Речник на българския език/Том 1/501-520
пушки за водене на ръкопашен бой; щик. Доброволците победиха и тая преграда, изпъкнаха запъхтяни под насипа, на който стърчаха четирите топа на батареята и устата на хиляди пушки с дългите байонети. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Ала френските постове вдигнаха пушките си и преградиха пътя ми с голите си, стоманеносиви байонети. Кр. Белев, РСК, 29. Жандармите изтеглят саблите си, солдатите насочват решително байонетите си в тълпата и успяват да я задържат да не нахлуе заедно с нас в хана. К. Величков, ПССъч. I, 53. Мислимо ли е да се противостои с камъци и дървета против султанските челичени байонети, .. и против видинските ятагани? З. Стоянов, ЗБВ III, 340. Аз се спуснах като стрела, преварих го, и с едно замахваше на пушката си челнах неговата .. ръгнах го с байонета си, кръв рукна из раната. Китка, 1887, кн. 5, 3.
2. Техн. Съединяване, свързване на машинни детайли, от които единият е с прорез и се завива върху другия, който е изпъкнал.
— Фр. baionette.
БАЙОНЕ`ТА ж. Остар. Байонет. Ний, най-сетне, станахме жалка жертва на вътрешни едни раздори и смутове, при които грозната байонета се обръщаше не вече срещу неприятеля, както това би трябвало да бъде, а срещу брата и бащата. БН, 1895, бр. 26, 1.
БАЙОНЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до байонет. Байонетен връх. Байонетно острие.
2. Който се извършва по начина, по който се съединява байонет с цевта на пушката. Байонетна връзка.
3. Техн. Който се отнася до машинни части и др., които се съединяват с байонет (във 2 знач.). Байонетен болт. Байонетна лампа.
БА`ЙПАС м. 1. Техн. Спомагателен вентил за изравняване на налягането от двете страни на клапа при паропровод с високо налягане.
2. Мед. Метод в гръдната и сърдечната хирургия за осигуряване на изкуствено кръвообращение чрез специален апарат при изключване на сърцето и белия дроб от кръвната циркулация.
3. Мед. Специална тръбичка, която се поставя хирургически като обходен път за преминаване на кръвта от артерия към сърцето, за да се заобиколи увреден или запушен участък от кръвоносния съд.
— Англ. by-pass.
БАЙРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Остар., сега простонар. Знаме; пряпорец. Върху бай Петровата топола, .., се ветрееше червено знаме с петолъчна звезда .. — Ти ли си развял оня байрак? А. Каралийчев, СР, 16. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Ив. Вазов, Съч. XXV, 133. — Девер си ми, Кире. И да остарееш, пак ще ти целувам ръка. Ти си ми носил байрака на сватбата. И. Петров, MB, 185. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо, / и с саби-змии на кръстът. Хр. Ботев, Съч., 1929, 7. Развивай байрак / ти, наш млад войводо! / Разперяй криле, / драга нам свободо! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 178.
2. Остар. и диал. Въстаническа чета, бойна дружина. Откъм Сърбия нашите момчета са нахлули вече с дванайсет байрака. Л. Стоянов, Б, 176. Чувайте, мало й голямо / как е Тодорка довела / дор три байрака с хайдути. Нар. пес., СбГЯ, 32. На чердаци седи йеница девойка, / .., / през пенджури гледа към поле широко, / де са бие Павел с три байрака турци, / три байрака турци яничаре. Нар. пес., СбНУ XIV, 73.
◇ Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен, отказвам се от борба или усилие за нещо. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е изкарал сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107.
Забивам / забия (побивам / побия) байрак някъде. Разг. Обикн. за бойна чета, дружина — установявам се някъде. Прибирането на даалите засили слуховете, че русите са стигнали до Балкана и че скоро ще забият байрака на Икисчийте. К. Петканов, П, 74. Нашата хвърковата чета беше побила байрак на върха на могилата. З. Стоянов, ЗБВ II, 76.
Отивам / отида (ходя) под байрак. Остар. Включвам се във въоръжена борба; въставам. — Какво гледаш бе, папуняк, и ти ли си на нейния ум, и ти ще ходиш под байрак? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18.
Развявам / развея байрак<а>. Разг. Вдигам бунт; въставам. — Нещо става, брате .. Нещо .., я чета да е навлязла, я… Да не са развели пък нейде байрака, а? Ст. Дичев, ЗС II, 718.
Развявам / развея байрак <а си>. Разг. 1. За жена — развратнича. — Безсрамница! Баща й лежи, умира, а тя развяла байрак из село! К. Петканов, МЗК, 117. 2. Постъпвам в противоречие със законността, върша своеволия. — Вярно е, че мнозина плещят по адрес на другаря Чолчев… Защо? Защото Чолчев държи на дисциплината в организацията и не прощава никому. И още, защото не си поплюва спрямо фашистите, не им дава да си развяват байрака. Ем. Манов, ДСР, 138. 3. Ходя, бродя от едно място на друго; скитам. Аз съм човек градинар, дето се вика. Тук в село съм захванал занаята, ама съм скитал къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, AЗ, 43.
Свивам / свия байрака. Разг. Прекратявам борбата или усилията за нещо. Хайдутите свили байрака и слезли да дирят подслон за през зимата. Й. Йовков, СЛ, 181.
Свиквам / свикам под байрак. Остар. Организирам за въоръжена борба.
— Тур. bayrak. Друга (диал.) форма: байря`к.БАЙРАКТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар., сега простонар. Знаменосец. След него, .., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрактаря Кара-Кольо. Й. Йовков, СЛ, 148. Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко, .. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Че си на Коля думаше: / Кольо льо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // Ирон. Главатар, водач. Где има листница запалена, .., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят. Чудомир, Избр. пр, 14. — Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави: — Брат ти е баш байрактарят на тия работи. В. Геновска, СГ, 504.
— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байрякта`р.
БАЙРАКТА`РИН, мн. байракта`ри, м. Остар., сега простонар. Байрактар. Писале, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.
— Друга (диал) форма: байрякта`рин.
БАЙРАКТА`РКА ж. Остар., сега простонар. Жена байрактар. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка. З. Стоянов, ЗБВ II, 60.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рка.
БАЙРАКТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до байрактар.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рски.
БАЙРАКТА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от байрактар; млад байрактар. Проговори Боне байрактарче: / — Белиградо, що се не белееш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 547.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рче.
БАЙРА`М м. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам. Хр. Бръзицов, НЦ, 32. Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват. Б. Несторов, АР, 125.
◇ Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още. Ст. Дичев, ЗС I, 333.
— Тур. Ьаугаm. Друга (диал.) форма: байря`м.
БАЙРА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от байрам; байрамски.
БАЙРА`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от байрам; байрамен. Сега аз различих ясно високо минаре на джамия! Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 235. Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.
— Друга (диал.) форма: байря`мски.
БАЙРА`ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Остар., сега простонар. Умал. от байрак; малък байрак, знаменце. Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката. К. Константинов, ПЗ, 117. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Велев, ПЕМ, 64. Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета. М. Грубешлиева, ПИУ, 213.
2. Разг. Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2.
— Друга (диал.) форма: байря`че*.
БАЙРА`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Простонар. Умал. от байраче; малко байраче.
— Друга (диал.) форма: байря`ченце.
БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие.
2. Прен. Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него.
— От англ. собств.
БАЙТ м. Информ. Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло.
— Англ. byte.
БА`ЙЦ, ба`йцът, ба`йца, мн. ба`йцове, м. Спец. 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Химическо вещество, обикн. разредена киселина или друг разтвор, употребявано за почистване повърхността на метални изделия или за променяне на първоначалния им цвят.
— От нем. Beize.
БАЙЦАПАРА`Т м. Сел.-стоп. Апарат за механизирано и автоматизирано обеззаразяване на семена на житни култури преди засяването им.
БА`ЙЦВАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. 1. Оцветявам дървено изделие с байц. Всичко в кабинета е от славонски дъб, байцван с цвета на мляно, светло кафе. О. Василев, Т, 167.
2. Почиствам или оцветявам метално изделие с байц.
3. Подготвям със специални химически вещества текстилни влакна, прежди или тъкани за равномерно боядисване, байцвам се страд. Когато е необходимо, след шлифоването повърхностите могат да се байцват и след това да се матират. М. Тодоров и др., ТМСС, 258. Понякога бронзове се боядисват и с помощта на анилинови бои. В този случай те се байцват предварително със спиртов разтвор от танин. Н. Преславски и др., НПБ, 193.
БА`ЙЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от байцвам и от байцвам се. Байцването в мебелното производство е процес, при който се изменя цветът на дървесината. Д. Лалев и др., НМП, 238. Към третия тип — обработване на металите с химични средства — принадлежат химичното почистване чрез разяждане с киселини и други разтвори, известно под името байцване. Тук спада и гравирането на метали с киселини и др. Н. Николов, М, 155.
БА`ЙЦОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от байц. Байцов разтвор. Байцово отделение в цех.
БАЙЦОВА`Ч м. Спец. Работник, специалист по байцване.
БАЙЦО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Предназначен за байцване. Байцовъчен цех.
БА`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от байчо (в 3 знач.). Подир седмица Славейко и Йошката избягали от клас, вързали байчето и ударили звънеца по никое време. Тонич, ГЗМ, 6.
БА`ЙЧО, -то, мн. -вци, м. 1. Диал. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — Нямаше да те пусна така скоро, ако утре не беше такъв празник, пък и на байчо ти е именният ден — каза дядо Стоян и зареди с „много здраве“ всички у дома. Хр. Максимов, ЗР, 13. Димитър Ради думаше: / „Сестрице, Радо убава, / я иди, сестро, за вода, / донеси вода студена, / байчо Димитър да пийе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 149. Буля са от гроб обади: / „Байне ле, байчо Стояне, / нящо ще да та попитам, / правичко ще да ми кажеш: / оженихте ли байчо ти, / доведе ли ви невяста?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 55.
2. Диал. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — За нас хляба и сиренето, байчо, не са проблем — рече Денчо. — Пари, пари ни трябват. Колко можеш да ми дадеш в заем? Сл. Трънски, Н, 246. — Аз, байчовци, ще се отпиша! — забуча в общия рев Кабзата. А. Гуляшки, МТС, 202.
3. Разг. байчо<то> м. Обикн. членувано. Прислужник в учебно заведение, учреждение и под. Ваканцията бе свършила, .. По тихите коридори отново зазвуча старият училищен звънец, понесен от прегърбения и като че ли още повече побелял „байчо“. П. Вежинов, СО, 195. — Как ти е името? — Сава. — Сава. Добре. Виж какво, Сава, ти можеш да посещаваш тренировките ни, момчетата няма да имат нищо против. Ще кажа на байчото да те пуска. А. Мандаджиев, ОШ, 56. Така си размишлявахме, когато байчото позакопча оръфаната си куртка, намести фуражката на главата си и извика: — Съъъдъъът! И. Петров, ПР, 92.
БА`ЙЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байчо, който се отнася до байчо; батев, батков, баев, байков, байнов, байов, банков, батьов.
