Речник на българския език/Том 1/801-820
е нападнала страната. Той вижда земята наклонена на една страна и как всички тичат към блатото на удоволствията и парите. К. Петканов, В, 243.
БЛА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Блатен.
◇ Блатска треска. Остар. Блатна треска. Установено е вече, че голяма част от заразителните болести в човека и в животните се дължи на паразити, принадлежащи ту към животното царство (както в крастата, в трихинозата, в маларията или в блатската треска и др.), ту към растенията. Пряп., 1903,* бр. 83, 2.
БЛА`ТЦЕ, мн., -а, ср. Умал. от блато. С каруца докарвали вода чак от Каралезката чешма и от блатце пиели хората да разквасят уста. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
БЛАТЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от блатясам като прил. За вода или наводнено място, яма и под. — който е застоял, покрит с жабуняк, зеленясал. Денят преваляше горещ и задушен. Блатясалата вода се изпаряваше бързо и вонеше. П. Здравков, НД, 31. Над нечистите ями и блатясалите канали се виеха рояци мухи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 285-286.
БЛАТЯ`САМ. Вж. блатясвам.
БЛАТЯ`СВАМ, -аш, несв.; блатя`сам, -аш, св., непрех. За вода или за място, покрито с вода — покривам се с жабуняк; зеленясвам. Към края на май Дунав се поукроти. Водите му престанаха да се покачват, застояваха се и започнаха бавно да спадат. Водата в града се избистри и блатяса. П. Здравков, НД, 28.
БЛАТЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от блатясвам; зеленясване.
БЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Бледен. Станка, като стана булка, разцъфтя. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин, Съч. III, 136-137. Около кухнята ходеше нетърпеливо готвачът. Лицето му беше бледо, посърнало. Старият и опитен боец знаеше какво означава тоя бой. Ив. Мартинов, ПМ, 115. Високи стени обграждаха двора и градината на тая стара къща и само бледите лъчи на зимното слънце проникваха под нейните стрехи. Д. Талев, СК, 5. Във вагона беше станало почти тъмно. Само в края на коридора мъждукаше бледа светлина. Ал. Бабек, МЕ, 13. Имам съвсем бледа представа за това събитие. △ Характеристиката на героя е твърде бледа.
◇ Блед като мъртвец. Извънредно, много блед. — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 20.
Блед като платно. Много, съвсем блед. Преди надзирателите да отворят килията на Йордан, той вече беше станал. Бяха станали и неговите другари. Всички чакаха, бледи като платна, облещени, нетърпеливи. Г. Караславов, Т, 115.
БЛЕ`ДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бледен. Насреща от пазвата на Балкана се изтъркули бледавото есенно слънце. П. Тодоров, Ш II, 152. Една бърза руменина премина върху нейното бледаво лице. Ч, 1875, кн. 6, 274. Като е мома при майка, / тя бива бяла й червена / като петровка ябълка, / като се мома южени, / тя става желта и бледава. Нар. пес., СбВСт, 216.
БЛЕДАВИНА` ж. Остар. Бледност. Бледавина бе покрила лицето му и силите му ся виждаха изчерпани. П. Р. Славейков, ЦП II, 161. Потонната лампа, .., обливаше с нежна бледавина лицето й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15.
БЛЕ`ДАВО. Остар. Нареч. от бледав; бледо, бледно. Луната осветляваше от някъде бледаво околните стръмнини. Ив. Вазов, Съч. XI, 50.
БЛЕ`ДАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от бледав; бледност. Като фърли последен поглед на огледалото си, тя се видя съвсем изменена: руменият цвят беше заместен от бледавост. Ив. Вазов, Съч. IX, 156.
БЛЕ`ДЕН, -дна, -дно*, мн. -дни, прил. 1. За лице, чело, устни на човек или човек с такова лице — който е без естествена руменина, по-бял или жълтеникав; блед, безкръвен. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Момата се изправи, запъхтяна и бледна от вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 119. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Жената се усмихна. Тя беше се поободрила, на бледните й страни беше се появила малко червенинка, влажните й очи светеха повече. Й. Йовков, ЖС, 73. Бледни устни.
2. Който е слабо обагрен; блед, неярък. Никне по ливади / минзухарът бледен — / той е сред цветята / тъжен цвят последен. Ем. Попдимитров, ПМ, 33. В небесата къдрав плам / разпилява бледни рози. Н. Лилиев, Ст, 65. Тя има бледен цвят на лицето. △ Десенът на плата е в бледни тонове.
3. За светлина, сияние, лъчи и под. — който е без блясък; слаб, блед. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата й изпъчена гушка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Й. Йовков, АМГ, 24. На Въсток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов, БГ, 115. Бледните звездни зари пропълзяват в окопа. Л. Стоянов, X, 14. // Който свети със слаба, неярка светлина. През листето с тайнствена усмивка / надникне, скрий се бледната луна. К. Христов, ПВ, 46. Бледни звезди.4. Който е слабо очертан; неясен, блед. Еле най-сетне крака ни стъпи на равно поле, на равно поле Чепинско. От лява страна на склона се съзираше бледния силует на едно минаре. Ал. Константинов, Съч. I, 258. В далечината едва се виждат бледните очертания на планините. // Прен. Смътен, неотчетлив; блед. Бледен спомен. Бледни впечатления.
5. Прен. Който не изпъква с някакво ясно изразено качество или има слабо, незначително въздействие; неизразителен, блед. Как ми се виждат бледни думите сега, когато искам да предам онова чудно осветление, в което живеехме всички с чувствата си и с разсъдъка си! К. Величков, ПССъч. I, 17. Героите са обрисувани бледни, фабулата е неправдоподобна. Ив. Вазов, Съч. IX, 179.
◇ Бледен като мъртвец. Извънредно, много бледен. Той се крепеше на ръцете им [на братята], бледен като мъртвец. Елин Пелин, Съч. IV, 50-51.
Бледен като платно. Много, съвсем блед. Бай Пондьо влезе в канцеларията си бледен като платно и така безпомощно се огледа, че колегата му, .., се вторачи учудено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200.
БЛЕДИНА`, мн. няма, ж. Диал. Бледност. Изведнъж той пребледня, лицето му стана бяло като пешкира, .. Но бледината изчезна и бялото восъчно лице заля гъста, тъмновинена червенина. Д. Спространов, С, 18. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Г. Райчев,* Избр. съч. I, 207-208.
БЛЕ`ДИЧКО. Нареч. от бледичък.
БЛЕ`ДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Бледничък. Той също обърна поглед към дъщеря си — .. Много е бледичка, горката — въздъхна старият работник скръбно, — и не е дотам добре със здравето си. Д. Ангелов, ЖС, 93. Моята дъщеря Маргаритка е десетгодишно, синеоко и бледичко градско момиченце. П. Незнакомов, МА, 7.
БЛЕДНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бледнея.
БЛЕДНЕ`Я, -е`еш, мин. св. бледня`х, прич. мин. св. деят. бледня`л, -а, -о, мн. бледне`ли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно бледен, губя постепенно руменината си; побледнявам. Лицето й бледнееше все повече, та стана бяло и сякаш прозрачно. Д. Талев, ГЧ, 199. Той мълчеше. Хапеше устни и мислеше нещо .. Тя гледаше как той ту бледнееше, ту червенееше. М. Грубешлиева, ПП, 81. И Стайка милостиво гледаше Радиното лице, как се изменяваше и бледнееше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Ти не приличаш на себе си, Милке. Само бледнееш и от ден на ден все повече повяхваш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 417.
2. Губя постепенно основния си цвят, ставам по-бледен, по-светъл; избледнявам, побелявам. Призори небето започва леко да бледнее. То позеленява, като кората на току-що завързала петровка и постепенно смъква звездното си було. Настъпва утро. Кр. Кюлявков, СП, 25-26. Пропяха първи петли. Синкавите стъкла на прозорците почнаха да бледнеят, мракът в стаята се разреди. И. Петров, НЛ, 189. След всеки отминат връх цветовете на юг бледнееха, въздухът ставаше по-хладен. Д. Димов, Т, 649.
3. За светлина, сияние, лъчи и под. — видимо намалявам постепенно яркостта, блясъка си. Но ето че лека-полека светлината на електрическите глобуси започна да бледнее. Това бе първият признак в големия град, че скоро ще съмне. Ал. Бабек, МЕ, 148. // Постепенно започвам да излъчвам по-слаба, бледа светлина. През облак бледнее луна. Хр. Смирненски, Съч. III, 154. През дърветата небето на изток повече побеляваше, .., звездите бледнееха. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. През украсеното със скреж стъкло нахлува сива утринна светлина .. Лампата, провесена над стана, все повече бледнее и свети сякаш само на себе си… Ил. Волен, РК, 8. На небесният небосклон месецът още се белее, бледнее. Ст. Ботьов, К (превод), 20
4. Очертавам се слабо, неясно. Навън се сипва зората. Бледнеят хоризонтите. К. Калчев, ДНГ, 123. Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят / на слънцето последните зари. / Пред мен в вечерната мъгла бледнеят / къщя, брежища, хълмове, гори. К. Величков, ТР, 136. // Прен. За спомен, мисли и под. — губя силата си и постепенно се заличавам, постепенно ставам неясен, смътен; избледнявам. От ден на ден споменът за живота й с Петър започна да бледнее. И. Петров, НЛ, 226. Но ето, от час на час образът на Марженка бледнее все повече и повече в паметта ми. Д. Калфов, Избр. разк., 325.
5. Прен. Обикн. с предл. пред. Изглеждам по-незначителен, по-нищожен, въздействам много по-слабо в сравнение с нещо друго. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи, .., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, .., щото забравяш, че си в действителния мир. Как бледнеят пред туй величие картините на хиляда и една нощ! Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 53. Прав е бил Густав Криб, знаменитият шведски пътешественик, който .., пристига към края на XIX в. и в Петербург. Градът го така ентусиазира, че той го нарича „град-музей“ и прибавя, че всичко видено досега бледнее пред хубостите на тоя град. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 24-25. Да не говорим за зимата!… Студена и жестока. Бледнееха пред нея дори партизанските зими в планината. Ас. Станоев, П, 128. Чувството, че работя, че ще печеля пари и ще издържам бедния ни дом, беше толкова силно, че всичко друго бледнееше! А. Михайлов, ДШ, 76.
БЛЕДНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е малко бледен; възблед. Миловидни моми доста, но красиви ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Над тоя гроб стои млада жена, облечена в черни дрехи, кои показваха и правяха лицето й още по-бяло, бледникаво, тъговито и милозливо. Ил. Блъсков, ЗК, 3. А и месечинката в това време изплува иззади корията ясна и пълнолика и разля по всичката божа земя своите златисти зари, своята светлина мека и слаба инак, и бледникава, ала заедно с това и упоителна, и мила, и прекрасна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 108.
БЛЕДНИКАВИНА` ж. Остар. Бледност, бледина. Лицето му покриваше мъртвешка бледникавина. Ил. Блъсков, ЗК, 222.
