Речник на българския език/Том 1/741-760
Снощи ми билюк премина, / моята майка не видях. Нар. пес., СбВСт, 304. „— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.
— От тур. bölük.
БИЛЮ`КБАШИ, -и`ят, -и`я, мн. -и`и, м. Билюкбашия. — Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори. А. Дончев, BP, 40. Дошле сейменете, билюкбашият и агата. Л. Каравелов, Съч. II, 119.
БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от билюкбашия. Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място. З. Стоянов, ХБ, 15. Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“ Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.
БИЛЮ`КБАШИЯ, -и`ята, мн. -и`и, зват. и в обръщение билюкбаши` м. Истор. 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. Назначиха го билюкбашия.
2. Човек с такава титла. Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди-кой си билюкбашия. М. Марчевски, П, 43. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и башибозук той заградил Караиванските скали. Н. Хайтов, ШГ, 120.
3. Разш. Командир, главатар на рота, чета, дружина. Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/ .. / той ша ни стане байрактар, / байрактар билюкбашия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.
4. Обикн. мн. Разг. Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска .. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем. Г. Караиванов, ЮМ, 30. Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили. Й. Йовков, СЛ, 181. Отдолу идат сеймене, лельо ма, / отдолу идат сеймене, / сеймене билюкбашии, лельо ма, / сеймене билюкбашии. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24.
— От тур. bölük başi. — Друга форма: бюлю`кбашия.
БИЛЮ`Р м. Остар. 1. Кристално стъкло; кристал. Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри. Д. Немиров, БЛ, 54. Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения. М. Кремен, СС, 125.
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
3. Стесн. Остар. Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро. Л. Стоянов, X, 24.
— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р.
БИЛЮ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е от билюр; кристален, билюров. Няколкото влашки родове, преселници в града — все богати търговци, докараха чак от Беч два билюрени полилеи. Д. Талев, ЖС, 223. Сановниците бавно, на малки глътки, пиеха мастиката си. Тя искреше в големите билюрени чаши и пръскаше приятната, резлива миризма на анасон. Д. Спространов, С, 45. Долнята черква на града беше набита с богомолци. Над сведените глави се носеше дим от свещи и тамян, а по лицата играеха пъстроцветни петна от билюрените васулки на полилеите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. Бавно минах край сергиите. Едно голямо билюрено огледало с бронзирана рамка ми показа висок, строен юноша, .. Боже мой, това бях аз! Ст. Дичев, Р, 52.
БИЛЮ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Билюрен. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!… Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половината с тая божествена влажност. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.
БИЛЮ`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от билюр; малък билюр.
БИ`ЛЯ ж. Остар. Топка за игра на билярд.
— От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, 183).
БИЛЯ` частица. Простонар. Дори, даже; биле, билем. — Като син ще го имам. От син повече биля. Ст. Чилингиров, РК, 109. — Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вагабонтин! П. Стъпов, ЖН, 143. — Гъдьо Гъдев ще да е човек на място… Той лимонадка биля не кусва! Тонич, ГЗМ, 19.
БИЛЯ`НЦ м. Остар. Баланс; биланц. После погледна Манолакя, който отново беше се залисал над тефтеря си, и му подхвърли дяволито: — Е, тате, направи ли си билянца? Й. Йовков, ЧКГ, 84. След всяко четиримесячие сметка, а един чист билянц в края от годината. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.
БИЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Билярин. Такъв си беше Обрад от Чуй-Петльово: биляр и знахар за нуждите, граматик и протогер за селото. Ст. Загорчинов, ДП, 74.
БИЛЯ`РД м. 1. Игра с малки топки, които се удрят с дълги пръчки (щеки) по покрита със сукно специална маса, за да влязат в определени дупки. Заедно обядвахме, понеже Жан-Люк се бе преместил в „моя“ ресторант, после играехме билярд и наново обикаляхме край морето, тоя път из пристанището и по опръскания от поляната вълнолом. Б. Райнов, ДВ, 8. — Чух всичко — казал той, като държал в ръката си щека от билярд. Хр. Бръзицов, НЦ, 181. И играеха една игра на зелено сукно с бастуни — биеха едни топки, на които казваха „билярд“. Играта бе френска. Вл. Свинтила, СЗЗ, 405.
2. Маса за такава игра. Още едно място за такива срещи беше заведението на гърка Кочо, нещо като магазин за деликатеси и фини напитки, дето имаше и един билярд. К. Константинов, ППГ, 46.
— От фр. billaid. — Скороучащый французин, 1858, 169 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 228).
БИЛЯ`РДАДЖИЙНИЦА ж. Остар. Билярдна зала; билярдна. Читалището ще да е за тях място привлекателно, .. като на билярдаджийница или театро. Нап., 1873, кн. 2, 13.
БИЛЯ`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. 1. Прил. от билярд; билярдов. Откъм билярдната зала се чуваше припряното удряне на билярдните топки. Д. Ангелов, ЖС, 176. Билярдна маса. Билярдна щека.
2. Като същ. билярдна ж. Зала, където се играе билярд. В едната зала на казиното свиреше вечер прочутият струнен оркестър, .., а другата зала се делеше на две отделения — билярд и „аперативна“. В билярдната и аперативната имаха достъп само мъже. А. Гуляшки, ДМС, 116-117. Съдържателят на кафенето, .., я въведе в билярдната, която сутрин беше затворена. ВН, 1960, бр. 2875, 4.
БИЛЯ`РДО, мн. няма, ср. Остар. Билярд. В средната и голямата зала на кафенето имаше едно билярдо, столове и маси. П. Р. Славейков, ЦП III, 46. Той знае да играе на билярдо. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 32.
— От ит. bigliardo.
БИЛЯ`РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Билярден. Билярдова топка.
БИЛЯ`РИН, мн. биля`ри, м. Остар. Човек, който лекува или търгува с билки; билкар, знахар. — Дико, та ти си бил и билярин, пък аз да не зная! — Дядо ми ме научи да лекувам с билки и мехлеми. К. Петканов, ЗлЗ, 234. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. Бил той [царят] посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. А. Разцветников, Ст. 165. Не съм родила девет години, / та ка се пукна проклета пролет, / та ми хокнаха клети биляре. / Биле за глава, биле за рожба… / Та съм купила биле за рожба, / та съм родила мъжко детенце. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.
— Друга (диал.) форма: биле`рин.
БИЛЯ`РКА ж. Остар. Жена билярин; билкарка, знахарка. Ожениха се те и добре си живееха, само дете не им се намери и това бе най-тежката им грижа. Свекървата я гледаше като писано яйце и постоянно търчеше по знахарки и билярки. Г. Караславов, ОХ П, 43. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Чула се мома билярка, / билярка мома лекарка, / та ойдох да ме лекува. Нар. пес., СбНУ VII, 28.
— Друга (диал.) форма: биле`рка.
БИЛЯ`РКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на билярка или е свързан с билярка. С биляркиния син не съм ходил по седенки. П. Тодоров, Събр. пр II, 16. — В биляркината махала съм порасъл и биля — от торбите на Билярката през коминя съм влязвал да крам! П. Тодоров, Събр. пр II, 25.
БИЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е свързан с биляр или с билярка; билкарски. Най-напред Янаки лекуваше .. хората ту с лайлайкучица, ту с локмаруху, ту с копривка .., но когато нашите бабички, .. — са погрижиха да превземат Янаковият билярски занаят, то тоя умен и учен мъж захвана да лечи малко и да излекува още по-малко. Знан., 1875, бр. 8, 113.
БИЛЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Занаят на билярин или на билярка.
БИМ, обикн. бим-бим и бим-бим-бим междум. За наподобяване звън от камбани с висок тон. Денят не минува. Празник е голям. А звънците пеят бим-бим, бам-бум-бам. Ив. Вазов, БМI, 73.
БИМ-БАМ междум. За наподобяване звън от камбани с високи и ниски тонове. Камбаната — .. — продължаваше да бие, Често, радостно: бим-бам! бим-бам! Й. Йовков, ПГ, 152.
БИМ-БАМ-БУМ междум. За наподобяване звън от камбани с различни тонове. Сутрин рано, сутрин рано / в неделя, в неделя, / камбаната бие, камбаната бие, / бим-бам-бум… бим-бам-бум. Д. Немиров, КМБ, кн. 3, 5. Думба-лумба бим-бам-бум / много хора — малко ум. Хр. Смирненски, Съч. II, 216.
БИМБАШИ` м. Диал. Бинбашия; бинбаши.
БИМБАШИ`Я м. Диал. Бинбашия; бин-баши.
БИМБА`ШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на бимбашия; бинбашийски. Аман веке, мила мале, от сеймене, / от сеймене, мале мила, хаджийови, / хаджийови, мале мила, бимбашови. Нар. пес.
БИМЕТА`Л м. Спец. Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала.
БИМЕТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е направен от биметал. От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици. Физ. X кл, 1951, 42.
◇ Биметална монетна система. Финанс. Парична система, при която основната монетна единица е от два метала.
Биметална пластинка. Физ. Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др.
БИМЕТАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Финанс. Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата.
— От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм.
БИМОЛЕКУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. В който участвуват две молекули. Бимолекулна реакция.
БИМОЛЕКУЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Бимолекулен. Бимолекулярна реакция.
БИНА` ж. Остар. 1. Постройка, сграда, здание. Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бина беше — запуши, запуши и пламна. Й. Йовков, ВАХ, 18. Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства. А. Страшимиров, ЕД, 41. Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе. СбНУ XIV, 133.
2. Издигнато място, подиум. На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен, .., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания. Св. Миларов, СЦТ, 150.
— От араб. през тур. bina.
БИНА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Двоен. Бинарни опозиции. Бинарни цикли.
