Речник на българския език/Том 1/401-420
беше от славяните да се взима, което им е в повече или можеше да се замени или купи с пенези, а на ромеите, на власите и на арбанасите по тия места да се оставя само това, което им е нужно до новата родитба. Д. Талев, С II, 197.
АРБАНА`СКА ж. Остар. Албанка, арбанасчанка.
АРБАНА`СКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Арбанаси (село много близо до Велико Търново, културно-исторически и архитектурен туристически обект). Арбанаска къща. Арбанаски манастир.
2. Остар. Прил. от арбанас, арбанасец; арбанашки. Арбанаско население.
3. Като същ. арбанаски м. Остар. Арбанаски език, албански език; арбанашки.
АРБАНА`СЧАНИН, мн. арбана`счани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в село Арбанаси (Великотърновско). По всички краища на обширната турска империя се срещали арбанасчани, които продавали и купували скъпи стоки. ВН, 1956, бр. 166, 4.
2. Арбанасец, албанец.
АРБАНА`СЧАНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в село Арбанаси.
2. Арбанаска, албанка.
АРБАНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.1. Арбанаски (в 1 знач.).
2. Остар. и диал. Албански; арбанаски. Разбира се, не трябва да се забравя, че арбанашката къща има свои специфични* черти, които се дължат на нейния чужд произход. Ст. Михайлов, БС, 117. Арбанашко село.
3. Като същ. арбана`шки м. Остар. и диал. Арбанаски език, албански език; арбанашки. Марко знае влашки, арбанашки, / Марко знае думи пословички, / Марко знае и Шарко си знае. Нар. пес., СбНУ XLIII, 14.
АРБИТРА`Ж м. 1. Юрид. Съд от арбитри, избрани от спорещи или договарящи се страни (или назначени по тяхно съгласие според закона) за разрешаване на възникнал или бъдещ имуществен спор помежду им. Студентите от III курс прекараха три седмици в съда и прокуратурата, .. Техните другари от по-горния курс работиха около един месец в арбитража. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Държавен арбитраж. // Международна съдебна комисия, образувана по специална конвенция между отделни държави за решаване на външнотърговски и морскотранспортни имуществени спорове. Дълг на всички правителства е да разрешат чрез арбитраж недоразуменията, които могат да изникнат между тях, да уважават решенията на арбитрите, които сами те ще изберат. Н. Лилиев, Съч. III, 158.
2. Разрешаване на спор от специална комисия от арбитри. И преди европейската война арбитражът е намирал приложение в международния живот. Р, 1927, бр. 242, 3. Ще има арбитраж по делото.
3. Съдействие на някого при* разрешаване на спор, проява на някого като арбитър (в 1 знач.). Аз минавам нещо като арбитър по печатарска техника .. Излезе, че Йовков си намислил как да бъде, искаше само да изпита, да намери други, който да го утвърди, .. За много малко нещо можа да му послужи моят арбитраж. Вл. Василев, СбАСЕП, 403. Настъпи мълчание, в което всички съзнаха, че преговорите се провалиха. Блаже се обърна към инспектора и каза с усмивка: — Господин инспекторе, благодаря на арбитража ви. Д. Димов, Т, 262.
— Фр. arbitrage.
АРБИТРА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до решаване на спор между лица, институции или държави. Ако всичките почти опити за разрешение международните спорове чрез арбитражно съдилище не дадоха досега никакъв добър резултат, това се дължи единственно на традиционната форма на арбитража. Пряп., 1903, бр. 12, 3. Представителите на търговските предприятия искаха да получават съвсем основателно висококачествена продукция, .. Ръководството на ф-ка „Пролетарий“ обаче не си взе бележка от това и последваха десетки рекламации и арбитражни дела. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Арбитражна комисия.
2. Който се отнася до дейност на арбитраж (в 1 знач.). Англия ще свика посланиците в Цариград на конференция, без да пита българското правителство, на което едно арбитражно решение върху въпроса ще бъде наложено от Силите. С. Радев, ССБ I, 435. Арбитражен договор.
АРБИТРА`РЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Спец. Произволен, немотивиран.
— От фр. arbitraire.
АРБИТРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Юрид. Извършвам арбитраж.
АРБИТРИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от арбитрирам.
