Речник на българския език/Том 1/981-1000

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 1
Версия от 21:50, 28 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom1.djvu" from=981 to=1000 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

БУ`ГИ-ВУ`ГИ ср. 1. Муз. Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точкуван ритъм, който звучи постоянно, без промяна.

2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки.

— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги.

БУДА`К, мн. -ци, м. Диал. Сък в дърво; чвор. • Обр. — Горкинката! С черен повой майка й я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци! К. Петканов, ДЧ, 112.

— Тур. budak.

БУДАЛА`, зват. будала` и будало`, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ XI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 123.

— Тур. budala.

БУДАЛАЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Глупост, будалщина. — Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага! П. Ангелов, Ж, 110.

— Тур. budalalık.

БУДАЛА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала; глупав, глупашки, будалски.

— Друга (диал.) форма: будале`шки.

БУДАЛА`ЩИНА ж. Рядко. Пренебр. Будалщина; глупост. — Моето мнение е, че направихме голямо будалащина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.

БУДАЛЕ`СТ, -а, -о, мн. и, прил. Диал. Пренебр. Глупав, недосетлив. Попо .., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало. Нар. прик., СбНУ XI, 108.

БУДАЛИ`НА м. и ж. Диал. Пренебр. Будала. Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 8.

БУДА`ЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо. Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? П. Вежинов, ЗНН, 45. На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай! .. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юначеството. А. Гуляшки, СВ, 193. Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само! Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се страд. и взаим.

БУДА`ЛКАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Грубо. Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме? — каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша. Д. Цончев, ЧС, 18.

2. Рядко. Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне. И. Петров, MB, 119.

БУДАЛ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от будалкам и от будалкам се.

БУДА`ЛСКИ`, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала. Глупав, глупашки. Приказките му са будалски. Н. Геров, РБЯ I, 81.

БУДАЛСКИ` Разг. Пренебр. Нареч. от прил. будалски.

БУДА`ЛЩИНА ж. Разг. Пренебр. Глупост; гламавщина.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БУДАЛО`САМ. Вж. будалосвам.

БУДАЛО`СВАМ, -аш, несв.; будало`сам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Будалкам.

БУДАЛО`СВАМ СЕ несв.; будало`сам се св., непрех. Правя се, преструвам се на будала.

БУДАЛО`СВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от будалосвам и от будалосвам се.

БУДАЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Простонар. Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала.

БУДАЛЯ` СЕ несв., непрех. 1. Правя се, преструвам се на будала.

2. Постъпвам като будала, като глупак.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БУДАЛЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Глупав, смахнат. — Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад .. Разправя баща й, че е глупава. Л. Александрова, ИЕЩ, 53.

БУДЕ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от будея.

БУ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не спи. Вечер, когато лагерът утихваше и в землянката всички заспивaxa, Стоил дълго още стоеше буден. Й. Йовков, Разк. I, 48. Цяла нощ през града върви войска. Дядо Къньо лежи буден, .. и мисли все едно и също нещо. „Няма вече турци… Няма.“ П. Константинов, ПИГ, 172. Градът беше още буден и улиците шумни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 35. Един от тях [харамиите] очи си не затвори / и бдя за дълго, буден в нощний мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22.

2. Прекаран, прекарван без сън; безсънен. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени в пъстри крушовски носии — с бели минтани, извезани с шарени цветя и звезди. Прилежните стопанки с дни и дълги будни нощи ги бяха нанизвали бод по бод по ръкавите и нагръдниците на кошулите си. Д. Спространов,* С, 86. Значението на тази жлеза за сънливото състояние на животните се потвърждава и от обстоятелството, че ако на едно животно, заспало зимен сън, се впръска извлек от нормална щитовидна жлеза, то се събужда и остава в будно състояние, докато му действува инжекцията. П. Петков, СП, 23.

3. Прен. Който бди, който е нащрек, готов да действува; бдителен. Нашата вяра е с яки крила, / будни на поста сме ние. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 157. Младият член-съдия — .. — с будно око следеше показанията на подсъдимия и на свидетелите. Д. Калфов, СбСт, 40. // Който изразява бдителност, готовност за действие. Той следеше неприятелските параходи с педантичната точност на учен и с будното внимание на детектив. Й. Йовков, Разк. II, 17. Вървяха [партизаните] в пълен мрак и мълчание. При това всеки трябваше да държи буден слуха си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 91.

4. Прен. Който е природно интелигентен, който проявява любознателност, жажда за знания. Понякога в София идваше сестриникът му Боян. Момчето беше будно, учеше се добре. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 366. Защищаваха работниците момченцето му, .., не само защото то им донасяше някое бардуче вода, .., ами защото Ванчо беше едно будно, отракано момче. Ст. Даскалов, ЕС, 359. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност. Б. Пенев, НБВ, 43. Но и детето си беше такова — будно, всичко ще види, всичко ще забележи и всичко иска да знае. Д. Талев, ПК, 830. // Който изразява природна интелигентност. Той беше човек петдесетгодишен, но с будно и енергическо лице. Ив. Вазов, СбНУ I, 158. Висок, малко попрегърбен, с буден, разсъдителен поглед изпод дълги, прораснали вежди, майстор Томан сам седна до него. Д. Ангелов, ЖС, 91. Под черната забрадка, стегнала набръчканото й чело, светеха будни и строги очи. В. Геновска, СГ, 298.

5. Прен. Който проявява силно развито обществено съзнание, който работи за културното и социално издигане на народа. Горяха къщите на селяните, арестуваха или избиваха най-будните синове на народа от градове и села. Ив. Хаджимарчев, ОК, 6. Всички по-видни опозиционери и по-будни младежи бяха изловени и затворени. Т. Влайков, Съч. III, 59. И той продължи със своя отмерен плътен глас. Намираше, че трябва да създаде една будна интелигенция, която да издигне в просветно и културно отношение широките слоеве от народа. Д. Спространов, С, 82. // За съвест, съзнание и под. — който веднага и живо се проявява, реагира в обществено отношение. Неговата правдива душа и будна съвест не допущаха да бъде друг, освен социалист, какъвто е бил още от юноша. В. Игнатиева, Т, 1954, кн. 4, 21. Нашите емигранти .. издават вестници, предназначени да държат будно националното ни съзнание и стремежа към свобода и независимост. Г. Белев, КР, 28. Образовани учители — общественици и книжовници, — с високо гражданско съзнание и будно чувство за дълг към своя народ застават начело на борбата за просвета. Ив. Унджиев, ВЛ, 25.

БУ`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от будя и от будя се. Трябвало е будене за дълбоко заспалата петвековна рая, за овцата, която е събличала по две кожи наведнъж: една за топло на патрик, друга за меко на султана. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 230. Не знам дали от тази прежда / за мачтата платно ще стане / на някогашната ми ладия, / .. / Но знам — ще стане златоткан покров, / под който сладко ще сънувам / съня, от който няма будене / — и в който няма и заблуди. Е. Багряна, ЗМ, 24.

БУДЕ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от будея; будуване.

БУДЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) будя`х, несв., непрех. Диал. Стоя буден, не спя; будувам. Сам Дочкин дълго будя, гледа звездите, слуша щурците, .. Haй-после главата му натежа и той заспа. Й. Йовков, ВАХ, 193.

БУДЖА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Място в къщата, обикновено край огнището. Аз я обичах тая част от нашия дом, наричана къщи, .., с огнището и с малкото кътче край него, до буерията, което зовяхме с голямото име буджак и дето бе моето любимо място. Т. Влайков, Пр I, 5.

2. Издадена навън от стената част на къща (Т. Панчев, РБЯд). Къща с буджаци.

3. Заградена част от овчарска колиба за ранните агнета през зимата (Т. Панчев, РБЯд).

— Тур. bucak ’кът, ъгъл’.

БУДИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия, основана от Буда през VI в. пр. н. е., която проповядва равенство между хората „в страданието“ и в правото на „спасение“ и е разпространена в страните на Източна Азия. Господствуващата религия в Лаос е будизмът, който играе голяма роля в културния и политическия живот на страната. Е. Андрейчин, Л, 7.

— От собств.

БУДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Будистки. Цял час гледаш заплеснат и не знаеш: византийски храм ли е пред тебе, .., минарета ли са, будийска пагода ли е, феерия ли е? Ив. Вазов, Съч. XVI, 133-134. В Тибет, .., будийските жреци се наричат лама. С. Бобчев, ПОС (превод), 223.

БУДИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е предназначен да буди. Будилен звънец.

БУДИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Часовник със звънчев механизъм, пригоден да звъни, за да събужда в определен час. Събуди го оглушителният звън на будилника, който като бесен трещеше върху скрина. А. Гуляшки, Л, 160. Евтиният тумбест будилник рязко издрънча. П. Спасов, ХдХ, 71. В стаята дрънна тревожно будилникът, цялата къща екна от звънтежа му. Н. Нинов, ЕШО, 5. Противният звън на будилника. През полуотворено око едвам съзирам тъмносивия нос на утрото, залепен в прозореца. Бл. Димитрова, ОтО, 19.

БУДИ`ЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от будилник; малък будилник. Генчев погледна будилничето на масата. Цв. Ангелов, ЧД, 152.

БУДИ`СТ м. Последовател на будизма. Според представите на будистите главният бог Буда е обкръжен от цяла галерия по-малко значителни богове-помощници. Ал. Гетман, ВС, 44.

БУДИ`СТКА ж. Последователка на будизма.

БУДИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от будист. Според обичая децата прекарват няколко години в будистките храмове, където получават религиозно възпитание. Е. Андрейчин, Л, 7. Червен и светлорозов* пясъчник, бял и жълтеникав камък са облекли внушителните дворцови сгради, в които са използувани елементи на готическа, .., на будистка и хиндуистка архитектура. Т. Кюранов, АП, 14.

БУДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Просветен деец, който е работил през епохата на Възраждането у нас за национално-политическото и културното издигане на българския народ. Дейността на книжовниците и народните будители след Паисия в много отношения е в непосредствена връзка с неговия завет. Б. Пенев, НБВ, 62. Из пътя поемат български будители, за да разнесат книга и слово. Следват ги даскали или тежки чорбаджии. В. Мутафчиева, ИКМ, 72.

БУДИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Жена, която е работила за национално-политическото и културното издигане на българския народ по време на Възраждането у нас. Народна будителка.

БУДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до будител. Той обичаше Фучик и се съгласи с него, че сега трябва да се издава будителска литература… В. Геновска, ПЮФ, 96.

БУ`ДКА ж. 1. Лека постройка или малко помещение за продажба на вестници, цигари, закуски и др. След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Стигна до моста, поколеба се накъде да тръгне и се отправи лениво към будката за цигари. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. В ъгъла на едната сграда се помещава накичена с вестници и списания будка. О. Василев, Л, 84.

