Речник на българския език/Том 1/701-720

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 1
Версия от 21:47, 28 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom1.djvu" from=701 to=720 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

БЕЛОМО`РЧАНИН, мн. беломо`рчани, м. Разг. Беломорец1. Заложила са й Марийка / със трима турци прязморци, / прязморци, беломорчане, / морето да си преплава. Нар. пес., СбВСт, 107.

БЕЛОМО`РЧАНКА ж. Беломорка.

БЕЛОМРА`МОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който е направен от бял мрамор. По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год. Ив. Вазов, Съч. XVI, 136. Първийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стълпове. Н. Михайловски, ПА (превод), 138. В беломраморни охолни зали / лъкатушат светлинни вълни. Хр. Смирненски, ДБД, 23.

2. Прен. Който по цвят наподобява бял мрамор. Понякога ръката й пробягваше, беломраморна и нежна, .., по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185.

БЕЛОНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който има бели нозе; белокрак. Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по цели месеци не са се появявали на хоризонта, Й. Стоянов, ЦД, 106. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки! В. Паспалеева, МСС, 11. Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.

2. Като същ. белоногата ж. Жена с бели нозе. Изворът на белоногата (заглавие на поема от П. Р. Славейков).

БЕЛООПАША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла опашка.

◇ Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета. Butlo rufinus.

БЕЛОО`ЧИЦА ж. Диал. 1. Лайкучка (Вл. Георгиев и др., БЕР).

2. Подрумниче.

БЕЛОО`ЧКА ж. Водна птица от семейство патици с чернокафяв гръб, бял корем и оловносива човка. Aythya nyroca.

БЕЛОПА`Х, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За животно — който има бели слабини; белобок. Гиди, белопахо магаре! △ Белопах бивол. Белопахи волове.

БЕЛОПА`ХКА ж. Диал. Белопаха, белобока крава. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистророжци, / а кравите белопахки! Нар. пес., СбНУ XLIV, 428.

БЕЛОПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. Който е покрит с бяла пяна. От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето. Ив. Вазов, Съч. XV, 155. • Обр. Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с белопенни облачета и къдравите сенки на брезите, .., ако Нина, .., не ги разпределяше веднага на работа. Ст. Даскалов, СД, 429.*

БЕЛОПЕ`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Нар-поет. Който има бели пера. Белопера птица. Стрела белопера.

БЕЛОПЕ`РКА ж. Нар.-поет. 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъдрата му глава кръжели белоперки птици. Ив. Планински, БС, 72. Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, / .. та му прати първа стряла, / първа стряла белоперка. Нар. пес., СбНУ XI, 6. Игла белоперка.

2. Епитет на риба с бели перки.

БЕЛОПО`Л -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. Прелъгаха го долните моми, .., долноселките, белополите, / белополите, ситноодите. Нар. пес., СбНУ XLIV, 285. Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / се` кметици белополи. Нар. пес., СбБрМ, 9.

БЕЛОПРЪ`СТИЦА ж. Диал. Бяла пръст, белозем, белилка1. Разрохканата белопръстица, изресените лозя, нагиздените от цвят дюли разведриха Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 157. Овцете минават бегом през изрязания царевичак и душкат с черните си муцунки сухата белопръстица. А. Каралийчев, ПД, 29. А някои си пресичат мъст с белопръстица или с жарава да не ври, а да остане завсегда сладко. Г. С. Раковски, П I, 75.

БЕЛОРУ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. 1. За овца, овен — който е с бяло руно; белорунест. Цялата мера от Горунските височини до Бояновци като че се изпълваше с белорунни овце. Кр. Григоров, ПЧ, 80.

2. За стадо — който се състои от овци с бяло руно. Обичах нежно белорунните стада / и слушах старите овчари. Мл. Исаев, П, 12.

БЕЛОРУ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белорунен (в I знач.). Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани — едри, млечни, белорунести. Г. Караславов, СИ, 184.

БЕЛОРУ`СИН, мн. белору`си, м. Беларусин. Руси и украинци, белоруси и азербайджанци, латвийци и естонци .. четат на своя роден език. ОФ, 1950, бр. 1741, 4.

БЕЛОРУ`СКА ж. Беларуска.

БЕЛОРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Беларуски. Белоруски народни песни.

2. Като същ. белоруски м. Беларуски език. Изучавам белоруски.

БЕЛОРЪ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели ръце. Единият от тях — белорък, с повиснали руси мустаки и надиплена шия, .., още с влизането ги засича. Н. Хайтов, ШГ, 129. „Аз от небето тук дойдох да спра твоя гняв, ако чуеш / мен: че изпрати ме тук белоръката Хера богиня.“ А. Разцветников, Избр. пр (превод), 13. На първия план на картината се вижда белоръка жена в блестяща черна дреха, която дои една крава. К, 1927, бр. 111, 3.

БЕЛО`САМ. Вж. белосвам.

БЕЛО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белосам като прил. 1. Който е измазан с вар или с бяла пръст, бяла боя. Помня, че на излизане от стаята на началника белосаната врата на дежурната беше открехната. П. Михайлов, МП, 60. Децата, които бяха обходили белосаните чисти стаи, .., ръчичките, които се бяха нежно докоснали до чиновете, .., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. А. Каралийчев, С, 294.

2. Който е намазан с белило. Влизат шумно, .., годеникът и Добрян, .., и кумата им Златана, жена с преминала младост, но белосана и червосана. Елин Пелин, Съч. II, 115.

БЕЛОСА`ПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Ножче с бяла дръжка. Извади ножче белосапче, че се в сърцето удари. Н. Геров, РБЯ I, 97.

БЕЛО`СВАМ, -аш, несв.; бело`сам, -аш, св., прех. 1. Измазвам с вар, с бяла пръст или с бяла боя. Миеха се усилено прозорци и врати, някои белосваха опушените стаи. Кр. Григоров, Р, 149. В Черна един румънец му разказал как жените, преди да потеглят, измели дворовете и къщите, белосали с вар стените, .. целунали отворените врата и тогава тръгнали. А. Каралийчев, НЗ, 65.

2. Мажа с белило. Тя белосва лицето си.

3. Печат. Избелвам недоброкачествен материал за хартия, като прибавям хлор или синя боя. белосвам се, белосам се I. Страд. от белосвам. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата, с малко вар ся белосва къщата. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 7. II. Възвр. от белосвам във 2 знач. Була си Пени яриза [хариза], / яриза бяло белило / и това турско червило, / па ми са Пена белоса. Нар. пес., СбВСт, 599.

БЕЛО`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от белосвам и от белосвам се; избелване. Белосването на недостатъчно доброкачествен материал става с хлор, а когато има жълтеникав вид, се прибавя малко синя боя. Ил. Рашков, ПТ, 104. Белосване на къщите.

БЕЛОСНЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който е от сняг, снежен. Полето вкоченясало отвред зави / покривка белоснежна. К. Христов, Кр, 21.

2. Който е покрит със сняг, заснежен. За човешкия глас / няма граници с телени мрежи — / той прелита поля, / планини с върхове белоснежни. Мл. Исаев, ТП, 44.

3. Който е бял като сняг; чисто бял. Белоснежни кокичета дружно се гушеха под храстите. Д. Ангелов, ЖС, 240. Момъкът живо се обърна. Млада туркиня неволно протегна белоснежна ръка. Фереджето за миг се открехна от лицето й. Д. Марчевски, ДВ, 80. И мъдрец стар, с белоснежни коси, ми разправяше омайно приказка за нея. Н. Райнов, БЛ, 223. Вранев седеше зад масата, .., леко усмихнат, но и твърде официален в своя тъмен костюм с белоснежна яка на ризата и тъмна връзка. Ем. Манов, ДСР, 387. Белоснежна кърпа.

БЕЛОСТВО`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който има възбял, светъл ствол; белостволест. Журченето на пчелите и слабият шум на белостволите брези, .., пълнеха успокоената му душа с наслада. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в* тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34.

2. Който се състои от дървета с бели стволове. След това колата отмина и навлезе в рядка, белоствола гора, така свежозелена, сякаш листата се разтваряха пред очите им. П. Вежинов, НБК, 346.

БЕЛОСТВО`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белоствол. В утринната дрезгавина се мяркаха островърхи кубета на селски църкви .. И навсякъде борови горички, гарнирани по краищата с нежни белостволести брези. Г. Караславов, Избр. съч. III, 327.

БЕЛО`Т, мн. няма, м. 1. Вид игра на карти за двама, трима или четирима (групирани в две двойки) играчи, при която валето коз има най-голяма сила и стойност, а победата се постига с набиране на 101 точки. Двамина, седнали по турски, играеха белот, като си подаваха от време на време една бутилка. Ем. Манов, БГ, 73-74. Но какво знаеха тия хора, които се оплакваха, че блокадата ги заварила без вино, .., че не могли да направят* каре за белот? В. Андреев, ПР, 27. Четирима страстни играчи на белот, седнали върху едно одеяло, постлано на пода, си разменяха весели шеги, както правят всички картоиграчи по света. М. Марчевски, ОТ, 514. Играем белот на две ръце.

2. Обявени в такава игра козови дама и поп, които се броят за 20.

— Фр. bélote.

БЕЛОТА`, мн. няма, ж. Качество на бял, бял цвят. А по полето шуплестият сняг още пази своята белота. Д. Кисьов, Щ, 472. Ризата и ръкавелите му блестяха от белота. П. Вежинов, ДБ, 211. Лицето й беше тънко, бледо, с някаква болезнена белота. Д. Спространов, С, 147.

БЕЛО`ТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който обича и умее да играе белот. Двамата белотаджии с бутилката бяха твърде възбудени и до Филип достигаха откъслеци от техния словесен двубой. Ем. Манов, БГ, 75.

БЕЛОТРЪ`ТКА ж. Диал. Белогъзка.

БЕЛОЦВЕ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Белоцветен. Радко на двори седеше, / под слива под миризлива, / под дуля, под бялоцвета. Нар. пес., СбНУ XXV, 122.

БЕЛОЦВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който е покрит с бели цветове. Помниш ли, помниш ли тихия деор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, Ст, 1936,* 69.

БЕЛОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който има бяло чело. Белочел момък. • Обр. Западно от връх Персенк планината е много живописна .. Тя поразява не с извисените на възбог белочели пирински върхове .., а с мекия овал на своите женствени форми. Н. Хайтов, ПП, 91.

