Речник на българския език/Том 1/541-560

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 1
Версия от 21:46, 28 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom1.djvu" from=541 to=560 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

може некоя друга да се барабари с нея. М. Георгиев, Избр. разк., 70.

— Друга форма: бараберя`.

БАРА`БИН, мн. бара`би, м. Простонар. Бараба.

БАРАБО`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Барабоен, картофен.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: брабо`ев.

БАРАБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Диал. Прил. от барабой; барабоев, картофен.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: брабо`ен.

БАРАБО`Й, -о`ят, -о`я, мн. (рядко) -о`и, м. Остар. и диал. Картофи. Тук се сее ръж, пшеница, .., боб, тикви, барабой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Видният чешки учен Константин Иречек, .. пише: „Пататите (картофи, барабой) тепърва сега полека-лека се разпространяват. Сл. Петров, РКХО, 73. Земята дава жита, барабой (картофи), ориз. С. Бобчев, ПОС (превод), 285. От растенията на умерените страни са свойствени: овес, ячмен, .., барабой, лен, коноп, борика, ела. К. Смирнов, З, 97.

— От рум. barabói. — Други (диал.) форми: барамбо`й, брамбо`й, брабо`й, барбо`й, брбо`й (вж. Ст. Стойков, Езиковедски изследвания в чест на акад. Стефан Младенов, 1957, с. 130).

БАРАБО`НКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Изпражнения на дребен рогат добитък (овци, кози) или на заек.

2. Плод на някои дървета или храсти във вид на дребно твърдо зърно. // Плод на черница; бобонка, дуд, дуда.

3. Пъпковидно образувание по листа или стъбла на растения. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255.

4. Сачма.

— Други форми: брабо`нка, барбо`нка.

БАРА`Ж1 м. 1. Изкуствена преграда в корито на река, за да се повдигне нивото на водата и да се отбие тя изцяло или отчасти в канал, тунел и под.; бент, яз. Напролет зад малките баражи ще светнат очите на няколко малки язовира. С. Северняк, ОНК, 169. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, HP, 36.

2. Съоръжение за укрепване дъното на пороите, предназначено да задържа наносите на водата, да намали наклона на пороя, без да задържа водната маса.

— Фр. barrage.

БАРА`Ж2 м. Спорт. В колективните спортове (футбол, волейбол и др.) — допълнителна подборна среща, мач за класиране в някакво първенство, за оставане (или преминаване) в по-висша лига. Много е възможно и двата тима да се класират за световното, но при всички случаи единият ще отиде на бараж. СТ, 1999, бр. 49, 31.

— От фр. barrage.

БАРА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бараж. Пораснал беше въглищарският син, учил се, поблъскал се година — две на Баташкия водносилов път и ето го сега ръководител по строежа на най-високата баражна стена у нас, която ще залости коритото на Въча. Н. Хайтов, ШГ, 79. Баражно строителство.

БАРАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Преграждам река или укрепвам дъно на порои посредством бараж, баражирам се страд.

БАРАЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баражирам и от баражирам се. Баражиране на река.

БАРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Човек с дълги и рошави коси.

2. Куче с дълги и рошави косми.

— Тур. barak ’космат, влакнест’.

БАРА`КА ж. Лека едноетажна дъсчена постройка обикн. с едно помещение за временно ползуване като жилище, работилница, за съхраняване на нещо, за продажба на стоки и под. По тротоара около гарата са наредени дъсчени бараки, в които червендалести мъже и едри жени продават ябълки, бонбони. Н. Фурнаджиев, МП, 102. На кариерата нямаше никаква постройка освен една голяма дървена барака, в която работниците се прислоняваха при крайно лошо време. Д. Ангелов, ЖС, 316. Тук са карантинните бараки, в тях са нощували половината от другарите ви. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Обущарска барака. Барака за дърва и въглища.

— Ит. baracca през тур. baraka или гр. μπαράκα. — Цариградски вестник, 9. VII. 1855 (вж. Л. Банков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 225).

БА`РАМ, -аш, несв., прех. 1. Разг. Докосвам с ръка, с пръст; пипам. Той се спуска и пипа пъргавата ръка, .. Па му бара дебелия шинел, копчетата. Ив. Вазов, Съч. X, 100. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един матор овен; гиздаво момче го въртяло, барало го час по час с пръстите си и облизвало ги с езика си. Л. Каравелов, Съч. II, 154. — Ами кой го е изгорил [джубето], бре? Кой го е навирал в огнището? .. — Не съм ма, мамичко, не съм го барал, правичката ти казвам! Г. Караславов, Тат., 208.

2. Непрех. Разг. Обикн. с предл. по. Опипвам с ръце, за да намеря нещо. Иванча не го сдържа.* Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата, да търси кибрит. Ал. Константинов, Съч. I, 297. Все по-често ръката, която машинално посягаше към патрондашите за нови патрони, попадаше на празни места по кожените колани и бараше с трескаво бързи пръсти по кръста, по гърдите, докато попадне на останали там патрони. Д. Талев, И, 131.

3. Диал. Занимавам се с нещо; работя, правя, върша; пипам. Никак не може да седи мирен и да не бара нещо, такъв въртокъщник се беше родил на света. Л. Каравелов, Съч. II, 132-133. Пусти Димо — / като хала бара: / с една коса / три откоса кара. К. Христов, СК, 45. // Непрех. Правя, постъпвам някак. Практически доколко е благоразумен някой си, то най-харно ся познава по това: как бара и връти парите, сир. как ги печели, пести и треби. Й. Груев, СП (превод), 208.

4. Диал. С отриц. не. Оставям на спокойствие някого; не обезпокоявам, не задявам, не закачам. — Първият вардач ходи` само веднъж в Пловдив да се тъжи от нас, па нищо не направи и веки не ни бара. Ив. Вазов, Съч. VI, 205. Не гази ли ти мечка ръжта, не барай я. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 25.

5. Диал. Търся, диря, обикн. като питам, разпитвам или оглеждам. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едва те изнайдосме. Ив. Вазов,* Съч. XXV, 118. Младо да ме чекаш до девет години, / до девет години, до десет пролети, / ако я не дойдам до десет пролети, / юнак да си бараш, юнак спроти мене, / юнак спроти мене, юнак зараде мене. Нар. пес., СбБрМ, 485. Бараа, тражиа, коя беше таа жена, що го остаи изворчето отворено. Нар. прик., СбНУ XIV, 121. Опинци няма на нозете, гайда бара да купит. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 11.

6. Непрех. Диал. Ходя. — Море ай та тебе, млад Янкуле, / учи, карай невестата: / море да не бара ката дена. / Ката дена поправена. Нар. пес. СбНУ VII, 62. барам се I. Страд. от барам в 1-5* знач. II. Възвр. от барам в 1 знач. бара се безл. Дженнер отиде в Лондон, за да покаже на побратимите си лекари как ся бара с присаждание шарка. Й. Груев, СП (превод), 95.

БАРАМИ`НА ж. Спец. Стоманен прът със заострен край за издълбаване на дупки в каменна маса; пробой. Какъв е този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, … строят мостове от желязо и бетон, копаят камъка с барамини и хвърлят във въздуха цели канари? А. Каралийчев. НЗ, 128. Скриптят колички, звънтят барамини, ехтят удари от копачи. Н. Хайтов, ШГ, 100.

— Ит. barramina.

БА`РАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от барам и от барам се.

БАРА`ЧЕСТ, -а -о, мн. -и, прил. Диал. Космат. Игуменът Натанаил беше* барачест, едър, силен човек. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Има нещо силно в тоя вече „попрекарал мъж“ със сухо, барачесто лице и орлов нос. Н. Хайтов, ШГ, 246. Той беше около петдесетгодишен як, широкоплещест човек, с голяма барачеста глава, до която рядко се докосваха бръснарски ножици .. Хр. Пелитев, ХО, 15. Блуждаещите очи на Иван се спряха неволно върху набитата фигура на джезаджията и се плъзнаха по разголените му барачести ръце, още жилави и мускулести, сякаш изваяни от бигор. А. Христофоров, А, 98.

БАРА`ЧКА ж. Умал. от барака; малка барака. Навътре, все отдясно, се забелязват малки барачки, скърпени набързо от изпочупени дъски, от изпотрошени тухли, от непотребни тенекии. Г. Караславов, Избр. съч. III, 55. — Все ще намеря парче хляб .. Ще си отворя една барачка и ще кърпя кундурите на сиромашията. П. Здравков, НД, 47. Вече влизаха в тясно дворче, .., с ниски дървени пристройки в дъното — барачка за зимника и курник, с дръвник за сечене на дърва. П. Вежинов, BP, 72.

БАРАШИ`К неизм. прил. Диал. Примирен, съгласен; барашък. — Чакат ни, — проговори мюфтията, — да идем и недей му мисли много, кажи, че си барашик, да се свърши по-скоро тази отдавна чакана работа и да се развесели всичката дружина, .. Ц. Гинчев, ГК, 160-161.

— От тур. barıs ’мир, помиряване’.

БАРАШЪ`К неизм. прил. Диал. 1. Примирен, съгласен; барашик.

2. Като същ. м. Помирение, сговор. — Барашък сте направили, а? Харно, харно. Т. Влайков, Съч. III, 280.

БАРАЩИ`САМ. Вж. баращисвам.

БАРАЩИ`СВАМ, -аш, несв.; баращи`сам, -аш, св., прех. Диал. Помирявам, сдобрявам, спогаждам. Стоян и Рае са караха, та ги баращисвахме. Н. Геров,* РБЯ I, 25. баращисвам се, баращисам се страд.

БАРАЩИ`СВАМ СЕ несв.; баращи`сам се, св., непрех. 1. Помирявам се, сдобрявам се, спогаждам се. — В интереса ви е, аз съм ти говорил и друг път, да се баращисате; .. Вярвай аллаха, мене много пъти са ми говорили агите, че и самси войводата ми каза онзи ден: „Ти догде не влезеш помежду им, те няма да се сдобрят.“ Ц. Гинчев, ГК, 156.

2. Сговарям се за нещо. Всеки да бъде готов! От седем до седемнадесет и до седемдесет години! Седем краля са се баращисали против нас, но ние не щем да знаем дори ако са седемдесет и още веднъж седемдесет. Хр. Бръзицов, НЦ, 253.

— От тур. barıșmak.

БАРАЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баращисвам и от баращисвам се.

БАРБАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Остар. Книж. Варваризъм.

— Фр. barbarisme.

БА`РБАРИН, мн. ба`рбари, м. Остар. Книж. Варварин.

— От гр. βάρβαρος през фр. barbare.

БАРБЕКЮ`, мн. -та, ср. 1. Скара за печене на месо на открито, обикн. с дървени въглища. На димящите барбекюта .. цвърчаха мръвки, които никога не са се докосвали до хладилник. ДТ, 1999, бр. 262, 5. Парчетата агнешко .. престояват в маринатата 4 часа. Пекат се на барбекю 10-15 минути. 24 часа, 1999, бр. 212, 11. // Запален огън за печене на скара, обикн. с дървени въглища. Разноцветните сенници, разпънати около алпинеум с малко фонтанче и откритото барбекю, създават весела и приветлива атмосфера. СТ, 1999, бр. 41, 27.

2. Градинско увеселение или домашен прием на открито, на който се поднасят блюда, приготвени на такава скара. Зад къщата има и градина за барбекю. НТ, 1999, бр. 162, 11.

