Речник на българския език/Том 1/881-900
2. Остар. Ваксина. Иглицата, която е начинена за болясвание, топне ся, та ся намокри у бола (вацина), па ся забоде Под кожата обикновено на мишницата. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. Волът, както е вече доказано, може да запази чловека от сипаница само няколко години. Лет., 1874, 85.
— От гр. μπόλι ’присадка, ваксина, инжекция’.
БОЛ нареч. Простонар. Много, в изобилие. В къщи гледал сичко да е бол, сичко сам натъкмявал, сичко сам купувал. Т. Влайков, Съч. II, 220. Не им зная реда на тия американци, ядене бол, бадева, па ядох, ядох, щях да се пукна от ядене. Ал. Константинов, БГ, 22. — И аз като намерих бол вино, та хванах да пробирам. Ил. Блъсков, ДБ, 34. • Удвоено бол-бол. За усилване. — Не се коси, мари Миновице, ти ще видиш, че при нас не е толкоз лошо. И жито ще си имате бол-бол, и мисирец ще ви се намира. Ст. Марков, ДБ, 387. — Ти да мълчиш, че в твоя дом бол-бол се внася! — изшъткаха й жените. Б. Обретенов, С, 199.
— Тур. bol.
БОЛАДИ`САМ. Вж. боладисвам.
БОЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; болади`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам много, в изобилие. — Пък момите, подзе някой от ергенете, защото са толкова скъпи, та са боладисале като гъби след дъжд; прескокни плет, прегази пет. Т. Влайков, Съч. I, 16. Театралните представления по нас боладисаха повече от гъби подир дъжд. Ч, 1875, кн. 12, 574.
— Друга форма: болди`свам.
БОЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от боладисвам.
БОЛАКИ` и (разш.) болаки`м частица. Диал. Дано; белки, белким. Се зачудие кутри селяни, / от що ми чинит големи зулум, / му донесое згодна вечера, / болаки лудо да ми вечерат, / да ми вечерат, да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406. — Очукаха ръжта и ченицата, чекат, мелят и ядат, дано ги червеи смелят болаким! — допълни майката. Г. Караславов, Избр. съч. X, 11.
— Тур. bolaki, bolayki.
БО`ЛВА МЕ, мин. св. болва ме, несв.; бо`лне ме, мин. св. бо`лна ме, св., непрех. Диал. Усещам внезапно, за кратко време болка. Болна мя глава. Н. Геров, РБЯ I, 62.
БО`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от болва ме.
БОЛГА`Р, мн. няма, м. Сорт едро десертно грозде със златистожълт цвят и приятен вкус; афузали. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха глижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т,* 3. По асмите резекията почерня, а болгарът се избистри като кехлибар. Н. Каралиева, Н, 136.
БО`ЛГАРИН, мн. бо`лгари, м. Остар. Книж. Българин. Едни се наричали бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и… българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24. Священикът на тая церква е негово преподобие архимандрит Филарет, болгарин, ученик на Халкийдското богословско училище. ЦВ, 1861, бр. 17, 4. И разумяхме доброто на учението, от което салт нашите болгаре са останали назад. П. Р. Славейков, ГУ, 16-17.
БО`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Български. Мои наследници сте вие всички, младенците болгарски. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. А болгарската граматика е полезна в това время само на ония, които ищат да превождат или да списуват. Р. Попович, X, 68. — Чувате ли как и Джинот заявява, че е българин и с болгарска е свест. В. Марковски, ПЗ, 314.
БО`ЛГАРСКИ нареч. Остар. Книж. Обикн. с предл. по. Български.
БО`ЛГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Болград (град в Бесарабия, област в Украйна, голяма част от населението на която са българи, заселени в края на XVIII и началото на XIX в.). Байо Петар никога не би са съгласил да остави Казанлък и неговата гюловица, ако ние да би му предложиле даже и болградско примарство. Л. Каравелов, Съч. VIII, 47. Г-н д-р Д. Начев из Болград е издал на български език своите лекции из хигиената, които той е чел на учениците в болградското централно училище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 365.
БО`ЛГРАДЧАНИН, мн. бо`лградчани, м. Лице, което е родено или живее в Болград. Директор на гимназията беше болградчанинът А. Кулев, възпитаник на Одеския университет. Д. Казасов, ВП, 61.
БО`ЛГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Болград.
БОЛД, мн. няма, м. Печат. Получер шрифт.
— Англ. bold.
БОЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Само ед. Питие, което се приготвя от подсладено бяло вино или шампанско с нарязани в него парченца плодове, най-често ябълки и портокали. Асен се доближи до бюфета и си поръча боле. Д. Кисьов, Щ, 55. В напълнените вази от кристал — / боле и сидър сок от портокал, / и там лъжица сребърна лъщи — / наливай жадно в чашата си ти! Ем. Попдимитров, СР, 55.
2. Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две болета.
— Фр. bolée.
БО`ЛЕ нареч. Диал. 1. По-добре. Ти си длъжен да останеш боле неженен, нежели да дадеш клятва в любов, която нямаш на сърцето си. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 75. Една сестра имам, / боле да я немам — /на нива дремлива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 405. Татаране ле, брайно ле! Боле си мене погуби, / не обирай ми среброто, / среброто и нанизното, / че е от село собирано! Нар. пес., СбБрМ, 139. Боле голем залък да лапнеш, а не голема дума да кажеш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Боле да си вретенар, а не майци тъпанар. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53.
2. Повече, по-много. — Царице, младо Елено, / ти сичко че ми изкажеш! / А она си му говори: / — Люта си сабля извади, /реси ни глави отсечи, / боле ни дума не питай. Нар. пес., СбНУ XLIV, 439. Не мя е срам от сиромашията ми; по`-боле* бих ся срамувал от богатство, спечелено из безчестни пътища. Й. Груев, СП (превод), 279. А що беше Даника невеста, / наседала у честна трапеза / и навърна тая върла ракиа, / мезе дава това суо грозде, / манджи дига и по-боле тура. Нар. пес., СбНУ XLIII, 217. Кой ке ти носит, море, дългата пушка? / Де гиди болен Кара Мустафа! — / Нека я носит той айдут Велко, / защо йе боле юнак от мене. Нар. пес., СбБрМ, 331.
БОЛЕДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Страдам от болест, болен съм. Той отслабна, залиня, боледуваше често. Й. Йовков, Ж, 85. От дребна шарка, заушка и редица други болести хората боледуваха масово. Ар. Одисеев, ТН, 77. Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов,* Т, 216. Само за няколко дни тази набита, силна жена, която през целия си живот не бе боледувала дори от хрема, посърна, отпадна, сбърчи се. Г.* Караславов, ОХ IV, 307.
БОЛЕДУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боледувам. Лицето му беше подпухнало, с нездрав пръстеноземен цвят, напръскано с по-дребни и по-едри черни петна, които му бяха останали след едно боледуване. Й. Йовков, ЧКГ, 65. Оздраве най-после клетото момиче след тригодишно лежане и боледуване. Т. Влайков, Съч. II, 234.
БОЛЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от болея. Ако нападът е бил много буен, яйцето погива. Но оцелее ли, идва едно сепване, след болеенето, и разраст на живота: почва буйно да се дели. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 84.
БОЛЕ`Ж м. Остар. Болка, болежка. Ненадейно аз почувствувах силен болеж в гърба. Ив. Вазов, Съч.* VII, 157-158. От тая болест [гърлоболът] болните изпървом усещат малко болеж в гърлото. Ив. Богоров, СЛ, 45. Те [отшелниците] се молеха с болеж на сърца за онези, които още тесни` суетата. Н. Райнов, ВДБ, 175. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове. И всичко това ще бъде начало на болежи. КТЕМ, 502.* Само една млада, тиха Трепетлика, / тиха и свенлива винаги, се сепна, — / в мъката за рожба и тя — и притрепна, / че в майчина радост я болежи свиха, / младата неволка, винаги все тиха. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 241.
БОЛЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Остар. Прил. от болеж; болезнен. Някой път в устата започнуват да излазят малки прищчици .., отгоре за няколко часа заприличват на пъпчици, и през втория или третия ден са преобразяват на болежни рани. Ив. Богоров, СЛ, 43.
БОЛЕ`ЖКА ж. Разг. 1. Болест. То и на болежките имената измениха .. Можеш да си гебердясаш, без да знаеш какви ангели-бангели са те затътрили на оня свят… Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Щом излезеш горе на камъка .., ще захвърлиш оттам всичките си болежки и ще си здрав като камъка! Д. Рачев, СС, 270. Комай болестта ни не е за доктор… Имам един приятел у ваше село — каруцарин. Стойне се казва. Той ми рече, че Мира разбирала от тез болежки… В. Ченков, НД, 29.
2. Болка, страдание. Тоя път умората, тежестта на раниците, болежките на убитите в походите нозе, — всичко се забрави. Й. Йовков, Разк.* II, 137. Оказа се, че той беше останал цял-целеничък, само тялото го наболяваше тук-там, без да се разбира кое е от старите болежки в ставите, кое от натъртванията. А. Дончев, СВС, 703. Все една мъничка болежка ще изпита той от тия бодвания, одрасквания, ухапвания на злобата и ненавистта. Ив. Вазов, Съч. IX, 113.
БОЛЕ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на болен човек, който показва болестно състояние; нездрав. Въпреки болезнения „си вид, той беше жизнерадостен и весел. Й. Йовков, Ж, 88-89. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Лицето на Пандов сега беше придобило обикновения си бледожълтеникав, болезнен цвят. М. Марчевски, П, 229.
2. Който изразява физическа или душевна болка, страдание. Сабята се завъртя .., болезнени викове на ударени хора се раздадоха из нощта. Ив. Вазов, Съч. XIV, 109. Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. По лицето му, изкривено от ярост, пробягна болезнена спазма, сякаш го бяха ударили с камшик. Д. Димов, Т, 474. Ръката му е зле разбита, лицето му е сгърчено в болезнена гримаса. Л. Стоянов, X, 27.