— От лат. binarius през рус. бинарный.
БИНБАШИ` м. Бинбашия. Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер. А. Страшимиров, Съч. V, 416.
— Друга (диал.) форма: бимбаши`.
БИ`НБАШИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бинбашия. А моят арапин остана в бинбашийската стая. З. Стоянов, ЗБВ III, 233.
БИНБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, зват. и в обръщение бинбаши`, м. 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди .. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия, .., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр. А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4, 47.
2. Човек с такава титла. Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов каймакамин — кадията, реизът и бинбашията — началник на преспанския гарнизон. Д. Талев, ПК, 487-488*. Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Закхия-бей. Св. Миларов, СЦТ, 37.
— От тур. binaşı. — Друга (диал.) форма: бимбаши`я.
БИ`НГО, мн. бинга`, ср. 1. Само ед. Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък. ДТ, 2000, бр. 256, 8.
2. Разг. Зала за такава игра; бингозала. Отивам в бингото.
3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. Имам бинго. △ Играта продължава до бинго.
4. Като междум. За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех.
◇ Удрям / ударя бинго. Разг. Спечелвам, извличам облага от нещо, постигам някакъв успех. Бинго удариха инвестиралите в акции на „Булгартабак холдинг“ през тази седмица. ДТ, 1998, бр. 279, 6.
— Исп. bingo през англ. bingo.
БИ`НГОЗА`ЛА ж. Зала за игра на бинго (в 1 знач.). Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала. 24 часа, 1999, бр. 261, 7.
БИНЕДЖИ`Я, -и`ята, зват. бинеджи`, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Ездач, конник; бинек. Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс. Ц. Гинчев, ГК, 148. — Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи. Л. Каравелов, Съч. II, 36.
— От тур. binici.
БИНЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Кон за яздене.
2. Камък, от който се качват на кон. И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна реч Войводата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък братец. Нар. пес., СбВСт, 403.
3. Ездач, конник; бинеджия. Дядо Пуньо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха бинеци, .., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града. М. Георгиев, Избр. разк., 185.
4. Като нареч. Само ед. и нечленувано. На кон; ездишком. — Мусафирлер! — извика Рашид, .. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек. Ц. Гинчев, ГК, 203.
— Тур. binek.
БИНИ`Ш м. Остар. и диал. Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш. Ц. Гинчев, ГК, 148. Помня Незифя млада .. Някога слизаше в града с нов биниш. Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си фърли шапка на греди. Нар. пес., СбБрМ,
— Тур. biniş.
БИНЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. Той отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга. Й. Йовков, ПГ, 190. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането. Д. Спространов, С, 276.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. binlik. — Други (диал.) форми: бинлъ`к и билни`к.
БИНЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бинлик; малък бинлик. Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния .. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Великдена ние ще я наредим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132.
БИНО`КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук. Д. Димов, Т, 559. Военен бинокъл.
— От фр. binocle.
БИНО`М м. Мат. Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен.
◇ Нютонов бином. Мат. Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрицателна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му.
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. νόμος ’дял, част’.
БИНО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Мат. Прил. от бином; биноминален. Биномен коефициент. Биномен ред.
БИНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Който се отнася до бином; биномен.
◇ Биноминален ред. Мат. Ред, в който се разлага Нютоновият бином.
Биноминални коефициенти. Мат. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином.
— От лат. binominalis.
БИНТ, би`нтът, би`нта, мн. би`нтове, след числ. би`нта, м. Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека. Й. Йовков, Разк. II, 229. Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен. Ем. Станев, ИК I-II, 359.
— От нем. Binde през рус. бинт.
БИ`НТЕ, мн. няма, ср. Сорт доброкачествени картофи.
— Хол. от собств.
БИ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бинт. Бинтова превръзка.
БИНТО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам. Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши. А. Каралийчев, НЧ, 48. Най-после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се! П. Вежинов, НС, 23. бинтовам се страд. и възвр.
БИНТО`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бинтовам и от бинтовам се.
БИ`О-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, биоелектрически и др.
— От гр. βίος ’живот’.
БИОБИБЛИОГРА`ФИЯ ж. Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни.
БИОГЕНЕ`ЗА ж. Биол. Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата.
◇ Първична биогенеза. Многоетапна биогенеза.
БИОГЕ`НЕН, -е`нна, -е`нно, мн. -е`нни, прил. Биол. Който е свързан с жизнените процеси на организмите. Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод (18%), водород (10%), азот, калций, калий, фосфор, магнезий, сяра, хлор, натрий. △ Биогенни вещества. Биогенни продукти. Биогенен стимулатор.
◇ Биогенни скали. Геол. Седиментни скали, образувани от жизнената дейност на организмите.
Биогенни утайки. Геол. Утайки, образували се в резултат на химически процеси при прякото участие на организмите.
БИОГЕ`НЕТИКА ж. Биол. Наука, която изучава проблеми за произхода на първите примитивни форми на живот през най-ранния период от развитието на Земята.
БИОГЕНЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до биогенетика. Биогенетинен синтез. Биогенетично развитие. Биогенетични изследвания.
◇ Биогенетичен закон (правило). Биол. Закономерност, според която индивидуалното зародишно развитие на всяко животно е кратко повторение на характерните стадии от развитието на вида, напомнящи за неговите предшественици (безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и др.).
БИОГЕОГРА`ФИЯ ж. Наука, която изучава закономерностите в разпределението на животните, растенията и микроорганизмите по земното кълбо.
БИОГЕОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биогеография. Биогеографско разпределение на земната повърхност.
БИОГРА`Ф м. Съставител на биография; животописец. Захари Стоянов е първият биограф на Христо Ботев.
БИОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до биография; биографически. Напечатахме на първа страница портрета на Иван Вазов, а на втора и трета страница — биографична бележка за творчеството на писателя. Ал. Спасов, С, 66. Биографичен очерк. Биографични данни.
БИОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биографичен. Биографически сведения.
БИОГРА`ФИЯ ж. Описание на живота и дейността на някое лице; животопис. На руски се бе появила и друга негова книга [на Д. Данин], .., романизирана биография с популярно изложение на всички научни подвизи на големия физик [Ръдърфорд]. Г. Данаилов, ДС, 254. Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и други много обязаности .. Нямах тогава намерение да пиша биографията на В. Дяконът, та затова и не са разпространявах надълго да събирам сведения. З. Стоянов, ЗБВ I, 345. // Живот и дейност на някое лице. В тях [писмата] откриваме много ценни данни за биографията на Фотинова. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 601. Той е словоохотлив и за пет минути може да разкаже бурната си биография, изпъстрена със сума подробности. Г. Караславов, ПМ, 38. Аз съм просто действуващо лице, / с проста и безсложна биография. Н. Хрелков, ДД, 243.
БИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до биография и до биограф. Отричайки .. стойността на всякакви историко-описателни* .. и биографски очерци, Каравелов е държал все тъй решително на популярната съвременна наука. М. Арнаудов, БкД, 166. Биографска справка.
БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до биоелектричество. Доказано е, че биоелектрическият импулс протича твърде бавно по дължината на нервното влакно. Ц. Цанев и др., ЧП, 170. В зависимост от нуждите на организма произведената от него енергия се трансформира в топлина, механична и биоелектрическа. Б. Банков и др., ВВ, 5.
БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Физиол. Електрически товар, електричество, което възниква в тъканите и клетките на живите организми; биоток. Първият въпрос, който изниква пред нас, е към кой клон на науката трябва да се обърнем, за да си изясним възникването на електричество в живия организъм — биоелектричеството. Г. Дечев, Б, 4.
БИОЕНЕРГЕ`ТИКА ж. 1. Съвкупност от процеси на преобразуване на една форма на енергия в друга, протичащи в живия организъм. Биоенергетиката на живата клетка се характеризира с трансформация и миграция на електромагнитната енергия, получена от слънцето при фотосинтезата. Вселена 69, 290.
2. Наука, която изучава тези процеси. Антени към космоса били човешките коси .. От гледна точка на биоенергетиката това никак не е лишено от смисъл. СТ, 1999, бр. 7, 20.
БИОЕНЕРГЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биоенергетика. През последните години познанието на живота и поведението на птиците бяха попълнени с нови интересни данни. За това помогнаха извършените в широки мащаби в Полша биоенергетични изследвания. П, 1978, бр. 1, 14.
2. Биоенергиен. Много важно е напълно да сформираме екип от специалисти, които да оценяват ефекта от биоенергетичното въздействие върху пациентите .. Интересува ни поведението на екстрасенсите. Диал., 1989, бр. 48, 4.
БИОЕНЕРГИ`ЕН, -и`йна, и`йно, мн. -и`йни, прил. Физиол. Псих. Който се отнася до биоенергия; биоенергетичен. През есента и лятото дърветата са със сравнително постоянни и спокойни биоенергийни излъчвания. ДЛ, 1999, бр. 8, 7. Биоенергийно поле.
БИОЕНЕ`РГИЯ ж. 1. Физиол. Енергия, която възниква в живия организъм вследствие на биохимическите реакции в него.
2. Псих. Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види. Диал., 1990, бр. 13, 3.
БИО`ЗИ мн., ед. (рядко) био`за ж. Хим. Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си.
БИОИМПУ`ЛС м. Физиол. Биоенергийно излъчване. Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо че изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоимпулс. П, 1991, бр. 15, 7.
БИОИНЖЕНЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Спец. Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. Специалист по биоинженерство.
БИОИНФОРМА`ЦИЯ ж. Биол. Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна и др.
БИОКАТАЛИЗА`ТОР м. Биохим. Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, свойствени на живата материя. Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите. ЖМБЕ, 53.
БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биохим. Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. Биокаталитичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.