АРБИ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. 1. Книж. Лице, обикн. специалист по някакъв въпрос, чието мнение се иска при решаване на някакъв въпрос или* спор. За него се понесли легенди не само като самоотвержен защитник на реколтата и селата, мъдър и безпристрастен арбитър между племенни вождове, .., но и като находчив революционер. Ал. Гетман, ВС, 137. Според договора между България и Сърбия в случай на неразбирателство руският император трябвало* да стане арбитър. Г. Караславов, Избр. Съч. IV, 38. А приятелят ми — / груб и хитър — / го прикани в спора за арбитър: / „Ти ни слушаш разпрата голяма — / кой е крив / и кой е прав от двама?“ Хр. Радевски, Избр. Пр. II, 151. По въпроса за атомната централа и нейната безопасност се произнасят арбитри.
2. Юрид. Член на арбитраж. Всеки арбитраж се състои от главен арбитър, негови заместници и арбитри. ОФ, 1950, бр. 1773, 2.
3. Спорт. Съдия на спортно състезание.
— От лат. arbiter през фр. arbitre.
АРБИ`ТЪРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски. Книж. Прил. от арбитър. Арбитърско мнение.
АРБОРЕ`ТУМ м. Бот. Част от ботаническа градина или друга площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел местни и чуждоземни ценни дървесни видове и храсти за получаване на семена, посадъчен материал и под.; дендрарий. Създаден е арборетум за изследване на растежа и за аклиматизацията на ценни видове дървета.
— Лат. arboretum ’място, обрасло с дървета’.
АРБУТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гликозид с антисептични свойства, който се съдържа в листата на мечото грозде, червената боровинка и под.
— От лат.
АРГАВА`Н м. Диал. Люляк; аргован.
— От перс. през тур. erguvan.
АРГА`С м. Диал. Каша от дъбилни и други вещества за щавене кожи; щавило. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризма на дъбилна киселина и на аргас, те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК I. 59.
— От гр. ἄργασμα ’обработка на кожа’.
АРГА`САМ. Вж. аргасвам и аргасувам.
АРГА`САН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд. от аргасам като прил. Диал. Който има петна, трайно захабен от нещо. Аргасан плат.
АРГА`СВАМ, -аш, несв.; арга`сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Обработвам кожи с растителни или минерални вещества, за да бъде премахната лесно козината; щавя. На третия ден той .., запари разсъхналите каци, коритата и дъските, на които аргасваше, а след няколко дни събра някоя и друга кожа и заработи на аргаса със силните си ръце. Ем. Станев, ИК II, 135.
2. Замърсявам трайно, захабявам дреха от много носене, така че не може да се изпере (Ст. Младенов, БТР).
3. Изцапвам плат с ръжда (Н. Геров, РБЯ).
4. Боядисвам вълна със зелени орехови черупки. Всички от селото деряха свинете и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята и правеше два сандъка крехка и умно осолена сланина. С. Северняк, ИРЕ, 59. аргасвам се, аргасам се страд.
АРГА`СВАМ СЕ несв.; арга`сам се св., непрех. Диал. Трайно се замърсявам, захабявам или се покривам с петна. Полата ми се е аргасала.
— От гр. εργάξω ’щавя’.
АРГА`СВАНЕ, мн. -ния, ср. Диал. Отгл. същ. от аргасвам и от аргасвам се.
АРГА`Т м. Остар. и диал. Аргатин. И погребе най-после Черньо своя татко. После накупи малко американски лози, за да насади едното от лозята; нае един аргат за талигата и го нареди да тича ту по лозето, ту пък да работи с талигата при житарите. А. Страшимиров, А, 138.
— От гр. έργάτης.
АРГАТА`Ш м. Диал. Подигр. Аргатин. Подгърбих се на агоската порта и я отпрах. Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир. Н. Хайтов, ПП, 99.