2. Като същ. ба`йчов<ият> м., ба`йчова<та> ж., ба`йчово<то> ср., ба`йчови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-стар брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. — Еньо, дай ракийка, байчов, па ще та оженя за Станка гърбушката. Елин Пелин, Съч. III, 113. байчови мн. Домът и семейството на байчо.
БАК, ба`кът, ба`ка, мн. ба`кове, след числ. -ба`ка, м. Мор. Носовата част на горната палуба на кораб, където са разположени котвата и съоръженията за управляване. Премина [Стотелов] около артилерийската площадка, .. и с бързи крачки тръгна покрай перилата на борда и се изкачи на бака. Д. Добревски, БКН, 145. Моряците изтичаха към бака все още с пушките в ръце. П. Вежинов, ДБ, 292. Всички се разтичаха към бака и кърмата, започнаха да изтеглят въжетата. Н. Антонов, ВОМ, 57.
— Хол. bak през рус. бак.
БА`КА ж. 1. Голям металически съд с дръжка, употребяван за разнасяне храна на войници. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция. П. Вежинов, BP, 66. Три дни бай Марчо бели картофи, изтрива баките с пясък и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, СР, 79. Не се мина и миг и войникът с тържествена походка донесе една бака, напълнена с картофи. Н. Кирилов, ПД, 52. Отделиха ги от другите войници. Подадоха на всекиго по една алуминиева чиния и парче хляб. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват .. чай. Кл. Цачев, В, 252.
2. Количеството храна и др., което се вмества в такъв съд. Чаец искаш ли? Момчетата току-що свариха една бака на близката гара. П. Вежинов, ЗЧР, 31.
— От хол. bak през рус. бак.
БА`КАДЖИК, мн. -ци, м. Диал. Издигнато високо място в планината, откъдето се разкрива широк хоризонт. Гората се раззелени, / хайдутите излязоха, / на Ирин-Пирин планина, / при хайдутското кладенче, / на високия бакаджик. Н. Геров, РБЯ I, 22.
— От тур. bakacak ’балкон, изглед’.
БА`КАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Бакар. И той прави отвратителна гримаса .. В този момент двама бакаджии донасят вечерята. Б. Шивачев, ПЮА, 171. Десетина „много добри“ го изкачили до звание „отличник“. Бакаджията взел да му отбира по-гъста манджа. Н. Хайтов, ШГ, 97.
БАКА`Л м. Остар. Бакалин. — От другата страна на масата, тъкмо срещу Брайкова, седеше общинският писар, а до него беше бакал Стойо. А. Страшимиров, А, 596.
— Араб. през тур. bakkal.
БАКАЛА`ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, м. 1. Само ед. Първата, най-ниска научна степен (преди магистър и доктор), която се присъжда след завършване на висше училище или на някакъв цикъл от програмата на висше училище, въведена най-напред в Западноевропейските университети. През 1664 г. той [Нютон] става „действителен студент“ и в началото на 1665 г. получава първа учена степен бакалавър заедно с други 25 студенти от Тринити колеж. Ив. Въжарова, ИН (превод), 24. От началото на третия век са установиха разните степени по способността на професорите .. И първий степен е бил бакалавър, а вторий лиценциат. У, 1871, бр. 13, 193. От няколко години и в българското висше образование се въведе степен „бакалавър“.
2. Лице, което има такава степен. Доктор Роберто Лоренцо .., бакалавър на университета в Падуа, .. — и лекар на френското посолство, .., бе допускан в Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 61.
3. Във Франция и някои други европейски страни — звание на лице, завършило средно образование и получило право да продължи образованието си във висше учебно заведение.
— От лат. baccalaureus.
БАКАЛА`ВЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бакалавър. Най-голямо внимание [във висшето образование] се отделя на бакалавърската степен. АБ, 2000, бр. 51-52, 16. Бакалавърски изпити.
БАКА`ЛИН, мн. бакали, м. 1. Търговец, продавач на бакалия (в 1 знач.) на дребно в бакалница. Тя отиде на фурната за хляб, купи от ранобудния бакалин малко извара за децата, като ругаеше скъпотията и го обвиняваше в спекула. Д. Димов, Т, 265. Малограмотен и простоват, бил най-напред амбулантен търговец из селата, после обикновен бакалин на дребно, .., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24.
2. Прен. Разг. Пренебр. Ограничен и пресметлив човек.
БАКАЛИ`Я, мн. няма, ж. 1. Събир. Стока за домакински нужди, предимно хранителни продукти. Дюкянът му е на най-лично място, на две улици, в чаршията. Бакалия, знаеш, пипер, шекер, газ, мас, ама и счупено стъкло да му занесеш, ще ти смени. Чудомир, Избр. пр, 98. — Че не е един или два дюкяна, ами са таман три! В единия басма продават, във втория — бакалия, а в третия — само желязо и сол. О. Василев, ЖБ, 78.
2. Разг. Бакалница. Неугледни четириъгълни къщи: двуетажни и зацапани. Лъха на гнило от овощия, изложени в газени сандъци пред бакалии. А. Страшимиров, Съч. V, 172.
— От тур. bakkaliye.
БАКА`ЛКА ж. 1. Жена бакалин. Та точно тази моя леля Кръстина взе, че отвори магазин. Не мога да си представя нищо по-несъвместимо от леля Кръстина като бакалка. В. Цонев, ЕВ, 47.
2. Съпруга на бакалин. Я са убау премъни / със най-убаа премяна, / че ще да идем, Миланке, / наште дюгени да видим, / че ще да рекат ората: / „Туй ли й новата бакалка?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 75.
БАКАЛЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бакалство. Някои си такива селенчета отиват, та са заловят на търговия, бакаллък, или на друга работа, която през плет не са я виждале. Ил. Блъсков, ПБ II, 23.
БАКА`ЛНИЦА ж. Разг. Магазин, в който се продават на дребно хранителни и други стоки за домакински нужди; бакалия, колониал. Ние се хранехме на кредит по кръчмите в града, вземахме на кредит и хляба от фурната, и сиренето от бакалниците. Ал. Спасов, С, 10. Бакалницата не може да приеме едновременно* повече от трима-четирима купувачи, защото цялата е задръстена с много шкафове .., стока. Д. Бозаков, ДС, 58.
БАКА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бакалин. Бакалски еснаф. Бакалско дружество. Бакалска престилка.
2. Който се отнася до бакалия. Бакалските стоки се съхраняват в светли, сухи, добре вентилирани помещения върху скари, подигнати на 20 см от пода, или върху етажерки. М. Гаврилова и др., TПX I и II, 57. Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско. Г. Райчев, ЗК, 157.
3. Който се отнася до бакалница. Ангелинка разглеждаше кутиите с бонбони в една замърсена бакалска витрина. П. Спасов, ХлХ, 125.
◇ Бакалски сметки. Разг. Дребнави сметки.
Бакалски тефтер. Разг. Лошо поддържана, изцапана, нечиста тетрадка и под. с безредни, разбъркани, неподредени записки.
БАКА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Занятие, поминък на бакалин.
БАКАЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Търгувам с бакалски стоки.
БАКАЛУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от бакалувам.
БАКА`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бакалин; млад бакалин. Край мене минава Иван — бакалчето от нашата улица. Д. Немиров, КБМ, кн. I, 156. Ленка за вода отива / със кобиличка на рамо, / покрай бакалче минува. Нар. пес., СбНУ XLVI, 227.
2. Дребен търговец на бакалски стоки. Малките търговчета и бакалчета разпродаваха с убити цени стоката си. Ив. Вазов, Съч. VII, 163.
БАКАЛЪ`М частица. Простонар. Обикн. в съчет. с частиците: ха, хайде, де — за подкана към действие; да видим. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, .., и да ги наредя в 2-3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха, бакалъм!“ Ал. Константинов, БГ, 112. — Вие какво зяпате? Скоро печени бекаси, .., пуйки, торти, носете всичко тука! Хайде бакалъм — сега ми е паднало! ВН, 1958, бр. 2036, 4.
— Тур. bakalım.
БА`КАМ, -аш, несв., прех. Диал. Целувам; бацам1. Бакай кунка. Н. Геров, РБЯ I, 22. бакам се страд. и взаим.
БА`КАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бакам и от бакам се; целуване, бацане1.
БАКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Дежурен войник, който разнася храната с баки и се грижи за нейното разпределение. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаците на всекиго по пълен гребач чай, а след това раздадоха и по парче кашкавал. Кл. Цачев, В, 252. А батарейният командир говореше на Петър сериозно, сякаш нищо не бе се случило, .., деликатно му възлагаше отговорни работи, като го изключваше от неприятните за войниците* наряди — бакар, метач, дневален. В. Ченков, ПС, 97. Почти бяха забравили, че е време за вечеря. Бакарите бяха донесли чорбата. П. Вежинов, ЗЧР, 124.
БАКАРА` ж. Вид хазартна игра с две колоди от по 52 карти, при която едно лице играе срещу останалите играчи. Какво са парите? Вятър! Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер, и туй то! Д. Немиров, В, 73. Поразсъждаваха, .. за начина, по който може най-добре да се убие времето в игралните клубове; изказаха се предпочитания към бриджа или бакарата. П. Спасов, ХлХ, 33.
— Фр. baccara.
БАКА`РЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бакаря и от бакаря се; уважение, зачитане.
БАКА`РЯ, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. Простонар. Обикн. с отриц. не. Тача, уважавам, зачитам. — А мед? — запита Лило и се помъчи да начумери чело, божем забравила го е, де! Не го бакари за човек, като другите! М. Георгиев, Избр. разк., 82. бакаря се страд.
— От тур. bakmak ’грижа се, гледам’.
БА`КВАМ, -аш, несв.; ба`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Бакам веднъж или няколко пъти; бацвам1. Влегол в порта, го пречекала жената му со керка му, та му се поклонила до земи керка му спроти адето и посегнала да го бакне во образ и после ръка. Нар. прик., СбНУ XIV, 127. баквам се, бакна се страд. и взаим.
БА`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баквам и от баквам се; бацване1.
БА`КЕ, -то , мн. няма, м. Диал. Бако. Отидоха в дюкяна на Калчо, седнаха, отвориха тефтера, взеха да събират. Изведнъж Кото се усъмни нещо: — На тая дата не съм взимал месо, баке. Т. Харманджиев, KB, 477. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? Аз ли ви търся, баке? В. Нешков, Н II, 97.
БАКЕЛИ`Т, мн. няма, м. Спец. Неразтворима, неразтопима и с добри електроизолационни свойства пластмаса, която има голямо приложение в електропромишлеността. „Дине, стаята мирише на бакелит, идвай по-скоро, може да е на пожар!“ Д. Бегунов, ЧОД, 13.
— Нем. от собств.
БАКЕЛИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитов. Нареждаха вкусните ястия върху леки бакелитени табли и сами ги отнасяха към масите. Ал. Бабек, МЕ, 108. Бакелитена дръжка. Бакелитен бушон. Бакелитна кутия.