БИОКЛИ`МАТ, мн. няма, м. Спец. Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората.
БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биоклимат. Биоклиматични особености на Европа.
БИОКИБЕРНЕ`ТИКА ж. Спец. Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране.
БИОКРЕ`М м. Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биокремове. П. Вежинов, НБК, 12.
БИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по биология. В 35 дена биолози, .. обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал. Пр, 1952, кн. 6, 60. Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.
БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биологизирам се* страд.
БИОЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизирам и от биологизирам се. В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни. С, 1951, кн. 3, 181-182.
БИОЛОГИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Биологизирам. биологизувам се страд.
БИОЛОГИЗУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизувам и от биологизувам се. Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи, .. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизуване, принижение на идейния облик на героите. С, 1951, кн. 4, 163.
БИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биологията; биологически. Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.
2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден.
◇ Биологичен кръговрат. Биол. Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гнилостни бактерии).
Биологична смърт. Мед. Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт. В. Робов, ПСВ, 57.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биологичен. Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. биологически; биологично. Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5.
БИОЛОГИ`ЧНО. Нареч. от биологичен; биологически. — Не считам, че човек се ражда само за това, да създава себеподобни и да се изявява биологично. Й. Попов, СЛ, 167.
БИОЛО`ГИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. Той бе завършил медицина и физика, а после се бе отдал на химия и биология. Ст. Волев, МС, 10 // Тази наука като учебен предмет. Часът по биология му е най-интересен. △ Тя има отличен по биология.
2. Разг. Учебник по този предмет. Дай ми твоята биология, за да си подготвя урока за утре. △ Имам две биологии.
3. Само ед. Разг. Природа, същност на живо същество. Хиена-кучето има много пъстроцветна къса и гъста козина .. Особено интересна е биологията на това куче, която за съжаление не е добре проучена. Кр. Тулешков, ХЖ II, 24.
БИОЛО`ЖКА ж. Жена биолог.
БИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биолог и от биология. Биоложка лаборатория. Биоложки конгрес.
БИОМАГНЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Влияние на земния магнетизъм върху организма на живите същества.
БИОМАГНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с влиянието на магнитно поле върху организма на човека. Биомагнитен метод ви позволява да видите как фигурата ви изтънява с всеки изминал ден, при това без да правите нищо друго, освен да се гледате в огледалото. 168 часа, 1993, бр. 35, 22.
БИОМА`СА ж. Биол. Общо количество маса от живи организми, съществуващи в равновесие на определена площ или в определен обем морска (океанска) или сладка вода. Общото количество органична материя, включено в живите организми на екосистемата, се нарича биомаса. Биол. IX кл, 1981, 57. // Стесн. Количество биологично вещество, маса на даден организъм. Тя [бактерията] много бързо се самовъзпроизвежда и натрупва огромно количество биомаса. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИОМАТЕРИА`ЛИ мн., ед (рядко) биоматериа`л м. Спец. Вещества, съвместими с живата тъкан, използвани за протези вътре в тялото, като байпаси и др.
БИОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биометрия; биометрически. Биометрични изследвания.
◇ Биометричен метод. Биол. Метод за обработване на числени данни, получени от масови измервания в областта на биологическите науки с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика.
БИОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Биометричен. Биометрически изследвания.
БИОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Биол. Дял от биологията, който се занимава с провеждане на количествени биологически експерименти и с обработката на резултатите от тях с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика.
БИОМЕХА`НИКА ж. Спец. 1. Дял от физиологията и анатомията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на животните и на човека при взаимодействието им със силите на външната среда.
2. Прилагане на законите на механиката за решаване на биологични, психологически и медицински проблеми.
БИОМЕХАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биомеханика. Жизнеспособността на биомеханичните системи успешно е възпроизведена при промишлени роботи и самоходни съоръжения. ЖМБЕ, 744. Управлението на биомеханичните елементи с помощта на нервната система е довело до обособяване на системи с непостижими от техническа гледна точка свойства за приспособяване. Биомеханично движение.
БИОМИЦИ`Н м. Апт. Антибиотик, който представлява жълт кристален прах с горчив вкус, унищожаващ гнойните коки, причинителите на пневмонията, дизентерията, коремния тиф и др.
БИОМИЦИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Апт. Прил. от биомицин. Биомицинов препарат.
БИО`НИКА ж. Спец. Наука, която разрешава инженерни задачи за промишлени или военни цели въз основа на анализа на структурата и процесите на жизнената дейност на организмите. Водещо положение в биониката заемат проучванията на нервната система от гледна точка на кодирането и разпознаването на сигнали. ЖМБЕ, 742.
— Амер. bionics от био(логия) и (електроника).
БИОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от бионика; бионически. Бионични системи.
БИОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Бионичен. Бионически системи.
БИООРЪ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Воен. Бактериологично оръжие. Ново биооръжие пуска Москва .. Русия разработила ново бактериологично оръжие, което съдържа щам от бактерията на антракс. ДТ, 1997, бр. 94, 25. Съвременните градове са почти беззащитни срещу атаки с биооръжия. Леч., 1999, бр. 20, 8.
БИОПОЛЕ`, мн. -та, ср. Физиол. Пространство, в което действат биоенергийните излъчвания на живия организъм. В момента на официалното сключване на брак в биополетата на младоженците избухва взрив от сексуалноагресивна енергия. СТ, 1999, бр. 42, 27. 2050 г. Започва диагностика и лечение на биополето на човека .. Ще е възможно самото биополе да се атакува и така да се лекува вътрешното заболяване. 168 часа, 1998, бр. 50, V.
БИОПОЛИМЕ`РИ мн. Биол. Хим. Органични макромолекулни съединения като нуклеинови киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми. ЖМБЕ, 15.
БИОПРОГНО`ЗА ж. Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати. ДТ, 1999, бр. 306, 47.
БИОПСИ`Я ж. Мед. Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскопско изследване с диагностична цел. Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен.
— От гр. βίος ’живот’ + ὄψις* ’гледане’.
БИОРЕЗОНА`НС м. Мед. Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. Д-р Лаутер държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото. ВЖ, 1999, бр. 13, 9.
БИОРИ`ТЪМ, -ът, -а, мн. -тми, м. Обикн. мн. Спец. Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени. ВЖ, 1999, бр. 38, 8.
БИОСИНТЕ`ЗА ж. Биол. Образуване на органичните вещества в организма.
БИОСКО`П м. Остар. Стар модел кинопрожекционен апарат. Професор Карл Фрьолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“. БНТ, 1940, бр. 201, 1. Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини. Й. Йовков, Разк. III, 198.
БИОСФЕ`РА ж. Биол. Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни. П, 1978, бр. 1, 8.
БИОСФЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Биол. Който се отнася до биосфера. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от бракониери в националния биосферен резерват „Сребърна“. ДТ, 1999, бр. 326, 4.
БИОТЕРА`ПИЯ ж. Мед. Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми.
БИОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотермичен начин. Основава се на термофилното разлагане на отпадъците. Т. Горанов и др., ПА, 352-353.
БИОТЕХНОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по биотехнологии. Усилията на биотехнолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до биотехнология. Биотехнологичен метод.
БИОТЕХНОЛО`ГИЯ ж. Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести. ДТ, 1999, бр. 290, 12. Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехнология. ЖТ, 1998, бр. 22, 26. Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите. 168 часа, 1999, бр. 50, V.
БИОТИ`П м. Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби.
БИОТИ`Т м. Минер. Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят. Б. Ангелов, ЗМ, 25-26.
— Фр. biotite.
БИОТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от биотит. Биотитов сианит. Биотитови гнайси.
БИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически.
◇ Биотични фактори. Биол. Съвкупност от влиянията на едни организми върху други.
БИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми. Обиол. X кл. 47.
БИОТОКО`ВЕ мн., ед. (рядко) биото`к м. Физиол. Електричество, което възниква в тъканите на живите организми при обмяна на веществата и при различни дейности на тъканите. По Василев висяха най-различни уреди, които отчитаха .. биотоковете. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51.
БИОТО`П м. Биол. Географска област с различни размери, осигуряваща постоянни или циклично променливи условия за запазване на екологичното равновесие между растителните и животинските видове, които се развиват в нея. Екологичната ниша е мястото, което заема един [животински] вид в даден биотоп. Биол. IX кл, 52.
— От гр. βίος ’живот’ + τόπος ’място’.
БИОТОПЛИ`ВО, мн. няма, ср. Спец. Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо.
БИОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биофизика. Биофизици от Московския университет са изработили електронен апарат, който не само „предрича“ бурите, но може и да посочва силата им и пътя на тяхното разпространение. К, 1963, кн. 1, 38.
БИОФИ`ЗИКА ж. 1. Само ед. Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биофизика; биофизически.
БИОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биофизичен.
БИОФИЗИ`ЧКА ж. Жена биофизик.
БИОХИМИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биохимия.
БИОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биохимия; биохимически. Биохимичен анализ. Биохимична лаборатория. Биохимични процеси. Биохимични реакции. Биохимични изследвания.
БИОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биохимичен. Биохимически институт.
БИОХИМИ`ЧКА, ж. Жена биохимик.
БИОХИ`МИЯ ж. 1. Наука за химическия състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОЦЕНО`ЗА ж. Спец. Съвкупност от животински и растителни организми в определен участък земна или водна площ с еднородни условия за съществуване. Единството от биоценоза и биотоп се нарича екосистема. Биол. IX кл, 53. Стридна биоценоза. Горска биоценоза.
— От гр. βίος ’живот’ + κοιήος ’съвместен, общ’.
БИОЦЕНОЛО`ГИЯ ж. Биол. Дял от екологията, който изучава биоценозата.
БИОЦЕНОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биоценоза. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Биоценотична среда.
