни старини от бурно минало. Кр. Кюлявков, СП, 9. Огромните замъци и крепости, .., и днес напомнят за бурната история на тоя стар славянски център. Ив. Мирски, ПДЗ, 38. Тревожна и бурна година! / Година на устреми люти, / на слави, триумфи нечути. Ив. Вазов, Съч. V, 87. Бурна епоха.

8. Прен. Който протича, който се извършва бързо, стремително; напрегнат, интензивен. Бурно развитие на икономиката. Бурен растеж на производството. Бурна ферментация. Бурни промени.

9. Прен. Остар. Който е обхванат от силно вълнение, обикн. раздразнение, гняв; гневен. Когато дойдоха при Шадравана, срещнаха доктор Догански, уморен, зачервен, бурен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 231.

10. Прен. Остар. Който изразява или е изпълнен със силно раздразнение, гняв; гневен. Ужас я обзимаше, като си въобразеше гневния поглед и бурно лице, с което щеше да я изпрати из вратнята. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 71. Мечти мрачни, мисли бурни / са разпнале душа млада. Хр. Ботев, Съч. 1929, 13. А по-далече, с поглед мрачен, бурен, / седеше грешник. К. Величков, Ад (превод), 148.


БУ`РЕН м. 1. Название на различни видове треви и плевели, които виреят обикн. в запустели места, край пътища, в ниви и под. и са непотребни за човека и вредни за културните растения. От това, че лозето останало необработено, в него поникнала гъста трева и бурен до колене. Елин Пелин, ПР, 131. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката й порта, дворът й бе запустял, обрасъл с бурени и храсти. Д. Талев, ПК, 90. Там имаше едно празно, запустяло и занемарено ниско място, .. То бе обрасло с бучиниш, татул, .., и разни други бурени… Кр. Тулешков, НЗ, 62. Пролет, като рай, сичко живо, .., са размърдало, а нивите на българинът обрасли в бурен. З. Стоянов, ЗБВ I, 364.

2. Обикн. мн. Лековита трева, билка, която се употребява в народната медицина. — Сега отивам да набера малко бурени и от тях да направя мехлем за раната му. К. Петканов, ЗлЗ, 232. Но и на раните баба попадия беше майсторка. Какви ли лапи не правеше за тях. И от бурени не се отказваше: жиловлак, подбел и кантарион винаги се намираха у нея. Г. Белев, ПЕМ, 17. Стаята, дето той спеше, беше чиста и спретната, а хашевото до нея миришеше на равнец, на коча билка, на лайкучица и на множество още бурени, които чакаха ред да бъдат превърнати в цяр. Д. Немиров, Б, 160. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви ли не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139.

3. Остар. и диал. Тревисто растение, което служи за храна; зеленчук, зарзават. — Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. От бурените (зеленчуци) може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й. Груев (превод), КН, 7, 7.

Та имало и за бурена събота. Диал. Употребява се за някого, за когото се е явил благоприятен случай, настъпил е удобен момент.

Червен бурен. Диал. Див спанак (Н. Геров, РБЯ).

— Друга (диал.) форма: бу`рян.


БУРЕНА`К, мн. -ци, м. 1. Събир. Много бурени, израснали гъсто на едно място. Нагазвам в острови от висок и корав буренак. Ив. Вазов, Съч XV, 47. Мястото е пустинно, обрасло с редки* дървеса, храсти и буренак. К. Константинов, ПЗ, 208.

2. Само мн. Висок, едър бурен. Конете бързат по втвърдената целина, корените на едрите буренаци пращят в ламежа, плугът лъкатуши. Ст. Марков, ДБ, 85. Дворът беше обрасъл в трева, покрай плета бяха поникнали буренаци. Ил. Волен, ДД, 31.

3. Обикн. мн. Пренебр. Лековита трева, билка; бурен. А какви ли не билки, треви, бурени и корени ми носят [бабичките]. — Ох! — пъшка някоя, оставяйки до вратата вързоп треви, — нося ти за кашлица, бабини! — Друга вързала цяла бохча буренаци и ги слага върху кревата, целувайки ме трогателно. Хр. Смирненски, Съч. III, 158.

4. Пренебр. Зеленчук, бурен (в 3 знач.). В една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IX, 90.

— Друга (диал.) форма: буреня`к.


БУРЕНА`Р, -ят, -я, мн. -и, Диал. Човек, който продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчия (Н. Геров, РБЯ).

Буренар ли си — бурена си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.


БУРЕНА`РКА ж. Диал. Жена, която продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчийка.


БУРЕ`НЕ ср. Спец. Отгл. същ. от буря и от буря се. Пешо не поглеждаше встрани, всичко у него беше се устремило в пистолета. При буренето си има правила, които всеки опитен миньор знае, но трудно може да ги каже. Т. Монов, СН, 41.


БУ`РЕНЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бурен; буренче. — Де избираш нишан? .. — На яра, — каза просто игуменът; там оня буренец, дето прилича на шапка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. — Ех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница, .., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Чорбица или кашлица от буренец някакъв .., — това й беше най-обикновената храна. Т. Влайков, Съч. II, 106.


БУ`РЕНИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е обрасъл с бурени; буренясал, буренлив. Нивата ти буренива, / булката ти гурелива! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 42.


БУРЕНИ`Я ж. Диал. Ястие от различни зеленчуци, обикн. зеле или спанак с ориз. Друга гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.

— От тур. burani, borani. — Друга форма: бурани`я, бурха`ния (вж. М. Москов. Бурхан, бурания — название на българско ястие. — БЕ, 1966, кн. 4, с. 370-373).


БУРЕНЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Буренясал; буренив. Колко често могат да се видят из дворовете и по буренливите места поникнали домати, тикви и други растения, без някой да ги е сял там. Сл. Петров, РКХО, 8.


БУ`РЕНОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Който е на бурен. Буренови листа. Буренови корени.

2. Направен от бурен. Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша. Ив. Вазов, Съч. XII, 80.


БУРЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни*, прил. 1. Който предвещава, носи буря, който е свързан с приближаването или разразяването на буря в природата. Понякога на север може да се наблюдават леки пасатни облаци, а над хоризонта на юг все по-високо и по-високо се издигат тежки, тъмни буреносни облаци. Д. Богданов, ТА, 32. Когато върхът потъмнее и почне да трещи, ние мислим за стадата. — Пък аз, като го видя буреносен, си спомням за робството: стои изправен, до гърди в пламъци, и над билото му се вият орли. Й. Радичков, ПЦ, 7. Буреносен вятър.

2. Рядко. За време — през което бушува буря; бурен. Буреносна нощ. Буреносен ден.

