Речник на българския език/Том 1/861-880

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 1
Версия от 21:49, 28 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom1.djvu" from=861 to=880 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

а е пронизан от оптимизма на изстраданата вяра. Ат. Свиленов, ЛФ, 1977, бр. 46, 6. Бодряшки оптимизъм. Бодряшко държание.

БОДРЯ`ШКИ нареч. Разг. Ирон. Бодро.

БОДУ`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има много едра, груба фигура; дебел, шишкав.

— От тур. bodur ’късокрак, нисък’.

БО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бод (в 1, 2, 3, 5 и 7 знач.). И докато Драгуня се гражданееше, тя все още ходеше в селски дрехи — зелен сукман с черни ширити, бяла блуза с червени бодчета, кафява копринена забрадка. Кл. Цачев, ГЗ, 49. Младите българки от този край надхитрили османлиите и започнали да си красят черните дрехи и белите ризи с такива пъстри, ситни като капчици цветчета, .. Тези пъстроцветни бодчета от всички цветове на дъгата жените везели и по бебешките люлки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.

БО`ДЧИЦА1 ж. Остар. и диал. Умал. от бодка1.

БО`ДЧИЦА2 ж. Умал. от бодка2; асприца.

БО`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който е изпълнен с жизнени сили, енергия, жизненост; жизнен. Никола забеляза: — Сега съм по-добре. От няколко дни скитам из гората и се чувствувам бодър и млад. К. Петканов, П, 45. Той вървеше изправен, бодър, дори весел… Защото нейде дълбоко в душата му зрееше мисълта, че сега, …, той отива към своето освобождение. М. Грубешлиева, ПП, 170. Намерих го бодър и весел, пак такъв шегобиец и добряк. Ив. Вазов, Съч. XII, 163. Да се отърси уморен кон, туй е добър признак, .. — то значеше, че конят е бодър и си е отпочинал. Й. Йовков, ЧКГ, 20. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони, с устрем горд и набег смел. Хр. Смирненски,* Съч. I, 79. Ние раснем — бодра смяна / на славянски смел народ. Ас. Босев, ДО, 6.

2. Който изразява или показва енергичност, жизненост, жизнерадост. Жедни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Моят спасител е добродушен обозен, с бронзово лице, сиви мустаци, бодър вид. Л. Стоянов, X, 51. Говореше с бодър и силен глас и се смееше из цяло гърло. Й. Йовков, ВАХ, 170. Татко не закъсня. Влезе с бодри стъпки, тупна на масата някаква книга, потри ръцете си и каза с усмивка: — Здравей, Любчо! Сп. Кралевски, ВО, 32. Тя се разсмя. Експертът направи същото. Това беше бодър смях на двама души, които оставаха безгрижни пред мрачния хаос в главата на третия. Д. Димов, Т, 344.

3. Който се отличава с вяра и оптимизъм, в който има вяра, оптимизъм. В гърдите му напираше бодро чувство от свежия утринен въздух, от изгряващата светлина. Д. Талев, ПК, 47. Постепенно Слав се привърза към тежката работа и свикна с бодрото настроение в ковачницата. Г. Караславов, ОХ I, 251. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта — / и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5. Със добър дух влезнахме ний в градът, / без нийде никакво съпротивление. К. Величков, Ад (превод), 93. В болното тяло и душата боледува, а в здравото и якото тяло и духът е бодър, весел и силен. К. Кесаров, ЧНУ, 48. // Прен. Който вдъхва душевни сили, вяра, оптимизъм. При срещната църквица стоят залепени две каменни килийки, .. Те несравнено повече ме интересуват, от тях ми вее нещо освежително и бодро: там е живял маститият и образован деятел йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Песните им бяха все бодри, весели. Ст. Дичев, ЗС I, 357-358. Изповедниците са обикаляли дори най-затънтените наши краища, уреждали са килийни училища и със своето бодро слово са будили вред заспалия български дух. Б. Пенев, НБВ, 45.

4. Книж. Който е нащрек и внимателно следи нещо. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Ала рицар лък обтяга, / мъдър рицар, бодър страж. Хр. Смирненски, Съч. II, 55. Но скоро всичко вред се спотаява / в очакване на утрешния бой. / Нарядко само нейде се раздава / провлечен вик на бодър часовой. К. Христов, Кр., 24.

БО`ДЪРСТВАМ и БО`ДЪРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Стоя буден, не спя. Но Чудото не заспа лесно, дълго бодърствуваше със свито сърце и нерадостни мисли в ума. П. Вежинов, BP, 110. Тя затваряше очи, дълго лежа така неподвижна и когато отново ги отваряше, не можеше да разбере нищо: струваше й се, че тук, в тая стая, .., тя бодърствува така отдавна. К. Константинов, СЧЗ, 123. Когато Стефан заспа, а аз останах да бодърствувам сам, тишината стана тягостна. Просто нямаше с какво да си отвлека вниманието. Сл. Трънски, Н, 183. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е в тежко положение; бдя. Тя [майката] може да бодърствува над него и тогава, когато е отпаднала от умора и от жажда за сън. Ст. Чилингиров, ВК, 250.

2. Нащрек съм, напрегнато следя за нещо; бдя. През цялата нощ стражарите не мигнаха, слухтяха и се взираха в тъмнината, на другия ден пак останаха по местата си, пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно! М. Марчевски, МП, 94. Само часовоят бодърствуваше .., той се взираше с уморени очи в светналата далечина. З. Сребров, Избр. разк., 92. В двата края на окопите дежурните войници бодърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях. М. Кремен, Б, 126.

БО`ДЪРСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодърствам; бодърствуване.

БО`ДЪРСТВУВАМ. Вж. бодърствам.

БО`ДЪРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бодърствувам; бодърстване. Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване. П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов,* Щ, 77. И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване. Н. Антонов, ВОМ, 18.

БОДЯ`НКА ж. Диал. Бодлянка. Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката. Ст. Даскалов, СД, 588.

БОЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Книж. Нежел. Боен. Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината, .., очароваха чуждите агенти. С. Радев, ССБ I, 317. Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. Някаква пружина го [Никита] подхвърли от стола и той взе боева стойка. Ст. Чилингиров, ХНН, 29. Боеви кон. Боеви пост. Боева техника. Боеви опит. Боеви дух. Боева задача. Боева готовност.

◇ На боева нога. Книж. Нежел. На бойна нога.

— От рус. боевой.

БОЕГОТО`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Готов, подготвен за бой, за воюване. Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет. РД, 1950, бр. 166, 2.

БОЕГОТО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на боеготов. Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар? Б. Несторов, СР, 44.

БО`ЕК, бо`йка, бо`йко, мн. бо`йки, прил. 1. Който проявява готовност за борба; борчески. Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти. Н. Стефанова, РП, 65. Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже? Ем. Станев, ИК III, 237. Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард. Ив. Димов, АИДЖ, 150. Бойко племе.

2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи. Б.* Болгар,* Б, 73. Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено. М. Кремен, РЯ, 211. През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи. К. Митев, ПБ, 96. Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост. А. Гуляшки, Л, 381. Бойки лозунги. Бойки статии. Бойки песни.

БО`ЕН, бо`йна, бо`йно, мн. бо`йни, прил. 1. Който е предназначен за водене на бой, сражение или се използува в бой, сражение, война; боеви. Войниците бяха брадясали, .., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143. Успешната бойна маневра на бригадата повдигна духа на бойците и създаде весело настроение. К. Ламбрев, СП, 364. Трябваше да се форсира новата укрепена линия, а полковете все още се измъкваха от горите и гъсталаците съвсем олекнали от бойните си запаси. П. Вежинов, BP, 253. Бойно знаме. Бойна карта. Бойна униформа. Бойна пушка. Боен кораб. Боен самолет. Бойни машини. Бойни отровни вещества. Бойни сили. Бойна тръба.

2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. След няколко дни на една от явките тя [Румяна] се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки, .., а пистолетът блести. В. Турийски, Д, 64. Пред този дом [на народната армия] се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец. Ст. Михайлов, БС, 114. Имаше [Вася] най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие. В. Андреев, ПР, 84. Боен другар. Бойна дружба. Боен орден. Боен празник. // Който се проявява по време на бой, сражение, война. И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него. Д. Яръмов, БП, 44.

3. Който призовава, подбужда към бой, сражение, борба. Компанията веднага запява патетично: „Напред, ..“, а подир това и други патриотични песни и бойни маршове. К. Странджев, ЖБ, 79. Бойна реч.

4. Който е свързан с борбата за надмощие между противоположни групи, класи, идеологии и др.; боеви. Редактор на „Червен смях“ беше Димитър Полянов — .. Той беше разтворил широко страниците на това бойно партийно издание за такива сътрудници, каквито бяхме ние. А. Каралийчев, С, 2-6. Посетихме спалните им [на българчетата] .. Бойни лозунги за труд, .., блестят красиво написани върху червени ленти. Н. Фурнаджиев, МП, 109. Баща му [на Бласко Ибанес], .., е бил по онова време редактор на един вестник във Валенсия, el Pueblo — боен орган на републиканците от тази провинция. Б. Шивачев, Съч. I, 126.

◇ Боен чук. Техн. Инструмент за автоматично коване или за разбиване на бетон или на скалист терен.

Бойно кръщение. Книж. Първо участие в сражение, в бой. В сръбската столица Левски получава своето бойно кръщение. Ив. Унджиев, ВЛ, 53.

На бойна нога. Книж. 1. В пълна готовност за участие в бой, сражение, война. — Когато ние имахме обстановка на границата, аз нали съм граничар, всичко беше на бойна нога. Б. Балабанов, Избр. п II, 52. Войската е на бойна нога. 2. В пълна готовност за изпълнението на някаква, обикновено обществена, задача. По всяко време той успяваше да държи на бойна нога всички заобикалящи го, защото винаги бе готов да направи скандал. Е. Кузманов, ЧДБ, 38.

БОЕНАЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Военачалник. Метела Македонянинът попита един боеначалник що ще правит утре, а той рече: „Ако угадях, че дрехата ми знай що си мисля да правя, тойзи час я изгарях.“ П. Берон, БРП, 43.

БОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от боя се. Очите му [на поручик Попов] не спираха да поглеждат нетърпеливо към срещния дом, а тъй като там никой не се явяваше, то в душата му почна да се буди безпредметна тревога — раздразненост, тъга, боене… А. Страшимиров, Съч. I, 119. В тия минути всички забравиха опасността, а се предадоха на природната братска радост, която изливаха без никакво стеснение и боене. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. — Боиш се от Смилеца? Той не заслужава боене, както не заслужава и почит вече. Ив. Вазов, Съч. XIV, 46.

БОЕПРИ`ПАСИ мн. Воен. Запас от бойни материали — снаряди, патрони, мини и др. Тук Денчо заедно със своите помощници създал база за укриване на оръжие, боеприпаси и техника. Сл. Трънски, Н, 415. В едно училище на края на града получава униформа, оръжие, снаряжение и боеприпаси… Жена му е доволна, че Иван отива на фронта, но не издържа и започва да плаче. Колев и др., ЧБП.* Цял ден се води кръвопролитен бой на Камарата. Боеприпасите почти се свършиха. Д. Линков, ЗБ, 124.

— От рус. боеприпасы.

БОЕ`РИН, мн. бое`ри, м. Остар. Книж. 1. Болярин. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора са отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, боери и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109. — На` ти пет франка възнаграждение .. Като си излезе тая госпожа, ще получиш от мене още пет франка… — Господ и пречиста майка Божия да те поживят, боерино. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 70.