3. Който причинява или е съпроводен с физическа или душевна болка, страдание. Хубавата риза ту се отлепваше, ту се залепваше отново по потния гръб. Скоро Костаки усети няколко струйки да протичат към кръста му и да предизвикват болезнен сърбеж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 47. Тя навлече под дрехите си груба конопена риза, от която по тялото й се появиха болезнени червени петна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33-34. // Който причинява душевна болка, страдание. Тая извънредно болезнена загуба разравя в душата му и по-напрежните рани. Т. Влайков, Пр I, 108. Как я мъчат тези погледи — по-болезнени от плесница. Г. Стаматов, Разк. II, 169. Подир смеха и безгрижието, изведнъж настъпи това униние, което идеше рядко, но затова пък биваше болезнено и тежко. Й. Йовков, Разк. I, 62-63. След първите няколко дни от раздялата им тъгата й не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Д. Талев, И, 365. Болезнен удар. Болезнена инжекция. Болезнени процедури.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото (поведение, проява, състояние и под.), който се проявява с голяма сила, във висока степен; ненормален. Откакто беше се разболял, той спечели някаква болезнена чувствителност. За каквото и да заговореше, лесно се увличаше, трогваше се и заплакваше. Й. Йовков, Ж, 250. Някакво болезнено, наситено с горест и мъка любопитство караше Ирина да види Мария отблизо. Д. Димов, Т, 100. Още в ранните години у него се проявила една от характерните му черти — много силна, дори болезнена любов към справедливостта. Матем., 1965, кн. 5, 2. Болезнени амбиции.
5. Рядко. Който е свързан с болест, който се отнася до болест; болестен. Липсата на някои соли предизвиква болезнено състояние. Хим. V кл, 130. Секи болезнен случай трябва по-напред от сичко да бъде изследован барем дотолкова добре, доколкото е възможно при съвременното състояние на науката. Знан., 1875, бр. 18, 279.
6. Остар. Който е склонен към боледуване; болен, нездрав. Той беше слаб и болезнен малко и тогава, но всички вярваха, че се касае за едно временно разстройство. К. Величков, ПССъч. VIII, 68. Единият се радва изобщо на добро здраве .., другият е нежна и дори болезнена натура, има измъчен вид, страда често и умира твърде рано. М. Арнаудов, Г, 33. Алеко ги изпраща в гроба, .. в ужас пред смразените от смъртта лица, както това е обикновено у хора с болезнена нервна организация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116.
БОЛЕ`ЗНЕНО нареч. 1. От, поради болка, страдание, мъка. Ударът беше тъй силен, щото се чу ясният сух отзив на костта на лакътя. Славчо примижа болезнено. Ив. Вазов, Съч. VII, 60. Една бомба пада в първите редици и някой болезнено изохква. Й. Йовков, Разк. III, 128. Сърцето на стареца болезнено се сви. О, той виждаше ясно, че нещо страшно се върши там долу. Брат срещу брат. Но кой ще победи и на чия страна беше правото? П. Михайлов, ПЗ, 22. Жените плачеха, но така тихо и болезнено, както могат да изливат скръбта си само хора, които са плакали вече дълги дни и нощи. Ал. Бабек, МЕ, 230. // Като се причинява душевна болка, страдание, мъка. Жана се бе омъжила .. Първата вечер .. новината някак особено болезнено ме удари. П. Вежинов, ЗНН, 87.
2. Както е при болест, поради болест. Наистина тя е всякога болезнено бледа, знаех, че е била болна преди година от туберкулоза. Л. Александрова, ИЕЩ, 275. Влезе тънка, слабичка*, вече посивяла жена с провлачени коси и болезнено бледо лице. Ст. Даскалов, ЕС, 339.
3. Извън рамките на нормалното, естественото; прекалено. Вече остарял и болезнено чувствителен, Светличников не можа да издържа и при вестта за севастополекото поражение .. почина от разрив на сърцето. Ст. Дичев, 3C I, 299. Твърде ревнив, болезнено ревнив е той, та не бих желала да си създадем неприятности напразно. Д. Калфов, Избр. разк., 369.
БОЛЕ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Болка, страдание. При палпация на гръдния кош откриваме болезненост в местата, където съществуват възпалителни изменения в плеврата, особено при сухия плеврит. М. Василев и др., ВБ, 38. Всяка майка ще ви каже, че за да роди, трябва да болей, т. е. че това, което дава живот, е съпрежено с известна болезненост. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 18.
2. Болестно състояние, болест. А може би .. това бе един „истеричен комплекс“. Не, нямаше и следа от болезненост. Д. Жотев, ПМИ, 98.
3. Обикн. в съчет. с предлог до. Състояние, което е извън рамките на нормалното, естественото. Бедният Гоце! До болезненост скромен, той се боеше да не се помене неговото име преди името на организацията. П. К. Яворов, Съч. II, 242. Само една чиста душа, отзивчива до болезненост на народните болки и тегла, може да напише подобни разкази. Ал. Константинов, Съч. I, 80. Една воля желязна непреклонно се е съединявала в него с една горда душа и до болезненост чувствителна. К. Величков, ПССъч. III, 149.
БОЛЕЗНИНА` ж. Остар. 1. Физическа болка. Веднага престанаха болезнините, детето дълбоко въздъхна, укроти ся, начна легко да поима и заспа кротичко. КН,* 1873, кн. 4, 22. И за да му поолегне от болезнините, подложили му под главата дрехите на един войник. Й. Груев, СП (превод), 316.
2. Болест. Появила се болезнина, — / метил, — между овцете. Ст. Михайловски, СБ, 80.
БОЛЕ`ЗЪН, обикн. мн. -зни, ж. Остар. 1. Болест; болезнина. Целебната природа на водите, / на билките на сока чудесата / открили: и болезните бегали / уплашени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 75.
2. Физическа или душевна болка, страдание; болезнина. Майка ми търтила да бяга и едвам се привлякла до дома .. Но щом си влязла у дома, усетила безвременни болезни на раждане. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Хъшовете не снемаха погледи от неговите посивели, хлътнали страни, .., от като че ли пресиленото изражение, което не можеше да скрие оная вътрешна болезън, дошла едновременно от физическото страдание и от опасението, че силите не ще достигнат за извеждането делото до желания край. Ст. Дичев, ЗС I, 447.
— Друга (диал.) форма: боле`зен.
БО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който боледува, който страда от някаква болест. Противоп. здрав. — Знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя .. на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравява! Й. Йовков, ВАХ, 114. — На обед ще ме хване треската — рече тя. — О, значи, ти си болна от треска!… Лекарства вземаш ли? Д. Димов, Т, 485. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец .. казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. К. Величков, СПСъч. I, 152. Душевно болен. Тежко болен. Болен на легло. Болен от грип. Болен от рак. //За отделен орган или част от тялото — който е засегнат от болест или е наранен. — Наистина, .. мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Какво поле, каква трева! Стар беше Дочкин, но сърцето му затупа, и болните му крака забравиха умората. Й. Йовков, ВАХ, 192. Обезпокоен застана над главата на Рашко и пипна болната му ръка, за да види дали не е счупена. К. Петканов, ЗлЗ, 233-234.
2. Който е присъщ на болен човек или който изразява болестно състояние; болезнен. Той има болен вид. △ Болен цвят на лицето.
3. Прен. Който изпитва душевно страдание, мъка; изстрадал, измъчен. Сълзи бликнаха от очите на Елка. Тая родна сърдечна милувка досегна с топло участие нейната страдна, болна душа, и сладкото усещане, че не е самичка, я трогна. Елин Пелин, Съч. III, 81. И няма нас дух непризван / от светлия миг да лиши: / в смеха на празнуващ стакан / ще слеем две болни души. Хр. Смирненски, Съч. I, 14. Да, често търсим ний самозабрава / .. за болното сърце / в трудът! К. Христов, Т, 65.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален. Аз ще успея само да раздразня болното му авторско самолюбие и да хвърля в душата му отровата на съмнението… Ив. Вазов, Съч. IX, 67. — Никакви тайни нямам. Те съществуват в болното ти въображение. Г. Стаматов, Разк. II, 189-190. Те [дворците] са фокус на несметния разкош и безвкусицата, на болната фантазия на кралете и кралиците. С. Северняк, ОНК, 240. Без да гледаме, че това любопитство .. се дължи на болното честолюбие на хората около „Мир“, от великодушие ний ще ги удовлетворим. Бълг., 1902, бр. 448, 3. — Болни разсъждения на загубил вярата в себе си интелигент — презрително процеди Валентин Чардаклиев. Д. Кисьов, Щ, 19. Да, някои ще бъдат недоволни — / познавам им амбициите болни! Ем. Попдимитров, СР, 50.
5. Като същ. болен (болният, -я) м., болна<та> ж., болно<то> ср., болни<те> мн. Човек, който страда от някаква болест. Всичките се втурнаха към болната в другата стая. Й. Йовков, ВАХ, 186. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда, чука му на гърдите. Т. Влайков, Съч. II, 55. Той пръв излезе, а след него един по един излязоха и останалите болни. Л. Стоянов, X, 69. Във всяко едно болнично заведение има т. нар. „стари клиенти“. това прозвище е добронамерено, съчувствието към хронично болните. М. Радев, СР, 64. Тя реши всичко да обади на игумена .., да вземе хляб и селски дрехи и щом чете на болното, веднага да тръгне насам. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. Болен здрав носи. Погов. // Разг. болно, само нечленувано, ср. Болен човек. — Че какво знаеш ти? Жена и деца гледал ли си, стоял ли си над болно по цели нощи? Ст. Чилингиров, ХНН, 47. Когато започна да отковава третия сандък, селяните се умълчаха като при болно. Н. Каралиева, Н, 109. Те [кокошките] бяха малко и малко снасяха. През лятото в къщи се намираше яйце само за болно. И. Петров, ЛСГ, 9.
◇ Болен въпрос. Деликатна и трудна за разрешаване проблема. Правописането е един болен въпрос: през цели десетилетия той е извиквал прения, полемики. Ив. Вазов, БП, 29.
Болен съм на тема със следв. същ.; болен съм на някаква тема. Разг. Проявявам прекалено силна страст, слабост към нещо (изразено със следващото съществително или с прилагателното след глагола ). Тя е болна на тема опера. △ Той е болен на същата тема.
Болно време. Разг. 1. Лошо, нездравословно време. 2. Време, епоха на смутове. — Папа, кой не би сгрешил на нашите години, кой не би се поддал на известни увлечения в тия болни времена? В. Нешков, П, 52.
Болно място. 1. На някого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого. — Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали! Настъпила го беше на най-болното място. Как да не избухне! М. Грубешлиева,* ПП, 23. 2. На нещо. Най-уязвимата, лошата страна на нещо, слабост в нещо. Болното място на градската телефонна служба са учрежденските телефонни централи. ВН, 1960, бр. 2614, 2.
Като болен съм. Разг. Много съм притеснен, имам големи неприятности, грижи. Апартамента като построим, / не нрави ни се вехтия килим — / дорде не купим нов, сме като болни. О. Орлинов, СССР, 53.