3. Прен. Поет. Който е свързан с негодуване, недоволство или бунт, революция; бунтовен, бунтарски, бурлив. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал, .. и някои от своите буреносни стихове. Г. Белев, КР, 28-29. По-нататък идва буреносната и огнената 1876 година. В нейната пролет се развяха зелените бунтовни знамена, вдигна се на крак народът и тръгна на бой за свобода. Ст. Станчев, ПЯС, 70. Кънтеше в жадните ни жили / кръвта на буреносен век, / гневът и воят пред Бастилия, / на меча порещият звек. Т. Траянов, Съч. III, 141. Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана. Хр. Смирненски, Съч. I, 29. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жъртвен кръст е начертан. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 119.


БУРЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Поет. 1. Облак, вятър и др., който предвещава, носи буря. Тъй както със злокобен тътен се събират по свода небесен облаци буреносци, .., — тъй под мощния и бесен напор на лъва-роб ще рухнат подкопани тронове на всички тирани земни. Н. Никитов, Борба, 1919, кн. 3, 89.

2. Човек, който подбужда към недоволство, бунт, революция. Храбри войни, минете, / славата другар е вам; / буреносци, занесете / лъх от свобода и там! Ив. Вазов, БМ I, 197.


БУРЕНО`СНО. Нареч. от буреносен. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение и смърт. Н. Хайтов, ПП, 89. Гневът на столицата загърмя буреносно. Това беше последния удар за умиращата власт на Смилеца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 112.


БУ`РЕНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от буре; малко буре. Ето и буренцето. Колко е мъничко! Под канелката имаше паничка. Г. Караславов, Тат., 256. Той бе отворил едно буренце ланска сливовица. Елин Пелин, Съч. III, 112-113.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.


БУ`РЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бурен; малък бурен. Мама приклеква на пътеката пред една лехичка ..: тук отскубне тя буренче или тревица, там разслаби с клечка земята около някое цвете и му пооправи листата… Т. Влайков, Пр I, 194. Машините можеха да окопаят царевицата за три, най-много за четири дни. И хората ти щяха да плевят пшеницата, буренче нямаше да остане… А. Гуляшки, СВ, 311-312.


БУРЕНЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от буренясам като прил. Който е обрасъл, покрит с бурени. Той отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Зад къщичката се простираше празно буренясало място. Д. Ангелов, ЖС, 94. По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и ко`лива. Елин Пелин, Съч. II, 14. През деня нямаше нищо весело из тия буренясали криви улички с разградени дворове и пробити плевни. А. Гуляшки, ЗР, 64. Буренясали ниви.


БУРЕНЯ`САМ. Вж. буренясвам.


БУРЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; буреня`сам, -аш, св. непрех. Обраствам, покривам се с бурен. Преди година цялата долина беше изоставена и буренясала. К. Петканов, ЗлЗ, 74. — Гробът непогледван, хусарски гроб — продънил се е и буренясал — едвам личи. Ст. Загорчинов, ДП, 322.


БУРЕНЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буренясвам. Не трябва да се допуска буренясване на посевите.


БУРЖОА`1, ед. и мн., м. 1. Лице (лица), което принадлежи (които принадлежат) към класата на буржоазията. Народът е рекъл, че ще управлява, няма да даде властта пак на буржоата .. ще управлява и ще проявява самоинициатива и дисциплина. П. Славински, ПЗ, 186. През дългогодишната ми актьорска работа, .., изучавал съм с интерес бита на нашия народ, живота на бедняка, на селския туз, на дребния чиновник, на работника, на еснафа, на буржоата. Т, 1954, кн. 10, 38. По тротоарите стоят навъсени буржоа, скрили брадички в кожените яки на палтата си, и неохотно свалят бомбета при преминаването на ковчезите. В. Геновска, ПЮФ, 45.

2. Истор. През феодализма в Западна Европа — гражданин от средното съсловие.

— Фр. bourgeois.


БУРЖОА`2, ед. и мн., м. Печат. 1. Само ед. Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта.

2. Печатарска буква, която има такава височина.


БУРЖОА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който принадлежи към буржоазията или е свързан с нея, отнася се до нея. Под фалшивия претекст, че общината няма откъде да плаща наем на салоните, буржоазните съветници се обявяват против публичните заседания на съвета. К. Странджев, ЖБ, 132. Великата руска революция откри пътя и за нашето освобождение от мрака на буржоазното робство. Д. Добревски, БКН, 264. Буржоазно общество. Буржоазен строй. Буржоазна държава. Буржоазна класа. Буржоазна партия.

2. Който е свойствен, характерен за буржоазията и нейната идеология, поведение, привички и под. Ние трябва да подигнем културното ниво на пролетариата, да го просветим, .. да може той да разбира буржоазните философски спекулации. Ем. Станев, ИК I-II, 67. По-ясен беше Банков, .., когато изказваше презрението си .. към съпрузите Нинови, които бяха в Дебрица въплъщението на еснафщина и буржоазен егоизъм и самодоволство. Д. Талев, И, 298-299. Буржоазен морал. Буржоазни възгледи. Буржоазен национализъм. Буржоазен мироглед. Буржоазна идеология. Буржоазен предразсъдък.

Буржоазна революция. Филос. Социална революция, която има за цел да премахне феодалния строй или неговите остатъци в една страна и да установи власт на буржоазията, благоприятна за развитието на капитализма.


БУРЖОА`ЗИЯ ж. 1. Класа в епохата след феодализма, която притежава капитали и средства за производство и ръководи процесите в индустрията, търговията и финансите (противопоставена на пролетариата според марксическата политикономия и социология) и обикн. има и политическа власт. Българската буржоазия не иска да разбере, че властта е тежко изпитание. К. Странджев, ЖБ, 89. Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно .. и до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. X и XI кл, 119. Градска буржоазия. Селска буржоазия. Търговска буржоазия. Финансова буржоазия. Монополистическа буржоазия.

2. Истор. Във феодалното общество на Западна Европа — гражданското съсловие.

Дребна буржоазия. Филос. Собственици на малки, свързани с пазара предприятия, в които те влагат своя и на семейството си труд с цел да задоволят своите потребности.

Едра буржоазия. Филос. Най-едрите собственици с решаваща роля в буржоазното общество, които използват в максимална степен наемен труд.

Средна буржоазия. Филос. Междинен слой собственици в буржоазната класа, използващи в известна степен наемен труд.

— От фр. bourgeoisie.


БУРЖОА`ЗКА ж. Жена, която принадлежи към класата на буржоазията. „Ето на`, дразня се от нейните женски капризи — мислеше той, — трябва да имам повече доверие. Тя е буржоазка .., в нея всичко е калпаво лустро ..“ Ем. Станев, ИК I-II, 84.


БУРЖОА`ЗНО. Нареч. от буржоазен. Мисли буржоазно.


БУРЖОА`ЗНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: буржоазен, напр.: буржоазнодемократичен, буржоазно-капиталистически, буржоазнолиберален, буржоазномонархически, буржоазнонационалистичен.


БУ`РИ мн., ед. (рядко) бур м. Потомци на европейски, главно холандски колонизатори в Южна Африка, основали там свои републики; африканери. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. Мнозинството от европейското население са африканери (бури — потомци на холандски и други смесени с тях преселници). Ел. Нейков, ЮАР, 4-5. На сцената се изправи един млад брадат бур, с кротка физиономия. Ив. Вазов, Съч. X, 110.