БИОЦИ`КЪЛ, мн. -кли, м. Биол. Област (суша, море, реки), в която се среща живот.
БИОЧИ`П м. Информ. Елемент от информационните системи за контрол, състоящ се от миниатюрен сензор с интегрална схема, в който се използва биологичен обект или биологичен принцип за индикация. До 10-15 години мощни биочипове ще започнат да проверяват генетичния материал на човека, за да открият в него аномалии. ДТ, 1999, бр. 354, 15. Обединяването на принципите на биотехнологията с принципите на микроелектрониката ще доведе до създаване на .. биочипове. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИПАТРИ`ДИ мн., ед. (рядко) бипатри`д м. Спец. Лица, които са граждани едновременно на две или повече държави.
— От лат. bis– ’двоен’ + гр. πατρίδα ’отечество’.
БИПЛА`Н м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени едни над други. По-нататък щял да си купи и собствен аероплан от най-последната система. И изреждаше подробно разните видове моноплани и биплани, французки, английски, германски. М. Кремен, Б, 67.
— Фр. biplan.
БИПОЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.Спец. Двуполюсен. Биполярни клетки. Биполярна система. Биполярни координати.
БИР неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон. Един. И тъй, сега съгласни сте вий, .., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение! Хр. Смирненски, Съч. II, 75.
◇ Бир да; бир че сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник. А. Страшимиров, ЕД, 52. — Ела да седнем под люляката, бир да си нестъкната — и таквази ми си мила. П. Тодоров, Събр. пр II, 201. После влезе при тях и дядо Добри .., поздрави ги .. и каза, като седна: — Е, ще олекне на селото… бир не сте я свършили снощи не по реда му. А. Страшимиров,* А, 610. Бир парче. Простонар. Само със следващо същ. Нещо подобно на, нещо като, един вид. — Ти бояджия ли си? — Бояджия, господин поручик, бир парче художник. П. Вежинов, BP, 181. — Делийски, я виж тука, оправи тая бумага, ти си бир парче писател. Ем. Манов, ДСР, 108. Бире`-бир. Остар. За лек, лекарства и под. — сигурно помагащ. Там е свято място, .., там и земята е посветена, от пръстта й да земеш и да си имаш, за треска е бире-бир. Ил. Блъсков, ЗК, 93.
— Тур. bir.
БИ`РА ж. 1. Слабо алкохолно пенливо питие, което се прави обикновено от ечемик и хмел; пиво. Около всичките маси седяха гости, пиеха бира или коняк. Ив. Вазов, Съч. XI, 185. — Я чувай, ти други път да не пиеш черна бира, чу ли? Ал. Константинов, Съч. I, 298. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217.
2. Количество от това питие, което се съдържа в една чаша или бутилка. — Утре тръгваме заедно за Кюстендил и първата ни работа е да се наядем като хора и да си сръбнем по една бира. Л. Стоянов, X, 118.
— От хол. bier през ит. birra и гр. μπίρα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 228).
БИРАДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. Бирария, пивница. А бираджийницата му била на хубаво място и много свят ходил там да се разхожда. Т. Влайков, Съч. II, 47.
БИ`РАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. 1. Съдържател на бираджийница. След обяда, като се заприказвахме за нашенци, кои са в Русчук, леля Гена подкани да ме заведе бае Марин на бираджийницата на края. Бираджия бил от нашите места, познавал сички нашенци. Т. Влайков, Съч. II, 47.
2. Човек, който пие много бира.
БИРАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Рядко. Прил. от бирария. Слезлият от десетина файтони шарен свят нахлу в бирарийния салон. Край дъсчения стобор в накиченото със зеленина дъно на салона бяха наредени две маси за гощавка. А. Страшимиров, А, 70.
БИРА`РИЙКА ж. Умал. от бирария. Към малките бирарийки край града шестваше пъстроцветна върволица. П. Вежинов, ДВ, 106.
БИРАРИ`ЙНИЦА ж. Остар. Бирария. Като изкара гимназията, .., ся ударил на най-развратния .. живот, .., търкалял ся деням и нощем по бирарийниците. Лет., 1872, 199-200*.
БИРА`РИЯ ж. Заведение, в което се продава и пие бира. Стоях ден, стоях два, пет, десет — ще се пукна! Няма ни ресторант, ни бирария, ни кафене. Чудомир, Избр. пр, 61-62. Мръкнеше ли, в запустялата бирария край града писваше гайда. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109.
— От ит. birreria през гр. μπιραρία.
БИРГЬОТЛИ`Я ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. За потури, гащи — който е тесен и с плитко дъно. Той беше едър, .., и с биргьотлии гащи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Биргьотлия потури.
— От тур. bir ’един’ + göt -tü ’дънце’.
БИ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бира. Домакинята влезе тихо и сложи пред двамата мъже едно тъмно бирено шише и две ръбести стъклени чаши. А. Каралийчев, НЗ, 189. После погледна на пода, дето двете сестричета — близнаци, .., бяха наредили кибритени кутийки, бирени запушалки. М. Грубешлиева, ПП, 40. Бирена чаша. Бирено производство.
2. Който е свързан с производството на бира. Бирена фабрика. Бирени ферменти. Бирена мая. Бирени трици.
БИ`РЖА1 ж. Остар. Вид конска кола. Усовий красен градец Турно-Могурели .. са съобщава с Дунава по едно шосе, по което непрестанно вървят кола (биржи и каруци) и пътници. Лет., 1876, 22. Баща ми подкараха. Маня излезе. Батя го няма. Аз сама (зачува се шум от биржа). Каква ли ще бъде тази биржа? Д. Войников, КЦ, 53. И се чуваше дрънкането на железата по едирненските сереми, които в онова време заместваха днешните пайтони, карети и биржи. Ц. Гинчев, ГК, 369.
— Рум. birgă.
БИ`РЖА2 ж. Остар. Борса, тържище. Бордо, у левий брег на Горона, един от най-богатите .. французки градове, с добро и безопасно пристанище, .. добра биржа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 132.
— От нем. Börse през рус. биржа. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
БИРИНДЖИ` неизм. прил. Остар. и диал. 1. Пръв, най-главен, най-важен*. Преди да бъде въведен при него, сановникът обявил: — Султан Абдул Азиз .. е готов да приеме екзарх биринджи Антим. Хр. Бръзицов, НЦ, 159.
2. Който е първокачествен, най-добър. — Ей, майсторе, тука ли си, ба? .. — На`, чукай. Искам биринджи работа. Ей тая пущина пак си я правил, ама се счупи. Запой го както трябва, па имай очи, че искай пари. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Басма продавам, аго. Биринджи фереджи от Ефес, копринени чешири от Дамаск. М. Марчевски, П, 56.
— Тур. birinci.БИРИНДЖИ`Я ед. неизм,мн. -и`и, прил. Остар. и диал. Биринджи. Имаше един чапкун, ама чапкун биринджия. СбНУ XIII, 140.
БИ`РИЦА ж. Разг. Умал. от бира; биричка. — Я ни заведи ти, момче, да си сръбнем по една бирица, както дал Господ. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42.
БИ`РИЧКА ж. Разг. Умал. от бира; бирица. За петнайсет минути ще си купи биричките, бакалията е на една крачка. В. Пламенов, ПА, 104. Аз не съм алкохолик и .. никога не прекалявам, но не съм и въздържател и ми се иска да изпия една ракия или биричка. Диал., 1990, бр. 28, 14.
БИРЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Карта за игра с един знак в средата; ас, асо. Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик.“ К. Калчев, ПИЖ, 63.
— От тур. birlik ’единица’.
БИ`РНИК, мн. -ци, м. Разг. Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. От бирника беше се получило червено известие за данъците. Й. Йовков, ЧКГ, 79. А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска. П. Яворов, Съч. I, 41. — Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци .. Дойде бирникът в къщи и описа всичко. Елин Пелин, Съч. IV, 210.
◇ Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер. М. Марчевски, ГБ, 226.
БИ`РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. Бирническа служба. Бирническа квитанция.
2. Като същ. бирническо, мн. -и, ср. Бирническо удостоверение за платени данъци. А ваденето на паспорт, .., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители. Ст. Дичев, ЗС II, 555.
◇ Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил си* бирническо удостоверение. М. Грубешлиева, ПП, 245.
БИ`РНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Само ед. Служба на бирник.
2. Учреждение, където работят бирници.
БИ`РНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бирнически. Той вадеше от портофела призовки, бирнишки квитанции. Й. Йовков, Ж, 36.
БИРО`ВИН м. Диал. Селски глашатай. Това прошение ти [на съдията] пращаме ние, селяните, от нашето село, Сврачево, заедно с кмета, с попа, .. и с Тонко бировина. М. Георгиев, Избр.* разк., 183.
— От унг. biró.
БИРХА`ЛЕ, мн. -та, ср. Заведение, в което се поднасят бира и други спиртни напитки и ястия. Наскоро бяха открили бирхале към клуба на културните дейци. Ст. Поптонев, НСС, 149.
— Нем. Bierhalle.
БИС междум. 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. Тогава всички, .., пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викаха „Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!“ Й. Йовков, Разк. I, 181.
2. Като същ. бис, -ът, -а, мн. би`сове, след числ. би`са. Разг. Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и кьочеци. Н. Стефанова, РП, 27.
◇ На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). Публиката й хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис. В. Димов, Т, 190. Още при първото ми излизане / .. /публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение. Ив. Димов, АИДЖ, 35.
— От лат. bis ’два пъти’.
БИСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който има признаци и на мъжки, и на женски пол; двуполов, хермафродитен. Бисексуален индивид.