2. В миналото — румънски едър земевладелец, чифликчия, богаташ; чокой. Формално освободеният от турското робство румънски селянин носеше на охлузганите си плещи много по-страшно икономическо робство — това на румънските боери (чифликчии). П. Делирадев, БГХ, 66. Познавам там влиятелни боери, депутати и журналисти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 103. Румънският дворец и боерите са купували Ел Греко и Рембранд, Рубенс и Тинторето. С. Северняк, БСД, 109.

— От рум. boier ’едър земевладелец’.

БОЕСПОСО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. 1. Който е готов, подготвен да води военни действия. Правото, което плебеите си извоювали, да участвуват в разпределението на завзетата земя направило римската войска много боеспособна. Ист V кл, 1980, 195. Бригадата увеличи своя състав на 300 души и стана напълно боеспособна единица, поради което .. я прехвърлихме за действия в Македония. Сл. Трънски, Н, 711. Те споделяха с нас опита и знанията си по военното дело, което ни правеше по-боеспособни и полезни в борбата против врага. Ж. Колев и др, ЧБП, 6-7.

2. Разш. Който е готов за активна обществена борба. Боеспособна организация.

БОЕСПОСО`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на боеспособен. Като изключим еничарите .., при Пазвантоглу имало само кърджалии. Еничарският брой и боеспособност съвсем не били достатъчни, за да доведат до така безусловен триумф на Видин над обсадителите. В. Мутафчиева, КВ, 190. Боеспособността на една армия зависи от нейната подготовка и от нейния дух.

БОЕ`Ц, мн. бойци`, м. 1. Редник от армията, подготвен да участвува в бой, сражение, война; войник. До вратата на пост стои боец, млад, хубав, строен, сякаш е събрал в себе си всички добродетели на българския войник. ВН, 1958, бр. 2032, 4. Нашият отред брои осемдесет и пет бойци — това е цялата рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185.

2. Разг. Участник в бой, сражение, война. Мнозина от въстаниците тук бяха стари, опитни бойци, та нямаше нужда от поуки и команди. Д. Талев, И, 583. Пътят, по който щях да тръгна, трябваше да осигури безопасното придвижване на десетки бойци, които също като мен щяха да получат бойна задача. Сл. Трънски, Н, 32. Първият бой! Има ли някой боец, който да не го помни, като че ли да е било вчера, днес, преди час… Т. Генов, Избр. пр.,* 312.

3. Разш. Лице, което се бори за осъществяване на някаква идея; борец. Орлин Орлинов прави една лирическа характеристика на човека, оставащ за цял живот по своето предназначение и по своята предопределеност боец за идеи и за тяхното реализиране. Ив. Спасов, БС, 110. В този час на страдания и борба твоята смърт натъжава и потиска сърцата на всички бойци за демокрация. ОФ, 1948, бр. 1499, 5. Повторителните налягания на Русия и Австрия докараха Портата до необходимост да отрече по-нататъшното гостоприемство на злочестите бойци [полските и унгарските емигранти]. С. Бобчев, СОИ (превод), 182.

4. Остар. Борец, пехливанин. Тука ся докарваха диви зверове от най-далечни страни и здрави и яки человеци, наречени гладиатори (бойци), и ся поставяха да ся борят и да обагряват арената с кръвта за наслаждение и развлечение на жителите от тогавашната столица на Римското царство. ИЗ, 1874-1881, 1882, 107.

БОЕШКА`ТА нареч. Диал. Със страх; плахо, боешком.

БОЕШКО`М нареч. Диал. Боешката.

БО`ЖА1 ж. Диал. Див мак, кадънка, пукал, божур, була2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`ЖА2 ж. Диал. 1. Кадъна, була1 (Ст. Младенов, БТР).

2. Господарка (Н. Геров, РБЯ).

БО`ЖА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар и диал. Кълна се в Бога, за да убедя, уверя някого в нещо. Той напразно се силеше да ободри другарите си и им се божеше, че на всяка минута очакваше да въстане Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. Представете си тоя клетник, въглярят — почнал да се божи на самите тях, кумовете си, че не ги познава! .. А. Страшимиров, УШ, 36.

БО`ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Божи.

◇ Божево око. Диал. Слънцето (Т. Панчев, РБЯд).

БО`ЖЕК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Просяк. Инак старецът приличаше на брадясал просяк. Дори в погледа му имаше нещо плахо и умолително, както гледат божеците пред църквата. А. Христофоров, А, 302, Ето един сляп просек, ама и той другояче облечен, не като нашите божеци. Т. Влайков, Пр I, 211. „За бога .. Милост .. Двайсет годин се влека / на четири…“ — отчаен божекът ми рече. К. Христов, Крл, 28. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да се преправи: / йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки, / .. / и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера. Нар. Пес., СбНУ XLVI, 120. Цар си царица будеше: / „Я стани, либе царице, / че божек тропа на порти, / та стани да го подариш!“ Нар. пес., СбБрМ, 85.

— Друга (диал.) форма: бо`жак.

БО`ЖЕМ и (съкр. диал.) бо`же частица. Остар. и диал. 1. При посочване на факти, обстоятелства, за които се предполага, очаква да отговарят на действителността, а всъщност се оказват несъвместими или в противоречие с нея; уж, като че ли, божкем. Рилко лежеше по гръб и очите му блуждаеха в тъмата. Трябваше божем да се зазори, а мракът се сгъстяваше. А. Христофоров, А, 7. Войната и дребните надници вървят ръка за ръка — не го ли знаеш? Божем книжки четеш! А. Гуляшки, Л, 94. Думите бавно проникваха в съзнанието на зашеметеното момиче .. Тя не го и погледна. Вперила поглед, прехапала злобно устни, пореше водата и мълчеше. — Хей, че история! Де да знаем, че така ще се уплашиш? Божем си куражлия… А. Мандаджиев, ОШ, 36. А свекърва й извършва се` тежките работи: да омеси хляб, да го опече, да премие съдините, да опере, да замаже, и най-сетне да наготви синките работи, за които тя се надяваше на снаха, да я отмени, божем, снахата. Ил. Блъсков, ПБ, 58. Нали сме божем вече в 20-ий век, век, носител на повече култура, на повече прогрес, на повече хуманност, а си служим със средствата и методите на средновековната инквизиция. Пл, 1934, бр. 1577, 2. Божем пролет, а пък сняг вали. △ Божем че`те, пък те скъсаха. • В съчет. уж-божем. За усилване. Съветът и съветниците, които би трябвало, уж-божем, да стоят над кмета и те да решават всички по-важни въпроси, в същност бяха негови послушници. Т. Влайков, Съч. III, 119-120. Той напоследък особено много наблягаше на литературното си дело, като дело в истинския смисъл на думата народно. Всичко останало е било само увлечения, мотивирани уж-божем от съображения за истинска реална полза. СбЦГМГ, 356.

2. За изразяване на привидност при посочване на нещо като действително, което всъщност противоречи, не отговаря на действителността; уж, наглед, божкем. Съседът му, божем незабелязано, на свой ред го побутна с лакът. Да мълчи, какво се е раздърдорил. Д. Талев, ГЧ, 166. — Баща ви си играй — това е празен шум. / Но харно е за вас пред волята му властна / да си дадете вид, че божем, сте съгласна. А. Разцветников, Избр. пр III, 190. „Я че ти викна да донесеш ручок, а ти че си траеш. Я тогай че рипна, че те божем заколя, па че зема една пищялка, че засвира и ти че станеш.“ Нар. прик., СбНУ XLV, 384.

3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. — Та ти ли се намери да си чупиш главата из ония диви места? — Е, какво да се прави, отечествен дълг божем. Л. Стоянов, X, 155. Видял беше той една вечер как това момче я изпращаше след киното, ама откъде да му дойде на ума? Случайно е, рече си, комшулук, божем. Л. Михайлова, Ж,* 92-93. Вдигала съм го [теленцето] на ръце, целувала съм го като чедо, че божем то ще ми оре, ще ми кара дръвца в къщи, па и на свети Йован на манастир някога ще ме отнесе с колата. Хр. Максимов, СбЗР, 63. // За изразяване на несигурност или недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. Па захвана да я следи, да се кашля зад гърба й, да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали… Елин Пелин, Съч. V, 108-109.

4. Като вмет. дума. За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. Тя държала в ръката си два стръка здравец, .., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път! Т. Влайков, Съч. II, 33. Ний при Сливница се бихме, / .. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска. Ив.* Вазов, Съч. II, 170-171. „Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии.“ Нар. прик.*, СбНУ XI, 108.

5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година божем по един път на ден с хладка вода. Й. Груев, КН (превод), 113. Не могат ли нашите доктори намери сегиз-тогиз свободно време, за да държат публични беседи пред общи събрания в читалищата или в училищата? Не могат ли да сторят те това божем един път на месеца? Ступ., 1875, Бр. 9-10, 68. Да би ся посрещнала божем една от тия големи нужди за народа ни, подписаната книжарница предприема да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото. Хр. Г. Данов, Лет., 1869, III.* Поп Богдан надума Добревица да дохожда божем два пъти в седмицата, та да показва [в училище] на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят. КН, 1873, 83. б) За означаване, че се изключват всички други възможности, освен една; най-малко, поне. Вънкашний му [на слона] вид няма да описваме, като предполагаме, че всякой го е виждал божем на картинка. Лет., 1871, 109. За добра чест, у града ся намери още един чловек, който ся вярваше, ако не на здравата мисъл, а то божем на честността на Паллисси. Й. Груев, СП (превод), 74. Росата е истинский божий дар, който през горящи и сухи дни божем колко-годе заменява дъжда. Лет., 1871, 100.

БО`ЖЕНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Просяк, божек. Секи, който би го срещнал, .., би рекъл, че той е някой просяк. На краката му цървуле неощавени, ..; на рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват еднострунната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.

БО`ЖЕНЦЕ. Зват. Разг. Божичко; божке. И колко голяма трябва да е била жаждата му за живот, че и сега, когато прекара такава черна и страшна нощ, той пак не искаше да умре .. „Дано ,. дано не дойдат, боженце!“ .. се молеше той .. дано не дойдат!… Д. Немиров, Б, 217.

БО`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бог или е свързан с бог; божествен, божи. Както всички литературни видове, и тя [драмата] се корени в гръцкия фолклор и макар че е свързана с един божески култ, този на Дионис,… древният елин успя да развие средище, където се сблъскват и политически, и религиозни, и философски, и естетически възгледи и идеи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Девойката остана неподвижна и нагло спокойна. Тя беше упоена вече от историческата си слава и не се дивеше, че сега й отдават божески почести. Ив. Вазов, Съч. XI, 164.

БО`ЖЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. божески; божествено.

БОЖЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Бог, с божество или който е даден, произхожда от Бог, от божество. Постепенно и бавно се откриваше божественият образ на Спасителя. Й. Йовков, Ж,* 1945, 93. Изкуството е дар божествен/за человешкий род и слава. Ив. Вазов, Съч. III, 243. Плътта е бренност, земна рожба, / но земен син ли е духът? — / Каква божествена заложба / насища видимия път? Т. Траянов, Съч. III, 24.

2. Който е присъщ, характерен за бог, божество; божи. В страната на звездния лотос, / където без власт е смъртта, / отшелник, с божествена кротост, / се моли за всички в света. Т. Траянов, Съч. III, 111. — Ти ме дари с божествено смирение, / превърна моята душа на храм. Н. Лилиев, СТ, 58. В любовта и съгласието ся заключава божествена сила, божествено всемогущество. Д. Чинтулов, СбДЧ, 219. 3. Книж. Който е подобен на бог, божество; богоподобен. Тя [природата] носи гордо печата на всевечния си гений творец, тя е неговият истински образ и подобие, .., божествена и добра като него. Ив. Вазов, Съч. VII, 160. „Аз ще се от бой въздържам, колкото време ти рече“. / Тъй каза Ахил божествен и на стареца Приама / дясната ръка той хвана, за да му страха разсее. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 71.