— От хол. boer ’селянин’.


БУРИ`ЙКА1 ж. Диал. Умал. от бурия1; малка бурия, малка тръба.


БУРИ`ЙКА2 ж. Диал. Умал. от бурия2; малка бурия, малка бъчва. Той зел кучето и го завел у мазъта и го върдзал у бурийката у грездея. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 169.


БУРИ`ЛКА ж. Диал. 1. Продълговато буре; малка бъчва. Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия. Т. Влайков, Пр I, 99.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Тебе ща в огън да печа, / дорде изкажеш, невесто, / братовата ми печала, / печала и приносия: / бурилка жлъти жълтици / и каче кара-грошове. Нар. пес., СбНУ XIV, 59.


БУРИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бурилка. Започнал [Постол] да събира запазените от двете манастирски църкви книги. Намирал ги плесенясали, подложени под бурилата. Н. Инджов, ПП, 50. Ние сме донесли и шише, и бурило, пълни со вино, па и котле, пълно со ракия. Нар. прик., СбНУ VII, 56.

— От ит. barile.


БУРИ`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бурило; малко бурило. — Пък наш Стою чул жедията [джадия]. Нареждала си: .. в мойто бурилце — брък, в мойто чувалче — стриг! Н. Инджов, ПП, 38.


БУРИ`Я1 ж. Диал. 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. Най-отпред вървяха войнушките свирачи (не със зурни, бурии и даули, а нашенски — с гъдулки и украсени гайди). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 70. Откъм юг ми се счу нещо, като турска бурия. Понадигнах се и замръзнах: на превала редица хора. Аскер е. П. Росен, ВПШ, 107. Ка бурии засвириа, / ка пойдоа руска война / и топове покараа / на Дунаве бре прийдоа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 460. В това време откъм тъмната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Момчилка позна гласа на Голям Борован и обърна глава. Д. Ангелов, ЖС, 79.

2. Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец.

Глас като бурия. Диал. Много силен глас.

Рева (еча) като бурия. Диал. Рева много силно, високо. Из един път дохаждаш и се озоваваш зад гърба ми и захващаш да ревеш като бурия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 108.

— От тур. boru.


БУРИ`Я2 ж. Диал. Бъчва. Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .., той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза. Ст. Дичев, ЗС I, 536. — Дай, божне ле, дай, / дай, ситен дъжд, дай / да полее нивята, / от нивята и лозята, / да напълним хамбари, / да напълним бурии. Нар. пес., СбВСт, 200. — Ратаи и ратакини ле, .. / от море вода земайте, / че я в бурии наливайте. Нар. пес., СбВСт, 450.


БУРКА`Н м. 1. Стъклен или порцеланов съд с широко гърло, цилиндричен по форма, в който се държи сладко, компот, мазнина и др., обикн. течни продукти. Там имаше .., буркани с компот, две-три кутии с бисквити и няколко кутии консерви. П. Славински, ПЩ, 189. Пелагея запали лампата, .. и сложи на масата масло, буркан със сладко. М. Марчевски, П, 109. Той извади от там .., изсъхнал и плесенясал хляб и един стъклен буркан с някаква течност. Й. Йовков, ПГ, 198.

2. Количество продукт, което се вмества, съдържа в такъв съд. Госпожата ме изпрати у тях, при старите. Занесох им буркан сладко. А. Гуляшки, Л, 464. Той обича много вишнево сладко и може да изяде на едни път половин буркан.

3. Прен. Разг. Синя лампа, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола.

— От унг. borkan ’кана за вино’, през рум. borcán.


БУРКА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от буркан. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Отначало туземците., гледаха с недоверие малките стъкълца с риванол и бурканчетата с мехлеми. М. Марчевски, ОТ, 140.

2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. Изяде бурканче мед.


БУРЛЕ`СКА ж. 1. Литер. Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението.

2. Муз. Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер.

— От фр. burlesque.


БУРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За време — през което бушува буря; бурен. Ноември. Полунощ. Излезе буря .. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 149-150. Море! Във тебе има чудовище грамадно: / то в часове бурливи на дъното мълчи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133.*

2. В който бушува буря. Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов, ПП, 84. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира`: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“. Ив. Вазов, Съч. II, 169. В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам. Ив. Вазов, Съч. II, 123.

3. За течаща вода — много бръз, много буен. Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Дунав, а в една мирна река. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето. Г. Бакалов, Избр. пр, 336.

4. Прен. Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов, БМ I, 198.

5. Прен. Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна. Ив. Вазов, Съч. V, 150. Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, / че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град. Т. Траянов, Съч. III, 82.

6. Прен. Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. На епохи две бурливи / бурите жънахме. Ив. Вазов, Съч. III, 192.

7. Прен. Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. Покойници, вий в други полк минахте, .. / Но що паднахте тук, деца бурливи? Ив. Вазов, Съч. П, 169.

— От рус. бурливый.


БУРЛИ`ВО. Поет. Нареч. от бурлив. Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.


БУРЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бурлив.


БУРМА` ж. 1. Разг. Винт. — Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите. Ст. Дичев, ЗС II, 764. С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат. Вл. Брънеков и др., СД, 48. Завивам бурма. Стягам бурма.

2. Диал. Шайба за винт.

3. Диал. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 332.

Развила ми се е бурмата. Разг. Постъпвам неразумно, налудничаво. На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 92.

На бурма. Диал. Спираловидно. Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма. Ст. Чилингиров, ХНН, 70.

— Тур. burma.


БУРМА`-БЮРЕ`К м. Разг. Вита баница със сирене.

— Тур. burma börek.


БУРМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. Който има нарез като на бурма.

2. Който е завит на кръг. След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми. Н. Хайтов, Хд, 256. Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци. Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.

3. За пръстен — изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част. Я стани, стани, хубава Генке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 57. Че й счупи пръстена, / пръстена бурмалията / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.

4. Който е стегнат с бурми. Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии. Нар. пес., СбНУ XLI, 406.

5. Като същ. бурмалия м. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).

— От тур. burmalı. — Друга форма: бурманли`я.


БУРМИ`ЦА ж. Рядко. Умал. от бурма; бурмичка.


БУРМИ`ЧКА ж. Разг. Умал. от бурма; малка бурма. Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка завинтват или някоя жичка запойват. Л. Дилов, ПБД, 121. Снощи си доде млад Богдан / от дълъг пътя, от Цариград, / че й армаган донесе, / армаган — риза кървава, / в ризата й дясна ръчица, / на малък пръстец с бурмичка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 190. • Обр. Сега вниманието му е привлечено от сложната машина на живота. Той е вярвал, че е някакво колелце в тази машина или лостче, или бурмичка макар, а излиза, че се е заблуждавал. А. Гуляшки, Л, 316-317. За тях колективът е всичко, а човекът — малка, нищожна бурмичка в голямата машина на колектива. М. Марчевски, П, 276.