3. Месно блюдо, приготвено чрез печене на такава скара. Най-известният сос за барбекю е на доматена основа .. Гъбените сосове също са добро допълнение към барбекюто. 24 часа, 1999, бр. 212, 11.

— От амер. хаитянски през англ. barbecue.

БАРБИТУ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Барбитурова киселина. Хим. Органично съединение, получавано от кондензацията на урина с етер, чиито производни притежават силно сънотворно действие.

БАРБО`НКА ж. Диал. Барабонка. Чарничовите ягоди (барбонки) с жадност ги ядет кокошките, юрдечките, фитките, патките и другите домашни птици. З.* Княжески, ПРШ (превод), 7.

БАРБУ`Н м. Дребна морска риба с продълговато, покрито с големи люспи пъстро-червено тяло, страните и корема бели, с две дълги мустачета на долната устна. Mullus barbatus ponticus. Барбунът се среща по крайбрежните води само през топлия сезон на годината. П. Дренски, РБ, 204. За пържена риба, обаче, ще отскочим до Гърция, .. Там, на брега на морето, ще ви предложа червени, като позлатени, барбуни. К. Константинов, СЧЗ, 170-171. В два дни гнездото става готово и женската като снесе тамо яйцата (..) си, мъжката накъсва, та донася още листие и покрива с тях яйцата отгоре .., а за да не дойде друга риба да разбърка, барбунът стои над него като страж, та пази цели три недели. ИЗ 1874-1881, 149.

БАРБУ`НКА ж. Умал. от барбуня; малка барбуня. Софрата не се поддавала на описание: .. А риби! От големия омар до малката барбунка. Хр. Бръзицов, НЦ, 302.

БАРБУ`НЯ ж. Барбун. От рибите тук живеят някои видове попчета, морските кучки, барбунята и др. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 13. През лятото тези риби отсъствуват в крайбрежните води — .. На тяхно място са дошли нови видове — хамсия, сафрид, барбуня, които предпочитат топлите води. П. Коларов, РП, 4.

— От ит. barbone през тур. barbunya.

БАРБУ`Т1 м. Хазартна игра с три зара, в която печели онзи, който е получил най-голям брой точки. При него често се събираха най-запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста едри суми. Парите минаваха от ръка на ръка. В. Нешков, Н, 95.

— Тур. barbut.

БАРБУ`Т2 м. Стара дребна турска златна или сребърна монета; барбутка. И. .. посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: маджарски пендари, турски пендари, .., барбути, ирмилички. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.

— Тур. barbut.

БАРБУ`ТКА ж. Барбут2. Нагреби жълти кременци, / нагреби бели барбутке, / откупи тия цинцаре. Нар. пес., СбНУ XLI, 424.

БА`РВАМ, -аш, несв.; ба`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ба`рнат, св., прех. Разг. 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! — подвикваше Карловеца и тихо се смееше. Б. Несторов, СР, 214. А и това, моят баща, .., какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: „Не пипай, каже, това е мое.“ Кр. Григоров, Р, 174. — Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М. Яворски, ХП, 121.

2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.

3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам2 , оставям на спокойствие; пипвам. Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат. Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. Страд. от барвам. II. Възвр. от барвам в 1 знач.

БА`РВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от барвам и от барвам се; пипване.

БАРД, ба`рдът, ба`рда, мн. ба`рдове, след числ. ба`рда, м. Книж. У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непретанка война или със съседите си, или с римляните; юначеството било у тях най-първа добродетел. Бардите, сиреч поетите на това време, прославяли Фингала за тази добродетел. П. Р. Славейков, СК, 120. // Разш. Поет. Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не би могъл да мери мегдан с песните на тоя бард, в които се огледва животът на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. Вазов, верен на старото си увлечение от великия бард на романтизма, се е повлиял силно от риториката и патоса на Юго, без обаче да им се подчинява до степен да губи искреността и оригиналността си. М. Арнаудов, Пл, 1969, кн. 23, 50. Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни, .., то той бе по-щастлив от него: .. Впрочем, освен нееднаквата сполука, с която са пели двамата барди на хайдутството, съществува и една друга разлика между тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 78. Ала един ли вид засади само вардат / во нашия живот мъдреца, мага, бардът? К. Христов, ПП II, 108.

— Келт. bard през рус. бард.

БАРДА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Стомна; бардук. Айде у дома да идем, та да премениме, / та да премениме наша сестра Мана, / .. / да я пратим на Баш бунар чешма, / да налива зелен бардак с вода. Нар. пес., СбНУ XIV, 77. Дона иде от манастир, / у ръка ю зелен бардак, / у бардако студна вода. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 538.

2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, бардук.

3. Вид голяма чаша с дръжка. Моме спиет стреде дворйе, / стреде дворйе на одарот; / над глаа му бардак вода / во бардакот киска цвеке. Нар. пес., СбБрМ, 400. При глава й седеф скемле / на скемлето билюр бардак, / във бардака шекер шербет. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 106-107.

4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша.

— Тур. bardak.

БАРДА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Публичен дом. Но това е човек без морал! Обърнал е на бардак тоя културен клуб. Ст. Даскалов, ЕС, 328. Състари ме този мой син. Състари ме и ще* ме умори. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета. .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135.

— От рус. бардак.

БАРДАКИ`НЯ ж. Остар. Пренебр. Проститутка.

БАРДАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Пренебр. Съдържател на бардак2, на публичен дом.

БА`РДАМА ж. Млада жена, която забавлява посетителите в бар, в кабаре. Тя не беше като ония наперени лондонски кръчми, където бардамите носеха вечерни рокли и сервираха със замръзнали усмивки, а когато говореха с посетителите, гласовете им скърцаха като стари, ръждиви пили Бр. Йосифова, БЧМ, 193.

БАРДА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, барде. Влегуайки бабата во двор кай богатио, .. полека, полека му пошла зад него и зела бардачето со вода, що било зад богатио. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.

БАРДА`ЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, бардучец.

БАРДА`ЧКА ж. 1. Вид сливово дърво, което ражда едри, тъмновиолетови плодове. След Кюстендилска синя слива бардачка е намерила най-широко разпространение в повечето от овощарските райони на страната. П. Маринов, ССБ, 98.

2. Плодът на това дърво. — Всякакви сливи, байно! Кюстендилски, троянски, чепински. .. Кой каквито иска. .. Кумбулки, жълти зънки, червени джанки, тлъсти бардачки и сочни дебелици. ВН, 1960, бр. 2639, 4.

— От тур. bardakeriği.

БАРДА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бардачка.

2. За очи — който по форма наподобява на бардачка (във 2 знач.). Е, бил барабанът за някаква си изгубена бяла коза със сиви бардашки очи на име Белуша. Г. Краев, Ч, 16.

БАРДЕ`, мн. -та, ср. Диал. Малък бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардаче, бардуче, барде1. Отсреща на чешмата дойде един обущарски чирак, наля вода в едно барде, вдигна го и добре се напи. Т. Харманджиев, КЕД, 207. Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж / .. / девет бардета с ракия. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.

БАРДЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от барде; стомничка, бардаче. До четиредесеття сяка заран с барденце .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба. Т. Влайков, Съч. II, 288. И тръгна след Велика, като зла нечиста сянка, сестричето й. За вода ли отива — то ще вземе барденцето. Ил. Волен, ДД, 95.

БАРДУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомна. По един. по двама мъжете тихо прекрачваха високия праг. Вътре се събуваха край стената, поливаха си с бардука и си наквасваха лицето, краката, ръцете. Б. Несторов, СР, 90. Деница девойка / нале зелен бардук / .. / па подаде вода / на юнак бошначе. Нар. пес., СбВСт, 118.

— От тур. bardak.

БАРДУ`Н м. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиеви, с дълго стебло, на чийто връх са разположени гроздовидно красиви бели цветове, и с клубеновидни корени, от които се получава скорбяла. Asphodelus albus. Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“. Пр, 1952, кн. 6, 70.

— От тур. bardak.

БАРДУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардаче, барде. — А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна. Д. Марчевски, ДВ, 125. Пихме стара дренчена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче. А. Каралийчев, С, 22. Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица. Ст. Станчев, ПЯС, 110.

БАРДУ`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бардуче; стомничка, барденце. — Кръстинке, .., я кума ти ни донесе бардученцето с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракийца*, ..; сбор е туй и ние да се поразвеселим. Ил. Блъсков, ЗК, 177.

БАРДУ`ЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардачец, барде.

БА`РЕ` и ба`ри`, (съкр.) бар нареч. Диал. Поне, барем, барим. Мина се година. Надея се да си дойде Братойо с детето, или баре само детето да изпрати, надея се — нема никого. Т. Влайков, Съч. I, 35-36. Да не е този вир под ракитака, той ще прегази и пак би минал отвъд баре веднъж. П. Тодоров, И, 7. Нема никой юнак да се найме, / да излезне юнаку насреща, / .. / , да отъвне чиста Света гора. / Като нема юнак да се найме, / хайде бари да я продадеме, / негли сички само да гинеме! Нар. пес., СбНУ ХПИ, 58. И Милан отседна клети / да почине бар за миг. Ив. Вазов, Съч. II, 164. — Дане, любе, Дане, / .. / бой щем да се бием, / мож да ни убият, / вий нема да чуйте, / да ни пожелейте / бар една година. Нар. пес., СбВСт, 204.

— От прес. през тур. bari.

БА`РЕЗ м. Диал. Бариш. Която мома барез няма, / Щерьо ша й купи. Нар. пес., СбГЯ, 144.

— От фр. barège през рум. bariş, bareş.

БАРЕ`Л м. Единица за вместимост и обем на течности в САЩ, Канада, Англия и др. страни, варираща от 117,3* до 182,5 литра. Цените на петрола се повишиха .. Мексико и Венецуела обявиха, че ще намалят производството си с 450 000 барела. Д, 1998, бр. 137, 4.

— От гр. βαρἐλι през ит. barella и англ. barrel.

БАРЕЛЕ`Ф м. Леко изпъкнал скулптурен образ или орнамент върху плоска повърхност. Стените на дворците били украсени с барелефи, които изобразявали царските съветници, военачалниците. Л. Мелнишки, Н, 49-50. И досега на стената на този гроб [на Чарлз Дарвин] има малък барелеф. На него е изобразена глава на мъж с буйна гъста брада, с високо изпъкнало чело и голо теме. Н. Боев, Г, 6. Букурещ е оформен до голяма степен в румънски стил, .. Срещат се много сводести прозорци и врати ( .. ), високи кули, .., тежки портали с барелефи. Г. Белев, КР, 20. За помен на туй завоевание на Тита била въздигната в Рим мраморна триумфална арка; на нея еще и досега са видни барелефите, които изобразяват храмовите съдове, и други предмети на користи, зети при разграбянието на Йерусалим. Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. От Москва явяват, че тамошний изкусний Рамазанов работи на барелеф за велика статуя за спомян на цар Никола. БДн, 1857, бр. 10, 38.

— От фр. bas-relief. — Друга форма: барелие`ф.

БАРЕЛЕ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Който се отнася до барелеф. В края на улицата е Александрийският театър — .. Грамадното здание със светложълти плоскости на фресковата багра и коринтски колони, над които стои барелефен фриз с разперен Николаевски орел. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 21.

БАРЕЛЕ`ФНО. Нареч. от барелефен.