2. Който проявява полово влечение към индивиди от двата пола. Мъжът ми е бисексуален. Разкрих ужасната истина, когато без да искам, подслушах един негов телефонен разговор. НЖ, 1999, бр. 23, 2. Ставаме бисексуални през новия век. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI в. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Свойство на бисексуален. Хората напълно ще се разкрепостят в сексуалното си поведение през XXI век. Бисексуалността и хомосексуалността ще придобият огромни размери. 24 часа, 1998, бр. 283, 32.
БИСЕКТРИ`СА ж. Геом. Права линия, която минава през върха на ъгъл и го разделя наполовина; ъглополовяща.
— От фр. bissectrice през рус. биссектриса.
БИ`СЕР м. 1. Млечнобяло, светложълто и по-рядко червено зърно, което се образува в черупката на някои миди, използувано за украса; маргарит, перла. Когато между черупката и мантията [на мидата] попадне чуждо тяло / .. /, мантията започва да отделя варовито вещество .. и постепенно се образува бисерът. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. Най-хубави бисери се образуват в морската и речната бисерна мида. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. По гърдите й падаха нанизи от бисери. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Кат бисер между мъниста / тя била между момите. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. • Обр. Та мойте песни се` ще се четат. / Във тях душата ми изля се цяла / с най-скъпите си бисери, цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168-169.
2. Само ед. Събир. Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер. Китка V, 1887, кн. 15, 12. — Вара, мале, варай, мила мале, / либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер покинало, / от ръце ми гримни потрошило. К. Христов, СК, 8.
3. Прен. Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. Не една от неговите песни е бисер. П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. — Хубави стихотворения пишеше Ема .. Според мен някои бяха направо бисери. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 59. Божинов пое страданията му [на народа] и ги превърна в бисери. Шест хиляди карикатури и мъдри остроумия свързват живота му с живота на България. Ал. Гетман и др., СБ, 58. // Ирон. Нещо, което е съвсем глупаво, безмислено. Студентски бисери. Депутатски бисер.
4. Прен. Като прил. неизм. Нар.-поет. Бисерен (във 2 знач.). То [облачето] гледа: стелят се безкрайни равнини; / околовръст пустиня го обгръща. / То гледа — и в тъга за родни планини / на бисер-сълзи цяло се превръща. К. Христов, КР, 36. Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невян и огърлица бисер, — / а майци й похти с позлата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 49.
◇ Зъби като бисер. Нар.-поет. Много бели, блестящи зъби.
БИ`СЕРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бисерен (в 1 и 2 знач.). Малко е бисерево зърно, а се носи на господарска шия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БИ`СЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от бисер или е украсен с бисер. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов, ВДБ, 46. На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна. Н. Хайтов, ШГ, 262.
2. Прен. Който блести като бисер; лъскав, бляскав. А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Ушите й [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах. Ст. Загорчинов, Дп, 254. Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега! В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. Дали си немам шекерна уста, / мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, / мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ XV, 52.
3. Прен. Поет. За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас. Ив. Вазов, БМ II, 109. Яна отключи бисерно гърло, запя. К. Петканов, СВ, 50. Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях. Ем. Попдимитров, К, 27.
◇ Бисерна гъба. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens.
Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera.
БИ`СЕРИЦА ж. Остар. Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] по-забележителни* са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат. Д. Мутев, ЕИ, 81.
БИ`СЕРКА ж. Диал. Бисерна мида. Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще найдеш, песче непотребно, — /но то за бисерката бе беда. К. Христов, Т, 51.
БИСЕРЛИ`Я ед. неизм. мн. -и`и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. Пущила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста. Нар. пес., СбНУ XLIII, 198.
БИ`СЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / .. / с бели зъби бисерови. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
БИСЕРОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. В съчет.: Бисероносна мида. Остар. Бисерна мида. Между другите животни за забележване са: сибирските самури, .., камилите, бисероносните миди и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
БИ`СЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бисер. — Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерчета. Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема. Н. Райнов, КЧ II, 48.
БИ`СЕРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бисерче; много малко зрънце бисер. Вземи, строши туй бисерченце дребно. К. Христов, Т, 51.
БИСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За публика в театър — извиквам на бис.
БИСКВИ`Т м. Остар. Бисквита. Жената дъвчеше бисквит с тънък бял пласт сирене отгоре. Б. Йосифова, БЧМ, 55.
— От фр. biscuit.
БИСКВИ`ТА ж. Препечено, обикн. плоско неголямо сухо тестено произведение, приготвено от брашно, захар, мазнина, яйца и пр. Из широката стая тичаха деца, .. Едно влачеше .. дървено конче, друго гризеше бисквита. Г. Райчев, ЗК, 233. Ирина .. отиде в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Д. Димов, Т, 669. Чаени бисквити. Орехови бисквити. Шоколадови бисквити. // Тестени сладки с различна форма. Шприцовани бисквити.
БИСКВИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бисквити. Бисквитена торта. Бисквитно тесто. Бисквитено отделение.
БИСКВИ`ТКА ж. Умал. от бисквита. Дай ми няколко бисквитки.
БИСМУ`Т, мн. няма м. Хим. Химически елемент Bi — сребристосив с розова отсянка крехък метал, който има приложение в техниката, в медицината и пр.
— От нем. Wismut през фр. bismuth. Друга (остар.) форма: висму`т.
БИСМУ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, и -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бисмут; бисмутов. Бисмутено съединение. Бисмутни руди.
БИСМУ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бисмут; бисмутен. Бисмутови руди. Бисмутови съединения. Бисмутови соли. Бисмутови лекарства.
БИ`СТРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бистря и от бистря се. Плодовите сокове трябва да бъдат кристално бистри, което се постига чрез предварителното им ферментно .. бистрене и филтриране. М. Киров, ТК, 66. Бистрене на ракията. Бистрене на политиката.
БИСТРЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) бистря`х, прич. мин. св. деят. бистря`л, -а, -о, мн. бистре`ли, несв., непрех. Рядко. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Върху грапавата кора личеха, издълбани с ножче, две големи печатни букви — ЗН… Здравко Николов. По тях бистрееше засъхнала кехлибарена смола. Цв. Ангелов, ЧД, 26.
БИСТРЕ`Я СЕ несв., непрех. Рядко. Бистрея. Кладенците ся бистреят, / по реки вода шумти. Кр. Пишурка, К, 58.
БИСТРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който служи за избистряне. Колектив от научни работници при института е получил бистрилен препарат на прах. ВН, 1952, бр. 167, 1.
БИСТРИНА`, мн. няма, ж. Бистрота. Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината й и за достойнството й, то и насъне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Морската вода се отличава още и с бистрината си; най-бистра е водата на Северний ледовитий океан и в някои места от Атлантический. К. Смирнов, З, 41. Тъй, давашиц [давайки] на детския разум се` повече и повече бистрина, учителят ще се труди йоще, за да управлява и подкрепя детинската воля с думи. У, 1871, бр. 23, 356.
БИ`СТРО нареч. Ясно, светло, бодро. Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици .. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха. Цв. Ангелов, ЧД, 20.
БИСТРО`, мн. -а`, ср. Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг. СТ, 1999, бр. 24, 11. Седнахме на „Плас Пигал“ в едно бистро. ВЖ, 1999, бр. 47, 5.
— От рус. быстро ’бързо’ през фр. bistro.
БИСТРО`ОК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ясни, светли очи. Бистрооко девойче.
2. Прен. Поет. Който е много бистър, светъл като око. В тоя град всичко почва и свършва с Пирин .. От него слиза бистрооката Глазне и поточетата, които ромолят по калдъръмените улици. Н. Тихолов, ДКД, 215. На юг в далнината се откриваше водосборното корито на река Арда — навалица от тумбести върхове, каменисти чуки и бърда, стъписали се да отворят път на бистрооката красавица за към Бялото море. Н. Хайтов, ПП, 128.
БИСТРОПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. За река, поточе и под. — който тече на бистри, пенливи струи. В него [Троян] ще намериш и тихата романтика на китните старопланински селища, .., и чудно хубавия пейзаж на Балкана, от който стремглаво като млад сокол се спуща бистропенният Бели Осъм. П. Христов, РД, 1958, бр. 6, 2.
БИСТРОРО`ЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Вол с бели рога. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се` воловци бистророжци, / а кравите белопахки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 428.
БИСТРОРО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За вол, крава и под. — който има бели рога. Воловци бистророжки.
БИ`СТРОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Който има чист ясносин цвят. Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. И те ще се усмихват със своята резедава усмивка, както се усмихва хубавото бистросиньо небе на Словакия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. Имам топли макови градини / и полета сочни и безбрежни, / по които бавно лъкатушат / бистросини езерни реки. Хр. Ясенов, Събр. пр, 61. Лицето й си беше все тъй нежно, очите — бистросини като метличини. И. Петров, НЛ, 36.
БИСТРОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Поет. За река, вода и под. — който струи, тече на бистри, прозрачни струи. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. Така, възпрян от яз посред ливади тихи, / поток през вадата се бистроструен лей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118. Тъй там троянците бягаха като елени към Троя / и край стените облегнати, бършеха потни чела си / и със вода бистроструйна си лютата жажда гасяха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 44.
БИСТРОТА`, мн. няма, ж. Качество на бистър; бистрина. А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота! Л. Каравелов, Съч. VII, 2. Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи. Ем. Коралов, ДП, 106. Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума. К. Петканов, В, 40. Болката в душата й нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието й. Ст. Загорчинов, ЛСС, 88.
БИ`СТРЯ, -иш, мин. св. би`стрих, несв., прех. 1. Правя нещо размътено да стане или да изглежда бистро; избистрям. Между камъните струят светливи потоци и бистрят гладката повърхност на вира. П. Тодоров, И I, 9.