2. Малка постройка за подслон на лице, което обикн. изпълнява служба на открито или за друга цел. Ние виждаме и сега войници, маршируващи стройно или изправени неподвижно до караулните будки. Й. Йовков, Разк. III, 89. Портиерът го изгледа подозрително иззад стъклената преграда на своята будка. Б. Болгар, Б, 24. Той обгърна с поглед малката прихлупена будка на пазача. Н. Нинов, ЕШО, 73. От хола се слизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми, телефонни будки, тютюнопродавници и книжарници. Г. Белев, КВА, 41. Кантонерска будка.

3. Спец. Малко закрито място в тежка, открита моторна кола за шофьора, във вагон за спирача, на театрална сцена за суфльора и др. Прилепен о червената будка на камиона, Камен летеше по бялото шосе към село. Цв. Ангелов, ЧД, 155. Ние избиколихме от едната страна един вагон и се вмъкнахме в спирачната будка. Ив. Димов, АИДЖ, 29. Тая вечер даваха в театъра „От ума си тегли“. На първия ред, точно срещу суфльорската будка, седеше инженер Зидаров сам. Ст. Даскалов, ЕС, 152-153.

— От нем. Bude през рус. будка.

БУДКАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от будкаджия. Будкаджийско сдружение.

БУ`ДКАДЖИЙКА ж. Разг. Продавачка в будка за вестници, цигари и др.

БУ`ДКАДЖИЯ, -та, мн. -ии, м. Разг. Продавач в будка за вестници, цигари и др. Борис изгълта набързо остатъка от ракията си, хвърли купчина смачкани банкноти пред смаяния будкаджия и хвана отново Гатьо през кръста: — Сега ние с тебе, Гатьо, трябва да си вървим. К. Калчев, СТ, 162. Хамалинът остави вестниците и си замина. Будкаджията ги нареди върху лавичката и почна да чете някакъв роман. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 41.

БУ`ДНИЧЪК. -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буден (в 1 и 4 знач.). Те правяха интриги между българите, .., сякак клеветяха пред правителството секи българин, когото виждаха, че е по-будничък от другите. Р. Каролев, УБЧИ, 154.

БУ`ДНО нареч. С изострено внимание, в очакване, нащрек; бдително, зорко. Но тя предчувствуваше нещо лошо и докато приказваше, будно следеше отде ще се яви опасността, за да я посрещне навреме. Й. Йовков, СЛ, 37. Сврян в храсталака, той стискаше пушката здраво в ръцете си и живите му очи святкаха, така будно оглеждаше наоколо. Ем. Коралов, ДП, 136.

БУДОА`Р м. Книж. Изящно наредена дамска тоалетна стая. То [стъкленото око на филмовия апарат] е надникнало в недостъпните за простосмъртните дворци, в будоарите на кралиците и куртизанките. О. Василев, ЖБ, 272. След обеда тя покани доктора в будоара си и предпазливо му разказа, че докато той е бил в Пловдив, тя няколко пъти срещала Новков у познати семейства и в градината. В. Геновска, СГ, 280.

— Фр. boudoir.

БУДОА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от будоар. — Едва се измъкнах. Не успях дори да сменя костюма си — обяснява тя, .., като оглежда бегло обстановката, вероятно за да провери дали квартирата има будоарен или делови характер. Б. Райнов, ГН, 137.

БУДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Стоя буден, не спя, обикн. когато това се налага. Двамата бегълци останаха в гората… Но те бяха нащрек, не нощуваха никога на едно и също място, а когато единият спеше, другият будуваше. Г. Караславов, ОХ II, 427. У дома му всички спяха. Будуваше и го очакваше с тревога само майка му. Г. Русафов, ИТБД, 159. Докога съм будувал и кога заспал — не знам. На заранта Ариф ме събуди — вече приготвен, с товарени коне. Н. Хайтов, ПП, 109. В къщи спяха, а при мене сънят все не идваше и не идваше. Защо будувах? Н. Нинов, ЕШО, 112-113. Цяла нощ той будува и дълго мисли за парите си… Д. Немиров, Б, 92.

БУДУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от будувам. И Борчо видя как потреперва лицето му около устата, сетне потрепераха бръчиците около неговите зачервени от будуване очи. Н. Нинов, ЕШО, 51. По-сетне смених върбовата пръчка с тръстикова .. А! То беше една радост, то беше едно будуване по цели нощи, преди да се отиде на риба! Д. Калфов, ИТШ, 137.

БУ`ДЧИЦА ж. Умал. от будка; малка будка. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини басмички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85.

БУ`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Прекъсвам съня на някого; събуждам. — Тъй сладко спеше, че не исках да те будя, а не съм разбрала кога си станал. Р. Стоянов, М, 7. Будят ме твърде рано, още в тъмно. Т. Влайков, ПР. I, 50. — Нани, нанкай, рожбо мила, / мало внуче, мал гидия! / Майка ти е сън заспала — / от сън сладък не буди я! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102. Майка кротко буди / милия си син: — Чуваш ли звънеца — / дин-дан-дин!… Ем. Попдимитров, ПМ, 13.

2. Прен. Ставам причина да се появи някакво чувство, желание и под.; пораждам, причинявам, предизвиквам. Тя е била неземна красавица, и е будила грешни мисли у мъжете. Елин Пелин, Съч. IV, 17. Без съмнение, тая живо написана книга [Славянобългарската история] е била твърде интересно четиво за българина: разправяла му е увлекателно за неговото минало, …; будила е гордост у него. Б. Пенев, НВБ, 60. Той [Левски] им описва белградските събития, .. и буди в душата им копнеж за свободен живот. Ив. Унджев, ВЛ, 60. И ще бъда аз паметен и драг народу си, / защото с лирата си будех добри чувства и в / жестокий век възславих свободата. П. П. Славейков (превод), Събр. съч. VII, 90.

3. Прен. Правя или ставам причина да се прояви националното или класовото съзнание у някого. Как трудно е / на другите съдбата / и своята съдба / да изковеш! / Да бъдеш пръв / в разгара на борбата, / да будиш, / насърчаваш / и зовеш! Хр. Радевски, П, 49. Скромен жрец на идеали, / сях лучи и живо слово, / будих съвести заспали, / готвях поколенье ново… Ив. Вазов, Съч. V, 16. Едновременно тя [Славянобългарската история] се е разпространявала по всички български краища и е будила патриотическо съзнание у народа. Б. Пенев, НБВ, 59. будя се страд.

БУ`ДЯ СЕ непрех. 1. Прекъсвам съня си, събуждам се. — Ще си вземеш беля на главата, Ноне. Някой път се буди посред нощ, ще ти развали съня. И. Петров, НЛ, 244.

2. Прен. За някакво чувство, желание и под. — появявам се, възниквам. „Не е ли той влюбен?“ питаше се Димка и не ревност се будеше в душата й, а страх. А. Страшимиров, К, 39.

◇ Будя се като по часовник. Разг. Будя се в точно определено време.

БУЕ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буея.

БУ`ЕН, бу`йна, бу`йно, мн. бу`йни, прил. 1. За река, порой, вятър и др. — който се движи с голяма скорост и сила; неудържим, стихиен. Под западната му страна се спущаше отвесна скала в дълбока пропаст, в която гърмеше буен водоскок. Ив. Вазов, Съч. XIII, 152. А под него [моста] клокочи реката — .. — буйна, разпенена*, страх да те съвземе! Т. Влайков, Пр I, 172. Буйната река търкаля камъни надолу, бие се с канарите, подрива бреговете. А. Каралийчев, НЗ, 1. Буйни ветрове не вейте / и горите не люлейте / да не става шум и хала, / мила дружка ми заспала. П. Р. Славейков, В, 22-23. По небето, / разгонени от буйни вихри / в безреда облаците бягат. П. К. Яворов, Съч. I, 49. // За огън, пожар, дъжд и др. — който се проявява с голяма сила; силен. Като че ли камбанният звън беше знак, та по кулите на крепостта светнаха буйни огньове и техните червени езици зализаха тъмната синева на нощното небе. Ст. Загорчинов, ДП, 247.

2. За нещо, което расте (растителност, коса и др.) — който е израсъл нависоко, обилно, много и нагъсто. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Буйната ръж вече е почнала да се злати. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. И той видя сега едно младежко хубаво лице, с широко открито бяло чело, увенчано от буйна руса коса. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 207. Откъм къщи влиза чорбаджи Петко. Средна пора, едър приличен мъж, с буйни мустаци и хубаво избръсната брада. П. Тодоров, Събр. пр. II, 334. И, развели буйни гриви, над пожънатите ниви, / като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. // За човешко тяло или части от тялото — който е едър, закръглен или пълен. По бялата риза, която скриваше буйните й гърди, личеха като трендафили червени петна. Елин Пелин, Съч. I, 133. Една вратня се отваря, показва се едра, запретнала до над лакти и боса мома, .. Буйната й снага напряга шарената басмяна рокля. К. Константинов, ПЗ, 88.

3. Който е пълен с много сили, енергия, който стихийно проявява* силен изблик на енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; необуздан, неукротим. Ще надуе той тънката си габровска свирка, и нейната кръшна песен разиграва сърцата на всички млади и кара буйните моми и момци до полуда да скачат и да тропат. Т. Влайков, Съч. III,* 4. Да останеше на младите буйни боляри и владетели, кой знае колко би продължило веселието. Ст. Загорчинов, ДП, 29. От село бяха липсали, .., още пет-шест момчета, най-буйните глави, най-разпалените, ония, които все с Йосифа лягаха и ставаха. Й. Йовков, ЧКГ, 255-256. Огнянов, сам буен, сега се силеше да удържи един по-буен от постъпка, естествена, но гибелна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 191. Не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина, / и гласът ми да премине / тихо като през пустиня! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.

4. Който е присъщ на пълен с много сили, енергия, жизненост, който е проява на жизненост, енергия. Доктор Соколов беше млад човек на двадесет и осем години, ..; с нрав буен, чудак и лекомислен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Двамата тръгнаха бързо по моста, последвани от телохранителя, който все още зорко следеше буйните движения на ниския младеж. Ст. Дичев, ЗС I, 404. — Обръщай каруцата! Иначе ще ви натъпча в кауша на управлението. — Карай там! — викна буен младежки глас .. В. Геновска, СГ, 130-131. Буен темперамент. Буйна кръв.

5. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; стихиен, неудържим. С неочакван буен изблик Русаля я прегърна и притисна о себе си: — Веле, ще те удуша! — и като се засрами, извърна се и закри лице с двете си ръце. П. Славински, ПЗ, 164. Но той беше човек с широка душа, нашият дружинен командир. В него буйният гняв и добродушното и весело разположение следваха едно подир друго. Й. Йовков, Разк. II, 115. Както облакът се разнася от вятъра, така и тъгата й се разнесе от буйния пристъп на любовното й чувство. К. Петканов, БД, 17. Буйна радост. Буен смях.