БОЛЕ`РИН, мн. боле`ри, м. Диал. Богаташ. — Браво, Иване, браво, болерино! — .. — Виж го ти — в делник кокошка ще яде!… Й. Йовков, ПГ, 29. — Хаде да хванем Кара Иванова син Владя и да вземем малко пари и от него, защото той е прочут болерин. М. Кънчев, В, 51. Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе, виден болерин, /ала ти й грозна Грозданка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 64.
БОЛЕРО`1, мн. няма, ср. 1. Старинен национален испански танц в 3/4 такт, с умерено бързо темпо и характерен ритъм, който се подчертава с удари на кастанети. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. Започват весели волни танци (лезгинка, болеро и др.). П. Незнакомов, СНП, 216.
2. Музикално произведение, написано в ритъма на такъв танц.
— Исп. bolero през фр. boléro.
БОЛЕРО`2, мн. -а`, ср. Къса горна женска дреха без ръкави. Към костюмите се носят къси блузи — болера от жарсе, трико .. и др. ОФ, 1958, бр. 4397, 2. Малките болера с мъниста и пайети са част от гарнитурите, които украсяват черната рокля. ЖД, 1967, кн. 12, 23.
— Исп. bolero през фр. boléro.
БОЛЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богаташки. Погледни нашето чедо — погледни му червените странички .., а то е се от простите ястия, .. а да бях го хранила у дома с различни ястия, то щеше да изгледа блюдаво и сухо, както и другите болерски деца. П. Тодоров, МГ (превод), 65-66.
БО`ЛЕСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Нарушение на нормалната жизнена дейност на организма или на негов орган, система. Лицето му бледо, сегиз-тогиз покашлюва. Признаци на гръдна болест се отбелязват у него. П. Тодоров, Събр. пр. II, 415. На масата се поведе разговор за болестта рак и за това, дали тя е излечима или не. П. Незнакомов, БЧ, 88. — Момчето ти страда от бъбречна болест. Г. Караславов, СИ, 41. Слабо беше [момичето], изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък. Й. Йовков, ВАХ, 115. — Блазе им! — ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Голо здраве — жива болест. Погов. Всяка болест си има свой лек, ала го хората не знаят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Препарати срещу болестите по растенията. Ваксина против болестта шап по животните. Детски болести. Кожни болести. Социални болести. Вътрешни болести. Заразни болести. Очни болести. Нервни болести. Стомашни болести. • Нар.-поет. Болест, болея. Защо ти са, братко, тъй жълти ръцете / и образа синкав, подпухнал? / Болял ли си болест невярна, че тъй ти / миришеш на пръст, на подмухнал? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.
2. Прен. Проява или влечение, пристрастие към нещо, което е извън границите на нормалното, естественото; страст, слабост. Картите са неговата болест. △ Пиенето стана болест у него.
3. Остар. Болка. От мрачина тя не можеше да забележи що има напреде й, силно ся припъна на дървотника, удари ся и от болест с глас викна. Ил. Блъскав, ИС, 24. Той скърцаше със зъби и си изкриви лицето от предсмъртната болест; коремът му беше разкъсан от куршумите. Ц. Гинчев, ГК, 385. Нема той не знае, че сяко едно рязане причинява болест и мъки? Л. Каравелов, Съч. II, 6. Тя изтеглила страшни болести от зъба си и никому не се решавала да се повери да й го извади. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Изтласкан от улицата, ударен силно в главата, просълзен от болест ли, от гняв ли, от жалост ли, той току се обаждаше, горкият, с пресечен глас. Ал. Константинов, БГ, 127. • Обр. Въпросът за железниците — хроническата болест на българската политика — се възобнови, тоя път още по-критически. С. Радев, ССБ I, 326.
◇ Алцхаймерова болест; болест на Алцхаймер. Мед. Форма на пред старческа деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта.
Английска болест. Остар. Мед. Рахит. Болестта рахит е известна отдавна. За пръв път е описана подробно от англичанина Глисон в 1650 год.; нарича се още и английска болест. ПН, 1934, кн. 3, 39.
Бюргерова болест; болест на Бюргер. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвет, на каналите им и последваща гангрена на засегнатите места.
Захарна болест. Разг. Диабет.
Лъчева болест. Мед. Болестни прояви, предизвикани от външно въздействие на йонизиращи лъчения или от попаднали в организма радиоактивни вещества, които увреждат най-силно кръвотворните и половите органи и лимфната система.
Морска болест. Болестно състояние у човека, предизвикано от люлеенето при пътуване, обикн. с кораб по море или океан, което се характеризира с виене на свят, гадене, повръщане, главоболие. — Хванала ме е морската болест и не мога да се държа на краката си — оплакал се бояджията. — Ти върви сам на вечеря, а аз ще похапна тук каквото си донесъл. Св. Минков, ПШ, 160. При най-весело настроение напуснахме Бургас и поехме Черно море, .. Морската болест прати в легло почти всички студенти. БД, 1909, бр. 1, 1.
Срамна болест. Разг. Венерическа болест. Павел бе заразил невестата си с нечиста и срамна болест, която тя криеше. Елин Пелин, Съч. III, 73. Той [попът] се сви мълчаливо, мислейки за голямата си дъщеря, чието лице се бе изринало от пъпките на срамната болест. Д. Димов, Т, 647.
> Жива болест. Разг. Употребява се за нещо, което може да предизвика болест, да доведе до заболяване или до някаква вреда, загуба. „За залежалите стоки и преоценките ли ще ме питате? Жива болест са те за нас! Елате да ви заведа да видите как е нахвърляна стока за стотици хиляди левове, за която държавата е броила суха пара!“ О, 1978, кн. 13, 27-28. Тая мъгла, дето я дишаме в София, си е жива болест.
БО`ЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Който е свързан с болест. В съда се яви мъжът й и представи медицинско свидетелство за болестното състояние на жена си. Н. Каралиева, Н, 113. Когато в дадена клетка настъпят болестни (патологични) процеси, ние съдим за тях най-добре по изгледа на ядрото. Р. Райчев, НКД, 12. Появяването на безсъница е сериозен болестен знак, който налага неотложно лечение. Пр, 1952, кн. 6, 34. Болестни симптоми. Болестно огнище.
2. Остар. Болен (в 1 знач.); болнав. За слаб и болестен човек млякото не е твърде добра храна. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. Еще един път старий и болестний Мурат стъпи на престола. П. Р. Славейков, СК, 86. Сички болестни, освен килава Яна. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 116.
3. Остар. Болезнен (във 2, 3 и 4 знач.). И болестна жажда обзе го / да види пак родния край. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 19. Издала един болестен и прощален вик и с този вик душата й улетяла в небесата. Ст. Ботьов,* К (превод), 235. „Стояхме“, пише ни един приятел, „сички в нямо непоклащане, сълза болестна росеше нашите лица“. К. Мирски, Ч, 1875, кн. 3, 124.
БО`ЛЕСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Болен човек; болник, боляк. Изнасяли са болестниците по улиците и туряли на постелки, да би ги макар сянката апостолска осенила. З. Петров и др., ЧБ ( превод), 244. Към залибените аз всякога имах голяма слабост. Считах ги за болестници, които страдаят от благородна болест. Св. Миларов, СЦТ, 136.
БО`ЛЕСТНИЦА ж. Диал. Болна жена; болни`ца.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОЛЕСТОТВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който причинява, предизвиква заболяване; патогенен. Болестотворни микроорганизми. Болестотворни бактерии. Болестотворен вирус. Болестотворни гъбички. Болестотворни нервни импулси. Болестотворен фактор.
БОЛЕСТОТВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на болестотворен. Кръвният застой .. също ще промени действието на много от лекарствата и ще се засили болестотворността на някои микроорганизми. К, 1970, кн. 4, 39.
БОЛЕСТЧИ`ЦА ж. Разг. Умал. от болест. — Ама зная аз болестчицата ни. И най-голямото наше дело остава неозвучено, потулено, защото не си връзваме сами гащите Д. Вълев, З, 205.
БОЛЕ`ХЧИЦА ж. Диал. Зъл дух, който причинява болести. В Средни Родопи болестотворните духове се наричат „болехчици“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 147.
— Друга форма: болехчи`ца.
БОЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. боля`х, прич. мин. св. деят. боля`л, -а, -о, мн. боле`ли, непрех. 1. С пред. за. Изпитвам загриженост за доброто на някого или нещо; мисля. Хлапаци, нехранимайковци! Разбират ли те висшите интереси на страната? Болеят ли те за независимостта и величието на отечеството ни? Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 28. Нашият народ трябва да се приучава да более за всяка птица, .., да пази като скъп дар от природата всяко гнездо. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
2. Остар. Боледувам; бол нея, боля, болувам, болявам. Бедна мома се более, а домашните грижи не са татова работа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 56. Попитайте и доктора Берона, който в това време гледаше учениците, и той ще ви каже, че повечето болееха от простуда. С, 1872, бр. 43, 338. Деца, които са приучени да ся хранят всякий ден с мляко, биват здрави и червени и по-малко болеят, кога са поболят. Лет., 1871, 144-145.
з. Остар. Изпитвам душевна болка, мъка; страдам, скърбя. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Смилова, ДСВ, 45. За вас сега мислим, о, скъпи герои, / .. / далеко от вази — с вас мъки делиме, / от вашите рани и ние болеем. Ив. Вазов, Съч. V, 138. Неговият син загина на фронта, Танчови болееха по него, но все пак в къщи имат мъжка ръка. К. Григоров, ТГ, 78. — Петкоолу! — ахна старият свещеник и машинално се прекръсти. — Бог да го прости! Той искрено болееше за стареца и се омърлуши .., онемял от горест. А. Христофоров, А, 88.
БОЛИВИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Лице от основното население на Боливия (държава в централната част на Южна Америка). По потона на залата са наредени националните знамена на всички делегации, .. До българите са англичаните, до датчаните и холандците са мексиканците, боливийците, аржентинците, бразилците. ОФ, 1950, бр. 1939, 4.
БОЛИВИ`ЙКА ж. Жена от основното население на Боливия.
БОЛИ`Д м. Астрон. 1. Голям и много ярък метеор, който оставя светеща следа при падането си и издава звукове, подобни на оръдейни изстрели.
2. Спец. Специален нисък високоскоростен автомобил за пистови състезания. Вече втора година болидите на „Уест Макларън Мерцедес“ доминират във „Формула 1“. СТ, 1999, бр. 37, 30. Новият болид на Джеки Стюарт бе представен на автомобилния салон във Франкфурт на Майн. 168 часа, 1999, бр. 50, 31.