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитов. Бакелитно отделение в цех.БАКЕЛИТИЗА`ТОР м. Техн. Полимеризационна камера, в която се извършва термична обработка на пластмасови изделия, за да станат твърди.
БАКЕЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитен. Двете момчета извадиха бял хляб, струпаха върху вестник разни бакелитови и алуминиеви кутии и пакетчета. П. Стъпов, ГОВ, 178. Бакелитови изделия.
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитен. Бакелитова смола. Бакелитов цех.
БАКЕМБА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Бакенбарден. При стригането на бакембардните страни краищата на ножиците са обърнати нагоре, т.е. към ухото. Г. Георгиев и др., ФПБ, 177.
БАКЕМБА`РДИ само мн. Бакенбарди. Долната част на лицето му бе прясно избръсната, така че черната ивица на бакембардите и мустаците ясно се открояваше. Ст. Дичев, ЗС I, 129. Бакембардите му бяха дълги и разчесани, изострената брадичка гладко избръсната, а черните мустаци, тънко засукани накрай, почти се сливаха с бакембардите. В. Геновска, СГ, 7.
БАКЕНБА`РДЕН, -дна, -дно, мн, -дни, прил. Който се отнася до бакенбарди; бакембарден.
БАКЕНБА`РДИ само мн. Част от брадата от слепоочието надолу покрай ушите обикн. при обръсната долна част на лицето; бакембарди. С бакенбардите си, с позите и жестовете си, с цялата си оригинална фигура той приличаше на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Той [Андон] тръгнал със схванати крака към улицата. Вървял косо и племенницата виждала само лявото му ухо и левия черен бакенбард. Д. Вълев, Ж, 102.
— От нем. Backenbart.
БАКИ`И, мн., ед. (рядко) баки`я, ж. Простонар. 1. Остатък от дълг; недобор. А в дюкяна с избит катанец седяха старите джелепи и кадията от Осман пазар. Пишеха дълговете на умрелия. Така Стойко сам не забеляза как го натовариха с чичовите му бакии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 19-20. Събирам си бакиите.
2. Разш. Изоставени, несвършени работи. Сега се чудя как да оправим бакиите ви, за да има мир и вие да сте добре. К. Калчев, СТ II, 177. — Ти оправи твойте си бакии, пък сетне оправяй хората. И. Петров, НЛ, 209.
— От тур. bakiye.
БАКЛА`, мн. няма, ж. 1. Едногодишно* културно зеленчуково и фуражно растение от семейство бобови с бели, пеперудовидни цветове и плод заоблена шушулка, пълна със зърна; черен боб, червен боб. Vicia faba. В голямата градина, зад къщата, стопаните са посадили лук, чесън, бакла и картофи. А. Каралийчев, НЗ, 209. Той седеше на прага на колибата и се заглеждаше в пчелите, които кацаха по белите цветчета-пеперудки на баклата. Зл. Чолакова, БК, 84.
2. Плодът на това растение. Помни да искаш да ти наберат и няколко шепи зелена бакла. Ц. Гинчев, ГК, 52. // Ястие от този плод. Готвя бакла. Не обичам бакла.
— Тур. bakla.
БАКЛАВА` ж. 1. Вид силно подсладен със захарен сироп сладкиш от тънко разточени тестени кори, поставени една върху друга, със счукани орехи между тях, обикн. нарязан на ромбовидни или триъгълни парчета. Руменова сложи тепсията на една масичка и я откри: показа се майсторски приготвена тънкокора, многокора баклава, напоена с шербет. Д. Талев, ПК, 421. Кумицата и двете моми се облещили от учудване. Какво нямало на софрата: баници, баклави, печено прасенце, бял хляб. Елин Пелин, СбХ, 30. Още през октомври започваше [баба ми] да ни подканя да й намерим орехи за баклавата, която тя щеше да точи за Коледа. Г. Данаилов, ДС, 228.
2. Парче от такъв сладкиш. Гостите си вземат по едно шекерче, баклава, ако има, от агнето, ако е останало, а вино и ракия отказват, тютюн не пият — така бе наредил Лазар Глаушев. Д. Талев, ЖС, 415. — На тия твои хора, .., като благоволят да ни посетят, трябва да поведем децата из училището, .., да им сложим и по една баклава. Ив. Вазов, Съч. ХХIII*, 197.
— Тур. baklava.
БАКЛАВИ`ЧКА ж. 1. Умал. от баклава.
2. Обикн. мн. с предл. на. Ромбовидна форма, която се използва при ушиване на юрган, пелени и различни подплатени дрехи.
БАКЛИ`Я ж. Диал. Бъкел, бъклица. — Я земи, моме Гроздено, / я земи, каже, баклия, / та слезни ладни мазета / да си наточиш ракия! Нар. пес., СбНУ XLIII, 365.
БА`КНА. Вж. баквам.
БА`КО, -то, мн. -вци, м. 1. Простонар. Обръщение към някого, обикн. по-стар, за изразяване на иронично или покровителствено отношение. Тоя изедник, тоя изедник. И сега ли ще му създава ядове… — Ехей, бако, имаш много здраве — рече си Алекси. — Това не ти е в миналото. Кр. Григоров, Н, 30-31. — Моряк, казват, да си на този свят — иронично се извисява друг глас. — Свят сме виждали! Ела, бе бако, ти да видиш тоя свят, та да ти окапят очите. Б. Трайков, ВО, 61.
2. Диал. Бате, байко.
БА`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. Който се отнася до бако (във 2 знач.).
2. Като същ. баковото ср. Простонар. Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. — Тоя пък тръгнал по гащи. С такива голи крака, баковото, воловар не се става. Ще си одереш кожата, докато изкараш стоката от шумака! П. Здравков, НД, 128.
БА`КПУЛВЕР м. Готв. Праховидно вещество, смес от натриев бикарбонат и слаби киселини или кисели соли, което се използва в сладкарството за бухване на тестото.
— Нем. Backpulver.
БАКРА`Ч м. Диал. 1. Меден котел; медник. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица. Ц. Церковски, Съч. I, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. bakraç.
БАКРА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бакрач; малък бакрач, котле, менче. На печката къкреше черното бакраче. Ст. Даскалов, СЛ, 460. Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко. К. Калчев, ЖП, 142.
БАКРА`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където се държат бакрачи; бакърница. Отде ми го бог помогна: / Педа челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са. Нар. пес., СбГЯ, 138.
БАКТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до бактерия, който е свързан с бактерия; бактериен, бактериологичен, бактериологически. Бактериална плазма. Бактериална флора. Бактериална култура. Бактериална ферментация. Бактериални торове.
2. Който се причинява от бактерии. Бактериална инфекция.
БАКТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от бактерия; бактериален. Бактерийно заболяване. Бактерийна отрова.
БАКТЕ`РИЙ, -ият, -ия, мн, -ии, м. Остар. Бактерия. Дизентериен бактерий.
БАКТЕРИО`ЗА ж. Биол. Болест по растенията, която се предизвиква от проникването в тях през дихателните им устица или чрез ранички на фитопатогенни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + -оза.
БАКТЕРИОЛИ`ЗА ж. Биол. Разрушаване, стопяване на бактерии, обикн. под действието на специфични противотела.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + λύσις ’разтваряне’.
БАКТЕРИОЛИЗИ`НИ мн. Биол. Специфични противотела, които се образуват след преболедуване от заразна болест или изкуствено след вкарване на бактерии в организма и имат свойството да стопяват проникналите в него бактерии.
БАКТЕРИОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по бактериология.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до бактериология; бактериологически, бактериоложки. Бактериологично изследване на почвата. Бактериологичен институт.
2. Който е свързан с използване на бактерии, обикн. за унищожителна цел; бактериален, бактериологически. Бактериологична война. Бактериологично оръжие. Бактериологична бомба.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен.
БАКТЕРИОЛО`ГИЯ ж. Дял от микробиологията, в който се изучават бактериите.
БАКТЕРИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен (в 1 знач.).
БАКТЕРИОСТА`ЗА ж. Биол. Спиране или забавяне размножението на бактериите под влияние на неблагоприятни условия, създадени от външни фактори, като температура, антисептични средства, антибиотици, сулфонамидни препарати и др.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + στάσις ’спиране’.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЦИ мн. Апт. Лекарства, които спират или забавят размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който спира или забавя размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧНО. Биол. Нареч. от бактериостатичен. Антибиотиците действат бактериостатично.
БАКТЕРИОФА`Г, мн. -и, м. Биол. Специфично ултрамикроскопично вирусно образувание, което притежава всички свойства на вирусите и има способността да разлага бактериите и актиномицетите.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + φάγω ’ям’.
БАКТЕРИЦИ`Д м. Хим. Органично или неорганично химическо вещество, което има бактерицидни свойства.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.
БАКТЕРИЦИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Биол. Който има способността да убива бактериите. Тъй като вимето, .., има добре изразени бактерицидни свойства, развитието на попадналите в него бактерии е значително ограничено. Ив. Златев и др., МЗ, 15. Бактерицидни вещества. Бактерицидно действие. Бактерицидна лампа.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.БАКТЕРИЦИДИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства.
БАКТЕРИЦИ`ДНО. Биол. Нареч. от бактерициден. Това лекарство действа бактерицидно.
БАКТЕРИЦИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Свойство на бактерициден. Бактерицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената. П. Даскалов и др., ТК, 31.
БАКТЕ`РИЯ ж. Обикн. мн. Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’.
БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам.
БАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, мин. св. бакти`сах, прич. мин. св. деят. бакти`сал, св., непрех. Простонар. Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. — Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бактисал съм от тях. М. Марчевски, ТС, 87. — Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем. Г. Стоев, ЦЗ, 30. — Бактисах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека.. З. Стоянов, ЗБВ 1, 47.
БАКТИ`СВА МИ несв.; бакти`са ми и бакти`ше ми св. непрех. Бактисвам.
— От тур. bıkmak.
БАКТИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от бактисвам и от бактисва ми; дотягане, омръзване.
БАКТИ`ША. Вж. бактисвам.
БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Бакунин).
— От рус. собств.
БА`КХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (‿ — —).
— Ог гр. βακχεῖος.
БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. Бакхическа стъпка. Бакхически стих.
БА`КХУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). Бакхусови празненства.
◇ Бакхусов дар. Книж. Вино.
Бакхусов храм. Книж. Място, където се пирува, гуляе.
— От гр. собств.
БАКШИ`Ш м. Простонар. 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта. К. Калчев, СТ, 129.
2. Остар. и диал. Подарък, дар. — Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много. Ив. Карановски, Разк. I, 153. Един от кехаите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци. З.* Стоянов, ЗБВ I, 34. — Земи, куме, този емиш, и раздай го на децата*, бакшиш от кръстника им. Ил. Блъсков, ПБ, 67. — Кумове стари сватове, / я доведете булката, / та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да й дам. Нар. пес., СбВСт, 458.
3. Диал. Награда. Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе — / девет товара със злато, / десети с бяла магнита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. — Ей фала ти, едренскийо паша, / я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 425.
— От перс. през тур. bahşiş.