БА`РЕМ и БА`РИ`М нареч. Простонар. Поне. — Друго кажи, друго. Ти барем ходиш по селата, всичко знаеш. Й. Йовков, ВАХ, 65. „Ще гледам в събота да стигна там или во неделя барем, та през това време добре ще бъде да додете и Вие на свиждане.“ Н. Ферманджиев, РХ, 138. — Като тръгнеш на бой в Косово, .., остави ми барем един брат. Д. Яръмов, БП, 31. — Че постойте де, барим едно кафенце да пийте. Ив. Вазов, МЧ, 11. Едно от първите искания е било и туй: ако не са разпространят, то барим да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия по сичките места и пристанища на империята. Т. Шишков, ИБН, 164. Барем си ерген, мамо, походих, / хубави моми, мамо полюбих. Нар. пес., СбНУ XLVI, 265.

— Друга (диал.) форма: ба`ре.

БАРЕ`ТА ж. 1. Вид кръгла мека шапка без периферия, с широко плитко дъно; баретка. Нона се върна, облече коженото си палто, тури си също такава кожена барета и излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 310. Вместо каскет той носеше тъмнокафява барета. З. Сребров, Избр. разк., 146. // Подобна по форма униформена шапка на ученички, моряци и др. Идваха и ученичките от девическата гимназия, .. Изпод малките им кокетни барети се подаваха черни, кестеняви и руси кичури коса. Д. Спространов, С, 202. Моряшка барета. Ученическа барета.

2. Обикн. мн. Служещи във военна или военизирана част със специално предназначение, чийто отличителен знак в униформата им е такава шапка с определен цвят. Ако ние, баретите, заслужаваме похвала за нещо, то е защото косъм не падна от главите на бандитите в екшъна за задържането им. Тр, 26 ноември 1999, 32. Две барети загиват при скок с парашут. С, 1998, бр. 2034, 1. Районът бе отцепен от барети.

◇ Червени барети. 1. Специални части към МВР за борба с тероризма.

2. Части от българската армия за изпълнение на специални задачи.

— Ит. barretta.

БАРЕ`ТКА ж. Барета. Първа софийска девическа гимназия бе монашески строга. Черни чорапи ( .. ), бяла колосана яка, която реже врата .., прибрани коси с безброй фиби, баретка. Бл. Димитрова, ОтОт, 19. Тя беше облечена вече съвсем по градски, с тясна къса рокля, с червена баретка, .. и с обуща с високи токове. Г. Райчев, ЗК, 93-94. Филчо има пистолет, карти за игра и моряшка баретка с дълги ширити, които висят на гърба му като женски плитки. К. Калчев, ПИЖ, 59. Ученическа баретка.

БА`РЖА ж. Мор. Шлеп. Вечерните светлини позлатиха водите на Волга, по които се точат кервани от параходи, баржи, водни трамваи. А. Каралийчев, С, 148. През една нощ буря откъснала някаква баржа. На баржата имало двама човека и те били отнесени в океана. Й. Радичков, НД, 121.

— От фр. barge през рус. баржа.

БА`РЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е сив с бели и черни косми по тялото и по главата. Барзава овца.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БА`РИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Който се отнася до барий и негови съединения. Бариев двуокис. Бариев карбонат. Бариев нитрат. Бариева основа. Бариев сулфат. Бариев хлорид. Бариеви съединения.

БАРИЕ`РА ж. 1. Подвижна преграда от дървени или метални греди, с които се затваря временно път, обикн. железопътен прелез, за да се спре, прекъсне движението на превозни средства и на пешеходци. Край влака пробягват телеграфните стълбове, железопътните прелези с шарени бариери, а някъде по полето жълтеят големите петна на вече узрели ечемици. В. Нешков, Н, 253. В ниската опушена сграда на кантона няма тишина и спокойствие. През час, през два удря камбаната на звънеца и съобщава: иде влак, спусни бариерата! Л. Галина, Л, 24. Наблизо не се виждаше никаква гара .. Бариерата беше спусната. Пред нея, на тесния междуселски път, който пресичаше линията, .., се дърпаха уплашени два буйни гривести коня, впрегнати в новичка шарена каруца. Ив. Мартинов, М, 59. // Стесн. Препятствие за прескачане при конни състезания, в манеж и др.

2. Място на път, където се спира движението за проверяване на пътници или на стока. После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па най-после стана благодарен и да го турят на бариерата да наглежда за бача. Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94.

3. Разш. Изкуствено издигната преграда, парапет, насип и под. за защита, предпазване от нещо. В редица страни със силно развит автомобилен транспорт, всички крайпътни дървета се изсичат и се заменят с храсти, които могат до голяма степен да поемат и смекчат удара, .. В това отношение широко се използуват еластичните крайпътни бариери и ограждания. НТМ, 1966, кн. 211-2l2, 16-17. Те издигнали бариера успоредно на Дунава и по тоя начин спасили не само земята от заливане, но и хората, и цялата покъщнина. РД, 1950,* бр. 154, 2.

4. Прен. Действия, идеи, качества, които служат за защита, предпазване на някого. И тримата [Солженицин, Сахаров, Ростропович] бяха получили широко признание в Русия, ползваха се със световна слава и това за тях все пак беше някаква защитна бариера. Г. Данаилов, ДС, 212.

5. Прен. Спънка, пречка, която трябва да се преодолее за извършването, осъществяването на нещо. През 1906 година настават тежки дни за работническата кооперация. Конкуренция, бариери, издигани от общината и държавата, .. — впрегната е цялата машина в действие. К. Странджев, ЖБ, 99-100. След часове на самота случайната среща на тътрещите се край шосето стада на берберски овчари повдига самочувствието ни, връща вярата ни в човешката близост. Тогава дори езиковите и социалните бариери губят смисъла си и ние се поздравяваме с тия мършави и изсушени сякаш на огън човеци-чирузи като с познати. Г. Готев, ПШ, 155.

◇ Митническа бариера. Мита, такси, които с високия си размер са спънка за размяна на някои стоки между две страни. Само когато паднат митническите бариери, когато се притъпи острото национално чувство и се даде пълна свобода на малцинствата, само тогава ще имаме една истинска Европа. Б. Шивачев, Съч. I, 21.

— От фр. barrière.

БАРИЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бариера. При бариерната барака тя се спря; разбрах, че тя приказваше със стражарина там. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166-167.

◇ Бариерен риф. Геогр. Система от подводни или малко издигнати над морската повърхност коралови скали, успоредни на бреговата линия.

БА`РИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ba — мек метал със сребристобял или жълтеникав цвят, чиито съединения се използват за изработване на катоди на електронни лампи, за поглъщане на газове и др.

— От гр. βαρύς ’тежък’.

БАРИКА`ДА ж. Изградена преграда от подръчни материали — камъни, дървета и др., която се използва по време на размирица, революция или война за спиране достъпа на противника до улица, мост, проход и под. На пътя между Къневата воденица и Хаджитрендафиловия хан бяха изградени барикади от натрупани коли, камъни, дървета. От това място се вардеше пътят за Пловдив. Г. Караиванов, П, 22. Тъй като полицията се намесила с палки и бомби със сълзлив газ, студентите издигнали барикади и се отбранявали с павета и прътове. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Последний значителен бой стана на 17 май ( .. ) в Брацигово, .. Жителите, както и батачани, бяха се обградили с дървени барикади. Г. Бенев, БК (превод), 62. На кръстопътя, дето ся събираха тези три пътища, по които са влизаше в града, направиха една барикада (табия) от дърва, камъни и каквото набързо намериха. У, 1870, бр. 1, 46-47. Пролет моя, моя бяла пролет / .. /. Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади, / нека видя само твойто слънце / и — умра на твойте барикади! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107. • Обр. На тезгяха, зад една барикада от шишета, .., стоеше съдържателят на международната странноприемница. Й. Йовков, ПК, 106-107.

— От фр. barricade.

БАРИКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до барикада. От прозорците на по-горните етажи войниците* подвикваха на намиращите се долу да се вардят и прехвърляха маси, шкафове, етажерки, за да запълват барикадния скелет. П. Славински, ПЩ, 317. Но със тебе стана нещо гадно! / Цял живот / да вриш в един копнеж; / да зовеш към битки барикадни, / а в легло / дома си да умреш! Хр. Радевски, П, 34. Нека пламне земята за пир непознат, / нека гръм да трещи, да руши! / Барикаден пожар върху робския свят. Хр. Смирненски, Съч. I, 37. Барикаден бой.

БАРИКАДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Издигам, правя барикада, преграждам нещо с барикада. Малкият Пол и един висок, с изпънати вратни жили момък се заеха да барикадират входната врата. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. Въстаниците барикадираха улиците на града. барикадирам се страд.

БАРИКАДИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Издигам барикада, за да се прикрия, да се защитя (обикн. при схватка, бой). Веднага странен шум и блъскане фана да става зад вратата, като че опираха дървета о нея. Разбрах, че бабата се барикадираше! Ив. Вазов, Съч. XII, 81.

2. Прикривам се някъде със същата цел. Честата стрелба и от трите прозореца на къщата създаваше впечатление, че вътре са се барикадирали много хора. Д. Ангелов, ЖС, 496. В самия град въстаниците завземат околийското управление, пощата, пристанището, митницата, гарата и се барикадират в домовете. Д. Казасов, ВП, 313.

БАРИКАДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от барикадирам и от барикадирам се.

БАРИ`ЛА ж. Остар. Мярка за течност от 64 до 235 литра в зависимост от страните, които си служат с нея; барел.

— От фр. baril ’буренце, бъчонка’.

БА`РИМ. Вж. барем.

БАРИ`МЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване интензивността на шумовете.

— От гр. βαρύς ’тежък’ + μέτρο(ν) ’метър, мярка’.

БА`РИН м. Остар. В дореволюционна Русия — дворянин, господар. Чорбаджиите по някои места, .., са притискали сиромасите тъй също както руските барини — своите крестяни. С. Бобчев, ПОС (превод), 189.

— Рус. барин.

БА`РИНЯ ж. Остар. В дореволюционна Русия — дворянка, господарка, жена на барин. Тя пък рускиня от Николаев, черноока, тънка, дребничка, но много симпатична. Олга Осиповна се казва, но бариня ли е или баришня — прости ми, не мога да те излъжа. Н. Попфилипов, РЛ, 137-138.

— Рус. барыня.

БАРИСФЕ`РА ж. Геофиз. Най-вътрешната част на земята — земното ядро.

— От гр. βαρύς ’тежък’ + σφαίρα ’кълбо’.

БАРИ`Т м. Минер. Бариев сулфат — безцветен, бял или различно оцветен и със стъклен блясък минерал, който се използва в хартиената, каучуковата, стъкларската и химическата промишленост, в керамиката, медицината и др.

БАРИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от барит; баритов. Баритна смола.

БАРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от барит; баритен. Ниска топлопроводност имат калиевоцинковите, баритовите и особено оловните стъкла. Н. Николов, М, 268. Баритови кристали.

БАРИТО`Н м. Муз. 1. Среден по височина мъжки глас между тенор и бас. Людмила с удоволствие слушаше неговия мек, богат на отсенки баритон. Ем. Манов, ДСР, 374. Буйната му коса се развяваше от вентилатора, плътният му баритон звучеше развълнувано. П. Незнакомов, СНП, 177. Точно в седем часа маршовата музика секна, .. и веднага след това прозвуча плътният баритон на говорителя на „Радио София“. Д. Ангелов, ЖС, 86.