— От гр. βολίς, — ίδος ’метателно оръжие’.
БО`ЛИО`Ч, мн. няма, м. Диал.1. Възпаление, болест на очите; очебол.
2. Лайкучка (с която се лекува тази болест).
— Други форми: болео`ч, белео`ч, белио`ч.
БО`ЛКА1 ж. 1. Мъчително физическо усещане, причинено от различни видове дразнене или увреждане на живата тъкан. Грубо го тласнаха на стола и тогава той изпита такава остра болка .., че не издържа и изохка. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Почувствува тъпа болка в очите си и ги закри с ръка. К. Петканов, МЗК, 5. В същия миг мечката изрева от болка и от ярост — соколът успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Виковете и охканията захванаха изниско, глухо, като че изтезаваните се боеха изведнъж да издадат болките си, и после се възвишаваха. К. Величков, ПССъч. I, 11. Цвета, която още из пътя беше почувствувала родилни болки, както седеше притихнала на стълбището пред чакалнята, изведнъж се сгърчи и мъчително простена. Д. Ангелов, ЖС, 456. Режеща болка. Нетърпима болка. Ужасни болки.
2. Само ед. Прен. Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; мъка. Геракът каза това нехайно и шеговито, но в гласа му звучеше болка. Елин Пелин, Съч. III, 51. Някаква тежка мисъл свиваше веждите му, бръчки покриваха челото му .. Някаква болка криеше тоя момък в себе си. Й. Йовков, Разк. I, 208-209. Тежка, остра болка по родния дом пресече гърдите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. В сърцето му лежеше постоянната и нестихваща болка по сина му. К. Калчев, ЖП, 318. // Обикн. мн. Разг. Грижа, душевно притеснение, тревога, тегло. — Аз ви зная болките, няма нужда да ми ги казвате. Ти, Павлино, имаш нужда от една крачна машина. Й. Йовков, ОЧ, 50. Ние си избираме свои хора за депутати и те, според болките ни и според волята ни, отсичат закони и разхвърлят данък. А. Страшимиров, К, 50. Постепенно старецът разкриваше болките и преживелиците си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. И плачеш, като майка истинска привеждаш гръб, / не знаеш ти, че всяка възраст свойта болка има. М. Петканова, КС, 63.
3. Диал. Болест, болежка. — Навъдиха се болки, брайно, .. И какви лоши болки — влезе ли в къщи, мори, не жали ни мъж, ни жена. Елин Пелин, Съч. II, 92. И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши. Т. Влайков, Съч. II, 262. Кадъната, при която искаше да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. В това время у България ся случило смъртоносна болка и глад. ВИ, 120. Провикна са сам си Господ, / че изпрати грозни нужди, / грозни нужди, грозни болки. / А най-грозна черна чума. Нар. пес., СбНУ XIV, 10.
◊ До болка познат. Разг. Много, съвсем, напълно (познат). Ангел беше последната й голяма любов, за съжаление приключила по познатия до болка начин — чрез бягство без обяснения. Съвр., 1980, кн. 1, 21. Изведнъж почувствува [Блажев] страшна умора .. Мина през познатите до болка улици и когато най-после вкара колата във вътрешния двор, въздишката му .. се сля с тази на жена му. Й. Попов, СЛ, 112.
Не е болка за умиране (умиралка, умирачка). Разг. Не е много опасно, не е за тревожене, безпокойство. — Това [неграмотността] не е болка за умиране .. Има лек за нея .. Да седнеш и да са научиш да четеш. Т. Влайкова, Пр I, 92. Хич не бери кахър: не е болка за умиралка; тоя борч ще се изплаща кога и да е. Хр. Максимов, СбЗР, 32. Патриот е. Голям националист, родолюбец… Само едно… малко е лекомислен, гуляйджия… Това не е болка за умирачка. К. Калчев, П, 232.
БО`ЛКА2 ж. Диал. Вид женска дреха, подобна на салтамарка. Ако на жените малаковите бъдат широки, на мъжете панталоните ще бъдат тесни. Ако на жените болките бъдат сърмени, на мъжето чорапите ще бъдат кърпени. П. Р. Славейков, СКНГ, 7.
БО`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от болка1. Болковите усещания от страна на черния дроб не са чести. М. Василев и др., ВБ, 437. Болкова чувствителност. Болкови сигнали.
БОЛЛУ`К, мн. няма, м. Простонар. Изобилие. Расъл в млади години между мед и масло, обличан в копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Хапнаха, пийнаха и прихода от входа и той отиде. Сватба е — от този, от онзи — боллук се изсипа. Защо не — и драго беше на всички. Р, 1927, бр. 252, 3. Намираме се в най-боллука на дини и любеници .. и други тем подобни овощия. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.
— От тур. bolluk.
БОЛНА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който често боледува, който е с разклатено здраве. Тоя бледолик, болнав .. человек беше Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Тъй се случи, болна беше жената… Тя и сега е все болнава… Ст. Дичев, ЗС, I, 273. — Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм. А. Каралийчев, СР, 72. Според нашите овчари чакалът напада само слабите и болнави овце, които изостават след стадото. П. Петков, СП, 30.
2. Който е леко болен; неразположен. Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом! Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212.
3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. Той беше нисичък, с бледно болнаво лице. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22. Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков, някак умолително. Д. Ангелов, ЖС, 27.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и тайнствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. Той не познава болнавата носталгия и жажда на нашите преситени души. К. Константинов, ПЗ, 199. Прочетох двете стихотворения .. Каква е тази болнава и подпухнала надежда? Й. Попов, ББ, 40-41.
БОЛНА`ВИЧКО. Нареч. от болна`вичък.
БОЛНА`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от болнав (в 1, 2 и 3 знач.).
БОЛНА`ВО. Рядко. Нареч. от болнав (в 3 и 4 знач.); болезнено. Кънчев се обърка в гражданските си вълнения, а Попов в недоразумението им го досегна с думите си в другата струна, та той потресе глава. — Никога!— каза и лицето му се болнаво набръчка. А. Страшимиров, Съч. I, 136-137.
БОЛНА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, състояние на болнав. Грухвам (да грухна) — отслабвам, изнемощявам от старост, от болнавост, от умора. Т. Влайков, Съч. I, 1.
БО`ЛНЕ МЕ.Вж. болва ме.
БОЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) болня`х, прич. мин. св. деят. болня`л, -а, -о, мн. болне`ли, несв., непрех. Диал. Боледувам; боля, болявам, болувам, болня. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина, на агликовина, / че е болнял, че е лежал, / тъкмо ми девет години. Т. Панчев, РБЯд, 30.
БОЛНИ`К, мн. -ци, м. Човек, който лежи болен. Обикновено Виден стоеше вън .., но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре, коленичеше пред леглото му и приведен над него, квасеше с хладка оцетена кърпа челото му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Ех, тежко е да се гледа болник, кога се залежи. Т. Влайков, Пр I, 185. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Стоян си Велку говори: .. Не съм тя главил, Велко ле, / болни болници да караш, / да караш, Велко, да гледаш, Нар. пес., СбБрМ, 200.
БОЛНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болничав. Аница е, сину, болникава, / болникава, сину, лелекава: / лете глава, зиме половина. Нар. пес., СбНУ XLV, 345.
БОЛНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на болник. При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той набарал своята. Лет., 1871, 205.
БО`ЛНИЦА ж. 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства. М. Грубешлиева, 107. От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели. Елин Пелин, Съч. III, 170. Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от фолрицата прекарваше отпуска си в село. Й. Йовков, Разк. I, 105. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч. I, 155. Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето. Ем. Станев, ТЦ, 85.
2. Сграда, в която се помещава такова заведение. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Й. Йовков, Разк. I, 143.
БОЛНИ`ЦА ж. Остар. Жена, която лежи болна; болестница. Жена побледняла, погрозняла, изнемощяла — борила ся с смърт;… Вскоре блестящий огнец затрящал в та колиба и благодетелна му топлота соживила оназ изтощена болница. С. Радулов, ГМП (превод), 90.
БОЛНИЧА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болновит, болнав. Аз винаги му подчертавах голямата си почит и той — вече застаряващ, болничав .. беше много чувствителен към всяка проява на участие и топлота. К. Константинов, ППГ, 318. Макар и да беше Коце болничав, неговият баща все намираше за какво да го посгълчи, та че и за какво да му подръпва ушите. А. Страшимиров, А, 90. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Ако те [родителите] са болничави и хлабави, то те ще предадат болките си на самите деца. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 9.
— Други форми: болни`кав, болени`чав.
БОЛНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Болногледач.
БОЛНИЧА`РКА ж. Остар. Болногледачка.
БОЛНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от болничар.
БОЛНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Работа, занятие на болничар или болничарка.
БО`ЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на болница или е свързан с болница. Той дишаше тежко, очите му светеха тъжно и шареха жадно по белия таван на болничната стая. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. Качиха ги [ранените] на болнични коли и бърже ги откараха в болниците. К. Петканов, МЗК, 104-105. Пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Неизвестна ръка беше пръснала позиви и тук, сред болните, и надошлите полицаи бяха подложили на разпит целия болничен персонал. Л. Ангелов, ЖС, 39. Болнично легло. Болничен халат. Болнично отделение. Болнична обстановка.
2. Като същ. болнична ж. Разг. Специално помещение, стая за преглед и лекуване на болни. За да не събужда излишно подозрение, Евгени се запъти към арестантската болнична два часа след операцията. Д. Ангелов, ЖС, 289. болнични мн. Разг. Отпуск по болест. Аз съм в болнични. △ Дадоха ми пет дена болнични.
◊ Болничен лист. Документ, който се издава на болен от лечебно заведение, за да се удостовери заболяването му и правото на платен отпуск за определено време. — Отпуската ми е крайно необходима, .. — Ето, лекарят ми даде и болничен лист. Д. Кисьов, Щ, 451.
БО`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болничен.
БО`ЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от болен (в 1 знач.). — И мойто момиченце .. е колко тебе; и то така сладко и хубаво приказва; само че — ех, болничко е то, горкото/ Т. Влайков, Съч. II, 188. Нито ми малко мената, / мената и харизмата, / нито ми грозен млад Стоян, / най сам си, мамо, болничка, / болничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана! Нар. пес., СбНУ XLVI, 141.
БО`ЛНО нареч. 1. С болка, с мъка; мъчително, болезнено. Сърцето се свива болно при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта. Л. Стоянов, X, 46. — Не ми се сърди… Не е лесно — простена момчето и въздъхна. Гласът и думите на Милан болно се отекнаха в душата на Мечев. Д. Спространов, С, 184. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. III, 193.