БЛЕДНИНА` ж. Бледност. Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха. Г. Караславов, ОХ IV, 528. Той стопи се. Лицето му / бледнина покри го: / гаче болест, зла, неверна / Цека изсуши го. Ив. Вазов, Съч. IV, 27. Той гордо склопи очи уморени: / Лице му смъртна бледнина покри. К. Христов, Мис., 1894, кн. 6, 550. Придошлата Тополница, отразила бледнината на новия ден — втория ден на Революцията, — дъхаше свежест. Л. Стоянов, Б, 92.
БЛЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бледен; възбледен, бледичък. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб, с хлътнали очи и тънко вратле. К. Калчев, ПИЖ, 46. — Горката Аничка! Такава бледничка, няма капчица кръв. Й. Йовков, ОЧ, 105.
БЛЕ`ДНО. Нареч. от бледен (в 3, 4 и 5 знач.); бледо. Чакаше!… Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Знам, че бледно ще възпея / хубостта на тоя час, / че за тая епопея / треба Омир, Пушкин, Тас. Ив. Вазов, Съч. I, 81.
БЛЕ`ДНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: бледо-, напр.: бледнозелен, бледножълт и др.
БЛЕДНОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Бледолик. Когато вървиш из петербургските улици, често срещаш бледнолики стригани моми, с умно изражение в лицето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 161. Около знамето и бледноликий млад / войвода буйна се дружина бе веч сбрала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 136.
БЛЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от бледен; бледост, бледнина, бледнота. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупуваше непобедимо сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. Хубавото му лице бе весело и по него нямаше бледността на страха. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Смъртна бледност премина по лицето му, очите му гледаха вторачено и строго. Й. Йовков, Ж, 65-66. Върху клетите й мършави бузи се появи лека руменина, която веднага се замести с предишната мъртвешка бледност. Д. Димов, ОД, 34.
БЛЕДНОТА`, мн. няма, ж. Рядко. Бледност, бледост; бледнина.
БЛЕ`ДО нареч. 1. Едва доловимо; вяло, слабо. Тя никога не се смееше с висок глас, .. а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Елин Пелин, Съч. III, 18.
2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. — Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден .. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо. П. Вежинов, НС, 139. В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.
3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия, .. които ние съвсем бледо скицираме. Ст. Даскалов, СЛ,* 243.
БЛЕДО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: бледорозов, бледовиолетов, бледосин и др.
БЛЕДОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Малко блед, бледичък; възблед. След него идваше Стефан Стамболов заедно с висок широкоплещест, но малко бледоват мъж. В. Геновска, СГ, 243.
БЛЕДОЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък жълт цвят. Едра жена е леля Кина, но тялото й е отпуснато и безволево, а лицето й — бледожълто и подпухнало от ракия. В. Пламенов, ПА, 114.
2. Като същ. бледожълто ср. а) Неярък жълт цвят, неярка жълта боя. Димитър извади мекия калем и прерисува една жена .. Роклята на жената той покри с блед керемиден цвят, а лицето и ръцете — с бледожълто. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък жълт цвят. Обичам да нося бледожълто.
БЛЕДОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледа кожа. Аз крачех унило до плочника, измъчван от две тревожни мисли — ще се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря! С. Северняк, ИРЕ, 161.
БЛЕДОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бледо лице; бледнолик. Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък. Ив. Вазов, Съч. VI, 20. Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени. Д. Талев, С II, 237. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мустачки. А. Христофоров, А, 63. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език. Елин Пелин, Съч. V, 133.
БЛЕДОРЕЗЕДА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък резедав цвят. Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричастие и за мене. С. Северняк, ИРЕ, 350.
2. Като същ. бледорезедаво ср. а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. Обличам се в бледорезедаво.
БЛЕДОРО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък розов цвят. Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета / .. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. — / това са твоите владения. Ал. Шурбанов, TP, 5.
2. Като същ. бледорозово ср. а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово. СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. Днес е облечена в бледорозово.
БЛЕДОРУ`С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно. Д. Калфов, ПЮН, 139.
2. За човек — който е със светъл, белезникаворус цвят на косата си. Бледоруса девойка.
БЛЕ`ДОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от блед; бледност. Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице. Д. Талев, ПК, 405. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226.
БЛЕДОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бледо чело. Някъде в полето пей жътварка бледочела. В. Марковски, ПЗ, 370.
БЛЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от блея. Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата. Г. Райчев, ЗК, 219. Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози. Н. Хайтов, ШГ, 117.
БЛЕЙ, бле`ят, бле`я, мн. няма, м. Диал. Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари. А. Страшимиров, Съч. V, 349. Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо. Н. Попфилипов, РЛ, 53. Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село. П. Тодоров, И I, 28.
БЛЕ`ЙВАМ, -аш, несв.; бле`йна, -еш, мин. св. бле`йна`х, св., непрех. Почвам изведнъж да блея. Шествието се нагъна като огромна змия, .. Коне изцвилиха, агнета блейнаха… Б. Несторов, АР, 150. Като ще блейнат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго! К. Петканов, ЗлЗ, 157. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рожбица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219. Блейват агнетата в кошарата.
БЛЕ`ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блейвам.
БЛЕ`ЙДЪР м. Нов. 1. Обикн. мн. Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите блейдъри. ДТ, 1998, бр. 237, 12.
2. Човек, който кара такива кънки.
— Англ. blader.
БЛЕ`ЙЗЪР м. Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър. Отеч., 1978, кн. 7, 42. Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли. ВЖ, 1999, бр. 24, 6.
— Англ. blazer.
БЛЕ`ЙКА ж. Разг. Пренебр. Разсеян, несъсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена).
БЛЕ`ЙКАМ, -аш, несв., непрех. Гальов. Блея малко и слабо. Какви са тръви зелени, / какви са къри широки, / как скачат дребни телчици, / как блейкат малки теленца. Нар. пес., СбНУ XXVII, 167.
БЛЕ`ЙНА. Вж. блейвам.
БЛЕ`ЙНУВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Блейвам.
БЛЕ`ЙНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от блейнувам.
БЛЕ`КНА. Вж. бляквам.
БЛЕН м. Блян2.
БЛЕ`НДА ж. Приспособление към обектива на фотографски, микроскопен или рентгенов апарат за разширяване или стесняване на отвора, през който минават светлинните лъчи. — Добре-е… ще го фотографираме! Излезте вънка, пък аз ще си взема апарат .. Инженер Томов излиза от бараката с апарат, нагласява блендата и премерва разстоянието. Н. Хайтов, ШГ, 92-93. // Отворът, през който минават светлинните лъчи. Когато времето е слънчево, трябва да се снима с по-малка бленда.
— От нем. Blende.
БЛЕ`НДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бленда.
БЛЕ`НИ`КА ж. Диал. Растението блян2; попадийка.
БЛЕНОРЕ`Я ж. Мед. 1. Инфекциозно възпаление на очната лигавица, у човека придружено с болки и отделяне на воднист или гноен секрет; конюктивит.
2. Заболяване на половите органи, придружено с гнойно течение; гонорея, трипер.
— От гр. βλεννός ’слуз’ + ρέω ’тека’.
БЛЕНУ`ВАМ, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Унасям се в блянове; мечтая. Докато е самичък, реди и бленува — замайва се в бляновете си сам, а когато се изправи пред нея, свършват му се думите. П. Тодоров, И I, 92. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано, .. Той потъва в плътната сивота на едно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Св. Минков, РТК, 40. Кръщелница на византийска княгиня, мома с живо въображение, богата много, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 65. Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, .., ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209. И ето, в чудните, прекрасните дни на това минало аз виждам един образ… Аз го бленувам, аз го викам през моите тревожни сегашни сънища, аз го зова, за да ми донесе мъничко утеха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 419. Чемерни облаци плуват, / вихър развихрен ечи, / в сълзи горели очи / модри простори бленуват. Н. Лилиев, ЛП, 17.
2. Непрех. Остар. Говоря на сън или в унес при болезнено състояние; бленувам. Ивайло ..: Ето и свети Димитър на белия си кон препуска из небето… Видиш ли го? .. Тертер ..: Ивайло, ти си много възбуден .. Ивайло ..: Тъй аз бленувах на яве .. Ив. Вазов, Съч. XXI, 84. Правилен сън нощем се явяваше у мене само след крайно омаломощвание от пристъпите на кашлицата, но и тогава бленувах с висок глас и дрезгавината на последния ме будеше. Пряп., 1903, бр. 10, 3. Ако ли ся [болникът] заплесне или бленува и ся гърчи, добре е да му са турят зади ухото от 2 до 4 пиявици на дете, а на голям и до 10. Лет., 1874, 83. бленувам се страд.
БЛЕНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бленувам и от бленувам се; мечти. Думите за обич, за дом, за съпружески живот като че разръфаха сърцето на Саваков .. Любовта му към Анет, .. беше му навявала неведнъж подобни мисли и бленувания. Д. Ангелов, ЖС, 363. Той не усещаше как уморената му мисъл преминава в бленуване. Дъщерята на Марга заставаше току пред него, той чувствуваше близостта й. Й. Йовков, СЛ, 41. Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стряскаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103.
БЛЕСКАВИНА` ж. Рядко. Блясък, лъскавина. Той отвори очи, па пак замижа, заслепен от блескавината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. „Ах, колко се боя от грозний плам!“ — / Заохкало златото… / Чул пламъкът — и отговорил: „.. / И ако ти владееш днес блескавина и чистота, / едничък аз можах да ти го дам.“ Ст. Михайловски, СБ, 90.
— Друга (диал.) форма: блъскавина`.
БЛЕСКА`ВИЦА, ж. Диал. Светкавица. Тук чух, че запяха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот ..“ и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не тряскат .. а така само, блещят. М. Георгиев, Избр. разк., 110.
— Друга форма: блъска`вица.
БЛЕСКА`Ч м. Речна риба от семейство шаранови със сплеснато тяло, със светлосив или зеленикав гръб и сребристобели корем и страни; белица1. Alburnus alburnus. Добророман поклати глава .. — Аз съм здрав, какво ми е? .. А те са болни, стари .. Ала как да им отнема радостта да похапнат нещо топличко и сготвено, мрянка или пъстърва, или блескач?“ Ст. Загорчинов, ДП, 202.
БЛЕСНА. Вж. блясвам.
БЛЕ`СНУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Блясвам. На две места се видят по двама косаче, като престъпят мерно и полека. Техните коси се лъскат отвреме навреме срещу слънцето и блеснуват като сребърни ивици. Т. Влайков, БСК II, 174.
БЛЕСТЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от блестя. А у Любица повече се развиваха врождените наклонности за воля, суетно блестене и кокетство. Ив. Вазов, Н, 66. Блестене на слънцето.
БЛЕСТУ`НКА ж. Диал. Светулка. Тревожно трепкаха мъжките блестунки — тъй наричат тук светулките, — губеха се и пак светваха, диреха нещо и не го намираха. А. Дончев, BP, 210.