6. Който е изпълнен с жизненост, с бодрост, с енергия, с живот. Всички граждани с учудване и възторг не гледаха ли двамата стари сватове, .., повърнали се за минута в младите буйни години? Ив. Вазов, Съч. XII, 17. Цановица бе жена прекарала; но още имаше у нея следи от младостта й, от буйната й младост. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. И винаги, когато зърнеше веселите сини очи под колосаната шапчица, мислите го пренасяха в буйните младини, на село, по хората и седенките. Г. Караславов, ОХ II, 24. Природата ликува, буйна, млада. К. Величков, ПССъч. II, 11. // За танц, игра, веселие и под. — който се проявява с много енергия, жизненост; вихрен. Хорото става все по-буйно и по-голямо. Й. Йовков, Разк. I, 44. А още не заглъхнали първите закачки и ей, писна свирка на хоро, па залюля се в мрака кръщна и буйна игра. А. Страшимиров, К, 7. Наоколо им веселбата ставаше все по-буйна и невъздържана. М. Грубешлиева, ПИУ, 204. // За думи, песни и др. — който е израз на силни чувства, който вълнува силно духа. Пием, пеем буйни песни / и зъбим се на тирана; / механите са нам тесни — / крещим: „Хайде на Балкана!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Тия прави, буйни, прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.

◇ Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — А бе аз… какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял. Н. Хайтов, ПЗ, 70.

БУЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мома, облечена в красива премяна, която води лазарското хоро. На Лазаровден малки момичета се сбират .. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици. Нар. пес., СбНУ XLVII, 461.

БУЕРИ`Я ж. Диал. Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. От градинката ще минеш през отвода ..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен. Т. Влайков, Съч. II, 206.

БУЕТА`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Буядак. Ето и една необитавана червена къщурка с градинка до гърба й. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа. Ил. Волен, РК, 34.

БУЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) буя`х, прич. мин. деят. буя`л, -а, -о, мн. буе`ли, несв., непрех. Диал. Раста буйно. Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска. К. Христов, ОВ, 12.

— Друга форма: буя`я,

БУ`ЗА ж. Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи. Й. Йовков, ВАХ, 157. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи. Ст. Загорчинов, ДП, 91. — След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата. М. Грубешлиева, ГР, 77. Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива. Д. Талев, ПК, 358. Животното, .., беше едро и силно .. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена Ем. Станев, ПГВ, 102. Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.

БУЗЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето. Т. Влайков, Съч. II, 192. Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си. Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34, 44.

БУ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Рядко. Прил. от буза. Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца. Цв. Ангелов, ЧД, 162.

БУЗЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от бузе. Бузенцата му бяха се зарумениле. Т. Влайков, Съч. II, 69.

БУ`ЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с пълни, големи бузи. Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. — Добра си има момче .. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан! К. Петканов, X, 197. Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце. И. Петров, НЛ, 13.

БУ`ЗИЦА ж. Диал. Умал. от. буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки, .., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220.

БУ`ЗИЧКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузка. Той с любопитство следеше боричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него. К. Петканов, ОБ, 225. Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си. Д. Калфов, Избр. разк., 13.

БУ`ЗКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузичка. Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Дако плесна детето по бузката. Г. Райчев, ЗК, 45. Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали. Ем. Манов, БГ, 76.

БУЗЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. Сичко ми бе мило у какини Донини — .. и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бузлета. Т. Влайков*, Съч. II, 71.

БУЙ, бу`ят, бу`я, мн. бу`и, след числ. бу`я, м. Мор. 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура.

2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода.

3. Плаващо върху водната повърхност приспособление, свързано с въже към тялото на воден спасител, използвано за изваждане на пострадали по време на къпане.

— От хол. boei.

БУ`ЙВАМ, -аш, несв.; бу`йна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. За растение — израствам буйно. Татул растеше и край реката до Йордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой. Г. Караславов, Тат., 151. Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буйнала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше. Тонич, СбСт, 304. Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой. Ст. Даскалов, ЕС, 47. Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: / — хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари! Ив. Бурин, ПТ, 16.

БУ`ЙВАНЕ* ср. Отгл. същ. от буйвам.

БУ`ЙКИ мн., ед. (рядко) бу`йка ж. Детск. Детска обувка. Тате ще дойде, да ти донесе червени буйки — котка го майка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 108. Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки. Ст. Чилингиров, ХНН, 11.

БУ`ЙНА. Вж. буйвам.

БУ`ЙНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буен. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, .., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145. — Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си. ВН, 1961, бр. 2978, 2.

БУ`ЙНО нареч. 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена, .., към пропастта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб. Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. Сега конят се хвърляше буйно и бясно напред. Й. Йовков, ПК, 209.

2. Много нагъсто и нависоко. Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви. Елин Пелин, Съч. II, 84. Буйно израснали коси.

3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата. Ив. Мартинов, ПМ, 102. Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта .. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В. Бончева, АП, 63-64. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.

4. С много жизненост, енергия; вихрено. А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.

БУЙНОКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с буйна коса. Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж. Г. Караславов, ПМ, 29. Трябва да видиш буйнокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца. А. Гуляшки, Л, 455. Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / .. / Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи. Бл. Димитрова, Л. 105.

БУ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, проява на буен. Децата извикаха едногласно от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро. К. Петканов, ОБ, 46. Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа. Ем. Станев, ИК I-II, 407.

БУЙНОЦВЕ`ТНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Буйно разцъфтял. • Обр. Хубавите крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Лет., 1872, 223.

БУ`ЙРУМ частица. Простонар. Заповядай; буюр, буюрун. Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум. Ем. Манов, ПЯ, 77. Кога си гладен, сине, буйрум — ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни. А. Гуляшки, ЗР, 103. — Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве! С. Чернишев, ВМ, 64.

— От тур. buyur.

БУ`ЙСТВАМ и БУ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйствувал, пиянствувал. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. • Обр. Мътна като боза, тя [реката] буйствуваше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 212.

БУ`ЙСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствам; буйствуване.

БУ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буен, неудържим, стихиен, мощен. Защо животът да бъде пълен с отчаяни борби, .. Неговите бурни вълни всеки ден поглъщат безброй жертви, разбити в скалите му, уморени в буйствения кипеж на яростта му!… Ив. Вазов, Съч. IX, 218. Разлиствай лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! Т. Траянов, ББ, 39.

БУ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Проява на буен нрав, темперамент. Но много ся не мина и конят в буйството си приклещи си и той кракът в една дупка и го счупи. П. Р. Славейков, ПИ, 13-14.

2. Неразумна проява на буен, невъздържан човек, изразена обикн. с викане, блъскане, чупене и под. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, предвождан от цигулари, .., провикваше се, .., но всичките му буйства се свършиха с много изпотрошени шишета и чаши, или пък някой стол или някоя маса. Й. Йовков, ПК, 34. След женитбата си Гого Прангов поулегна, .. Преди странеше от Пиронев, .., дразнеше го непримиримата му строгост към всякакви кръчмарски буйства и авантюристически залитания. Г. Караславов, ОХ, IV, 391. // Необуздано държание на ненормален, луд човек. Работата е ясна. Напиши му едно медицинско за освобождаване от работа в продължение на пет дни. П. Незнакомов, СМ, 51.

БУ`ЙСТВУВАМ. Вж. буйствам.

БУ`ЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствувам; буйстване. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите зафанаха да върлуват по един обезпокоителен начин… Трябваше да се тури край на това буйствуване. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70.

БУ`ЙЧИЦИ мн., ед. (рядко) бу`йчица ж. Дет. Умал. от буйка.

БУК, бу`кът, бу`ка, мн. бу`кове, след числ. бу`ка, м. 1. Широколистно дърво със светлосива гладка кора и назъбени яйцевидни листа, чиято дървесина се използва в мебелната промишленост и др. Fagus. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Той беше се спрял под един стар бук и четеше знаците, които бяха начертани на кората му. Й. Йовков, СЛ, 189. Тъкмо сред поляната, два братя — / два бука — клони са разперили. П. П. Славейков, Събр. съч.,* III, 60. // Само ед. Събир. Такива дървета като гориво за отопление. Тази година горихме почти само бук. △ Докараха ни за зимата дърва, повечето от тях са бук.

2. Само ед. Дървен материал от това дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98.

БУ`КА1 ж. Отделно буково дърво; бук, букак. Тук-там, тук-там, обиколи цялата гора, мина дол, мина два, все по следите. Най-после пред него се изпречи стара бука с хралупат дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Вятър минава по върха на сухарите буки и листата им зашумяват. Й. Йовков*, СЛ, 147. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Кукувица кука / на зелена бука. Нар. пес.

◇ От три буки, две вретена. Диал. Подигр. За човек, който не умее да изработи нещо и хаби напразно много материал.

БУ`КА2 ж Диал. Издълбано вътре дълго и дебело дърво, през което тече вода за каране на воденично колело; улей. Водата от улея на буката фучеше, .. кречеталката пееше монотонно, дорде те унесе в сън. Кр. Григоров, ТГ, 96. Там [при воденицата] приседнах на една полуодялана бука, види се тъкмена за нов улей. М. Георгиев, Избр. разк., 170.

БУКА`ВИЦА, обикн. мн. бука`вици, ж. Остар. Буква. Едно време, .. ний са учахме да четем на пинакиди, .. на които наставникът .. наречен даскал, ни записваше с ръка аз буки, .. Ученикът, като изучавал букавиците на пинакидата, захващал подир да учи псалтирът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Уча букавиците. Н. Геров, РБЯ I, 82.

БУКАГИ`И мн. Диал. Букаи. Но не бях още сключил тия две недели, когато Ферат бей, .., праща една вечер .. та ме хващат в смирената ми сламена стая и с букагии на краката, — мене и едного арбанасченина, .., отведоха ни, та ни запряха в тъмницата. П. Р. Славейков, БП I, IX, Тамо [у войводата] леже млади Стоян, / вързан, кован во желязо, / букагии на нодзето. Нар. пес., СбБрМ, 423.

БУКАИ` само мн. 1. Вериги за спъване на кон. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букаите си и, .., бързаха да намерят под някоя сянка убежище от жегата и от мухите. Й. Йовков, Ж, 1945, 150. Конят пръхтеше, от време на време букаите издрънчаваха. Ем. Станев, ИК III-IV, 410.

2. Простонар. Окови. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето са възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. Някой мрачен дух в скалите / оковал ги бе отколя;… / Аз разбих им букаите, / пуснах бедните на воля. Ив. Вазов, Съч. III, 116-117.

— От тур. bukaği.

БУКА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли букови дървета на едно място; букова гора. Отпред им се изпречваше само непроходим гъст букак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 201. Те [партизаните] прехвърлиха срещното било и през гъста гора слязоха в дълбоко усое, врязано малко косо във вековен букак. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 351. Една вечер, когато кметът на селото научи, че в Мързяновия дол, в букаците, са се появили млади момчета, въоръжени до зъбите, настръхна като усорлица и свика общинския съвет на заседание. А. Каралийчев, СР, 28.