АРГА`ТИН, мн. арга`ти, м. 1. Остар. и диал. Ратай. Що ма си майко продала / на чуждо село аргатин: / овце и кози да паса. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. Юрталана пое нагоре към Еминаговото кайначе. Оттам той смяташе да мине през угарта, да каже на аргатина, че трябва още през нощта да се прехвърли на другата угар, за да я преоре и нея. Г. Караславов, С, 47. — Сега къде работиш? Цанил ли си се аргатин при някой стопанин? К. Петканов, ОБ, 214. — И аз съм бил ратай, чужд аргатин .. Но сега вече имаме наше гнезденце. Д. Ангелов, ЖС, 398. Че пак е Събка рано станала, / че е дигнала девет аргати, / та насадила девет харманя. Нар. пес., СбГЯ, 48.
2. Пренебр. Човек, който служи на чужди интереси. — Министри. .. Демагози .. Станаха аргати на спекулантите и лихварите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 202.
АРГА`ТКА ж. Остар. и диал. Жена аргатин; ратайкиня, аргаткиня. Тоя прякор той си беше спечелил от своите познайници по повод на едно произшествие между него и една млада селянка, която събирала, като аргатка, окосеното сено по Гаджовата ливада. М. Георгиев, Избр. разк., 191.
АРГАТКИ`НЯ ж. Остар. и диал. Аргатка. Тинка отслабна, посърна, не се смееше вече, не се шегуваше. Хлевоусти жени из селото започнаха да подмятат врели-некипели. Едни викаха, че е аргаткиня без пари, други злословеха, че е невенчана невеста. Г.* Караславов, Избр. съч. VI, 138.
АРГАТЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Ратайство, слугуване; аргатуване. В турско време населението е поминавало с рударство, кираджилък и аргатлък. П. Делирадев, В, 328. — Аз аргатлък съм карал, чужд хляб съм ял, по чужди ниви съм работил. И. Петров, НЛ, 221. — Няма по-тежко тегло от аргатлъка. X. Русев, ПЗ, 15.
АРГА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на аргатин, отнася се до аргатин или е характерен, свойствен на аргатин. Така момичето си остава само с третокласно образование. И почва тежкият аргатски живот при различни господари в различни села. Ив. Бурин, НП, 76. Аргатски поминък.
АРГА`ТСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. аргатски. — Хубава работа! — дръпна се Юрталана назад. — Че тя като аргатин ли е живяла в къщата ми, бе свато? — Ами по аргатски ли е работила? — наежи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 204.
АРГАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Работя, служа някому като аргатин; слугувам. Оряха му, копаеха му, жънеха, вършееха, момчетата пасяха даром и телци, и волове, все едно, че му аргатуваха без пари. .. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155. Още от малък Георги бе останал сирак и тръгнал да аргатува по чорбаджиите. Ст. Даскалов, СЛ, 82. Чифликчиите си държаха земята — най-хубавите черноземни ниви бяха в техните ръце. Бедното население им аргатуваше. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.
АРГАТУ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аргатувам.
АРГА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от аргатин. Младото котленче, .., отиваше чирак една година при някой терзия: .., След това, .., заминаваше за равна Добруджа при бащиното стадо или като аргатче при някое чуждо стадо. Ив. Хаджийски, БДНН II, 64. Остана Янка сираче със ено братче Иванчо .. / Дала го й Янка овчерче, / овчерче чуздо аргатче. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 100. Деяне, младо аргатче, /кой беше снощи при тебе? / Постеля кой ти постели? / Софрата кой ти разтреби? К. Христов, СК, 29.
АРГЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Истор. Жител на Аргос, град в древна Гърция; аргивянин. „О, Ахилесе, / .. / ти обещай, закълни се, / че драговолно и с думи, и с мишци на мен ще помогнеш, / тъй като мене се чини, че ще разсърдя мъж, който / влада над всички аргейци, когото ахайците слушат.“ Ас. Разцветников, Избр. произв. (превод), 10-11.
— От гр. собств. — Друга форма: арги`ец.
АРГЕНТИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с тъмен оловносив цвят и метален блясък, важен източник на сребро; аргирит.
— От лат. argentum ’сребро’.
АРГИ`ВЯНИН, мн. арги`вяни, м. Истор. Рядко. Аргеец. Заповядай на сичките други троени [троянци] и гърци да си починат от боя, а ти си повикай на единоборство най-храбрия от аргивяните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 75.
АРГИЛИ`ТИ обикн. мн. Минер. Уплътнени глинести скали; глинести лиски и глинести шисти.
— От лат. argilla ’глина’.