БЛЕСТЯ` , -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. блестя`л, -а, -о, мн. блесте`ли, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка светлина, блясък; светя. Слънцето блести ослепително ярко. Цв. Ангелов, ЧД, 240. Гледаш звездите, как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Т. Влайков, НУ 1885, кн. 7, 214. Приклекнала в краката му, премигваща от светлината на лампата, която блестеше право в очите ми, .., аз го обсипвах непрекъснато с въпроси. П. Михайлов, МП, 19. Измежду полските треви / блестеше, в нощните тъми, / една светулка лучезарна… Ст. Михайловски, NN, 69. // За метал, скъпоценен* камък или друг предмет с гладка повърхност — имам блясък, лъскавина; лъщя. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Той слагаше пръстените на дебелите си пръсти и ги мърдаше, за да могат диамантите повече да блестят… Д. Кисьов, Щ, 424. Двамата стигнаха на една ливада .. По върховете на тревата блестяха капчици роса. Ем. Станев, ПГВ, 94. На 18 км югозападно от дунавския град Силистра блестят водите на чудното езеро Сребърна. В. Бешовски и др., ЕП, 3. // За очи, поглед — имам блясък обикн. поради някакво силно вътрешно преживяване, душевно вълнение. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата .., което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Тя донесе радост .., та дори и очите на старата Глаушица блестяха необикновено. Д. Талев, ПК, 8.
2. Изпъквам с ярките си чисти бои, тонове или със свежестта си. Полето беше пак така хубаво, тревата пак така блестеше зелена, мила. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 396. Цялата тая природа, която блести около нас, плувнала в зари и краски, в песни и благоухания, не иска да знае за нашите болки. К. Величков, ПССъч. I, 50. Бялата блузка блестеше от чистота. Н. Каралиева, Н, 14. Сутринта Витоша беше толкова близко — ( .. ) А небето блести — мигар другаде има / тъй обистрено, толкова синьо небе? В. Георгиев, ПП, 29.
3. Прен. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам, правя силно впечатление* с някакво качество, някакви достойнства, с постиженията си. През първата вечер на нашето запознаване, .. блестяхте с остроумието си и ме обсипвахте с комплименти. Д. Димов, ЖМ, 12. Не обичаше и да се хвали със своите литературни трудове и да блести с тях… Ал. Спасов, С, 69. Той бе придворен човек и това даваше възможност на Фотина да блести в обществото на най-първите хора в столицата… В. Геновска, СГ, 354.
◇ Блестя като огледало (стъкло). Блестя много, силно, обикн. с чистотата, гладкостта си. На яркото слънце морето блестеше като огледало. △ Подът блести като огледало.
Блестя като тиган на месечина. Разг. Ирон. Никак не блестя, не съм особено чист и спретнат.
БЛЕСТЯ`Щ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който блести, който излъчва, отразява светлина или има блясък, лъскавина; бляскав, лъскав. Ето излазям пред самия водопад .. Сякаш слушам гнева на едно водно чудовище, чудовище, съставено от разтопено сребро, от заслепително бели и блестящи струи и от пяна и водни искри. Ив. Вазов, Съч. XVII, 9. След като минаха над града, те прелетяха една широка равнина, постлана с блестящи камъни. Елин Пелин, ЯБЛ, 81. Понякога също така загиваше къдрав, синкавосив, горски заек, с мека и гладка козина, из която стърчат дълги, блестящи косми и поразяват с чистотата си. Ем. Станев, ЯГ, 35. Познах, че е нощ, познах, че тези са същите силно блестящи звезди на българското небе. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 13-14, 4. // За очи, поглед — в който има блясък като израз на силно душевно вълнение; бляскав. Само тъмните очи гледаха бодро някъде над главите на богомолците. Широко отворени, блестящи, те сякаш виждаха онова, що витаеше сега наоколо. Зл. Чолакова, БК, 118-119. Само погледът, блестящ, необикновено светъл, хвърляше живост, енергия в уморената физиономия на тая жена. Ив. Вазов, Съч. IX, 54.
2. За цвят, багра и под. — който изпъква с яркостта, свежестта си. Тя имаше блестящ тен на лицето. △ Тази картина е нарисувана в ярки, блестящи тонове.
3. Прен. Който се отличава с богатство, с великолепие; бляскав, пищен, разкошен. В най-блестящия салон на Ягага имаше особено оживление. Елин Пелин, ЯБЛ, 115. Блестящи витрини. Блестящи тоалети. // Който изпъква с външна красота, богато облекло, с изискано държане. Тя беше дълбоко оскърбена в своето честолюбие. Как той смее да пренебрегва нея — такава умна, образована, толкова хубава и блестяща във всяко отношение жена, заради някаква си там селянка.! Ст. Даскалов, СЛ, 182. На коридора изтропотиха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. В това действие мама почти непрекъснато е на сцената. Тя се проявява като буйна и ревнива испанка — танцува с разни блестящи кавалери. П. Незнакомов, МА, 81.
4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие; бляскав. — Брат ти е намерил най-после разковничето на успеха. От стажант става направо помощник на главния експерт. Но това значи блестяща кариера и за тебе. Д. Димов, Т, 79. Правят смели опити и въвеждат нови начини за ломене на канарите. Тези нови начини дават блестящи резултати и учудват всички. Г. Караславов, ПМ, 21. Най-първо ще бъде потребно да подновят предишния си промишлен, търговски, .. и книжовен напредък, .. и тогаз по същия този път умно да вървят към блестяща бъдъщност. Г. Бенев, БК (превод), 86. Блестящ успех. Блестяща победа.
5. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; бляскав, забележителен, изключителен. Въпреки блестящите си ораторски дарби — а може би и тъкмо поради тях — кариерата му западаше бързо. Д. Димов, ОД, 121. За нея [Искра Панова] се носеха легенди, че е блестяща по всички предмети, всезнайница. Едно пъргаво, крехко момиче с очила. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Концертът в B-moll от Чайковски дава възможност на солиста да покаже не само блестящата си техника, но на първо място артистичната си дарба. Изк., 1950, кн. 2, 147. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и возпитвал в Цареград при византийският двор и че е получил блестящо по тогавашните времена образование. СбС, 161. Блестящ оратор. Блестящ пианист. Блестящ ум. Блестящ отговор.
БЛЕСТЯ`ЩО нареч. 1. Със силен блясък, лъскавина или яркост. Той седна пред писмената си маса, помириса преснооткъснатия трендафил, натопен в блестящо излъскана гилза от французка граната, хвърли бегъл поглед към натрупаните отпреде му книжа и протегна ръка към мастилницата. Св. Минков, Избр. пр, 24. От дълго време аз ви забавлявам / с героя наш почтен, а все забравям / да ви покажа неговий портрет: / над среден ръст, неглупаво лице, / коси блестящо черни — на поет! Ем. Попдимитров, СР, 11. Един облак се образуваше ( .. ) ..; на места той беше блестящо бял, другаде пепеляв и напъстрен от цвета на пръстта и пепелта, които беше издигнал. Й. Йовков, З, бр. 5473, XIX.
2. С великолепие, с разкош; богато, великолепно, разкошно, бляскаво. В залата имаше блестящо облечени жени. △ Блестящо украсени витрини.
3. Прен. С голям успех; много добре, отлично, бляскаво. Маневрата се изпълни блестящо: подир парада българските офицери и войниците заобиколиха княза, .. с песни и с викове „Ура!“. С. Радев, ССБ I, 400-401. Завърши университета блестящо. △ Изпълни арията блестящо. △ Отговори на въпросите блестящо.
БЛЕФАРИ`Т м. Мед. Възпаление на края на клепачите.
— От гр. βλέφαρον ’клепач, ресница’.
БЛЕХ1, бле`хът, бле`ха, мн. бле`хове, след числ. бле`ха, м. 1. Желязна гривна, която се слага на дървената ос на кола, за да я предпазва от изтриване при търкане с главината; блях.
2. Метална плочка, тока на колан в униформа на военен; блях.
— Нем. Blech ’метален лист, ламарина, метална плочка’.
БЛЕХ2 неизм. Само в съчет.: Не зная ни блех. Диал. Нищо не мога, нищо не разбирам.
— От гр. βλεχω̄μαι ’блея’.
БЛЕ`ЩЕНЕ ср. Отгл. същ. от блещя и от блещя се.
БЛЕЩУ`КАВ, -a, -о, мн. -и, прил. Диал. Който блещука, който свети със слаба, трептяща светлина.
БЛЕЩУ`КАМ, -аш, несв. 1. Блестя слабо с неравномерна, трептяща светлина. Нови любопитни съседи увеличаваха навалицата, из която блещукаха две-три фенерчета. Ив. Вазов, Съч. XXII, 137. Божура мина покрай гробищата и между гробовете, по които блещукаха свещи, видя Ганаила. Й. Йовков, СЛ, 74. Късно през нощта .. Петър .. се загледа към градинката над лозницата, където блещукаха светулки. А. Каралийчев, НЗ, 81. Оченцата й бяха черни, живи и весели, блещукаха като светулки. Т. Влайков, БСК I, 511. Било вече тъмна вечер, по небето тук-там блещукале звездици, когато башибозуците турили крак в селото. З. Стоянов, ЗБВ III, 337. • Обр. Не вярвате / ни в дявола, / ни в бога. / В очите ви [на шопите] блещука хитринка. Г. Струмски, РД, 11.
2. Прен. За мисъл, надежда, копнеж и под. — проявявам се с неголяма сила, неуверено. Дядо,…, успокоява къщата, че всяка война има край. Пък и цялото селце започва да говори вече за този край. Това са нови думи, в тях блещука надеждица. Й. Радичков, ББ, 117. Лукан не довърши мисълта си. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Остана да блещука само една мисъл, едно чувство, един импулс: да не издаде нищо, да изтрае докрай. Д. Димов, Т, 270-271.
БЛЕЩУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от блещукам. Недейте чака от мене да ви описвам приятността на въздуха, блещукането на лъкатушната вода, миризмата на приятните треви и пеенията на славеите и другите птици. М. Георгиев, Избр. разк., 163.
БЛЕЩУ`КВАМ, -аш, несв.; блещу`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Блещукам веднъж и за кратко време. Аз се взирах в тъмните очертания на пиниите татък горе по хълмовете — .. Струваше ми се понякога да съзирам тук-там от тях да блещуква огнец — скрие се, блесне отново, синкав и трепетен, и угасне. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 144. Той смукна надълго цигарата. Цигарата отново блещукна в мрака. К. Константинов, СЧЗ, 120. Блещукват тук и там из глъбините на моята памет, .., и други още спомени от първите ми детски години… Т. Влайков, Пр I, 41.
БЛЕЩУ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от блещуквам.
БЛЕЩУ`КНА. Вж. блещуквам.
БЛЕ`ЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. В съчет. с очи. Отварям широко очи, обикн. като израз на учудване, изненада, ужас и под; кокоря. Христофор блещеше очи. Това разкритие го жегна повече от обвинението в саботаж. Б. Болгар, Б, 48. Страшни неща ставаха в този малък свят! Хората се колеха с ножове и брадви .. По цели дни, по месеци разказваха кървави истории, блещеха очи, опияняваха се… К. Калчев, ПИЖ, 131. Беят го ритна в гърдите: — Говори, мръсно куче! Къде са комитите, кои са!… Кузо блещеше безумни очи — не можеше ни една дума да продума. Д. Талев, И, 355.