БУ`РНО нареч. 1. С голяма, необуздана сила; стихийно. Светят свежи листа, вятър клоните бурно люлей. Н. Фурнаджиев, ВД, 15. Отвързали устата на меха и из него изфръкнали синките ветрове и бурно погнали корабя пак към Еолическите острови. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 98. // С голяма сила и бързина; интензивно, динамично. Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, .. Тя го усети внезапно и бурно. Д. Димов, Т, 177. Дълго време той [германият] не е намирал приложение. Обаче като полупроводник днес той играе важна роля в новата бурно развиваща се област на съвременната техника — полупроводниковата електроника. ВН, 1958, бр. 2045, 4. Болестта протекла извънредно бурно.

2. С подчертана външна изява; с увлечение, пламенно, страстно. На тия съвместни вечери, ръководителите и състезателите… винаги реагираха бурно и одобрително на нашия възглас за сътрудничество, мир и дружба между народите. Ив. Мирски, ПДЗ, 32-33. Като се занимава с Ботьовите стихотворения, в които чувството се лее тъй бурно и тъй свободно, човек бива склонен да се поддаде на мисълта, че веднъж създадени, върху тях не могло да бъде работено, без риск да бъдат развалени, отслабени. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 11-12. — Е хайде, братко, хайде честито да е! — и той бурно го прегърна. Ст. Дичев, ЗС II, 205. Не може да се чака повече. Трябва да почнем напролет .. — А как си представлявате вие това?… — внезапно и бурно се намеси Симеон. — Като първомайска манифестация през легално време ли? Д. Димов, Т, 232. Никога и в никоя атака не беше се чувало такова ура .. Урата замлъкваше и наново се подемаше около нея, по-радостно и по-бурно. Й. Йовков, Разк. I, 227. Разискванията протекоха бурно.

3. С напрежение, с тревога; неспокойно, напрегнато. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: .., славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Бурно край него живота кипи / в грижи и горести вечни, / и пъстроцветните шумни тълпи / все тъй са зли и далечни. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. В борба между живота и смъртта, / един след други бурно дни минават. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 141. Стачката започваше бурно, със заплашителни признаци на готовност за упорита борба и кръвопролития. Д. Димов, Т, 278.

4. В съчет. с гл. съм, ставам и др. 3 л. ед. ч. Означава, че някъде има буря. Излезе вятър, дъжд те запере, / избухне буря, ти се радваш двойно. / Че колкото по-тъмно — по-добре. / И колкото по-бурно — по-спокойно. Бл. Димитрова, Л, 82.


БУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на бурен; бурливост. Действително, пролетта беше размирна, небосклонът беше пълен със зловеща бурност. Ив. Вазов, Съч. VII, 133.


БУРНУ`С м. Рядко. Мъжка дълга бяла горна дреха, подобна на халат, която се носи от арабите. Най-сетне камилите наближиха съвсем. Със свито сърце аз различих облеклата на ездачите. Бяха араби, мургави, чернобради, загърнати в белите си бурнуси. П. Бобев, К, 35.

— Араб. burnus.


БУ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бурова течност. Апт.; Бурова вода. Разг. Разтвор от алуминиев ацетат — безцветна течност с миризма на оцетна киселина, която се употребява при правене на компреси, промивки и др.


БУРСА`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Семинарист (в някои страни). Веднъж, .., на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан, и кочияшът, който седеше отпреде .. шлевна го добре с камшика. Младий бурсак възкипя: с безумна дързост хвана той задното колело .. и запря кочията. Н. Бончев, ТБ (превод), 16.

— От пол. bursa през рус. бурсак.


БУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бурите. В миналото всеки бурски колонист си организирал своя ферма, заемаща обширни площи плодородна земя. Б. Петровски и др., ЮР, 72. Бурска република. Бурски език.

2. Като същ. бурски м. Езикът, на който говорят бурите, създаден въз основа на холандски език; бурски език, африканс. Държавните езици [в ЮАР] са африканс (бурски) и английски. Ел. Ненков, ЮАР, 5.


БУРУЗА`Н м. Остар. и диал. Меден музикален инструмент; тръба. Няколко пъти вече гръмваха бурузани и тюмбелеци и пак замлъкваха. Й. Йовков, СЛ, 127. Ах субраха са, набраха са / сички ми бурузане, / ох засвириха, засвириха жлътите бурии. Нар. пес., СбНУ II, 125.

— От тур. borazan ’тръба’.


БУРУ`Н м. Диал. 1. Вдадена навътре в морето малка част от сушата; нос. Далече вдясно, зад острия бурун, едва-едва се виждаше блесналата на слънцето кубическа сграда на военноморската база в N. С. Чернишев, ВМ, 27.

2. Рътлина, бърдо.

3. Предна част, връх на обувка; нос. Така изпод тия алияти обущата излизаха гиздави, лъскави, с жълти железца на буруните. Д. Немиров, Б, 81.

— Тур. burun.


БУРУНДЖУ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Сурова коприна. Е говори войводата: / „О ти моме, малко моме! / Не прилегаш за каурка, / тук прилегаш за кадина, / на диван горе да седиш / и бурунджук да си предеш.“ Нар. пес., СбБрМ, 420.

2. Копринено платно. Неда ткае тенко платно, / тенко платно, бял бурунджук. Нар. пес., СбБрМ, 359. Се облече малка Стана / кошулята копринена, / ръкавето бял бурунджук, / върз кошуля сина сая. Нар. пес., СбБрМ, 422.

3. Като прил. За коприна — сурова, естествена. Тотка на порти стоеше, бурунджук свила предеше. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.

— От тур. bürüncük.


БУРУНДЖУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и;* -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Направен от бурунджук; копринен, свилен. Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце. Ц. Гинчев, ГК, 376. Бурунджучни дарове.


БУРХАНИ`Я ж. Диал. Бурения. Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурханията. Г. Караславов, ОХ II, 490.


БУРЧА`К, мн. няма, м. Диал. 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia.

2. Ситна смес за храна на добитък; ярма.

— Тур. buçak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


БУ`РЯ ж. 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I-II, 10. Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше. Й. Йовков, Разк. II, 122. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. II, 112. Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го. С. Радулов, НД, 108-109.

2. Прен. Поет. Обикн. с предл. на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика „ура“. След миг дворът гърмеше от многогласната буря на радостта. Ем. Манов, ДСР, 471. Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания. Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му „Окръжили са ни“, „Преследват ни“ и особено „Забравен“. Худ., 1909, кн. 7, 15. Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К. Петканов, ДЧ, 272. През това време видях се и с Ботева .. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браилското общество. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.

3. Прен. Поет. Силно душевно вълнение, предизвикано от конфликт на чувства, мисли, обикн. тревожни, мъчителни. Да беше турчинът по-внимателен, той би забелязал в погледа й, .. опустошителната дива сила на бурята в душата й и късите, мрачни затишия на тая страшна буря. Д. Талев, И, 431. Буря се подигаше в душата му. Й. Йовков, Ж, 1945, 167. От мойта обич видиш ти зарите, / що осияват моето лице, / но ти не видиш бурите, тъгите, / кои раздират моето сърце. К. Величков, ПССъч. II, 5.