АРГИЛИЗА`ЦИЯ ж. Геол. 1. Превръщане на скалите в глина вследствие* на изветрителни процеси; глинясване.
2. Вид хидротермална промяна на магматични скали, съпроводена с образуване на глинести минерали.
АРГИНИ`Н, мн. няма, м. Хим. Аминокиселина, която се съдържа в белтъчини от животински и растителен произход.
— От гр.
АРГИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Аргентит.
— От гр. ἄργυρος ’сребро’.
АРГИРОИ`Д, мн. няма, м. Спец. Посребрена сплав от мед, никел и цинк, която се използува в електротехниката и за правене на съдове, духови музикални инструменти и др.
— От гр.
АРГО`, мн. няма, ср. Езикозн. Таен, условен език на обособена социална група, общество или на лица с един и същ занаят, професия, който се отличава от общонародния език главно с лексикалните си особености. Ученическо арго.
— Фр. argot.
АРГОВА`Н м. Диал. Люляк; аргаван. Цветята, .., които особено покриват полетата и бреговете речни са: трендафил, аргован, еглички, любичици. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126-127.
— От перс. през тур. erguvan. Друга форма: аргава`н.
АРГО`Н, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ar — инертен газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва за създаване на специална газова среда в електрическата крушка, за пълнене на електролуминисцентни тръби, светещи със син цвят, и др.
— От гр. ἀργός ’бездеен’.
АРГОНА`ВТИ мн., ед. (рядко) аргона`вт, м. Митол. Древногръцки герои, които, водени от Язон, отплували с кораба „Арго“ за Колхида, за да си върнат златното руно, което произхождало от Елада. Из мрака на отдалечените времена изпъква пред нас приказно изобилната Колхида, където според преданията аргонавтите, предвождани от Язон, дошли с кораба „Арго“ за златното руно. Л. Мелнишки, ПП, 34. • Обр. Около кое българско огнище не се пее песента за пленения „Радецки“, за ония смели аргонавти и техния вожд, които под развяното знаме на козлодуйския бряг коленичеха и целуваха земята, за която отиваха да мрат? Й. Йовков, Разк. III.
— От гр. Άργοναύτης.
АРГОНА`ВТИН, мн. аргона`вти, м. Остар. Аргонавт. Когато Никола земал пушката на безстрашния аргонавтин, то кондакът й са свалил няколко пъти на плещите му. Л. Каравелов, Съч. VIII, 51.
АРГОНА`ВТИКА, мн. няма, ж. Остар. История на похода на аргонавтите.
— От Т. Р. Коджов, Речник, 1890.
АРГОНА`ВТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аргонавтите. Аргонавтски поход.
АРГО`С м. Църк. Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — Да ме аргосат? Кой? Владиката?… Аз на владиката плюя!… Па и на аргосът му, па и на господът му! Ив. Вазов, Съч. XXV, 127.
— От гр. ἀργός ’който не е зает, неработещ.’
АРГО`САМ. Вж. аргосвам.
АРГО`СВАМ, -аш, несв.; арго`сам, -аш, св., прех. Църк. Наказвам свещеник, като му забранявам временно да извършва богослужение; налагам аргос. — Ти да мълчиш, попе, че пак ще те аргосат. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. аргосвам се, аргосам се страд.
АРГО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Църк. Отгл. същ. от аргосвам и от аргосвам се.
АРГОТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или израз, свойствен на определено арго.
— От фр. argotisme.
АРГОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който е характерен за арго. Арготичен обрат. Арготичен израз.
АРГУМЕ`НТ м. 1. Книж. Довод в подкрепа на някаква твърдение. Но за да убедиш другите, не е достатъчно само голата вяра, нужни са факти, аргументи. Сл. Трънски, Н, 106. Г.* Огнянов категорически ми заяви, че по причина на извънредна преумореност не е в състояние да играе. Никакви мои увещания, молби, аргументи не помогнаха. Ив. Вазов, ПЕМ, 107. Привеждам аргументи в полза на нещо. △ Убедителен аргумент.
2. Лог. Съждение, което се привежда като доказателство за истинността на друго съждение, концепция, теория.
3. Мат. Независима променлива величина, от чиито стойности зависят стойностите на функцията. Аргумент на функция.