БА`КЩАГ, мн. -зи, м. Мор. 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее. П. Льочев, ПБП, 22.
2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение.
— Нем. Backstag.
БАКЪ`Р м. 1. Само ед. Простонар. Мед2. Калфите на Бабулевци, .. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773-774. Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от потъмнял бакър. Ал. Бабек, МЕ, 113. Той е стегнат, .., лицето му загоряло, здраво и червено като кован бакър. Й. Йовков, Разк. I, 97.
2. Диал. Голям меден съд за вода с широко устие и подвижна дръжка; котел, медник. На огнището нещо вреше в бакъра. Л. Александрова, ИЕЩ, 26З. Беше вече пладне и около блесналата на слънцето водна струя стояха няколко млади жени и моми. Тихо си приказваха, докато се пълнеха бакърите им. Б. Несторов, СР, 20. Небето потъмнява, бащите са се върнали от работа, майките стъкват набърже огъня да приготвят вечерята, звънтят бакъри по чешмите на двора. Л. Галина, Л, 20. Либе ле, Доди, либе ле, / не ми минавай през двори, / не дрънкай бели бакъри, / не задавай ми каъри. Нар. пес., СбНУ XLVI, 241. Кога има ракия на казан в двора, то е добро, но ако немат него, може и в голям ператен бакър.З.* Княжески, ПРШ (превод), 95.
3. Само ед. Събир. Диал. Медни домашни съдове изобщо (котли, тенджери, тигани и др.). Баща му обесиха в румънския затвор Дофтана. Беше вдигнал секира да съсече кралския секретар-бирник, когато той описваше бакъра му за неизплатени данъци. А. Гуляшки, МТС, 148. Къщата му е пълна с всичко: и бакър си има повечко, и постилки нови си направи. Т. Влайков, Съч. I, 129. До него [тютюна] ся намираше и бакъра, т.е. разни цариградски бакърени съдове, като тенджери, сахани, ибрици, лиени [легени], всякакъв вид тави и др. бакърени работи. Лет., 1874, 240. Изкопаха много малко, / изкопаха десет кола, / полни, полни се` със стока, / хем халища, хем си бакър, / па най-сетнук котел пари, / до шест оки се` жълтици. Нар. пес., СбНУ XV, 42.
— Тур. bakır.
БАКЪРДЖИ`ЙНИЦА ж. Разг. Работилница за бакърени, медни съдове. Обикновено сутрин се събуждах от веселата и безгрижна песен на ластовичките под стряхата, примесена с тежките металически удари на чуковете в бакърджийницата. П. Михайлов, ПЗ, 5. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.
БАКЪРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бакърджия; медникарски. Бакърджийски занаят. Бакърджийски дюкян. Бакърджийска стока. Бакърджийски чукове.
БАКЪРДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занаят и поминък на бакърджия; медникарство, казанджийство. Оставаха още няколко занаята, които поне засега не се бояха от унищожение .., кожарство, бакърджийство и др. К. Константинов, ППГ, 29.
БАКЪРДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Умал. от бакърджия; млад бакърджия. Съветваха баща й и майка й да я венчеят за Рачка Лилов, бакърджийчето. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134.
2. Чирак при бакърджия.
БАКЪРДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бакърджийство. — Брей, беки такъв бил той [момъкът]? Гледам, че .. с батя Теня Митев много се водят. — Водят се зер. Може някогаж да е бил я чирак на батя ти Теня, кога правеше бакарджилък. К. Минчев, В, 268.
— Тур. bakırcilık.
БАКЪРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който произвежда или търгува с бакърени, медни изделия; казанджия. Тук Марин бакърджията очуква нов ракиен казан. Д. Немиров, Б, 5. Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакърджии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал. Ем. Станев, ИК III и IV, 300. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
— От тур. bakırcı.
БАКЪ`РЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който е направен от бакър или в състава на който има бакър; меден. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки. П. Вежинов, BP, 66. Още за дядото на хаджи Серафим се разказваше — .. — че имал цяла каца с жълтици, а сребърните и бакърените си пари мерил с кантар. Д. Талев, ЖС, 54. А после полека улови в ръка продълговатия меден пестник на викалото, изковано от потъмняла бакърена сплав. П. Константинов, ПИГ, 118. Наклади ясни огньове, / закачи котли бакърни, / па загрей вода дуновска. Нар. пес., СбНУ XLI, 404. На лявата стена огнище .., настрана до него закачени бакърени котли. Й. Йовков, Б, 7. Бакърена тенджера. Бакърен сахан. Бакърен поднос. Бакърена тел. Бакърен пръстен. Бакърена руда.
2. Предназначен за добиване на бакър или за изработване на изделия от бакър. Бакърена мина. Бакърена фабрика.
3. Прен. Който има цвят на бакър, на мед; жълточервен, бронзовочервен. От това вълмо жълта козина гледаше бакърено обгоряло лице с разрошени мустаци. Ел. Пелин, Съч. IV, 36. Когато едната кладня изгоря и стана черна, небето потъмня, от единия край облаците бяха бакърени. Д. Габе, Н, 56. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас, кацнало до дънера му. А. Каралийчев, В, 50.
БАКЪ`РЕНО. Рядко. Нареч. от бакърен (в 3 знач.); с цвят на бакър, мед, медно. Над равнината плисна здрач, но житата продължаваха бакърено да блестят. Ст. Марков, ДБ, 254.
БАКЪРЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който има златисточервения цвят на мед. Трети премина по парапета Наско, .. — Той мина не по-зле от Пешо и леко скочи на земята. Кръглото му, бакъреночервено лице светеше от удоволствие. П. Вежинов, СО, 60. Рибарят подаде ръка .. Лицето му, .., окръжено от редки бакъреночервени коси, грейна от приветлива усмивка. Д. Добревски,* БКН, 9-10. Бакъреночервените листа на ябълките се стелеха край мен и прошумяваха като кратки въздишки и на мен ми се струваше, че дърветата плачат. Ив. Венков, ХКН, 13-14.
БАКЪРЛЪ`К, мн. няма. м. Диал. Събир. Бакър (в 3 знач.). Хората слушаха думите на партийния секретар, но като че мъчно се убеждаваха, .. Как тъй — дай си бакърлъка? .. — Ами ако излезе празна приказка думата на Ризата? За електриката, де! Б. Несторов, СР, 82-83.
— Тур. bakırlık.
БАКЪ`РНИК м. Диал. Поставка за медни домашни съдове. Баба Софийка постла одъра и приготви пружинения креват в голямата стая .., дето се помещаваха и .. бакърникът, стомникът, дрешникът. Д. Вълев, З, 107. Стъпах на стомника, та се захванах с едната си ръка за един чеп, който беше побит на бакърника, за да окачат на него дисаги или торбички. М. Кънчев, В, 75.
БАКЪ`РНИЦА ж. Диал. Място, където се закачват котлите; бакрачник.
БАКЪРО`САМ. Вж. бакъросвам.
БАКЪРО`СВАМ, -аш, несв.; бакъро`сам, -аш, св., прех. Разг. Покривам с бакър, с мед. Бакъросвам метални съдове, бакъросвам се, бакъросам се страд.
БАКЪРО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бакъросвам и от бакъросвам се. Бакъросване на метални предмети.
БАКЪ`РЧЕ, -мн. -та, ср. Диал. Умал. от бакър (във 2 знач.); котле, менче. Когато по-късно Тиха влезе и за трети или четвърти път внесе пълно бакърче с вино, .., тя завари старците, .., весели и пийнали. Й. Йовков, СЛ, 170. Пък и нали е сватба — всеки ще донесе по нещо, .. Кой тенджера, кой саханче, друг бакърче. П. Росен, ВПШ, 161. Той се завъртя около нея, подаде й едно дръвце, друго. После, без да му кажат, грабна две бакърчета и излезе да налее вода. Б. Несторов, АР, 267. Сестро Дилянке, Дилянке, / де земи бяло бакърче, / увляз вов темни зимници, / наточи шпирта ракия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 147.
БАКЪРЯ`САМ. Вж. бакърясвам.
БАКЪРЯ`СВАМ, -аш, несв.; бакъря`сам, -аш, св., непрех. Разг. 1. За некалайдисан бакърен, меден съд — покривам се с тънка, отровна зеленикава корица от меден окис; котлясвам.
2. За хранителни продукти — развалям се и ставам отровен поради престояване в некалайдисан бакърен, меден съд; котлясвам. Яденето е бакърясало.
БАКЪРЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бакърясвам; котлясване.
БАЛ1, ба`лът, ба`ла, мн. ба`лове, след числ. ба`ла, м. Голяма вечерна танцова забава. Тя [Катя] посещаваше всички балове и чайове, винаги изрядно облечена, но в себе си чужда и отегчена. М. Грубешлиева, ПП, 15. Организирах бал с маски, няколко танцови вечери и една голяма екскурзия до близкия манастир. П. Незнакомов, СНП, 18. В едната си ръка тя държала билет за бал (събор за увеселение с игри). Ч, 1871, бр. 24, 777. Французойката завежда дъщеря си на бал, на хоро, .., а немкинята около готварницата. Г, 1863, бр. 10, 80.
— От гр. βαλλίξω ’танцувам’ през лат. и фр. Ьа1 или нем. ball. — в. Гайда, 1863, бр. 10, 80.
БАЛ2, ба`лът, ба`ла, мн. ба`лове, след числ. ба`ла, м. 1. Само ед. Цифрова оценка, представляваща сбор от успеха на изпитните предмети при конкурс, състезание и под. С цървулки и абичка, в студена стая, ето как е свършил. После — изпитът във военното училище; и тук най-висок бал. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 355.* Кандидатите във висшите учебни заведения се приемат по бал. △ Той има нисък бал.
2. Остар. Цифрова оценка на успеха при изпит и др.; бележка. Предала се цяла на науките си и ми се хвали, че й турят добри балове. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Тома Каранджулов е бил неуравновесена личност… Липсата на умствени способности той още на студентската скамейка наваксвал със заплашвание на всеки преподавател, който се осмелявал да му пише слаб бал. Бълг., 1902, бр. 453, 3.
3. Спец. Условна единица за количествени и качествени оценки и характеристики на природни явления (сила на вятър, на земетресение, на вълнение на водна повърхност и др.). Преди малко някакъв рибар ни каза, че вълнението е към седем бала и че вятърът счупил мачтата на рибарската му лодка. П. Вежинов, ДМ, 3. В епицентъра земетресението достигна 5 бала. △ Вятърът беше слаб, имаше само два бала.
— Фр. balle ’топка за гласуване’ през рус. балл.
БА`ЛА ж. Голям и здраво стегнат вързоп с някакви материали, дрехи и др.; денк. Носачите се прегъваха под пълните чували с ориз или големите пухкави бали памук, докаран от бреговете на Нил. Д. Спространов, С, 86. А покрай нас минават старци, деца с мулета, натоварени с дърва и бали сено. Н. Стефанова, РП, 139. В полумрака на дълбоките усойни магазини-складове, .., се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон. К. Константинов, ППГ, 54. Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С. Попов и др., ТБП, 55.