4. Прен. Поет. Силни преживявания, приключения, премеждия, беди в живота на някого. Бурите не бяха прекършили този ветеран, кален в народните борби. К. Митев, ПБ, 335. — Кой знае, може би бурите, които преживях на фронта, да са ми спечелили нещо, което едва сега виждам. Д. Немиров, ДР, 64. Мила дружка ми заспала… / Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. / Забрави в живота бурите горчиви. П. Р. Славейков, В, 23. Повикаха и нас, бунтовниците. Разбрахме веднага, че буря висеше над главите ни… Пръчките запращяха по месата ни. Ив. Вазов, Съч. X, 165.

5. Прен. Поет. Голямо обществено вълнение; бунт, размирици, междуособици. Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. XX, 180. Мнозина вече люде, дори и сред тия, които стояха по-далеко от революционното брожение, усещаха с мисъл и със сърце, че над цяла Македония се надигаше буря. Д. Талев, И, 436. Ний се родихме в дни на бури / и посред бурите растем, / и посред бури в блян лазурен / за слънце няма ний да спрем! С. Румянцев, Ст, 20. Методий, като избягваше политическите бури, премина с учениците си в Панония и панонският княз Коцел ги прие благосклонно в Мосбург. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Прен. Остар. За въоръжено нахлуване, нашествие на неприятел в дадена страна. Секи бягаше или ся каняше да бяга пред тази Унска буря. Секи бързаше да си скрие храната, златото и движимите вещи, а глад насякъде последуваше. Г. Кръстевич, ИБ, 364. Няма никакво съмнение, че Хунската буря, която потръси всичките Европейски народи, разклатила е .. и мирното Велико Славянско племе в неговите древни жилища в североизточна Европа. М. Дринов, ППБН, 19.

Гръмотевична буря. Усилено електрическо изпразване на гръмотевични облаци, придружено от множество светкавици и гръмотевици.

Магнитна буря. Физ. Внезапно, кратковременно и незакономерно изменение на магнитното поле на Земята, свързано с образуването и развитието на тъмни петна на Слънцето.

Прашна (пясъчна) буря. Силен вятър в пустинята, който носи големи количества ситен пясък.

> Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод.

Затишие пред буря. Книж. Привидно спокойствие пред нещо тревожно, неприятно, което се очаква да настъпи наскоро.

Който сее ветрове, ще жъне бури. Книж. Който предизвиква раздори, неприятности за другите, ще дочака сам пагубни последствия.

— Друга (остар. и диал.) форма: бу`ра.


БУРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Спец. Дълбая дълбоко скала с пробивна машина, пистолет. Сондьорите работеха тежко, на три непрекъснати смени, денонощно .. — От инат ще караме още по-надолу, Лене, ти си предвидила към триста метра, ние ще бурим до петстотин, като на река Ерма! — провикна се шеговито мургавият хубавец Велю. Н. Стефанова, ОС, 182. На някои им се види трудно да внасят пистолета и да бурят в кариерата нагоре. В. Ченков, ЗХ, 19. буря се страд.


БУС1, бу`сът, бу`са, мн. бу`сове, след числ. бу`са, м. Нов. Разг. Микробус за пътнически или лекотоварни превози. Специални бусове разкарваха репортерите и официалните гости между отделните салони [на автоизложението], ДТ, 1999, бр. 262, 30. Шофьорът на буса се опита да избегне сблъсък с друг автомобил. 24 часа, 2000, бр. 193, 31.

— От англ. bus.


БУС2, бу`сът, бу`са, мн. бу`сове и бу`си, след числ. бу`са, м. Диал. 1. Няколко храста или дървета, израснали заедно като китка.

2. Отделен корен трева, чиито стръкове са израснали заедно като китка.

3. Правоъгълен къс земя, изкопан заедно с тревата; чим, блана.

— От ит. bosso, busso ’чемшир, зеленина, храст’.


БУСА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бус2 (в 1 знач.). Той можеше да забегне и в чуждо землище, но нямаше кой да му донася храна. Затова се въртеше все по-близо до село, оставяше на Гана бележки и знаци по техните ниви. Тя ги намираше със закъснение, оставяше му храна по бусарите. Ст. Даскалов, СЛ, 33.


БУСА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бусар. А с Качо Камарашки, съседа му, разправията стана за една межда .. Границата личеше ясно по едни бусарчета, но като почне да оре, Тошо се увлече — ха една бразда да изравни уж, че е криво, ха две-три, та цял за`мет. Ст. Даскалов, БМ, 11-12.


БУ`СОЛА ж. 1. Геод. Инструмент, който служи за измерване на хоризонталните ъгли между магнитните меридиани и направлението на някакъв предмет и се употребява в геодезията и туризма.

2. Остар. и диал. Компас.

— От ит. bussola ’компас’.


БУ`СОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геод. Прил. от бусола. Бусолен кръг. Бусолна плочка. Бусолни инструменти.


БУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Нов. Разг. Умал. от бус1; малък бус. Пускат маршрутки до Бояна. Бусчетата ще обслужват работещите в резиденцията. ДТ, 1999, бр. 69, 2.


БУТ1, бу`тът, бу`та, мн. бу`тове, след числ. бу`та, м. 1. Мускулестата част от крака на животно или птица от коляното до хълбока. Старецът прекара гребена по широкия гръб на черното животно, хълбоците, бутовете и беше започнал да пощи опашката. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154. Сега вече пък другият вълк бе впил зъби в шията на елена, а първият хапеше бутовете му. О. Василев, ДГ, 49. // Месо от горната част, обикн. от задния крак на заклано живото. Наближаваше Коледа… Мъжете пък колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 9. Майката .., слезнала долу и отрязала едно късче от бута, опекла го и го поднесла на госта си. Ив. Вазов, Н, 31. Свински бут. Пушен бут.

2. Разг. Мускулестата част на крака на човек от коляното до хълбока; бедро. Когато тупна на земята, той се прекатури на лявата си страна и изохка — нещо го парна в бута — ножът, обърнат с острието нагоре, беше се забучил надълбоко. Г. Караславов, ОХ II, 197-198. Той беше ходил на Мора-кавгасъ, имаше белези по лицето си от ножове и два куршума неизвадени в бутовете си. Ц. Гинчев, ГК, 37.

— Тур. but.


БУТ2, бу`тът, бу`та, мн. бу`тове, след числ. бу`та, м. Диал. Голям чук на тепавица. Тепавица с четири бута.


БУ`ТА ж. Диал. Подпорна греда. Караджов пушеше, .. Само .. от време на време ще хвърли тежък поглед точно когато установяват мястото на подпорната греда — бутата. Т. Монов, СН, 58.


БУТАДИЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Ненаситен въглеводород — безцветен лесно окисляващ се газ, който се използва за индустриални цели, като получаване на синтетичен каучук и др.; дивинил.


БУТАДИЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутадиен. Бутадиенов каучук.


БУТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е на бутало или който е свързан с бутало. Бутален прът. Бутален болт. Бутален вентил. Бутален клапан. Бутален двигател. Бутална помпа. Бутален компресор. Бутален натиск.


БУТА`ЛКА ж. 1. Тесен, висок дървен съд с форма на пресечен конус, в който се бута, бие млякото, за да се получи масло. Старицата, която сега бие масло в буталката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69.

2. Прикрепен на пръчка надупчен дървен кръг във вътрешността на такъв съд, с който се бута, бие млякото; бутало.

3. Остар. Бутало на парна машина. През сложния шум на влака, ухото ми понякога сфащаше ясно равномерните ритмически удари на буталките, и тогава сякаш влакът пееше и повтаряше милиони пъти някой стих в анапест. Ив. Вазов, Съч. XV, 111.


БУТА`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Техн. Прикрепен за прът метален или каучуков* кръг, които се движи в цилиндър, опирайки се плътно в стените му, като всмуква или изтласква въздух, друг газ или някаква течност. От карборатора бензиновите пари влизат в цилиндрите на мотора. В тях има бутала .., които се движат нагоре и надолу. Когато се качат нагоре, буталата сгъстяват бензиновите пари. К, 1963, кн. 2, 28. Скоро на вратата се появи и самият собственик, мистър Чан-ли. В ръцете си държеше дълга пръскачка, опъна буталото й и започна да пълни въздуха с тънки струи от някаква вонеща течност. Ал. Бабек, МЕ, 129. Автомобилно бутало. Тракторно бутало.

2. Буталка (във 2 знач.).


БУТА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бутало, движещо се в цилиндър; бутален. Буталов прът.


БУТА`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бутало; малко бутало. — Ще идеш в София да донесеш оттам помпено буталце — .. — за гъсеничния трактор на Досю. А. Гуляшки, МТС, 126.


БУ`ТАМ, -аш, несв., прех. 1. Напирам, наблягам със сила върху нещо или някого, като го правя да се движи, мести; тикам, блъскам. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Отиде да види рудника. Стръмна пътека го отведе пред една скала, в която зееше хладна дупка. В нея влизаха и излизаха хора, ..; те бутаха вагонетки с кална руда. X. Русев, ПЗ, 162. — Ела, хайде да си вървим! Еньо загледа свирепо брата си и почна да го бута. Но ракията беше изсмукала силите му и той почна сам да се клатушка. Елин Пелин, Съч. III, 150. — „Който пита, не скита“, казах си аз и бутам коня, успокоен, надолу. Ив. Вазов, Съч. XII, 77. Гърлести кириджии викат, псуват добичетата, бутат ги с остена да вървят по-бърже. Ил. Блъсков, СК, 59. // Блъскам, наблягам върху нещо. Момъкът прескочи ниския плет и се промъкна до висока врата, .. Нечий широк гръб, изглежда, я подпираше отвътре, защото момъкът дълго трябваше да бута и да вика, докато вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 456-457. // Отмествам нещо на малко разстояние. Бутам чашата към съседа си.Бутам вестника настрана.

2. Блъскам, тласкам нещо или някого, за да падне от високо или от право положение. Оттук опълченците са бутали камъните въз налетелите по урвите неприятели. Ив. Вазов, Съч. XVII, 100. Бъда ли до масата, струваше ми се, че някой ме дърпа за дрехата, или че ми буташе книгата и я сваляше долу. Др. Цанков, ТМ (превод), 108. Гяволето чекали каде воденицата замръкнувалите човеци, лагали ги, .. и ги качували я у върбата, що е до виро, я на острата скала и ги бутали у виро да се дават. Нар. прик., СбНУ XLV, 388. // Разг. Свалям, събарям от правото му положение нещо изградено. Той [Тасков] му се закани [на Пашев], че ще мине втори път на проверка, .., качи се на булдозера, с който беше дошъл да бута къшлето, и внимателно се спусна надолу към пътя. Д. Бегунов, ЧОД, 4. — Ще ви бутаме къщата за зелена площ. — Протестирам! — викна старчето .. — Къщата спада към надеждния жилищен фонд, нямате право да я бутате. Й. Попов, СЛ, 80. Ще бутат старата си къща. Бутам стена.

3. Допирам, докосвам или разтърсвам, разклащам леко някого, обикн. за да привлека вниманието му. — Видя ли? — бута го с лакът Тошко. — Казах ли ти, че е злато човек. П. Незнакомов, МА, 58. Не можа да разбере сънува ли или са го събудили. Неда тревожно му шепнеше нещо и го буташе. X. Русев, ПЗ, 251. Ам на края [момата] седи, / болни дети бае, / с ръка го не бута, / с крак го залюлява. Нар. пес., СбВСт, 424. — Я бутни онова момче да се обърне. // Допирам или хващам с ръка нещо; пипам, докосвам. Не бутай тоя съд, каза стражарят, — / разпукнат е… Ив. Вазов, Съч. II, 141. — Тате, тате, Здравко пак ми счупи молива… Казвам му да не го бута, пък той ей тъй, на инат. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Айдутинът й рекъл: „Недей я бута [сабята], че тя й много остра — от двете страни реже!“ Нар. прик., СбНУ XXXVI, 103.

4. Занимавам се с нещо, използвам нещо, като обикн. нарушавам, променям състоянието му, развалям или променям реда някъде; пипам, барам. Заключих механизмите и заповядах на войниците да не я [картечницата] бутат. Д. Кисьов, Щ, 143. — Друга ръка е бутала тука… — Сещаме се кой е и защо, ама няма да го бъде! Б. Обретенов, С, 211. Иванов го слушаше, но все поглеждаше към етажерката — да разбере кои книжа е бутал през нощта инспекторът. Ст. Марков, ДБ, 333. Ни тя, ни близките нейни са се опитвали да разрушат тия легенди. И остроумно бележи нейния биограф: „Не бутайте легендата! Тя не е само плод на неправда и недоразумение“. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 80. Казах им само да почистят, но да не бутат нищо в стаята ми.Портретът стана много изразителен, не го бутай повече, ще го развалиш. // Обикн с отриц. не. Вземам от нещо, обикн. за да го употребя или консумирам; пипам. Но зетят има пари .. Остави. Тях да не ги бутаме. Й. Йовков, М, 107. Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то га погледнах в голямата делва — тук-там плува някое камбе! Чудомир, Избр. пр, 40. Тя [закуската] беше половин гърне със една червеникава чорба и три малки парчета хляб; изядох хлябът и не бутах чорбата. Др. Цанков, ТМ (превод), 170.

5. Разг. Обикн. с отриц. не. Нарушавам спокойствието на някого, засягам го с нещо; безпокоя, закачам. — Странджата бълнува. Да не го бутаме. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 78. Една година излезе там шарен смок, дълъг цяла копраля, и старите казваха: „Това е сайбията на имота, не бутайте го!“ Ил. Волен, МДС, 168. Ако мома отиде на река, то може там някой момък да я позакачи, но ако е с още други моми, никой не ще смее да я бута. СбНУ XXV, 22. Не ти ли гази мечка овесът (ръжта), не я бутай. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 313.