— От лат. argumentum през рус. аргумент и нем. Argument. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
АРГУМЕНТА`ЦИЯ, обикн. ед., ж. Книж. 1. Привеждане на аргументи, доводи в подкрепа на теза, становище, мнение и под.; аргументиране. Не се нуждае от аргументация твърдението, че Русия и Австрия правели опити да се намесят в румелийската анархия не за да подобрят положението на влашките селяни. В. Мутафчиева, KB, 221. Тук ще приемем без специална аргументация следните постулати, с оглед на които вестникарската реч ще се приема за по-ефективна. БЕз, 1999-2000, кн. 2, 40. Аргументацията на неговата теза беше убедителна.
2. Събир. Сбор от аргументи, доводи в подкрепа на нещо. Против сериозните аргументи на автора могат да се приведат сериозни възражения. Но срещу неговата строго научна постановка и разработка на интересуващия ни въпрос трябва да се излезе също така със строга научна аргументация. П. Делирадев, В, 37.
— От лат. argumentatio ’доказателство’ през рус. аргументация и нем. Argumentation.
АРГУМЕ`НТИКА ж. Рядко. Книж. Съвкупност от аргументи в подкрепа на някакво твърдение, които се привеждат от някой автор или в някое произведение. От 1871 г. насам си пробиха път и в научната, и в учебната литература не само общият възглед на Дринов върху началата на Българското възраждане, но и неговата аргументика. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 32.
АРГУМЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Привеждам аргументи, доводи в подкрепа на нещо; обосновавам, мотивирам. — След моето изключване от партията, което аргументира така блестящо като представителка на градския комитет, тя дойде да ме пита имам ли условия за работа! Д. Димов, ЖСМ, 39. аргументирам се страд.
АРГУМЕНТИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Привеждам аргументи, доводи, за да защитя мнението, становището си; обосновавам се, мотивирам се. Тоя възрастен, почти безкнижен човек не би могъл и не се опитваше да се аргументира, да бъде убедителен. К. Константинов, ППГ, 308.
АРГУМЕНТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аргументирам като прил. Книж. Който е подкрепен, обоснован с убедителни аргументи; обоснован, мотивиран. Аргументирана защита. Аргументирано искане.
АРГУМЕНТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аргументирам и от аргументирам се; обосновано, мотивирано.
АРГУМЕНТИ`РАНО нареч. Книж. С аргументи, с доводи; обосновано, мотивирано. Има много предположения и тълкования на тази мистерия. И до днес някои изследователи на Запад са склонни да защищават тезата за отвличане на Соколски, теза, аргументирано оборена в един от трудовете на българския патриарх Кирил. Т. Жечев, БВ, 205. Още по-обстойно и по-аргументирано е застъпил същата теза Н. Пушкаров в статията* си „Витоша през ледниковата епоха“. П. Делирадев, В, 32.
АРГУМЕНТИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на аргументиран; обоснованост, мотивираност. Аргументираността на тезата му не е достатъчна. △ Той се защити с блестяща аргументираност.
А`РГУС м. Остар. Книж. Строг, бдителен пазач (по името на Аргус, стооко чудовище вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). — Но сега няма татка, — каза тя свенливо. — И не исках да го намеря, затова дойдох сега. .. Не обичам аргуси да бдят над моето съкровище: аз сам мога да си го пазя. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62.
— От гр. собств.
АРДЕ`ТА ж. Чапла. Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя. Гр. Угаров, ПЗЧ, 439.
— От лат. ardea.
АРДЪ`Ч* м. Диал. Хвойна.
— Тур. ardıç.
АРЕА`Л м. 1. Книж. Област на разпространение на нещо.
2. Бот. Зоол. Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. Нейният [на калинката] ареал е грамаден, а именно: Европа, Сибир, Централна Азия, Тибет, Китай, Сее. Америка — чак до Калифорния. Пр, 1952, кн.* 6, 65. Хамсията от западното кръгово течение също не е единна в своя ареал на разпространение. Пр, 1952, кн.* 5, 42. Много от сортовете [сливи] обаче имат по-тесен ареал на разпространение и мястото на произхода им не предизвиква съмнение. П, Маринов, ССБ, 14.
3. Езикозн. Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления.