2. Бука1. Върху един рид над крепостта Подвие двамина дървари сечаха млади букаци. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Грамадните букаци край дома натежаха от кита, и през нощта придобиха чудовищни форми. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Гористият склон на планината се гънеше като диплите на широка дреха. В падините на гънките растяха тъмно-зелени борове, а по издигнатите ръбове се премесваха дъбове, букаци, брези. А. Дончев, СВС, 71.

— Друга (диал.) форма: бука`ш.

БУКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Съд за вино или вода; букла2. Чинии, сахани, тепсии, тенджери, чаши, лъжици, вилици, букари, стомни — всичко беше измито, изплакнато, излъскано, прегледано, почистено, подредено и стъкмено. Г. Караславов, ОХ I, 72-73. Между людете се появи един голям букар с вода и тръгна от ръка на ръка, тежък, с желязно дуле за пиене. Д. Талев, ПК, 377.

— От гр. βανκἀλιογ през ит. boccale.

БУКА`ЧКА ж. Диал. Бука. [Старият елен] Обичаше да посещава сутрин и вечер Солените извори, .. Там имаше една хубава локва, в която се къпеше, а всички тънки и прави букачки наоколо бяха обелени от рогата му. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Горе духаше вечерникът. Букачките тихо шумяха, тревата съскаше. Кл. Цачев, СШ, 38-39.

— Друга форма: бука`шка.

БУКА`Ш м. Диал. Букак. В средногорските народни песни и легенди е запазено името на Богдан войвода. Той се е подвизавал като хайдутин из недостъпния букаш в сърцето на Средна гора през 1793 г. П. Теофилов, К, 27. Букашът беше пожълтял. Само дъбът още се зеленееше. Г. Белев, ПЕМ, 87.

БУКА`ШКА ж. Диал. Бука1;* букак. Очите му не плачат. Но в тях има сива мъгла. Бляскат понякога от вътрешен огън. И после кротко се заглеждат през прозореца — към букашките. Ст. Станчев, HP, 48.

БУКА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до букак, букаш. Реши се да се изкачат по северните плещи на „Богдан“, хубаво обрасли с букашка гора и гъстак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 199. На небето светнаха всички звезди, едни дребни като маниста, други едри като хризантеми, и всичките сякаш докосваха букашките върхари. Ст. Станчев, ПЯС, 16.

БУ`КВА ж. 1. Писмен знак, с който се отбелязва обикновено отделен звук от човешката реч; отделен знак от азбуката. На долния й край [на грамотата] висеше сребърен печат, а хартията беше покрита с червени и черни букви. Ст. Загорчинов, ДП, 332. На всеки чин учителят ще раздаде по няколко листчета, на които той е написал един ред букви и един-два реда цели думи. Т. Влайков, Пр I, 213. И аз, .., засричах, .., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк, без главни букви и без знаци. Елин Пелин, Съч. II, 122. Моята майка беше неграмотна и умееше да напише само името си с четири букви — Рада, — и то погрешно. А. Каралийчев, С, 307. Боби се бе върнал от училище, седеше на масата, пишеше първите букви на азбуката. Вл. Полянов, ПП, 37. Печатни букви. Ръкописни букви.

2. Метална отливка на такъв знак, която служи за набиране на думи при отпечатване. — Ще ни трябва печатница, че и каси с букви. Д. Ангелов, ЖС, 251. — Цял ден висна над печатарската маса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21. Печатницата разполага с много букви от различни шрифтове.

3. Отделна част от текст на член или на параграф в закон, устав, правилник и др., отбелязана, обозначена със знак от азбуката. Член 5, буква „б“ от Конституцията гласи.

◇ Безгласна буква. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се зачита.

Буква по буква. Съвсем точно, последователно, без да се пропусне или измени нещо; буквално (обикн. за нещо написано, за някакъв текст.) Той повтори писмото, повтори го ред по ред, дума по дума, буква по буква, но нищо ново не откри. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374.

Държа на (за) (придържам се към) буквата <на закона>. Изисквам точно спазване на формалната, външната страна на нещо (обикн. наредба, разпореждане и под.).

Оставам / остана мъртва буква. Книж. За разпоредба, решение и под. — не се прилагам на дело.

БУКВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който предава смисъла дума по дума, съвсем точно, без изменение; дословен, точен. Значителна част от материалите са заимствувани от чуждестранни сборници. Някои са буквален превод, .., някои преработка, а трети само сюжетно заимствуване. Ив. Богданов, СП, 199.

2. Прен. Истински, същински, действителен. И на следната беседа ни разказа за еквивалентността на масата и енергията… — Ама, Викторе, това са буквални идиотщини! Как е възможно материята да се превърне в нищо!… П. Вежинов, ЗНН, 45.

◇ В буквалния смисъл <на думата>. В прекия, конкретен, не в преносен смисъл. Лидице е онова малко чешко селце, станало бележито поради изключителното варварство на фашистките окупатори, .. В бясно изстъпление на злоба и мъст те за няколко часа изгориха селцето, изравниха го в буквалния смисъл на думата със земята. П. Динеков, С, 1952, кн. 2, 184-185.

БУКВАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Възприемам, схващам, тълкувам нещо буквално, в пряк, конкретен, а не в преносен смисъл, буквализирам се страд.

БУКВАЛИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от буквализирам и от буквализирам се.

БУКВАЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с буквализиране. Буквалистко тълкуване.

БУКВА`ЛНО нареч. 1. Точно, без изменение, дословно (за нещо казано или написано). Аз нямах куража да преведа буквално скромното желание на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 38. Авторът му, .., се обръщаше към мене със следните думи — аз ги предавам буквално: „Когато се видяхме в градината, аз знам какво ви каза г. Ц.“ Ив. Вазов, Съч. X, 148-149. Опитайте се да разберете, например, песента „На брегът“. Аз я преведох, без да я разбера. Но преведох я точно и буквално. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112.

2. В точното значение на думата, без преувеличение или не в преносен, а в пряк смисъл. Възлязохме на Сталинградския Мамаев курган. Тръгнахме по алеята, където златистият пясък е буквално почернял от парчетата на бомби, снаряди, мини. А. Каралийчев, С, 145. — Да се запали станцията и да се избият всички непокорни! Заповедта беше изпълнена буквално. Около зданието запищяха куршуми и след няколко минути то пламна. Л. Стоянов, Б, 121.

3. За подчертаване на действителен факт. Буквално накуп няколко моряци и стражари размахваха юмруци и се блъскаха по лицата, в коремите, в краката. Д. Добревски, БКН, 11.

БУКВА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от буквален. Буквалността на превода не е достойнство.

БУ`КВАМ, -аш, несв.; бу`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За растение — изниквам, израствам бързо и буйно; бухвам, избуявам.

2. За огън — изведнъж се разгорявам силно, избухвам, излизам нагоре. А Братановата майка изскача, грабва от дръвника вършинки, донася ги край огнището, кърши ги от коляното си и потъква огъня. Букват пламъци. Ст. Даскалов, ЗС, 187-188.

БУ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буквам.

БУКВА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Учебник за начално обучение по четене и писане. Букварите бяха нови, с жълти вътрешни корици, по първите страници — чисти, корави и бели — се чернееха букви. Ил. Волен, МДС, 57. Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки. Л. Галина,* Л, 74. Учителката не започна с буквите, макар да им раздаде буквари, тетрадки, моливи. Б. Несторов, СР, 168. Било е време, любезний читателю, че тебе един ден са та завели на училището, дето учителят ти е дал един буквар в ръката и, .., най-напред ти е показал азбуката да учиш. Р. Каролев, РМЗ, III.

2. Остар. Малка книжка или тетрадка с нещо написано или с неизписани листа (Н. Геров, РБЯ).

◇ Рибен буквар. Първият български учебник за начално обучение, съставен през Възраждането от д-р Петър Берон, под заглавие „Буквар с различни поучения“, но известен с горното име поради изобразения делфин на гърба на корицата му. Нещо чудно беше даскал Стефан със своята широка любов към музиката, .. Рибният буквар ли чете, в Любословието ли се заглежда .., пред него неотлъчно стоеше някое крехко зелено стърче бурен, в което кипи живот, тъй потребен за човеците. Д. Немиров, Б, 53-54. Също и тия не забравиха своите братия, в коя тъмнина ся намират откъм учението, .. — изпращат им армаган от Брашов Рибний буквар. СбПер I, 57-58.

— Друга (диал.) форма: букова`р.

БУКВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от буквар; букварски. Чете още първата букварна страница.

БУКВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от буквар; букварен. Букварски четива.

БУКВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от буквар. На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. / — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б. Ив. Вазов, Съч. III, 144. — Защо плачеш, маминото?— попитала майката. — Мъчно ми е — отвърнало момчето, моите другарчета си имат букварчета, знаят вече да четат, а пък аз нямам. А. Каралийчев, МО, 4.

— Друга (диал.) форма: букова`рче.

БУ`КВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с буквите от една азбука. Между плочите съзрях една с едва четящ се надпис с буквено означение на годината. Т. Атанасов, ВН, 1966, бр. 4646,* 4. Меките съгласни в българската буквена система нямат свои особени знаци. Те се означават с обикновените букви на твърдите съгласни, а указател на мекостта откриваме в буквата на следваща гласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 38. Буквен белег. Буквен знак.

◇ Буквено уравнение. Мат. Уравнение, което освен буквата, която означава неизвестното число, съдържа и други букви, символи на известни числа; параметрично уравнение.

БУ`КВЕНИЦА ж. Остар. Буквар. Буквеницата, съставена по правописанието не на ръкописните, а на печатните църковни книги, от които зети и примерите й. БКн, 1859, кн. 1, 229.

БУ`КВИЦА ж. Диал. Умал. от буква; буквичка. Той беше се научил да пише хубаво: като мъниста нижеше буквиците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36.

БУ`КВИЧКА ж. Умал. от буква. Но аз и да съм спокоен — те не са спокойни: .. Затова директорът час по час влиза в стаята, навърта се около машината и току мята светкавични погледи към ситните буквички. О. Василев, ЖБ, 18. — Прави каквото щеш! Пък аз ще си наредя четалото. Ала пак беда! В същия миг, когато го дръпна към себе си, буквичките му се пръснаха от джобчетата из цялата стая. П. Бобев, ГЕ, 122. Пиша дребни буквички. △ Името беше написано със ситни буквички.

БУКВОЕ`Д м. Книж. Буквоядец. Началото на сяка една история е темно и неудовлетворяюще, но ако нейните секунди и легендарни материали са попаднат в ръцете на буквоедите, то и от мухата става слон. Знан., 1875, бр. 8, 127. Той беше поел тежкия си пост в най-мъчните години за добруджанските хора .. Тогава околийският комитет бил оглавяван от един варненски адвокат, много начетен мъж, но по характер сух и боязлив; буквоед и педант. А. Гуляшки, ЗР, 278.