— Ит. balla през гр. μπάλλα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
БАЛАБА`Н м. Диал. 1. Едър и дебел човек.
2. Прен. Щедър човек.
— Тур. balaban.* — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛА`ДА ж. 1. Литер. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.
2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
— От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
БАЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Литер. Муз. Прил. от балада. Баладен сюжет. Баладен мотив.
БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,… този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Баладична музика. Баладична поема.
2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,* 164. Баладичен стил. Баладичен тон.
БАЛАДИ`ЧНО. Нареч. от баладичен. Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично. Р. Ралин, ВМ, 16.
БАЛАЛА`ЙКА ж. Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
— Рус. балалайка.
БА`ЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.
— От циг. balamo.
БА`ЛАМКА ж. Рядко. Разг. Жена балама.
БАЛАМО`САМ. Вж. баламосвам.
БАЛАМО`СВАМ, -аш, несв.; баламо`сам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. „Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд.
БАЛАМО`СВАМ СЕ несв.; баламо`сам се св., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.
2. Баламосвам някого.
БАЛАМО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от баламосвам и от баламосвам се.
БА`ЛАМСКАТА нареч. Разг. Баламски. — Един от нашите е бегал… Спипали са го .. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход. Б. Болгар, Б, 347.
БА`ЛАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. Баламска постъпка. Баламски работи.
БА`ЛАМСКИ. Разг. Нареч. от прил. баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. Постъпва баламски.
БАЛАМУ`РНИК, мн. -ци, м. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
БАЛАМУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на баламурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.
БАЛАМУ`РСКИ. Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.
БАЛАМУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Пренебр. Дете баламурник; глупаче.
БА`ЛАМЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от балама. При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: — Ха така, баламчета! П. Здравков, НД, 20.
БА`ЛАН, прил. неизм., Диал. Важен, значителен, авторитетен. Балан човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛА`НС м. 1. Финанс. Окончателна обща сметка, представяща съотношението между приходи и разходи; равносметка. Манол не даваше никому сметка. Само веднъж в годината, когато правеха баланса, Костадин можеше да разбере какви са печалбите и загубите. Ем. Станев, ИК I и II, 25. Всяка година след общия баланс той прехвърляше в банката й средно по пет милиона — законния дял от печалбата. Д. Димов, Т, 324. Бюджетен баланс. Годишен баланс. Търговски баланс. Счетоводен баланс.
2. Прен. Установяване на крайния резултат от някаква дейност, от нещо, към определена дата, за някакъв период; равносметка. Комитетът за защита на мира направи баланс на първите дни от кампанията за събиране на подписи. ОФ, 1950, 3. Пет години! Страшно дълго изглежда това време, когато то се движи срещу теб, когато всяка негова секунда е един минус в баланса на твоя живот. Ето на това не можеха да издържат нервите на нюйоркските банкери, вашингтонските генерали, канзаските чифликчии. ОФ, 1950, бр. 1825, 4.
3. Със съгл. или несъгл. опред. Състояние на устойчиво съотношение между противоположни страни, стойности, съставни части на нещо (явление, процес и под.); равновесие. — Същата тази друга работа наруши водния баланс в планината — продължи упорито Медаров. Д. Фучеджиев, Р, 85. Състоянието между количеството на приетата и количеството на изпарената вода от растението се нарича воден баланс. Хр. Дилов и др., РВ, 23. Изменение в средната ъглова скорост .. настъпва при нарушаване на енергийния баланс, т.е., когато разликата между извършената работа на двигателните и съпротивителните сили за един период стане отлична от нула. М. Константинов, ТММ, 571. Топлинен баланс на човешкото тяло.
4. Прен. Хармонично съчетание, равновесно съотношение между различни действия, прояви, отсъствия на съществени колебания, различия; равновесие. Необходимо е да бъде намерен балансът в отношенията между отделните партии и техните групи в парламента.
5. Спец. Жанр в цирковото изкуство, който се състои в изпълняване на акробатически номера, основани върху умението да се пази равновесие. Какво виждаме сега под купола на цирка — нашия и световния? Виждаме ексцентрици, баланс върху свободна тел, еквилибър. М. Иванов, Д, 36. Братя Маренкови манифестират същото умение в баланс, но при тях номерът се изпълнява върху голямо подвижно кълбо. НК, 1958, бр. 45, 2. В гостуващата ни съветска група артисти са застъпени различни трудни и оригинални циркови жанрове, като акробатика, жонгльорство, баланс. ОФ, 1958, бр. 4387, 3. Баланс на перш. Баланс на върлина.
6. Техн. Уред за регулиране работата на някакъв механизъм; балансьор. Баланс на помпа. // Главен регулатор на часовников механизъм; балансьор. Най-важното предимство на баланса като регулатор е, че часовник с такъв регулатор може да работи еднакво добре при всякакво положение спрямо околните предмети. Е. Чичов, В, 61. // Остар. Махало на часовник.
◇ Активен баланс. Финанс. Краен резултат при изчисляване на финансовите операции, при който приходите превишават разходите.
Пасивен баланс. Финанс. Краен резултат при изчисляване на финансовите операции на предприятие, дружество и под., при който изразходваните средства превишават приходите, постъпленията.
Търговски баланс. Финанс. Съотношение на вноса и износа на стоки за определен период.
> Държа баланс. Остар. Пазя равновесие. Речеш да си облечеш дрехата, ръцете ти не държат баланс, и като изгубиш равновесието, претъркулиш се и се джаснеш на канапето. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31.
— Фр. balance през рус. баланс. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии, 1857.
БАЛА`НСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който се отнася до баланс, който осъществява баланс (в 3 знач.); балансов. В балансните модулатори се изменя фазата на носещото трептение в зависимост от предавания цвят. Д. Мишев и др., ТТ, 342.
БАЛАНСИ`Р м. 1. Рядко. Спец. Дълъг прът, който циркови артисти използват за пазене равновесие при изпълняване на някои акробатически номера, като ходене по въже, на кълбо и др.; перш.
2. Спец. Приспособление към някои видове лодки за осигуряване по-голямо равновесие. Тези смели, мъжествени хора на своите малки лодки „винта“ с един балансир правят дълги пътешествия в океана. Хр. Тилев, Ф, 64.
3. Остар. Техн. Балансьор (в 1 знач.); баланс. Балансир на везни. // Главен регулатор на часовников механизъм; баланс, балансьор.
— От фр. balancier през рус. балансир.
БАЛАНСИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Привеждам в равновесие, поддържам в състояние на равновесие нещо; уравновесявам. Франсоа се промъква между танцуващите и балансира с удивителна ловкост тежкия си поднос, отрупан с чаши и бутилки. Св. Минков, ДА, 45-46. А моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ветроходка — приклякваше, .., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба. А. Гуляшки, ЗР, 191. В това отношение м. с. [майсторът на спорта] Манолов предизвика похвалите на чужденците с умението си да печели разстояние .. като умело балансираше с тяло скутера, за да се предпази от обръщане. П, 1960, бр. 45, 3.
2. Непрех. Пазя, поддържам равновесие, обикн. като се накланям ту на една, ту на друга страна. В арената на цирка е опънато въже. По него играе човек, който добре балансира. НТМ, 1962, кн. 4, 18. Извърна се леко встрани и като балансираше с дясната ръка, започна да плува само с лявата и с краката. В. Райков, ПВ, 42. С разперени ръце, .., съсредоточено балансирах по самия ръб на покрива и водосточния улей. В Андреев, ПР, 9.
3. Прех. Техн. Уравновесявам части на машини обикн. чрез отнемане или прибавяне на определени маси на съответни места. Балансирам кола.
4. Прех. Привеждам в правилно, целесъобразно съотношение помежду им взаимно свързани страни на някаква дейност; уравновесявам. — Телата взаимно се привличат, Ради, но природата така е балансирала всичко, че привличането се уравновесява с появилите се обратни сили при обикалянето. Г. Томалевски, АН, 182. Според проекта .. в Каспийско море трябва да бъдат прехвърлени водите на Северна Дейна, Мезена, Печора и др. Но според пресмятанията техните води не ще могат да балансират изпаряването на Каспийско море и понижаването на нивото му. Д. Славчев и др., БМ, 121. Гайтанджиите обаче със своите кантарчета успявали при тегленето да балансират тази загуба от навлажняването на преждата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 98.
5. Прен. Прех. Давам или върша нещо в замяна на друго, което липсва, за да се постигне равностойност, пълноценност. Сравнително дългия преход към любовната сцена актрисата е балансирала с много топлота и нежност към Горнянина. Ст. Грудев, АБ, 83.
6. Прех. Непрех. Стремя се да избегна крайните становища, мнения, да заема умерена позиция. Той се стреми да примири крайните позиции и напоследък все по-умело балансира в изказванията си. балансирам се страд. от балансирам в 1, 3 и 5 знач. По-голямата част от заплатата на швейцарския чиновник и работник се изразходва за храна, облекло и наем. Дефицитната разлика между приходите и разходите се балансира чрез строга икономия на средства. Ив. Мирски, ПДЗ, 109. Аз мисля за световните пристанища големи, / отдето параходите презокеански път поемат, / понесли баснословни стоки или пасажери / .. / На тези кораби, като на някакви чудовищни кантари, / световните блага се балансират. Е. Багряна, ЗМ, 61.
БАЛАНСИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от балансирам като прил. 1. При който има равновесие между отделните съставки, страни на нещо; уравновесен. Ние все още трябва да извършим истинска революция в областта на храненето, за да постигнем балансирано хранене, при което да има не само зърнени храни, но и зеленчуци, и риба, и плодове. Т. Кюранов, АП, 60.
2. Прен. Който се характеризира с умереност, избягване на крайности, крайни становища и под.; умерен. Балансирана позиция. Балансирано изказване.
БАЛАНСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от балансирам и от балансирам се; уравновесяване. Удивително по своята красота е балансирането на върлина в зъби. Това е рядко постижение, за което се изисква не само голяма сила, но и тънко чувство за равновесие. НК, 1958, бр. 45, 2. Недостигът от витамин B1 може да настъпи и поради неправилно балансиране на храната, респективно увеличаване относителния дял на въглехидратите в нея. Б. Банков и др., ВВ, 27. След сглобяване, балансиране, пасване и смазване на машината следва нейното изпитване при празен ход и с товар. Р. Ранков и др., М, 311. Денев: .. имат определена цел в живота. Пепа: Блазе им,* че я постигат. Как? Денев: Различно. Но винаги с известна доза послушание, балансиране, бърза ориентация, услужливост .., предвидливост, разбира се, и здрави лакти .. Срамът и фалшивото достойнство под миндера. Н. Каралиева, ДП, 44. В началото на 1960 г. Касем постепенно мина от политиката на политическо балансиране към политика на пълен личен режим и репресии срещу демократичните сили. Б. Темков, И, 51. Балансиране на лека кола. Струг за динамични балансирания на роторите на турбина.
БАЛАНСИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на балансиран; уравновесеност. Създаде се впечатление, че до каквото и произведение да се докоснат тези музиканти, то ще бъде винаги изпълнено едва ли не съвършено. Дотолкова са развити отделните качества, необходими за един камерен състав — балансираност между отделните инструменти, интонационна прецизност, техническо майсторство и чувство за стилови особености на творбите. ВН, 1960, бр. 2638, 4.
БАЛАНСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Който служи за балансиране. Балансирен уред. Балансирна греда.
БАЛАНСИРО`ВКА ж. Техн. Уравновесяване на дебалансирани части на машина и под.; балансиране. Ще осигурим максимално използуване на теглителната сила на локомотивите, като поддържаме балансировката на колата и добре центроваме парната машина. ВН, 1962, бр. 3252, 1.
БАЛАНСИ`РУВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Балансирам. Мак-Махон, който е балансирувал досега между двата центъра и който е работил, за да направи от тях коалиция, .., не може и досега да постигне целта си. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 5, 18. балансирувам се страд.
БАЛАНСИ`РУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от балансирувам и от балансирувам се; балансиране.
БАЛА`НСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баланс (в 1, 5 и 6 знач.). Най-важното предимство на баланса като регулатор е, че часовник с такъв регулатор може да работи еднакво добре при всякакво положение спрямо околните предмети. Затова балансовият регулатор се използува в носимите часовници. Е. Чичов, В, 61. Смелите артисти от групата Страшнови се носят по високо опънатия тел свободно и с пълна сигурност. Редуват се сложни и майсторски изпълнени балансови комбинации в този труден жанр. НК, 1958, бр. 45, 2. Балансови сметки. Балансово реле.
БАЛАНСЬО`Р м. 1. Техн. Уред за регулиране работата на някакъв механизъм; баланс. Задните оси се окачват с помощта на балансьори, които разпределят товара равномерно върху тях. Д. Христов, СПМ, 67. Сондирането се е извършвало с една греда-балансьор. На единия край на гредата е била прикрепена една платформа, върху която заставали работници, а на другия край висял сондажният свредел. ВН, 1960, бр. 2860, 4. // Главен регулатор на часовников механизъм; баланс.
2. Цирков артист, който изпълнява номера с пазене на равновесие при ходене по въже, на кълбо и др.; еквилибрист. Понякога били нужни четири души, за да се вдигне товарът, който една жена носела като изкусен цирков балансьор. Ал. Гетман, ВС, 353.
3. Спортист, които поддържа равновесието при състезания с мотоциклети с кош и под. Състезателното трасе обхващаше 1 350 метра и по него мотористите трябваше да направят 8 или 10 обиколки според категорията на машините… Много мъжество показаха мотористите и особено балансьорите в тежките машини от 750 кубика с кошове. ВН, 1962, бр. 3268, 3.
4. Прен. Лице, група от хора и, които балансират, създават равновесие, умереност при действията, решенията на различни групи, партии и под. Неговата партия прие ролята на балансьор в коалицията. Винаги съдейства за вземането на умерени, разумни решения. △Движението за права и свободи може да бъде балансьор в Парламента.
БАЛАНСЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до балансьор (в 1 знач.) и до балансиране. Автобагерните шасита, .., имат принципно устройство на тежкотоварните автомобилни шасита. Това, което ги отличава от тях, е .. по-солидната конструкция и обикновено безресорното балансьорно окачване на задните ходови колела. Д. Христов, СПМ, 112-113.
БАЛА`НЦА ж. Остар. Паланца.
— От ит. bilanza.
БАЛА`СТ, мн. няма, м. 1. Спец. Допълнителен товар или тежест, които се поставят в превозно средство, най-често кораб, балон или самолет, за изкуствено увеличаване тяхното тегло, с което се придава по-голяма устойчивост и равновесие при движението им. Едно интересно приспособление увеличавало баласта на балона по желанието на пътниците. Със специална макара, .., в морето се спускала голяма найлонова торба, побираща около 140 кг вода. ВН, 1960, бр. 4690, 4. Сякога ся стараят да снемат центъра на тежината в телата, които плуват; напр. дъното на кораба сякога ся товари с най-тежък товар, който в този случай ся нарича баласт. И. Гюзелев, РФ, 85.
2. Прен. Събир. Книж. Съвкупност от подробности, неща, които излишно, безполезно отежняват, удължават или усложняват нещо. Негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112. Той е непосредствен, наивен художник, свободен от баласта на всякакъв сантиментализъм и философски и социологически системи и предубеждения. Б. Ангелов, ЛС, 260. Вие идвате в едно време, когато ние сме почнали да чистим, да се освобождаваме от старото, от баласта. Д. Калфов, Избр. разк., 312.
3. Желез. Натрошени камъни с размер на късовете от 25 до 70 мм, които се употребяват за легло на траверсите в железния път.
4. Техн. Баластра. Естествен примес от чакъл и пясък (баласт) може да се употреби само за второстепенни бетонни работи — бетонни настилки и др. Вл. Брънеков и др., СД, 177.
— Англ. ballast.
БАЛА`СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни. Спец. Прил. от баласт. Полученият екстракт съдържа освен пектин и много други екстрактни вещества — скорбяла, белтъчни вещества, растителни багрила и др., които, ако не се отстранят или превърнат в други разтворими форми, се натрупват като баластни вещества и влошават качеството на пектина. М. Киров, ТК, 172. Баластна цистерна. Баластна вода. Баластен материал.
БАЛАСТЕ`Р м. Желез. Машина за баластиране, баластировка; баластировъчна машина, баластьор.
— Англ. ballaster.
БАЛАСТИЕ`РА ж. Техн. Място в коритото на река, където по открит начин се добива баластра. Пред строителите се изпречват редица трудности: чакалът за бетона ще се добива от баластиера, която е далече повече от два километра. ОФ, 1955, бр. 3446, 1.
— От фр. ballastière.БАЛАСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Желез. Оформям, покривам с баластра, баласт насипа, върху който се поставят при строеж нови железопътни линии.
2. Техн. Почиствам баластра от пръст чрез пресяване.
3. Техн. Насипвам с баластра, баластирам се страд.
БАЛАСТИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. съш. от баластирам и от баластирам се; баластировка.
БАЛАСТИРО`ВКА ж. Спец. Баластиране.
БАЛАСТИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от баластировка. Баластировъчна машина. Баластировъчни работи по шосе.
БАЛА`СТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от баласт. Старите, изхабени релси излизаха от строя. На тяхно място работниците слагаха нови, подреждаха новото баластово легло в строен трапец. ВН, 1962, бр. 3289, 2.
БАЛА`СТРА ж. Спец. Неспоен или слабо споен строителен материал, състоящ се от чакъл и пясък, рядко с примеси от прах и глина, който се добива по открит начин от речните корита и намира широко приложение като добавъчен материал при направата на бетон и за настилка на пътища. Пътищата се предпазват от ерозия, като се затревяват и застилат с баластра. М. Мичев и др., З, 171. Нагоре по реката оживлението все повече нараства: работници вадят по реката баластра, каменари изсичат край пътя скалите. Н. Хайтов, ШГ, 78. Крайречната улица, посипана с баластра, червен тухлен прах и пръски вар, изглеждаше безлюдна в жегата, макар че по цялото й протежение кипеше труд. ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
— От ит. balastro ’дребни камъни’.
БАЛА`СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баластра. Ефим се въртеше неспокойно, като припряно почукваше с тоягата баластрената настилка на шосето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. Ще се наложи да преминем към 50-60 сантиметрова баластрена основа и дебела асфалтова покривка, ограничена с бордюри. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.
БАЛАСТЬО`Р м. Желез. Баластер.
БАЛА`ТА ж. 1. Каучукодайно тропическо дърво, което расте във Венецуела и Гвиана. Mimusops balata.
2. Техн. Каучукоподобен продукт, приличащ на гутаперчата, но по-еластичен от нея, който се добива от изсушения млечен сок на това дърво.
— Исп. balata.
БАЛА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от балата. При ремъчното предаване се употребяват кожени, памучни, вълнени, конопени, балатови и гумени ремъци. М. Тодоров и др., ТМСС, 139.
БАЛА`ТУМ м. Вид плътна настилка, подобна на мушама, за покриване на подове, маси и др. В коридора до кухнята се беше издигнала грамада от хоросан и книги, по издраскания балатум, .., се виеха бели пера. Д. Кисьов, Щ, 255.
— Нем. Balatum.
БАЛА`ТУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от балатум. С голям парцал на дълъг прът Иван Николов мие балатумния под. Б. Трайков, ВО, 42. Балатумна настилка.
БАЛБУ`ТИН, мн. балбу`ти, м. Диал. 1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд).
2. Глупак, простак, невежа. — Колчам ида у тях, тя се намери да са присмей на този, на онзи — българете били прости, били балбути, гаче тя не е българка. Д. Войников, КЦ, 17.
— Неизв.
БАЛВА`ИЦА ж. Диал. Отрова. Си омеси пребела погача, / си я меси се от балваица. Нар. пес., СбБрМ, 307.
— Вер. от нем. Bleiweiß ’оловно белило’.
БАЛВА`Н м. Диал. Много голям камък, обикн. заоблен. Той се завърна през дълбокия речен пролом, като се промушва между огромните балвани, натъркаляни край брега. Ив. Вазов, Съч. XI, 28. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. При все че нямаше силен вятър, морето бе неспокойно, с вълни, които зловещо шумяха и се блъскаха в канаристия бряг, по балваните и островчетата. П. Славински, ПЗ, 174.
— Вер. от тюрк. — Други форми: булва`н, болва`н.
БАЛВА`НКА ж. Техн. Метална отливка с кълбообразна форма.
БАЛДАХИ`Н м. Навес от скъпа материя над престол, легло и др. До средната колона отдясно, на един трон под червен балдахин, стояха прави — Смилец, гологлав, и жена му Мария. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила. Н. Райнов, БЛ, 159. До ветрилото — стрък от метличка, с която домакинът пъди комарите. Над леглото — балдахин от бяла памучна материя. Ал. Гетман, ВС, 257-258. Леглата са с балдахин, който се прикрепва на високи резбовани колони. Д. Лалев и др., НМП, 117.
— От ит. baldacchino през нем. Baldachin. — Н. Михайловски, Пикильо Аляга (превод), 1875.
БАЛДАХИ`НЕН -а, -о, мн. -и, прил. Който представлява или наподобява балдахин; балдахинов. Пред тях като някакъв приказен дворец се издигаше красиво здание, .. Дори и тротоарът пред входа беше застлан с персийски килими, над които се спускаше балдахинен навес. Ал. Бабек, МЕ, 116.
БАЛДАХИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балдахин, който е като балдахин. Както коридорите, така и стаите [в хана] имат балдахинови и кръстати сводове. Ст. Михайлов, БС, 112.
БАЛДЪ`ЗА ж. Сестра на съпругата по отношение на съпруга. — Всеки я знае, че теб е сестра, а мене ще се пада балдъза… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 124. Госпожа Бонка имаше в града по-малка сестра, женена за търговец .. И баджанакът, и балдъзата бяха весели, общителни. Г. Райчев, ЗК, 43. Лимончев прибрал тъща си и балдъза си в София. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. Я имам колан да кова, / лейни менгюше да леа, / на имам жена хубава, / а балдъза по-хубава — / не смеа да ва заведа! Нар. пес., СбНУ XLIV, 477.