— От лат. area ’площ’ през нем. Areal.
А`РЕАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от ареал.
АРЕ`НА ж. 1. Истор. В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. Рим е господарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност. К. Константинов, ПЗ, 115-116. Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 333. Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал. Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик. Б. Шивачев, Съч. I, 173. На арената излизат матадори.
2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. Ала онзи детски страх .., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който… желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите. Л. Дилов, ПБД, 88. Забавни задявки, клоунски подмятания, .. — и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва. Р, 1927, бр. 225, 2. // Остар. Цирк. Съдържателят на арената, господин Седластон се луташе безпокойно насам-нататък и правеше някакви излишни разпореждания. Ив. Вазов, Съч. IX, 22.
3. Прен. Място, където се развиват важни, обикн. политически събития, борби. Един особен вид приема всяка местност, която е била арена на голямо сражение. Й. Йовков, Разк. III, 163. Столицата е арена на всякакви състезания, кръстопът на амбициите, сборище на суетата. М. Кремен, РЯ, 426. Арена на военни действия.
4. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много. Бълг., 1902, бр. 449, 1. О, Българийо! .. Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. Обществена арена.
— Лат. arena ’пясък’.
АРЕ`НДА ж. Иконом. 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд.
2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда.
АРЕНДА`ТОР м. Иконом. Лице, което взема недвижим имот под аренда. Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване. Ист. X кл, 3.
АРЕНДА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до арендатор. Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци. ЗЗн, 1978, бр. 230, 4.
АРЕ`НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с аренда. Аренден наем.
АРЕНДУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Иконом. Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните арендуват земя при тежки условия. РД, 1960, бр. 284, 4. арендувам се страд.
АРЕНДУ`ВАНЕ ср. Иконом. Отгл. същ. от арендувам и от арендувам се.
АРЕОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Физ. Начин за определяне плътността на течностите с помощта на ареометър.
АРЕОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който е свързан с ареометрия. Ареометринни измервания. Ареометрични данни.
АРЕОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Физ. Уред за измерване плътността на течностите.
— От гр. ἀραιός ’рядък’ + μέτρον ’метър’.
АРЕОПА`Г, мн. -зи, м. 1. Само ед. Истор. Върховен съдебен и консултативен орган в древна Атина, който е заседавал на хълма, посветен на бога на войната Арес, откъдето носи и името си.
2. Прен. Книж. Събрание на авторитетни и компетентни лица, които решават обикн. важни въпроси из областта на политиката, изкуството и под. Берлинският ареопаг тъй реши, и ние, които проливахме кръв, не сме вече господари на делото си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 50. Представители власти, професори и по-първи жители градски съставят почетний ареопаг .. Училищно торжество ся начина. С. Радулов, ГМП, 28.
— От гр. собств.
АРЕОПАГИ`Т м. Истор. Член на атинския ареопаг.
— От гр. Άρεοπαγίτης.
АРЕ`СТ м. 1. Принудително задържане под стража на лице, обвинено или заподозряно в престъпление. Все пак полицията извърши доста арести и за една седмица участъците се напълниха с арестувани. Д. Ангелов, ЖС, 118. Започнаха арести. Един по един в околийското управление попаднаха около четиридесет души ученици. Сл. Трънски, Н, 102-103. Нужно бе да се организира укриването и минаването в нелегалност на всички заподозрени и застрашени от арест и провал. К. Ламбрев, СП, 23. Намирам се под арест. Поставям под арест. Домашен арест. Предварителен арест.
2. Помещение, в което се задържа обикн. за непродължително време лице, обвинено или заподозряно в провинение, престъпление. Арестът беше обикновена селска стаичка, дори без решетка на прозореца. П. Вежинов, НС, 105. Тази нощ той спа в ареста, защото не бе изпълнил заповедта на командира, рискувал лекомислено живота си. П. Бобев, К, 86. Фучик стоеше в казармения арест и гледаше през малкото прозорче, .. В ареста беше мрачно и студено. В. Геновска, ПЮФ, 53. Тя можеше от / рани да загине, / от глад и студ, в ареста от побой. / Но упорита, свила устни сини, / понесе изтезания безброй. Бл. Димитрова Л, 285.
— Нем. Arrest през рус. арест. — Цариградски вестник, 1852.