2. Певец с такъв глас. Тамо музика не свири, / но пък има смесен хор: / баритон, мецосопрано, / бас, сопрано и тенор! Хр. Смирненски, Съч. II, 9. Той е един от най-добрите баритони в операта. // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение.

3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.

— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’.

БАРИТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Муз. Баритонов. Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: — Господа народни представители! — разля той повторно своя мек баритонен глас, без да удостои с каквато и да било забележка изказването на Недко Боев. Д. Ангелов, ЖС, 539.

БАРИТО`НОВ, -а, -о,* мн. -и. Муз. Прил. от баритон; баритонен. Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие. Н. Лилиев, Съч. III, 367. Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист. В. Иванов, Т. 1954, кн. 10, 31.

БА`РИЦА ж. Диал. Умал. от бара; малка бара, баричка. Дружината, … се спуща .. в зеления тих дол, дето лъкатуши бистра барица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. „Защо ти са билярци?“ — „Да си копат две барици.“ / „Защо ти са две барици?“ / — „Да ми фанат два жабци.“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 438.

БАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метеор. Който се отнася до атмосферно налягане, до бар3. Барично поле.

БА`РИЧКА ж. Разг. Умал. от бара; малка бара, барица. Реката шуми из тясното лъкатушно легло, .. Тя е многоводна сега. Прибрала е всичките рилски поточета, барички, ручейки. Ив. Вазов, Съч, XV, 7. И ние настигнахме колата, седнахме, запалихме цигари, а воловете кротко поеха по пътя, който следваше течението на тинестата баричка. Н. Тихолов, ДКД, 15. Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада, и се спря. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182.

БАРИ`Ш м. Диал. Тънка кърпа за глава; барез. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 50. Разорах, мамо,* втори гроб, / във гроба мома лежеше: / ален й бариш на глава, /руса й коса сплетена, / смъртна я роса побило. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 446.

— От фр. barège през рум. bariş. — Друга форма: баръ`ш.

БА`РИШНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Малка воденица на поток, на бара. По рекицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК. 320-321.

2. Река, образувана от бари, или река, която има за притоци бари (Н. Геров, РБЯ).

БА`РИШНЯ ж. Остар. В дореволюционна Русия — неомъжена дъщеря на барин. Неговият жив ум, пламенност и идеализъм му спечелиха вниманието на благородната баришня, мома възторжена и с романтически настроен ум. Ив. Вазов, Съч. IX, 151.

— Рус. барышня.

БАРК, ба`ркът, ба`рка, мн. ба`ркове, след числ. ба`рка, м. Мор. Морски платноход за далечно плаване с няколко мачти.

— Англ. bark.*

БА`РКА ж. Мор. Малък плавателен съд за превоз на товари обикновено по вътрешни водни пътища. Под нас се извиваше една търнясала по краищата река, по която плаваха повече отломъци и нечистотии, отколкото барки и параходи. Ал. Константинов, БПр, 52. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10.

— Ит. barca ’лодка’.

БАРКАРО`ЛА ж. Муз. 1. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните.

2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от „Хофманови приказки“. Св. Минков, ДА, 37.

— Ит. barcarola.

БАРКА`С м. Мор. 1. Спомагателен моторен кораб за влачене на големи кораби в пристанище, за пренасяне на пасажери и товари от спрял далеч от брега кораб и др. Цял лес кораби, враници, баркаси, натрупани гъсто, и параходи, .., отбележват голямото търговско движение на тоя черноморски порт. Ив. Вазов, Съч. XVI, 124.

2. Голяма гребна лодка от военноморския флот, която се използва за съобщения, за превоз на товари и др.

— Хол. barcas през рус. баркас.

БА`РКЕЛНЕР м. Остар. Барман. Покатери се [джуджето] на една от табуретките и извика към баркелнера Сенди: — Един коктейл, моля! Ал. Бабек, МЕ, 191.

БА`РКОД м. Код, състоящ се от цифри и вертикални щрихи, който се нанася върху опаковката на стока или др. за отбелязване и автоматично разчитане на информация; щрихкод.

— Англ. bar code.

БАРЛЬО`К, мн. -ци, м. Диал. Мътна вода, нечистотия, помия. Дъждо удари и водата стана на барльок. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.

БА`РМАН м. Лице, което обслужва бар — приготвя, налива напитки. Немецът почерпи офицерския кандидат с коняк, а после двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли. Д. Димов, Т, 553. Зад високия тезгях барманът в бяла дреха шеташе нещо. К. Константинов, СЧЗ, 64. Рядко нечии стъпки прошумоляваха по килима и спираха до бара, където дремеше в очакване на клиенти Мишо, новият барман. Ст. Стратиев, ПП, 110.

— Англ. barman.

БА`РМАНКА ж. Жена барман. По едно време той стана и отиде при барманката, изпи чаша коняк и приказва известно време с нея. Й. Демирев и др., ОС, 23. Барманката му кимна учтиво и му се усмихна. Със знаци и намигане Владко Николов поръча три кафета и две малки уискита. Д. Цончев, ЛМ, 109.

БА`РНА. Вж. барвам.

БА`РНУМ м. Остар. Съдържател на цирк с животни. Но я виж тоя там с мустаците на вратата! Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него. Ив. Вазов, Съч. X, 138.

— От англ. собств.

БА`РО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атмосферно или друго налягане, напр.: барометър, барокамера, барограма.

— От гр. βάρος ’тежест, тегло’.

БА`РО, мн. няма. ср. Жарг. Баровец.

— От циг. baro ’голям’.

БА`РОВЕЦ, мн. -вци, м. Жарг. Човек, който живее охолно, богато, с подчертан стремеж да покаже това, като се облича скъпо, посещава скъпи заведения обикновено с пари, които не са спечелени с труд; тузар.

БА`РОВКА ж. Жарг. Жена баровец.

БА`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баровец, свързан е с баровец. — Вие ходите в Боровец нали?! Но ако питаш мен, Пампорово е по-баровски курорт. Р. Балабанов, ТБК, 18. Баровски дрехи.

БА`РОВСКИ нареч. Жарг. Както е присъщо, подобаващо за баровец. — Ако желаете, мога дори да ви кажа какво има в него .. — Какво? .. — Натъпкан е [портфейла] със стари вестници, за да изглежда по-баровски. Г. Друмев, УКР, 19. У тях е подредено много баровски.

БАРОГРА`МА ж. Физ. Крива линия, записана от барограф върху диаграмна хартия, която посочва измененията на атмосферното налягане в зависимост от времето.

БАРОГРА`Ф м. Физ. Уред за непрекъснато автоматично записване върху диаграмна хартия хода на измененията на стойността на атмосферното налягане. На върха Мусала са инсталирали следните метеорологични инструменти: .., барометър (живачен и анероид) и барограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.

БАРО`К, мн. няма, м. Изк. 1. Стил в изобразителните изкуства, архитектурата и модата, който се развива най-много в страните на католицизма в Западна Европа от края на XVI до средата на XVIII в. и се характеризира с усложнени линии и форми, с монументалност и декоративност. Къщата гледаше наистина срещу гората. Пред нея имаше малко дворче, .., а тя самата беше масивна, приятна, леко имитираща късен виенски барок с оранжерия на партерния етаж. А. Гуляшки, ДМС, 274-275.

2. Стил в литературата на някои западноевропейски страни през XVII и началото на XVIII в., който се характеризира с изобразяването на героични, изключителни личности, обикн. крале и благородници, с пищност и сложност на израза, с използуването на сюжети от древността и от митологията.

3. Направление в западноевропейската музика (главно в Германия и Австрия) от края на XVI до средата на XVIII в., което се характеризира с изтъкването на хармонията пред мелодията, както и с подчертана патетичност на стила и пищност на формите.

— От ит. Ьагосео през фр. baroque.

БАРОКА`МЕРА ж. Техн. Камера, в която с помощта на помпи се създава сгъстена или разредена атмосфера за изпитване на самолетни мотори, апарати и уреди, за извършване на физиологични опити и лечение на хора при различни атмосферни налягания, както и за трениране на летци и водолази при съответните условия на работа. Стоян Денев беше свидетел как негови колежки след много години летене получаваха клаустрофобия и не издържаха тестовете в барокамерата. В. Пламенов, ГШ, 10-11. Въздействието на промените на атмосферното налягане и на липсата на кислород се изследва чрез специални барокамери. В тях се създават условия (налягане, температура, влажност и пр.), характерни за космическите полети. НТМ, 1961, кн. 10, 6.

БАРО`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Изк. Който се отнася до барок. В техните [на пророците] контрастни линии откриваме елементи на бароков стил, който стои изолиран в нашето средновековно изобразително изкуство. Ст. Михайлов, БС, 176. Преди петдесет години тук са живели богати търговци и еснафи. Те са строили странни къщи, украсени с барокови релефи и орнаменти. С. Северняк, ИРЕ, 115. Барокова архитектура.

БАРОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до барометър; барометрически, барометров. Атмосферното налягане се измерва с уреди, наречени барометри, затова се нарича барометрично налягане. Геогр. VIII кл, 1958, 39. Барометрична тръба.

БАРОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Барометричен; барометров. Барометрическо налягане. Барометрическа тръба.

БАРОМЕ`ТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Барометричен; барометрически. Професор М. ни представи резултата от изчисленията на барометровите наблюдения. Ив. Вазов, Съч. XV, 144.

БАРОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Спец. Уред за измерване на атмосферното налягане. Професорите погледнаха барометрите и обадиха, че днес ще има хубаво време. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Уредите, които ни показват колко е силата на въздушния натиск, ся зъват просто барометри, което ще рече: мерило за тяготата на въздуха. Й. Груев, Ф (превод), 59-60. Барометърът се качва. △ Барометърът спада. △ Живачен барометър.

2. Прен. Обикн. ед. С предл. за. Чувствителен показател за някакво изменение или за характера на дадено положение, качество, обстоятелство. Той слушаше всичко, което дрънкаше хитрият кръчмар, кимаше учтиво и съобразяваше. И бе уверен, .., че оплакванията на обикновените стопани са истински барометър за настроението на местните* селяни. Г. Караславов, ОХ IV, 347. Борсата и банките са най-верният барометър за състоянието па икономиката. ВН, 1961, бр. 3172, 3.

БАРОМЕ`ТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е на барометър. Барометърна тръба.

БАРО`Н1 м. 1. Само ед. Дворянска титла на благородник в Западна Европа и дореволюционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска. Петербург, 10 юни. — Барон Мюлер, генерал губернатор на балтийските провинции, биде назначен за член на имперския държавен съвет. БД, 1909, бр. 1, 3. Барон Ротшилд.

2. Лице, което носи такава титла. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, .., търговци-спекуланти. Ал. Константинов, БПр, 27. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони, .., — тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка. К, 1963, бр. 1, 27.

3. Нов. Лице с голямо влияние и власт в определена област на индустрията, финансите или организираната престъпност. Медиен барон разстрелян в центъра на Будапеща. С, 1998, бр. 1936, 4. Барон от наркобизнеса.

◇ Барон ефенди, султан без гащи. Диал. Подигр. За сиромах човек, който се големее.

— Фр. baron. — П. Хилендарски, История Славеноболгарская, 1762 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 182).

БАРО`Н2 м. Остар. Кичур коса, който се спуска отпред, от двете страни на челото или се реши високо над него; къдрица. В този момент на вратата застана Николай. Видът му бе унил. В едната си ръка подмяташе празна ампула, а на другата не можеше да намери място и от време на време попипваше щръкналия си барон. П. Проданов, С, 8. Сутрин рано стават, / очи си умиват, / на огледало отиват, / барони възвиват. Нар. пес., СбВСт, 616.