2. В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. Стана ми болно тогава за безсилието й сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят. Л. Стоянов, П, 374-375. И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани. Хр. Ясенов, Събр. пр, 102.
БОЛНОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болникав, болничав. Милош годи Милокя девокя, / .. / па са му я други покудили, / че е била много болновита. / Милош си е друга залибило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 261.
БОЛНОГЛЕДА`Ч м. Мъж, който се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава .. Подир него излязоха двама болногледачи в бели престилки. Й. Радичков, СР, 217.
БОЛНОГЛЕДА`ЧКА ж. Жена, която се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. По едно време леля Кръстница беше болногледачка на една парализирана жена. В. Цонев, ЕВ, 27. Ранените партизани… имаха нужда от болногледачка, която да превързва раните им, да им носи вода, да им свари поне два пъти в седмицата някаква гореща супа или каша от брашно и сирене. М. Марчевски, МП, 200.
БОЛОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване интензивността на лъчистата енергия.
— От гр. βολή ’лъч’ + μέτρον ’метър’.
БОЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, Прил. от Болоня (град в Северна Италия). Болонски университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир.
◇ Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.
БО`ЛТ бо`лтът, бо`лта, мн. бо`лтове, след числ. бо`лта, м. Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете. Кл. Цачев, СШ, 135.
— Англ. bolt.
БО`ЛТА ж. Остар. Голям магазин, обикн. за продажба на едро. Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хиндустан (Индия). Ц. Гинчев, ГК, 333. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ, 56.
— От ит. през схр. bolta (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).
— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.
БО`ЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Притежател на болта; тежък търговец.
БО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и*. Прил. от болт. Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.
БО`ЛТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болт. Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат. А. Гуляшки, МТС, 292.
БОЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля`, болея, болявам. Раковски в онова време беше малко позастарял .. и болуваше от охтика. П. Хитов, МП, 67. Бог им даде седумдесет болки, / седумдесет и седум болести: / болувале още три години. Нар. пес., СбБрМ, 28.
БО`ЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има болки, който е болен. Има едно болчаво дете. Т. Панчев, РБЯд, 30.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОЛШЕВИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Болшевизиране.
— От рус. большевизация.
БОЛШЕВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, болшевизирам се страд.
БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Възприемам теорията и практиката на болшевизма.
БОЛШЕВИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от болшевизирам и от болшевизирам се.
БОЛШЕВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.
— От рус. большевизм.
БОЛШЕВИ`К, мн. -ки и (простонар.) -ци, м. Привърженик и последовател на болшевизма. — Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва! Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни и богати. Богатите са белязаните .. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшевиците турили ред. К. Петканов, МЗК, 282.
— От рус. большевик.
БОЛШЕВИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от болшевик и от болшевизъм. Болшевишка теория. Болшевишки вестник.
БОЛШЕВИ`ШКИ. Нареч. от прил. болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.
БОЛШИНСТВО`, мн. няма, ср. Мнозинство. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение. Г. Кирков, Избр. пр, 86-87. — Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството. В. Геновска, СГ, 27.
— От рус. большинство.
БО`ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. Диал. 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 20.
2. Като същ. болкият м., болката ж., болкото ср., болките мн. Човек, който е за окайване, за съжаление; горкият. Тетка ти, болката, й юмреле пет деца! Т. Панчев, РБЯд, 30.
БО`ЛЯ ж. Остар. и диал. 1. Болест. Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред. Ил. Блъсков, СК, 20. Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага? Нар. пес., СбБрМ, 432.
2. Болка. Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа. ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.
БО`ЛЯ, -и`ш, мин. св. боля`х, прич. мин. св. деят. боля`л, -а, -о, мн. боле`ли, несв. 1. Непрех. За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка. Когато тия нерви не са здрави, зъбите болят. Н. Вапцаров, Ст, 101. // Прех. Рядко. Причинявам физическа болка. Трябва много да болят тия удари по голи крака. Т. Влайков, Пр I, 20. Щипанетата на тия насекоми болят. Др. Цанков, ТМ (превод), 60. Сто вили го [грешника] промушиха в часът / и дяволите викаха: „Сети ли / как силно наште удари болят?“ К. Величков, Ад (превод), 176. Сто тояги на чужди нозе не болят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 133. Рана от изгорено боли много лошо.
2. Непрех. и прех. Остар. Причинявам душевна болка, страдание; засягам. Тая дума ме оставя съвършено спокоен. Днес я прикачат на всички високопоставени лица и тя не боли. Ив. Вазов, Д, 6-7. Както присмехът и подигравката болят — няма подобна болка на земята. Н. Хайтов, ПГ, 12. Еринкината мъка бе чужда мъка… Та не го [Диман] ни болеше, ни срамеше. П. Росен, ВПШ, 66.
3. Непрех. Диал. Боледувам; болея, болня, болнея, болувам, болявам. Девят години ей стана / как лежиш, синко, как болиш, / йоще девят да лежиш. Нар. пес., СбНУ XXVI, 71. Хеей, разболял ми са й млад Дочин, / млад Дочин, млада войвода, / та й болял Дочин, та й лежал — тъкминко девет години. Нар. пес., СбГЯ, 9.
БОЛИ` МЕ несв., непрех. 1. Изпитвам физическа болка. — Момче! — .. — где си ранен? Не те ли боли?… Й. Йовков, Разк.* I, 85. — А кажи ми ти защо ма биеш? — рекъл той. Бия та, да та боли — отговорил Хаджи Генчо. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Къде те боли? • Със същ. Изпитвам физическа болка в някой орган или част от тялото си (означени със съществителното). Николай се опита да стане, но краката му не го слушаха. Бяха се схванали и го боляха. П. Проданов, С, 47. Боли ме гърлото. △ Какво те боли?
2. Прен. Изпитвам душевна болка; страдам. После Мария си спомни, че умира, и всичко й стана безразлично, продължаваше само да я боли за Георги. А. Наковски, МПП, 97. Тя следеше всичко, болеше я, че дъщеря й вече я отбягва и не доверява душата си, ала нищо не казваше. А. Дончев, СВС, 119. За децата си, за живота и за здравето им я болеше нея… Г. Караславов, Избр, съч. VI, 119. Може би си прав, любими, / ала мене ме боли / и тежи ми, и тежи ми / тая страшна пустота. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 122.
3. С предл. за. Болея, милея. Показва ни новите изкуства по земледелието и го боли за нашето напредване и добро повече от нас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. — Не ги боли за общото, гледат ден да мине, самун да загине. Г. Караславов, Избр. съч. X, 87. Боли го за общото благо.
БОЛИ` безл. 1. Усеща се физическа болка. -Оле-ле-ле-ле, дядо Хаджия! Боли, дядо Хаджия! Л. Каравелов, Съч. II, 16. Пет пръста има човек, който да му отрежеш, се боли. П. Р. Славейков, БП II, 46. Защо викаш, боли ли?
2. Прен. Изпитва се душевна болка, страдание. Когато започнах да му обяснявам, .. дядо Стоян престана да плаче, ободри се. — Зная, че е така, мое дете, но боли… Ей сега и Бельо иска да ме остави. Решил да дойде с тебе. Сл. Трънски, Н, 269.
◇ Боли ме зъб, та куцам. Разг.; Зъб ме боли, та кривя. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой, накаран на работа, се преструва на болен. 2. Употребява се като отговор на неподходящ въпрос, обикн. когато питат здравия дали е болен.
Боли ме сърцето. Разг. Измъчвам се, страдам, мъчно ми е. Хората се трупаха любопитни, гледаха го, жаляха го, но никого не болеше сърцето за тоя чужд човек. Елин Пелин, Съч. I, 226-227. Синко, .. сърцето ме боли, като гледам, че ти не обичаш бащината си земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 133.
Боля главата някому. Диал. Създавам неприятности, безпокойство някому; главоболя. Христо: Ти пък какво току се запъваш? Драган: Нищо. Христо: Тогази — върви си, не ми боли главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 21. Който е искал да му не боли никой главата, то да е стоял мирен и да не е ходил да се хвали, че има под командата си 700 души, с които ще да захване проходът. З. Стоянов, ЗБВ I, 200.
Боля си главата. Диал. Главоболя се. — Маловажно е да си боли човек главата да дири произхождението на някакви си безцелни слухове. П. Р. Славейков, ПХС, 43.
Глава не боли от нещо. Разг. Няма лоши, неприятни последици, може да се очаква само хубаво. — Нали ти казах — обърна се инженерът, — мостът е граничарски, солидна работа. — От проверка глава не боли — каза шофьорът, освободи спирачките и даде газ. Б. Несторов, СР, 217. — Нали ти обещаха петнайсет хиляди лева? — Е, от обещание глава не боли — подметна един висок разгърден селянин. К. Калчев, ЖП, 473. — Вземи си цялата сума, от много глава не боли — каза касиерът. Г. Караславов, Избр. съч. X, 91.
Къде (где, де) го боли, зная и под. Разг. Какво тревожи, мъчи, притеснява някого (зная). — Ти за булката ми не дрънкай — сопна се Алекси .., — а стегни хората си. — Тюх да се не види! — засмя се Трифон. — Гледай го ти къде го боляло! А. Гуляшки, СВ, 70. — Да ме извините, госпожа, знам где ви боли, но няма да ви го кажа. Завист ви яде, черна завист. Елин Пелин, Съч. IV, 217.
Хем (и) сърби, хем (и) боли. Разг. Казва се, когато някой иска нещо, но в същото време не му харесват условията, при които може да се иска то да се изпълни, и не му се иска. — Твойто е, дето се казва: хем сърби, хем боли. Искаш и не искаш. Страх те е да не те уловят стражите. Ст. Загорчинов, Избр.* пр III, 490.БОЛЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Болник; болестник. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк. Кл. Цачев, ГЗ, 93.
БОЛЯ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Болярин; болярец. Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
БОЛЯ`РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Болярски. Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един болярев стражник го удари по темето с дебело дърво. А. Дончев, СБС, 581-582.
БОЛЯРЕ`Ц, мн. -рци`, м. 1. Остар. Болярин; боляр. В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци. Т. Шишков, ИБН, 152.
2. Диал. Богаташ. Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци. Нар. пес., СбБрМ, 145. Който днес е болярец, утре може да е слепец. П. Берон, БРП, 37.
— Друга форма: болере`ц.
БОЛЯ`РИН, мн. боля`ри, м. 1. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV в. Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н. Райнов, ВДБ, 65. В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре. Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.