— От тур. baldız.
БАЛДЪ`ЗИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от балдъза.
БАЛДЪ`ЗКА ж. Умал. от балдъза; малка, млада балдъза. Тук случаят ме запозна със смилянския учител Мехмедемина, .., който беше току-що преживял една драматична случка със своята балдъзка. Н. Хайтов, ПП, 146.
БАЛДЪ`ЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балдъза; балдъзка. Добрият наш Иванчо, като са видя оженен, прибран в къщи, като синките хора: при помайчима, при побащима, при млада хубава булка, при две хубави балдъзчета, сякаше себе си ни на небето, ни на земята. Ил. Блъсков, ПБ П, 50. Аз зная Иван де оди, / де оди и коя люби: / долу ми у долня маала, / за булиното сестриче, .. / за батюото балдъзче. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 70.
БАЛДЪ`Р м. Диал. По-дебелата част на крака между коляното и ходилото; прасец. Джевдет беше облечен със сирмяни синьо-гълъбови потури, .. Под коленете беше подвързан с червени копринени коланци, .., от които висяха по две пискюлчета до сред балдърите на двата му крака. Ц. Гинчев, ГК, 375-376.
— Тур. baldir.
БАЛДЪРА`Н м. Диал. Название на различни видове бурени с високо кухо, коленчесто стебло, напр. бучиниш, шушана, цволига. Промъкна се през изсъхналите, високи човешки ръст стъбла на балдърана и приближи светлото задно прозорче. П. Славински, ПЗ, 154.
— Тур. baldıran.
БА`ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бал1. Бален салон. Бален тоалет. Бална рокля. Бални танци.
БА`ЛЕН2,* -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от бало. Само собствениците на дюкяните стояха пред тесните вратца, оглеждайки окачените под навеса потури и шалвари, .., къси градски аби и чепкени или черни балени дрехи с много редове гайтани. А. Христофоров, А, 117.
БА`ЛЕН3, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Тъжен, тежък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛЕ`НА ж. 1. Дълъг плочообразен рогов израстък в устата на кита, който се спуска от горната челюст. Зъбите в прадедите на кита са изчезнали, защото са били заместени от балените, с които китът процежда водата и гълта дребните животинки, без да ги дъвче. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
2. Остар. Кит. Те [камчатците] страстно обичат маста от балена. С. Бобчев, ПОС (превод), 213.
3. Остар. Банела. Корсажът бил стегнат и опнат на балени. Б. Божиков и др., ИО, 39.
— От фр. baleine.
БАЛЕ`НОВ, -а, -о,* мн. -и. Остар. Прил. от балена (във 2 знач.); китов. От тук [Гренландия] те изнасят баленово масло, лисичи кожи и морски крави. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.
БАЛЕНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Груба дреха от бало. „А бре, Велине, ти докога ще влачиш тия баленяци? Няма ли за тебе селкооп, няма ли градски дрехи?“ Кр. Григоров, ПЧ, 67.
БАЛЕРИ`НА ж. Специално школувана танцьорка, която участва в балет; балетна артистка. Картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват. Ал. Константинов, БГ, 9-10. Ръководител на балета е познатата хореографка и балерина Ана Воробьова. Т, 1954, кн. 1, 62. Прима балерина.
— Ит. ballerina.
БАЛЕ`Т м. 1. Сценично танцово изкуство, създадено върху основата на драматургически замисъл, музика, хореография, пантомима и изобразителни изкуства (костюми, декори), изпълнявано от специално подготвени танцьори. Връзката на Гуатми с Юга го доведе близо до културата на Африка с нейната класическа скулптура и балет, сродни с китайските. Г. Белев, КВА, 256. Експерт отличен той [героят] е по балета, / и с вкус изпитан вече, строг и хитър. Ем. Попдимитров, СР, 83.
2. Отделно произведение от този вид изкуство. Музиката на балета „Нестинарка“ е създадена от Марин Големинов.
3. Сценично представление, на което се изпълнява произведение на това изкуство. През велики пости оперите са затворени. Подир Великден аз присъствах в Мариинската на „Фауста“, а после на феерическия балет „Жизел“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 155.
4. Културна институция, учреждение или част от институция, където се осъществява, ръководи изпълняването на този вид сценични произведения. Откриха театралния си сезон хърватската драма, опера и балет в Риека с постановките — комедията „Чарловата леля“ от Томас, оперетата на Паул Абрахам „Цветето от Хавай“ и балета „Охридска легенда“ от Христич. Т, 1955, кн. 11, 38.
5. Само ед. Състав от професионални изпълнители на произведенията на това изкуство. Балетът на Софийската опера.
— От фр. ballet.
БАЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балет. Никога в живота си не съм танцувал, даже когато жена ми се увличаше по балетното изкуство. К. Калчев, ДНГ, 14. Младежите изчезнаха и в това време момичето дръпна някакъв цип на роклята, в миг се освободи от нея и остана полуголо в балетен костюм. Почна да танцува. Г. Велев, КВА, 144. На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка сатир, .. Около него разхвърлени декоративни скици на театрални типове и една голяма фотография на балетна група. О. Василев, Т, 207-208. С усмихнати очи попита: — Имали сте познати в балетното училище? Н. Кирилов, ПД, 156. Балетна музика. Балетен спектакъл. Балетна постановка. Балетен ансамбъл.
БАЛЕТИ`СТ м. Специално школуван, професионално подготвен танцьор, който участва в балет; балетен артист. Балетистите Кузманов, Средногорски и Генедиевич и балерините Гаева и Баева ще покажат изкуството си в космически балетни откъси и пантомими. П. Незнакомов, СНП, 165.
БАЛЕ`ТМАЙСТОР м. Постановчик на балетно представление. Фокин, балетмайсторът умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.
— От нем. Balletmeister.
БАЛЕ`ТМАЙСТОРКА ж. Жена балет-майстор. Постановчик на балетите е балетмайсторката на Софийската народна опера Н. Кираджиева. ВН. 1964, бр. 3884, 2.
БАЛЕ`ТНО. Нареч. от балетен.
БАЛЗАМИ`НА ж. Двусемеделно тревисто градинско растение с назъбени листа и големи червени, розови, жълти или бели неправилни цветове; каначка, каначичек. Balsamina hortensis. Балзамина, или както се нарича още каначичек, е едно разкошно цвете. Г, 1906, бр. 6, 89.
— От гр. βάλσαμον ’балсам’.
БАЛЗАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам. Тие [египтяните] измислиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи. Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се страд.
БАЛЗАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамирам и от балзамирам се; балсамиране.
БАЛЗАМИРО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар.* Балсамирам; балзамиросвам. Като видя Йосиф, че умря баща му, пада на тялото му, оплаква го много. После заповяда да балзамироват мъртвеца и тъй с братята си и с множество египтяни пренесе го в Ханаанската земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 36. балзамировам се страд.
БАЛЗАМИРО`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамировам и от балзамировам се; балсамиране. Те имали три способа за балзамироването на телата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24.
БАЛЗАМИРО`САМ. Вж. балзамиросвам.
БАЛЗАМИРО`СВАМ, -аш, несв.; балзамиро`сам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам; балзамировам. За да би им оцелели телата целокупни, кога умирал някой, балзамиросвали му тялото. Й. Груев, КСИ (превод), 4. балзамиросвам се, балзамиросам се страд.
БАЛЗАМИРО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамиросвам и от балзамиросвам се; балсамиране, балзамироване.
БАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо на големи вързопи, на бали. — Тук, в града, ние имаме само десетина войници, които балират сено в училищния двор — предупреди военният комендант. — И те са стари, болнави. Г. Караславов, ОХ II, 218. Възхвала и на овчарите, пък и на ония, които балираха сламата. Ст. Станчев, HP, 200-201. Балирам тютюн. балирам се страд.
БАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от балирам и от балирам се. Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране. Д. Цончев, ЛВ, 29. Балиране на тютюн. Балиране на сено.
БАЛИРОВА`Ч м. Работник, който прави нещо на големи вързопи, на бали. Балировач на сено. Балировач на тютюн.
БАЛИ`СТА ж. Истор. Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометката, а прашката — балистата — каменометката. А. Дончев, СВС, 619.
— Лат. ballista.
БАЛИ`СТИКА ж. 1. Физ. Дял от теоретическата механика, в който се изучават законите на движение на тежко тяло, хвърлено под някакъв ъгъл спрямо хоризонта. Външна балистика. Вътрешна балистика.
2. Воен. Наука за законите на движение на снаряди (куршуми, мини, авиобомби, артилерийски или реактивни снаряди и др.) при стрелба. Ракетна балистика.
— От фр. balistique.
БАЛИСТИ`ЧЕН -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Воен. 1. Който се отнася до балистика; балистически. Балистични закони.
2. Който представлява пътя на движението на свободно* хвърлено тяло. Балистична крива. Балистична траектория. Балистичен полет.
◇ Балистична ракета. Спец. Ракета, движеща се по траекторията на свободнопадащо тяло, изминаваща част от пътя си като свободнопадащо тяло.
БАЛИСТИЧЕ`СКИ, -а,* -о, мн. -и, прил. Рядко. Балистичен.
БА`ЛКА ж. Диал. Вид едра сладка бяла тиква. Колко много дини мраморки! Не, това не са дини, трябва да са бели тикви — балки. А.* Каралийчев, НЗ, 66.
— От тур. bal kabağı.
БАЛКА`Н м. 1. Планина. А пък мечата кожа — друга дълга история: дали я на един овчарин, дето не слизал горе от балкана. Бл. Димитрова, От*, 17. Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от балкана. Елин Пелин, Съч. IV, 49. Обичам та, мое мило отечество! Обичам твоите балкане, гори, сипее, скали. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани; / като че в мисли чемерни, / мръщят се тъмни балкани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Сливенски балкан. Тетевенски балкан.
2. Като собств. а) Само ед. Стара планина. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Аз казах по-горе, че нашите българе от южната страна на Балкана са гостеприемни и добри хора. П. Хитов, МП, 25. И ето я, блести безкрайната верига / на приказний Балкан. К. Христов, ЧБ, 8. б) Балканите обикн. мн., само членувано. Балканският полуостров. // Събир. Държавите и народите на Балканския полуостров. След туй — кой знай какво ще стане: / ще рухнат целите Балкани. .. / От Ексимил до Сарос лют е бой. К. Христов, ЧБ, 326.
◇ Хващам / хвана (улавям / уловя) балкана. Разг. Избягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин. Навярно носим във кръвта си ние / от нашите деди оная жад, / с която, щом гората се развие, / са хващали балкана вечно млад. Бл. Димитрова, Л, 26-27.
— Тур. balkan.
БАЛКАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в планинско селище; планинка, балканка. Цвята, гиздавата балканджийка Цвята, само тези звездици я знаят, само те са я виждали. Ц. Церковски, Съч. III, 186. — Мари булке балканджийке, / я се пусни от хорото, / че ти плаче мъжка рожба. Нар. пес., СбВСт, 636.