2. Обикн. за животно, птица — който има бяло петно на челото си. Все му се струваше [на Вадим], че чува току под прозорците на къщата призивното цвилене на своите четириноги приятели от летния коневръз — белочелия кон Нунций, черната като нощ кобила Клеопатра и буйния жребец Мурат. Г. Русафов, ИТБД, 97. Белочел овен.

БЕЛОША`К, мн. няма, м. Диал. Белишак. Кравите се разпръскваха между зелената смесена горичка — .. и се закрепваха да рупат крехкия, сладникав, избуял белошак. Ил. Волен, МДС, 210. След това кобилите тръгнаха по бялата трева и започна пашата. Тази трева донякъде напомня тревата по нашите орници, наричана от селяните белошак. Й. Радичков, НД, 34.

БЕЛОШИ`ЙКА ж. Рядко. 1. Жена с бяла шия. — Видиш ли ги какви са белошийки, като патки? Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. Севлиевки, белошийки, русички, и плетат са все на дребни косички. П. Р. Славейков, Сл, 76.

2. Птица с бяла шийка. По ясното синьо* небе се стрелкаха неспирно лястовици-белошийки. Г. Русафов, ИТБД, 87.

БЕЛТА`К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Бял чуплив камък с кремъчен състав. Най-лош е оня подзем, у който има камъне, особено гранит или белтак, защото това всякога ще пречи да не може да ся помогне на ораната земя. Й. Груев, Лет., 1872, 245.

— Друга форма: белтъ`к.

БЕЛТЪ`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Прозрачно пихтиесто вещество в състава на яйцето, което обвива жълтъка. Тя взе яйцето, … счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата.* А. Каралийчев, TP, 29. Белтъкът на яйцето представлява прозрачна пихтиеста маса, състояща се от три пласта: външен — течен; среден — плътен, и вътрешен пак течен. П. Даскалов и др., ТК, 173.

2. Биол. Хим. Органично азотосъдържащо високомолекулярно съединение, основна градивна част на всички растителни и животински клетки и база на жизнените процеси*; белтъчно вещество; протеин. Захарите, мазнините и белтъците са нашата основна храна. Едни от тях са предимно* източник на енергия за организма (захари, мазнини), а други — негови градивни материали (белтъци). Хим. VIII кл, 1965, 78. Проучванията върху основните носители на жизнените прояви — белтъците, показаха, че те се намират в тясна зависимост от т. н. нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Растителен белтък. Животински белтък.

◇ Прости белтъци. Биол. Хим. Протеини; прости белтъчини.

Сложни белтъци. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъчини.

БЕЛТЪ`К2, мн. -ци, м. Разг. Бялата част на окото; бялото. Адамовата му ябълка мъжествено надничаше между отворената яка на ризата, белтъците на очите му изглеждаха млечносинкави. Ем. Станев, ИК III, 142. Ески-Арап е много стар и лицето му е противно и страшно: черна като марокен кожа, черни устна, черни са дори и белтъците на очите му. Й. Йовков, Разк. II, 10.

◇ Беля (мятам / метна) белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. Палубният боцман ме преследва може би защото смята, че съм „класов враг“. Той нещо и към вас мята белтъци. Н. Стефанова, ПД, 87. „Много си весел бе!“ — каза милиционерът. — Документите за правоуправление!“ Дадох му ги. Разтвори книжката, .. и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-натам. И. Петров, Озап, 71.

Премятам / преметна белтъци<те> <си>. Разг. Обръщам очите си навътре в състояние на припадък. Тя се строполи на ръба на креватчето, стиснала беззъбите си венци, облещила очи като озверена котка. И току почна да премята белтъците си. Кр. Григоров, ПЧ, 144.

БЕЛТЪ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до белтък1 (във 2 знач.); протеинов. Белтъчна обмяна. Белтъчен синтез. Белтъчна проблема.

2. Който се състои от белтъци (във 2 знач.). Белтъчна храна. Белтъчна молекула.

3. Който е направен от белтъци или съдържа белтъци1 (в 1 знач.). Белтъчна глазура. Белтъчна пяна.

◇ Белтъчно вещество. Белтък1 (във 2 знач.). Белтъчните вещества са сложни химически тела, влизащи в* състава на продуктите от растителен и животински произход. Б. Банков и др., ВВ, 6.

БЕЛТЪЧИНИ` мн., ед. (рядко) белтъчина`, ж. Биол. Хим. Белтък1 (във 2 знач.). Името на тази група органични съединения (белтъчини, белтъчни вещества) произлиза от най-обикновения, най-типичния и най-общодостъпния им представител — яйчения белтък. Хим. VII кл, 1950, 136. Тестените ястия помагат за образование на тлъстини; а белтъчините — на месо. Ч, 1872, бр. 13, 665.

◇ Прости белтъчини. Биол. Хим. Протеини; прости белтъци.

Сложни белтъчини. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъци. Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди. Хим. VII кл, 1950, 138.

БЕЛТЪ`ЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който съдържа белтъци, белтъчини, напр.: белтъчно-маслен, белтъчно-витаминен.

БЕЛУ`ДА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуна, белушка2. Краво льо, краво белудо! Нар. пес., СбВЧ, 309.

БЕЛУ`НА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белушка2.

БЕЛУ`ШКА1 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Шарка като шевица на риза в народна носия. А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата — по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни. Т. Влайков, Пр I, 64. // Разш. Шарка. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки и пеперушки, щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите седемдесет и седем години! Л. Каравелов, Съч. П, 138.

2. Извезана риза.

БЕЛУ`ШКА2 ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белуна. • Обр. Делю Грозданки думаше: / — Грозданке, бяла белушко, / Грозданке, вакла ваклушко. Нар. пес., СбВСт, 168.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЕЛУ`ШКА3 ж. Диал. Съд за вино от бяла глина.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЕ`ЛФЛЬОР, мн. няма, м. 1. Сорт ябълка с форма на дюля и бледожълт цвят.

2. Плод от този сорт ябълки. Млечният път се протяга като навита дръжка на кошница, пълна с нашенски .. белфльори, а краищата й опират върховете на двете планини. Кр. Григоров, ОНУ, 181.

◇ Белфльор китайка. Сорт ябълка, получен от кръстосване на белфльор и ябълка-китайка.

— Фр. belle-fleur.

БЕЛЧЕ`, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белекче. Йодговориа двамина джандаре: / — Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде, / тебе ли викат дели Мехмеде, / .. / Тие му вързаа белите раке, / белите раке с ляани белчета. Нар. пес., СбВСт, 304. Бекярче деликанлио, / не си ли лежал в апцана, / не си ли носил белчета, / не си ли кован в железа. Нар. пес., СбВСт, 156.

БЕЛЧИ`Н м. Диал. Бял овен.

БЕЛЧУ`Г, мн. -зи, м. Диал. Метална халка, с която обикновено се привързва мечка, свиня и др.

— Първобълг.

БЕЛЬО`, мн. няма, ср. Събир. 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден. Д. Димов, Т, 150. В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун. Сл. Трънски, Н, 184. — Аз тука винаги се качвам с панер прано бельо. На тавана суша дрехите. Д. Кисьов, Щ, 291. Дамско бельо. Бебешко бельо. Трикотажно бельо.

2. Чаршафи за легла, завивки и калъфи за възглавници. В хотелската стая, където се срещаха за втори път от два дни, тази сутрин беше душно. От нечистото бельо на кревата се разнасяше тежък дъх на човешка пот и евтин пазарски парфюм, напръскан там през нощта от някого. Кр. Велков, СБ, 6. Как ще отговарям сега за бельото? Полицаите са го задигнали още същата вечер. Нали тогава се учудиха, че имам много чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 187. Сменявам бельото на леглата. △ Спално бельо.

— Рус. бельë.

БЕ`ЛЬОВИЦА ж. Диал. Сорт круша със светложълт цвят; беленка2. — Кое ще сечеш? — допълнително запита леля .. — Крушата, кое. Бельовицата на Върли дол… Г. Краев, СбСт, 134.

БЕЛЬО`ВКА ж. Диал. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, беленка2.

БЕ`ЛЯ1, -иш, мин. св. бе`ли`х, несв., прех. 1. Слагам на слънце или в белина бели памучни тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; избелвам. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите, — дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съхнат. П. Тодоров, И I, 28. По тая морава стринини Герговичини, кога перат, си белят дрехите. Т. Влайков, Съч. II, 205. Бели Генка бяло платно, / Гено ле, Генке, бяло платно. Нар. пес., СбНУ XLVI, 163.

2. Нар.-поет. Правя бял с миене; мия. Станка, Стана хубава, / на бял камък станала / накрай бяла Дунава, / бяло лице белила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 99.

3. Остар. Мажа с белило; белосвам. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да н’ белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373.

4. Диал. Мажа с вар; варосвам. Беля стената. Н. Геров, РБЯ I, 99. беля се. I. Страд. от беля. От преждата тъчат платно. Но защото платното, щом като се изработи, не е дотолкова бяло и чисто, то по един друг начин се бели. К. Смирнов, З, 99. II. Възвр. от беля във 2 и 3 знач. И за да бъде още по-хубава, тя се белеше, червеше си устните, пудреше се и час по час излизаше на брега и оттам се оглеждаше в блатото. Елин Пелин, ПР, 31. — Със белило да се белиш, / със червило да се червиш, / с огледало да се гледаш, / със илядо да се нижеш. СбВСтТ, 616.

◇ Беля белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. „Много си весел, бе!“ — каза милиционерът. — „Документите за правоуправлене!“ Дадох му ги. Разтвори книжката, .., и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-натам. И. Петров, Озап., 71.

БЕ`ЛЯ2, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. Очиствам, махам външната обвивка (кожата, кората, черупката, люспата и под.) на нещо; лющя, люпя. Малкият пое яйцето, удари го внимателно върху ведрото и почна да бели черупката му. А. Каралийчев, НЗ, 24. После бели картофи, като си изпреряза пръстите да смъква само тънката кожица, както му напомняше час по час чорбаджийката.* О. Василев, ЖБ, 99-100. Като оберем кукуруза, там събираме седянка, та белим масурите и отводът тогава гърми от смях и песни. Т. Влайков, Пр I, 3. До трактора с омаслени ръце белеше слънчогледови семки по-малкият син на Пантелей. А. Гуляшки, МТС, 201. Сърните нанасят големи повреди на дърветата не само като изяждат пъпките им, но и когато белят кожата на рогата си. П. Петков, СП, 46. Беля салам. Беля ябълка. Беля круша. Беля лук. беля се страд. Бих ви научил как се вари в опушено котле рачешка чорба, как се пече рачи гръб, как се смуче рачи крак и как се бели рача опашка, но думата ми сега е за съвсем друга история. О. Василев, СбХ, 136. беля си възвр. Беля си ябълка. Беля си яйце.