4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае. Ив. Вазов, Съч. XXI, 15. Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Той са пременява и, заедно с своите любезни чеда, .., запътва са към божествений храм. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 11. Божествената служба спре. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите, и гръмка реч подхвана / с пророчески старозаветен жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.

5. Прен. Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр I, 48. Тя мина и пак ми се усмихна, .. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас! В. Друмев, И, 11. — Какво ще пиеш? .. — Не, не ми отговаряйте — усмихна се тя. — Аз имам едно божествено питие. В. Геновска, СГ, 159. Видяхме една картина, рисувана от божествения Веласкец. А. Каралийчев,* С, 87.

БОЖЕ`СТВЕНО нареч. 1. Прекрасно, великолепно, неописуемо. Пее божествено. △ Рисува божествено.

2. Означава висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се чувствувам пак в една атмосфера от живот и твоят образ още по-жив населява чуждата за мене, макар и прекрасна и божествено величава природа. Ив. Вазов, ПЕМ, 83.

БОЖЕ`СТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на божествен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Желанието й да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето й нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. Зевс гръмовержец, той не се ли сам / престори лебед, — само за да може, / божественост отмахнал, а со нея / и дълг оставил настрана, — наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Небето, слънцето и зората, които са са появляле секи ден, накарале тогавашното човечество да мисли и да говори, че тие богове са безсмъртни и че тяхната божественост изисква почитание. Знан., бр. 7, 100.

БОЖЕСТВО`, мн. -а, ср. Според вярванията на езичниците — едно от свръхестествените същества, на които те се кланят, които обожават; бог. По не много висока мраморна стълба се влиза в молитвената зала. В дъното й са наредени идолите на разни божества. Ек. Мечкова, СМ,* 30. По скринове, по столове, по рамките на прозорци сега гордо и надменно позираха разни елински божества, римски пълководци, безброй Венери с воали и без воали. Д. Калфов, Избр. разк., 302-303. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земледелието, градинарството, лозарството и уобще на земните произведения. Д. Войников, КБИ, 19. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, ..; нему били подвигнали и великолепен храм в Мемфис. Й. Груев, KBИ (превод), 4. Те почитали много богове. Главното божество била реката Нил. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. • Обр. Стените се красяха от портретите на новите му божества: Херцен, Вера Засулич. Ив. Вазов, Съч. XI, 153-154. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда, / душата ти, дете и божество… П. К. Яворов, Съч. I, 81.

БО`ЖЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Просешки. Подир неделя Стоян съблече юнашките си дрехи, облече божешки. Д. Яръмов, БП, 52. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да са преправи: йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки, / .. / и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера. Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. „Старче ле, старче божешко, / знаеш ли нящо за Мусо, / за Мусо за Кеседжия?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.

БО`ЖИ, -а, -о и -е, мн. -и и (остар. книж.) бо`жий, -ия, -ие и -ио, мн. -ии, прил. 1. Който е на господ, на бога или е даден, произхожда от господ, от бога. Тогава монахът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, Господи, ти си велик!“ Попитах го, защо той призовава името Божие. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Всички ще оздравеят .. — Ами остават ли някои за след дваесет години, дядо? — .. — Божа воля, чедо. Елин Пелин, Съч. II, 37-38. Трудът тя смяташе и като Божо повеление, като заповед Господня. Т. Влайков, Пр I, 62. Най-напред се минава през рекичката. Тя е безименна. Една от ония малки, непостоянни добруджански речици, които планинецът няма и да забележи, но за жадния добруджанец са божа благодат. Ив. Петров, НЛ, 41.* — Свири, свири, бог убил те, луд гидия, / божа дарба не заптисва стар кадия! / Свири, струвай старо — младо, младо, лудо: / що е божа дарба — то за свят е нудо. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 17. Человеците не са еднакви, нити на лице, нити на глас, .., и от това пак познаваме божията премудрост. П. Берон, БРП, 123. Глас народен, глас божи. Погов. Дето е съгласие, там и божа благословия. Погов. Нисък чиляк, божа беля. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 317. Божие могъщество.

2. Който е създаден от господа, от бога. — Защо се ражда всяко божо създание? Ражда се да живее и да се радва на божия свят. Т. Влайков, Съч. II, 66. Люби всяко божие творение, както иска бог, само себе си не възлюбвай! Ст. Загорчинов, ДП, 223. — Утре пак ще се зора усмихне — хубав божи ден ще огрее над всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 212. • Разг. При обръщение в съчет. човече божи (божи човече) — за усилване израза на недоволство, укор. „Бре, човече божи! — ядосваше се тя в себе си. — Кюти си, бре, мисли си, каквото щеш, ама не го казвай, не сърди хората!“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 143. — Какво правиш ти бе, човече божи? Какво правиш, бе българино, бива ли тъй? Й. Йовков, ПГ, 179.

3. Който е свързан* с християнския бог, с християнската религия или с църквата. По средата на стаята, върху шарената черга, която се изваждаше от долапа само по големи Божи празници — Рождество и Великден, беше разположила софрата. Д. Спространов, С, 275. Не онзи е христиенин, който прави златни кръстове и който са моли пред тях, а онзи, който изпълнява думите на Божиите пророци и който живее честно и праведно. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. — Току изведнъж на другия клир хаджи Василий хвърли псалтира върху плочите и се развика: вън от храма Божий. Ст. Дичев, ЗС I, 353. Бях малък аз, но йоще помна: / във стаята ми бедна, скромна / висеше образ завехтял / до Божата света икона. Ив. Вазов, Съч. I, 68. Грабят от народът гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хр. Ботев, Съч., 1929, 14.

4. Като същ. бо`жието и (диал.) бо`жото ср. Всичко, което според християнската религия е, полага се на Господа, на Бога.* — Има и друга дума: божието — Богу, кесаревото — кесарю. И друга една, народна: гладна мечка хоро не играй. Да събере повеке сила народът ни. Д. Талев, ПК, 152-153.

◇ Божа кравица (кравичка). 1. Малко твърдокрило насекомо с червени горни крилца, по които има черни точици; калинка, калинка-малинка, богородичка. В този момент той [Евгени] забеляза една божа кравичка да пълзи по ръкава на Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 126. 2. Тих, кротък, безобиден човек. — Никому нищо не прави. То не е човек, а — божа кравица. Й. Йовков, ЖС, 206. Не искам да им стеснявам природата. Защо? Аз не желая синовете ми да бъдат ни светци, ни божи кравици. Ив. Вазов, Съч. IX, 51-52.

Божа (божията) майка. Дева Мария, Богородица. По цял ден се молеше пред иконостаса на кротката Божа майка да прати мир и изцеление на всички. Ел. Пелин, Съч. III, 72. Замъчи се божа майка, / ей, Коледо, мой Коледо, / от Игната до Коледа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.

Божа ръчица. Диал. 1. Ружа. 2. Слез.

Божи гроб. Гробът на Исус Христос в Ерусалим. Дошел съм и аз / .. / да са поклоня на Божият гроб. С, 1872, бр. 34, 270. Като се върна от Божи гроб, вече ще съм хаджия… Тогава ще подаря една позлатена икона на нашата църква. Ще я донеса от Божи гроб. К. Петканов, БД, 212.

Божи дом. Черква. Две средна пора жени като че не се решават да влазят, погледват ту към черквата, ту към дяда Милка .. — Тук е дом Божи — всеки може в него да търси за душата си подслона. П. Тодоров, Събр. пр II, 80-91.

Божи наместник. Папата.

Божи рог (лък). Диал. Небесна дъга.

Божия (божа) обител. Манастир. Влезе в светата божия обител с чисто сърце и невинна душа. Ив. Вазов, Съч. XX, 57.

Божо дърво. Бот. Вечнозелено декоративно дърво от сем. кипарисови с червеникава или сивокафява кора и тясна пирамидална корона, чиито клонки и листа се използват като билка; западна туя, мазия. Thyja occidentalis.

Божо дръвце (дръвче). 1. Бот. Подобно на кипарис иглолистно декоративно дърво, отличаващо се от западната туя по безкрилите семена. Thyja orientalis. 2. Диал. Храстовидно растение от рода на пелините, използвано в производството на бира; миризлив пелин.

Закон божи. 1. Основните положения в християнската религия, преподавани като учебен предмет; вероучение. Продължих работата си в училището, където в горните класове преподавах български език, а в първи клас „закон Божи“, за да се попълнят седмичните ми часове. Д. Казасов, ВП, 126. 2. Учебник по този предмет. На двора се чу ясен детски глас, който безучастно и на срички четеше навярно закон Божи. Елин Пелин, ЛД I, 136.

Син божи. Исус Христос.

Царство божие. Според християнската религия — мястото, където след смъртта душите на праведните живеят в блаженство и в съзерцание на Бога.

> Бич божи (божий). Книж. 1. Голямо общо бедствие. И двамата ми родители умряха рано, отнесе ги в гроба синята пъпка, една болест дето днес вече я няма, но по онуй време бич божий. П. Незнакомов, ЖВ, 3. 2. Лице, което предизвиква големи бедствия, страдания. — Ще повикам Атила! — .. Римлянинът спря и бързо каза: — Не, .. Не искам да го викаш този бич божи. Ст. Стратиев, ПП, 23-24.

Божа работа. Разг. За нещо, което става, случва се независимо от волята, желанието на някого. — А, че ако навсякъде паднат такива градушки, както в шест мои села, няма да бъда крив аз! Божа работа! Д. Немиров, Б, 92.

Божи човек. Разг. Кротък, благ човек; добряк. — Добър човек, божи човек беше дядо ми — мъдър като живота. Сл. Трънски,* Н, 281.

Като птичка божия, живея. Безгрижно, лекомислено (живея). Слушал съм мнозина да казват за някого, че си живее като птичка божия, никакви грижи, никакви ядове, никаква работа, ами си хвърка по цял ден и си тананика. Й. Радичков, НВ, 16.

<На> божа вересия, вземам (купувам). Диал. Без да се дадат пари, без да се плати (вземам, купувам); на вересия. „Господине, Митре сиромашец! / Ти не бери гайле за тоа, / яз ке сготвам господска вечера, / ке я земам божа вересиа“. Нар. пес., СбБрМ, 184. Продава се Гьока пеливана, / продава го була удовица. / Купуйе го младо неженето, / купуйе го божа вересиа, / лов да лови, та Гьока да плаща. Нар. пес.,* СбНУ XLIII, 195.

От твоите уста в божи<те> (божии<те>) уши. Разг. Пожелание да се сбъдне нещо, обикн. добро, да се изпълни, да се случи (като отговор на нещо казано в момента). Кънти кръчмата в Кишинев, .. — Наздраве! Дано догодина да се чукаме в свободна България! Стига сме скитали по чужди страни! — От твоите уста в божи уши. Д. Габе, МГ, 153-154. Да живее Македония. Да дочакаме свободата й. — От твоите уста в божи уши — отрони по-високият. Д. Спространов, С, 92.

Пръст божи. Намеса на свръхестествена сила, на провидението. Той се зачуди, и тъй като винаги беше си мислил, че в цялата тази работа е имало пръст божи, върна се в село. Й. Йовков, ЖС, 65.

Птичка божия. Разг. Безгрижен, лекомислен човек. — Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.

БОЖИГРО`БЕЦ, мн. -бци, м. 1. Човек, който е ходил да се поклони на Божи гроб в Ерусалим; хаджия.

2. Остар. Калугер, монах от Божи гроб, от манастирите в Ерусалим.