2. Прен. Остар. Правя нещо да стане ясно, разорано; разяснявам, изяснявам. Бистряше им [на децата] наумите (идеите), глядаще да запомнят думи, имена и пословици. Й. Груев, КН (превод), 4, 5. бистря се страд. Вино и лош вкус .. трудно се бистри и пак лесно се размътва. Г, 1906, бр. 19-20, 296.
БИ`СТРЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам бистър. В реката вече се оглеждаха звездите. „Бистрят се вече водите“ — помисли си Чимпоешу и почувствува как сърцето му отново трепка. ОФ, 1950, бр. 1850, 4.
2. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Ние бъркахме в дълбоката калена паница, където се бистреше топлата водица и само по някое бобено зърно плаваше ту към единия, ту към другия край. Кр. Григоров, ОНУ, 116.
3. Прен. Остар. Ставам ясен, изяснявам се. Всякой трябува да настоява и с дума и с работа, каквото да ся размножат и потикнат напред училищата, дето толкова си добри и полезни нечта ся учат, и умът ся бистри. Й. Груев, Лет., 1873, 224.
◇ Бистря политика. Разг. Ирон. Разговарям любителски, обсъждам некомпетентно политически въпроси. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. Й. Йовков, ЧКГ, 257.
БИ`СТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. За вода или друга течност — в който няма мътилка, който е прозрачен, чист. Противоп. мътен. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твойте балкане, гори, сипее*, скали и техните бистри и студени извори. Л. Каравелов, Съч. II, 28. А езерото беше бистро, виждаше се каменното му дъно, тихо плискаше, без вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217. Бистра водица, мирна главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. // За небе, въздух и под., — по който, в който няма облаци, мъгла, дим; чист, прозрачен. Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше отвисоко. Й. Йовков, ПК, 24. Денят беше ясен, но хладен, въздухът бистър и чист, напоен с миризма на есен. Ем. Станев, ИК III, 87. Слънцето се издигна и напече .. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255-256*.
2. За очи, поглед и др. — който е светъл, ясен, чист. Противоп. мътен. На овална порцеланова плочка стоеше фотография на младо момиче .. Очите й бяха големи, бистри. Й. Йовков, Разк. III, 39. Веждите й стояха високо извити над очите, погледът й бистър, светъл и добър. Елин Пелин, Съч. III, 108. Евстати не беше виждал досега такива бистри, засмени, живи очи. А. Гуляшки, МТС, 35.
3. Прен. За ум, мисъл — който лесно, бързо се съсредоточава, схваща, разсъждава; точен, схватлив. Никога по-рано не съм работил с такова настроение и с такъв бистър ум, готов да възприеме всичко, всичко да съобрази, всичко да реши, както именно сега. Д. Калфов, Избр. разк., 331. Отличавала се [Фота] с извънредно бистър и проницателен ум, била много разговорлива жена и с всякого любезна. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Но освен тия качества той имаше бистра мисъл и челичена воля. Д. Спространов, С, 140. // Рядко. За памет — добър, безупречен, свеж. — Вие имате не само бистра памет — каза той чрез преводача, — но и предвидлив ум. X. Русев, ПЗ, 63.
4. Прен. Който има ясно, схватливо мислене, способност за съобразяване. Противоп. мътен, замътен. — По-добре е тая вечер да не пием ракия. Утре е последният ни ден и трябва да бъдем с бистри глави. К. Петканов, ЗлЗ, 260.
5. Прен. За глас, смях и под. — който е ясен, звънлив. Неговият сипкав, но приятен и силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето. Й. Йовков, Разк. II, 49. Къдрокосото момиченце тичаше подир една голяма топка .. То я гонеше със ситен бистър смях. Ем. Манов, БГ, 75-76.
◇ Бистър като сълза. Много, съвсем бистър. От няколко чучура шурти бистра като сълза и студена като лед вода. Т. Влайков, ПР I, 172. Наядеш ли се — на изворчето! .. Та и кажи ми, къде се намира такова нещо, да ти извира от букови и борови корени, да е бистро като сълза, .., от такава вода по-сладко нещо няма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165.
БИСУЛФА`Т м. Хим. Кисела сол на сярната киселина, в която единият водороден атом е заместен с метал.
— От лат.
БИСУЛФИ`Т м. Хим. Кисела сол на серистата киселина, която се употребява като проявител във фотографията. Пречистените газове .. постъпват в долната част на друг абсорбер — за бисулфит. НТМ, 1961, кн. 9, 9.
— От лат.
БИТ1, битъ`т, бита`, мн. няма, м. Начин на живот — съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и под. Може би те [старите къщи] са били добри за миналата епоха. Епоха на робство и патриархален бит. Б. Шивачев, Съч. I, 53. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размери картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон. Г. Белев, КВА, 70. Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запазен — всичко това го трогваше дълбоко. Й. Йовков, Ж, 1920, 65. Победите увлекли спартанците към военни предприятия вън от отечеството; а тези предприятия .. докарали отпосле изменение в простия им и суров бит. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. Селски бит. Градски бит. Народен бит. Домашен бит. Социален бит. // Разш. Живот, битие. Книгата навлезе широко в бита на хората.
БИТ2 м. Информ. Основна единица за количество информация, която може да се изрази само с две различни стойности (отбелязвани с 1 и 0). Пропускателната способност, измервана в битове за секунда, характеризира капацитета на връзката към Интернет. ИЗВ, 12.
— Англ. bit (съкр. от binary digit ’двоичен знак’).
БИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бия като прил. Само в съчет.: Бито мляко. Обезмаслено мляко. Бито платно. Диал. Гъсто тъкано платно. Бито сирене. Обезмаслено сирене. Тие ядат отделно, и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене. Л. Каравелов, Съч. II, 6. Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене. Ив. Вазов, Съч. XIV, 123.
◇ Бита карта. Човек, който повече няма власт, значение, влияние.
БИТА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Неорганизиран пазар, където се продават всякакви видове стоки, включително стари, употребявани вещи; битпазар. По пазари и битаци се опитват да пробутват ментета с изтекъл срок на годност. ЖТ, 1998, бр. 22, 26. Трети ден обикаляше битака. Диал., 1990, бр. 6, 13.
БИТА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до битак; биташки. Битачна търговия. Битачни дрехи.
БИТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Битачен. Биташки стоки.
БИ`ТВА ж. Остар. Битка. Брацигово падна подир славни битви. Ив. Вазов, Съч. I, 200. Падналий в битви юнак да се слави! / Живи, пирувайте. Сладко ви здраве. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127. Внезапно, додето еще битвата ся продължаваше, счу ся женский глас, ..: — Войска! Войска! Пашата иде! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50. След Косовската битва, в която падна султан Мурад, османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л. С. Бобчев, ПОС (превод), 95-96. • Обр. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. / .. / Духът ми се цери след жизнената битва. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Стозвучний рев във битвата вседневна / не стихва в снежните поля. Хр. Смирненски, ДБД, 37.
— Рус. битва.
БИ`ТЕР, мн. няма, м. Книж. Натурален шоколад, без мляко и др. добавки, с възгорчив вкус.
— От нем. bitter ’горчив’.
БИТИЕ`, мн. няма, ср. 1. Книж. Съществуване, живот. Човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. Та знае ли той нещо за живота на широкия свят, познава ли мъжеството на обикновените човешки усилия, познава ли стихията на обикновените всекидневни човешки победи — онова, което дава сладостта на битието? Й. Вълчев, СКН, 418. — Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът .. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за моето някогашно битие? Св. Минков, Избр. пр, 135. И мойто битие всецяло слях / със битието на народа. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168. Битието определя мисленето.
2. Филос. Обективна реалност, която съществува независимо от съзнанието на човека. И той напуща временно богословието, .. и ще се опита да потърси във философията разрешение на всички въпроси, с които ни вълнува тайната на битието. К. Величков, ПССъч. I, 318.
3. Биография, преживелица на някого. Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя, .. Така, тя знаеше вече цялото им битие: че са заможни, че той е придошел от чужди край. Г. Райчев, ЗК, 215. Разправи им своето битие. Бил син на работници. Б. Шивачев, ПЮА, 188.
◇ Житие-битие. Книж. 1. Биография, преживелици на някого. Без да пита, Филип научи цялото й недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатствувала в Химико-технологическия институт. Ем. Манов, БГ, 42. 2. Начин на живот. Телякът почти няма грижи: неговото житие-битие е просто и скромно. Й. Радичков, СР, 230.
БИТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно*, мн. -и`йни, прил. Книж. Който се отнася до битие. Истинското изкуство е .. вслушване в гласа на битийните ценности. В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 168. Битийни проблеми.
БИ`ТКА ж. 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски. Ив. Вазов, Съч. XII, 72. Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. Й. Йовков, Разк. I, 139. До самото Панагюрище стана нова битка, в която въстаниците гърмяха с техните дървени топове. Г. Бенев, БК (превод), 54. • Обр. С началото на деня започна суровата битка с времето, с твърдата земя, с умората. НМ, 1958, бр. 285, 2. Битката за Берлин по време на Втората световна война.
2. Прен. Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение. В политическите битки минутите са скъпи. Ив. Вазов, Съч. X, 64. Напоследък станаха нови избори. Това трябваше да бъде последната и решителна битка. Й. Йовков, Ж, 1945, 54.
БИТМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Обшивка от тънки вълнени или копринени конци, вид гайтан, с който са украсявали с фигури връхните дрехи обикн. на турски бейове, паши и др. Джевдет беше облечен с потури от гълъбово сукно, ешлеме с черно битме и бели сърмени гайтани. Ц. Гинчев, ГК, 147.
— Тур. bitme.