2. Остар. и диал. Богат, имотен човек; болярец. Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици. З. Стоянов, ЗБВ I, 25. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Низ по село скупом ходят / китни млади коледари, — сиромаси и боляри / с благовестие да споходят. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Болярин кога ще, сиромах кога може. Погов.
— Първобълг. — Друга форма: боле`рин.
БОЛЯРИ`ЦА ж. Диал. Богаташка. Като отишел при нея търговецо, рекъл й: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или болярица!“ Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
БОЛЯ`РКА ж. Жена или дъщеря на болярин. По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите й* дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики болярки. Д. Талев, С II, 21. Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
— Друга (диал.) форма: боле`рка.
БОЛЯ`РКИ`НЯ ж. Остар. Болярка. Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините. П. Стъпов, ГОВ, 203. Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби. П. К. Яворов, Съч. I, 11.
БОЛЯ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болярски.
БОЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на болярин или е свързан с болярин. Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско. Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.
БОЛЯ`РСКИ. Нареч. от прил. болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на` виж! Ст. Загорчинов, ДП, 178. А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски. Й. Груев, СП (превод), 220. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. Й. Груев, (превод) Кн.* 3, 35.
БОЛЯ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боляри като една общност; болярско съсловие. От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му. Д. Талев, С II, 147.
2. Състояние, положение, власт на болярин. — Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество! Ст. Загорчинов, ДП, 127. И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост. М. Петканова, ЦТ, 15. Йенке ле, боляркиньо льо, / даде ти господ болярство, / .. / ала ти рожба не даде. Нар. пес., СбВСт, 450.
3. В съчет. с притеж. местоим. твое, негово, ти и пр. — учтиво обръщение към болярин или за назоваване на болярин. — Дирим ново поселище. Нощес спряхме в твоите земи .., та рекохме да останем тук, дето се вика, тук да забием кол, ако твое болярство позволи. М. Смилова, ДСВ, 16. — Сега ще се види кой обича царя и кой го кори! — Добре, болярство ти — побърза да потвърди болярин Владислав. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 22.
БОЛЯРУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Болярин съм, имам власт на болярин.
БОЛЯРУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от болярувам.
БОЛЯ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болярин; млад болярин, болярски син. Я съм момче баш болярче — / седъмдесе села дръжа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 281.
БОЛЯ`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Болярство (във 2 знач.). — Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщината и болярщината. Ст. Загорчинов, ДП, 344.
БОЛЯ`САМ. Вж. болясвам.
БОЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; боля`сам, -аш, св., прех. 1. Диал. Облагородявам растение чрез присаждане на пъпка или клонче; ашладисвам, амболясвам. Еще на пръвата есен той загради в училищния двор градина и насади у нея до четиридесят диви овошки, а на пролетта ги присади (боляса). Й. Груев (превод), КН, 3, 6.
2. Остар. Ваксинирам някого против едра шарка или сипаница; амболясвам. Болът .. може да запази чловека от сипаница само няколко години .., затова сега болясват няколко пъти. Лет., 1874, 85. Една от най-големите длъжности на родителите е да дадат да ся присади на децата им шарка., сир. да ги болясат, та с това да ги забранят от болестта на баба шарка. Й. Груев (превод), КН, 7, 107. болясвам се, болясам се страд.
— От гр. μπολιάξω ’присаждам, ваксинирам’.
БОЛЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от болясвам и от болясвам се. На сипаницата няма друг лек, освен да ся преваря тя с болясване. Лет., 1874, 84.
БО`МБА1 ж. 1. Разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка. Чу се наблизо, съвсем наблизо страшен взрив на бомба. П. Михайлов, МП, 114. Къщата изглеждаше занемарена, фасадата й бе изранена от недалечна експлозия на самолетна бомба през войната. П. Вежинов, СО, 137. Стефан хвърлил бомба и извикал: „Другари, изтегляйте се, аз ще прикривам.“ Сл. Трънски, Н, 299. Две бомби бухалки издуваха палтото на часовоя, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му. Ем. Манов, ДСР, 30. Авиационна бомба. Атомна бомба. Водородна бомба. Запалителна бомба. Ръчна бомба. Фосфорна бомба. Фугасна бомба. Ядрена бомба. Бомба със закъснител.
2. Нещо, напълнено с взривно вещество и предназначено за нанасяне на поражение или за разбиване на скали и под. — Ще ви извъртя една такава бомба, че камъни ще хвърчат чак в Топче дере! Ст. Дичев, ЗС I, 187. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6.
3. Прен. Разг. Внезапно, неочаквано събитие или новина, която силно изненадва, поразява. — Интересно е — казах. — Интересно ли? — изрева патетично замглавът. — Та това е направо бомба бе! Л. Дилов, Т, 117.
4. Прен. Разг. Обикн. с гл. съм. Някой или нещо, което има отличен вид или качество и буди спонтанно одобрение, възхищение. Цецка стои сред стаята .., оглежда се в стъклото на отворената врата към антрето .. — Бомба си! — шепне, върти се около нея Моца. — Айде, горе главата! Ч. Шинов, ПВ, 109. — Слушай, бай Иване, аз съм командирът на тази рота. Момчето ти е бомба! .. преди да изкара редовната служба, ще има малко отпуска. Д. Цончев, ОТ, 61. — Защо си се облякъл като министър, щом се налага да оправяш тази бракма? — Моля ти се, колата е бомба, обаче сега нещо изведнъж взе да прекъсва. Д. Цончев, М, 121.
5. Остар. Оръдеен снаряд. Отвън срещу храма зяпнали пушкала / забълваха пламък и бомби, и хала! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Страшното гърмене на топове и пукването на бомбата, коя правеше да хвърчат до небеса градските здания, сичко това беше нямо и мъртво за него. Ил. Блъсков, ИС, 44.
◊ Вулканична бомба. Геол. Едър къс от вулканична лава, изхвърлен по време на изригването.
Калориметрична бомба. Физ. Част от калориметрична уредба, херметически затварящ се дебелостенен съд от неръждаема стомана, в който се изгарят проби от вещества, за да се определи топлината, която се освобождава.
> Хвърлям бомба. Разг. Извършвам някакво действие или казвам нещо, което предизвиква извънредно голям интерес и изненада. И за да не падне по-долу от своя съперник и в областта на културата, побърза да хвърли една литературна бомба — „Анкета по случай Славянския конгрес“. М. Кремен, РЯ, 227. — Да, вчера се излюпил и хоп — заместник-началник, а утре го правят вече и … на-чал-ник! — хвърли бомбата младата и отскоро в отдела Петкова. Тарас, ТМ, 85.— Ит. bomba (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици — ГСУ, 1960, 185). — Т.* Хрулев, Краткий речник на чуждестранните речи, които ся нахождат в българский язик, 1863.
БО`МБА2 ж. Диал. Голяма бъчва за вино. Старото вино се изпиваше и започваха вече да идат колата на преславските винари, които носеха големи бомби с непрекипяло вино. Й. Йовков, ВАХ, 6.
— Гр. μπόμπα.
БО`МБАДЖИЙСКИ, -a, -о, мн. -и* прил. Който се отнася до бомбаджия. Само правоспособни лица, снабдени с лична бомбаджийска книжка да имат работа с взривните материали. X. Попйорданов и др., ПИ, 100.
БО`МБАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие, дейност на бомбаджия.
БО`МБАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. 1. Лице, което зарежда и възпламенява бомби в минни галерии, каменоломни и др. Дванадесетте копачи от бригадата заемат местата си и кирките бързо заиграват в ръцети им. Скоро забумтяват и първите бомби, приготвени от бомбаджията от втора смяна. РД (фейлетон), 1950, бр. 243, 2.
2. Разг. Рибар, който лови риба с взривно вещество. Десет дена поред излизам с харпуна да бия кефали и редовно се връщам с празни ръце… Вече всички са убедени, че кефалите, които им носех по-рано, когато бях на кораба, са били купени с пари от бомбаджиите. Ат. Мандаджиев, БЦР, 20.
БОМБА`Ж м. Книж. Издуване на стените на консервни кутии или буркан, причинено обикновено от налягането отвътре на ферментационни газове. Биологичен бомбаж. Химичен бомбаж. Термичен бомбаж. Физичен бомбаж.
БОМБА`РДА ж. Старинно оръдие, което стреляло с каменни топки.
— Ит. bombarda.
БОМБАРДИ`Р м. В миналото — войник от прислугата на оръдие, който запалвал фитила за произвеждане на изстрел.
— Нем. Bombardier.
БОМБАРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам въздушно нападение с бомби. Преди една седмица англичаните така ни бомбардираха, че камък върху камък не остана от фабриката. М. Грубешлиева, ПИУ, 219. Грамадни танкови колони .. се врязвали все по-дълбоко в съветска територия, а хиляди самолети бомбардирали и превръщали в пепелища железопътни центрове. Д. Ангелов, ЖС, 87. Дъждът и мъглата пречат на авиацията да атакува и бомбардира с точност своите обекти. ОФ,* 1950, бр. 1820, 3.
2. Прен. Атакувам, обсипвам изведнъж някого или нещо с много въпроси, цифри, епитети и под. Хващаше баща си още на прага, затваряше го в кабинета и до пълно изтощаване го бомбардираше с въпроси. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Като почувствува зад себе си военна сила, Каулбрас .. почна сега всеки ден да бомбардира правителството с ноти, една от друга по-повелителни. С. Радев, ССБ II, 379. Сетне нашият приятел ни бомбардира с цифри — той имаше наистина феноменална памет. ВН, 1960, бр. 2796, 2.
3. Спец. За елементарни частици или други тела — нанасям удари, обикн. с голяма честота и сила, върху други частици или върху повърхност и ги разбивам, разрушавам. На свой ред тези протони бомбардират другите лежащи около тях атоми на уран-235 и ги разбиват, отделят се нови протони и т. н., реакцията мълниеносно се развива. Ц. Цанев, АЧ, 13. Ускорените от електричното поле електрони бомбардират анода и го издълбават. Физ. X кл. 1965, 175.
4. Остар. Обстрелвам с артилерийски снаряди; бомбардирувам. Топът .. захванал да бомбардира черковите. З. Стоянов, ЗБВ III, 284. За да отмъстят на сърбите, турците бомбардират сръбските квартали в града в продължение на четири часа. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. Най-напред те го бомбардираха [града] от далеко с топовете, и после трябваше да превземат къща по къща, табия по табия. Лет., 1872, 169. бомбардирам се, страд.
— В-к Дунавска зора, 1868, бр. 18.
БОМБАРДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бомбардирам и от бомбардирам се. При бомбардиране с обикновени бомби самолетът се намира в непосредствена близост до целта. НА, 1959, бр. 3439, 3. След съвсем ненужното и безплодно бомбардиране на Бялград .., дипломатическите представители на силите под натиска на княз Лобанов се намесиха. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Науката днес разполага със средство за предизвикване на известни промени в атомните ядра на елементите. Това се постига чрез бомбардиране, обстрелване на атомните ядра с алфа-частици. Хим. VII кл. 34.
БОМБАРДИ`РАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бомбардиране. Американската флота има заповед .. да употреби силни мерки даже и до бомбардирание. ДЗ, 1868, бр. 44, 166. Хафъз паша са намерил в петък рано часа по три над Панагюрище. Той, без да попита кой и какъв е в селото, са разполагал скоро да започени бомбардиранието. СП, 1876, бр. 25, 99.
БОМБАРДИ`РВАМ, -аш, несв. и св., прех. Простонар. Бомбардирам. — Какво? — пулеше се той. — Да отивам в София, когато всички софиянци са се разбягали като мишки? Не ща аз да ме бомбардирват англо-американците, една кожа имам. Б. Болгар, Б, 14. — Според вас нищо ли не е станало? А ето, че мене просто ме бомбардирват с оплаквания. П. Вежинов, BP, 247.
— В-к Нова България, 1877, 247.
БОМБАРДИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от бомбардирвам и от бомбардирвам се; бомбардиране. „На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна.“ С. Радев, ССБ II, 346.
БОМБАРДИРОВА`Ч м. Специален боен самолет за въздушни нападения, за бомбардиране. Все ми се струваше, че точно над мен буботят бомбардировачите, към мен свистят бомбите, към мен се насочва да падне простреляният самолет. П. Славински, ПЩ, 19. Зенитната артилерия събаряше бомбардировачи, горяха градове, ехтяха детонации, загиваха обезумели от ужас жени и деца. Д. Димов, Т, 365. Лек бомбардировач. Среден бомбардировач. Тежък бомбардировач.
БОМБАРДИРО`ВКА ж. 1. Въздушно нападение с бомби. Засвири въздушна тревога .. Бомбардировката трая три часа. М. Грубешлиева, ПИУ, 220. Вместо летовници сега в Ягодово често се срещаха евакуирани граждани, избягали от бомбардировките в столицата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 35. • Обр. — Добре бил, Господи, боже мой! — наежи се като котка Стойнева. — А аз се чудя защо не сме прокопсали досега. Хората лауреати станаха, мерцедеси си накупиха, а ние… Помниш ли се какъв голтак дойде от балкана. На колко години е тоя Никодимов? — Трябва да е към 40 — отговори малко смутен от тази словесна бомбардировка Стойнев. П. Незнакомов, ТС, 17.
2. Спец. Нанасяне на удари, обикновено с голяма честота и сила от елементарни частици или други тела, върху други частици или върху повърхност. Причината за избиването на електрони от катода в тръбите на Крукс е бомбардировката му със силно ускорените йони. Физ. X кл, 1965, 181.
БОМБАРДИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с бомбардировка. Стремежът да се разшири обсегът на бойната употреба на авиацията доведе до появата на бомбардировъчната авиация. Р. Радулов, ИГ, 50. Бомбардировъчен самолет. Бомбардировъчно ято. Бомбардировъчна ескадрила.
— От рус. бомбардировочный.
БОМБАРДИ`РУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Бомбардирам (в 4 знач.). На 13 маия .. тие открили батареите си на планината Гаратие и захванале да бомбардируват с 16 топа крепостта Гветария. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 15, 57. бомбардирувам се страд. Тая могила се имаше за една крепост твърде ягка; но на прочутия аустерлицки бой .. бомбардирува се и се презе от французите. Д. Цанков, ТМ (превод), 136.
БОМБАРДО`Н м. Муз. 1. Басова тръба в духов оркестър.
2. Контрабас.
— Фр. bombardon.
БОМБАСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За думи, фрази и под. — който цели да предизвика необикновено силен ефект, да направи много силно впечатление. Може би Раде Драйнац иска със своите бомбастични фрази да прикрие известна слабост. Б. Шивачев, Съч. I, 30. След моето бомбастично изказване последва тишина. Й. Попов, ББ, 21. Бомбастични думи. Бомбастичен стил.
— Фр. bombastique.
БОМБАСТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от бомбастичен. Изказването му прозвуча бомбастично.
БОМБАСТИ`ЧНОСТ, -та` мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от бомбастичен: Никъде в никоя фраза не се чувства и сянка от бомбастичност и високомерие и това е красноречиво доказателство, че великият човек е всякога скромен. ОФ, 1950, бр. 1804, 4.
БОМБЕ`*1, мн. -та, ср. 1. Твърда мъжка шапка с обло дъно. Касабов свали своето черно бомбе и приглади с длан косата си. Ст. Дичев, ЗС II, 127. Ето го и този джентълмен с надменно скърцащи обувки, с черно копринено бомбе, с черен чадър, който се полюшва на ръката му. Бр. Йосифова, БЧМ, 169. На краката си [Тасков] мъкнеше здраво изтъркани обуща .. А на главата си .. беше сложил бомбе тип „Панама“. Д. Бегунов, ЧОД, 5.
2. Разг. Всякакъв вид мека филцова шапка. Тъкмо сватбата се разбушувала .. и кръстникът повел хорото, избръмчава една моторетка с кош и спира насред двора. Слизат двама души с меки бомбета, с мустаки и мушами. К. Георгиев, ВБ, 56.
3. Заоблена твърда предна част на обувка. Облечени са в сиви чисти дрехи от скъп плат, на краката им красиви обуща с лачени бомбета. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 33.
4. Разг. Като определение за вид копче, обикн. от плат, с изпъкнала заоблена горна част.
— От ит. bombetta.
БОМБЕ2, мн. -та, ср. Буре с вместимост около 150 л.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
БОМБЕЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. 1. Който носи мека шапка или бомбе (в 1 знач.). Не ща да имам работа с бомбелии хора.
2. Който е с бомбе (в 3 знач.). Бомбелии обуща.3. Като същ. Лице, което носи мека шапка или бомбе. — Значи и ти искаше да я купуваш — зяпнал той към „бомбелията“, както се изразяват раздолчани за човек с мека шапка на глава. Кр. Григоров, Р, 29. На двете маси, които са най-близко до тезгяха, седят „бомбелии“. Навярно това са „запазени“ места за паралиите. П. Велков, СДН, 436.
БО`МБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бойна бомба. Ако англо-американските въздушни страшилища дойдеха и тая нощ над София, циментовото мазе само с един бомбен удар можеше да ни стане и гроб, и мавзолей. О. Василев, ЖБ, 135. Той беше решил да направи опит да избяга, като в тъмнината си пробие път с бомби и произведе върху противника истинско бомбено нападение. Д. Ангелов, ЖС, 496. Бомбените взривове се усилваха все повече. К. Ламбрев, СП, 181. До него, в краката му, лежеше купчина бомбени заряди, от ония обикновени бомбени заряди, които те сами приготвляваха за борба с неприятеля. Ив. Мартинов, ДТ, 101. Бомбена експлозия. Бомбен трясък.
БО`МБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е издут, закръглен по форма като бомба. Дълга тясна вътрешна галерия се дълбаеше в самата стена, осветена на места от отдушници. Бомбести глинени кюпове се редяха един до друг, затулени с тежки плочи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151.
БОМБИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. за консервни кутии, буркани с компот, туршии др. — получавам бомбаж.
БОМБИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бомбирам. На тях [дрождите] се дължи най-често бомбирането на кутиите с кондензирано мляко. Ив. Златев и др., МЗ, 35.
БО`МБИЧКА ж. 1. Умал. от бомба1 (в 1 знач.).
2. Обикн. мн. Различни по форма детски играчки с избухливо вещество. Едно бедно момче със скъсана ризка и продрани панталонки .. хвърля халосни бомбички срещу полицаите. ВН, 1960, бр. 2610, 4. Конят препускаше и изхвърляше с глух гърмеж като детски бомбички прах изпод копитата си. Ст. Даскалов, СЛ, 198.
3. Разг. Малка издутина на стенна мазилка във вид на мехурче, което се пука и се образува малка дупчица. Мазилките не само са напукани, но и са изпъстрени с „бомбички“, както казват строителите, т. е. имат дупки. ВН, 1961, бр. 2943, 2.
БОМБОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бомба. Вулканските бомби се образуват от късове лава, изхвърлени високо над вулкана. При обратния си път тези късове добиват обикновено продълговата, бомбовидна форма. Хр. Тилев, В, 13.
БОМБОДЪРЖА`ТЕЛ, -я, мн. -и, м. Воен. Устройство в самолет, към което се прикрепват бомбите.
БОМБОПУСКА`Ч м. Воен. Приспособление в самолет за откачване, пускане на бомбите.
БОМБОХВЪРГА`ЧЕН, -чна,* -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който е свързан с бомбохвъргачка. — Картечно и бомбохвъргачно отделение, три крачки напред! К. Ламбрев, СП, 371.
БОМБОХВЪРГА`ЧКА ж. Воен. Ръчно огнестрелно оръжие, подобно на пушка, което стреля със специални малокалибрени бомби. Игнат Симов мисли дълго време как да въоръжи бойните ядра. Най-после между другото въоръжение вписа и по две картечници и една бомбохвъргачка. Д. Ангелов, ЖС, 543.
БОМО`НД, мн. няма, м. Книж. Висше, отбрано общество; хайлайф. Имаше много интересен свят. Само дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат. Св. Минков, Избр. пр. 131. Идва ред за първо сносно представление. Салонът на Народното събрание тази вечер бил препълнен. Присъствувал целият софийски бомонд. П. Мирчев, К, 186-187. Сред водовъртежа дивен / на бомонда ни блестящ / нося спомена архивен / от четвъртия етаж. Хр. Смирненски, Съч. II, 148.
— От фр. beau monde.
БОН, бо`нът, бо`на, мн. бо`нове, след. числ. бо`на, м. 1. Банк. Книжен знак с определена стойност, понякога лихвоносен, кой то дава право на притежателя му в даден срок да получи пари или стоки. Отварят с някакви си инструменти ключалката на касата му и му извличат около две хиляди наполеона в пари и бонове. Ив. Вазов, Съч. VI, 87. Съкровищни бонове. Бонове за бензин.