— Вер. от циг.

БАРОНЕ`СА ж. Жена или дъщеря на барон. — Но имаше и тревожно: тази Дитрих, сега баронеса Лихтенфелд, ме попита между другото дали не съм ви виждал тук. Д. Димов, Т, 532. Той си въобразява, например, че ходи на разходка во файтон с четири коня — .., до него някоя хубавица графиня, баронеса и отде да знам аз още каква. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97.

— От нем. Baronesse.

БАРОНЕ`Т м. 1. Само ед. Дворянска титла във Великобритания, по-ниска от барон, преходна степен между низшето и висшето дворянство.

2. Лице, което носи такава титла. Из ходниците .. се разминах с двама познати и един кралски баронет. В. Мутафчиева, СД, 303. Сър Роберт Пил, втори фабрикантин и пръв болярин (баронет) с това име, наследи бащината си предприемливост, промисленост, умение и имот. Й.* Груев, СП (превод), 37.

— Англ. baronet.

БАРОНИ`Я ж. Остар. Баронство (във 2 знач.). И оставяте да обезчестяват тази, която с зестрата си удвои притежаванията ви; която ви донесе не само златний тряндафил .., но това, което държи повече място въз пространството на светът, Сиеп Римини, Цезена, .., и повече херцогства, отколкото баронии имахте. К. Величков и др., ЛБ (превод) 50-51.

БАРО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от барон1; баронски.

БАРО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Който се отнася до барон1; баронов. Баронска титла. Баронски владения.

БАРО`НСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Звание на барон1. Ригер биде наименован за пожизнен член на горнята камара на австрийския парламент и на следнята 1897 год. възпроизведен в наследствено баронство. Пряп., 1903, бр. 84, 1.

2. Владение на барон. Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма. К, 1963, кн. 1, 25.

БАРО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от барон1; млад барон1. Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Джемовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и най-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността. В. Мутафчиева, СД, 230.

БАРОСКО`П м. Физ. 1. Уред* за измерване загубата от теглото на потопено в газ тяло.

2. Остар. Барометър.

БАРОСТА`Т м. Физ. Уред, който регулира автоматично температурата в инсталации в зависимост от налягането.

— От гр. βάρος ’тежест’ + στατός ’стоящ, поставен’.

БАРОТЕРМОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Живачен термометър с много ситни деления, който се използва за определяне приблизителната височина на дадено място по температурата, при която кипи водата на това място (в зависимост от атмосферното налягане).

БАРС, ба`рсът, ба`рса, мн. ба`рсове, след числ. ба`рса, м. Бозайник от семейство котки, подобен на леопард, със светлосива пухкава козина на тъмни петна, който обитава високопланинските райони на Централна и Средна Азия. Panthera uncia. Барсът е много рядък хищник, поставен под строга охрана. ПЗ, 1981, кн. 10, 33.

— Тюрк. през рус. барс.

БА`РТЕР м. 1. Търг. Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. Бартерите допълнително стимулират промишлеността. С, 1998, бр. 2042, 1.

2. Разш. Размяна на стоки с еднаква стойност.

— Англ. barter.

БА`РТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Търг. Който се извършва чрез бартер. Бартерна сделка. Бартерно разплащане.

БАРТЕРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Търг. Извършване на търговски операции чрез бартер. Предстои споразумение с Турция .. за бартеризиране на износ на електрическа енергия. Кап., 1999, бр. 50, 67.

БАРУ`ГА ж. Диал. Локва. Мари Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / нейде вода каква да е, / макар да е от баруга? / Да измиеш бяло лице. Нар. пес., СбНУ XL, 40.

БАРУ`ЖКА ж. Диал. Умал. от баруга; малка баруга.

БАРУ`Т м. Взривно вещество, което се използва като боен заряд на огнестрелно оръжие, за пълнеж на снаряди, патрони, както и самостоятелно за експлозии. Така нарежда Панайот войвода: ако чуете, че народът се е дигнал, не чакайте нито час и се вдигайте и вие. .. кой с каквото може. .. — към Сливен! Там ще намерите и оръжие, и барут. Ст. Дичев, ЗС I, 478. За да разкъртва камъните, си служеше с барут. Й. Йовков, ВАХ, 87. Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. Нар. пес., СбГЯ, 15. Бездимен барут.

◇ Държа (пазя, запазвам) барута <си> сух. Книж. Намирам се в пълна бойна готовност; готов съм да посрещна всяка изненада за бой. — За тия гадове само бой, па да видим тогава дали ще смеят много често да вирят опашка. Ние държим барута винаги сух, но трябва да се пазим от техните предизвикателства. В. Нешков, Н, 373.

Замирисва / замирише на барут. Появяват се признаци за близко избухване на война, на бойни действия. Ако сичките тия слухове, известия и явни политически симптоми се развиват по-нататък, то скоро около нас ще да замирише на барут, Хр. Ботев, Съч. 1929, 268.

Мирише на барут. Има опасност от конфликт, съществуват признаци за избухване на близка война, на бойни действия. Кавалерийският разезд, .., внезапно изскочи зад завоя .. Тревогата обхвана всички .. — Казах ли ти аз, че мирише на барут — смееше се Андон. Ем. Станев, ИК III и IV, 233.

Не съм помирисвал / помирисал барут. Разг. Не съм участвувал в бойни действия, в сражение. Той бе дал живота си за тази държава, бе спасил нейната военна чест и затова сега тя трябваше да го подкрепи срещу претенциите на този тип, който не бе дори помирисал барут, а продължаваше да скубе и обира хората, които проливаха кръвта си, за да може той да живее. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 430.

Язък за барута. Разг. Употребява се, когато са положени напразни усилия за нещо.

— Тур. barut.

БАРУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е от или на барут. Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия. Ем. Станев, ИК III и IV, 402. Куршумите свиряха над селото, ..; тънка мъглица от барутния дим са образуваше над селото. З. Стоянов, ЗБВ П, 25. Дълбаеха [войниците] с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39.

2. Който е предназначен за съхраняване на барут. Петко поздрави войниците, после поиска да го заведат в барутните погреби, а оттам отиде при крепостните батареи. Ст. Сивриев, ПВ, 104. Барутен склад.

3. Прен. За характер, нрав — избухлив. Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, мека и сантиментална беше душата му. Й. Радичков, ВН, 111. — Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирилка — улучи да прояви барутния си нрав Тодор Камаринов. Д. Вълев, З, 158.

◇ Барутен погреб. Книж. Нещо, което може всеки момент да предизвика беда, катастрофа (обикн. бунт, въстание, война и под.).

БАРУТЕ`Ц, мн. няма, м. Умал. от барут; малко барут. Йото брадата, водачът на кервана, изровил пушката си изпод парцалите в колата, подсипал барутец на кремъка, вдигнал я и гръмнал. О. Василев, ЖБ, 6. Всеки трябва да си приготви я пушчица, я пищов, да си смаже ножа и ятагана, барутец и фишеци да си има, че ако по Великден ни нападнат да колят, няма да оголим врата си под ножа им, нали? П. Стъпов, ЖСН, 27.

БАРУТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. Избухлив, сприхав, несдържан. И двамата избухват, и двамата барутлии. П. Незнакомов, БЧ, 152.

БАРУ`ТНИК мн. -ци, м. Диал. Съд, обикн. направен от говежди рог, в който се носи барут; барутница.

БАРУ`ТНИЦА ж. 1. Съд, в който в миналото са съхранявали барут. Какво не видяха в този музей! Снимки от старото Търново, портрети на бунтовници, документи от революционните борби, носии, вещи на борци за свобода, стари пушки, ятагани, барутници, пищови, писма на революционери, макети на крепостни стени, царски палати, църкви и стари къщи. П. Стъпов, ГОВ, 189. Петко разбра, разкопча силяха и подаде на четника желязната, изписана с калай, барутница: — Вземи! Ст. Сивриев, ПВ, 53.

2. Склад за барут; барутен погреб.

БАРУТХАНА` ж. Остар. 1. Фабрика, работилница за барут. Всяка работа в правянието на барута ся върши в особни здания, .. Но ако и да става толкова предпазвание, пак понякога ся изхвърлят на въздух цели барутхани, и ся избиват всичките колкото ся намерват вътре на работа. ИЗ 1874-1881, 1882, 134.

2. Склад за барут; барутен погреб.

— От тур. baruthane. — Друга форма: барутана`.

БАРУТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от барутчия. Устабашията Добри Братой държеше и тюфекчийските, и барутчийските дюкяни. Д. Яръмов, БП, 72.

БАРУТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Производител или продавач на барут. Барутчии със сергиите си седяха с купове кремици, огнила и барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Затвориха са дюкяните на тюфекчиите и барутчиите, тъй като се разбра, че те не работят само за аскера. Д. Яръмов, БП, 138.

БАРУ`ШКА ж. Диал. Кожен калпак. На главата си и зиме, и лете носеше барушка с ниско дъно. Кр. Григоров, ТГ, 113. Бай Ангел е нахлупил кафявата си барушка чак до ушите. РД, 1950, бр. 109, 2.

— От фр. barège през рум. bareş, bariş.

БАРХА`Н м. Геол. Геогр. Дюна в континенталните пустини, която има форма на сърп с рога, обърната в посока на вятъра, под чието действие се образува и движи; материкова дюна, континентална дюна. Когато дюните са отдалечени една от друга, вятърът придвижва по-леко техните краища. Така дюната придобива сърповидна форма. Такива дюни се наричат бархани. Геогр. VIII кл, 1965, 92.

— От казах, през рус.

БА`РХАТ м. Остар. Кадифе. С декарха дойдоха и десет души слуги с две коли, препълнени с бархат и скъпа покъщнина. П. Константинов, ПИГ, 33.

— Рус. бархат.

БА`РХАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от бархат; кадифен. Напъти дава Жозефу добър бархатен жилет за то, че стоял зле на него. С. Радулов, ГМП (превод), 76.

БА`РХЕТ м. Мъхеста памучна тъкан. Жените се обличаха еднакво .. Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Пристигне ли камионът на селкоопа със стоки от районния съюз, събират се и всичко искат да видят. Окото им не може да се насити на пъстроцветните басми и бархети. Н. Каралиева, Н, 108. Бархет за пижама.

— От нем. Barchent.

БА`РХЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от бархет. Сутрешният хлад я събуди и тя, треперейки в бархетната си нощница, стана и притвори прозореца. Д. Кисьов, Щ, 70. Едно малко момиченце с дълга бархетна рокличка и червена кърпа, .., тъкмо се беше изкачило по стълбата с голям котел вода. Л. Александрова, ИЕЩ, 16-17. Бархетена пижама. Бархетени пелени.

БАРХЕТИ`Н м. Подобна на бархет памучна тъкан, мъхеста от лицевата страна. Пенюар от бархетин.

БА`РЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бар1 (в 3 знач.); малък бар1. Вечерта преди отплаването пиха в едно неголямо барче заедно с неколцина партизани. Н. Антонов, ВОМ, 32. По-нагоре са барчетата с бюфети и по две-три масички. В тях е почти празно, движението и пъстрите групи са на улиците, които наподобяват пазарище. Пл, 1969, кн. 6, 88.