— Рус. буквоед.

БУКВОЕ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до буквоед и буквоедство; буквоядски.

БУКВОЕ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Буквоядство.

БУКВОЛЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Буквоотливане, букволеярство.

БУКВОЛЕЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник специалист, който се занимава с отливане на печатарски букви.

БУКВОЛЕЯ`РНА ж. Букволеярница.

БУКВОЛЕЯ`РНИЦА ж. Работилница, в която се отливат печатарски букви; букволеярна, букволивница.

БУКВОЛЕЯ`РСТВО, мн. няма ср. 1. Специалност на букволеяр.

2. Спец. Букволеене.

БУКВОЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с букволеене; буквоотливен. Букволивен апарат.

БУКВОЛИ`ВНИЦА ж. Букволеярница, букволеярна.

БУКВОНАБИРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с набиране на отделни печатарски букви. Буквонабирачна машина. Буквонабирачен цех.

БУКВООТЛИ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Технически способ за отливане на множество еднакви печатарски букви от матрици в специални уреди или машини; букволеене, букволеярство.

БУКВООТЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с буквоотливане; букволивен. Буквоотливна машина.

БУКВОПЕЧА`ТАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който служи за печатане на букви. Буквопечатащо устройство.

БУКВОПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Красиво ръчно изписани инициални букви в текст. В манастирската библиотека [на Рилския манастир] се пазят повече от 12 000 тома .. Тук се пазят: ранен препис от „Завета“ на Иван Рилски, Големият рилски панегирик от 1479 г. — богато илюстриран със заглавни рисунки и буквопис. НТМ, 1961, кн. 10, 23.

БУКВОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Човек, който се занимава с красиво изписване на буквите по фирми, табели и под. Всичките тези селски заведения са на видно място, с написани фирми от тукашен самоук художник и буквописец. В. Обретенов, С, 60.

БУКВОПИ`ШЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с писане на букви. Телеграфен буквопишещ апарат.

БУКВОСЪЧЕТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Съчетание от букви. Взема една черновка, .., и се опитва да я препише на машината си, ала клавишите се разместват под пръстите му и върху бялата хартия се занизват странни буквосъчетания, нямащи нищо общо с членоразделната човешка реч. Св. Минков, РТК, 91.

БУКВОЯ`Д м. Книж. Буквоядец, буквоед. — Дело ще заведа за разпиляване на кооперативното имущество .. За побой! — Дело можеш да водиш, но партидката ми ще очистиш от овеса! .. Буквояд! Н. Хайтов, ПЗ, 66.

БУКВОЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Книж. Ограничен, дребнав човек, който придава значение на външната, формалната страна на нещата и не се съобразява със същината им; формалист, педант, буквоед, буквояд. Тук често идеше и един .. педант до костите .. лъжец, буквоядец и шарлатанин. Елин Пелин, Съч. II, 133.

БУКВОЯ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с буквоядец и буквоядство; формалистичен, педантичен, буквоедски. Буквоядско отношение.

БУКВОЯ`ДСКИ. Книж. Нареч. от прил. буквоядски. Спорните въпроси не трябва да се разрешават буквоядски.

БУКВОЯ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на буквоядец; педантизъм, формализъм, буквоедство. На научен език тази идейна неотстъпчивост, това тесногръдие, това буквоядство се нарича догматизъм и води само към изолиране от масите. Д. Димов, Т, 236.

БУ`КЕ`ЛА ж. Диал. Пренебр. Твърда глава. На султанселимовото време ли живееш, или двайсетия век и на коя глава правиш измет: на твойта си, на жени`ната или да дядовата си Еминова букела, а? Н. Хайтов, ПП, 151.

БУКЕ`Т м. 1. Красиво подредени и свързани заедно стръкове цветя. Тя отиде към цветарника и поиска да й направят едцн голям букет само от бели карамфили. Й. Йовков, ЧКГ, 305. Иа се покани бързо при него, подаде му един хубав букет от пресни цветя, прегърна го и със сълзи се прости с добрия си приятел. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Една гимназистка срамежливо му подаде букет току-що набрани цветя. Ем. Станев, ИК I-II, 255. Поднасям букет. Прен. За събрани заедно лица или неща с най-разнообразни качества или признаци. В трупата освен по-старите актьори от „Сълза и смях“ се включват Тачо Танев, Стефан Киров, Йордан Сейков, Никола Гандев .., Петко Атанасов и др. Това е букет от дарования, които в твърде кратък период се струпват и образуват колектива на българския национален театър. Ст. Грудев, АБ, 66.

2. Група дървета, израснали гъсто едно до друго; китка. Шосето беше изскочило от планината и право като стрела се забиваше в букет дървета. Д. Кисьов, Щ, 176. През отворения прозорец грееше мекото октомврийско слънце и се виждаха керемидените покриви на съседните къщи, .., и гъсти букети от пожълтели дървета. Д. Димов, Т, 13.

3. Спец. Съвкупност от ароматни и вкусови качество на вино. Букет на вино. Букетът съдържа ухание на плодове, билки, дъбова дървесина и канела.

4. Спец. Дъбилен разтвор, получен чрез смесването на различни дъбилни вещества от растителен произход.

5. Бот. Болест по прасковите, която се характеризира с образуването на много листа върху къси клончета.

— Фр. bouquet.

БУКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от букет.

БУКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Извършвам механизирано разреждане на посеви от окопни култури, засети широкоредово. букетирам се страд. За да има двупосочно окопаване, ще се наложи царевицата да се букетира. ВН, 1960, бр. 2644, 2.

БУКЕТИ`РАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от букетирам и от букетирам се.

БУКЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от букет; малък букет, китка. Взе букетчето бели рози и ги потопи във вазичката, в която наля прясна вода. Ст. Даскалов, СЛ, 240. Букетче теменужки. Букетче от кокичета.

2. Цветове на дърво или храст, гъсто израснали по няколко заедно. Малката череша се готвеше да цъфти. Пъпките й се пукаха една по една, а от лъскавите кафяви люспици се разгъваха в бели чадърчета цветните й букетчета. П. Бобев, ЗП, 14.

БУ`КИ, мн. няма, ср. Остар. Название на буква „б“ в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол.“ Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се учи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.

◇ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Диал. Започнал да се учи усърдно, но нищо не е научил.

Ни буки. Разг. Нищо, ни най-малко. Ний и двама знайме да четем, пък тате, мама, уйчо не знаят ни буки. Т. Шишков, ГМ, 42.

БУКИНИ`СТ м. Книж. Търговец, който издирва и продава стари, редки, изчерпани книги. Букинистът пое книгата и почна да я разгръща… — Колко искаш? — попита букинистът. — Кажи ми колко даваш! П. Вежинов, ДВ, 88. Чичо му Боян откри у един букинист книга с великолепни картини, в които бе показан, кажи-речи, целият животински свят. Ем. Манов, ДСР, 179. От сутрин до вечер се скита по кейовете на Сена, при букинистите. Спестените пари на учителя-поет бързо преминават в джобовете на тези ловки търговци. Ив. Богданов, СП, 210.

— Фр. bouquiniste.

БУКИНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до букинист; букинистки.

БУКИНИ`СТКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на букинист или се отнася до букинист; букинистичен. Букинистки магазин.

БУ`КЛА1 ж. Кичур коса, завита на кръг; къдрица. Около бузите над челото й — букли черна като смола коса. Й. Йовков, А, 157. Оправи с ръка русите букли, които се подаваха изпод нахлузената шапка. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. Появи се певицата, пищна и цялата в букли и дантели. Запя. Г. Данаилов, ДС, 244.

— От фр. boucle.

БУ`КЛА2 ж. Диал. Бъклица. Кога си пошли къде дома, по-младио брат яхнал си на кон, .. а по-старио брат нарамил се със букли и торби, що се носили леп и вода, та ги носи на рамо. Нар. прик., СбНУ X, 143.

— От ит. boccale ’дълбок съд за течности’.

БУКЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Само ед. Прежда от вълнени или синтетични влакна, чийто конец е с грапавини, подобни на малки възли, кръгчета. Блуза от букле. Жилетка от букле. // Само мн. Различни видове от такава прежда. На пазара пуснаха много нови прежди — буклета със сребърни и златни нишки.

2. Само ед. Плат с грапава като на възли тъкан. Палто от букле. // Само мн. Различни видове от такъв плат. На щанда за вълнени платове,… има богато разнообразие от габардини, буклета, платове за манта и костюми. ВН, 1960, бр. 2673, 1.

— От фр. bouclé ’който е във форма на букли’.

БУКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Отделно възелче от плат или прежда букле. Саша още отдалеч забеляза една бяла блуза на ситни букленца. Ст. Марков, ДБ, 354.

БУ`КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За коса — която е на букли, на къдрици. Имаше дълги крака, като козле, и руси, буклести коси. А. Гуляшки, СВ, 54.

БУКЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, навивам коса на букли, на къдрици. При изработването на една фризура често се налага косите да бъдат буклирани. Г. Георгиев и др., ФПБ, 62. Пред огледалото тя буклираше косата си. буклирам се страд. и възвр.

БУКЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За прежда или плат — който е на грапавини, подобни на малки възли. Буклирана прежда.

БУКЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от буклирам и от буклирам се.

БУКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица.

БУ`КЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. За коса — навивам се, ставам, имам форма на букли, на къдрици. Външността й беше доста очебийна. Косите й, боядисани в керемиден цвят, се буклеха в най-разнообразни форми върху цялата й глава. Г. Белев, КВА, 158-159.

БУКМЕ`ЙКЪР м. Нов. Лице, което приема, записва залаганията на публиката при спортни състезания. Букмейкърите предвиждат 1:0 за домакините. ДТ, 1998, бр. 251, 27. Букмейкърите отбелязват събраните суми като рекордни. 24 часа, 1998, бр. 344, 44.

— Англ. bookmaker.

БУКМЕ`ЙКЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до букмейкър. Заведението работи като букмейкърски пункт. ДТ, 1998, бр. 295, 40. В букмейкърските къщи .. може да заложите за шампионска титла на момчетата на Христо Бонев. 24 часа, 1998, бр. 153, 25.

БУКМЕ`ЙКЪРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на букмейкър. По света букмейкърството е бизнес от 200 години. ДТ, 1999, бр. 104, 7.

БУ`КНА. Вж. буквам и букнувам.

БУ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бу`кна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Буквам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от букнувам; букване.

БУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бук, който е от дървото бук. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума. Й. Йовков, СЛ, 10. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище. Г. Караславов, ПМ, 61. Ние с Чумака — .. — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин, Съч. I,* 102. Буков жълъд.