БЛЕ`ЩЯ СЕ несв., непрех. Разг. Отварям широко очите си, като правя гримаси, обикн. при учудване, изненада, ужас или за да раздразня някого; кокоря се. Бай Ганьо се сърди, блещи се и прави сърдити жестове. Ал. Константинов, БГ, 39. Аз се блещя и се старая да не мигам, за да се огледа по-добре в очите ми. К. Калчев, ПИЖ, 153. Блещи се като котак. П. Р. Славейков, БП I, 44.
БЛЕ`ЩЯ, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. блещя`л, -а,* -о, мн. блеще`ли, несв., непрех. Разг. Блестя. Морето беше тихо и гладко като застинало стъкло и ослепително блещеше под слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 54. На гърдите блещи голяма пендара, завързана с огърлица рубии на врата. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. Черните му живи и подвижни очи блещяха умно на сухото му лице. Ив. Вазов, Съч. XXII, 111. Къщата тънеше в цветя, копринените покривки блещяха от чистота. М. Грубешлиева, ПП, 222. Блещи като тиган на месечина. Погов.
БЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. блях и бле`ях, прич. мин. св. деят. бля`л, -а, -о, мн. бле`ли и бле`ял, -а, -о, мн. -и, несв., непрех. 1. За овца, агне или коза — издавам проточен, треперлив глас. Притичва черно агънце и тъжно блее с тънкия си треперлив гласец. Ил. Волен, ДД, 91. По края на селото, из овчарските кошари, блееха агнета. Й. Йовков, ЖС, 114. Малкото стадо овци и кози, .., шумеше из едвам развилите се шубраци и блееше. Елин Пелин, Съч. II, 43. Но козичката се спираше, блееше и дърпаше назад. Д. Димов, Т., 484. Я стани, либе Стоене, / да видиш, либе, да видиш, / овцете блеят в кошара / навреме неиздоени. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 550.
2. Прен. Разг. Пренебр. Гледам разсеяно, несъсредоточено, заплеснато. Трябва да внимаваш какво ти говоря, а не да блееш!
БЛИ`ЖА, -еш, мин. св. бли`зах, несв., прех. 1. Прекарвам езика си по повърхността на нещо; лижа. Кучето, което неспокойно скачаше около него, спря да маха опашка и легна между краката му. То сякаш предчувствуваше раздялата, остро душеше и ближеше ръцете на момчето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 46. На таванската стълба беше клекнала котка, която невъзмутимо ближеше лапички. Д. Кисьов, Щ, 437. Някои от овците смирено идеха при нея, ближеха ръцете й с влажните си муцунки и я гледаха мило и значително с тъпите си простодушни очи. Елин Пелин, Съч. II, 43. Той дълго стоя срещу госта, мълча, гледа го, близа изсъхналите си устни и най-после се отдръпна от вратата. Д. Немиров,* БЛ, 47. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша. Ст. Загорчинов, ДП, 318. Но съмна вече!/ И на Балкана/ юнакът лежи, кръвта му тече, — / вълкът му ближе лютата рана. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Който бърка в меда, той си ближе пръстите. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 47. Сякаш че са го котки близали. Погов., П. Р. Славейков, БР II, 149.
2. Прен. За огън, пламък, дим — докосвам се до повърхността на нещо и се разпростирам, разстилам по нея. Манджата не е вкусна, като се готви на котлон. Друго си е да сложиш гърнето в огнището и червеният пламък да го ближе отстрана. Кр. Григоров, ПЧ, 16. Над огнището, .., висеше препълнено с картофи котле, страните, на което ближеше белезникав дим. Сл. Трънски, H, 80. Скоро ще да е горяло — забелязаха на ум. — Виж листата на овошките как са се свили, дето ги е близал огънят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 433-434.
3. Разг. Ям или пия по малко от нещо. Ще надойдат на сватбата все отбрани хора, кой с бомбе, кой с копринена кърпичка и с ръкавици от свинска кожа, — ще му дадеш, значи, на такъв пастърма да яде и да ближе през всичкото време само една чаша вино. Св. Минков, РТК, 118. ближа се I. Страд. от ближа. II. Възвр. от ближа в 1 знач. Котката се ближе. III. Взаим. от ближа в 1 знач. Изкачваха се сами, добичетата, .., на отсрещния бряг и като промучаваха, почваха да се чешат о някоя липа или пък едно друго да се ближат по местата, където сами не можеха да достигнат с езика си. Ст. Даскалов, СЛ,* 484.◇ Ближа ботушите (подметките); ближа краката на някого. Разг. Грубо. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого.
БЛИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Близък. Той беше от едно ближно до града село и беше ми познат. К. Величков, ПССъч. I, 24. Между това, населението сполучило да избяга в ближната гора. З. Стоянов, ЗБВ II, 161. На гредите някой стар петел изпляска с криле и се напъва да навести за ближната зора. Д. Калфов, ПЮН, 21. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Всички честни християни са ближни помежду си — отвърна изтръпнал поп Антония. Т. Хармандиев, КЕД, 79.
2. Като същ. ближен м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Днес той видя за втори път Ния Глаушева. И не я погледна като жена на ближния си, а в сърцето му се надигна греховен смут. Д. Талев, ПК, 82. Че ръката братска без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. / Мисля, че човекът, тук на тоя свят / има един ближен, има един брат. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Но в това също време той бил готов да пожертвова и себе си за доброто на ближния си. Л. Каравелов, Съч. II, 113. ближни мн. Остар. Книж. Хора, свързани с тясна роднинска връзка; сродници, роднини, близки. С една дума единственото сходство, което съществувало между* родителите и детето, са заключало в това, че секи от тях обичал да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание. Л. Каравелов, Съч. VII, 23. Ние гледаме с презрение на онзи човек, който няма нито любов към своето месторождение, нито към своите братия, ближни и съседи. Знан., 1875, бр. 12, 187.
— Друга (диал.) форма: бли`зен.
БЛИ`ЖЕНЕ ср. Диал. Близане.
БЛИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Близост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека, .. който както ся виждаше, имаше голяма ближност с домакините. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.
БЛИЗА`ЛКА ж. Специален бонбон на клечка. Купих на децата шоколади и близалки.
БЛИЗАЛЦЕ`, мн. -а, ср. Бот. Връхна част на плодника, разположена над стълбчето, върху която попадат поленовите зрънца (тичинковият прашец).
БЛИ`ЗАНЕ ср. Отгл. същ. от ближа и от ближа се.
БЛИ`ЗВАМ, -аш, несв.; бли`зна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Ближа веднъж или изведнъж. Кучката замижа, изплези език и я близна по лицето. К. Петканов, БД, 146. После полекичка близва късчето с края на язикът си един, два, понякога и три пъте. Д. Блъсков, У, 1871, бр. 19, 295.
2. Разг. Хапвам или пийвам по малко от нещо. Веднъж-дваж в годината близваха ярма или трици. Това се случваше по Великден или Коледа, когато и ние, стопаните им, се облажвахме. Кр. Григоров, ОНУ, 43. На събора щели да поднасят и новото питие, .., за което отдавна чуваме, но даже не сме го и близвали. Я. Антов, ЕМ, 17. Аз пък зная: — Моето сестриче / има много лакомо езиче — / всичко близва, хапва и опитва, / пък стомаха хич си не запитва. Чичо Стоян, ЧК, 16. Дай само да близна от тортата. близвам се, близна се I. Страд. от близвам. II. Възвр. от близвам в 1 знач.
БЛИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар и диал. Ближен. Врясък на безбройни жаби по близните локви смъщаваше нощната тишина. Ил. Блъсков, ИС, 18. Меркурий като най-близна планета до Слънцето прави и по-малка обиколка около него. Й. Груев, Лет., 1872, 109. Също на гарата бяха излезли доста селени от близните села. Б, 1902, бр. 485, 3. Чйо е това момиче, / дето у вас дохожда, / дали е близна роднина, / или е близна комшийка. Нар. пес., СбНУ XIV, 48.
БЛИ`ЗИЧКО. Разг. Нареч. от близичък. — Пуснете го в двора. — Къде, господине? — Ей тук близичко, една крачка място. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5509, XIX. Ако се фане сега той до Донка и до Станча, какво ще има! А пък тъй близичко ще бъде до Райка! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. Седнали удобно, съвсем близичко един до друг — той на мотора, тя в затопленото кошче под вълненото одеяло. Д. Калфов, Избр. разк., 190.
БЛИ`ЗИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Рядко. Умал. от близък. До близичката горичка имаше само пет минути път.
БЛИ`ЗКО нареч. 1. Близо (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Те се движеха бавно с наведени глави, толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце едвам се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Сутринта Витоша беше толкова близко — / беше чиста и румена в ранния хлад. В. Георгиев, ПП, 29. Близко е очаквания край — въпросът е на дни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 296. И птичките пеят и шушнат листа, / че близко е веч жълтолистата есен. К. Христов, ПВ, 47. Чешкият е близко до нашия език и от десет една ще ти разберат. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Тя искаше, макар че времената бяха тежки, оскъдни и тревожни, Станка да бъде истинска булка и сватбата да бъде колкото се може по-близко до мирновременните сватби. Г. Караславов, ОХ I, 422.
2. Рядко. Непосредствено, пряко. Но нашият живот най-близко ни интересува, предполага се, че най-добре познаваме него, той следователно би трябвало да послужи за нашите драматурзи като най-главен извор за теми. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Вуйчо ми още като студент се познавал близко с мнозина от тогавашните интелектуалци. К. Константинов, ППГ, 86.
◇ Близко до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Близко до ума е .., че .. по-крайните елементи замислят и провеждат богоявленската акция. Т. Жечев, БВ, 317-318.
Близко ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.
БЛИЗКОИ`ЗТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се намира в Близкия Изток или който се отнася до Близкия Изток. По това време руската близкоизточна политика си поставя за задача за обедини българи и сърби в една голяма славянска държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 84. Близкоизточен въпрос. Близкоизточна политическа криза. Близкоизточни страни.
БЛИЗКОРО`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до близко родство или до близки роднини. Успешно преливане на кръв следователно е възможно при близкородствени животни. Г. Маркова, ЧМ, 20. Близкородствени форми [на растения] поставя в съвсем различни групи. Например растенията от семейството житни той слага в три различни класа. ОБиол., X кл.,* 94. Близкородствени отношения.
БЛИЗКОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който стои наблизо, който се намира на малко разстояние от някого или нещо. Нетърпеливи бойци дадоха няколко пушечни изстрели. Един куршум рекушира от каменната стена и уби намясто близкостоящия партизанин. К. Ламбрев, СП, 143. Докато жените се обясняваха какво били казали на възрастния чиновник, вратата се отвори, двете най-близкостоящи жени хлътнаха вътре и вратата се затвори отново след тях, преди още другите да разберат какво и как беше станало. П. Спасов, XX, 241. Близкостоящи очи.