2. Малко заведение, обикн. част от учреждение, хотел и др., в което се продават кафе, напитки и закуски; бюфет. Но когато влязох в хола на хотела, разбрах, че няма да издържа, и се упътих към барчето в подземието. С. Северняк, В ДС, 12. — То при нас е една лудница, но .. като стегнат барчето и го заредят с вносна бира, ще седнем и ще си разменим две думи по човешки. Й. Попов, ББ, 47.

3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни напитки, наливаше догоре кристалните чаши. Й. Демирев и др., ОС, 96. На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета. П. Вежинов, ДБ, 145.

БА`РЧИНА ж. Диал. Бара.

БА`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от барчина; баричка. Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре покрай тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка. Ст. Михайловски, БСб, 70.

БА`РШЧИНА, мн. няма, ж. Истор. В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 108.

— Рус. барщина.

БА`РЪШ1, мн. няма, м. Остар. и диал. Помирение, сдобряване, мир. Откоа сториле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза. Нар. прик., СбНУ XV, 108.

— Тур. barış.

БА`РЪШ2 м. Диал. Бариш. Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишненият вълнен баръш и вишнената дефтинена блуза светеха на нея. Я. Каралиева, Н, 188. Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо. К. Калчев, ПИЖ, 95. Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби. К. Георгиев, ВНП, 95.

БАС1 ба`сът, ба`са, мн. ба`сове и ба`си, след числ. ба`са, м. Муз. 1. Най-ниският мъжки глас. Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше. Й. Йовков, ПГ, 45. — Може би новото е при тебе! — отвърна оттатък приятен мъжки бас. — Чух, че имате пленник. П. Вежинов, НС, 118. Късно вечер в задното помещение на пивницата запява малко пресипнал бас, .. Басът звучи хубаво. П. Незнакомов, СНП, 172. Митруш викаше яростно. Басът му цепеше натежалия въздух. Д. Добревски, БКИ, 129.

2. Певец с такъв глас; басист. В тези представления той [Н. Гяуров] ще участвува заедно с двама други именити българи: с баса на Миланската скала Борис Христов и с тенора в Софийската народна опера Димитър Узунов. ВН, 1959, бр. 2589, 3. В операта тази вечер изпълнението на баса беше най-доброто. △ Конкурс за баси и тенори. // Партия на певци с такива гласове в многогласно музикално произведение.

3. Духов музикален инструмент с ниска звучност. Учителят .. носеше и един голям бас… — Надуй! — каза учителят и ми подаде тръбата… После почнахме репетиции, вечер надувах тръбата, за да извадя от нея две ноти, .. Като се понаучих да свиря на тоя голям бас, реших една нощ да направя, серенада на момичето, което обичах. Й. Радичков, ББ, 155.

4. Контрабас. Гръмва ученически оркестър. Не популярните тогава зурла, тъпан и кемане, а флау, пиколина, цигулка, бас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92.

5. Обикн. мн. Разг. Копчета от лявата страна на акордеон, свързани с метални пластинки, издаващи ниски тонове. Акордеон със сто и двадесет баса.

— От ит. basso. Друга форма: ба`со.

БАС2, басът, баса, мн. басове, след числ. баса, м. Разг. Обзалагане, облог. Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийницата. К. Константинов, СЧЗ, 114.

◇ Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас. Разг.; Обзалагам се. Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра. Й. Радичков, ББ, 69. — Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите. Ем. Манов, ДСР, 358. Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга. Челкаш, СбСт, 72.

Бас държа. Остар. и диал. Обзалагам се, правя облог. — Ама ще се оправи .. Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си. Л. Михайлова, Ж, 158-159. Да не се хваля, ама с таквази чорба, пардон*, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа. Ал. Константанов, БГ, 46.

— От тур. bahis.

БА`САМ, -аш, несв., прех. Диал. Баскам.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БАСАМА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Стъпало на стълба. Двамата дупничанци, .., бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до басамака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите. А. Христофоров, А, 257. Тоя храм са намира сега вдън земя, т.е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака. С, 1872, бр. 34, 270.

— Тур. basamak.

БА`С-БАРИТО`Н м. Муз. 1. Плътен басов глас, който има баритонови височини, висок бас.

2. Певец с такъв глас.

БА`СВАМ, -аш, несв.; ба`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Баскам веднъж, басвам се, басна се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от басвам и от басвам се.

БАСЕ`ЙН, мн. -и, м. 1. Обикновено изкуствен, открит водоем за къпане, плуване, украса, за развъждане на риба и др. Най-напред момчетата се изкъпаха в прекрасния плувен басейн край реката. Ал. Бабек, МЕ, 222. От двете страни на тази група [Колумбовия фонтан] са построени електрически фонтани, потопени във водите на красивия басейн. Ал. Константинов, БПр, 54. Естествен басейн. Изкуствен басейн. Рибовъден басейн. Лековит басейн.

2. Геогр. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голямо водно пространство (езеро, море, океан), естествено затворено от всички страни със суша. Водната повърхност на земното кълбо се състои от големи и малки водни басейни. Големите от тях се наричат океани, а малките — морета. Геогр. V кл, 33. Черно море е много своеобразен и интересен басейн, свързан със Средиземно море чрез плитководния тесен Босфорски пролив и Мраморно море. В. Петрова, PC, 9. Тихоокеански басейн. Басейнът на Атлантическия океан.

3. Геогр. Обособена област около море или езеро с реките, които се вливат в тях, както и област около река с всичките й притоци. Водата ще бъде изведена от речната долина през осем-девет тунела. Един тунел ще пресича водораздела между Павликени и Бутово и ще мине в басейна на р. Осъм. З. Сребров, Избр. разк., 225. От Лома дружините се спуснаха по стръмен рид надолу и се установиха поотделно в дъното на басейните на две малки планински рекички, разделени от невисок хълм. К. Ламбрев, СП, 355. Басейна на Черно море.

4. Геол. С опред. каменовъглен, руден и под. Област, в която има много минерални богатства. През .. тая ера също са ставали движения на земната кора, .. Тогава са били нагънати и доста силно смачкани въглищните пластове от Балканския каменовъглищен басейн. ПН, 1933, кн. 10, 149. Много от жителите на селото са миньори в близката каменовъглена мина Балканбас-Изток. Този новоразработван басейн от черни каменни въглища се намира в Елено-Твърдишката Стара планина. Л. Мелнишки, ПП, 24. Бяха открити и разработени обширни каменовъглени и други рудни басейни.

— От фр. bassin. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843 (превод).

БАСЕ`ЙНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от басейн (в 1 знач.); малък басейн. Басейнчето беше малко, чисто и покрито с разноцветни мраморни плочки. Д. Кисьов, Щ, 180.

БАСЕ`Т м. Муз. Старо немско название на виолончело.

— Нем. Bassett.

БАСИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Хващам се на бас, правя облог с някого; обзалагам се. Старият Синап не знаеше кои и колко селяни бяха станали професори, но той вярваше и беше готов да се басира на живот за това. .. Г. Караславов, СИ, 271. Басирам се, че тая течност е страшно .. горчива! П. Вежинов, СО, 85.

БАСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от басирам се.

БАСИ`СТ м. Муз. 1. Певец с басов глас; бас. В първите партии са пели с бляскав успех мецосопраното Джана Педерцини, тенорът Нино Едерле и басистът Винченцо Бетони. Т, 1941, бр. 215-216, 6.

2. Музикант, който свири на басов инструмент. Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите, басистите. НА, 1959, бр. 3437, 2.

— Фр. bassiste.

БАСИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Басов. Не мисля да пътувам .. Докато изговарях тия думи, някой ме улови за ръката — тежка, желязна ръка — и басист глас прогърмя над главата ми. Стр. Кринчев, СбЗР, 388.

БА`СКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Удрям с остро сечиво; сека. Черногорците се бореха като левове, българите, като бесни сечаха, баскаха, блъскаха. Ив. Вазов, Съч. VI, 102.

— Вер. от тур. basmak ’натискам, нападам’.

БА`СКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от баскам.

БА`СКЕТ м. Спорт. 1. Монтиран върху табло на определена височина хоризонтален обръч с мрежа без дъно, където се вкарва топката при играта баскетбол; кош. Наистина баскетите бяха дървени, обръчите от тел, но размери, очертания, терен, всичко беше по реда си. А. Мандаджиев, ОШ, 80.

2. Вкарване на топката в коша при играта баскетбол; кош. Те остро пробиваха нашата отбрана, отбелязваха понякога учудващи по своята виртуозност баскети, които караха публиката шумно да ги аплодира. П. Вежинов, ДМ, 66.

3. Само ед. Разг. Баскетбол. — Играеш ли баскет? △ Той тренира баскет.

— Англ. basket.

БА`СКЕТ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до баскетбол; баскетболен, напр.: баскетклуб, баскетсъдия, баскеттурнир и др.

БА`СКЕТБОЛ, мн. няма, м. Състезателна игра с топка между два отбора, при която топката се хвърля с ръце, за да се прекара през хоризонтален обръч, закрепен върху табло на определена височина — баскет. Като младежи играехме баскетбол в един клуб. П. Вежинов, ЗНН, 87. Тук имаше и спортни зали, където се виждаха игрища за кегли, пинг-понг, за баскетбол. Ал. Бабек, МЕ, 62.

— От англ. basketball.

БА`СКЕТБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от баскетбол. Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и най-вече желание от страна на упражняващите се. Б. Такев и др., Б, 8. Баскетболен отбор. Баскетболно игрище. Баскетболна площадка. Баскетболен турнир.

БА`СКЕТБОЛИСТ м. Спортист, който играе баскетбол. Професионален баскетболист. Двуметров баскетболист. Американски баскетболисти.

БА`СКЕТБОЛИСТКА ж. Спортистка, която играе баскетбол. Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка. А. Гуляшки, МТС, 23.

БА`СКИ мн., ед. (рядко) ба`ск м. Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. За произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците. Л. Мелнишки, ПП, 128.

БА`СКИТА`РА ж. Муз. Вид електрическа китара с нисък тон. Обича [Явор] да пее и свири на баскитара. ВЖ, 1999, бр. 44, 5.

БА`СКИТАРИСТ м. Муз. Музикант, който свири на баскитара. Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство. Отеч., 1978, кн. 3, 4.

БАСКИ`Я, мн. -и`и, ж. Спец. 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР).

2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския. В. Цветков и др., МТД, 105.

— От тур. baskı ’преса, натиск’.

БАСМА`1 ж. Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма. М. Марчевски, ТС, 54. — Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан. Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // Ед. и мн. Видове от този плат с различни десени. На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т. Кюранов, АП, 11.

◇ Басма тютюн (съкр. басма). Сорт дребнолист ароматен тютюн. В България се отглеждат различни видове тютюн. От ориенталския тютюн най-ценен е сортът басма. Геогр. X кл, 113.

— Тур. basma.

БАСМА`2 ж. Диал. 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес.

2. Сокът от такава туршия от грозде и хардал, представляващ сладко питие с възкисел вкус.

◇ Цепя басма някому; не (няма да) цепя басма някому; басма ли ще цепя някому; какво (ще) цепя басма някому. Разг. 1. Оказвам почит и уважение на някого. Почна да разглежда журналистическата ми карта, охо, вика, ти си бил дописник, всички вие сте такива, на министрите басма не цепите. .. Сл. Македонски, ЕЗС, 137. 2. Държа се внимателно с някого, старая се да не го засегна или обидя. — Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя! Св. Минков, Избр. пр, 22. — Хайде, омитай се. Какво ще му цепиш басма, бе! Глей как ме украси това даскалче — изръмжа другият. Ем. Манов, МПЛ, 100.