2. Който се състои от букове. Това село е сгушено в тясна долинка, сред буков лес. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Възлязоха по полегатите склонове на Люлин. Наоколо се ширнаха ливади, просечени с букови разлистени горички. А. Каралийчев, НЧ, 21. Тога си Стоян отиде / в зелена гора букова / и алян байрак набучи. Нар. пес., Христом., ВВ II, 218.

3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото бук. На горния край имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски, посивели от времето. И. Петров, НЛ, 93. Наслага Велко върху един ниско отсечен дънер букови въглища и започна да си кълца на прах с един объл камък. Д. Талев, И, 324. Ученикът отиваше в училището с една панакида, или букова дъсчица, на която учителят написваше азбуката. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Букови греди. Буков паркет.

◇ Букова глава. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек. Той ги ненавижда — тия простаци, тия букови глави!… Т. Влайков, Съч. III, 305.

Измятам се като букова дъска. Разг. Неодобр. Непрекъснато сменям мнението си, гледището си.

БУКОВА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Букак. Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците! .. — Време! .. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61.

2. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ).

БУ`КОВИНА1 ж. Диал. Бук, бука1. И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 90 Неска тварим колата саде буковина. БД I, 70. Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото. Й. Радичков, ББ, 68.

БУ`КОВИНА2 ж. Диал. Винен сорт грозде. Овошките често дават повторка: лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.

БУКОВИ`НКА ж. Плодът на бука; буков жълъд.

БУКОЛИ`КИ мн., ед. (рядко) буколи`ка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.

2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.

— Гр. βουκολικός ’пастирски’.

БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. 1. Прил. от буколика. Буколическа поема. Буколическа поезия.

2. Който е свързан с идеализация на селския живот. Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.

БУ`КСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.

2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.

— От нем. Buchse.

БУ`КСОВ, -а,* -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до букса. Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите. ВН, 1962, бр. 3252, 2.

БУКСИ`Р м. 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач.

2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града. П. Вежинов, ДМ, 30. Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир. НМ, 1958, бр. 285, 2.

◇ Вземам / взема (поемам / поема) на буксир някого. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2.

БУКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“. НТМ, 1962, кн. 1, 19. буксирам се страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода. НТМ, 1962, кн. 1, 30.

— От хол. boegseeren.

БУКСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксирам и от буксирам се. — Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ. ВН, 1955, бр. 184, 3.

БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби. Д. Богданов, ТА, 79. Буксирен полет.

БУКСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах. Д. Кисьов, Щ, 7. — Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя. П. Вежинов, ЗЧР, 209.

— От рус. буксовать.

БУКСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксувам. Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака. Ив. Бурин, НП, 68-69.

БУКУРЕ`ЩКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Букурещ, столица на Румъния. Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 422. И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе. Пер. п, 60.

БУКУРЕЩЛИ`К, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Леки, разюздани нрави. — Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор! К. Петканов, ДЧ, 369.

БУКУРЕЩЧА`НИН, мн. букурещча`ни, м. Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.

БУКУРЕЩЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Букурещ.

БУ`ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна, ханъма. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, .. Колата пък беха пълни с були. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Троица турци минаха / и девет були караха, сите си девет даваха / за една бела бугарка. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. Ако умре агата, булата има друг в торбата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Пули са като була в мътеница. Погов., П. Р. Славейков*, БП II, 88.

◇ Няма була вретено. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не иска да работи.

Умна була у празна кула нищо не знае. Диал. За човек беден, на когото и познанията не му помагат.

БУ`ЛА2 ж. Диал. 1. Цветето турта, кадънка.

2. Полски мак; булка.

3. Само мн. Пуканки, булки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ`ЛА3 ж. Диал. Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ`ЛА4 ж. Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. Папа Лео X .. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.

— Лат. bulla.

БУЛАМА`Ч м. Разг. Безвкусно, блудкаво ястие или питие. Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба… все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков. Цв. Минков, МЗ, 210. Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено, .., че то на какво прилича? .. — На буламач, — прибърза пак Бумбала. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — На` сине, пивни си глътка-две, .. Мислейки, че е вино, .. [Герасим] поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса .. — Пий си го ти тоя буламач. Ст. Даскалов, СД, 269-270.

— Тур. bulamaç ’воднисто, лепкаво тесто’. — Друга (диал.) форма: булума`ч.

БУЛА`НА ж. Вид мъхеста изкуствена тъкан, използвана за направа на покривки за легла, кресла и др.

БУЛГАРЕ`, мн. -та, ср. Диал. Булгари`я. Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове .., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре… К. Петканов, ОБ, 156. Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на булгарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори. Нар. пес., СбНУ XXVII, 229.

БУЛГАРИ`НА ж. Диал. Булгари`я. Понякога свиреше и на булгарина така обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше. З. Стоянов, ЗБВ III, 126. И баща ми е свирец, той пък с булгарина свири — тя не ще надуване. Ц. Гинчев, ГК, 50.

БУЛГАРИ`Я ж. Народен струнен инструмент, по-голям от тамбурата, на който се свири чрез дърпане на металните струни. Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгария. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.

БУЛГУ`Р м. 1. Едро смляно жито за готвене. Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хромела, надигна се от земята и се изправи. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата. Нар. пес., СБНУ XXVII, 222.

2. Само ед. Ястие от такова жито. По средата на стаята,…, бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул и варен ориз. Г. Караславов, СИ, 242. // Отделна порция от това ястие. Изядох един булгур, много вкусен беше. △ Поръчах два булгура.

◇ Тежко ти на булгура. Диал. Горко ти!

— От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгу`р, блъгу`р.

БУЛГУ`РЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от булгур. Булгурена каша. Булгурена чорба.

БУЛГУ`РЕЦ, мн. няма, м. Умал. от булгур. — Аз вместо булгурец, — обади се друг ергенин, по-обичам да хапна друго нещо. Ив. Вазов, Съч. XIV, 90.

БУЛДО`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Порода кучета с тъпа муцуна. Кучето беше порода булдог.

2. Куче от такава порода. В краката й се хвърли едър бял булдог… Кучето наостри уши и залая. Н. Каралиева, Н, 111. Тогава Хектор, .., го обиколи, огледа го внимателно от всички страни и в знак на доброжелателство допря носа си до неговия. От своя страна булдогът го лизна с топлото си езиче по муцуната и… запознанството стана. Ив. Планински, БС, 31.

3. Спец. Пистолет с къса цев и голям калибър.

— Англ. bulldog.

БУЛДО`ГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от булдог. Запазени генерали .. поемаха за Борисовата градина, а подире им припкаха грижливо измити и вчесани булдогчета. А. Гуляшки, Л, 36.

БУЛДО`ЗЕР м. 1. Гъсеничен трактор, снабден отпред със специално гребло за копане на почвата, изравняване на терени, засипване на канали и ями, почистване на пътища от сняг и др. Пред очите ни като на длан се просна целият Карабоаз — огромното черно поле, разорано от трактори, разровено от булдозери. Н. Тихолов, ДКД, 25. Но четири са главните, основните машини, от които зависи механизирането на строителната площадка. Те са екскаваторът, скреперът, булдозерът и кранът. РД, 1959, бр. 307, 1.

2. Машина за извиване и фасониране на желязо.

— Англ. bulldozer.

БУЛДО`ЗЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от булдозер. Булдозерно гребло. Булдозерна дъска. Булдозерна лопата. Булдозерен плуг.

БУЛДОЗЕРИ`СТ м. Лице, което работи с булдозер. ПП „Механизация и автотранспорт“ София .. Търси следните работници: багеристи, скреперисти, булдозеристи, .. — за работа на обекти из цялата страна. ВН, 1960, бр. 2858, 3.

БУ`ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Забрадка. Подигни си бялото буле да ти виде църни очи. БД I, 70.

БУЛЕ`1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от булка. Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,… малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо! Г. Караславов, СИ, 298. Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е булето / муненко кат маймунче. Нар. пес., СбВСт, 491.

БУЛЕ`2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от була1; кадънче, ханъмче. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, .. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.

БУЛЕВА`РД м. Широка градска улица с едно или повече платна за транспортно движение, обикн. със засадени дървета от двете страни. В тоя час както обикновено булевардът гъмжеше от хора, които се разхождаха. Ст. Дичев, ЗС I, 621. Ние тръгнахме рано. Градът беше още в просъница. / Песента ни отекна над широкия тих булевард. Ив. Бурин, ПТ, 41. Всичко ги учудваше там — ..: булевардите, ..; Сена, Елисейските поля. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159-160. Над пристанището легна гробна тишина, която обхвана и доковете, и крайбрежните булеварди, и тесните странични улички. Ал. Бабек, МЕ, 270. Крайморски булевард. Крайречен булевард.

— От фр. boulevard. Друга (остар.) форма: булева`р.

БУЛЕВА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е свързан с булевард. Булевардна алея. Булевардно платно. Булевардна пресечка.

2. Прен. Обикн. за литература, литературно произведение — който е лишен от сериозно, идейно съдържание и художествена стойност. Можеш да блъскаш колкото щеш на пианото, .., но да си гледаш детето, .. А не само да ми везеш тия глупави гоблени и да четеш булевардни и перверзни романи. М. Грубешлиева, ПП, 287. Булевардна литература. Булевардна песен. Булевардна преса. Булеварден вестник. Булевардно списание. // Който е присъщ на такава литература. Добри Христов .. с тези свои творби той изгради здрава преграда срещу нахлуващата и заливаща по онова време страната ни чужда романсова литература с блудкаво или булевардно съдържание. Ст. Грудев, ББ, 31. Булеварден стил.

3. Прен. Който е свързан с нещо несериозно и лишено от истинска стойност. Булевардни сензации. Булевардни истории. Булеварден вкус.

БУ`ЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буля и от буля се; забулване.

БУЛИМИ`К, мн. -ци, м. Човек, който страда от булимия.

БУЛИМИ`ЧКА ж. Жена, която страда от булимия. Хиперфагичката е булимичка, която не повръща. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.

БУЛИМИ`Я ж. Мед. Пристъпи на мъчителен глад и прекомерно приемане на храна с последващо механично предизвикано повръщане, които са резултат от травматични увреждания на мозъка или от нервно, психическо заболяване. Страдащият от булимия има преувеличено усещане на глад. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 16. Булимията се изразява в непрекъснат стремеж от страна на болните да се натъпчат с храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.

— От гр. βουλιμία ’силен глад’.

БУ`ЛИН1, -а, -о, мн.* -и, прил. Диал. 1. Който е на буля. Сестро Маринке, Маринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика. Нар. пес., СбВСт, 406. Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея. Нар. пес., СбНУ, XXXVIII, 67.

2. Като същ. а) булиния, булината, булиното, мн. булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / „Дал е сърдит“, рече Неда, / „Или е уморен?“. „Кой го знае, како Недо“ / — отговори Дешка, / „и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка.“ / „Не го вярвай, булината, / то не е от това.“ Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини мн. Домът и семейството на буля. Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца .. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на къщната врата. М. Кремен, СС, 42-43.