— Друга (остар.) форма: близкостое`щ.
БЛИЗНА`1 ж. Диал. Място на плат, дето е пропусната или е скъсана нишка в основата. Платно с близни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНА`2 ж. Диал. 1. Стомана, чилик, близница.
2. Недопечен, клисав пласт до долната кора на хляб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИ`ЗНА. Вж. близвам.
БЛИЗНА`К, мн. -ци, м. 1. Всяко от децата, родени от една майка при една бременност, които обикновено имат пълна или много голяма външна прилика, общи склонности и др. Те двамата, брат и сестра, си приличаха като близнаци — същите очи, същите коси, същата бледа, нежна кожа на дребните им лица. Д. Талев, ЖС, 24. Тръгнали на път далечен, / двама ми братя близнаци / от една майка родени, / от едно мляко сукали, / във една люлка люлени. Ел. Багряна, ЗМ, 16. • Обр. Според мен тези две идеологии са еднояйчни близнаци [фашизма и комунизма], които за да се различават, са се подложили на козметични операции. Г. Данаилов, ДС, 277. — „Мое стадо най-хубаво, / най-хубаво, най-личаво, / че го пасат два овчара, / два овчара, два близнака — / еднолики, едноимци, / с едно руфо пременени.“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 428.
2. Само мн. Астрон. Едно от дванадесетте съзвездия на зодиака, в което се намират двете ярки звезди Кастор и Полукс, разположено в северното полукълбо на звездното небе.
3. В астрологията — третият знак от зодиака; зодия на месец юни (от 22. V. до 22. VI).
4. Архит. Всяка една от симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив.
5. Минер. Всеки един индивид от кристална група, съставена от два или повече кристала, в която те са строго симетрично разположени помежду си.
6. Диал. Обреден хляб, приготвен от кумицата на Ивановден, състоящ се от две еднакви продълговати части, поставени една върху друга на кръст.
◇ Сиамски близнаци. Неразделни приятели (от историята за родените в Сиам близнаци, които били сраснали в гърдите и живели от 1811 до 1874 г.)
БЛИЗНАКИ`НЯ ж. Диал. Близначка. Имъл йе краля Стефана / два сина до два близнака. / Търси им да им намери / две сестри, две близнакини. Нар. пес., СбНУ XXVI, 133.
БЛИЗНА`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от близнак (в 1 знач.). Тетка и тетин, дълго време не са имали деца. И най-после след четиринадесет години им се родили двете отведнъж. И тъй се зарадвали на близначетата, и тъй си приличат двечките! В. Бончева, АП, 9. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. По няколко минути ето ти, че повторно я хващат болки; рекли й, че ще роди близначе: „Еще едничко!“ й казаха. Й. Груев, КН 7 (превод), 21.
БЛИЗНА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който се отнася до симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив. Близначни постройки.
2. Минер. Който е свързан с всеки един от индивидите на една кристална група в която кристалите са строго симетрично разположени помежду си. Близначна равнина.
БЛИЗНА`ЧКА ж. Жена близнак (в 1 знач.). — А тази малката пък коя е? — извика той и се наведе да види близначката, която се беше скрила зад учителката. — Това е сестра ми Денка! — рекох аз. К. Калчев, ПИЖ, 156. Дамянка и Бъндерка били близначки. П. Йорданова, СЕ, 52.
БЛИЗНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от близнак (в 1 знач.). Близнашка детска количка.
БЛИЗНЕ`, мн. -та, ср. Диал. Близнак (в 1 знач.) На вратата се почука и в стаята изтичаха две тънкокраки руси момиченца, близнета. Н. Каралиева, Н, 9. Имало веднъж един господар, който имаше две дъщери близнета. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 418. Фала Богу, за чудо големо! / Роди макя две деца близнета; / едно момче, другото девойче. Нар. пес., СбНУ XI, 35.
БЛИЗНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от близня`. Тази порода има добър процент на близнене. Средно от 100 оагнени овце се получават по 140 агнета. Пр. 1953, 26.
БЛИЗНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от близне. Било е рано зарана: / Петкана рано станала, / студена вода донесла, / окапа [окъпа] до две дечица, / до две дечица близненца. Нар. пес., СбНУ XLIV, 212.
БЛИЗНЕ`Ц, мн. -и`, м. Остар. Близнак (в 1 знач.). Вартоломей, значи син на Толомей ..; Тома значи близнец. ЕМ, 160. Като ся научил, че дъщеря Нумиторова родила близнеци, заповядал да ги хвърлят в река Тибър. Г. Йошев, КВИ, 90.
БЛИЗНИ`ЦА ж. Диал. Стомана, близна`2. От желязото става чугунът (плавно желязо) и стоманата (близница). Стоманата е най-чисто желязо. Д. Мутев, ЕИ, 131. Ка ойдоха край Немечка града, / край Немечка с кале заградено, / на калето порти от близница, / над портите диван направено. Нар. пес., СбНУ XLIII, 186.
БЛИЗНЯ`1. Вж. близнявам1.
БЛИЗНЯ`2. Вж. близнявам2
БЛИЗНЯ`3. Вж. близнявам3.
БЛИЗНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Раждам близнаци. Жената, Бог да я прости, все пестеше, все икономисваше. Четиринадесет деца роди тя, два пъти близни, седем останаха живи. Г. Караславов, ОХ I, 444. — Ти си млад, не помниш, но запитай майка си, тя ще ти разправи — една година всички овци близниха. Гората се изпълни с агънца. И всичките бяха белички, накъдето и да се обърнеш — агънца, бели агънца. К. Петканов, П, 152. Чуло ли се е, видело, / три пати макя да близни, / три пати по три момчета. Нар. пес., СбНУ XLIV, 123.
БЛИЗНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Турям стомана, близница на сечиво; клепя. Брадвата се е изхабила, трябва да я близним. Н. Геров, РБЯ I, 48. близнявам се, близня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯ`ВАМ3, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Тъка не добре, та тъканта излиза с близни1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от близнявам1; близнене.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам2 и от близнявам се; клепене.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам3.
БЛИ`ЗО и (съкр. рядко, обикн. поет.) близ нареч. Обикн. със следв. предл. до. 1. На недалечно, малко разстояние до някого или нещо; в съседство, недалеч, наблизо, близко. Противоп. далеко, далеч. Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевица. Й. Йовков, Ж, 172. Дъщерята на първожреца и сестрата на Амбо ни търсиха. Те минаха съвсем близо до храстите, където бях се скрил, но не ме видяха. М. Марчевски, ОТ, 277. Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до други. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5.
2. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че на недалечно, малко разстояние се намира някой или нещо; близко. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ Ал. Константинов, Съч. I, 286. Колкото бяха по-близо нивите, толкоз изглеждаха по-светлозелени. Й. Йовков, Ж, 202. Той ме успокои, че селото е близо и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
3. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че наскоро, в недалечно време нещо ще стане; скоро, наскоро, близко. Свободата днес е близо, / дигай се на бой, страна! В. Георгиев, ПП, 65. Беше близо пред жътва. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Те са близо до пълната победа.
4. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Обикн. с предл. до. Означава, че някой или нещо по качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания не се различава много от някой друг или нещо друго, че е подобен или почти еднакъв с него; близко. Облеклото им е някак си близо до турското. С. Бобчев, ПОС (превод), 245. С най-хубавото от моята поезия аз винаги съм била близо до своя народ. Ел. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. Неговата работа му дава възможност да бъде по-близо до народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. • Остар. С гл. ида, падам и под. Нидерландските заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските. К. Смирнов, З, 88. Езикът им [на черногорците], .., е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский. С. Бобчев, ПОС (превод), 99.
5. Разг. С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. Близо четири месеца вече как трае войната. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Исьоренският чифликчия Манолаки .. беше близо шейсетгодишен. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Близо седемдесет негови другари са избити от жандармерийските и войскови шайки. Г. Караславов, ПМ, 23. Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории. А. Каралийчев, С, 270.
◇ Близо до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян, .., и затова бързо, .., напуска селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 64.
Близо ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп. Известно ви е, .., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182.
БЛИЗОГЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Късоглед. Близоглед човек.
БЛИЗОЛЕЖА`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина. А „България“, 13. Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение. Н. Михайловски, ПА (превод), 57.
БЛИЗОСЕ`Д м. Остар. Съсед. Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво. Д. Манчев, БЕ II, 14. Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед. Ил. Блъсков, ПБ, 23.
БЛИЗОСЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Остар. Прил. от близосед; съседен. Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи. К. Величков, ПССъч. I, 132. Да започнем да изваждаме един известник, .., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите. БО, 1846, бр. 1, 9.
БЛИЗОСЕ`ДКА ж. Остар. Съседка. Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението. Ил. Блъсков, ЗК, 208.
БЛИЗОСЕ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Съсед. Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник. А. Гранитски, ПР (превод), 34.
БЛИЗОСЕ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Съседство. И отиде на лов за лисици с няколкомина пиеници от близоседството. И. Адженов, ВК (превод), 96.
БЛИ`ЗОСТ, -тта`, ж. 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. „Далеч ли е, аго, Цариград?“* — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“ „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замръква пред самия град. Ал. Константинов, Съч. I,* 286. Близостта на морето го [въздуха] насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина. Д. Димов, Т, 556. Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути. Й. Йовков, ЧКГ, 15. Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои. К. Петканов, ОБ, 236.
2. Неголяма отдалеченост по време. Нямаше светкавици и гръм, .. Но бурята беше някъде високо и нейната близост се чувствуваше и в превожната тишина на прозрачния въздух, и в странния полумрак, който обгръщаше полето. Й. Йовков, Разк. II, 211. Кой знае защо, мисълта за смъртта, съзнанието за нейната близост, никак не го занимаваше. Л. Стоянов, П, 402.
3. Прен. Отношения, връзки между двама или повече души, които се основават на общност в разбирания, схващания, еднакви интереси и взаимна симпатия; приятелство, другарство. Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха. Елин Пелин, Съч. III, 42. „Милият, той ме обича много!“ — мислеше си тя и едно неясно чувство на близост и признание към него топлеше душата й. И. Петров, НЛ, 230. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си .. Между двамата и без това няма духовна близост. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Стефан бе по-скоро ляв и либерален, отколкото консервативен, познанството и близостта му с френските сюрреалисти не можеше да не остави следи. Г. Данаилов, ДС, 203. // Прен. Интимни отношения, връзки, обикн. между мъж и жена; интимност. Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. — А мисълта за някаква близост с жена, която не почива… на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д. Ангелов, ЖС, 125.
4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. В тоя период младата българска литература се намира почти над изключителното и доминиращо влияние на руската литература .., то се дължи на голямата близост на двата езика. Б. Шивачев, Съч. I, 98. Над езика на драмата Толстой е работил много упорито, стремил се е към максимална изразност и близост до живата народна реч. Н. Лилиев, Съч. III, 191-192. Съотношението на теглото на главния мозък към тялото у човека е 1:45, .. По този признак най-голяма близост към човека показва шимпанзето. Г. Марков, ЧМ, 12.
БЛИЗОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Близкостоящ. Раденко също гледаше своя земляк и близостоящите му очи сякаш се съединяваха в едно око с тъжен и горд поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 324.
БЛИ`ЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. Който се намира на недалечно, малко разстояние от някого или нещо; съседен, недалечен. Противоп. далечен. Милена откъсна клонче от близката върба и без да отговори закъса с наведена глава листата му. Елин Пелин, Съч. I, 82. Жени се връщаха от вода, в един близък двор стягаха рало. Й. Йовков, Разк. II, 96. Гълъбите гукат / в близката гора. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 105. Без да ще, той сгъна в джеба си някакво листче и го хвърли в близкото кошче. Д. Калфов, Избр. разк., 52. // За разстояние — кратък, малък. По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби. Ив. Вазов, Съч. VI, 62.
2. Който непосредствено предстои да стане или е станал неотдавна; скорошен. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгоща .. ще бъде достоен негов заместник. Й. Йовков, СЛ, 31. Малцината пътници, .., обаждаха, че всичко е мирно в долината и че никакъв знак няма за близко въстание… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Задухата в знойний въздух / с огнени крила трепти — / и за близка жътва тихом / тя на нивите шепти. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 16. Спомените от близкото минало не са като спомените от детинството. Ив. Мартинов, ДТ, 7. В най-близко бъдеще всичко ще се уреди.
3. Който е тясно свързан с някого по произход, чувства, идеи, интереси и под.; приятелски, сърдечен, интимен. — Наистина — продължи Лазар, — ние сега почваме от най-близките си люде… роднини, приятели, ама нели си знайме, на сички ни е дошло веке до гуша от турска управия и золуми. Д. Талев, ПК, 561. Само на двама близки другаре бе открил той своята тайна обич. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя. Г. Райчев, ЗК, 215. Сега си ми близка, / по-близка от майка дори. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Веднага телефонираха на брата на българката да дойде в Дрезден; по-близки роднини тя нямаше. Ал. Константинов, БГ, 17. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Изключиха и двама наши близки приятели. Г. Данаилов, ДС, 119. // За отношения, връзки и под. — който се основава на общност, еднаквост в произход, чувства, идеи, интереси и под.; приятелски, сърдечен, интимен. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Заприказваха вече навсякъде из града за близките връзки и за сериозните намерения на Андреев към госпожица Лена Михайлова. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Отношенията между Хаджи Иванча u вдовицата Калиш според отбраното русенско общество, на което принадлежаха и двамата, бяха твърде близки. Ст. Дичев, ЗС, 364. От дълги години ги свързва близка дружба, близко приятелство.
4. С предл. до. Който е сходен, подобен на някого или на нещо по своите качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания. Това не беше обич като оная, която хранехме към мама, но все пак бе нещо близко до обичта. Т. Влайков, Пр. I, 80. Тя бе чела повече книги от Костадин, но знанията й не можеха да се сравнят с неговите, извлечени направо от живота и близки до схващанията на народа. Ем. Станев, ИК I, 468. Може би днес и помен не щеше да остане от нас, ако те [турците] .. говореха език, близък до нашия — славянски език. Б. Пенев, НРБ, 4. Веруюто се разпространило в преписи от ръка между малцината емигранти, които са били по-близки по идеи до Ботев. Г. Бакалов, Избр. пр, 225. Тези разкази са близки по съдържание до старите идилии. △ Копието на тази картина е твърде близко до оригинала.
5. Който непосредствено присъства или участва в нещо; пряк, непосредствен. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още отпреди три-четири дни и затова се смятаха близки свидетели на случката. Й. Йовков, ВАХ, 129. Като близък очевидец на техните отношения, а още повече като неволен участник в трагедията им, аз се чувствувах задължен да изясня техния живот. М. Кремен, РЯ, 24.
6. Като същ. Човек, свързан с някого с тесни роднински или приятелски връзки; роднина, приятел. Дали подозират близките му, майка му, сестрите му, че той няма да се върне вече при тях? Л. Стоянов, X, 62. Плачеха и мнозина от затворниците, но и мнозина се смееха през сълзите си от радост, че виждаха своите близки. Д. Талев, ПК, 713. Но някакво неспокойство и насрещният свободен бряг го мамеха; той остави дом и близки и тръгна да скита отново по влашките градове. Ст. Дичев, ЗС I, 388. Той беше съвсем чужд в този град, нямаше нито роднина, нито близък. △ Новината научих от една моя близка.◇ Близкият Изток. Наименование на страните в района, където се съединяват Европа, Азия и Африка, в Мала Азия. Държавите от Близкия Изток.
> Близък ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.
БЛИ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За вода или друга течност — изтичам, изливам се със сила, на буйни тласъци от някакъв отвор; извирам, шуртя. В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената. Н. Райнов, КЧ II, 20. Петролът бликаше от земните недра. △ Бистра вода блика от извора. // За кръв, сълзи — изтичам, тека на силни струи или в голямо количество; шуртя, струя. Из лявата страна на гърдите тихо бликаше струйка червена кръв и течеше на вади из диплите на роклята й… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Той пада отново, .., почва да се влачи… Кръвта блика от раната, мокри дрехите му. З. Сребров, Избр. разк., 98. Сълзите й бликаха непрекъснато.
2. За извор и др. — изхвърлям със сила, с тласък вода или друга течност. В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце. О. Василев, ДГ, 8. Пихме вода от един извор, що бликаше малко настрана от пътя ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 93. • Прех. (рядко). Устата бяха затворени, но и те бликаха кръв. Ст. Младенов, БТР, 169. Кранът блика силна струя вода.
3. Прен. За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. Да минеш тая линия на постоянното равноденствие, .., значи — да се намираш под друго небе, .., и да се приближаваш към нови земи, из които блика буйната зеленина на една непозната пролет. Св. Минков, ДА, 43-44.
4. Прен. За живот, дейност или силни чувства (обикн. буйна радост, омраза, ненавист и под.) — проявявам се се голяма сила. И това непритворно и задушевно чувство, което блика във всеки, ред, прави тия писма и хубави, и ценни. Й. Йовков, Разк. III, 188. Изглежда, само той и брат му бяха останали да живеят на тази улица. А само преди няколко месеца тук бликаше живот… Д. Кисьов, Щ, 42. Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея. Д. Талев, И, 206. — Е — извърна се Раковски отново към Павловича, — как ви се виждат? В гласа му бликаше радост. Ст. Дичев, 3C I, 132.
5. Диал. За течност, която вследствие на кипене се излива от съда, в който е налята — тека по малко. Мехурът се изду повече, па се пукна!… Взе да блика из него нещо, като че на огън ври!… Блика, блика, па взе да тече в реката. М. Георгиев, Избр. разк., 168-169. Виното блика из враната на бъчвата. Н. Геров, РБЯ I, 48.
6. Диал. За дъжд — завалявам силно и изведнъж; руквам (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: блю`кам.
БЛИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бликам.
— Друга (диал.) форма: блю`кане.
БЛИ`КВАМ, -аш, несв.; бли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликам изведнъж. Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно. Елин Пелин, ЯБ, 137. — Господи, видох! — продума старецът, .., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. X, 99. И Кочо ножът си извади / кървав из гърди й; и чучур червен / бликна и затече. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. Поиска да я притисне до гърдите си, да й каже, че и той я обича. Но обузда порива, който бликна в сърцето му. Д. Спространов, С, 8. Ангелика беше щастие за целия дом .. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето й. Г. Райчев, ЗК, 152.
— Друга (диал.) форма: блю`квам.
БЛИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от бликвам.
— Друга (диал.) форма: блю`кване.
БЛИ`КНА. Вж. бликвам.
БЛИ`КНУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Бликвам. Внезапно бликнува шумяща пяна / около ладията. К. Христов, ПХ, 62.
БЛИ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бликнувам; бликване.
БЛИНД, бли`ндът, бли`нда, мн. няма, м. Спец. 1. Дебел, плътен фурнир.
2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. — Бате Фанчо Куклата беше блинд, аз имам кента до рига… Казвам тройно, .. Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. П. Вежинов, НБК, 135-136.
3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня.
— Нем. blind ’сляп’.
БЛИНДА`Ж м. 1. Воен. Отбранително съоръжение в земята с дебели стени и покритие от дърво, железобетон и др., предназначено за защита от снарядите и бомбите на противника.
2. Воен. Техн. Специално покритие от желязо върху кораб или военен автомобил за предпазване от изстрелвани по него снаряди или куршуми.
— Фр. blindage.
БЛИНДА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, Воен. Прил. от блиндаж. Блиндажна греда.
БЛИНДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Укрепвам нещо чрез изграден в земята блиндаж. Блиндираха командния пункт.
2. Воен. Техн. Защитавам кораб или военен автомобил със специално метално покритие, броня за предпазване от снаряди и куршуми; бронирам. блиндирам се страд.
БЛИНДИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Воен. Прин. мин. страд. от блиндирам като прил. 1. Който е защитен чрез изграден в земята блиндаж. Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел. Д. Калфов, ПЮН, 101.
2. Който е покрит със специална метална броня; брониран. Блиндирана кола.
БЛИНДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Воен. Отгл. същ. от блиндирам и от блиндирам се.
БЛИСТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Блестящ. Южната половина на морето беше прилична на разтопено злато от заслепителното отражение на слънчевия блистателен диск. Ив. Вазов, Съч. VII, 162. Тя [луната] ся вам вижда много блистателна всред нощите; обаче тя няма никаква светлост в себе си. Е. Васкидович, ПП, 12. Славата на Гръмника и на другите богове от ден на ден отслабваше пред християнската образованост, която напредваше и правеше блистателни успехи. Д. Войников, КБИ, 76-77. Това е най-голямата и най-блистателна победа нанесена от християнството на стария мир. К. Величков, ПСПъч. III, 25.
— От рус. блистательный.
БЛИСТА`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от блистателен; блестящо. Сам човек, отделен абсолютно от подобните си, е немислим, .. Всичките знаменити аскети, .., най-блистателно доказват и потвърждават тая истина .., ако и да са отбягвале от человеческото общество, но са приемале съобществото на други живи твари — на животните. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 21.
БЛИСТА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от блистателен; блясък. В блистателността на очите му, .., в цялото му телосложение и в обходата му, — изведнъж съгледваш едно честито съединение на разум и сила. ИЗ 1877, 1881, 322. Разумявам такожде борбата ни против римско-католишките дейци, които действуват за всенародното ни подчинение на един свещеноначалник, който иска да е, .., владика над владици, .., и то тогава, когато блистателността му са затъмнява. СбПер. п. II, 148.
БЛИ`СТЕР м. Апт. Вид лекарствена опаковка — пластмасова, обикн. прозрачна пластина с изпъкнали гнезда за таблетки, запечатана с тънък лист фолио. Полицаите намерили и 7 везни за дрога, калъпи от пресовки хероин и няколко блистера каптагон. 24 часа, 1999, бр. 74, 4. 4 500 блистера лексотан .. са откраднати от „Фармация“ — Дупница. С, 1999, бр. 2304, 3.