6. Разг. Турям, слагам набързо, обикн. небрежно нещо някъде, в нещо; пъхам, завирам. Дядо Иван .. с часове наблюдаваше огъня, като притуряше въглища или буташе тресчици и клечок. Г. Караславов, ОХ II, 488. Петър с неприязън гледаше как майка му бута с пръсти в устата си парчета от млина и противно мляска. И. Петров, НЛ, 184. Бутам нещата си, където завърна, и после не мога да ги намеря. // Давам нещо на някого набързо или без неговото желание. Бутам му чантата в ръцете и се измъквам.— Защо ми буташ тези пари?

// Поставям, обикн. написвам нещо някъде обикн. без съгласието на някого или с някаква цел; слагам. Бутам в съчинението още два-три цитата и решавам, че ще се хареса.— Недей бута в доклада и такива думи, не са уместни.

7. Разг. Налагам, натрапвам някому някого или нещо, което се приема без желание или незабелязано; пробутвам. Бута му развалени плодове.Все на него бутат най-лошото, а той или не забелязва, или не иска да се разправя.Когато искат да излязат, все на неговата майка бутат детето — нейната била заета, имала много работа. Бутнаха ми много висок наем.

8. Разг. Поставям, местя принудително някого обикн. в неблагоприятни, лоши условия. Бутат ги в северна квартира.Ще правят ремонт на панелните блокове, да видим няма ли да ни бутат и нас някъде.

9. Прех. и непрех. Разг. Давам някому нещо, главно пари, подкуп, обикн. незабелязано, с користна цел. — По едно време — призовка — за петдесет хиляди лева. Откъде? За спасяване на удавници никой не бута .. Но директорът не беше виновен. А. Мандаджиев, С, 180, кн. 1, 7. Трябва да ти съставя акт от 500 долара, но ако си разбран човек… И Джефри се оказа много разбран, бута му една стотарка и продължава да натиска теглилката с палци. Ст, 1960, бр. 727, 4. За да издействаш разрешително, трябва да буташ.

10. Прен. Разг. Подтиквам, карам настойчиво някого да върши нещо; тласкам. „Русите не желаят да окупират България, защото мислят, че към това ги бута Англия, за да може да състави коалиция против тях.“ С. Радев, ССБ II, 398. Бутам го да работи.Бутам го в учението.Бутай го да бърза.

11. Прех. и непрех. Разг. Върша нещо обикн. с усилие, работя нещо обикн. не с особено желание. Предлагаме й да стане ръководител на бригадата в тъкачния цех. Да оглави производството и да го повиши. С тази работа досега се занимавах аз. И криво-ляво я бутах напред. К. Калчев, СТ, 18. Ще бутаме една година без норми, ще увиснем само на надниците и ще прокопсаме. Д. Кисьов, Щ, 372. — Как сте? — Бутаме някак.

12. Диал. Закачам, дразня, засягам. Ти на майкя си приличаш: / С полите в половината / и в русата коса голема — / я айде да са земеме!“ / Петкана, итра, разумна, / и тук баща си не бута, / ами му леко думаше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 447. Стига си ме бутал, че не съм вреден за нищо. Н. Геров, РБЯ I, 86.

13. Диал. Бия мляко, за да се получи масло. Расни, Стоенчо, порасни, да тръгнеш по бащин занаят, по високи гори, по дълбоки доли, овце да пасеш, .., бяло мляко да доиш, жълто масло да буташ. Ил. Блъсков, С, 30. бутам се I. Страд. от бутам. Антон .. погледна към каруцата. Баща му беше станал и отмяташе чуловете от гърбовете на конете. Трябваше отново да се бута каруцата нагоре. П. Спасов, ХлХ, 44. Да се бута вагонетка по релси беше много по-леко, отколкото да се тика количка по гнили дъски. X. Русев, ПЗ, 74. Кехаята вдигна строежа, докато беше още жив старият .. Старият Чохъл не даваше да се бута къщата, че беше от баща му. Б. Несторов, СР, 7. Бил заповядал да не се бута нищо в тази част на градината, за да не би да се прогонят славеите. П. Спасов, ХлХ, 182. Анджийката му рекла: „Ква ти й стоката, да е затвареш? Тук й ан, и нищо не са бута.“ Нар. прик., СбНУ XXVI, 101. II. Възвр. от бутам в 3 и 4 знач. Непрекъснато се бута по лицето. III. Взаим. от бутам във 2 и 3 знач. По палубата се трупаха матроси, бутаха се един друг, викаха. Д. Добревски, БКН, 35. Овцете се бутат една друга на водопой. П. Тодоров, И I, 8. бута се безл. от бутам в 10 и 11 знач. Трябваше много да се тича и да се бута, за да се уреди всичко.


БУ`ТАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Блъскам се в някого, в нещо, обикн. като се движа; тикам се. Дълго той чака` и се бута`, доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Тълпата богомолци взе да напира около момъка със зли лица и върл ропот. Жените най-вече викаха и се бутаха напред. Ст. Загорчинов, ДП, 455.

2. Влизам бързо някъде, обикн. за да не ме видят; вмъквам се, мушкам се, пъхам се, завирам се. Прасето върви към него, а той се бута под сайванта към плевнята. Мъчи се да отвори вратата, за да се скрие в плевнята. К. Калчев, ПИЖ, 11-12.

3. Пренебр. Принуден съм да живея притеснено, в неподходящи, лоши условия. — Мислил съм го, ня, ами много съм го мислил това нящо, особено откак зехме да се бутаме по пустия Ючбунар. Т. Влайков, Съч. II, 189. Бутаме се цяла година в една стая.

4. Бавя се, като си губя времето, залисвайки се с едно или друго нещо; мая се, мотая се, разтакавам се, туткам се. Цяла сутрин се буташ, а после се оплакваш, че не ти стига времето.

Бутай да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай, както можеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата.

Бутам в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено.

Бутам в затвора. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Не искам никого да бутам в затвора.

Бутам пръст(а) в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.

Бутам се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение.

Бутам си гагата (носа) някъде. Разг. Меся се някъде, където не трябва, или проявявам неоправдан*, ненужен интерес към нещо.


БУТА`Н, мн. няма, м. Хим. Наситен газообразен въглеводород, който влиза в състава на природния и нефтения газ, на нефта и др., отличава се с висока калоричност и се използува като гориво и пр.

— От гр.


БУ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от бутам и от бутам се. Че като хукнаха момчетата покрай нас, че викове, бутане, ужасно! В. Бончева, АП, 60.


БУ`ТАНИЦА1 ж. Разг. Блъсканица. Раздвижиха се глави, ръце, почна бутаница. Цв. Минков, МЗ, 121.


БУ`ТАНИЦА2 ж. Диал. Бито мляко.