БЕ`ЛЯ СЕ несв., непрех. Разг. Пада горният слой на кожата ми; лющя се. Хубаво е на плажа .. Два часа съм спал — и по гръб, и по корем, и настрани, та съм се зачервил целият като репон .., след което на третия ден започнах да се беля. Белих се пет дена и сърбежът от беленето така ме изнерви, че лекарят ми предписа да ловя риба с въдица за успокоение. Тарас, СГ, 16—17. // За горен слой на кожа — падам, лющя се. Щом рогата получат окончателната си форма и големина, кръвта престава да нахлува в покриващата ги кожа. Тя изсъхва и започва да се бели на ивици. П. Петков, СП, 50.

БЕЛЯ`, -и`ш, мин. св. бели`х, несв., прех. Диал. Създавам неприятности, главоболия на някого; безпокоя. Работа много .. За колелетата три пъти от заран насам е идвал съседът му Пени .. Бели го и Паздеря — баджанакът му, , . , — за едно нищо и никакво рало. Ц. Церковски, Съч. III, 212. Стига са ходиле да белят света и да разплакват нашата сиротиня. К. Петров, СТ, 46.

БЕЛЯ` ж. Разг. 1. Неприятност, беда.* — Ето ти беля! Със самолет избягах от нашите критици, пък тук, в Тимишоара налетях на техен колега! Г. Белев, КР, 57. Прищипала си пръстчето с играчката. Аз я предупредих, че ще стане някоя беля с това автомобилче. П. Незнакомов, БЧ, 91. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / Само хора ходят / горе в планината! СбР, 71. За беля пък се случи — ние пет комунисти на пет различни краища на селото сме пръснати… П. Вежинов, BP, 179. // Грижа. То не е една беля. Трябва и кухня да им пригодим, снабдяването да осигурим. Кр. Григоров, ПЧ, 136. Притрябвал е лели ти Гени Гето Драгулчето. Че си нема тя една беля на главата. Т. Влайков, Съч. II, 2. Малки деца малка беля, а големи — голяма. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.

2. Пакост, щета. Да се закачиш с него, веднага изнася главня да ти пали сламата. Що чудесии, що бели правеше. Кр. Григоров, Р, 58. Прищипала си пръстчето с играчката. Нека ги [комитите] изловят, нека ги избият, да миряса светът от них .. — Какво — викна глухо Ванков и кръв бързо нахлу по врата и лицето му. — Иска да ги предаде ли? Той е луд! .. — Ще направи беля тоя вещер, голема беля ще направи. Д. Талев, И, 441-442. Сит вълк по-големи бели прави. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.

3. Като прил., неизм. Неприятен, опасен. — Бай Стояне, хем внимавай, да не би да пиеш от манерката? По-добре хвърли я, тя е заразена .. — Беля работа — казва той. Л. Стоянов, X, 23.

◇ Вземам (взимам) си / взема си (навличам си / навлека си, докарвам си / докарам си, турям си / туря си, турвам си / турна си) беля на главата; вземам (взимам) си / взема си (навличам си / навлека си, намирам си / намеря си, докарвам си / докарам си, хващам си /хвана си) беля <та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. Едно време този човек беше мой ученик .. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 49-50. Мишо Бъчваров го настигна и си взе беля, че го поздрави. М. Яворски, ХСП, 125. — Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! Д. Марчевски, ДВ, 116. — Прибери ме, християнино, — промълви през бликнали сълзи болният, — и аз съм българин .. — Какво да те правя? — спря пак човекът притеснен. — Отде да знам, че няма да си навлека някоя беля? Д. Немиров, Б, 218.

Вкарвам / вкарам (въвличам / въвлека) в беля <та> някого; докарвам / докарам (навличам / навлека) беля <на главата> някому. Разг.* Ставам причина да сполетят някого някакви неприятности, създавам неприятности на някого. Кои са тия хора? Не им е чиста работата… Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, X, 132. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше. — Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя. Елин Пелин, Съч. I, 48. А пък ти, момко, като думаш за свободата, за да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ, 46.

Дохожда ми / дойде ми беля до (на) главата. Разг. Случва ми се беда, неприятност.

Това (там) е белята в торбата. Разг. Употребява се, когато някому се случи някаква неприятност, когато го заловят, че върши нещо нередно.

Търся (диря, искам си) белята. Разг.; Търся (диря) си белята със свещ. Диал. Правя, върша нещо неразумно, рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. — Защо ходиш нощем из улиците, бе човече? — упрекна го кръчмарят. — Или белята си търсиш?* М. Марчевски, ГБ, 295. — Ти май че си търсиш белята! — .. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71.

— От араб. през тур. belâ. Друга (диал.) форма: бела`.

БЕЛЯ`ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. 1. Разг. Който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло! — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш. Й. Йовков, СЛ, 136. — Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири .. От белязани хора добро никой не е видял! .. Нямата разтърси глава, за да му каже, че няма да иде. К. Петканов, ОБ, 254.

2. Прен. Към когото има предубедено отношение поради някакви негови простъпки, провинения. — Ний сме белязани люде, дето ни наричат… богомили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. Обичаше я, но .. не беше помислял в сънищата си дори за взаимност. .. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодяланик, ще избере тя за другар! А. Гуляшки, МТС, 133.

◇ Белязани атоми. Обикн. мн. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използуват широко като индикатори при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. С помощта на белязани атоми научни сътрудници на Белоруската академия на науките са проникнали в същността на образуването на хлорофила в растенията. ВН, 1958, бр. 2240, 4.

БЕЛЯ`ЗАНО нареч. Обикн. с гл. съм. а) Означава, че някъде е поставен знак за нещо. И капидано [капитанът] отишол вечерта на портата; .. на четриесе порти белезано. СГ, 1894, кн. 1, 328. б) Предопределено, определено от съдбата. Дядо казва: белязано мие — път по белия свят. З. Сребров, МСП, 47. И дето е таз бенка над окото, / от старо време е белязано, се знай / — на нейния живот е къс отсечен край, / и няма да умре горката от смъртта си. П. П. Славейков, СбМ, 1910, кн. 2, 65.

БЕЛЯ`ЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на белязан. Полицаят бе необикновено риж, от типа на ония рижи, които се стесняват от своята белязаност. К. Георгиев, ВБ, 23.

БЕЛЯ`ЗВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Бележа (в 1 знач.); означавам, маркирам. Навсякъде по пътя си белязваха дърветата с бяла блажна боя — две линии и номер. Н. Тихолов, ДКД, 102. Извиквайки спомените си за видяно, чуто, научено, пътеписецът оцветява сухите иначе факти, белязва ги с лично преживяване. В. Мутафчиева, БС, 5. • Обр. Беден се родих във бедно село, / пасох чужди биволи и крави / и белязва горест мойто чело — / раснах безприютен и забравен. П, 1960, бр. 45, 2. белязвам се страд.

БЕЛЯ`ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от белязвам и от белязвам се; бележене, отбелязване. В случаите, когато стопаните / .. / не желаят да подложат на маркиране или белязване свинете-майки, последните ще бъдат приемани за застраховка без разлика от другите. ОФ, 1950, бр. 1723, 5.

БЕЛЯЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели. Белялия дете.

2. Който създава, носи неприятности, грижи. А пък нему ето че му се не ще вече такъва белялия работа. Т. Влайков, Съч. III, 229.

— От тур. belâlı. Друга форма: белали`я.

БЕЛЯ`НКА1, мн. беле`нки и беля`нки, ж. 1. Място край река, където жените перат и белят платна; валянка. Пътя им беше над село, / те си минаа сред село, / сред село, край белянката, / дет булки ризи перяа, / дет моми платна беляа. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95. Той се изкачи подир пладне на върха на бърдото, .. Но, какво беше Цветановото учудване! По пътя, от чинарите към белянката, .., съзря сама жена. С кобилица на рамо и метнати дрехи за пране на нея. Ив. Карановски, Разк. I, 41.

2. Събиране на моми и невести край река, за да белят платна (Н. Геров, РБЯ).

БЕЛЯ`НКА2, мн. беле`нки, ж. Седянка, на която се бели царевица. В стара сиромашка къща бе свикано заседание .. За прикритие домакинът бе устроил белянка на царевица. Т. Харманджиев, KB, 54. На жътва, на копане лозя и на гроздобер без песни не ся минува, на беленки, на седенки, на тлъки и проч. Г. С. Раковски, П I, 88.

БЕЛЯ`НКА3, мн. беле`нки, ж. Диал. Белег (в 4 знач.). Бележувай дръво, камен. .. / И пак назад да се врънеш. / По беленки път ще найдеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 100.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЛЯ`Ч м. Остар. Варджия. Един въглищар .. Замолил едного беляча ( .. ) да дойде да му стане другар. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 45.

БЕМО`Л м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нотата, за да означи понижение на звука с половин тон. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, без диези и без бемоли. Св. Минков, РТК, 150.

2. Като прил., неизм. За звук — който е понижен чрез такъв знак. Си бемол. Ми бемол.

— Фр. bémol.

БЕНГА`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек от основното население на Бенгалия (област в Южна Азия, разположена по долното течение на р. Ганг и Брамапутра).

БЕНГА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Бенгалия или до бенгалец. Посрещнахме царски великия бенгалски поет Тагоре. Р, 1926, бр. 231, 2. Едрият бенгалски звяр намерил храната за достатъчна и оставил кучето живо. Й. Попов, БНО, 112.

◇ Бенгалски огън. 1. Химическа смес (от бертолетова сол, сяра и др.), която гори ярко и красиво. — А знаете ли как се лови пъстърва? — питаше Дянко. — Ами как се прави волтова дъга? — прекъсваше* го Семо, — Ами бенгалски огън?… Николай слушаше и се учудваше отгде знаят другарите му толкова неща. П. Проданов, С, 127.

2. Ярък разноцветен искрообразен огън, получен от горене на тази смес, който се използува за илюминация. Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Ив. Вазов, Съч. III, 245. // Пръчици със специална форма, намазани с тази смес, които се използват предимно за украса и илюминация при новогодишна елха. За елхите има най-различни украшения, бенгалски огън и други типично новогодишни подаръци* за деца. ВН, 1959, бр. 2565, 2. Огънчетата на свещичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, .., а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Пред огледалото се пудреха актьорите, .. Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88.