— Англ. blister ’мехур’.
БЛИЦ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: бърз, светкавичен, напр.: блицанкета, блицтурнир и др.
— Нем. Blitz ’светкавица’.
БЛИЦАНКЕ`ТА ж. Бърза анкета.
БЛИЦТУРНИ`Р м. Спорт. Ускорено състезание, провеждано за по-малко време от нормалното. ЦСКА ще участва на блиц-турнир в Дупница. 24 часа, 2000, бр. 22, 29. Блицтурнир по шах.
БЛОК1, бло`кът, бло`ка, мн. бло`кове, след числ. бло`ка, м. 1. Много голям, грамаден къс от еднородно твърдо вещество, като камък, лед и др. Яхнах коня на г. Милде, ..; но скоро един пояс натъркаляни големи скални блокове ме накара да слезна. Ив. Вазов, Съч. XV, 141. Огледах реката. Стъпих с един крак върху близкия леден блок. П. Славянски, ПЩ, 372. Грамаден блок се откърти почти от самия връх и литна надолу, повличайки със себе си същински поток от малки и големи камъни. А. Христофоров, П, 8. // Камък, бетон и др. с форма на куб или паралелепипед, който се употребява за строеж. Всички стени бяха иззидани от големи гранитни блокове, по които се виеха зелени пълзящи растения. Ал. Бабек, МЕ, 218. Отдалеч още личат грамадни блокове, стари зидове, дупки на дълбоки гробници. А. Константинов, ПЗ, 208.
2. Голяма, многоетажна, обикн. жилищна постройка. По средата на пътя до завода се белеят новите блокове на заводското селище. Н. Каралиева, Н, 158. Панелен блок. Жилищни блокове. // Няколко събрани наблизо сгради, представляващи част от квартал в населено място. Този младеж бе наследил от баща си цял блок от къщи в центъра на града, които продаваше една по една. Д. Димов, Т,* 297.
3. Обширна обработваема площ в земеделско стопанство. Само кооперативният блок се зеленееше. Нивите на частниците пустееха. Кр. Григоров, Н, 25. Вървя аз, радва ми се душата, свирукам като чучулигите, но изведнъж гледам; пасат едни овце в блока на текезесето. П. Велков, СДН, 377. Два нови блока бяха изникнали под селото — единия изораха есента, засяха го със зимница и царевица. Ем. Манов, ДСР, 485. Като навлезе в блока на своята бригада, той извади мярката, .., и измери дълбочината на угарта. И. Петров, НЛ, 157.
4. Полит. Съюз на държави, политически партии, социални групи и др. за постигане на общи цели. Работата е там, уважаеми, че тъй ние ще имаме не разпокъсаните сили на отделните малки държавици, а единните сили на цял балкански блок срещу един единствен — .. поробител! Ст. Дичев, ЗС I, 305. — В коя партия ме каните? — Засега не е много важно, господин Джупунов. Сега няма значение .., защото всички партии се обединиха в конституционния блок. Ем. Станев, ИК I, 36. Военен блок.
5. Вид продълговата тетрадка с листове за рисуване. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. Като видя сестра си, остави молива и блока. В. Геновска, СГ, 290. Влизат художникът Крумов и зидарят Иван. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок. О. Василев, Л, 90.
6. Спорт. Защитно действие в играта на волейбол, при което играчите скачат с вдигнати ръце над мрежата, за да отбият топката при забиване от противников играч; блокада. Блокът на мрежата е най-силното оръжие на противниковия отбор.
7. Спец. Със съгл. опред. Съставна част от сграда на обществено заведение, оборудвана със специални средства, която има определено предназначение. Старшата [сестра] отваряше вратите към операционния блок. Р. Сугарев, СС, 110. Заведението разполага с голям кухненски блок. △ Санитарен блок.
◇ Блок календар. Календар с илюстрации и други данни на големи листове, които могат да се откъснат.
Блок машина. Пишеща машина с блокшрифт.
Надничен блок. Иконом. Таблица, която определя възнагражденията за разните видове работа въз основа на еднодневната заплата.
— Нем. Block през рус. блок.
БЛОК2, бло`кът, бло`ка, мн. бло`кове, след числ. бло`ка, м. Физ. Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока. НТМ, 1961, кн. 11, 6.
— Англ. block.
БЛОКА`ДА ж. 1. Воен. Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада. Ист. X кл, 173. Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу. Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матьо се бе прехвърлил в близките около града села. Д. Ангелов, ЖС, 231. На 5 ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съселяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско. Г. Караславов, ПМ, 102. В последните два месеца, .. полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки. М. Марчевски, ГБ, 169. — Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съмнителните къщи. X. Русев, ПС, 12.
2. Полит. Система от мероприятия за изолиране на някаква държава в политическо или икономическо отношение с цел да се упражни натиск върху нея. Икономическа блокада. Търговска блокада.
3. Мед. Симптоматично лечение, при което се използва въздействието на някои лекарствени вещества върху периферни нерви с цел да се отстранят болката, възпалението и други явления на болестния процес. Ушите му бяха измръзнали „втора степен“, според лекарите, опаковаха ги с пеницилинов мехлем, правиха му някакви блокади, едни много болезнени инжекции. Т. Монов, СЧ, 147.
4. Спорт. Блок (в 6 знач.).
— От нем. Blockade.
БЛОКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от блокада. Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг. Д. Ангелов, ЖС, 424.
БЛОКА`Ж м. 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. Породиха го [протеста] необичайно дълбоката криза в икономиката и блокажът на политическата система. ДТ, 1999, бр. 9, 9. Блокаж на икономическата реформа.
2. Спорт. В бокса — начин на защита, при който се излагат на удари само по-малко чувствителните части на тялото.
— Фр. blocage.
БЛОКА`Р, -ят,* -я, мн. -и, м. Разг. Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. Много блокари се криеха из града по тавани и изби. Ем. Станев, ИК I, 508. Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг: .., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите. Хр. Ясенов, Събр. пр, 130.
БЛОКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от блокар. Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин. Ем. Станев, ИК I, 481.
БЛО`КБЕТОН м. Спец. Вид бетон с грубо натрошен скален материал.
БЛОКДИАГРА`МА* ж. Спец. Перспективна схематична рисунка, която изобразява в план и профил част от земната повърхнина и дава нагледна представа за взаимните връзки между релефа и геоложката й структура.
БЛОКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Обкръжавам район, населено място, за да се предаде или за да се издирят нелегални лица, оръжие и др. Войскови, жандармерийски части и полицейски отделения блокираха селата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361. Цяла нощ полицейски хайки търсиха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Ем. Коралов, ДП, 8.
2. Затварям релсов път със семафор между две железопътни станции. Той напрегна сили, подигна ръка към бутончето и блокира трети коловоз. Н. Нинов, ЕШО, 65.
3. Слагам запор на суми, стоки, имоти и под. Блокирам банкова сметка. Блокират имущества.
4. Мед. Ограничавам функциите на някои клетки или органи с блокада. Активираните продукти влизат във взаимодействие с клетъчните ферменти, блокират ги и парализират функциите им на регулатори на дишането и храненето на клетките. ЛФ, 1958, 4.
5. Непрех. За машина, механизъм — спирам да работя, да се движа, да действам поради някаква неизправност. Момчето изгаси мотора и ни каза, че едната верига е блокирала. Й. Радичков, НД, 136. Сметачната машина блокира. блокирам се страд. от блокирам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
БЛОКИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от блокирам и от блокирам се. Изобщо сега партизаните имаха голям опит и по придвижването в сняг, и по блокирането на населени пунктове. Сл. Трънски, Н, 530.
БЛОКИРО`ВКА ж. Спец. 1. Блокиране.
2. Система от приспособления към машина, която предпазва работника от нещастие при неправилно действие или движение от негова страна. Във всички роботизирани системи се предвиждат блокировки — да се направи невъзможно пребиваването на човек в работната зона на автомата. О, 1991, бр. 2, 3.
3. Система от сигнални устройства за механично регулиране на движението по релсов път.
БЛОКИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от блокировка. Блокировъчен механизъм. Блокировъчна система. Блокировъчно устройство.
БЛО`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до блок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Под всеки връх, изграден от плутонични скали, се образуват грамадни настръхнали каменни сипеи, наречени още блокови сипеи или каменни реки. Г. Георгиев, П, 151-152. Добивът на блоков и ломен камък за язовирната стена е недостатъчен. РД, 1950, бр. 181, 3. Минахме край нови блокови жилища. Къде ли живее Боян? Л. Александрова, ИЕЩ, 165. — Както виждаш, твоите обещания за мен са нещо като блокова платформа: на думи — много, на дела — нищо. ВН, 1958, бр. 2036, 4. Блокови трайни насаждения. Блоков лед. Блокови тухли. Блокова нива. Блокова конференция. Блоков отговорник. Блоково събрание. // За лист — бял и голям (около 50/80 см), предназначен за различни изображения. И ето тази сутрин на оградата на двора № 21* се бялна блоков лист с надпис: Куклен театър. ВН, 1960, бр. 2743, 4.
2. Като същ. блоков<ият> м., блокова<та> ж. Разг. По време на социализма — отговорник (отговорничка) на обществено-политическа организация в жилищен квартал.
БЛО`КЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от блок (в 1 и 5 знач.); малък блок. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Д. Димов, Т, 26. Живеехме ей там, до гарата, където сега се зеленее новата градинка. Тогава, когато бях дете, на същото място бяха струпани сиенитните блокчета, с които после настилаха булеварда. П. Бобев, К, 95. В неговия зимник имаше складирани паркетни блокчета. П. Славински, ПЩ, 300. Евлоги започна да рисува с пастели върху блокчето си равнината и планината зад нея. А. Гуляшки, Л, 21.
БЛОКШРИ`ФТ м. Шрифт на пишеща машина, който се състои от единотипни главни букви.
— Нем. Blockschrift.
БЛОНДИ`Н м. Мъж с руса коса, светла кожа и обикн. със сини очи. Другата снимка беше на млад мъж, сигурно блондин, със светла коса. Кр. Григоров, Р, 94. Сините хладни очи на братовчед му (той беше единственият блондин в този дом ..) го гледаха през очилата с оная спокойна прямота, която освобождава човека от условностите. Ем. Манов, ДСР, 251-252.
— Фр. blondine.
БЛОНДИ`НКА ж. Жена с руса коса, светла кожа и обикн. със сини очи. — Изрусява си косата бе, глупчо! — Аха, блондинка е решила да става! К. Калчев, СТ, 61. Имаше красиви блондинки, светлокафяви брюнетки и девойки с тъмни като смола коси. Ал. Бабек, МЕ, 139. През замрежения поглед на Лора се мярка кошмарен образ на съблазнителна блондинка. М. Кремен, РЯ, 394.