◇ Булини гащи. Диал. 1. Вид червен винен сорт грозде, разпространен в областта на гр. Монтана. 2. Пълзящо растение с бели цветове; повлека.

БУ`ЛИН2, -а, -о, мн. -и. Прил. от була1.

БУ`ЛКА1 ж. 1. Млада жена, обикн. в сватбено облекло при сключване на брак; младоженка, невяста. Сватбата тръгва за черква с булката, с кума. Ив. Вазов, Съч. X, 33. Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът. Й. Йовков, СЛ, 176. Бъдъщая невеста, коя веки носи имя булка, .., навожда ся и покланя ся по три пъти на секи праг, през колкото стаи премине. Г. С. Раковски, П I, 118. Хубавата булка и под вехто було е хубава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Умъдрил се като млада булка <кога ще я забулят>. Погов. Тази година с булка, догодина — с люлка (пожелание към младоженци да имат дете).

2. Омъжена жена; съпруга, невяста. Зададоха се моми и булки, връщаха се от кладенеца. К. Петканов, СВ, 76. Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път. Елин Пелин,* Съч. I, 37. Бай Нончо я позна по гласа — това беше булката на Илия Койнов. А. Гуляшки, СВ, 47. Опустяла, милна мамо, вечерята, / вечерята, милна мамо, постелята, / кога не йе, милна мамо, млада булка / да ми готви, милна мамо, вечерята, / да постеле, милна мамо, постелята. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин, / че бе му булка честита: / три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица. Нар. пес., СбНУ XLVI, 152. Сутрина рано ранила / Милица, булка хубава. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24. Хубавата булка сбор бере, а грозната дом бере. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Срамува се като млада булка. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 128. Нова къща и млада булка, боже опази. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 317. Мама гиздосия, булка поразия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 272. • Със собств. име, образувано от мъжовото, обикн. като интимно обръщение. — То и сега, булка Иванице… наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви. Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. Та сега ти, булка Лиловице, пак си остана саминка? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 112. Булка Стоеница. Булка Петровица.

3. Снаха. — Ха, булка — рече тя [сватята] на сестра ми, — отрежи на сватчето една порязница хляб и му я посоли с червен пипер… К. Калчев, ПИЖ, 129. Майка ви,…, гледа хитро и повелително на жената ви и казва й: „Ти булка, не гледай на Николчините платна… Те са богати хора и могат да правят каквото искат. Знан. 1875, бр. 6, 93. Теб ти казвам, свекърво, да ти чува булката. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 159. • Разг. Като обръщение на съпруг към съпругата си или свекър, свекърва, домашни, роднини или други хора към млада жена. Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде .. — Ти булка, си иди… Иди си, та ме не гледай, че съм грозен. Елин Пелин, Съч. III, 148-149. „Какво има, булка? Какво стана?“ — загълчаха мъжки гласове. Й. Йовков, СЛ, 98. — Да не си го [Томето] гълчала, ма булка? — попита една съседка. — Не съм, ма како, не съм го гълчала! Г. Караславов, С, 64.

◇ Аз що извлачам, булката го изприда. Диал. Казва се с упрек от някого, когато реже нещо за ядене, а другите го изяждат и не му оставят.

Ако си булка, булото си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.

Дали го е булка мазала или го е котка драскала. Диал. За нещо, което има много лош вид.

Намерила булка брадвата (черяслото) зад вратата. Разг. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото.

Качамак булка доведе, никакъв я пропъди. Диал. Употребява се за жена, домакиня, която не е гледана, не е щадена. (Ст. Младенов, БТР I, 225).

На топана Мара грош дала, за булката кръст немала. Диал. За човек, който е щедър за незначителни неща, а не се отзовава за нещо важно, съществено.

Те`-ти`, булка, Спасовден. Разг. Възклицание при неочаквана, непредвидена неприятност.

БУ`ЛКА2 ж. Диал. 1. Полски мак, була2.

2. Само мн. Пуканки, були2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ`ЛКА3 ж. Обикн. в съчет. с гъба. Ядивна гъба с яркооранжево-червена шапчица, прошарена с големи бели остатъци от общото покривало, приятна на вкус и миризма; булница, яйченка. Amanita caesarea. Една от най-вкусните гъби е булка гъба… По външен вид булка гъба много прилича на червената мухоморка. Ив. Димитров, ОП, 50. Ако беше по-млад, той щеше да ходи и в гората за гъби, защото ги познаваше — и маматарките, .., и булките. К. Калчев, СТ, 62.

БУ`ЛКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчин (в 1 знач.). В черквата от венчавката отсъствуват булкините родители и близки. Г. Белев, ПЕМ, 53. У неделя сватбата се разнася у зетеви, кръстникови, булкини и в църква. А. Дювернуа, СБЯ I, 170. Булкини дари.

◇ Булкини сълзи. Диал. Цветето момина сълза.

БУ`ЛКИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчински.

БУЛКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Съм, бивам булка (в 1 знач.). И си дарето извади; синката й гора ударила / .. Па на Янка останало / един пешкир копринен, / дето със него ще булкува. Нар. пес., СбНУ XI, 46.

БУЛКУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от булкувам. Тодора шие ръкаве, / ръкаве за малуване, / огърли за булкуване. Нар. пес., СбВСт, 393.

БУ`ЛНА, зват. бу`лне, ж. Диал. Буля. „Булне ле, Стоенице ле, / какъв ми са мари, глас зачу, / като на байна Стояна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 35.

— От тур. bula ’кака, леля’.

БУЛНИ`ЦА ж. Диал. Гъбата булка3.

БУ`ЛО, мн.* -а`, ср. 1. Покривало от тънка прозрачна материя, което се слага на главата на булката при сключване на брак. Показваше на гостите си фотографиите, които синът изпращаше — най-напред като годеник с годеницата си, после като младоженец с млада булка, пребулена с бяло було и с голяма китка цвете в ръце. Й. Йовков, ЖС, 117. Като гледаше своята разцъфтяна като гюл през май невяста, .., която изпод булото често фърля към него сяйнал от щастие поглед, Колчо се изпълва с неизказна радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198-199. Горчо булче води. Свят! Мало и голямо накрай село е излязло булка да среща, Горчовата скопосница да види. — Бре, тоя син — измъмри дядо Генко, загледан в червеното булчино було. Ц. Церковски, Съч. III, 91. // Остар. Тънък плат в различни цветове, с който жените са покривали главата и лицето си. Когато царската колесница се изравни с калугерите, пухкава женска ръка, обсипана с пръстени и гривни, разтвори ресните, а подир нея се показа и лице с вдигнато мораво було. Ст. Загорчинов, ДП, 234. От там се задаваше един богато облечен евреин с червена болярска мантия, с когото вървеше една млада, висока еврейка с бяло було въз лицето. Ив. Вазов, Съч. XIII, 140. Тамо ми кръшно играят момци и моми избрани, / .. / с тънки са була момите. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 42. Колата, .. спряха ся; и от тях слезе млада една жена, която имаше лицето си прибулено с едно тънко копринено було. П. Р. Славейков, ЦП III-IV (превод), 23. // Тънък черен плат, с който жените покриват главата и лицето си в знак на траур. Жена му и двете му дъщери вървяха след погребалната кола със зачервени очи, в черни була. Л. Стоянов, П, 477. Траурно було.

2. Черно покривало за глава, което се носи от духовно лице, монах, монахиня. Прииждат отнейде свети патриарси, / със черни си була завити. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 101. От църквата припряно излезе отец игумен, сподирен от монасите, всички в черни була и бляскави стихари, с кадилници, слънца и хоругви в ръце. Д. Рачев, СС, 277.

3. Тънък прозрачен плат за покриване на нещо. Камина с ниска поличка околовръст, с тикано було и с по една фирида отстрана. Й. Йовков, А, 81. А Парас принеси една икона, завита с едно тенко було. П. Берон, БРП, 62. • Обр. Слънцето на запад, закрито зад булото на леки, прозрачни облаци, цедеше меката си светлина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. Над горите се лееше лунната светлина, обвиваше ги в унило, прозрачно було. Ем. Станев, ЯГ, 108. Върху хълмовете бавно плуваха млечнобели мъгли, които тлееха и покриваха върховете с тънки, полупрозрачни була… Д. Немиров, Б, 196. Прен. За нещо, което закрива, прикрива истинското положение на нещата, действителността. Тия хора, привикнали да живеят в сферата на лъжата, пазеха под булото на външните обноски дълбокия разрив, който тровеше домашния им живот. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. Мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше оа бъдат признателни най-напред на българските въстаници, старателно се мъчат да обтегнат булото на мракът върху тие народни драгоценности. З. Стоянов, ЗБВ I.

4. Диал. Венчавка, сватба. Годи са Руси, Руси ле, / за Русанка, руса абълка, / таз му й неделя сватбата, / до неделя му й булото. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 79. Честито було! △ Честитявам було.

5. Разг. Тънка ципа, която обвива червата на животно или човек; кърпа. Почистено, прасето се обръщаше на гръб и от разрязания му корем майсторът-колач почваше да вади: червата, дроба, булото. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Сичката живна дейност става в булото на чървата. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27.

◇ Голямо було. Анат. Цирозна ципа, която се спуска надолу между червата и предната коремна стена.

Малко було. Анат. Тясна ивица цирозна тъкан, която е разположена между стомаха и червата.

> Ако си булка, булото си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.

Булка под було. Диал. Казва се за отскоро венчана жена; млада булка. Стоян царици думаше: / .. / Оставих булка под було, / седем години и осем. Нар. пес., Христом. ВВ II, 234. Ненчо му жалба дожаля, / та си булката остави, / булката под желто було, / ачи си Ненчо забягна. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66.

Вдигам / вдигна (махам / махна, свалям, сваля, смъквам/смъкна, снемам/снема) булото. Книж. Разкривам истинския непочтен лик на някого или на нещо, някакви непочтени дела. И жал ми е, че мен горчива чест се пада, / от неговите тъй изхитрени слова / да махна булото и всичко онова, / що се таи зад тях, наяве да изскочи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 71-72.

Пада ми / падне ми булото <от очите>. Разг. Започвам да виждам ясно действителността.

Хвърлила си булото. Диал. За булка, младоженка — престанала да спазва обичая да стои смирено и да мълчи, престанала да се срамува.

БУЛО`СВАМ, -аш, несв.; було`сам, -аш, св., прех. Диал. Болясвам. И наш Иванчо се родил в събота, джавкала старата бабичка. — Той приличаше малко на дяда си… На челото си и той има дупчица… Аз не помна булосвахме ли го или не. Л. Каравелов, Съч. IV, 245. булосвам се, булосам се страд.

БУ`ЛСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчински. Булски дрехи.