БОЖИГРО`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от Божи гроб в Ерусалим или е свързан с Божи гроб. Султана палеше всяка вечер кандилото пред иконостаса в ъгъла и си мислеше, че няма от какво да се бои, докато бледата му светлина трептеше върху старата, божигробска икона на Божията майка. Д. Талев, ЖС, 99. Има броеници всякакви: има жълти — кехлибарени, има бели — седефени, черни и тежки — от обикновено дърво, и леки божигробски — от чимшир и кипариси. Г. Райчев, В, 28. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка. Й. Йовков, СЛ, 6. Жените разнасят житото с писани божигробски лъжици и току викат: — На` — па кажете бог да прости! Елин Пелин, Съч. II, 15. Мислеше и вярваше, че дадените му пари, .. на божигробските манастире, бяха доволни да му изплатят синките волни и неволни грехове. Ил. Блъсков, ПБ I, 7. Божигробско кръстче. Божигробски щампи.

◇ Божигробска върба. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си. Й. Йовков, СЛ, 60.

БОЖИ`К, мн. няма, м. Диал. Божич. Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора, възлеста зиморка, но голяма рядкост беше да се намери макар и такава любеница сега, толкова късно след Божик. Д. Талев, ПК, 10. Три дни Божик се праит… Коледето току-речи и по селата го праат како во градот. СбНУ I, 17. Божик ми е на небеси, слава му е по вся земя. Ст. Младенов, БТР I, 187.

БОЖИ`КНИ, -кна, -кно, мн. -кни. Диал. Прил. от Божик; коледен. Стоян и двамата му синове се прибраха в къщи и докато чакаха да бъде сложен божикният обед, поднесоха им жените печени врабчета и крехки месца — да се облажат за пръв път след дългите пости. Д. Талев, ЖС, 337. Божикни пости.

БОЖИ`ЦА ж. Диал. Млада господарка. Рече чичо да ме жени, / .., / затъкми ми тънку Стану, / .. / Колуничка мома, бабо, / у село божица. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 28.

БОЖИ`Ч, мн. няма, м. Диал. 1. Коледа; Божик. Отсега нататък, .. който е плащал перпер, ще плаща два; крина просо — четири стават; на Божич — кравай, на Благовец — агне… Ст. Загорчинов, ДП, 458. Замъчи се Божа макя, / от Игната до Божича. / Та си роди млада бога. Нар. пес., СбНУ I, 5. Отдвоил се Божич от бъдний вечер. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 58.

2. Новороденото дете Исус Христос; мали бог, млада бога (Ст. Младенов, БТР).

◇ Ще трае от Бъдни вечер до Божич. Диал. Ще издържи, продължи много кратко време.

БОЖИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Коледар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖИЧА`РКА ж. Диал. Коледарска пръчка, на която коледарите или (божичарите) нанизвали подарените им краваи, когато ходели да коледуват; коледарка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от божичар; коледарски.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖИЧА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от божичар; коледарче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Диал. Прил. от Божич; коледен. Божични пости траят 42 деня. Ст. Младенов, БТР I, 188.

БО`ЖИЧКО зват. Умал. гальов. от бог (в 1 знач.). 1. Обръщение към господ, към бога; божке, боженце. — Ех, сполай ти божичко и света Богородице, че и за мен са се сетиле хората! Т. Влайков, Съч. II, 269. — Смирено, Марине, чу ли! — извика мама подире му ..: — Боже, поможи! Учител да стане, божичко мой! Д. Бозаков, ДС, 119-120.

2. Като междум. а) За израз на радост, задоволство. — Ах, божичко! Божичко! — стискаше си ръцете и се смееше през сълзи Рада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64.* „Ах, божичко, той е… Милуш, милият Милуш!“ Й. Йовков, СЛ, 93. А тъщата, .., се втурна срещу него и го повлече към отворената врата. — Круме… Божичко, колко навреме дойде! X. Русев, ПЗ, 77. б) За израз на изненада, учудване. — Боже, момче, колко си отслабнало, божичко-о-о!… Да си живо на майка ти… Л. Стоянов, X, 147. — Не ме ли познаваш, дядо Цанко? — пошепна Владо. — Наистина познат глас — и дядо Цанко се наведе, .. — Жив, Владо, божичко — шепнеше той и не усещаше как по старческите му бузи се търкулват топли сълзи. М. Яворски, ПОББ, 58. Тая Сара май-май царица скоро ще ни стане .. А отде ли иде, па и в царска колесница? — .. — Ами това що е, божичко? Че тя през Великата ли порта ще влезе? Ст. Загорчинов, ДП, 235-236. в) За израз на тревога, безпокойство, страх, уплаха. — Не разбрахте ли, че са избягали от батареята войници? — изсъска атрилеристът, .. — Божичко, отиде ми кариерата! Д. Кисьов, Щ, 218. В сенките на съседските черници Христо я чакаше. — Яно! Тя не му се обади .. Божичко, къде се изгуби гласът ти?* К. Петканов,* СВ, 97. Начесто / западаше й мисъл за Стоичка; / западаше й — „Божичко, нима?!“ / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. — Божичко, как ме уплаши! Й. Йовков, СЛ, 52. г) За израз на мъка, отчаяние, болка. Дишането е спряло… — Божичко!… — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп. Т. Влайков, Пр I, 40. — Идете, мами, до лелини си Катини о я повикайте. Кажете й, че баща ви се помина .. — Леле божичко, какво ще ви прави майка ви! — извика леля. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Всичко е свършено, Всичко, всичко!… Ако той искаше, щеше да намери време. Шели, толкова съм нещастна, божичко… Ем. Манов, ДСР, 20. — Бойчо, защо отиваш? Ах, божичко… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 69. Божичко, много ме боли главата! △ Ох, божичко! — пъшкаше той.

БО`ЖКЕ зват. Разг. 1. Божичко; боженце. — Е, толкоз ли сме грешни, божке мили, / та свещ поне да им не палнем там? Сл. Красински, БН, 7. Младата калугерица бързо приближила наведената, тупнала я весело и казала: — Ух божке, добре, че те застигнах, заедно да пътуваме! Ив. Вазов, Съч. X, 159. — И то да видите дете! Божке, какво мило дете! X. Русев, ПЗ, 80. — Ама, моля ви се, господин докторе, направете тъй, че никак да не боли! — Леле, божке, какъв юнак! Разбира се, че няма да боли! Стига, естествено, да стоиш мирен и да не мърдаш! П. Вежинов, СО, 106. Тежеше черната забрадка над очите на майка му. „Изгориха душицата ми, божке ле — пъшкаше тя вечер, .. — Отиде ми стопанинът.“ З. Сребров, Избр. разк., 58.

2. Гальовно обръщение към Божията майка, към Богородица (Ст. Младенов, БТР).

БО`ЖКЕМ частица. Остар. и диал. Божем.

БО`ЖНЕ. Зват. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с частицата ле: Божне ле. Божичко, божке. „Божне ле, мили Господе, / какво да правя да сторя / кък ще на служба да ида, / като са й време минало?“ Нар. пес., СбГЯ, 8. Марийка звезда кат видя, / с двете се ръце кръстеше / и се на Бога моляше: / „Божне ле, вишний Господи!“ Нар. пес., Ив. Вазов, К. Величков, БХ II, 220. Кога булките викнеха, / до небе глас са чуваше: / или е язък, божне ле, / за наште дребни дечица, / къпани, недокъпани, / повити, недоповити! Нар. пес., СбГЯ, 34-35.

БОЖУ`Р м. 1. Многогодишно тревисто, по-рядко храстовидно, градинско или диво растение с едри, най-често яркочервени, а също и бели или розови цветове, което цъфти през пролетта. Paeonia officinalis. В тая градина биле кьошкове, .., чудни разкошни трендафили, разноцветни георгини, лалета, божури. Л. Каравелов, Съч. II, 125. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян, след това с кокичето, после с жълтозеления кукуряк и най-сетне с кървавочервения божур. Д. Казасов, ВП, 28. Ние опустошавахме градините, късахме и отнасяхме люлеки, картопи, божури, чемшири, трендафили. Ив. Вазов, ИСМ, 76. Беше млада, дивна беше / в тънкоткания сукман, / над ушето й пламтеше руж божур в зори набран. О. Орлинов, П, 99. — Поле се зеленей над вратнята отпред, / обсипано с цветя: кокиче, гороцвет, / желт смин, червен божур. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 13.

2. Диал. Див мак. — Прекръстили ме Пшеничната, защото съм приличал на узрял клас, .. — Ти приличаш повече на божур сред нива. Елин Пелин, Съч. II, 59.

◇ Хвърлям / хвърля (обирам / обера) божури. Диал. Изчервявам се много, обикн. от силно смущение или срам. Големият ми брат, какъвто си е и до сега шегобия, като знаеше, че ме е срам, все с това ме сърдеше: „Ние наша Злата на еди-кого си ще я дадем, той й взел вчера китката“, пък аз — божури хвърлям и — бяж вън. Ц. Гинчев, ГК, 136.

Червен (ален) като божур. Ярко червен. Лицето й отведнъж се промени, стана червено като божур. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Ядох любеница .. студена като лед, червена като божур. А. Каралийчев, СР, 19.

БОЖУ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят на червен божур; божуров. Мария не я [Тодора] усети, не я забеляза, тъй беше се втренчила в божуреното лице на детето си. К. Петканов, БД, 113. По равнината цветна / се гонят надалеч разтирени деца. / Как греят пълните божурени лица! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 88.

БОЖУ`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който прилича на божур.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖУ`РЕЦ, мн. няма, м. Остар и диал. Умал. от божур.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЖУ`РИЩЕ, мн. -а, ср. Място, обрасло с божур. Дядо Никола навлезе в божурището, спря се и се загледа усмихнат в цъфналия божур. К. Петканов, ОБ, 127.

БОЖУ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до божур. Божурови листа. Божурови стъбла.

2. Който има цвят на червен божур; божурен. Замфирица кипна. Лицето й доби нов цвят: божуров. Ив. Вазов, Съч. XXV, 61.

БОЖУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от божур. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ..; / ту братя и сестрици, / ..; / ту русокъдра дружка .. и две очи засмени, / и две странички нежни — божурчета червени. П. К. Яворов, Съч. I, 18.

БОЗА` ж. 1. Само ед. Слабоалкохолно гъсто питие с възсладък или възкисел вкус, което се приготвя обикн. от просено брашно. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .. захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Както вървеше, видя насреща Димчето бозаджията, наместил върху главата си една голяма кръгла табла .. Едната му ръка държеше ведрото с бозата, а другата — гюмчето с водата. А. Каралийчев, TP, 25.

2. Количеството от това питие, което се вмества, съдържа в една чаша. След дълго колебание чичо Сава изпи една боза, намръщи се и каза: — Моята крушова по` я бива от вашата боза .. Вкиснала се е! К. Калчев, ПИЖ, 177-178. Часът е осем, ще се отбие да пие една боза в сладкарничката и хайде — вкъщи. Р. Балабанов, ТБК, 28. Изпих две бози.

3. Само ед. Диал. Храна за добитъка, приготвена от брашно, разбъркано с вода; скроб. Нея я [млечната крава] храним отделно, по специална разкладка; много обича да пие боза от ярма — обясни Пашон. Б. Обретенов, С, 78.

— Тур. boza.

БО`ЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Бозов. Боян беше се поправил, беше облечен в бозави войнишки дрехи, обшити със зелени гайтани, и караше чер охранен кон. Ил. Волен, ДД, 152. И още тая пъстра кавалкада не изминала, започна керван от мулета, натоварени с аба и гайтани; край тях подвикваха облечени в бозави потури балканджии-българи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаечни дрехи. Ал. Константинов, БГ, 19.