— Тур. basma.

БАСМАДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена басмаджия.

2. Жена на басмаджия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от басмаджия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАСМАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят на басмаджия. В тясна връзка с платнарството процъфтява и басмаджийството. Ив. Унджиев, ВЛ, 22.

БАСМАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. В миналото — човек, който изработва или продава басма. — Ех, юнак ти е дядо Либен, .. — рекъл Петко Гъбата, който е басмаджия в Копривщица. Л. Каравелов, Съч. II, 102.

— От тур. basmacı.

БАСМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Басмен. Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии. Нар. пес., СбБрМ, 379.

БАСМЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от басма. Момичето беше без фередже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка. Б. Несторов, АР, 114. Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче. П. Спасов, ХлХ, 124.

БАСМИ`ЦА ж. Умал. от басма; басмичка. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. .. Ц. Гинчев, ГК, 47.

БАСМИ`ЧКА ж. Умал. от басма; басмица. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини басмички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“. А. Гуляшки, Л, 493.

БА`СНА. Вж. басвам.

БА`СНАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Пренебр. Прил. от баснаджия. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо .. — Нека тя бъде за другите — .. такава баснаджийска слава с глад. Ив. Вазов, Съч. XII, 41.

БА`СНАДЖИЯ, -ията и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Пренебр. Баснописец. — Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснаджият ли? — извика учудено поп Сребро. Ив. Вазов, Съч. XII, 37.

БАСНА`РКА ж. Диал. Билярка. „Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128.

БА`СНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до басня (басни). Баснен сюжет. Баснени мотиви.

БА`СНЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книга, в която са събрани басни.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БА`СНИЧКА ж. Умал. от басня. Тъз басничка / е кратичка, но ясничка / и с поучения богата. Ст. Михайловски, СБ, 46.

БАСНОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Писател или поет, автор на басни. Той [Ст. Михайловски] е един от крупните наши баснописци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, / би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей. Д. Подвързачов, Б, 17.

БАСНОСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата. Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .., които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави. Ст. Марков, ДБ, 15. Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .., чудесата и баснословния разкош на тоя източен курорт. Й. Йовков, Разк. III, 178. Баснословни печалби.

2. Остар. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 138. Прометей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина. Н. Бончев, Р (превод), 124.

БАСНОСЛО`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Съвкупност от митовете на един народ; митология. Това богосложение [на гърците и римляните] сега ся назива български баснословие, а гречески митология. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското баснословие, той бил син на Вишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.

БАСНОСЛО`ВНО нареч. 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. В тази работа [строежа на двореца Версай] той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие. Ив. Мирски, ПДЗ, 87. Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо. Знан., 1875, бр. 35, 228.

2. Остар. По митове, по легенди. А за Сарматите не по-малко баснословно приказват. Г. Кръстевич, ИБ, 43.

БАСНОСЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на баснословен. Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 122-123.

БА`СНЯ ж. 1. Литер. Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания! Хр. Радевски, Б, 48. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! Ем. Попдимитров, СР, 135. Езопови басни.

2. Прен. Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да настъпи това царство на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Ганко, .., прибърза да му съобщи приключението на доктора .., като подсили разказа си с куп диви и безсмислени басни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40.

3. Остар. Книж. Мит. За своето произхождение гърците разказвали следующите мити (басни). Н. Михайловски, РВИ (превод), 54.

4. Диал. Баяне; баилка, баянка (Н. Геров, РБЯ).

БА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. За глас, звук или музикален инструмент — който е с най-нисък тембър, присъщ за бас1. Габор с гръмкия си басов глас наистина умее да взема цяла октава по-ниско от общия тон на пеещите. П. Славински, ПЩ, 125. Зад хълма прозвуча песен. Най-напред подхвана тънък мъжки глас, след него пое втори, по-груб, с басов тембър. Г. Караславов, Избр. съч. I, 297. Засвири рог. Звуците, малко дрезгави и басови, притихваха сякаш в гъсти гори, после пак се възземаха по-мощни… П. Стъпов, ГОВ, 172.* Мурат сви опашка и се вмъкна в дупката. След малко под краката ни глухо закънтя басовият му лай. Ем. Станев., ЯГ, 47. Басова тръба.

◇ Басов ключ. Муз. Музикален ключ, който се пише на четвъртата линия от петолинието и определя мястото на нота фа от малката октава.

БА`СОВО нареч. С нисък тон или глас, присъщ* за бас1. Варенов нарочно се мъчи да говори неестествено тежко и басово, види се, за да скрие някак, че е много млад. Й. Йовков, Разк. I, 65. Гласът му беше се изменил и гърмеше басово, та съвсем заглушаваше малко пискливия глас на подпоручика. В. Геновска, СГ, 168.

БА`СТА ж. Тясна, зашита гънка за украса на дреха, плат. Запомних завинаги нейното бяло, пламнало от свян лице, ..; бялата й неспокойна блузка, яркочервената й рокля с големи басти. И. Петров, ЛСГ, 18.

— Ит. basta ’подгъвка на детска дреха’.

БА`СТА междум. Разг. Възглас за израз на желание да се спре нещо неприятно; стига толкова, достатъчно. — Отсега нататък съм решил никому да не давам сметка. Казах, не съм джелатин на ваша служба и баста! Ем. Станев, ИК III и IV, 305. — Моряк, казват, да си на този свят .. — Баста! — отсича рязък глас. — Аз си дадох моето. Стига толкова! За какъв дявол да плавам повече? Б. Трайков, ВО, 61. Неочаквано над тях се зачуват викове на жерави — Нека си хвърчи той. Аз и тъй съм ги бил. Бум! и — баста! Й. Йовков, Разк. I, 36.

— Ит. basta.

БАСТА`РНИ мн., ед. (рядко) баста`рнин м. Истор. Племе от германски произход с примес от келтски и сарматски елементи. Римляните търсели повод за подчинението им [на тракийските племена]. Такъв повод било нашествието на племето бастарни откъм Карпатите и опитът му да се засели по десния бряг на Дунав. Ист. X и XI кл, 12.

БАСТИ`ЛИЯ, мн. -ии, ж. Истор. Само ед., обикн. членувано, собствено име — крепост в Париж, използвана за затвор на политически дейци до разрушаването й през френската буржоазна революция в 1789 г.

• Обр. Ед. и мн. Край на кърви и насилия, / на терор и на бастилии! Д. Полянов, Избр. ст, 58. Големият беше комунист и като всички тия хора, които правят политика, винаги дърпаше към своите си теории. Трябва стените да паднат, да сринем бастилиите и тъй нататък. Б. Райнов, ДВ, 139. По тоя начин се изгради бастилията на българския символизъм, дето се закрепостиха Теодор Траянов, Николай Лилиев. М. Кремен, РЯ, 504. Из центъра на Букурещ се виждат много църкви .. те са бастилиите на религиозния дух на бившата буржоазия. Г. Белев, КР, 25.

— От фр. собств.

БАСТИО`Н м. Архит. Ъглово укрепление, издадено навън от крепостна стена, предназначено за обстрелване на противник при защита на крепостта от нападения. По-нататък изведнъж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 110. На западния бастион, в основата на крепостния зид, на един от каменните блокове с разкривени, плитки букви стои издълбано име. П. Константинов, ПИГ, 65-66.

• Обр. Те [радиоточките] първи проникнаха, .., като авангард на културата и те първи, .., откриха „огън“ по бастионите на невежеството. Н. Хайтов, ШГ, 54.

— Фр. bastion през рус. бастион.

БАСТИ`САМ. Вж. бастисвам.

БАСТИ`СВАМ, -аш, несв.; басти`сам, -аш и басти`ша, -еш, мин. св. басти`сах, св., прех. Остар. и диал. 1. Нападам ненадейно някого или нещо, нахлувам някъде, обикновено за грабеж. Втори път се вдигнал Хайредин с петстотин души дружина, ала тоя път на север. Бастисали Станимака. Върнали се с плячка. А. Дончев, BP, 86. И сега славата му беше много по-голяма, .. Защото Индже не бастисваще села и касаби, не колеше, не убиваше. Й. Йовков, СЛ, 142. Като бастисали хазната, цялото богатство скрили в някаква пещера. П. Росен, ВПШ, 125. Казвал бил, че ще бастише нашенските златаре. Т. Влайков, Съч. 11, 240. — Знаете ли вие, че селото гори на огън? Откакто сте заминали за балкана, два пъти ми бастисваха къщата селският мухтарин и няколко турци, за да търсят вас. З. Стоянов, ЗБВ 1, 211.

2. Надминавам, надвивам. — А пък аз съм Метушко, .., надкосявали сме се в голямата ливада в чифлика на Карамановите. Помниш ли? Ти ме бастиса. Ст. Даскалов, ЕС, 285. Като рекоха — българско, та българско! Брей, какви хора! Бастисаха Богорова. Един уж сериозен вестник даде дори цели страници с разни думи. Говорете и пишете, каже, ей с тия нашенски думи. Долу чуждиците! П. Велков, СДН, 136.

3. Печатам, щампосвам. Бастисвам басми, кърпи. Н. Геров, РБЯ 1, 26. бастисвам се, бастисам се страд.

— От тур. basmak ’настъпвам, нападам’.

БАСТИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бастисвам и от бастисвам се. — Мислите ли, че бастисването на пощата при Арабаконак от вашия Джингиби, Левски ли, как беше. .. е някаква файда за вас? Хр. Бръзицов, НЦ, 164-165.

БА`СТИЧКА ж. Умал. от баста. Риза с бастички. Рокля с бастички.

БАСТИ`ША. Вж. бастисвам.

БАСТО`Н м. Остар. Бастун. Като се подпираше тежко на бастона си и покашлюваше, тръгваше на разходка към селото. Й. Йовков, ПК, 187. Бастон, дебела шуба, пура — всичко на место, / а в замъглените очи / банкерската душа звучи / с единствената своя струна от злато. Хр. Смирненски, Съч. I, 30.*

— От ит. bastone през тур. baston.

БАСТО`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бастон; бастунче. И никой фехтовач не би могъл да върти тъй рапирата си, както тия млади хора умееха да въртят бастончетата си. Й. Йовков, ПК, 47.

БА`СТРОМБОН м. Муз. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър, разновидност на тромбона.

БАСТУ`Н м. Специално изработена тояга, предназначена за подпиране при ходене, с извита, понякога украсена дръжка. — А бе, Бранков се сгодил? — каза единият от тях, който си подпираше ръката на бастун със сребърна дръжка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 23. Като се подпираше на дебелия си чепат бастун, старецът подръпна с другата ръка полите на окъсаното си палто. Ем. Манов, ДСР, 129.

◇ <Като че ли> е глътнал бастун. Казва се за човек, който ходи с изправено, неподвижно тяло. Илия често се смееше на вървежа му? „Бастун е глътнал нашият Минчо. Дръжката му се подава през носа.“ Д. Добревски, БКН, 63.

— От ит. bastone през гр. μηαστοῦνι. Друга (остар.) форма: басто`н. — В-к Дневница, 1857, бр. 4.

БАСТУ`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бастун. Подпира се той на бастунче, но нали е с припряно сърце, гледа весело и не ме оставя да кажа и аз нещо. Ст. Станчев, ПЯС, 23. На прага се показа и старата и като се подпираше на кривото бастунче, завлачи по земята големите си кърпени терлици. Кл. Цачев, ГЗ, 21.