◇ Булско цвете. Булчино цвете. Искаше да бяга, да слиза по стълбата, да хвърля по лебедите белите бобонки от булско цвете, които се пускаха между пръстите й като въздушни мехурчета. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8.

БУ`ЛСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с була, кадъна. — Виж в колата оная младата була. Тя бе, познах я`, в булски дрехи облечена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.

БУ`ЛСКИ3, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Булска лястовица. Диал. Була3.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БУ`ЛЧА СЕ, -иш, се, мин. св. бу`лчи`х се, несв., непрех. Диал. Венчавам се, женя се.

БУ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов, от булка (в 1 и 2 знач.); булчица1. — Сине, послушай ме! .. Стара съм вече, не мога къща да гледам. Намери си булче… К. Петканов, ОБ, 98. — Време е вече да идеш да си направиш сватбата и да си доведеш булчето. Ил. Блъсков (превод), Лил., 1884, кн. 7, 3. Третя пролет стана как съм на чужбина. / Булче чака война, майка чака сина… П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. Дойновото булче / снощи доведено / при свекър, свекърва, / при зълва, йетърва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 279. Попитай, Митко, дюлгери, / дюлгери, стари мастори, / тий ако си водят булките / и ти си булчето заведи, / булчето с мъжката рожба. Нар. пес., СбГЯ, 6. Секи си хвали булчето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 151.

БУ`ЛЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на булка или е свързан с булка1 (в 1 знач.). — Ей и младия кумец! — е кимвал той към булчиния брат на другия край на трапезата, — сестра му ще женим, пък него не можем да накараме да си дойде. П. Тодоров, И II, 6. В неделя играха на сватбата, а в понеделник натовариха булчиния дар на една каруца и хайде в града. М. Марчевски,* П, 195. У булчината къща булчин баща сичко приготвил. Ил. Блъсков (превод), Лил., 1884, кн. 7, 15. — То да иде чиляк някому на госте, та пишман да стане: щеш не щеш, пий за булчино здраве, за зетюво здраве, .., дорде хубаво ма наполиват. Ил. Блъсков, ПБ II, 62. Булчина премяна. Булчино було. Булчино хоро.

2. Като същ. булчини мн. Домът и семейството на булката.

◇ Булчино цвете (венче). Бот. Храст от сем. хортензиеви с бели едри ароматни цветове, отглеждан като декоративно растение; булчинско цвете. Philadelpnus coronarius.

— Друга (диал.) форма: бу`лкин.

БУ`ЛЧИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с булка1 (в 1 знач.); булчин. После ходих при кмета / .. / да уредя отпуска на доктора. (Изважда тюл за було, булчински цветя). Й. Йовков, М, 104. Огънят изпука, една искра отхвръкна и падна върху полата й. — Угаси искрата, Милено, булчинската ти престилка ще изгори! — Нека изгори. Аз и без искра цяла съм в червен огън! К. Петканов, X, 49. Булчинска рокля. Булчинско облекло.

◇ Булчинска китка. Диал. Жасмин. Булчинско цвете; булчински венец. Булчино цвете.

— Друга (диал.) форма: бу`лкински.

БУ`ЛЧИНСТВО, мн. няма, ср. За булката, младоженката — времето по сватбата и първите месеци след венчавката. Цвета дари свекъра си с кенарлия риза с шевица около яката и ръкавите .. Когато се наведе и му целуна ръка, старецът пусна в ръката й две златни пендари — пендарите на баба Денка, останали от булчинството й. Д. Ангелов, ЖС, 191. Един месец само — па остана съща вдовица: взеха Стояна във войската. Не видя си булчинството. Ив. Вазов, Съч. VII, 108.

БУ`ЛЧИЦА1 ж. Умал. гальов. от булка; булче. — Павле, да не ни забравиш на сватбата! .. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й. Йовков, Б, 72-73. — Прибери си се, та да видиш какво е да ти шета булчица, да те преглежда, да ти готви и да ти пере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Познавам тука едно семейство. Мъжът е арматурист… Бие жена си, тормози я, изневерява й… А тя е една булчица — грях да ти е да я погледнеш. Й. Стоянов,* ПД, 52. „Дали си имаш мила булчица, / Ангеле бре, войводо де? / Мойта е булка дългата пушка.“ Христом. ВВ II, 211.

БУ`ЛЧИЦА2 ж. Обикн. в съчет.: Байнова (батева, Енева, Иванчова, Радева, попова) булчица Диал. Невестулка.

БУЛЬО`Н м. 1. Вид супа — отвара от месо или зеленчук. Трапезата беше много богата. На нея имаше и бульон, и пиле с ориз. К. Калчев, СТ, 68. Околовръст, в самите стени, бяха изградени малки металически шкафчета, .. А вътре в тях имаше какви ли не лакомства — и студено пилешко месо с майонеза, .., и купички с топъл бульон, и пресни салати. Ал. Бабек, МЕ, 108. Телешки бульон. Пилешки бульон.

2. Течна хранителна среда за култивиране на микроорганизми, приготвена от месен екстракт с добавка на 0,5% натриев хлорид и 1% пептон.

— От фр. bouillon.

БУЛЬО`НЧЕ, мн. -та*, ср. Умал. от бульон. — Получихме агнешко, кока-кола, швепс и готова кайма. Каквото пожелаете… Имам бульонче, началство, да ти сипя за загрявка. Т. Монов, СЧ, 141.

БУ`ЛЯ, зват. бу`льо, бу`ле, ж. Диал. 1. Жената на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и техните съпруги. Младата абсолвентка побърза да замине при брата си и буля си Гинка. Ст. Грудев, ББ, 41. Толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Луд ли е, та приказва само за буля си и за децата й? Й. Йовков, ЖС, 145. — Мамиш се, деверьо! — каза смело Кръстевица. — Излъгали са те. Мене слушай! .. — Тебе са излъгали, бульо, тебе, а не мене! — пламна отново той. Г. Караславов, ОХ IV, 35. Като сте, буле, се наред / ти личиш буле, в булките. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 61. Иди, буле, думай добро за мене, / сал да дойде Пимпири Пенка при мене! Нар. пес., СбНУ XLVI, 180.

2. Омъжена жена на средна или в напреднала възраст; стрина. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Ана. Ст. Чилингиров, ХНН, 72. — А че… чорбаджи, аз снощи ги чаках, чаках… те като са заловиха на… инаквото хоро .. — Ами буля ти хаджийка игра ли? — Ам че как?… И тя, и Анка, и, … Д. Войников, КЦ, 43. Буля ли си, булка ли си? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. • Със собств. име, образувано от мъжовото, често като интимно обръщение. — Защо, буле Николи`це? Че лошо ли е да се живее сега? Ст. Марков, ДБ, 262. През деня двама стражари, .., спряха морните си коне пред портата на буля Кирилица. Елин Пелин,* Съч. I, 60. Посред широката бай Зарьова стая е сложена трапеза, около нея събрано цялото семейство: бай Зарьо, буля Заревица, Диман, техният син, Аглика, негова невеста, Мирка. Ив. Карановски, Разк. I, 57.

— От тур. bula ’кака, леля’.

БУ`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Забулвам, пребулвам. Зели са Цена да булят, / първо й було метнали — / дръпнала, та го скъсала. Нар. пес., СбНУ XXII-ХХIII, 62. Преведи са, преклони са, мар Марийке, / че ти иде кръстничката, мар Марийке, / че ти води годеника / и ти носи бело було, / ще ти були тънка снага, тънка снага, бяло лице. Нар. пес., СбВС, 219. • Обр. А слънцето неусетно беше залязло. Тънък мрак булеше полето. И. Петров, НЛ, 229. Фъртуната бясна / лицето му брули, / и дрямка опасна/ очите му були. Ив. Вазов, Съч. III, 215. буля се страд. и възвр.

БУМ и удвоено или утроено бум-бум, бум-бум-бум междум. 1. За наподобяване звука на гърмеж. А младежите подири ги все в манастирската ливада: бау бум, бау бум, цял ден с пушките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113.

2. За наподобяване на звук от удар върху твърд, обикн. кух предмет. — Ти бе мишок! — крещи фелдфебелът на малкия барабанчик. — Защо не чакаш! Два такта, разбираш ли! Тарара-тарара-бум! Тарара-тара-ра-бум. Д. Калфов, ПЮН, 80. А веднъж си в къщи спеше. / Майка му над него бдеше. / Изведнъж: / бум-бум, / лум-лум! / Отворете, ..! / Влизат трима полицаи. А. Босев, ДО, 100. Удряха тъпана: бум-бум-бум.

3. В сказ. функция: а) Давам изстрел с огнестрелно оръжие, обикн. пушка, револвер; гръмвам. Вдигнал пушката и бум! Право в челото! П. Стъпов, ЖСН, 242. Докато пълзиш, той ще те забележи и веднага разбира къде е скрито оръдието. Тогава се премерва добре и бум! П. Вежинов, BP, 98. б) Удрям със сила върху кух или твърд предмет; бумкам, думкам; Взех тъпана и бум-бум. △ Свих юмрук и бум-бум по вратата, дано ме чуят най-после.

БУМ, мн. няма, м. 1. Внезапно настъпило бурно развитие или рязко увеличаване, нарастване на нещо. Невероятен бум се очаква в продажбите на новия модел топки „Адидас“. С, 1998, бр. 1874, 19. В ерата на корупцията борбата срещу нея засяга всички .. С възхода на либерализма е свързан бумът на подкупите. 24 часа, 1997, бр. 222, 5. При откупуване на антики вече се плащат цени, близки до западните стандарти .. Това .. даде мощен тласък за бума в иманярството. СТ, 1999, бр. 47, 24. Икономически бум.

2. Сензация, шум, оживен обществен интерес. Името на тази личност напоследък беше пакетирано в почти ужасяваща тайнственост .. Едно интервю с него можеше да бъде моят първи вестникарски бум и щеше да ми осигури репутация на великолепен журналист. А. Мелконян, БФ, 311-312. Аз не зная какво става, .. да не би да има вестникарски бум, свързан сега пък с отрицанието на дарбата на Ванга, след като толкова много я славословехме. КСТ, 1991, бр. 12, 6. С тази рокля ще направиш бум на абитуриентския бал.

— Англ. boom.

БУМА`ГА ж. 1. Обикн. мн. Пренебр. Канцеларска преписка. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. У някои служещи тя е станала като болест .. Впрочем причините за трупане на бумагите са различни. Н. Каралиева, Н, 84. Клюмнала кичур коси над куп листове и формуляри, съсредоточено пишеше… — Виждам, че сте заета. — Ами, бумагите могат да почакат… Поласкана съм, щом сте ми гост. Ем. Манов, БГ, 200. Бях при министра аз пак отзарана / .. / „Вашата просба, прочетох я снощи, / ..: / имам предвид!“ измърмора ми той / и запрелистя на масата рой / там навалени книжа и бумаги… П. П. Славейков, ОБ, 195.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/981-1000&oldid=2625“.