◇ Бозав човек. Диал. Човек с прошарени коси (Н. Геров, РБЯ).

БОЗАДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бозаджия.

2. Жена на бозаджия.

БОЗАДЖИ`ЙНИЦА ж. Заведение, в което се продават боза, халва и различни сладкарски изделия. Всъщност това беше малка селска бозаджийница, която селяните не знам защо наричаха кафене. Тук се продаваха някакви спечени сладкиши, донесени отпреди месеци от града, но кафе не се правеше. Ст. Даскалов, БМ, 57. Тъй си ходи на своеволие из селото бай Филчо Бездокачението и работа не похваща… По цял ден из кафенетата, в бозаджийниците, при ковачите, или около общината се върти и се` гледа кьораво да падне. Чудомир, Избр. пр, 85. Не ходеше по кръчми, а седеше в бозаджийницата. Г. Белев, ПЕМ, 67.

БОЗАДЖИ`ЙНИЧКА ж. Умал. от бозаджийница; малка бозаджийница. — Ето, — мислеше той, — днеска продавам ледено, утре виж, че съм отворил бозаджийничка, а по` у другиден, че държа бакалница. Р, 1927, бр. 257, 1.

БОЗАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до боза и до бозаджия. От досега запазените писмени паметници за нашето еснафство най-стар е тефтерът на Софийското крояческо дружество от 1807 година, .. законът за бозаджийския еснаф в Панагюрище от 1866 година. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 45-46. — Хооо! Добре ми дошел, бе юнак! Добре ми дошел. Какво тъй ти се е зачервила главата като бозаджийска стомна? Чудомир, Избр. пр.,* 1987. А по-младите натоварят кола с просо и идат в някои ближни градове, отварят там бозаджийски дюген. Китка, 1886, кн. 14, 15. Бозаджийски гюм.

БОЗАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бозаджия.

БОЗАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бозаджия; млад бозаджия.

БОЗАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бозаджийство. — Долен ли? — казал бащата. — Я питай чина си Веля, долен занаят ли е бозаджилъка? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 32.

БОЗАДЖИ`Я, -и`ята и (остар.) -и`ят, мн. -и`и, м. Човек, който произвежда или продава боза. Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно. П. Спасов, ХлХ, 84. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .. захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии .. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.

◇ Халваджия<та> за бозаджия<та>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. — Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях… Халваджията за бозаджията… К. Калчев, СР, 166.

— От тур. bozacı.

БОЗА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Рядко. Който се отнася до бозайник. Мечката е най-едрото бозайно животно из нашите гори. П. Петков, СП, 55. Най-едрият представител на сухоземната бозайна фауна е слонът. К, 190З, кн. 9, 30.

БОЗА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ, от бозая и от бозая се; сучене. Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозаене. ОБ,* X кл.,* 56.

БО`ЗАЙ, -а`ят, -а`я, мн. -а`и, м. Диал. Бъз1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЗА`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни, които раждат малките си живи и ги кърмят с мляко; млекопитаещи. Mammalia. При бозайниците ние си служим с имена като „тревопасни“, „хищници“, „насекомоядни“, .. и т. н., за да означим някои от разредите, на които те са подразделени. М. Йосифов, НСН, 25-26. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, леопарди, чакали, златки, белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135.

2. Всяко отделно животно от този клас. Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Е. Манов, БГ, 198. Котката е бозайник.

3. Остар. и диал. Дете, което още бозае; кърмаче, сукалче. — Та то всичко полудяло: от старци до бозайници, — помисли си той. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Болник тук капнал от умора / край пътя свил се. Там до глог / бозайник писнал е .. Да чува бог! К. Христов, ЧБ, 20.

БОЗА`ЙНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което още бозае, суче; кърмаче, сукалче. Жена му се разболя и умря .. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. III, 288. На гърба им, увити като пашкули, спят бозайничета: мохамеданки от околните махали са дошли рано-рано на пазар. Н. Стефанова, РП, 124.

2. Малко животно, което още бозае; сукалче. На много места агнета-бозайничета се колят за месо, но това не е правилно. Г. Ралчев, ДМЖ, 27. И яренца, бозайничета, млечице се насукали, на плет се възкачили и с рожета се мушет. Д. Манчев, БЕ I, 35.

БОЗА`ЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бозайник.

БОЗАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Само ед. Трева са`дина. — Вижте каква трева има тук, .. — Суха е, а пък каква е гъста .. Тя не отиваше нагоре, не стърчаха от нея стъбла, а беше на гнезда на гнезда, гъста, едра и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. — Таз трева са казва бозалък .. Много е добра за добитъка. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. И всичко там е, както си беше, пътеките от излъскан варовик, скалистият заоблен връх, изоставените ниви, сраснали с бозалък, и непреходимият букак от тях надолу. Н. Хайтов, ШГ, 208. Приседна встрани на пътеката, върху редкия зелен бозалък. К. Колев, ТЕ, 63.

2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук.

— Тур. bozalık.

БОЗА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. и непрех. За кърмаче или за малко животно — смуча мляко от женска гръд или от бозка, от виме; суча. Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин, Съч. I, 187. Вълко хвана козата за рогата, а Янко тикна муцунката на сърнето във вимето й. Отначало малкото се отказваше да бозае, но след няколко опита* подуши миризмата на млякото и захапа вимето. Ем. Станев, ПЕГ, 107. Само едно [агънце] се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае. И. Волен, БХ, 82. Често ся случва детето да повръща повечето мляко, что е бозало. Й. Груев,* КН7 (превод), 65. Той, ми йе, либе, юначен / а ази, либе, два пъти; / бяло е мляко той бозал, / той бозал както и азе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158. бозая се страд.

◇ Бозая от две майки. Разг. Ползувам облаги от две места.

БО`ЗВАМ, -аш, несв.; бо`зна, -еш, мин. св. бо`зна`х, св., прех. и непрех. Бозая малко, веднъж или на няколко пъти. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. — И то да си бозне своето, па и майка му да се поразпуща, не я какво е спечено вимето й, като главина на точило! Ст. Даскалов, СЛ, 143. А майката сяка, че то плаче от глад, та пак го кани и сили с нянка; детето я хване, бозне няколко минути и с това ся поукроти. Й. Груев, КН7 (превод), 63. бозвам се, бозна се страд.

БО`ЗВАНЕ ср.* Остар. и диал. Отгл. същ. от бозвам и от бозвам се.

БОЗГУ`Н неизм. прил. Простонар. 1. Размирен, смутен. Га било бозгун година, / тогайв съм била мънинка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 59. Търти народа да бяга / през таа бозгун година. Нар. пес., СбНУ XLVII, 73.

2. Като същ. м. Смутно време, размирица, бозгунлук. Черкезите бяха същински вълци .. Тия кучета бяха особено побеснели по време на бозгуна .. На големи тайфи черкезите кръстосваха вредом по селата и плячкосваха всичко. П. Росен, ВПШ, 40-44-45. А на други разправяла, че го намерила в бозгуна, е! — преди петнайсет години, когато пак тъй бягали от тези кърджалии, дано по кърищата да измрат кръвниците! Й. Йовков, СЛ, 136. — Я затуй съм дошел у София. Да я спася… Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти .. Земята щеше да се разтвори и сви да погълне .. Ив. Карановски, Разк.* I, 189.

— От тур. bozgun ’разнебитен, разбит’.

БОЗГУНЛУ`К, мн. -ци, м. Простонар. Смутно време, размирица; бозгун. — Помниш ли бозгунлука! Ха-ха-ха… Щяха да те утрепят тогава, май с читаци… Хем с кавала в главата те бъхтаха… Нейсе, запуши я. Ц. Церковски, Съч. III, 238. Ой та тебя юнак Марко / .. / Не повниш ли, като беше / ургунлука бозгунлука, / че вървяха мало турци / .. / запалиха виша гора. Нар. пес., СбНУ XXVI, 77.

— От тур. bozgunluk ’поражение, разгром’.

БОЗДА`ВЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от боздавя и от боздавя се.

БОЗДА`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Поставям юзда на кон. Димо си конче седлави, седлави Дима боздави. / .. / На друго село ще иде. Нар. пес., СбВСт, 558. боздавя се страд.

БОЗДИ`САМ. Вж. боздисвам.

БОЗДИ`СВАМ, -аш, несв.; бозди`сам, -аш и бозди`ша, -еш, мин. св. бозди`сах, св., прех. Диал. Повреждам, съсипвам, развалям. Всички от селото деряха свините и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята .. Сега докато обръщаше в смаленото огнище огромното туловище на свинята, баджанакът му Иван каза: — Боздиса кожата! От тази кожа ставаха пет чанти… С. Северняк, ВСД, 94. Мама на Радка думаше: / — „Радке ле, мила на мама, / не са червисвай, б’ълисвай, / не си лицето боздисвай!“ Нар. пес., СбВСт, 598. боздисвам се, бозди`сам се и боздиша се страд.

БОЗДИ`СВАМ СЕ несв.; бозди`сам се и бозди`ша се св., непрех. Диал. Съсипвам се, развалям се, повреждам се. „Спасе, тука ли си бре?“. „Тука съм, казва Спас, ето ме в мазето“ ..: „Много си се боздисал, бре Спасе, що работиха с тебе?“ .. Нощеска не бил тука, .., пак го турили в едно мазе, не можел ни да седне, ни па можел прав да стои. Цяла нощ бил на един крак.“ Н. Христозов, ПД, 58.

— От тур. bozmak.

БОЗДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от боздисвам и от боздисвам се; повреждане, съсипване, разваляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЗДИ`ША. Вж. боздисвам.

БОЗДУГА`Н м. Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой. Нозете им [на варварите], с оголени колена, обути в сандали от лико, висяха надолу без стремена .. Върху лявото бедро всеки носеше меч и малък боздуган с остри шипове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146-147. Нож и пищови бяха затъкнати в пояса на всеки един, но имаше и оръжия, които сякаш не бяха за война, а за сеч и за убийства: старовремешни алебарди с широки остриета като на сатъри, железни куки, боздугани, къси и дълги брадви. Й. Йовков, СЛ, 118-119. По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани. Ив. Вазов, Съч. XIV, 53. Почернелите мъже дигнаха нагоре оръжието си: лъковете, мечовете, боздуганите, копията, мотиките и секирите. А. Каралийчев, В, 119.

— От тур. bozdoğan.

БО`ЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозав. А масите, отсам входа, — хората от другата половина посетители — бяха все голобради, в бозеви куртки, с дигнати на теме каскети. А. Страшимиров, Съч. V, 190. Облечени в чисти ризи, с бозеви потури, препасани с червени и морави пояси, избръснати, те седяха един до друг по пейките и столовете, пиеха ракия и вино и приказваха. К. Петканов, МЗК, 278. В това време излезе из тълпата един четирийсет годишен турчин с бяло джубе и с бозев каук. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Ило излезе на двора .. Той току-що беше се измъкнал от леглото, загърнат с изтъркано палто от груб бозев шаек. Г. Караславов, Т, 56.

БО`ЗИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозиняв. С бозинови потури, .., нещастният бе климнал, .. бледното си и измъчено лице. К. Величков, ПССъч. I, 30.

БОЗИНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който по цвят се доближава, прилича на бозовия; бозляв, бозинов, възбозов. Огънал се в отънялото си палтенце и бозинявите потурки, и зиморничаво потропваше с крака. Д. Бозаков, ДС, 52.

БОЗИ`ЦА ж. Умал. гальов. от боза. „Боза, сладка бозица“ — проточено канеше албанец-бозаджия. Гр. Угаров, ПСЗ, 51. — Ти, синко, си купувай по-честичко бозица, а понякога и шербетец. А. Каралийчев, ТР, 172.