БЕНДИ`САМ. Вж. бендисвам.

БЕНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бенди`сам, -аш, св. и бенди`ша, -еш, мин. св. бенди`сах, св., прех. Диал. Харесвам, одобрявам; бегендисвам. Снахо льо, Янке, най-малка, / що ни ми ядеш, ни пиеш? / Гозбите ли не бендисваш? Нар. пес., СбНУ XLVII, 85. Сино Стояне, Стояне, / ти като свириш свирката, свирката в среде хорото, / кове момиче бендиса, / бендиса, сино, хареса? Нар. пес., СбНУ XXV, 77. Мале, мила мале, аз ща да отида, / аз ща да отида по горните села, / по горните села, булче да бендисвам. Нар. пес., СбНУ II, 49. бендисвам се страд. и възвр.

БЕНДИ`СВАМИ СЕ несв.; бенди`са ми се св., непрех. Харесвам; нрави ми се, допада ми. Али нешчо се налюти!/ Кому, Маро, .. ? / Белки ти се не бендиса / зетот, Маро, и кукята? Нар. пес., СбНУ XI, 18.

БЕНДИ`ША. Вж. бендисвам.

БЕНЕВРЕ`ЦИ мн., ед. (рядко) беневре`к, м. Тесни шаячни панталони в западнобългарската носия, обикн. от бял домашен плат. Коларят, изтегнал се по гръб отгоре, изпънал корем, здраво пристегнат от кълчищения учкур на плиткодънните беневреци, спеше с полузинала уста. Т. Харманджиев, КЕД, 82-83. Другият овчар, хлапак на шестнайсет години, с голям рунтав калпак, бели шаячни беневреци и конопена риза, .., се беше облегнал на дългата си шарена тояга и го гледаше смръщено и присмехулно. П. Здравков, НД, 126. Обул е Рако / сини беневреци, / запасал е Рако / алави пояси. Нар. пес., СбНУ XLIX, 292.

— От нем. Beine ’колена, крака’ и лат. braca ’гащи’ през гр. βρακί.

БЕНЕДИКТИ`Н, мн. няма, м. Вид френски ликьор, приготвян първоначално от бенедиктинските монаси. — Баща ми има добри ликьори, .. — И бенедиктин, и мараскин. П. Спасов, ХлХ, 352. — Хай наздраве, да е жив наследникът! — и той изпи чашката с бенедиктин. Ив. Вазов, Съч. XII, 40.

— Фр. bénédictine.

БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Монах от католическия орден на св. Бенедикт. Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктинците и създаде нарочен орден. В. Мутафчиева, СД, 95.

БЕНЕДИКТИ`НКА ж. Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт.

БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. Бенедиктински монах. Бенедиктинска архитектура.

◇ Бенедиктински орден. Най-старият католически монашески орден в Западна Европа, основан през VI в. в Италия, представителите на който са активни привърженици на папската власт.

Бенедиктински трън. Високо тревисто растение с ръбесто стебло и пересто нарязани бодливи листа, разпространено в топлите южни краища на страната, което се използува като лечебна билка. Cnicus benedictus.

— От фр. bénédictin.

БЕНЕТИ`ТОВИ мн. Палеонт. Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезозойската ера. Bennettitinae. Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите. ОБиол. X кл, 134.

— От англ. собств.

БЕНЕФИ`С м. Книж. 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? / Поне един бенефис да беше го споходил! Хр. Смирненски, Съч. III, 52. Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех. К, 1926, бр. 77, 3.

2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание.

— От фр. bénéfice ’полза, благодеяние’.

БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който се отнася до бенефис. Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.

БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.

2. Завещан имот на духовенството в католическата църква.

3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.

— От лат. beneficium ’благодеяние’.

БЕНЗАЛДЕХИ`Д м. Хим. Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила.

— Фр. benzaldèhyde или нем. Benzaldehyd.

БЕНЗИДИ`Н, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. Директните багрила са в повечето случаи азосъединения. Получават се от бензидина и неговите производни. Н. Недев и др., ХБ, 13.

— Фр. benzidine или нем. Benzidin.

БЕНЗИ`Л, мн. няма, м. Хим. Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези и др.

— Фр. benzile.

БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бензил. Бензилов алкохол. Бензилов бромид.

БЕНЗИ`Н, мн. няма, м. Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. Задвижващата част на автомобила ( .. ) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична. М. Сливкова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.

— Фр. benzine.

БЕНЗИНДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена бензинджия. Работила съм и като бензинджийка.

БЕНЗИНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37. Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра. ДТ, 1999, бр. 290, 7.

БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензин; бензинов. Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.

БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бензинен. Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.

2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.

БЕНЗИНОВО`З м. Специален камион с цистерна за превоз на бензин и зареждане на бензиностанции. Безсрочна стачка започнаха гръцките шофьори на цистерни и бензиновози. Нов., 2000, бр. 225, 5.

БЕНЗИНОМОТО`Р м. Двигател, който работи с бензин.

БЕНЗИНОМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Който работи чрез бензиномотор. Бензиномоторен трион.

БЕНЗИНОСТА`НЦИЯ ж. Крайпътна станция за снабдяване на моторни превозни средства с течно гориво и други материали. След три дена [Евгени] заработи на бензиностанцията като помощник на един от най-старите съпрузи на стюардеси. В. Пламенов, ПА, 58.*

БЕНЗИНОУСТО`ЙЧИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Способност на някои химически съединения да не се разтварят в бензин. Целулозните лакове имат висока бензиноустойчивост.

БЕ`НЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се отнася до бензин, напр.: бензостанция, бензосклад, бензомер, бензопомпа.

2. Който е производен на бензола, напр.: бензофенон, бензофлавин, бензохидрол и др.

БЕНЗОА`ТИ обикн. мн. Хим. Органични съединения, соли или естери на бензоената киселина.

◇ Натриев бензоат. Хим. Сол на бензоената киселина, която се използува за консервиране на хранителни продукти, като антисептично средство и др.

БЕНЗОА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който се отнася до бензоат. Бензоатен разтвор.

БЕНЗО`Е, мн. няма, ср. Спец. Вид смола, получавана от тропически дървета, която се използува в бояджийството, парфюмерията и др.

— От араб. през лат. benzoe.

БЕНЗО`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензое. Страната [Лаос] изнася малко кафе, .., бензоена смола. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.

◇ Бензоена киселина. Хим. Безцветно кристално органично съединение, което се използува като антисептично и консервиращо средство.

БЕНЗОИ`Л, мн. няма, м. Хим. Радикал, който се съдържа в някои органични съединения, като бензоената киселина и др.

БЕНЗОИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа бензоил. Бензоилна група.

БЕНЗОКОЛО`НКА ж. Комбинирано устройство в бензиностанция, което се състои от помпа за наливане на бензин в моторното средство и уред за отмерване количеството на бензина и стойността му. Снабдителните станции за гориво и смазочни материали се разполагат в различни части на града на подходящи места, .. Броят на бензоколонките за зареждане на колите се определя въз основа на следната приблизителна периодичност. Т. Горанов и др., ПА, 311.

БЕНЗО`Л, мн. няма, м. Хим. Ароматен въглеводород, отделян при дестилацията на каменовъгления катран във вид на безцветна леснозапалима течност, която се използва като разтворител, за производство на багрила, взривни вещества и др. Бензолът и спиртът също се използуват като антидетонатори. Тяхното октаново число е много високо (около 100). Те се прибавят към бензина поотделно или заедно. Гр. Тимчев и др., УВА, 72.

— От лат.

БЕНЗО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Бензолов. Бензолен разтвор.

◇ Бензолно ядро. Хим. Бензолово ядро.

БЕНЗО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до бензол; бензолен. Бензолови въглеводороди.

◇ Бензолово ядро. Хим. Основното ядро на ароматните въглеводороди, изградено от шест въглеродни атома; бензолно ядро.

БЕНЗОСТА`НЦИЯ ж. Бензиностанция.

БЕ`НКА ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човека, образувани от натрупване на пигмент. Черните очички на Милка пламнаха, мургавото й лице, с мъничка бенка на лявата буза, се оживи. X. Русев, ПЗ, 171. Високо русокосо момиченце с кафява бенка на бузата, .. запита: — Селсъвета ли търсите? Л. Михайлова, Ж, 66.

— От тур. benek. Друга (простонар.) форма: бе`мка.

БЕ`НТ, бе`нтът, бе`нта, мн. бе`нтове, след числ. бе`нта, м. 1. Изкуствена преграда в коритото на река за повдигане нивото на водата, която се отбива изцяло или отчасти в канал, тунел и др. Мътните води, набъбнали от поройния дъжд, като бесни се блъскаха в бреговете и със страшна сила преливаха през бента. М. Марчевски, ГБ, 150. Бентът се отприщи.

2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда. Далече шумеше водата на бента и се подвикваше с вятъра. Елин Пелин, Съч. III, 79. На отсамния бряг, отдалечени една от друга, се редяха две големи воденици с по три камъка и с по една господарска къща за през лятото. Тук винаги беше прохладно, бучаха бентовете, пръскаше воден прах, лъхаше на тиня и прясно брашно. К. Константинов, СЧЗ, 77.

◇ Бентът се отприщва / отприщи (отпушва / отпуши). Пречките или задръжките за нещо изчезват и то се проявява или развива бурно. Най-сетне бентът се отприщи. Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.

— От перс. през тур. bent.

БЕ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бент. Бентова стена.

БЕНТОНИ`Т м. Минер. Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57.

— От фр. bentonite през рус. бентонит.

БЕНТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от бентонит. Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .., които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия. Тр, 1963, бр. 288, 3.

БЕ`НТОС, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от организмите, които живеят на дъното на воден басейн (море, езеро, блато, река). Става дума не за проста констатация на параметрите на сегашното замърсяване на черноморските ни градове, а за задълбочени научни изследвания на различните микроорганизми, бентоса на дъното, .. и т.н. 168 ч., 1991, бр. 25, 5. Растителен бентос. Животински бентос. Морски бентос.

— От гр. βένυος ’дълбочина’.

БЕ`НТОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Биол. Прил. от бентос. По мястото на обитаването морските водорасли се разделят на две големи групи: едните живеят във водните пластове и се наричат планктонни водорасли, а другите обитават по морското дъно — бентосни водорасли. В. Петрова, PC, 14.