БИ`ТНИК, мн. -ци, м. Представител на стихийното, анархистично бунтарско движение на младежта, възникнало след Втората световна война (главно в САЩ и Англия), което изразява протест срещу буржоазния морал, като отрича обичайните норми на облекло и поведение. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата, въодушевени от веруюто на всички отшелници и дервиши; неангажираност! В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Патриот, аз тайно се гордеех с тези български момчета — че по нищо (не само по косите) не приличат на английските битници. А. Мандаджиев, БЦР, 11.
— Англ. beatnik.
БИ`ТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от битник. Битническа литература. Битническо сборище.
БИ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Живот, съществуване; битие. Веднага след женитбата той бе напуснал походното легло в кабинета си и се бе преселил при нея, .., но още не можеше да свикне с новата си битност, нито с мисълта, че скоро в къщи ще се появи нов човек. Ем. Манов, ДСР, 117. Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен със сюжет из бригадирската битност. Г. Караславов, ПМ, 45.
◇ В битността ми на някакъв. Книж. В качеството ми на някакъв, докато съм някакъв. Обвиняват го за деяния, извършени от него преди десет години в битността му на военен министър. Ив. Вазов, НО, 44-45. Да споменавам ли това, че в битността си на ловец и риболовец досега съм застрелял три заека? М. Иванов, ЛР, 1971, бр. 5, 22.
— Рус. бытность.
БИ`ТО нареч. Диал. За тъкане — гъсто, сбито. — Ой, Търно, Търно, / сребърно зърно, / чул съм та, Търно, / и разбрал съм та, / че бито тъчеш / и тънко предеш! Нар. пес., СбНУ XLVI, 269.
БИ`ТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бита, до начина на живот. Под влияние на нови битови условия, животът в Полша зема друг характер. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Битова култура. Битова хигиена. Битови нужди. Битови въпроси.
2. Който отразява, представя характерни особености на народния, селския бит, живот; народен. Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и в същото време е някакъв символичен битов празник. Й. Йовков, Разк. III, 155. Архитектът сполучливо е предвидил една камина в салона, край която е нареден битов кът. Й. Радичков, и др., ГСП, 137. Битови костюми. Битова керамика. // В който художествено се описва, изобразява народният бит. В настоящия том са поместени чисто битови разкази и повести. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. За разлика от битовата ни белетристика на съвременна тема, битовата лирика е още по-слабо разработена у нас. Ив. Богданов, ВН, 1962, бр. 3292, 4. Битова живопис. Битови образи. Битови сцени. Битова пиеса.
БИ`ТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Информ. Който се отнася до бит2.
БИТОВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Литер. Изобразявам, представям нещо, като го насищам със сцени от бита на народа, със самоцелни битови подробности.
БИТОВИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Литер. Отгл. същ. от битовизирам. Преодоляването на битовизирането върху трудовите теми е важен въпрос на художественото майсторство. К. Табаков, НК, 1958, бр. 13, 1.
БИТОВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Литер. 1. Само ед. Самоцелно описание, изображение на бита, на битови подробности (в произведение на изкуството). За Елин Пелин действително може да се каже, че той решително преодоля битовизма в съвременната нему белетристика, че създаде съвършени художествени разкази на селска тематика. К. Генов, С, 1954, кн. 12, 166. Нашата .. литература чака героя .., влюбен в земята и силен в нейното преобразяване .. Не гайтанчетата на потурите .. Не битовизма, а новия бит. НК, 1958, бр. 29, 1.
2. Сцена или подробност от бита, обикн. селския.
БИТОВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който се характеризира, отличава се с битовизъм. Битовистично описание.
БИ`ТОВО. Нареч. от битов; в бита си, обикн. по отношение на личния си живот. Битово разложен младеж. Битово разложен съпруг. Битово изостанало село.
БИ`ТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Битоля (град в Р. Македония). Може би са били в Битолското поле или под неприветното есенно небе са газили мътните води на Аржеш. Й. Йовков, Разк. III, 200.
◇ Битолски просяк. Разг. Нахален човек.
Червен като битолски просяк. Разг. Ирон. Здрав, охранен човек.
Червенее се като битолски просяк. Разг. Ирон. Силен е, здрав е, охранен е. „Видиш ли, дума, как я наредих! Хем — дума — една хубава почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия…“ И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като битолски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.
БИТОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който е композиран в две тоналности.
БИТОНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Муз. Едновременно прозвучаване на две тоналности.
БИТООПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Битопис. Да се задоволиш с разказване на епизоди, да се ограничиш с натуралистично битоописание, с фотографско хроникьорство .., това значи, че не си наясно по основните принципи на литературното творчество. Ив. Сестримски, С, 1951, кн. 2, 185.
БИТООПИСА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Битописател. Този гражданин повтори тук реакционната постановка на буржоазната критика за Елин Пелин — че бил битоописател, който не се бил издигнал до широки критически обобщения на нашето общество. ЛФ, 1958, бр. 16, 7.
БИТОПИ`С, -та`, мн. няма, ж. Книж. Изобразяване, описание на народния бит в художествената литература, в изобразителното изкуство и пр. Стремежът за опознаване на народния, предимно селски бит, доведе до необикновено съживяване на нашата битопис, заглъхнала в предвоенния период .. Тази битопис държи приемствена връзка с битописта на Мърквичка — Вешин. А. Белмустаков, Изк., 1950, кн. 3, 179.
БИТОПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Описание, изложение на исторически, на минали събития; история. История е реч гръцка и значи: от очевидец разказано събитие; по български може ся каза тая наука: битописание. Й. Груев, КВИ (превод), I. У главните училища учениците изобщо учат три-четире години: закон Божий (св. битописание и катихизис), блъгарска граматика, числителница. Лет., 1872, 82.
БИТОПИСА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Писател, който описва народния бит. Вук Караджич сигурно е и първият учител на Цани Гинчев, от него бъдещият български* битописател и етнограф за първи път е разбрал какво огромно значение има народното творчество като основа за развитието на литературата. Г. Константинов, ПР, 95. В творчеството на Иля Еренбург са щастливо съчетани публицистът с художника-реалист и битописател. Л. Стоянов, С, 1951, кн. 2, 153.
2. Остар. Книж. Писател-историк. И ето как с възхищение ни разправя за това З. Стоянов, един от битописателите на ония времена. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 94.
БИТОПИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. За художествено произведение — в който се изобразява, описва народният бит. Битописна повест.
БИТОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Писател или художник, който описва, изобразява народния бит.
БИТОПИ`СНО. Книж. Нареч. от битописен. И все пак дядо Блъсков е пръв в нашата национална литература, който дава — макар само битописно — българското село със сватби, оран, жетва. А. Страшимиров, ЕД, 14.
БИ`ТПАЗАР, -ът, -а, м. Пазар за продажба на стари, употребявани вещи. Вътре Ана постави .. сгъваемото желязно легло, купено на вехто от битпазар. А. Гуляшки, Л, 15. Митка посегна към гвоздея на стената, на който висеше вехто палтенце, купено от битпазар. П. Спасов, ХлХ, 266. През студентството си бе носил груби шаячни дрехи или палта, купени на софийския битпазар. Ем. Манов, ДСР, 126.
— От тур. bitpazan.
БИ`ТПАЗАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до битпазар. Площадът пред околийското управление беше пълен с хора. Пълна беше и високата пътека отляво, по перилата на която се пъстрееха мнозина като битпазарски дрехи, прострени за продан. Ст. Чилингиров, ХНН, 98. По облеклото му, .., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувани. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Битпазарски дюкян.
2. Прен. Който не е ценен, който е без особена стойност; долнокачествен. Спи тежък сън душа / (след оргия безпътна), / задавена от битпазарските парфюми / на уличната прелест. П. К. Яворов, Съч. I, 74. Другите като: „Камо грядеши“ от Сенкевича, „Макбет“ от Шекспира, .. и пр. са превождани от руски или френски битпазарски преводи и не издържат най-непридирчива критика. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188.
БИТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Само в 3 л. Книж. Съществувам като явление, факт някъде; срещам се, има ме. През всичките тези години битуваше .. прийом за дискредитация на художественото творчество. Диал., 1990, бр. 6, 2. — Битува и още едно безумно схващане, че бедният творец е по-некадърен от богатия. ВЖ, 1999, бр. 38, 5.
БИТУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от битувам.
БИТУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Спец. Прил. от битум. Битумни вещества. Битумно лепило. Битумни настилки.
БИТУ`МИ мн., ед. (рядко) биту`м м. Спец. Общо наименование на твърди, полутечни, течни и газообразни природни продукти (като нефт, асфалт и др.) или изкуствено получени продукти (като катран, каменовъглена смола и др.).
— От лат. bitumen ’асфалт’.
БИТУМИЗА`ЦИЯ ж. 1. Геол. Изкуствено запълване на пукнатини в скали за изолиране на подпочвени води.
2. Хим. Разлагане на органическо вещество с увеличаване на въглеродното и кислородното съдържание и образуване на парафин и нефтени съединения.
БИТУМИНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който съдържа природни битуми.
БИТУМИНО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на битуминозен.
БИФОКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Опт. Който има два фокуса. Бифокални лещи. // Който има лещи, стъкла с два фокуса. Очилата ми са бифокални — стъклата са и за далекогледство, и за късогледство.
— От лат. bifocalis.
БИФТЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къс опечено или изпържено говеждо месо. В картата имаше* триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, ростбиф, бифтек и десерт. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. III, 41. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба, .. След туй — бифтекът с пържени картофи. Б. Райнов, ЧЪ, 73.
— Он англ. beef-steak през фр. bifteck. Друга (остар.) форма: бюфте`к.
БИХ. Вж. съм.
БИХЕВИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Псих. Водещо направление в съвременната американска психология, според което предмет на психологията не е съзнанието, а поведението, схващано като съвкупност от реакции на въздействия (стимули) от околната среда.