2. Обикн. мн. Чертички със закривен край, подобни на бастун, които учениците пишат в началото на своето обучение. Поглъщаше жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочата си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. Влезеха ли децата вкъщи .. и ние, трите майки на първолачетата, се надвиквахме. — Днес имат пет реда бастунчета. Н. Каралиева, Н, 20.

— Друга (остар.) форма: басто`нче.

БАСУРМА`НИН, мн. басурма`ни, м. Рядко. Остар. Неверник, поганец, обикн. мохамеданин.

— От тур. müsülman през рус. басурман. — Л. Андрейчин и др. Български тълковен речник, 1967.

БА`СФЛИГОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент, разновидност на тромпета, с тенорова звучност; тенорхорн. Разновидности на тромпета .. са флигорната, алтхорната и басфлигорната. Св. Четриков, ОУМ, 78.

БАТ м. Диал. Метален език на везни.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. - Друга форма: бът.

БАТА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Кално място, блато, мочурище, в което се затъва, когато се стъпи; тресавище. Орелът, .., теглил на високо, ракът — назад, а щуката — надълбоко и колата си оставала все в батак. • Обр. Преди години знаехме накъде вървим всички, сега — наникъде. На едно място, в един батак киснем всички. Д. Талев, ПК, 815.

2. Прен. Забъркано, безизходно положение, объркана работа; бъркотия. Най-близките му не го разбираха, не искаха да му помогнат. Гледаха с лека ръка на бъркотиите, които ставаха в живота, сами тикаха политическото положение към един батак, от който, струваше му се, нямаше вече да излязат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. Уважаваха го и другите работници, защото съзнаваха, че в острия език на Пандов няма злоба, а желание да се оправи работата. А работата наистина беше батак, от който никой не знаеше кога и как ще излезе. М. Марчевски, П, 183.

3. Обикн. мн. Остар. Паричен дълг, който се влачи, не се плаща навреме. Преди девет години му беше дал Хаджията седемстотин лева да си купи телица и оттогава не го беше видял чер ли е, бял ли е. — Да ми падне, ще го науча аз тоя хайдутин! — мърмореше често Хаджи Койо, колчем разгръщаше тефтеря с „батаците“. Чудомир, Избр. пр, 95. От зори е изскочил, търчи по селените .., тази есен вече му са батак .. наблизо 5000 грошовци. А. Страшимиров, ЕД, 145. Народняшката партия остави 45 милиона летящи дългове — 45 милиона батаци на своите наследници, след като беше заставена да се оттегли. Б, бр. 455, 1.

◇ Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от батака някого. Разг. Помагам на някого да оправи обърканото си положение, затрудненията си. Пари той не можеше да намери отникъде — .. и дойде при мене, аман-заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев, ИК II, 94.

Не си оставям магарето в батака. Разг. Умея да се справя добре с всяко затруднено положение. Бай Захари вика: „Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш. Хем кръстник си значи, хем зевзек, дето на зевзеците пари за водата взема!“ Бай Захари, той, не си оставя магарето в батака… Д. Бозаков, ДС, 92.

— Тур. batak.

БАТАКЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена батакчия; длъжница.

БАТАКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до батакчия и до батак (в 3 знач.). Ето, .., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. За отмъщение разговорът ни веднага насочи стрелите си срещу Даулов, срещу „батакчийските тефтери“ в неговата кръчма. Д. Бозаков, ДС, 91.

БАТАКЧИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Разг. Проява, състояние на батакчия; задлъжнялост.

БАТАКЧИЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Батакчийство. — Не! Най-напред плаща! Протегнах глава и той ми шибна една плесница. — Ха гледай сега! Не ми е за парите, ама не искам още мънички да се учите на батакчилък. Т. Белев, ПЕМ, 32.

— От тур. batakçılık.

БАТАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Длъжник, който не плаща навреме, влачи дълга си. — Та нали тая циганка те докара дотук. .. Нали тя те направи батакчия… Да си не плащаш борчовете по два месеца. Т. Харманджиев, KB, 477. — Дай ми още един франк на заем, бе!… Ти си батакчия!… Ал. Константинов, БГ, 69.

— От тур. batakçı.

БАТА`Л неизм. прил. Диал. 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. Това лозе е батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.

2. Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. — В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нов, … руски. .. Ст. Даскалов, БМ, 9. Стока батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.

3. За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. Той е по-разбран. Но… тежък… Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват. БД, 1962, 66.

4. Който е с груба външност, безформен. Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося! △ Момичето не е грозно, но краката му са батал.

— От араб. през тур. battal.

БАТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Изк. За произведение на литературата и на изобразителните изкуства — който изобразява военни събития. Напоследък излезнаха редица художествени произведения — романи, записки, спомени и т.н. с батални (бойни) епизоди от въоръжената антифашистка борба. С, 1955, кн. 1, 185. Изложените в залата .., картини, скулптури и графики с военна и революционна тематика, .., представляват един забележителен скок в развитието на нашето батално изкуство. ВН, 1959, бр. 2523, 4. Батален сюжет. Батален жанр. Батална сцена. Батална тематика.

— От фр. bataille ’битка’.

БАТАЛИ`СТ м. Изк. Художник или писател, който разработва батални сюжети. Може би тук е необходима четката на един баталист, защото полето напомня триумфална победа: човекът събира плодовете така, както се събират военните отличия на една победена в сражение армия. Й. Радичков, ПЦ, 77.

— От фр. bataille ’битка’.

БАТА`ЛИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Битка, сражение.

— От ит. battaglia.

БАТАЛИ`Я неизм. прил. Диал. Батал (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАТАЛЬО`Н м. 1. Воен. Част от полк или бригада, съставена от няколко роти; дружина. Батальоните и взводовете измираха до последния човек, но не отстъпваха. П. Вежинов, BP, 120. Парашутен батальон. Танков батальон. // По време на партизанското съпротивително движение у нас (1941-1944 г.) — част от бригада, съставена от няколко чети. Венко, негов другар, командир на батальон, бе заминал към Искър заедно с останалите партизани от тяхното село. В. Андреев, ПР, 125. Бригадата се построи по батальони и тръгна пак в колона по един. Сл. Трънски, Н, 611.

2. В бригадирското движение — част от строителна бригада. Отрядът е една част от батальона. Батальонът е свързан с бригадата, а бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец. Г. Караславов, ПМ, 24.

— От фр. bataillon. — Друга форма: баталио`н. — В-к Цариградски вестник, 1861, бр. 17.

БАТАЛЬО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. 1. Воен. Прил. от батальон. Третият изстрел докара батальонния командир. С. Северняк, ВСД, 177. Батальонна подготовка. Батальонна поща.

2. Като същ. батальонният м. Разг. Командир на батальон. И те обаждат на батальонния, батальонният води лекар, лекарят го преглежда внимателно и намира, че Бозев е сериозно болен от пневмония. Г. Караславов, ПМ, 105.

БАТАЛЯ`САМ. Вж. баталясвам.

БАТАЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; баталя`сам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Непрех. За неодушевени предмети — излизам от употреба, ставам батал (във 2 знач.). В онова време тези воденички вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега, когато се изкорениха всичките околни .. гори, и пороите заринаха .. реката, и водениците баталясаха. Ц. Гинчев, ГК, 321. Вехтите облекла баталясаха, та излязоха нови. Н. Геров, РБЯ I, 27.

2. Прех. Правя нещо да стане батал (във 2 знач.), като го напускам, изоставям (Н. Геров, РБЯ).

БАТАЛЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от баталясвам.

БАТАРЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни. 1. Воен. Прил. от батарея. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Ив. Мартинов, ДТ, 257. Батарейно учение.

2. Като същ. батарейният м. Разг. Командир на батарея. Последните войници също потвърдиха, че батарейният е назад. Л. Стоянов, X, 79. Щом батарейният застанеше пред строя, „дядките“ ставаха други — редиците се опъваха, силите се напрягаха, занятието завършваше добре. В. Ченков, ПС, 89.

БАТАРЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Рядко. Войник от военна единица батарея. А пък пистолета аз ще му пратя утре други ден с батарейците… П. Вежинов, НС, 266.

БАТАРЕ`Я ж. Воен. 1. Бойна единица от артилерията или ракетните войски, снабдена с няколко оръдия или ракети. От София пристигнаха нови части от юнкери, войници-отпускари и една батарея германска артилерия. К. Петканов, МЗК, 269. Той разказва повече за интимния и домашен живот на батареята, отколкото за село. Й. Йовков, Разк. I, 52.

2. Няколко артилерийски оръдия на позиция като част от фронтовата линия. На една височина беше излязла на позиция една наша скорострелна батарея. Виждахме как блясваха зад скалите огнени светкавици, последвани от оглушителни* гърмежи. Й. Йовков, Разк. II, 158. Без да разберем, навлязохме в района на зенитна батарея. Ж. Колев, ЧБП, 78.

— От фр. batterie през рус. батарея.

БАТА`Т м. 1. Едногодишно увивно тропическо растение, вид картофи, които се отглеждат заради подземните им сладки хранителни грудки; сладък картоф. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе, .., батати, банани. К, 1963, кн. 2, 5.

2. Обикн. мн. Грудките на това растение като хранителен продукт. В един ъгъл димеше загаснал огън, на който негрите-роби навярно бяха пекли банани, батати и таро. Гр. Угаров, ПСЗ, 102.

— От исп. batata.

БАТА`ЧАНИН, мн. бата`чани, м. Човек, който е роден или живее в Батак, селище в Западните Родопи; батаченец. Когато мнозина от батачани и перущенци вървяха към ятагана и дръвника, те знаеха къде отиват. К. Странджев, ЖБ, 7. На всички почти батачани едничкият и изключителен поминък е от гората. Пряп., 1903, бр. 81, 4.

БАТА`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Батак. След няколко дни стана един вид митинг пред портите на д-р Чомакова от бежанците жени перущенки и батачанки. К. Странджев, ЖБ, 29.

БАТА`ЧЕНЕЦ, мн. -нци, м. Батачанин. „Не паднала духом, тя [Кина Кънчева] окуражавала русенци с думите: „По-добре да измрем като батаченци, но живи няма да се дадем на турците!“ Н. Ферманджиев, РХ, 241.

БАТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Батак. Срещу Батак действували башибозушките банди на Ахмед Барутанлията. С помощта на баташките чорбаджии той измамил въстаниците да напуснат удобните си позиции и влязъл в селото. Ист. X-XI кл, 1965, 162. И тази [перущенска] сграда като баташката църква е превърната в мавзолей на героите от Априлското въстание. Ст. Михайлов, БС, 238. Баташка река.

БА`ТЕ, -то, мн. -вци, м. 1. Обикн. като обръщение — по-стар брат; батко, батьо. — Бате — каза бедният гост на вавилонския владетел, — аз съм твоят по-малък брат. А. Каралийчев, ТР, 78. Чуваше в себе си гласа на сестра си, която днес беше викала отвън: „Бате, покажи се да видим, че си жив.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 550. В стаята ме чакаше бате. Л. Михайлова, Ж, 159.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува, пошегува се и с мене. Елин Пелин, Съч. III, 121.

БА`ТЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бате, който се отнася до бате или е свързан с бате; батков, батьов. Тази книга е батева. Ще взема батевия занаят. Облякох батевите дрехи. Те бяха батеви приятели. Дойдох за батевата сватба.

2. Като същ. Обикн. членувано батев(ият)

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/541-560&oldid=2603“.