БЕ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бент; малък бент.

БЕ`НЧИЦА ж. Умал. от бенка; малка бенка.

— Друга (простонар.) форма: бе`мчица.

БЕРА`*1, -е`ш, мин. св. брах, несв., прех. 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там! Кл. Цачев, СШ, 56. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. Бера гъби. // Разш. Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти. Ем. Станев, ИК III и IV, 339. На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук. Г. Караславов, СИ, 261. Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере. Послов. Берем лозята.

2. Разг. В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. Бера грижа (кахър, гайле, дерт) за някого, нещо; бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) на някого, нещо — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома. К. Величков, ПССъч. I, 156. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора. Нар. пес., БДНН I, 109. — Ами децата, децата, горкичките!… — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите. Елин Пелин, Съч. II, 16-17. —* Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да й бере гайлето… П. Вежинов, BP, 72. Бера грях — греша, правя грях. Живея само да бера грях. Ст. Младенов, БТР I, 140. Бера срам — срамувам се. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? .. За наши грехове децата ни ще берат срам. Н. Каралиева, Н, 97. Бера срама на някого, за някого — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. Бера страх (страхове) — страхувам се. — И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата. П.* Стъпов, ЖСН, 202. Бера страха (страхове <те>) на някого, за някого — страхувам се за някого. — Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден. Д. Талев, И, 310. Бера яд (ядове) — ядосвам се. Жена му казваше: „Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!“ С. Северняк, ИРЕ, 61. Бера яда (ядовете) на някого — ядосвам се заради някого, за някого. Бера студ — мръзна, студувам. Какъв студ брахме оная нощ!

3. Диал. Вземам отделни предмети или части от нещо от различни места и ги слагам на едно място; събирам. Тръгнале ми са боляре / по дивно равно загоре / сиви говеда да берат. Нар. пес., СбВСтТ, 1057. Дърва е брала, сама ги клала. Ст. Младенов, БТР I, 140. Дето идеш, дом бери! Погов., П. Р. Славейков, БП I, 161-162. Бера съчки. Бера трески. Бера сено. // Диал. Трупам. — Хорските мъже, като купуват нещо, опитват, избират, не дават пари на вятъра. А на нас и пералнята ни е раздрънкана, и прахосмукачката не работи, ами само бере праха в антрето. Г. Краев, СК, 45. — Където искаш, ще отида. В Анадола, в Тунис, дето кажеш. Ти остани тука, бери пари, бери слава, ако само за това си дошъл! Р. Стоянов, М, 41. Султанът развихрял ханджари. Гняв брало е робско море. В. Марковски, ПЗ, 315.

4. Диал. Призовавам мнозина да се съберат на едно място; набирам, събирам. Цар войска бере голяма, / от всекий града по юнак, / от Кошеница момица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 39. Зайо Байо / из друм бяга, / гърло дере, / войска бере. Ц. Церковски, СбХ, 15. Дето няма котка, мишките берат гости. Послов. // Каня по определен повод (означен със съществителното — допълнение към глагола). Бера пита за новородено дете. △ Бера кръщене. △ Бера помен. △ Бера тлъка.

5. Диал. За пчела — изсмуквам, събирам нектар. Мирише нивата, сякаш е градина с цветя. Пчели прехвърчат от цвят на цвят. .. Барем кошери да имахме, виках си, та в наше място мед щяха да берат, а то кой знай откъде долитаха и къде отиваха. Кр. Григоров, Н, 51-52.

6. Непрех. Диал. Търпя, изпитвам неприятности или досада от някого, без да давам външен израз. Бере, бере, ама кога изтури, никой няма да ся завръти. Н. Геров, РБЯ I, 39. Аз бера, бера, та че от еднъж ще си изкарам. Н. Геров, РБЯ I, 39.

7. Диал. За съд — вместям в себе си; побирам, събирам. Взима дете арапската глава: в торба да я турне, торба не я бере. Ст. Младенов, БТР I, 140. Тая бъчва бере сто ведра вино. Н. Геров, РБЯ I, 39. бера се страд. от бера в 1, 3, 4, 5 и 7 знач. Тютюнът трябваше да се сади, прекопава, плеви и бере. .. да се ниже и суши. .. да се манипулира. Д. Димов, Т, 108. Бавно слага крак на стреме / есенният ден смирен… / Да, настана вече време / гроздето да се бере… Д. Методиев, ДПТ. бера си възвр. от бера в 1-3 знач. Бера си цветя. △ Берем си череши.

БЕРА` СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. За хора, множество — събирам се на едно място; струпвам се. На площада имаше особено движение. Хора на тълпи, на тълпи се беряха, срещаха се, гълчаха и се трупаха на едно място пред западната нартика на черквата. Ив. Вазов, Съч. X, 55. По онова време имаше някой си дядо Начо. .. билерин, .., той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока. П. Р. Славейков, БП I, VI. Морава равна зелена, / .. / Събор се бере на тебе, / от секо село сборяне. Нар. пес., СбВСтТ, 94.

2. Постепенно се насъбирам, трупам. — Взирам се удивлен: / там в полето под мен, / в град престолен шумящ. / .. Там се сили берат, / тамо криле растат / за борби, за летеж. Ив. Вазов, Съч. III, 224. Береше ли той грижи, или не, / а те сами се на сърце беряха. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 3.

◇ Бера греха на някого. Разг. Поради свои деяния или своето поведение по отношение на някого нося отговорност за грешките му. Единият дигнал пушка да го застреля, но като се вгледал в неговото мило юношеско лице, .., свалил пушката и казал като на себе си: — Хайде, върви си синко! Да ти берат греха тези, които са те пратили тук. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 74.

Бера душа. Разг. Намирам се на смъртно легло; агонизирам. Догана береше душа. От минута на минута дишането му спираше, гърдите му все по-бавно и по-ниско се повдигаха. Ив. Петров, ВМ, 109. Трупове от двата пола и от разни възрасти са валяле из кръвта си, някои издъхнали вече, а мнозина ранени и други в смъртния си час брале душа. З. Стоянов, ЗБВ III, 293.

Бера зазъбици. Диал. Силно желая да получа нещо, обикн. да ям нещо.

Бера лой. Диал. 1. Слабея. 2. Измъчвам се, топя се от ядове.

Бера мухи. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; безделнича, бездействам. Ти го учиш, ти го караш, / оно мухи бере. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 40.

Бера петала. Диал. Оставам назад и вървя след другите по пътя.

Бера си госте. Диал. Създавам си сам грижи, неприятности.

Бера ягоди. Диал.Червя се за нещо; срамувам се.

БЕРА`2, -е`ш, мин. св., брах, несв., непрех. За част от тяло на човек или на животно или за рана — загноявам. — А да знаете какво си изпати, горкият. Набоде си пръста на един ръждясал гвоздей и сега цялата му китка бере. М. Грубешлиева, ПП, 62. От пердетата бяха останали още 16 мотива, затова майката и голямата дъщеря усилено бродираха .. А малката през това време, прегърнала като бебе болния си пръст, който вече береше, се разхождаше на месечина по изметения двор и хълцаше с глас. Чудомир, Избр. пр, 70-71.

БЕРА`Т м. Истор. Официален документ, който се издавал от султанската канцелария в Османска Турция, за да се предоставят на някого известни права или привилегии. Удостоените с царски берат лица бяха високо привилегировани и много почитани. П. Росен, ВПШ, 55. Сетне излизаше в двора с тежката, малко тромава походка на мемлекет-чорбаджия, .. с ален фес на главата — като същински турчин, понеже имаше берат от султана за неприкосновеност. А. Христофоров, А, 204. Имаме си берати за търговия във Влашко с печата на Пазвантоглу, всичко е наред. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301-302. Всеки феодал получавал от султана документ (берат), в който се определяло кои данъци и налози ще събира той. Ист. X и XI кл, 99. На 4 Априлия ся издаде царский берат за припознавание на българский екзарх. Лет., 1874, 286-287.

— От араб. през тур. berat.

БЕРАТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Истор. Който е снабден с берат. Пристигналият* бе Хаджи Петър от Котел, царски доставчик, бератлия. П. Росен, ВПШ, 55.

— От тур. beratlı.

БЕРА`Ч м. Човек, който бере плодове, прибира реколта и др. Сега долината беше оживена от берачите на плодове. Г. Белев, КР, 80. На пътя, край лозето, е пуснат корабът. Берачите пълнят кошници, изсипват ги във високото корито. К. Петканов, СВ, 175. Берачи на череши.

БЕРА`ЧКА ж. Жена берач. На горния край на лозето се наредиха берачките с кошници, направиха кръст и се наведоха да берат. К. Петканов, СВ, 181. Розите цъфтяха в надпревара. Но в надпревара и берачките късаха техните цветове. Ст. Станчев, ПЯС, 24.

БЕРБА`НТ м. Простонар. Руг. Бербантин.

— От ит. birbante, през рум. berbant.

БЕРБА`НТИН, мн. берба`нти, м. Простонар. Руг. Негодник, мошеник; бербант. Ни в туй време, ни в онуй, ще го видиш иде си от махлата, помъкнал, повел с себе си някой бербантин, някой чапкънин. Ил. Блъсков, ПБII, 64. —* Тия хора не се срамят, като лъжат .. — Знам. .. Бербанти! Срам те е да се кажеш, че си българин. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 87.

БЕРБА`Т неизм. прил. Простонар. Мръсен, изцапан. — Направи ми бербат файтона, мръсника! — ругаеше файтонджията. Челкаш, ОП, 31.

◇ Бербат Мария. Диал. За мръсен, нечист човек.

— Перс. през тур. berbat.

БЕРБЕ`Р м. Остар. Берберин. — Охо! Той се бръснал сабахлем! — заяде се бай Къньо. — Хич не гледа, че хора го чакат тук, че гости са дошли, ами ходил на бербера да се маже с ливанто. С. Северняк,* ОНК, 114. Оттук стана Разделина, / да отиде на бербера / си обричи руса коса. Нар. пес., СбБр М, 432.

— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р.

БЕРБЕ`РИ мн., ед. (рядко) бербе`р м. Група народности, които съставляват основното население на част от Северна Африка (Тунис, Мароко, Алжир, Либия). В Атласката област и в областта Сахара живеят араби и бербери, които спадат към бялата раса. Геогр. V кл, 70.