БУТАФО`Р м. Книж. 1. Театрален служител, който подготвя, подрежда бутафория. Всички усилия на актьори, на художник, музикант, бутафор, гримьор и др. трябва да бъдат обединени, за да се получи хармонично художествено цяло — представлението. Ст. Грудев, ББ, 49.

2. Работник, специалист, който изработва бутафория.

— От ит. buttafuori ’театрален служител, който предупреждава актьорите за излизане на сцената’.


БУТАФО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от бутафория; бутафорски. Без пищов той не може да излезе на сцената. След малко му подават бутафорното оръжие. ВН, 1960, бр. 2662, 4.


БУТАФО`РИЯ ж. Театр. 1. Само ед. Събир. Всички предмети, изработени от лек материал (картон, шперплат и под.), употребявани вместо истински в сценична обстановка, взети заедно като едно цяло. Реквизитът, бутафорията… са изпълнени напълно стилно. Т. Танев, Т 1954, кн. 6, 61. Сценична бутафория.

2. Всеки един отделно взет такъв предмет. Наехме един камион, .., натоварихме се между бутафориите на платформата и се понесохме по родопските пътища. Н. Стефанова, РП, 118.


БУТАФО`РНО. Книж. Нареч. от бутафорен. На електрическата светлина короните на дърветата изглеждаха бутафорно зелени, сякаш нарисувани с водни бои. Ем. Манов, БГ, 102.


БУТАФО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Бутафорен. И внезапно всичко наоколо добива някакъв театрален характер: и бутафорската мебелировка на трапезарията с пасторални стенописи и с пъстри плюшени кресла. Св. Минков, ДА, 10.


БУ`ТВАМ, -аш, несв.; бу`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`тнат, св. 1. Прех. и непрех. Веднъж или изведнъж бутам. Щом ги вижда, лодкарят .. бутва лодката съвсем до брега. М. Грубешлиева, ПП, 46. Когато спряхме горе на стълбите, той бутна отсрещната врата и я остави открехната. Ст. Чилингиров, ХНН, 156. — Ха! — бутна той вестника настрана и се изправи. — Добре си ми дошъл, Анго! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Беше рано сутрин и повечето от въстаниците бяха се струпали край реката, чуваше се оттатък викот и смях — някой бе паднал във водата или пък бяха го бутнали да се поразхлади. Д. Талев, И, 558. Старата още по-силно се разрева, очите му щеше да извади: „Остави ще бутнеш къщата, та сетне не ще има главите си къде да заврем…“ Г. Караславов, Тат., 197. По едно време някой го бутнал кротко по рамото. А. Каралийчев, ПС I, 61. Ганчо се огледа наоколо и като поостана назаде от колата, каза й тихо: „Аз ти рекох, че догде е жив кръстникът ти, ти няма да умреш и няма да те бутне никой.“ Ц. Гинчев, ГК, 128. При голяма нужда, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал, като че е имал пари, а не смеел да ги бутне. Й. Йовков, ВАХ, 181. Той стана, .., сетне бутна куфара под леглото. Д. Спространов, С, 11. — Не са, Иванко! Ти си достоен за цар и ти трябва да станеш цар… (бутва му в ръката едно писмо и бързешком си отива). В. Друмев, И, 21. Ама не, бутнал е белким и него в пустия му протокол. Т. Влайков, Съч. III, 223. Вземи един-двама квартиранти, бутни им свободния наем и си карай кефа. А. Донски, ВН, 1960, бр. 2639, 4. Помазни им се малко, бутни нещо в ръцете им, и свършено. Не умрели плъхове, но и биволи да се търкалят по улицата, пак няма да ги видят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 125. Гледам, че и Попчето се обажда: добре правиш, че си го бутнал да поработи, за да не плесеняса в своето бездействие. Ив. Вазов, НП, 118. Аз реших, преди да се отправя обратно, да бутна още тук-там за място. З. Стоянов, ЗБВ V, 61.

2. Непрех. Диал. Спускам се в бяг; хуквам. Църноока девойкя / църно лозйе копала / и надоле гледала, / съгледала татаре. / Бутна мома да бега, / татаре й окаа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 517. Чудила се Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 103. бутвам се, бутна се I. Страд. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към всички знач. на бутам ). Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. II. Възвр. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 3 и 4 знач. на бутам). — Току-що са дошли. — Той се бутна по челото. — И пак забравих да ви питам кое е вашето село? П. Спасов, ХлХ, 53. бутва се, бутне се. бзл. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 9 и 11 знач. на бутам). Като се бутне тук-там, ще се намери по-добра* работа.


БУ`ТВАМ СЕ несв.; бу`тна се св., непрех. Разг. 1. Внезапно, изведнъж се бутам (в 1 и 2 знач.). Тя влезе тогава с капела прихлупена над челото и се бутна в сватбарската навалица. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 140. Ян Бибиян, .., хвана се за ръба на бъчвата, повдигна се и се бутна в нея. Елин Пелин, ЯБ, 46. Делфинът изплю горчивата, солена вода, с която една вълна бе напълнила устата му, и се бутна под вода. А. Мандаджиев, ОШ, 35. Камионът се бутна в дървото.В тъмното се бутна в масата и се удари доста силно.

2. Пренебр. Настанявам се да живея някъде при лоши, неподходящи условия. Търсиха дълго време квартира. Най-сетне се бутнаха временно в една малка и тъмна стаичка в края на града.

Бутвам / бутна в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено.

Бутвам / бутна в затвора някого. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456.

Бутвам / бутна калпака някому. Разг. Обикн. в отриц. изр. Измамвам, ощетявам, онеправдавам някого.

Бутвам / бутна под миндера някого, нещо. Разг. Пренебрегвам, изоставям някого, нещо.

Бутвам / бутна пръст<а> в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.

Бутвам се / бутна се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение.

Бутвам си / бутна си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се там, където не трябва, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо.

Не бутвам / бутна косъм от главата на някого. Разг. Оставям някого съвсем невредим, не му причинявам никакво зло.

Не бутвам / бутна с пръст някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, не му причинявам никакво зло. А ето че и ти, и аз, и много други като нас сме живи и здрави и никой с пръст не ни е бутнал. М. Марчевски, П, 148.


БУ`ТЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За плод — изкуфял, гнил. Кого подхвърляте на глуми? / Кого вий псувате. Баща си? Тоз народ, — / вий на когото сте червив и бутел плод! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 214. Подправените ястия, въвонените меса, бутелите вошки [овошки], разболяват человеците. П. Р. Славейков, ПЧ, 63. Бутел пъпеш. Бутела тиква. Бутела диня. Изхвърлих черешите, бяха бутели.

2. Прен. Който е лишен от съдържание, смисъл; безсъдържателен, празен.

3. Като същ. бутел м. Натъртено място на круша (Ст. Младенов, БТР).

— Друга форма: боте`л.


БУТЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Бутилен.


БУТЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутен.


БУ`ТЕР прил. неизм. За сладкиш. 1. Маслен,