— От англ. behaviorism. — Друга форма: бихейвиори`зъм.
БИХЕВИОРИ`СТ м. Псих. Привърженик на бихевиоризма.
— Друга форма: бихейвиори`ст.
БИХЕВИОРИ`СТКИ*, -а, -о, мн. -и, прил. Псих. Който се отнася до бихевиорист и до бихевиоризъм. Марксистката социология и бихевиористката психология. Според тях човекът представлява просто схема от жици, реагиращи на различни дразнители. Лик, 1991, бр. 4, 3.
— Друга форма: бихейвиори`стки.
БИХРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бихромат. Бихроматни соли.
БИХРОМА`ТИ обикн. мн., ед. (рядко) бихрома`т м. Хим. Соли на бихромената киселина, които обикновено имат характерен оранжевочервен цвят. Алкални бихромати. Калиев бихромат.
БИХРО`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бихромена киселина. Хим. Киселината H2Cr2O7, която не съществува в свободен вид, а само във водни разтвори и образува редица устойчиви соли.
БИ`ЦЕПС м. Анат. Двуглав мускул между раменницата (мишницата) и лакътя, който сгъва ръката в лакътя. В районната болница .. установиха, че Криводолска има разтегнат бицепс и скъсани мускулни влакънца на трицепса. Ст. Йончев, РБ, 20.
— От фр. biceps ’двуглав’.
БИЦИКЛЕ`Т м. Остар. Книж. Велосипед с две колела; колело.
— От фр. bicyclette.
БИЧ, би`чът, би`ча, мн. би`чове, след числ. би`ча, м. 1. Прикачен на дървена дръжка ремък или тънка плетеница от ремъци, жили, върви и др., с която се удря, бие, вид камшик. Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. В ръката си селянинът държеше бич от волски жили. Ем. Станев, ИК I, 517. Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове, .. и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу. Ст. Загорчинов*, ДП, 235. Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. Купи юздата и един дълъг плетен бич. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 162.
2. Прен. Книж. Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх на кожните пустини, изгаря всяка зеленина. Й. Йовков, Ж, 1945, 240. Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война .. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К. Петканов, В, 21. Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания. Ив. Вазов, Съч. V, 21. Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът. Ступ., 1875, бр. 7-8, 58.
◇ Бич божи<й>. Книж. Голямо общо бедствие.
Ювеналов бич. Книж.;
Бич на Ювенала. Остар. Книж. Остра сатира. Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. / Лъка си дома оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта. Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! — / не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам до`хак би дошла! К. Христов, Избр. ст. 164.
БИ`ЧА1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Режа с трион, бичкия дървени трупи на дъски, греди и пр. — Бащите ни извозваха трупите, а ние пасяхме воловете .. — А после какво правеха с трупите? — Бичеха ги. По Ибър тогава имаше двайсетина чаркове. Н. Хайтов, ПП, 47-48. Като чу първите изстрели Велко, застанал горе на трупа, който бичеха, задържа бичкията. Д. Талев, И, 330. Ще забръмчи край село и мотор. / Сами ще бичим старите дървета. Ас. Босев, ДО, 67. бича се страд. Трупите да се бичат по реда на тяхното доставяне.
— От тур. biçmek ’режа’.
БИ`ЧА2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бутам, тикам нещо, за да го съборя; блъскам. бича се страд.*
БИ`ЧА СЕ непрех. Падам, катурям се, повалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БИ`ЧА3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Буча, забучвам, набучвам. Утре ще ма карат, мамо, / на кол да ма бичат. Нар. пес., ПСп, 1891, кн. 38, 254. бича се страд.
БИ`ЧВАМ, -аш, несв.; би`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`чнат, св., прех. Диал. Повалям, събарям изведнъж; блъсвам, катурвам. бичвам се, бична се страд.*
БИ`ЧВАМ СЕ несв.; би`чна се св., непрех. Диал. Падам на земята, като се преобръщам; повалям се, катурвам се. — Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е [парата] прилепнала някому по краката .. — На нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На вашите, зер. Сто пари е то — хатър никому да не остане. Я лягайте .. Какво има от туй? .. Но, за да не се съмнява Кальо, най-напред се бична Паздерка. Ц. Церковски, Съч. III, 218-219.
— Друга форма: би`квам, би`кна.
БИ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бичвам и от бичвам се; блъсване, поваляне, катурване.
БИЧЕ`, мн. -та, ср. Умал. от бик; малък, млад бик. Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С една ръка може да извие шията на тригодишно биче. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше, .. или виреше глава нагоре. А. Дончев, СВС, 574.
БИ`ЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича1 и от бича се. Сега биченето на дюшеметата ще става направо на гатера. ВН, 1958, бр. 2079, 1.
БИ`ЧЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича2 и от бича се; блъскане, падане, поваляне.
БИ`ЧЕНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича3 и от бича се; бучене, забучаване, набучване.
БИ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бик или от бик. А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят / .. / Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. Бичи рога.
2. Който е като на бик. Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., бичият му врат беше наведен напред, сякаш не можеше да издържи тежестта на огромната глава. А. Дончев, СВС, 122.
БИЧКИДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. Дъскорезница. Докато си похапвах пред кръчмата, се ми се струваше, че някой голям трион работеше усилено в някоя бичкиджийница наблизо. М. Георгиев, Избр. разк., 147. А ето и пътят към бичкиджийницата, отдето е мъкнал дълги триметрови дъски през реката. М. Грубешлиева, ПП, 67.
БИЧКИДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до бичкиджийница или до бичкиджия. Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион, е заглушителен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
БИЧКИДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. Работник, който бичи1 дъски и греди; дъскорезач. Двете ми лели, .. бяха задомени за македонски българи, които оседваха във Варна като зидари и бичкиджии. А. Страшимиров, А, 300. Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, / .. / На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар. пес., СбВСт, 150.
— От тур. biçkici.
БИЧКИ`ЙНИЦА ж. Диал. Бичкиджийница. Около градецът бяха направени много бичкийници, карани с вода, в които се режеха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета. Г. Бенев, БК (превод), 60. Ние имаме една прекрасна селска гора, в която работят две бичкийници. Хр. Максимов, СбЗР, 55.
БИЧКИ`Я ж. 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкията, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата. Д. Талев, И, 325. Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя .. се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Триците, които падат, когато се режат дъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени е вода, най-добре измиват и почистят стъклата. Ступ., 1875, бр. 7-8*, 64.
2. Диал. Бичкиджийница. Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди. П. Тодоров, И I, 88.
3. Диал. Вид обущарски нож (Ст. Младенов, БТР).
БИЧМЕ`, мн. -та, ср. Спец. Тънка четвъртита дървена греда, получена чрез бичене, която се употребява за строежи и др. А група младежи и девойки пъргаво разтоварват от талигите току-що рендосани дъски, бичмета и греди. А. Гуляшки, СВ, 147. Той [гимнастическият салон] беше бедно мебелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочи-кобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Понякога по дължината на зида се поставят бичмета като подложка за гредореда. В. Брънеков и др., СД, 57.
— Тур. biçme.
БИ`ЧНА. Вж. бичвам.
БИЧУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Книж. Остро, жлъчно коря, осъждам, критикувам; порицавам. Тая смела статия подигна .. голям шум. Тя беше изнесла множество отрицателни факти из живота на нашата интелигенция и безмилостно бичуваше нейните пороци. М. Кремен, РЯ, 500. Понякога добродушната насмешка на хумориста отстъпя на гнева и възмущението на сатирика, който смело и силно бичува раболепието. Б. Ангелов, ЛС, 237. Почтено чувство е да негодуваш, / да бъдеш съдия над всички строг / и с реч от яд пламтяща да бичуваш / недъзи, слабости, разврат, порок. Ив. Вазов, Съч. III, 202.
2. Старин. Удрям с бич; бия. Светкавици почнаха да бичуват земята. Елин Пелин, Съч. IV, 75. // Прен. Поет. Блъскам, удрям силно, остро. Горко ви, пустинни тракийски полета! / .. / Сега ви бичуват безжалостни вихри / и есенен дъжд ви печален облива. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 48. Далеч сама девойка се завтече / срещу веявицата на дъжда / .. / Нощ я стига / дъждът бичува нейното лице. Бл. Димитрова, Л, 104. бичувам се страд. и възвр. Бичуват се слабите страни на бригадирците по отношение на здравеопазването и работата на лекарите. Г. Караславов, ПМ, 85. Щом наближихме селото, видяхме стълпени хора, сред тях пустинник, който се бичуваше с волска жила. Ем. Станев, А, 79.
БИЧУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бичувам и от бичувам се. През тези дни радиоуредбата е станала истинска трибуна .. за бичуване недъзите в работата на отделни звена, на отделни хора. ВН, 1958, бр. 2282, 2. И те [жените] показваха своите колена, ожулени от коленопреклонения, разголваха своите съсухрени гърди, по които личеха белези от бичувания, плезеха езиците си, избледнели и изсъхнали от пост и тримирения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 84.
БИ`ШВАМ, -аш, несв.; би`шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`шнат, св., прех. Диал. Бишкам изведнъж, с лек, бърз тласък, изведнъж отмествам, отхвърлям, отмятам, бутам нещо или някого. — Цеко бре, бива ли да се биете за едно яйце? — Той защо го бишна из ръката ми? Т. Харманджиев, КЕД, 37. Но изведнъж — зръннн… Той бишна метлата и лудо се втурна навътре! — Аз, господин главен! Ст. Даскалов, ПЯ, 18. Бай Трифон припкаше по каменистата пътека като млад ергенин, .. А такъв прилив на сила издуваше могъщите му гърди,