2. Книжен знак със стойност 1000 лева, който у нас преди 1947 г. е бил в обръщение наравно с банкнотите. Спекулантите печелеха луди пари… Явиха се и тъмни личности, .. които нищо не работеха .., а вадеха от джобовете си огромни пачки с банкноти и бонове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 292. // Разг. Хиляда лева. — Войната ми изяде осемдесет бона. К. Калчев, ДНГ, 64. А един „Лайка“ с телеметър, със синхрон и с обектив едно към едно не се намира никъде в тия военни години или ако се намери, ще струва поне сто и петдесет бона суха пара… Б. Болгар, Б, 19. Той [собственикът на бара] .. дава по 50 бона всеки месец на детективска охрана, за да са в безопасност служителите и клиентите. 24 часа, 1991, бр. 8.
3. Остар. Разписка за получени пари. Направете ми един отворен бон за петтях хиляди гроша и петстотин. АР I, 33.
— Фр. bon.БОНАПАРТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт.
2. Истор. Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бонапартовци.
3. Полит. Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия. Д. Благоев, ЛКС, 98.
— От фр. bonapartisme.
БОНАПАРТИ`СТ м. Истор. Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартовци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870).
— Фр. bonapartiste.
БОНАПАРТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с бонапартист и с бонапартизъм. А в това време бонапартистката партия се повече и повече са простира по Франция. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18.
БОНБО`Н м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — Диабетът ме пипна — отвърна Пандо. — По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .., бонбони и вдигнах захарта. Й. Попов, Б, 32. Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.
Прен. Разг. За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. — Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон .., не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти. П. Вежинов, BP, 69.
— Фр. bonbon.
БОНБО`НА ж. Простонар. Бонбон. В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.
БОНБО`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бонбон. Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.
БОНБОНЕ`РА ж. Разг. Бонбониера.
БОНБОНЕ`РКА ж. Разг. Умал от бонбонера. Какво ли няма по тях [витрините]? Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бонбонерки, мастилници .. — и какво ли не? Кр. Кюлявков, СПП, 20.
БОНБОНИЕ`РА ж. Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата. Чудомир, Избр. пр, 68. Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи. Р. Ралин, ВМ, 8.
— От фр. bonbonière.
БОНБО`НКА ж. Простонар. Умал. от бонбона. Бонбонките са много сладки и ароматни. П. Славински, МСК, 58.
БОНБО`НЧЕ мн. -та, ср. Умал. от бонбон. Някъде изневиделица изскача .. една дребна женица с голям сребърен поднос .. и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета. Св. Минков, РТК, 130. Кондукторът .. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бонбонче, приготвено сигурно за собственото му дете. РД, 1950, бр. 342, 4. Бебето е едно пухкаво бонбонче.
БОНВИВА`Н м. Книж. Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина… П. Славински, ПЩ, 493. Старият Домусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята. Д. Вълев, З, 15. Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчиите. И. Петров, ОЗап., 94.
— От фр. bon vivant.
БОНДЖУ`Р м. Остар. Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, елмазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. — Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна? Т. Влайков, Съч. I, 251.
— От рум. bonjur.
БОНЕ`, мн. -та, ср. 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне. Й. Стоянов, ПД, 59. Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките. Г. Белев, КВА, 34. Домна, обута в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите. Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си. Б. Болгар, Б, 71.
2. Спец. Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача. НА, 1959, бр. 3439, 2. Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов .. Наложиха му телефонното боне ( .. ) През кръста го опасаха с колан. А. Каралийчев, ПД, 62. Пилотско боне. // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи.
— Фр. bonet.
БОНЕ`ЛА ж. Диал. Вилица; фаркулица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОНЗ, бо`нзът, бо`нза, мн. бо`нзове, след числ. бо`нза, м. Книж. Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.
— От яп. през фр. bonze.
БОНИТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Сел.-стоп. Бонитировка, ботиниране.
БОНИТЕ`Т м. Сел.-стоп. Условен показател за продуктивността на почва или гора.
— Нем. Bonität.
БОНИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Сел.-стоп. Прил. от бонитет.
БОНИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бонитирам се страд.
БОНИТИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от бонитирам и от бонитирам се; бонитировка, бонитация.
БОНИТИРО`ВКА ж. Сел.стоп. Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация.
БОНИТИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сел.стоп. Който е свързан с бонитировка. Бонитировъчна скала.
БОНИФИКА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Търг. Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното.
2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че .. чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени. ОФ, 1950, бр. 1933, 2.
3. Спорт. В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат.
— От фр. bonification.
БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бонифицирам се страд.
БОНИФИЦИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от бонифицирам и от бонифициирам се.
БО`НО, мн. няма, ср. Остар. Разписка за получени пари; бон.
— Ит. bono.
БОНСА`Й, мн. -а`и, м. 1. Само ед. Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена. Диал., 1990, бр. 8, 15.
2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент. Диал., 1990, бр. 8, 15. Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай. ДТ, 2000, бр. 252, 31.
— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: бонза`й.
БОНСИ`СТ м. Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското студентство (1930-1945). Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 317. Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти). К. Константинова, НДД, 116-117.
БОНСИ`СТКА ж. Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС).
БОНСИ`СТКИ` -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бонсистка).
БО`НСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Българския общ народен студентски съюз (БОНС). „Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет. О. Бояджиев, П, 26. Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора. Ем. Манов, ДСР, 62.
БО`НУС м. Икон. 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия.
2. Допълнителна отстъпка от цената на стока, която се дава от купувача в съответствие с условията на сделката или по отделна договореност.
3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод.
— От лат. bonus ’хубав, добър’ през англ. bonus.
БОР1, бо`рът, бо`ра, мн. бо`рове и (нар. поет.) бо`ри, след числ. бо`ра, м. 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове. М. Грубешлиева, ПП 188. Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези. Ем. Станев, ПГВ, 106. Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65. О зелен бор да се хвати и той ще посъхне. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 8.
2. Само ед. Дървесина, материал от това дърво. Цялата хижа отвътре е облицована с бор.
3. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus.
◊ Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris.
Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans.
БОР2, бо`рът, бо`ра, мн. няма, м. Хим. Химически елемент B — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство.
— От араб. през нем. Bor или фр. bore.
БОР3, бо`рът, бо`ра,* мн. бо`рове, след числ. бо`ра, м. Диал. Набрано място на дреха; набор, дипла. Роклята й от борове тежи. СбНУ XIV, 208.
БОР4, мн. няма, м. Диал. Отбор. И темничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци. Нар. пес., СбБрМ, 144.
БО`РА`, мн. няма, ж. 1. Обикн. бора`. Метеор. Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи! Н. Антонов, ВОМ, 53.
2. Остар. и диал. Буря. Доде премина бората, те си свършиха работата. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 68. Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър и дъжд, щото причини в башнята големи повреди. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 97. А в онова време връз Българско висеше бора. Ст. Младенов, БТР I, 94.
— Ит. bora или от гр. μπόρα през тур. bora.
БО`РА, мн. няма, ж. Диал. Борба. • Нар.-поет. Бора се боря. Уйко, уйко Кралий Марко, / нямам время да ся махкам, / имам время да ся борам, / бора ще ми да ся борим. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63.
БОРА`ВАЛКА ж. Диал. Голяма лъжица; бъркачка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БО`РАВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бъркам, разбърквам, боравам се страд.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
БОРА`ВЕНЕ, ср. Отгл. същ. от боравя и от борави се. Дългото боравене с пороците я бе научило да различава веднага добродетелта. Д. Димов, Т, 487. И този въпрос е: от какво значение за книжнината ни е боравенето на нашите поети в политиката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 358.
БОРА`ВЯ, -иш, мин. св., несв., непрех. I. С предл. с. Действам, работя, служа си с нещо. От него [Спартак] гладиаторите се учеха как да боравят с двуостър меч. А. Каралийчев, ТР, 154. Бяха го учили четниците да борави с пушка, особено Фидан всичко му показваше. Д. Талев, И, 129. Дирак спокойно боравеше с пулта за управление, желязното му лице изглеждаше, както винаги, спокойно и безжизнено. П. Вежинов, СП, 56. Наред обаче с индивидуалните герои, атическата комедия борави и с колектив — това е хорът. Г. Михайлов, Т, 1955. кн. 11, 17. Инженерът борави с формули, уравнения, чертае планове, твори. Т. Дарджонов, МПЖ, 4. Физиката борави с величини, които по принцип са достъпни за наблюдение и измерване. Л. Митрани и др., ЗМ, 4.
2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. Полето на литературата, в която той боравеше властно,… ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Те [фейлетоните на Ал. Константинов] още не са изгубили своя пълен ефект само за онези читатели, които са живели и боравили в епохата, която се изобразява в тях. Б. Ангелов, ЛС, 234. Тези, които боравят с художествена литература, знаят как се постройва индивидуален (присъщ на отделен писател) език и стил. А. Страшимиров, БД, 16.
3. Остар. Разпореждам се, владея, властвам над нещо. По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал .. и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове. Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт. З. Стоянов, ЗБВ I, 77. — О, Вишний Боже безпределний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата. Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се безл. от боравя (в 1 и 2 знач.). Вуйчо Миньо показа на Ленко как се борави с манлихерата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми. НТМ, 1961, кн. 9,* 10.
БОРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Борова гора. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят .. / А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак. К. Христов, Кр, 39.
БОРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец.
БОРА`КС, мн. няма, м. Хим. Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др.
— Лат. borax.
БОРА`КСОВ, -а, -о, мн. -и.* Хим. Прил. от боракс. Бораксов сапун.
БО`РАПАРАТ м. Спец. Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина.
— От нем. bohren ’пробивам’.
БОРА`Т м. Хим. Сол на борната киселина. Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.
БОРА`ТЕН, -тна, -тно, мн.* -тни. Хим. Прил. от борат. Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.
БОРАЦИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс.
— Фр. boracite.
БОРАЦИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от борацит. Борацитови кристали. Борацитова находка.
БОРА`Ч м. Диал. Борец (в 3 и 4 знач.).
БОРА`ЧКА ж. Диал. Борба (в 1 знач.), състезание. На третята вечер, за по-голяма веселба, царот напраил игри и борачки. СбКШ, 83.
БОРБА` ж. 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. От дума на дума / скараха се двама / и борба сред пътя / почнаха голяма. СбХ, 15. • Нар.-поет. Обикн. борба се борим. Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим. Нар. пес., СбНУ XIV, 55.
2. Въоръжено сражение, бой. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож. Д. Талев, И, 276. При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи .. Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.
3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра. К. Петканов, СВ, 10. Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше. Сп. Кралевски, ВО, 125. В борбата с болестта здравият организъм надделя. △ Междувидова борба. // Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стреми