АРЕСТА`НТ м. Лице, което се намира под арест. Аспарух Измирлиев, заедно с други кукушки патриоти, бил арестуван. Навързани с верига, арестантите били откарани пеша до гарата, а оттам с влака в Солун, дето ги хвърлили в прочутия затвор „Беяз куле“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 18. В ареста, .., блещукаше фенер с измърсени стъкла. По сламата, .., лежаха още неколцина арестанти. В. Геновска, СГ, 131. Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите тръгнаха из калта пред тях. Й. Йовков, ЖС, 86.
АРЕСТА`НТИН, мн., ареста`нти, м. Остар., сега простонар. Арестант. Арестантинът Петко Лисичката, .., върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Между Враца и Мездра .., снощи е бил нападнат от вълци един столичен стражар, който един ден по-рано е конвоирал за Враца един арестантин. Бълг., 1902, бр.* 452, 2.
АРЕСТА`НТКА ж. Жена арестант. В затвора не ги пуснаха. Само взеха храната, отнесоха я на арестантката, а след това върнаха бохчата с много здраве. В. Геновска, СГ, 192. При туй властта сега се държеше съвсем снизходително: арестантката можеше да бъде посещавана от своите близки. А. Страшимиров, Съч. V, 378.
АРЕСТА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арестант. Тя премина залата със спокойна стъпка и се изправи пред съдийската маса. Беше облечена в арестантски дрехи. Д. Ангелов, ЖС, 294. Една старинна арестантска песен / тогава се понесе в пустошта: / „Защо ли си, родино, тъй красива?“ Бл. Димитрова, Л, 124. Арестантска килия.
АРЕСТА`ЦИЯ ж. Остар. Книж. Арестуване. Агитациите са големи както от едната, така и то другата страна и правителството се управлява само с арестации. Хр. Ботев, Зн I, бр. 18, 68.
— От фр. arrestation. — Цариградски вестник, 1852, (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. — ГСУ, 1959, 223).
АРЕ`СТО ср. Остар. Арест.
— Ит. arresto. — Цариградски вестник, 1851, (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. — ГСУ, 1959, 223).
АРЕСТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Поставям някого под арест. Още там арестуваха Пауна; съдиха го, осъдиха го и влезе в затвора. Г. Райчев, ЗК, 202. Полицията арестува антикваря Бърлет, но веднага след това го освобождава поради липса на улики. Св. Минков, ДА, 67. Някога, като ученик, доктор Гатев също бе се увличал в революционни идеи .. Веднъж дори го арестуваха и стоя в участъка цяла нощ. М. Грубешлиева, ПП, 164. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията. Ст.* Даскалов, БМ, 51.
АРЕСТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, .., коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.
АРЕСТУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч. I , 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр.* 6, 2.
АРЕТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.
2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З. Стоянов, ЗБВ III, 39. — Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго? Т. Влайков, Съч. III, 79.
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач). Хинчо .. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.
АРЖЕНТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Аржентина и от аржентинец. Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.
АРЗУХА`Л м. Остар. Писмена молба; просба, прошение. Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни. Св. Миларов, СЦТ, 181-182. Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия. ДЗОИ I, 225.
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: арзоха`л, харзуха`л, харзува`л.
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Просбописец.
АРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Арианин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
АРИА`НИН, мн., ариа`ни, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
АРИА`НКА ж. Истор. Последователка на арианството.
АРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с арианите и арианството. Арианска ерес.
АРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в християнската* черква през IV в. от н.е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
— От гр. собств.
АРИВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Рядко. Книж. Силна амбиция.
— От фр. arrivisme.
АРИВИ`СТ м. Рядко. Книж. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
— Фр. arriviste.
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геогр. Сух, с недостатъчна влажност. Ариден климат. Аридна област.
— От лат. aridus ’сух’.
АРИЕ`Л м. Митол. В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
— Евр. от собств.
АРИЕРГА`РД м. Воен. Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. Противоп. авангард. Отстъплението ще стане по ред — .., нашата рота най-отзад, като ариергард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ. М. Кремен, Б, 87.