БО`ЗИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Детска играчка; бъзова пушкалка, бозовица.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БО`ЗКА ж. 1. Млечен орган у женско бозайно животно; цицка. Стрина Денка я [кравата] доеше и сутрин, и вечер, оставяше по две бозки за телето и пак пълнеше черния голям котлак. Ил. Волен, БХ, 33. Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета, пъргави и луди, прескачаха като сърнета оградата .. Караше се на Гена, ако не им остави по две бозки да бозаят! Като се върнеше с бялото котле, издоила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръщаше* тя кисело, а той я гледаше подозрително. Ст. Даскалов, БМ, 267.

2. Простонар. Женска гръд или зърно на гръд; гърда, нянка, цицка. Аз с него от една бозка съм цицицал, от дете още все заедно и залъка си дели той с мене. Д. Талев, С II, 99.

◇ Дете на бозка. Простонар. Кърмаче. А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, беззащитни бащи, слаби майки, дечица на бозка или в утробата още. Ив. Вазов, БМ II, 34.

БОЗЛУ`К, мн. -ци, м. Диал. Бозалък (във 2 знач.) Нека изорат най-напред голямата нива на бозлука. Й. Йовков, ЧКГ, 108. Няколко големи салкъма от близките лозя хвърляха дълги черни сенки по бозлука. СбАСЕП, 325.

БО`ЗЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозиняв. — Здраве да е .. —Думаше си честичко и, като си крехнеше бозлявото калпаче, ходи пак подир колата. Ил. Блъсков, ЗК, 128-129.

БО`ЗНА. Вж. бозвам.

БО`ЗНА частица. Остар. и диал. Само в съчет. с въпрос, местоим. и наречия (какъв, колко, къде, кога, що и под.). За изразяване на несигурност, неизвестност. Понякога не вижда, не дочува, / и бозна де по цели дни из къщи / се дява. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. Тъмно край тъмният Етър пред тях / бозна що шепнат ракити… П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. — Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му са бялнаха ръкавите към Черешица. Н. Хайтов, ПП, 94.

◇ Бозна какво. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикн. незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо или нещо незначително, лошо, неприятно; кой знае какво. Всички я гледаха изпод вежди, като че всеки бозна какво знаеше за нея. П. Тодоров, И I, 94. Не е бозна какво станало.

Бозна какъв. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, много добър или незначителен, некачествен. Па и печалбата на Станчо не е бозна каква. Т. Влайков, Съч. II, 60. Аз са считах за щастлив, като че бозна какво имане бях придобил, защото можах да намеря най-после разковничето на толкова въпроси, които ме вълнуваха от по-напред. З. Стоянов, ЗБВ I, 111. Да се даде благотворително представление не е бозна каква работа. Хр. Смирненски, Съч. III, 11. — Ела де, поотбий се, .., нямаш бозна за каква работа да бързаш. Ил. Блъсков, TCP, 6. Одумваха я като че е бозна каква.

Бозна колко. В отриц. изреч. или изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За количество, което обикн. незаслужено се преувеличава — много, толкова много. Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далеч. Ив. Вазов, Съч. XVI, 74. Не струва бозна колко.

Бозна къде. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че ли, сякаш. 1. За място, което обикн. незаслужено се схваща като отдалечено — много далече. Остани по-докъсно, не живееш бозна къде, че да се безпокоиш. 2. На много добро или лошо място, в много добра или лоша среда. Като че ли си расъл бозна къде, че все си недоволен.

Бозна що. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. 1. За качество — бозна какъв. Филмът не е бозна що, че да съжаляваш, че не си го видял. 2. За лице, предмет или действие — бозна какво. Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят двойни вреди: едно, препоръчваният с този начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват. Н. Бончев, Съч. I, 140. Не смятай, че си извършил бозна що.

БО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сиво-бежов. Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка. В. Геновска, СГ, 241. Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчетата си. Д. Спространов, С, 142. Нашите местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна, .., предимно черна, бозова и по-рядко сива. Г. Ралчев, ДМЖ I, 14.

— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо`зав (разг.), бо`зев, бо`зяв (диал.).

БОЗОВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на боза. Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозоварите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра. ВН, 1958, бр. 2284, 2.

БОЗОВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до производство или до производител на боза. Бозоварна фабрика.

БО`ЗОВИЦА ж. Диал. Бозище. Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кречанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.

БОЗУ`К неизм. прил. Диал. Развален, повреден. Работата му е бозук. Н. Геров, РБЯ I, 60.

БОЗУЩИ`САМ. Вж. бозущисвам.

БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, несв.; бозущи`сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, мин. св. бозущи`сах, св., прех. Диал. Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущиша се страд. и взаим.

БОЗУЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бозущисвам и от бозущисвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам.

БО`ЗЧИЦА ж. Разг. Умал. от бозка. Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш. Ил. Волен, МДС, 196.

БО`ЗЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозев. В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк. Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. А тия с бозявите потури и бозявите абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Пътищата, коловозите се разкаляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода. Кр. Григоров, И, 118.

БОИ`Л м. Истор. Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула. А. Каралийчев, ПС III, 63. Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Есхач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред. Й. Вълчев, СКН, 161.

— Първобълг.

БОИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на боил или е свързан с боил. Той [Ондуракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове. А. Гуляшки, ЗВ, 344.

2. Който се състои от боили. — В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала боилска сган. В. Марковски, ПЗ, 179.

БОИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство. А. Гуляшки, ЗВ, 416.

2. Състояние, положение, власт на боил. — Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си! А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.

БОИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Боище. Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища. Г. С. Раковски, БВВ, 59.

БО`ИН м. Остар. Во`ин. Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню. Хр. Павлович, Ц, 44.

БОИ`ЧКА ж. 1. Умал. от боя. Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена. Ив. Остриков, ОП, 38. После приклекнат в шанеца, .., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот. Ст. Даскалов, СД, 246.

2. Обикн. мн. Малки цветни моливи за рисуване. С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море. Л. Галина, Л, 75. Нови боички.

БОИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Бойно поле, полесражение. Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки, .. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени. Д. Талев, ГЧ, 478.

БОЙ1, бо`ят, бо`я, мн. боеве` и (остар. и диал.) бойо`ве, след числ. бо`я, м. 1. Само ед. Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво… Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой. А. Каралийчев, TP, 113. Гурко беше заявил, че като го хване, ще го нареже на сто парчета .. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем. Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага. Ил. Блъсков, ПБ III, 31. Бой се забравя, дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. Детето яде бой. • Нар.-поет. Бой бия някого. Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият /по бели ръце, по равна снага? Нар. пес., СбБрМ, 194.

2. Сбиване между двама или повече души. Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой. Елин Пелин, Съч. II, 120. Вчера сърненци и бистричани щяха да се избият. Голям бой беше. Й. Йовков, ВАХ, 66. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше допряла работата. Чудомир, Избр. пр.,* 118. Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е стигало… Кр. Григоров, Н, 136. Ченгел село е един чейрек далеч от града .., а какво става там? Ката ден по кръчмите боеве, кавги, дори и пуквание на глави. Ил. Блъсков, КУ, 24.

3. В съчет. с предл. с. При игри, забавления — замеряне с нещо. Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки. М. Кремен, СС, 69. В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди. К. Константинов, ПЗ, 99. Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети. Хр. Смирненски, Съч. II, 21.

4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. На север заечаха топовни гърмежи, започнаха се боеве към Черна, Дряново и Градско. Й. Йовков, Разк. I, 211. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа. Хр. Ботев, Съч. I, 16. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. В времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На бой всички не умират и всички юнаци не биват. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Влизам в бой. Въздушен бой. Морски бой. Настъпателен бой. Отбранителен бой. Ръкопашен бой. Неравен бой. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия. Нар. пес., Христом. ВВ II, 122. // Остар. Война. Ний ще дигнем бой с гърците, ще земем Цариград. В. Друмев, И, 25. Юнашки народе, някога си господар на сичкият свят, .. сега си ограничен само на единът Иберийски полуостров, па и на него гражданският бой опустошава полетата. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1,* 2. Рано или късно трябваше да избухне бой със Сърбия. Т. Шишков, ИБН, 248. Италия отвори бой., против Австрия с цел да освободи единородците си от немските ръце. Г. Бенев, Лет., 1873, 118.

5. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой. Сл. Трънски, Н, 564.

◇ Диря си (търся си, прося си) боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нещо нередно, с което сам ставам причина да бъда наказан. Ораторът започна да изброява престъпленията на новата власт, извършени за по-малко от три месеца .. — Дрънка си — каза изведнъж Кидерев .. Търсят си боя — проломоти той. Г. Караславов, ОХ III, 377-378. Може ли насилствено да си просиш боя? Л. Петков, ГЦ, 94-95.

За бой! Военна команда, при която изпълняващият заема положение за стрелба.

Правя си устата като габровец за бой. Разг. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая.

БОЙ2, бо`ят, бо`я, мн. бо`еве, след числ. бо`я, м. Простонар. 1. Височина на човек или животно; ръст. Леля Гена беше среден бой. Т. Влайков, Съч. II, 4. Ръжта е висока колкото боя ми. Й. Йовков, ВАХ, 196. Тя [Сивуша] беше пъргава, стегната крава; на бой беше средна. Ил. Волен, МДС, 190. Боят му бил твърде висок; мустаките му биле дълги, руси и рунтави. Л. Каравелов, Съч. II, 84.

Прен. Възможности на човек. В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. В изкуството той не е способен да надхвърли своя собствен бой. Е. Каранфилов, Б III, 111. Кидерев не го обичаше, защото му се струваше, че Чомбазов се е възгордял не според боя си, защото търсеше не обикновените сдружени земеделци .., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, X IV, 209. Чак такива амбиции нямам. Аз си знам боя. Да завърша веднъж и да си гледам работата, стига ми. Ем. Манов, МПЛ, 283-284.

2. Обикн. в съчет. с човешки. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на среден човешки ръст. Над бейския яз .. се въздигаше един висок бряг до десет, петнадесет човешки боя над водата. Ц. Гинчев, ГК, 288. Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова. Г. Караславов, ОХ I, 379. Той издигна в Ряховец кула, висока дванадесет човешки боя. А. Каралийчев, В, 148. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща .. с кладенец, дълбок няколко боя, в който се страхувахме да погледнем. К. Константинов, ППГ, 50. Дори и днес имаме по-ясна представа за известно нещо, ако ни кажат, че то било толкова боя (ръста) високо, толкова лакътя дълго или толкова крачки далече. А. Дамянов, ЖС, 27.

3. Остар. Тяло, снага, стан. Струваше ми се да нямам право да я намирам грозна и принуден бях да се съглася, че чертите й и боят й не се лишаваха нити от хубост, нити от редовност. Др. Цанков, ТМ, (превод), 67. Бойт му горд и едър. Ст. Ботьов,* К (превод), 4.

— Тур. boy.

БО`ЙКО нареч. 1. Войнствено. Алипи Ристанкин .. веднага си затананика някаква песен. Отначало тихо, кротичко, а след малко се разпя .. високо, бойко и заканително. Д. Калфов, СбСт, 38. И старецът изглеждаше възбуден. Кучетата го дразнеха, настройваха го бойко, както тръбата настройва бойния кон. Ем. Станев, ЯГ, 24.