БЕРБЕ`РИН, мн. бербе`ри, м. Остар. Бръснар. И селяните бяха забелязали — .. — че най-напред инспекторът ще се отбие у Атанаса берберина, ще се избръсне хубаво и тогава ще отиде в училището. Й. Йовков, ПГ, 77. Денят е съботен. .. Пред вратите наполиват и помитат, берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улицата легени сапунена вода. К. Константинов, ПЗ, 90. Има много мъже по градищата, които ся не захващат за работа, догдето не викат берберин да ги обръсне. Д. Фингов, Лет., 1873, 79. Кога ойдоа на баня, / Богдана стана берберин, / сите войници избричи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 311.

— Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белбе`рин.

БЕРБЕ`РКА ж. Остар. Жена на бръснар.

БЕРБЕРЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бръснарство, берберство. Беше се научил от другите работници сам да се бръсне .. — Къде си изучил берберлъка? — попита Фатма от печката. Б. Несторов, АР, 126.

БЕРБЕ`РНИЦА ж. Остар. Бръснарница. Там, .., имало малка берберница. В нея един ден влиза и сяда пред огледалото Левски. Бръснарят още не бил го сапунисал и на вратата се показал с покашлюване един онбашия. П. Мирчев, К, 22. Старец на Янка думаше: / — „Не плачи, Янке, не тъжи, / .. / Ази рано ще да стана / и на берберница ще ида.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1069.

БЕРБЕ`РНИЧКА ж. Остар. Умал. от берберница; малка берберница, бръснарничка.

БЕРБЕ`РСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до бербер, берберин; бръснарски. Отворих очи, когато Агоп плисна от берберския си жълт леген няколко шепи вода на лицето си. Ст. Чилингиров, ХНН, 155.

БЕРБЕ`РСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бербери. Берберски племена. Берберски носии.

БЕРБЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Бръснарство; берберлък.

БЕРБЕ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бербер и от берберин; млад бербер. Айде ме, тате, заведи / доле у нова чаршиа / при това младо берберче, / главата да ми обриче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 191.

БЕ`РВАМ, -аш, несв.; бе`рна -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като мене* не могат да се катерят, но отземи, каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129-130.

БЕРГАМО`Т1 м. 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia.

2. Плодът на това дърво.

3. Само ед. Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. Това е едновремешната цветна корица на* „Робинзон Крузо“, .., от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите. К. Константинов, ППГ, 12.

— От ит. bergamotto.

БЕРГАМО`Т2 м. Различни видове сочни круши.

— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot.

БЕРГАМО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бергамот1; бергамотов. Бергамотно етерно масло.

◇ Бергамотна ренета. Бот. Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша.

БЕРГАМО`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бергамотен. Бергамотово дърво. Бергамотова есенция.

БЕ`РГМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бергманова тръба. Техн. Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация.

— От швед. собств.

БЕРДА`НА ж. Истор. Берданка. В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително. А. Каралийчев, TP, 181. Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов. П. Здравков, НД, 195.

БЕРДА`НКА ж. Истор. Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе. Д. Казасов, ВП, 71. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, HP, 160.

— Рус. берданка от собств.

БЕРДА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Берданова пушка*. Берданка. От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона. Кр. Велков, СБ, 115.

БЕРЕКЕ`Т, мн. няма, м. Простонар. Плодородие. — Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам! Й. Йовков, Ж, 1945, 205. Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. — Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува. Кл. Цачев, ГЗ*, 45. Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе. Т. Влайков, Съч. III, 324. Те виждат, че не съм тъдешен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот. К. Константинов, СЧЗ, 160. — Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет! Ст. Дичев, ЗС I, 101. — Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет. Нар. пес., Христом. V кл, 5.

— Араб. през тур. bereket.

БЕРЕКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Простонар. Плодороден, плодоносен. Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина. Кр. Григоров, Н, 122. Нашата е земя / лична, та обична, / мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. Берекетен дъжд.

БЕРЕКЕТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Плодороден. И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, .. — да ти е мило и драго да гледаш, що е Божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. Години наред селяните се отърваваха с по някоя и друга стотарка в берекетлии години, щом се видеха с малко пари. Н. Тихолов, ДКД, 147.

— От тур. bereketli.

БЕРЕКЯ`ТВЕРСИН частица. Простонар. Благодаря, благодарен съм. — Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .., казваме берекятверсин! К. Странджев, ЖБ, 30. Треба нещо да те подарам, за да речиш берикятверсин. СбНУ XI, 131.

— Араб. през тур. bereket versin ’слава богу’. — Друга форма: береке`тверсин.

БЕРЕШКА`ТА нареч. Диал. Берешком.

БЕРЕШКО`М нареч. Диал. Като бера, берейки; берешката. Брала Мара по гора гороцвет. / Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела. Нар. пес., СбНУ XLIV, 180.

БЕРЗИ`ТИ мн. Истор. Славянско племе, населявало през VIII в. Средна Македония, северно от Солун.

БЕ`РИ-БЕ`РИ неизм. Мед. Тежко заболяване в някои страни, като Япония, Китай и др., което се предизвиква от липса на витамин B1 поради еднообразно хранене с олющен ориз. Липсата на витамин B1 предизвиква заболяването бери-бери у човека, което се характеризира с разстройство на нервната, храносмилателната и сърдечно-съдовата система, П. Даскалов и др., ТК, 30.

— Инд. beri-beri.

БЕРИ`Л, мн. няма, м. Минер. Минерал със зелен или син, по-рядко с бял, жълт или розов цвят, основен източник за получаване на берилий, а с някои свои разновидности (аквамарин, смарагд и др.) използуван в бижутерията; берилиево-алуминиев силикат. В пегматитните скали на юг от Велинград и около Копривщица често се срещат едри бледозелени кристали от минерала берил. К, 1963, кн. 8, 15.

— Инд. през гр. βήρυλλος.

БЕРИ`ЛИЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от берилий. Берилиев окис. Берилиев бронз. Берилиева пружина.

БЕРИ`ЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Be — лек, твърд сребристобял метал, който се използува като съставна част на някои сплави в самолетостроенето, електротехниката и в атомните реактори. Под действието на космичното лъчение и главно върху атомите на* кислорода и азота в атмосферата могат да се получат също така и два други изотопа на берилия. Л. Манолов, РА, 26.

— От лат. beryllium.

БЕРИ`ТБА ж. 1. Само ед. Прибиране на реколта от плодове, зеленчуци и др. Ние свършихме беритбата на царевицата. Б. Шивачев, ПЮА, 134. Припомни си радостната глъчка, / кошовете, шумната беритба, / ябълките — златни и червени. И. Бурин, ПТ, 52-53. Арапите тогази посеяли ечмик и пшеница и като дойде времето на беритбата, взеха класовете. П. Р. Славейков, СК, 118.

2. Събиране на нектар от пчели. — Татко, ще има ли скоро мед? — Почакай де, пчелите още са гладни от зимата? Първата беритба на нектар и прашец още не е свършила. Л. Галина, Д, 8.

3. Добив, прибиран чрез бране. Набодените по припеците лозови пръчки дали първата си беритба. О. Василев, ЖБ, 13. Три години стават с лани, / откак Боже наказане, / щом полята се покрият / с златни класове, / щом узреят вси сеитби / и вречат добри беритби, / дава град и все убива. Ив. Вазов, В, 4. Продадохме първата беритба ябълки.

4. С предл. по. Времето, когато се прибира добив. По беритба на царевиците оттам мина и Юрталана. Г. Караславов, С, 69.

БЕРИ`ТБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до беритба. Беритбен план. Беритбена зрелост.

БЕРИ`Я, мн. -и`и, ж. Остар. Такса, събирана от държавни органи за направени услуги. Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и пр. по настоящия закон се освобождават от гербов налог и всякакви мита, такси, берии и други. ОФ, 1949, бр. 1507, 5. — Нийде няма да ходиш, ами се приготви, че ще тръгнем из селото да ръсиш и да ти съберем малко берия от комшиите. М. Кънчев, В, 172-173. Съдебни берии.

БЕРКЛИ`АНСТВО, мн. няма, ср. Филос. Философска теория, според която предметите са комплекси от усещания и не съществуват обективно, а само доколкото могат да се възприемат от човешкото съзнание. — От англ. собств.

БЕРКО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Берковица (град в Северозападна България). Берковски Балкан. Берковски мрамор.

БЕРКО`ВЧАНИН м. Човек, който е роден или живее в Берковица. В свободни от занятие дни правях на кон радостни излети с млада дружина берковчани. Ив. Вазов, ИСМ, 61.

БЕРКО`ВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Берковица.

БЕРКУ`ВАМ, -аш, несв. Диал. Бера, събирам останалия след бране плод, паберките. беркувам се страд.

БЕРКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от беркувам и от беркувам се.

БЕРЛИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Берлин (столица на Германия). До сълзи трогнат от една такава комедия, .., на една берлинска сцена, аз най-остро почувствувах и разбрах колко е прав изразът: външността на нещата трябва да хармонира с тяхната вътрешност. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (2), 126. Берлинските улици още помнят пролога [на берлинското въстание]. Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Берлинска опера. Берлински работник. Берлински фестивал. Берлинска стена.

◇ Берлински договор. Полит. Договор, приет на Берлинския конгрес на 1. VII. 1878 г., според който се ревизира Санстефанският мирен договор и България се разкъсва на Княжество България и Източна Румелия и част от земите й остават в Сърбия, Гърция и Румъния. Берлинският договор през 1878 г., а после — турско-българският — от 1885 год. измениха значително южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. XVI, 5.

БЕ`РМА ж. 1. Техн. Ивица земя, оставена между рова и насипа на напоителни и отводнителни канали, пътни насипи, диги и др. под., която придава устойчивост на почвата. Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се засажда с млади корени от камъш. Д. Велев, М П, 160.

2. Воен. Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст в окопа и служи за складиране на оръжие и др.

3. Техн. Площадка между стъпала в мина.

— Хол. berm през нем. Bеrme и рус. берма.

БЕРМУ`ДИ мн. Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове. С. Трайков, М, 51. В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже. СТ, 1999, бр. 37, 24.

— От собств. през англ. bermuda (shorts).

БЕ`РНА. Вж. бе`рвам.

БЕРТОЛЕ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бертолетова сол. Хим. Безцветно кристално вещество със солен вкус, използувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме. П. Шатев, МПР, 96.

— От фр. собств.

БЕРХАНА` ж. Диал. Голяма неугледна, неподдържана къща. Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци. П. Росен, ВПШ, 130.