БЛУД, блу`дът, блу`да, мн. блу`дове, м. 1. Само ед. Остар. Разврат, блудство. И той [цар Петър] студено се огледа назад — и видя, че никога не я е любил. Само сласт и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд! Н. Райнов, КЦ, 64. Тя [жената] е при нас като доверчиво и любящо дете, а ние правим от нея проститутка, измамница и развратница; учим я на мръсен блуд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 75-76. А фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми и предават са на най-скотския разврат и най-гнуснавия блуд. С, 1872, бр. 33, 257. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194.
2. Диал. Бъркотия, бърканица, размирица. Ставаха големи блудове в града. Н. Геров, РБЯ 1, 48-49.
БЛУ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен. — „О, блудни, пияни патриции, пак ли / жадувате кърви и смърт?“ Хр. Смирненски, Съч. I, 130.
2. За дума, желание, действие и под. — непристоен, вулгарен. Има само четири наказания. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. Всичко беше в порядък, но на нея й се струваше, че само преди малко тука е извършено блудно деяние и набързо два чифта ръце са я разтребили, за да прикрият следите му. Ст. Даскалов, СЛ, 183. Как ся престъпва тая заповед? .., тя ся престъпва и с нечисти мисли и блудни желания. ЕМ, 69. Блуден език. Блудна реч.
3. Старин. Който се скита бездомен. Но ето, възкръсна в мълвата / умрелия. Слухове глухи / летят за татарина черни, / за Чоки, безгробника блудни. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 73. Ти си същият, който замина / преди много години в света, / от където се връщат завинаги / със една изповедна мечта: / като блудна загубена лястовица, / .. / да намериш пак старото гнездо / и любимия син небосклон. Н. Марангозов, НПС, 14.
◇ Блуден дом. Остар. Публичен дом.
Блудният син <се завръща>. Лице, което е напуснало бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаяно се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“). Аз исках нарочно да .. навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25.
<Връщам се / върна* се (завръщам се / завърна се)> като блудния син. Разг. Връщам се някъде напълно разкаян и смирен. Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението. Л. Петков, ГЦ, 36.
БЛУДЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блудя; блуждаене.
БЛУДИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Публичен дом. И всичките блудници в блудилището наизскачаха от стаите си изплашени и ся събраха в общата стая. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 195. Радоил пламна от ярост. — Аз няма да те оставя в татарските блудилища, поразенице! Или с мене, или кръвта ти изпих! Ив. Вазов, Съч. XIV, 108.
БЛУ`ДКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За храна, питие — който е неприятен на вкус, разводнен, без достатъчно хранителни материали и не се яде или пие с охота, безвкусен. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Л, 390. Той не дочака блудкавия безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе. П. Вежинов, BP, 203. Хлябът му [на Вишо] все биваше напукан, .. Гозбите му — пресолени, недосолени, прекисели, блудкави. Ил. Волен, МДС, 226. // За вода — който има лош вкус, поради застоялост, липса на някакви минерали и др. Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вода на кладенеца. Ив. Вазов, Съч. X, 140.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. И тая [книга] беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78-79. Никой .. от тия ревностни посланици на музите не подозира, че профанира и свободата, и поезията със своите блудкави песни. К. Величков, ПССъч. VIII, 42. Блудкави шеги.
БЛУДКАВИНА`, мн. няма, ж. Качество на блудкав; блудкавост.
БЛУ`ДКАВИЧКО. Нареч. от блудкавичък. Той се шегуваше блудкавичко.
БЛУ`ДКАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от блудкав. През целия път до тука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. Гозбата ми се вижда блудкавичка.
БЛУ`ДКАВКИ, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Диал. Блудкавичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУ`ДКАВКО. Диал. Нареч. от блудкавки; блудкавичко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЛУ`ДКАВО. 1. Нареч. от блудкав. Според г-на Бончова, ний сме пеяли безсолно и блудкаво, че добродетелта не остава без награда (кн. IV, стр. 88), когато той мисли инак, т. е. че добродетелта никога са не награждава. Т. Шишков, В, 49. Тя готви блудкаво.
2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не й беше добре, .., в устата й беше блудкаво и противно, гърлото я болеше. Г. Караславов, Тат., 237. Стана й блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. „Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!“ Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори, .., и на душата му ставаше чогло, блудкаво. Елин Пелин, Съч. I, 146.
БЛУ`ДКАВОСТ, -тта`, ж. 1. Само ед. Качество на блудкав; блудкавина. Усещаше блудкава преситеност в празния си стомах .. Само това бе останало от изпитата ракия… Изчезнала бе цялата лъжлива възбуда. Останала бе само тая блудкавост. Д. Талев, ГЧ, 89.
Прен. За неприятно усещане. Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му. Г. Караславов, СИ, 249.
2. Обикн. мн. Празни, безсъдържателни думи, изрази. Говори блудкавости.
БЛУ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който живее безпътно; развратник. Мина се върна ненадейно от нивата, .. и завари мъжа си с Дочка .. Мина се нахвърли върху мъжа си ..: — Не искам в къщата си блудник. К. Петканов, МЗК, 228. Хванат ли мъж и жена в блудство, ако жената няма съпруг, общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета, .., се превеждат през цялото село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 65.
БЛУ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която живее безпътно; развратница. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала. Д. Димов, ОД, 242.
БЛУДНИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от блудник. Съдбата с блуднишко безочие / отдавна наште пътища замрежи. Д. Дебелянов, ЗП, 29.
БЛУ`ДНО. Книж. Нареч. от блуден (в 1 знач.) Живееше блудно.
БЛУДОДЕ`ЙСТВАМ и БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Блудствам. Както се види, много грешихме пред бога, пиянствувахме и блудодействувахме. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 138.
БЛУДОДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействам; блудстване, блудодействуване.
БЛУДОДЕ`ЙСТВО, мн. -ства, ср. Остар. Книж. Блудство.
БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. блудодействам.
БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействувам; блудстване, блудодействане.
БЛУДОДЕ`ЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блудство. Те [гражданските или черковните управители] сами биват престъпници на законът, когато допускат мъж да остави жена си, освен за блудодеяние. КТЕМ, 71.
БЛУ`ДСТВАМ и БЛУ`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша блудство; развратнича. Шепнеше се, че .. тя е отровила свекъра си, за да стане императрица, а след него мъжа си Роман, за да блудствува с престарелия Фока. А. Дончев, СВС, 49. Правоверните почерниха Рельово. Вече трети ден откак крадяха и блудствуваха, ала никой селяк не смееше да вдигне ръка и да защити честта на челядта си. А. Христофоров, А, 131. Налага се глоба от 40 лева на Ламбрина Ал. Балсамаджиева, задето е блудствувала с пловдивския жител Власи Хамадов в къщата на Сърмаджийката. К. Странджев, ЖБ, 89.
БЛУ`ДСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствам; блудствуване.
БЛУ`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с блудство. Блудствени действия.
БЛУ`ДСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Насилствен или противоестествен (обикн. хомосексуален, педофилски или друг извратен) полов контакт. Увеличават се и блудствата — може би заради увеличената импотентност. Хр. Домозетов, ОР, 91. Но войската скоро храма окръжава, / .. / И сганта опита от лакома стръв, / и гладна за блудство, за месо и кръв, / изскърца със зъби. Ив. Вазов, Съч. I, 180.
2. Безразборни или многобройни полови контакти; разврат. Изнасилена ли е Ани или по собствено желание е имала .. блудства и сношения. Диал., 1990, бр. 6, 13. Съдят го за блудство с малолетни.
БЛУ`ДСТВУВАМ. Вж. блудствам.
БЛУ`ДСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствувам; блудстване.
БЛУДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блудствам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУ`ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Рядко. Блудкав. Тук е близо река Нехарна / .. /, и река Кучища / .. /, они са блудка / невкусна вода. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Блудка гозба.
БЛУДЯ`, -и`ш, мин. св. и`х, несв., непрех. Остар. и диал. Блуждая (в 1 знач.) На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи блудим и спрепинами ся. Лет., 1871, 158. Гимиджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете. Нар. пес., СбНУ XXVII, 288.
БЛУЖДА`ЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блуждая.
БЛУЖДА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Книж. 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там. Ив. Вазов, Съч. XIV, 77. Това [кучето Балкан] сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. Й. Йовков, Разк. I, 123-124. Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротница, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел. Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — Аз съм странник безприютен, / аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен / и блуждая аз залутан / в облаци, мъгли и дим. Хр. Смирненски, Съч. II, 78. • Обр. И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над о`чи ръка — / и гледа… Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К. Христов, ВС, 73. Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки. С, 1954, кн. 3, 91.
2. Прен. За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад. П. Константинов, ПИГ, 137. Ръцете и челюстта му [на стария негър] трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Мислите му блуждаеха съвсем в други области. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб. Д. Немиров, Др, 9. Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми. Д. Бояджиев, Ст, 25.
— От рус. блуждать.
БЛУЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блуждаене. Не бива да се застоява дълго в ателието на Ивайло Рашев. Боите сякаш го упойваха, картините разсейваха вниманието му, а приказките на художника го възвръщаха към онова минало време на блуждения, от което той справедливо се свенеше сега. А. Гуляшки, Л, 305-366.
БЛУ`ЗА ж. 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. Тя [Нона] беше с лека бяла блуза и синя пола. Й. Йовков, ЧКГ, 191. Ирина се приготви за излизане .. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си. Д. Димов, Т, 14. Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб. М. Грубешлиева, ПП, 139.
2. Мъжка горна работна риза, дълга до под кръста; рубашка. Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
— От фр. blouse.
БЛУ`ЗИЧКА ж. Умал. от блуза. Я да видим ( .. ), каква хубава блузичка .. Ст. Л. Костов, Избр. тв., 359.
БЛУ`ЗКА ж. 1. Умал. от блуза. Те [момиченцата] са облечени с тънки сини блузки с матроски яки, с широки рокли и с широки шалвари. Г. Караславов, Избр. съч. III, 19.
2. Женска блуза (в 1 знач.). Тя поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста. Й. Йовков, ЧКГ, 111. До тях бодро крачеха момичета по блузки, в сини поли, със своите градски обувки с токчета, съвсем непригодни за каменистия път. А. Гуляшки, Л,* 389. Преди да тръгнат за курорта, госпожата й уши тънка басмяна блузка. Г. Райчев, ЗК, 74.
БЛУЗО`Н м. Дълга блуза обикн. със спортна кройка, която се носи с панталон или клин. Строгите официални сака отстъпват място на по-лежерните блузони. ВЖ, 1999, бр. 24, 6. Блузоните, якетата, комплектите с палта и панталони .. са с красиви модели и стилни детайли. СТ, 1999, бр. 49, V.
— Фр. blouson.
БЛУ`МИ мн., ед. (рядко) блум, м. Техн. Стоманени греди, обработени на блуминг.
— От англ. bloom.
БЛУ`МИНГ м. Техн. Мощна прокатна машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.
— Англ. blooming.
БЛУ`МИНГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от блуминг. Блумингов цех.
БЛУС, блу`сът, блу`са, мн. блу`сове, м. Муз. 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопиран ритъм и лиричен и меланхоличен характер.
2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок. 24 часа, 1999, бр. 328, 36.
3. Популярен съвременен танц за двойки в такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притиснати