2. Смело, уверено, решително. Той закрачи още по-бойко по калдъръмения път. Ст. Дичев, ЗС I, 505. — Винаги с интерес съм слушал разказите на Емил за вас и за работата ви — каза третият и бойко пристъпи към Костакев, без да чака Емил да го представи. X. Русев, ПЗ, 34. — Другари! — каза тя бойко, като се изправи. — Ние всички чухме доклада на нашия председател, в който така ясно бе описана нечестната постъпка на Людмил Донев. П. Льочев, ПБП, 16.

БО`ЙКОСТ, -тта`*, мн. няма, ж. Качество или проява на боек. При една жива фантазия и смел полет, той съединява яркостта на формата, бойкостта на фразата, леснотията на техническото владение на стиха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 63. Според Кондарев клубовете се превръщаха на места, дето революционната бойкост, вместо да се засилва, се удавя в теоретизации. Ем. Станев, ИК I, 77.

БОЙКО`Т, мн. няма, м. Начин на политическа и икономическа борба, който се състои в отказ от извършване на определено действие или в прекратяване на взаимоотношенията с лице, организация или държава в знак на протест, за да им се нанесе материална или морална щета или да се провали някакво мероприятие. Предстояха избори за Велико народно събрание, което щеше да изработи нова конституция. След несполучливия бойкот миналата есен опозицията се готвеше този път да даде бой и къщата на Калючеви отново стана място на съвещания. Ем. Манов, ДСР, 364. При пълно единодушие обявяваме бойкот на в-к „Пробуждане“ дотогава, докато му се даде идеен облик, в духа на нашите разбирания. Раб., 1932, бр. 31, 3. Правя бойкот. Икономически бойкот.

— Англ. boycott от собств.

БОЙКОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя, провеждам бойкот. Ние ще бойкотираме това събрание .., ще изненадаме противника и ще изберем ново, наше настоятелство. А. Гуляшки, Л, 379.* Снощи в театър „А. Сладкаров“ студентите юристи от последния курс, които бойкотираха писменните изпити, устроиха публично събрание. Пл. 1934, бр. 1577, 1. Опозицията бойкотира парламентарните избори, бойкотирам се страд. Между работниците почна брожение. Някои подканяха открито да се бойкотират премиите. Д. Димов, Т, 83.

БОЙКОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бойкотирам и от бойкотирам се. Някои писатели агитираха за бойкотиране на отчетно-годишното събрание.

БО`ЙЛЕР м. 1. Специален апарат с форма на цилиндричен съд, скачен с водопроводна мрежа, в който чрез електрически ток, газ и др. се загрява вода за домакински нужди. Кухнята имаше бели фаянсови плочки над печката и умивалника, имаше и бойлер, оставен от бившите собственици. Ем. Манов, ДСР, 349. Дълго шумя водата в тръбите, бръмчаха отворените кранове на бойлера. А. Гуляшки, Л, 262. Електрически бойлер.

2. Техн. Топлообменен апарат за загряване на вода с помощта на гореща вода или водна пара. Използуването на вътрешната енергия на водната пара при парните турбини може да се увеличи, като част от отработената пара се отвежда в специален съд, наречен подгревател или бойлер, в който парата нагрява вода. Физ. X кл, 1965, 54.

— От англ. boiler.

БО`ЙЛЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Бойлеров. Бойлерна уредба.

БО`ЙЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бойлер; бойлерен. Бойлерова тръба. Бойлеров нагревател.

БОЙЛИ`ЙКА1 ж. Само в съчет.: Пушка бойлийка. Нар.-поет. Пушка бойлия. — За свободата днес трябват здрави ръце и пушка бойлийка. Д. Немиров, Б, 52. Хайде да въстанем / със пушка бойлийка*, / па да изсечеме / що ни братец мъчи. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. СбГЯ, 15. Индже войвода говори: — Я слегни, Коле, по-доле / да ми събереш дружина / със тънки пушки бойлийки, / със остри сабли френгии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 406.

БОЙЛИ`ЙКА2 ж. Само в съчет.: Фидан бойлийка. Нар.-поет. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Ако оздрава, аз съм негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мъничката, най-хубавката! Нар. пес., СБНУ XLVI, 90.

БОЙЛИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Само в съчет.: Фидан бойлийче. Нар.-поет. Гальов. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Момиче фидан бойлийче, / защо си толко убаво? Нар. пес., СбНУ XIV, 28.

БОЙЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Нар.-поет. Висок, голям. Каква е нива бойлия, / какви са снопи легнали .. / Не било снопи легнали, / най било хора изклани. Нар. пес.,* СбВСТ, 11.

◇ Пушка бойлия. Нар.-поет. Пушка, която е с дълга цев и има точна и далечна стрелба; пушка бойлийка. Стоян мама си думаше: / „Майно ле, стара майчице! / .. / Имам ли сабя френгия / и дълга пушка бойлия? СбБр М, 114. Ала пушките, дългите бойлии пушки, които бият тъй вярно и отдалече, те не достигаха… Д. Рачев, СС, 123. Да бяха огън елмази / твоите черни очици… / Мяна бих сторил мило за драго / пушка бойлия, .. / турци да бия! П. К. Яворов, Съч. I, 63.

— От тур. boylu ’висок, строен’.

БО`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и 3 знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки .. В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.

БО`ЙНИЦА ж. 1. Тесен отвор в зид на средновековна кула или укрепление, предназначен за наблюдение и стрелба. Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия бастиони господаруваха над столицата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. До тая сграда .. се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Прозорците [на конака] бяха на втория кат, първият кат беше построен от камък, с тесни бойници. А. Дончев, BP, 35. Върху най-горните площадки на кулите й [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.

2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост. Ст. Марков, ДБ, 416. И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули. Н. Райнов, ВДБ, 57. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.

3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха. П. К. Яворов, ХК, 153. През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици. Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. Сантименталното име на укрепената линия [„Маргит“] съвсем не отговаряше на озъбените с многобройни дула бункери .., на барикадираните с циментови бойници населени места. П. Вежинов, ЗЧР, 210. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници. Ст. Станчев, HP, 13.

БОЙНИ`ЦА, мн. няма, ж. Диал. Времето, когато рибите изхвърлят и оплождат хайвера си. На бойница ся лови лесно риба. H. Геров, РБЯ I, 61.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`ЙНИЦИ обикн. мн., ед. бо`йник*, м. 1. Специални израстъци в основата на рогата на елен, които са насочени напред и му служат за отбрана и нападение. Рогата им [на елените] пак се сплетоха, седефените саби се вмъкнаха между бойниците на едрия елен. Ем. Станев, ЯГ, 110.

2. Бивни на глиган.

БО`ЙНО. Рядко. Нареч. от боен; войнствено. Остроноско [таралежът] намаза раните си с кал, да спре кръвта. Винаги бойно настроен, той се готвеше и сега за борба. Ем. Станев, ПГВ, 44.

БОЙО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Боен. Българските патриоти правеха от своя страна всичко, щото да се опрат на гърците по всичките точки по тая широка бойовна линия. Св. Миларов, СЦТ, 188. Сега, каза поета, на върховний / на Ада вожд града ще видиш ти, / къде седят пълчища му бойовни. К. Величков, Ад (превод), 78.

БОЙО`ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Боец, воин. Ще да събереме бойовниците и на двете войски в Арджисовът дворец и там ще се посъветваме какво трябва да правим. Ст. Ботьов, К (превод), 181.

БОК1, бо`кът, бо`ка, мн. бо`кове, след числ. бо`ка, м. Остар. 1. Хълбок. Тук пред погледа изпъква някаква изблещена фигура .., по-нататък, подпрял ръка на бок, продава сербезлик някой Sonntagsreiter. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 380.

2. Страна на нещо. Приближи се той до една стара тръвна .. , подложи си лявата ръка на бока на тръвната. Ц. Гинчев, ГК, 23.

БОК2, бо`кът, бо`ка, мн. бо`кове, м. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни; врана`.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.

БОКА`Л м. Остар. Книж., сега поет. Голяма чаша обикн. за вино. Донесоха им [на офицерите] бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. В готварницата има: .. паници, похлупки (т. капаци), бокали. Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Обичам твойта зима люта, / .. / светликът и шумът на бала, / кипящото винд в бокала. Ив. Вазов, ИГП (превод), 95.

— Фр. bocal ’буркан’ през рус. бокал.

БОКЛАДИ`САМ. Вж. бокладисвам.

БОКЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; боклади`сам, -аш, св., прех. Диал. Замърсявам, развалям. Бокладиса работата. Н. Геров, РБЯ I, 61. бокладисвам се, бокладисам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОКЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бокладисвам и от бокладисвам се; разваляне.

БОКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица. Хайдук Неделко полегна / под тая сенка дебела, на тая тънка кошуля, / па пийе вино медено / сас тая златна боклия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 419.

БОКЛУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само ед. Събир. Отпадъци, прах и нечистотии на едно място; смет. Свини, пилци, всичко ровеше из боклука, пилееше го из двора. К. Петканов, СВ, 38. Тримата сополанковци .. изхвърлиха на бунището седем кофи боклук. И. Петров, ПР, 12. Боклукът от дребни абени парцалчета и всевъзможни други нечистотии са трупа зад вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. Малка мома брату двори мела, / двори мела и ги е помела, / изхвърлила боклук на бунище. Нар. пес., СбНУ XLIV, 479. Стар боклук като се запали, зле гори. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 130. Правя боклук. Кофа за боклук. // Ед. и мн. Ненужна, негодна за употреба вещ, предмет, нечистотия. Когато младият Гиелс .. излизал на бис, фашистите не могли да се удържат повече. Върху сцената полетели развалени яйца, разни боклуци. Кр. Кюлявков, СПП, 85. То не беше хляб, а смес от сламки, кочани от царевица и разни боклуци, които и кучетата не можеха да ядат. Ст. Марков, ДБ, 91. По градинката се валят боклуци — книжки, чашки от кафе, фасове.

2. Място, където се изхвърлят тези отпадъци; бунище. На връх боклука, там дето хвърлят пепелта от uзгqрелuя тезек, два вола се боричкат. Й. Йовков, АМГ, 9. — Отсечи въжето — извика беят на сеиза си — и изхвърлете това куче на боклука… Ц. Гинчев, ГК, 319. — А бе, като има човек късмет, на боклука да го хвърлят, пак му върви… Ст. Дичев, ЗС I, 82. Някакъв бедняк ходи от боклук на боклук и рови, търси нещо.

3. Прен. Разг. Пренебр. Нещо или някой, който е лишен от качества, стойност, ценност. Хубава стока ли ми карате или като тия преди вас, боклук… Сл. Македонски, ЕЗС, 58. Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Св. Минков, РТК, 113. Ако съм лош кундураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка .. и ме посечи. Д. Немиров, Б, 82. Неговата цел е да ни убеди, че ние сме нищо, боклук, че не сме хора, а само машини. Л. Стоянов, X, 20.

4. Само ед. Диал. Оборски тор; гюбре. Пиши ми засехте ли или имате още да сеете. На нивата в Гереня да хвърлите и малко боклук, защото е слабичка. Г. Караславов, ОХ I, 366. И зафана вече и самичек да работи с волове, да оре и сее, да кара боклук и дърва. Т. Влайков, Съч. II, 90.

◇ За боклука. Разг. Напълно негоден. — Ех, младото си е младо, сине — въздъхна дядо Тома. — А ние, старите, ние сме за боклука веке… Г. Караславов, Избр. съч. V, 186.

— Тур. bokluk. — Друга (диал.) форма: баклу`к.

БОКЛУКЧИ`ЙКА ж. Жена боклукчия.

БОКЛУКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до боклук или до боклукчия. На отстрещния тротоар .. една бабичка .. тършуваше из боклукчийските кофи, обираше остатъците от консервените кутии .. и ги слагаше в голямата си мушамена чанта. Г. Белев, КВА, 170. През нощта до ранни зори из пустите и мъртви улици на града скрибуцаха боклукчийските коли. Д. Спространов, С, 356.

БОКЛУКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Лице, чиято служба е да събира и извозва боклука, сметта от населено място. — Ако не ще бащиното си поприще — нека стане чиновник, адвокатин, доктор, орач, боклукчия. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. Из улиците гърмяха празни талиги и се чуваше звънецът на боклукчията. М. Кремен, СС, 38.

— От тур. boklukçu.

БОКЛУ`ЧА`, -и`ш, мин. св. боклу`чи`х, несв., непрех. Правя боклук, замърсявам.

БОКЛУ`ЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Боклучив. Децата наизскачат радостни, затичат по боклучавия двор .., заскачат и завикат. — Мамо — щърк! Елин Пелин, Съч. II, 8. Тя замислено разчесваше сплъстената боклучава вълна, отвреме-навреме си и приказваше нещо. Ил. Волен, РК,* 36.

БОКЛУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от боклук (в 1 и 2 знач.). Кехая вика сред село, / сред село до боклучето. Нар. пес., СбНУ XXII-ХХIII, 94. Събери всички боклучета от пода.

БОКЛУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, Прил. от боклук.

БОКЛУ`ЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боклук (в 1 и 4 знач.). И току ще видите, в който и да е час през деня, че всред двора се мярка Кондовица .. — върти очи наоколо и само гледа где ще зърне сламка, боклучец из кюшетата. Д. Немиров, Б, 32. Парица боклучец, без нея ни в лучец. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44.

БОКЛУЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има много боклук, смет; замърсен, нечист. Разградените и боклучиви дворища, червените керемидени покриви .., всичко, току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36.

2. Който е размесен с много ненужни, негодни за употреба вещества. — Аз дадох девет шиника [зърно], ама мойто беше боклучиво. Пък туй я го виж! Едното зърно. Ст. Марков, ДБ, 399. Пенкови нямаха нито грош. Войнишката помощ, която беше толкова малка и така нередовна, едва стигаше да купят дажбата боклучив хляб. П. Здравков, НД, 81.

БОКЛУ`ЧИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където се изхвърля боклукът, сметта; бунище, боклук.

БОКМАДЖА` ж. Диал. Възпаление на лимфните възли на шията вследствие на туберкулоза; скрофулоза.

— От тур. bogmaca ’коклюш’.

БОКО`Л м. Диал. Бъкел. Овчарчето донася бокол с вода и те жадно пият… К. Петканов, X, 153.

БОКС1, бо`ксът, бо`кса, мн. бо`ксове, след числ. бо`кса, м. 1. Само ед. Спорт. Вид спортна дисциплина — юмручна борба между двама състезатели по определени правила. Бай Михал бе извадил пред очите на слисаните нетърпеливци няколко чифта ръкавици, торба, стенна възглавница, подвижни топки и други тренировъчни уреди за бокс. Ал. Бабек, МЕ, 20. Навсякъде в културния свят жената излиза от своята досегашна затвореност и почва да взима по-живо участие във всички видове спорт, па даже и в грубия бокс. Р, 1927, бр. 240 и 241, 2.

2. Спорт. Команда на съдията за започване на боя, борбата.

3. Вид хладно оръжие, което се закрепва на юмрука и служи за нанасяне на удари. Опита се да се брани, но един бокс го удари във веждата и по лицето му струйна кръв. К. Петканов, В, 178. Дори му пукнали главата с железен бокс! А. Христофоров, О, 30. Той ходеше въоръжен като истински оръжеен склад. Два пистолета, бомби, кама, бокс. М. Гръбчева, ВИН, 109.

— Англ. box ’удар с ръка’.

БОКС2, бо`ксът, бо`кса, мн. бо`ксове, след числ. бо`кса, м. 1. Отделно помещение в учреждение, болница, жилище и др., което обикн. е с малки размери и има специално предназначение. — Микробе, колко ти дават? — Две стаи с бокс … — У, то дворец, бе! Ч. Шинов, ПВ, 27. Сградата ще бъде триетажна .. Зъболекарските кабинети ще бъдат разположени в отделни боксове. ВН, 1964, бр. 3872, 2. Болният беше отделен в специален бокс. Кухненски бокс.

2. Отделно помещение или оградено място в свинарник, обор и под., предназначено за едно животно или за групи животни, разпределени по възраст, големина и др. След няколко дни се получи утвърден план за строежа на фермата точно такъв, какъвто го искаше Нонка: подът на помещението дъсчен, а боксовете — по средата, за да може слънцето да* ги огрява през всяко време. И. Петров, НЛ, 52. Дядо Мишон услужливо притича към „бокса“, както наричаха отделните помещения на свинарника. Ст. Даскалов, СЛ, 535. Двамата отидоха в телчарника. Теленцата, като усетиха, че влезе стопанката, наподаваха муцуни през дупките на боксовете. В. Ченков, ПС, 35.

— Англ. box ’кутия, кабина’.

БОКС3, бо`ксът, бо`кса, мн. бо`ксове, след. числ. бо`кса, м. Автоматичен уред с грамофонни плочи, които могат да се слушат по избор, като се пусне монета и се натисне определен бутон; джубокс. На бялата покривка се появиха регали с бира, пържени картофи и кренвирши, боксът в дъното гръмна. Н. Антонов, ВОМ, 85. Около подножието на хълма са кръчмичките и ресторантчетата .. Свирят малки оркестри или музикални боксове, а вътре е така натъпкано, че не може да се разбере кои танцуват и кои се промъкват през навалицата. Пл, 1969, кн. 6, 88.

— Англ. box ’кутия’.

БОКС4, бо`ксът, бо`кса, мн. няма, м. Обработена с хромови соли телешка кожа, която има гладка лицева част и служи за направа на обувки, чанти и др. Голфът му беше здрав и чист. — Гошо обичаше да се конти, .. ала обувките му, плитички, от червен бокс, .. бяха съвсем скъсани. X. Русев, ПЗ, 287.

— Англ. box calf от собств.

БО`КСЕР1 м. Истор. Участник в народното антифеодално и антиимпериалистическо движение в Китай в края на XIX и началото на XX в. Почнало движение [в Китай] против завоевателите начело с тайната организация на боксерите. Ист. X кл. 165.

— Англ. boxer.

БО`КСЕР2 м. 1. Порода кафяво куче с гладка козина, подобна на булдог. 2. Куче от такава порода. Разхождам боксера.

— Англ. boxer.

БО`КСЕРКИ мн., ед. няма. 1. Вид къси мъжки спортни панталонки с широки крачоли. Боксерки марка „Адидас“.

2. Вид мъжки долни гащи с крачоли, обикн. цветни, с дължина като на тези панталонки. Мъжкото бельо — боксерки с фланелка или потник, е в актуалния сив и бял цвят. ВЖ, 2000, бр. 8, 13.

— От англ. boxer (shorts).

БО`КСЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, Истор. Прил. от боксер1. В 1899-1900 г. Германия взе най-активно участие при потушаването на антиимпериалистическото боксерско въстание в Китай. Ист. IX-X кл. 18.

БОКСИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех и непрех. Удрям с юмрук. Найден .., когато не можеше да улови, боксираше с такава сила, че пращаше топката чак до централната линия. А. Мандаджиев, ОШ, 18. Без много, много да избират / етични разни правила, / те почнаха да ни боксират / най-варварски „изза угла“. Хр. Радевски, Избр. пр II, 59.

БОКСИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Спорт. Бия се по правилата на бокса1 (в 1 знач.); боксувам се. Аз съм го учил да се боксира. И няма да го оставя, докато не го видя световен шампион! Ал. Бабек, МЕ, 58.

БОКСИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спорт. Отгл. същ. от боксирам и от боксирам се.

БОКСИ`Т м. Минер. Плътна минерална маса, основна руда за получаване на алуминий. В недрата на далматинската земя има богати залежи на боксит, от който се произвежда алуминий. Л. Мелнишки, ПП, 147.

— От фр. собств.

БОКСИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, Минер. Прил. от боксит. Бокситова пръст. Бокситови руди.

БО`КСОВ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс1 (в 1 знач.). На другия ден след ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари. Ал. Бабек, МЕ, 266. — Ама на вас за Йовчо ли ви е жал! Господи! Имайте предвид, че в боксовата школа е ял къде-къде повече бой на ден. Г. Друмев, УКР, 11. Боксова среща. Боксов отбор. Боксов сезон. Боксов шампион. Боксова зала. Боксов турнир. Боксови състезания. Боксови ръкавици.

БО`КСОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс2. Боксова преграда.

БО`КСОВ3, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс4. За миг му се стори, че вижда отново взводния си командир — тъничък, с нова жълта амуниция, с невероятно лъснати боксови ботуши. П. Вежинов, BP, 74.

БОКСОНИЕ`РА ж. Малко жилище, състоящо се от стая, кухненски бокс и сервизно помещение. Мачът сигурно е интересен — когато излизат от боксониерата, двамата чуват виковете на запалянковците от блока. В. Пламенов, ГШ, 34. Предпочитанията на купувачите са насочени към боксониери, гарсониери и едностайни апартаменти. ДТ, 1997, бр. 237, 5. Тук [в старческия дом] ни дадоха боксониера с голям балкон. НЖ, 1999, бр. 23, 5.

— От англ. box ’кутия; малко помещение’.

БОКСУ`ВАМ СЕ, -аш, се, несв., непрех. Рядко. Боксирам се. Когато наближихме Ню-Йорк, младежите се пробудиха и веднага почнаха физкултурни упражнения. Боксуваха се и си кюскаха главите като кочове. Г. Белев, КВА, 127.

БОКСЬО`Р м. Спортист, който се занимава с бокс, който се боксира. По едно време ниският боксьор се впусна напред, застана като че във въздуха и нанесе на противника си бързи странични удари с лявата си ръка. Ал. Бабек, МЕ, 20З. Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор. Д. Димов, Т, 100.

— Фр. boxeur.

БОКСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боксьор. Удареният изохка и с разкривено от яд лице тръгна към Чингис, но после изведнъж се спря. Гневното лице и боксьорските плещи на Чингис го разколебаха. Д. Димов, Т, 92. Боксьорският ринг е едничкото място, дето нещастната черна раса може да си отмъсти на белите за всички техни насилия и обиди. Св. Минков, ДА, 57. В късия врат на сержанта, в леко наведеното напред ниско чело и в счупения широк нос имаше нещо боксьорско. Б. Райнов, ДВ, 205. Боксьорски ръкавици.

БОЛ1, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. и (остар.) бол, -та`, мн. -и, ж. Остар., сега поет. Болка. Сърце, що бол изпита, / в рев, вопли търси лек. Ив. Вазов, БМ I, 179. Аз неведнъж небето с бол съм питал / за чужда скръб, за своя дял суров, / но никога, о майко на Спасител, / не съм вопил със толкова любов! Т. Траянов, Съч. III, 115. Голите стени, / .., дебнат само / да паднат въз глава — от бол / едвам усещана… П. К. Яворов, Съч. I, 56. Теб безсънна мъст разпъва. Нейде в твойта гръд стаена стене бол. В. Марковски, ПЗ, 217. По-ягки признаци при възпаленията, а именно телесен огън, червенина, отеци, болове и повреждания на правилното кръвотечение, ние можеме да видиме само на вънкашните части на тялото. Знан., 1875, бр. 8, 121.

БОЛ2, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. Диал. Болен човек; болник. Отхождам да наведа бол и да му занеса покана. Н. Геров, РБЯ I, 62.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЛ3, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. 1. Диал. Калем, присадник.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/861-880&oldid=2619“.