2. Жена, която е родена или живее в старопланинско селище.
БАЛКАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от балкан и от балканджия. Ниският таван и полумракът на долния кат, .., приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща. С. Северняк, ОНК, 185. Балканджийско село.
2. Който е присъщ за хората от балкана, за балканджиите. — Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие. Ст. Марков, ДБ, 157. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I, 27. Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци, .., облечени в бозови дрехи, .., с широки балканджийски ножове във вулите. П. Константинов, ПИГ, 123-125.
БАЛКАНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балканджия. Дете балканджийче.
БАЛКАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Човек, който е роден или живее в планинско селище; планинец, балканец. Керванът се състоеше все от хора балканджии, расли сред старопланинските и средногорските букаци, които кърджалийските зверства бяха подгонили далеко на север. А. Гуляшки, СВ, 5. Повечето работници бяха млади момци, снажни балканджии, накипели от сила и здраве. Г. Дръндаров, ВЗ, 49.
2. Човек, който е роден или живее в старопланинско селище. Хубави хора са нашите балканджии. Мисля си за сдържаните и работливи мъже от Рибарица, за пестеливите чернивитски стопани. Н. Тихолов, ДКД, 119. Селото беше разположено на границата между полето и предпланините на Балкана и тук всеки вторник ставаше малък пазар — балканджиите идваха с раздрънканите си каруци на високи колела да продадат дърва за горене. Ем. Манов, ДСР, 300.
БАЛКА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Жител на Балканския полуостров. Страшимиров знаеше, че ще воюваме пак, знаеше, че тая война ще бъде съдбоносна не само за нас, за балканците, но и за Европа. СбАСЕП, 88. Съживи се вярата, че Македония ще бъде освободена, че на Балканите ще настане мир. И че ще се тури край на ежбите между балканци. Ив. Кирилов, Съч. II, 119.
2. Рядко. Балканджия, планинец. Щяха да ме изгонят тия диви балканци, когато дойдох. Искали ходжата да им учи децата. Л. Александрова, ИЕЩ, 98. Година преди да дойдат казаците, в пазвите на букака, .., бе загинал с коса в ръка коравият балканец — ковачът. З. Сребров, Избр. разк., 60.
БАЛКАНИА`ДА ж. Спорт. Периодични състезания между спортисти от страните на Балканския полуостров.
БАЛКАНИЗА`ЦИЯ ж. 1. Нов. Полит. Разделяне на дадена страна или район на отделни агресивно настроени една към друга политически единици или етнически общности (подобно на страните от Балканския полуостров след Първата световна война и на Югославия през последното десетилетие на XX в.); балканизиране.
2. Езикозн. Процес на образуване на общи езикови особености в балканските езици, създаване на балканизми.
БАЛКАНИЗИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Нов. Полит. За страна, район — претърпявам балканизация. Страните от Африканския регион се балканизират и това, което става, е само началото на бъдеща война. 24 часа, 1998, бр. 153, 7.
БАЛКАНИЗИ`РАНЕ ср. Нов. Полит. Отгл. същ. от балканизирам се; балканизация.
БАЛКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума, израз или езиково явление, което е свойствено на всички балкански езици и е общо за тях. Шумът и виковете на търговците и купувачите, пазарлъците, ругатните и заканите били смесица на познати и до днес цветисти балканизми. П. Мирчев, К, 36.
БАЛКАНИ`СТ м. Учен, специалист по балканистика.
БАЛКАНИ`СТИКА, мн. няма, ж. Наука, в която се изучават общите елементи в историята, археологията, езикознанието, етнографията и др. на балканските народи.
БАЛКАНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от балканистика. Балканистичен конгрес.
БАЛКАНИ`СТКА ж. Жена балканист.
БАЛКА`НКА ж. Рядко. Балканджийка; планинка. Жената на Таньо, здрава и изпечена балканка, поздрави с „добре дошли“ партизаните и запали газената лампа. К. Ламбрев, СП, 313.
БАЛКАНЛИ`ЙКА ж. Диал. Балканджийка. Само по традиционното съчетание на цветовете в престилките, дори и най-неопитният би могъл да различи на асеновградския пазар — сборище на балканлийките — коя откъде е. Н. Хайтов, ПП, 122.
БАЛКАНЛИ`ЙСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Планински, балканджийски.
БАЛКАНЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Балканджия; планинец, балканец. Разказваше [Торлака] още как другите балканлии викали: „Браво, Ристе, такава греда не е слизала в полето.“ Г. Алексиев, ДЦ, 46.
— От тур. Balkanlı.
БАЛКАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Събир. Остар. и диал. Балкани, планини, планински местности. — А бе, дядо Въльо, като си са скитал толкова години по тоя балканлък, — запита го хитроумно К. Генов, — не ти ли са е случвало да та нападнат някога турците, да та бият, обират и мъчат? З. Стоянов, ЗБВ II, 304.
— Тур. balkanlık.
БАЛКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира в балкан, в планина; планински. Много е хубаво, наистина, пътуването по тия наши балкански кътища. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. А в живописно, балканско селце — групичка офицери, градски и селски госпожици придружаваха младоженци от черква вкъщи. Г. Стаматов, Разк. II, 52. Всеки може да си представи дали беше приятен обяда ми в тая балканска прохладна ливада. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. // Който е част от балкан, от планина. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Той често пътуваше по тия места и винаги се възхищаваше на дивите балкански усои. М. Марчевски, П, 130.
2. Който е характерен за балкан, за планина; планински. Куковицата от време на време се обажда в листака, който балканският ветрец прави да шумоли и да трепери над главите ни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Бащата имал стотина декара имот, но земята е балканска и не ражда добре. Ив. Бурин, НП, 17. Сух балкански студ пронизваше костите ни по високите родопски върхове. З. Стоянов, ЗБВ I, 312. Едно момиче с ръченик, бяла риза, босо, прави вилеци. Балканското слънце е почернило страните му. А. Каралийчев, С, 17. Един ден, ако щете, кажете си: / хвали село — живей ми в град, / все ще дойдеш през летните месеци / да подишаш балканския хлад. Н. Марангозов, НПС, 67.
3. Който расте, живее, отглежда се, произвежда се в балкан, в планина; планински. Родината ни цъфти по всички направления, но мен не ми оставаше време да ти изпратя букетче балкански цветя. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. — Дренки, дренки .. балкански дренки. Елин Пелин, Съч. II, 167. Един балкански орел високо се виеше над Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. Тя [Омайникова] сервира тоя път не едно обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре. Д. Калфов, Избр. разк., 92. Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Другият казак — среден, но плещест мъж, не много млад, .. — току дигаше чашата с люта балканска ракия и пееше скокливи песни. Ив. Гайдаров, ДЧ, 18-19.
4. Който се отнася до Стара планина, до Балкана; старопланински. Той беше минал през живописния път, който върви през Камарската долина, през Златица и през балканските седловини Гълъбец и Козница, и през Клисура. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. Известно е, че турците, като са минавали в северните области на България, използували са в повечето случаи безопасните балкански проходи. Б. Пенев, НБВ, 6-7.
5. Който се отнася до полуострова, разположен в югоизточния край на Европа между Черно море, Мраморно, Егейско, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море и реките Дунав и Сава, както и до държавите в него и народите, които населяват тази територия. В статиите си „Братя мои“, „Какво ни е нужно“ и др. той поставя въпроса за съюз между сърби, българи, гърци и румъни. В Сърбия у него се оформя идеята за балканска федерация. Лит. X кл, 125. — Аз изразявам мнението на негова светлост, когато предлагам Гърция и Сърбия заедно с Черна гора и Румъния, .., както и българската емиграция, .., да сключат помежду си един съюз, една балканска коалиция. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Началникът прие делегацията, въодушеви се и държа слово за Женевската конвенция за труда .. и че България имала най-доброто трудово законодателство измежду балканските страни и едва ли не в целия свят. П. Спасов, ХлХ, 114. Балканско езикознание. Балкански езиков съюз.
6. Който е характерен, присъщ за населението, народите на Балканите. Антоанета (възмутено). Престанете с вашия балкански манталитет: когато почиваме — говорим за работата, когато работим — мислим за почивката! Др. Асенов, И, 24. Балканска народопсихология.
◇ Балканска война. Истор. Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя през 1912-1913 г. за освобождение на останалите под нейна власт славянски земи.
Балканска мряна. Сладководна риба от семейство шаранови с вретеновидно тяло, тъмносив до черен на цвят гръб и бял корем. Barbus meridionalis petenyi.
Балканска пъстърва. Сладководна речна риба от семейство пъстървови с тъмен гръб, а отстрани на тялото с черни петна и червени точки. Salmo trutta fario. Балканската пъстърва в реката и езерата е примамка за риболовците. М. Гловня и др., Р, 75.
Балканска седефка. Голяма високопланинска пеперуда от семейство седефки, чиито крила са с ръждив цвят и с черни петна и ивици, а от долната страна с петна със седефен блясък. Argynnis pales balcanica.
Балкански кашкавал. Вид доброкачествен кашкавал от овче мляко, създаден в балканските райони, с по-висока масленост.
Балкански кеклик. Ценна, по-едра от яребица рядка ловна птица от семейство фазанови със сив гръб, гърди с лек червеникав оттенък и кафяви крила, която живее в планините по скални места, сипеи и др.; планинска яребица. Alectoris graeca graeca.
БАЛКА`НСКИ нареч. Обикн. в съчет. с предл. по. По начин както хората от Балканския полуостров, както балканците. Беше приятно, интимно в тоя ресторант. В него витаеше духът на балкана .. Тук и разговорите се водеха по балкански — възбудено, горещо. Г. Белев, КВА, 177.
БАЛКАПА`НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Български търговец, който притежавал кантора в Балкапан хан в Цариград през втората четвърт на XIX в.
БАЛКАПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до цариградския квартал Балкапан, където в един хан през втората четвърт на XIX в. се помещавали канторите на много български едри търговци. Няколко души балкапански плъхове, .., са са решиле да покажат себе си за представители на народа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 255.
БАЛКО`Н м. 1. Оградена с парапет, перила и др. открита площадка, която се издава от външната страна на сграда, предназначена за лесно излизане на обитателите обикн. на етажи на сградата извън помещенията, за декоративни и др. цели. Прекрасни мраморни колони поддържаха два балкона с художествени мраморни капители от изток и запад. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра, без стряха, тя имаше към улицата балкон с железни перила. Ем. Станев, ИК I, 20. Кънчо си изви главата нагоре и изгледа с недоумение засмяната вакарелка, която още се кикотеше, надвесена над балкона. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. Балконите и прозорците* на околните къщи бяха почернели от безделници, които горяха от любопитство. Д. Димов, Т, 287. Остъклен балкон. Балкон, отрупан със саксии.
2. Етаж с оградена с парапет площадка над част от партера, с места, в салон на театър, кинотеатър и под. Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Заемаме местата си в средата на първия балкон. Тук е любимото