— Перс. през тур. berhane.

БЕ`СА ж. Диал. Клетва, честна дума. После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек .., длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва. Н. Хайтов, ШГ, 139. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях [гимназията и учениците], .. — верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност. Д. Спространов, С, 199. Со Бегот беса вързафме, / со Бегот се погодифме. Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355.

— От алб. bésé.

БЕСАРА`БЕЦ, мн. -бци, м. Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).

БЕСАРА`БКА ж. Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).

БЕСАРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Бесарабия и от бесарабец. Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. Бесарабска степ. Бесарабски българи.

БЕСА`Ч м. Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен надзирател*. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — бесачът Йото. Ем. Манов, ПЯ, 139. Но бесачът Богдан Симеонов и надзирателят Вълчо пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя. К. Митев, ПБ, 388.

БЕСЕ`ДА ж. 1. Непринуден разговор. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми. Г. Караславов,* ПМ, 22. — Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа. К. Петканов, В, 47. Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // Рядко. Изказани при разговор мисли. Убеждения напредничави и дълбоки, .., реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност. Ив. Вазов, Съч. X, 44. Жена, отрова е звънливият ти смях, / очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К. Христов, Избр. ст, 99.

2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи. Д. Добревски, БКН, 122. Държа беседа. △ Изнасям беседа. △ Научно-популярна беседа.

БЕСЕ`ДВАМ, -аш, несв., непрех. Водя разговор с някого; разговарям. Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери. Й. Йовков,* Разк. III, 70. Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща. Ел. Багряна, ПЗ, 88. беседвам си възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40.

БЕСЕ`ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беседвам; разговаряне, разговор. Отец Ефрем прибра ръце в скута си и се приготви за дълго беседване. М. Смилова, ДСВ, 84.

БЕСЕ`ДКА ж. Лека постройка в градина или парк, покрита само отгоре, обикн. дървена и с кръгла форма, предназначена за почивка или за подслон. Извика майстори и им заповяда да дигнат в средата на тоя кръг една градинска беседка — с колонки и керемиден покрив. А. Гуляшки, ЗР, 37-38. На самия връх на баира баща ми беше направил хубава беседка и ние често ходехме там на хладина и почивка. Елин Пелин, ЯБ, 38. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Д. Талев, ПК, 12.

— Рус. беседка.

БЕСЕ`ДНИК, мн. -ци, м. 1. Индив. Събеседник. — Извинете, — обърна се той към едного от беседниците там. Ив. Вазов, Съч. X, 12.

2. Рядко. Беседчик. Колко е достоен за съжаление напр. един беседник или проповедник, който не може ни най-малко да се осланя на памятта си! У, 1871, бр. 20, 311.

БЕСЕ`ДУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Беседвам. Прекарвахме времето си по най-разнообразен начин: беседувахме на кьошка, бягахме по разкошните морави край Рила река. Ив. Вазов, Съч. XV, 80. беседувам си възвр.

БЕСЕ`ДЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което изнася публични беседи; лектор. Вечерта имахме .. събрание .. Беседчикът говори за етиката и морала на съвременното общество. Н. Каралиева, Н, 25. Сказките му [на Ст. Минчев] имали голям успех. Като опитен беседчик бил канен и на всички педагогически конференции, свиквани в София. Ив. Богданов, СП, 146.

— Рус. беседчик.

БЕСЕ`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Говоря, думам. Вино пие Муса кесаджия, / вино пие у ладни меани, / .. / па фанало пиан да беседи, / що е Муса пиан беседило, / това го е на трезво правило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 29.

БЕ`СЕН, бя`сна, бя`сно, мн. бе`сни, прил. 1. Обикн. за куче, вълк и др. — който е болен от бяс. Една есен, помня, бясно куче бе ухапало телето на Таня Чакърът. Чудомир, Избр. пр, 41. По това време из болерските егреци се яви бесен вълк. А. Страшимиров, ЕД, 123-124. Бясно ма куче ухапа — / на дясна ръка малък пръс(т). Нар. пес., СбГЯ, 18. Бясно куче и стопано си не познава. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 62. Не зема от тояга като бясно псе. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 302. Валят като на бясно куче камъне. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 63.

2. Който е обхванат от силен, неудържим яд, гняв, омраза, ярост и под.; разярен, яростен. Бесен от злоба, .., онбашията изпсува, плю встрани и пришпори коня. Ст. Дичев, ЗС I, 505. При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумещи! Ив. Вазов, Съч. I, 204.

3. Който изразява, в който се проявява силна ярост, омраза и под.; яростен. А с бесен рев врагът насам бе навалил. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 251. В очите им застинал бесен гняв / и бясна жажда за кръв, отмъщение. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Бесен поглед.

4. Който е много палав, буен. неудържим. Челяд бясна там лудува / в буйни разпри и игри. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 176. И по-рано конят си беше буен, подвижен и горещ, но сега той излизаше от обора като някой змей, разлютен, бесен, едва удържим. Й. Йовков, ПК, 207-208. Не е къща тясна, а е челяд бясна. Послов. // Който е много бърз, буен, неудържим. Поручик Манев наистина не си счупи врата, но един ден конят успя да го хвърли още веднъж. Слаба вихрушка повдигна някакъв паднал на шосето вестник и уплашеното животно отново литна в бесен галоп. П. Вежинов, BP, 230. Накрай ще кажа, че някои критици обвиняват автора на „Продавачката“ в сухост, в лаконичност… Бясното темпо на живота прави писателя да бъде лаконичен. Б. Шивачев,* Съч. I, 179. Бесен танц. Бясна игра.

5. Прен. Който се проявява в много висока степен; много силен. Едно голямо рунтаво куче посрещна партизаните с бесен лай. М. Марчевски,* МП, 189. Дяволите ме взимат от време на време, .., иначе няма как да се обясни бясната .. веселба, на която понякога се отдавам. Д. Цончев, ЛВ, 113. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички. Елин Пелин, Съч. III, 76. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Бясно напрежение.

◇ Бесен вятър. Диал. Силен вятър високо в небето, който, според народни поверия, пренася болестта бяс.

Бясна вечер. Диал. Вечерта преди сватбата, когато у момата се събират и веселят нейните роднини. В петъкът вечер, пред да се започне сватбата, роднините моми се събират у бъдъщата невеста и я приготовляват, като цялата нощ се веселят с песни и хора. Тая нощ я наричат „бесна вечер“. СбНУКШ ч. III, 105.

Бясна гъба. Вид отровна гъба с яркочервена шапчица и със средновисоко стебло; червенушка, беснурка1. Russula emetica. Друга силно отровна гъба, която се среща в нашите гори, е бясната гъба или беснурката. Ив. Димитров, ОП, 46.

Бясна трева. Диал. Полупаразитно растение без хлорофил, което живее върху корените на други растения; воловодец. Я да ми са пцета бесни, / я чем пцета оздравити: / че наберем бесна трева, / че зараним бесни пцета, / я чем пцета оздравити. Нар. пес., СбКШ V, 183.

Бясно дърво. Различни видове вечнозелени храсти от сем. Тимелееви, които растат по сенчести влажни места, букови и елови гори. Daphne.

> Като бесен. Разг. За изразяване на много висока степен в скоростта, интензивността и др. на действието, което се означава. Сега се чувстваше много по-сигурен, колата се носеше като бясна с четиридесет километра в час. П. Вежинов, НБК, 344. За щастие не чака дълго автобуса, но едва успя да се качи в него и той полетя като бесен надолу по стръмнината. П. Вежинов, НБК, 332. По цели дни не излизаше никъде, четеше като бясна романи. И съвсем истински романи при това. П. Вежинов, НБК, 355.

БЕ`СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беся и от беся се. Няма как — спрели бесенето, отпуснали малко въжето. Й. Вълчев, РЗ, 5. Може би заповед е дошла от Цариград да прекратят бесенията. К. Величков, ПССъч. I, 81.

БЕСЕПА`Р м. Нов. Разг. Член или привърженик на Българската социалистическа партия (БСП). Питат ме какъв съм — седесар или бесепар. Политически пристрастия при мене няма. 24 часа, 1999, бр. 95, 11.

БЕСЕПА`РКА ж. Нов. Разг. Жена бесепар.

БЕСЕПА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Разг. Който се отнася до бесепар или до БСП. Бесепарски митинг.

БЕ`СИ мн. Истор. Древно тракийско племе, живяло по горното течение на р. Марица, покорено от римляните, а по-късно асимилирано от славяните. Първите сведения от старите гръцки писатели за траките са, че те били многобройни, живеели на племена, най-силни и големи от които били одрисите, бесите, трибалите и мизите. Ист. VII кл, 5. Родопското племе беси се славело със своите* ковачи, които изработвали хубави оръжия. Ист. X и XI кл, б.

БЕСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бесило и до бесене. Вий можете да ни прикачите вратовете в клупа на бесилното въже, но няма да ни видите уврени във вашия опозорителен ярем! Ив. Вазов, НП, 72-73.

БЕСИ`ЛКА ж. 1. Дървено приспособление с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване; бесило. И смъртта на тебе, о бесилко свята, / бе не срам, а слава нова за земята / и връх, откъдето виждаше духът / към безсмъртието по-прекия път! Ив. Вазов, Съч. I, 174. По чаршията едва забележимо се очертаваха тъмните силуети на бесилките, на които зловещо се люшкаха вкочанясалите трупове на обесените българи. Д. Линков, ЗБ, 136. На площада зад гарата палачите приготвиха бесилка за поп Андрей. А. Каралийчев, НЧ, 112. Паднаха в ръце и са покачиха на бесилката тия, които .. положиха основата на нашата вътрешна самостоятелна революционна деятелност. НБ, 1876, 215.

2. Разг. Бесене. Тези убийци са за бесилка.

БЕСИ`ЛНИЦА ж. Остар. Бесилка. След десет минути войниците и осъдените дошле до назначеното място. Възцарило са дълбоко мълчание. — Осъдени са пет души, а бесилниците са само три! — рекъл един стар човек. — На двете бесилници ще да обесят по двамина — казал един войник. Л. Каравелов, Съч. V, 108. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53.

БЕСИ`ЛО, мн. -а, ср. Бесилка. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? / .. / Плачи, там близо край град София, / стърчи, аз видях, черно бесило, / и твой един син, Българийо, / виси на него със страшна сила. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Той се замисляше за страшния миг, съобразяваше с всички частички на тялото си като как би могъл да се откопчи от примката на бесилото. Г. Караславов, Т, 86. Отдавна съм се заклел сам да го обеся, .. За бесило ставаше дума, а брадясалият разбойник изведнъж звънко и весело се засмя. О. Василев, 33, 89.

БЕСЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Простонар. Пренебр. Храненик, слуга. Дорде Стоичко е жив, никакъв имот на разни беслемета. Кой знае какъв пияница и нехранимайко е. Кр. Григоров, Р, 76.

— От тур. besleme.

БЕСЛИ`М ед. неизм., мн. няма, прил. Диал. За пелени — тънки, фини. Току са три дни минали, / Мария рано станала, / беслим пелени опрала, / па ги на плета прострела. Нар. пес., СбВСтТ, 355. Добила мъжко детенце. / Па го невеста остави, / та е отишла, отишла, / да реже беслим пелени. СбВСтТ, 291.

— От фр. musseline ’муселин’ през тур. beslin (А. Ничев, Шест етимологии, сп. Български език, 1980, кн. 2, 146).

— Друга форма: бесли`н.

БЕСНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от беснея. Беснеенето на бурята продължава.

БЕСНЕ`Я, -е`еш, мин. св. бесня`х, прич. мин. св. деят. бесня`л, -а, -о, мн. бесне`ли, несв., непрех. 1. Намирам се в крайно възбудено състояние, което се изразява в необмислени и необуздани действия; буйствам, вилнея. Понякога кметът просто беснееше. Изскачаше на площада и започваше да стреля с пистолета си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 227. Старецът дълго още вика и бесня на улицата, но никой вече не го чуваше. Г. Караславов, ОХ I, 359. — Ех, да беше там да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.

2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.

3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат’ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев,* Съч. 1929, 5.

4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, 83*. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. • Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.

5. Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП II, 17.

БЕСНИ`ЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Беснота. Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“ П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Ильовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно. П. Хитов, МП, 129-130.

БЕСНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Поет. 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бесноват, в зори с Психея, / той земно ложе подели. Т. Траянов, П. 109.

2. Като същ. Човек, който е обхванат от такова състояние. И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“ Н. Райнов, КЦ, 67. В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — / че идат други — болни, бесновати — / да дирят помощ от свети Ивана! Ем. Попдимитров, СР, 148.

БЕСНОТА`, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. — А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!… — повтаряше в беснотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице. Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоиловата беснота ми е необходима. Ив. Вазов, Съч. XIV, 156.

2. Остар. Болестта бяс. Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха. Ступ., 1875, бр. 6, 48.

БЕСНОТИ`Я ж. Разг. Беснота (в 1 знач.); бяс. Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха. С, 1894, бр. 1488, 2. Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът. Св. Миларов, Н, 144. Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .., само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града. Т. Харманджиев, Р, 36. Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците трещяха от беснотията й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120.

БЕСНУ`ВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му туриме юлар на шията. М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. Тиран свиреп плени, гори, беснува. Ив. Вазов, БМ I, 144. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. .. / и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай. К. Христов, ПВ, 45.

БЕСНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Беснувам. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.

БЕСНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от беснувам и от беснувам се. Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. Й. Йовков, ПК, 208. Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци. Пряп., 1903, бр. 31, 2.

БЕСНУ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бесноват. Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем. П. П. Славейков,* Събр. съч. VI (1), 40. За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141.

БЕСНУ`РКА1 ж. Диал. Бясна гъба.

БЕСНУ`РКА2 ж. Диал. Вид качулата чучулига, която, според народното поверие, предизвиква бяс у кучетата, ако бъде изядена от тях. Добре са застъпени и чучулигите, едни от малкото видове, за които може да се каже, че са само полезни, ако не съществуваше поверието, че кучетата побеснявали, ако изядат качулата чучулига, наричана поради това и беснурка. П. Делирадев, В, 180.

БЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бесовски. Бесови сбирки — ветрови пиленки. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 100.

БЕСОВЕ`ТИНА ж. Диал. Руг. Буйна, невъздържана или разпусната, развратна жена. — Как я изпусна тая бесоветина, смъкльо такъв, главата ти ще строша. .., какъв мъж си, щом не можеш да държиш юздите на една жена. Кр. Григоров, Р, 148.

БЕСОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бесен. Турците не са хора, нъ бесовити зверове. ДЗ, 1868, бр. 19, 74.

БЕСОВИ`ТО нареч. Диал. Яростно, бясно. Кучетата, .., почнаха бесовито да го лаят. Елин Пелин, Съч. IV, 29.

БЕСО`ВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутулата, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесовицата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета.

◇ Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога… по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница… още мъжа й не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.

БЕСО`ВИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Място, където се извършват нечестиви обреди. Турско теке, мръсно бесовище. Г. С. Раковски, ГП, 46.

БЕ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. 1. Езически. Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи. Д. Талев, С II, 235. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бесовско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212.

2. Демонски, дяволски, нечестив. — Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше. Н. Бончев, Съч. I, 58. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадье бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17.

БЕСОТА`, мн. няма, ж. Остар. Беснота. Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм, .., той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н. Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева. Д. Попов, СбРС (превод), 102.

БЕСТИА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. В Средновековието — вид алегорично литературно произведение, в което героите са животни.

— От лат. bestiarium.

БЕ`СТИЯ ж. Книж. Обикн. руг. Животно, звяр.

— Лат. bestia.

БЕ`СТСЕЛЪР, след числ. -а, м. Нов. Книга, която е много търсена в определен период и се продава в голям тираж. Този роман е един от бестселърите през този месец. △ На много бестселъри са чужди сериозната проблематика и художествените достойнства.

— Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’.

БЕСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Беснея, вилнея. По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха. А. Каралийчев, СР, 24. Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде. К. Странджев, ЖБ, 13. Кмет кметува, бяс — бесува.

2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесувам се. Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват… Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49.

БЕСУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в любовен период. — Глутници сега няма — .. — Вълците се събират на глутници само когато се бесуват или когато е много студено. Д. Ангелов, ЖС, 208.

2. Бесувам (във 2 знач.). Един ли в уличката римска сган / видял бе що ке знай Октаван: / че Юлия, любимата му внучка, / бесува се с кого не като кучка. К. Христов, В, 144.

БЕСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бесувам и от бесувам се.

БЕ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Умъртвявам някого, като му слагам примка на шията и го оставям да увисне, за да се задуши; обесвам. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува, / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. беся се страд. и възвр. Но когато измъкна едно дълго въже и започна да го опасва въз пояса си, очите на баба Бела станаха големи и кръгли от смайване .. — Отивам да се беся. Й. Йовков, ВАХ, 160. С какво годе въже челяк не са беси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 139.

◇ Аз коля, аз беся; коля и беся. Разг. Разпореждам се като пълновластен господар. — В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстьо. — Сега той коли, той беси… Сега само неговата дума се чуе. Г. Караславов, ОХ IV, 264. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. В света съм аз един прост работник, .., но тук сега съм аз цар: аз коля, аз беся. Лат., 1885, кн. 9, 14.

Беся кучето. Разг. Управлявам, разпореждам се. В Искрец бай ти Иван беси кучето! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 205.

БЕ`ТА, мн. няма, ж. Книж. Название на втората буква от гръцката азбука — β.

— Гр. βήτα.

БЕ`ТА–. Книж. Първа съставна част от сложни названия на физически и химически явления или уреди, със значение: 1. В който участват, използват се или с който се изследват бета-лъчи, напр.: бета-излъчване, бета разпадане, бета-радиоактивност, бета-спектрометър.

2. Втора сродна проява на едно вещество, тяло или явление, която се различава по структура и химически свойства, напр.: бета-аминокиселина, бета-клетка, бета-модификация.

БЕ`ТА-ЛЪЧИ` мн. Физ. Невидими лъчи, които представляват поток от електрони или позитрони, получен при разпадане ядрата на радиоактивните изотопи. Относно бета-лъчите, които представят поток от електрони, се смята, че те произхождат от разпадането на самите неутрони на ядрото. Хим. VII кл, 1950, 34. Създаването на електрически източници на базата на радиокативното разпадане .. представлява първостепенна задача на бързо развиващата се атомна промишленост. С доказване електрическата полярност на алфа– и бета-лъчите започнаха да се правят опити и в тази насока. Ц. Цанев, АЧ, 21. Изследванията доказаха, че радиоактивните лъчи са сложни и са съставени от три вида лъчи: алфа (α), бета (β) и гама (γ). .. Бета-лъчите са поток от електрони, които имат скорост до 300,000 км/сек. Хим. IX кл, 1958, 33.

БЕТАТРО`Н м. Физ. Електромагнитен уред, апарат за ускоряване на движението на бета-частиците, който се използува във физиката, медицината, техниката и др.

— От гр.

БЕ`ТА-ЧАСТИ`ЦИ мн. Физ. Отделни електрони или позитрони в бета-лъчите. Положително натоварените частици [при радиоактивното лъчение] получиха названието алфа-частици, отрицателно натоварените — бета-частици. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Индикаторите служат за откриване на радиоактивно заразяване с гама– и бета-частици и за определяне границите на заразения район. Н. Иванов и др., ГО, 175.

БЕ`ТЕЛ м. 1. Пълзящо тропическо растение от рода на черния пипер с червеникави лютиви ароматни листа, които се използуват като дъвка в страните от Южна Азия. Piper betle. Листата на бетела, които туземците дъвчеха .., също не можеха да замаят главите им. М. Марчевски, ОТ, 216.

2. Дъвка с наркотично действие, приготвена от листата на това растение и други примеси. Само старците седяха пред входовете, дъвчеха бетел и любопитно разглеждаха белия човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 146. Много голям е броят и на продавачите на „бетел“ — своеобразен тютюн за дъвчене. П. Вежинов, ДМ, 98.

— Инд. през португ. betel.

БЕТЕ`Р неизм. прил. Простонар. 1. Който има в по-висока степен отрицателното качество, за което става дума; по-лош. — Ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено, .., че то на какво прилича? .. — На буламач .. — От буламач бетер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — Аз … не само защото се случи тъй и не защото ще ме убиеш — поде Зекир, като че го успокояваше. — Аз днес чужд имот пазих и вчера, и оня ден все там седях, а такива като мене, и по-бетер, барем през тия дни хора станаха. Г. Стоев, ЦЗ, 98.

2. Като нареч. а) Повече (от). Скоро пътувах за Татар-Пазарджик да видя на самото място съсипията на нашите чалтъкчии

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/701-720&oldid=2611“.