— Фр. arriere-garde.АРИЕРГА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който образува, съставя ариергарда. Като видяха страшната сеч, ариергардните части обърнаха конете назад, но скоро бяха пресрещнати от летящата конница на Средецкия гарнизон. Д. Динков, ЗБ, 25-26. Малките ариергардни части на отреда продължаваха да възпират и объркват с прибежки настъпващите жандармерийски и полицейски роти. Д. Ангелов, ЖС, 604.
2. Който се извършва от ариергард. Няколко последни изстрела — и този бой е завършен. Отредът се издърпва с ариегардни къси престрелки. З. Сребров*, Избр. разк., 84. Ариегардни боеве.
АРИ`ЕЦ, мн., ари`йци, м. 1. Истор. Представител на народите, които говорят езици от източната индоевропейска езикова група (индийци, иранци).
2. Представител от всички народи, които говорят индоевропейски езици — индуси, иранци, гърци, римляни, германски и др. народи; индоевропеец. // Стесн. Лице от арийската раса.
— От инд. aryas ’благороден, законен’.
А`РИЙКА ж. Разг. Умал. от ария.
АРИ`ЙКА ж. Жена ариец (във 2 знач.).
АРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. и остар. Прил. от ариец. Арийски народи. Арийски езици.
◇ Арийска раса. Полит. Според националсоциалистическа расова теория най-висшата и чиста част на бялата раса, особено нордическия тип (с високи, русокоси и синеоки представители).
АРИО`ЗО, мн. -и, ср. Муз. 1. Неголям солов откъс в опера, оратория или кантата със свободен строеж и напевнодекламационен характер, предназначен за изпълнение от един певец с оркестров или инструментален съпровод. Той [Кабалевски] е и отличен оперен композитор. Арии, ариози, вокални ансамбли се редуват с масови хорови сцени и симфонични епизоди. ЛФ, 1956, бр.* 1, 3.
2. Като нареч. За изпълнение на музикално произведение — напевно, като ария, подобно на ария.
— Ит. arioso.
АРИСТОКРА`Т м. 1. В монархическо общество — привилегировано лице, което принадлежи към най-висшето съсловие от благородници, към аристокрацията. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове. А. Каралийчев, ПГ, 187. Единият .. беше долу, при пъстрата навалица, другият — горе, до шадравана, където се събираха обикновено най-богатите бейове, аристократите на Стамбул, Скутари и Нишанташ. Д. Калфов, Избр. разк., 85. В един от дворовете на Северна Гърция произлязла вражда между демократите и аристократите. Г. Йошев, КВИ, 72.
2. Разг. Човек, който поради своето много добро имотно състояние и високо обществено положение се отличава от другите от своята класа, социална група и ги превъзхожда.
3. Прен. Изтънчен, изискан в отношенията си към другите човек, който се отличава с висока култура и образованост. Той е аристократ по дух.
— От гр. ἀριστοκράτης през рус. аристократ, фр. aristocrate или нем. Aristokrat.
АРИСТОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Поведение или държание или качество на аристократ; аристократичност. Служил в двореца единадесет години, той носи печата на някакъв аристократизъм. Ив. Вазов, БП, 139. Но абатът очевидно не е могъл да прецени, че затвореният живот между тия хора ще трае дълго, че изпитанията ще бъдат тежки и че трябва да изостави своя досегашен аристократизъм и да се държи просто, без пози, без чувство за оскърбено достойнство. П. Славински, ПЩ, 99. Вроден аристократизъм в поведението.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до аристократите, аристокрацията; аристократически. В най-голям разкош и блясък тъне петербургският аристократичен свят. Лит. X кл, 13. Познавайки цената и силата на парите, за да покаже богатството си, бе издигнал в Пиргите, аристократичния квартал на Солун, истински дворец. Д. Спространов, С, 75. Аристократично общество.
2. Който е присъщ на аристократ; аристократически, аристократски. Винаги вярна на своите аристократически навици, госпожа Матеева и сега пак, след като си легна, взе французкия роман. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Корфонозов бе приет в основания от цар Фердинанд кадетски корпус .. и там бе възпитаван в аристократичния дух на една каста, която трябваше да бъде опора на престола. Ем. Станев, ИК I, 222. Излагайки своите аристократични вкусове, той бе поставен в подозрение от нашата демократична епоха. Р, 1927, бр. 240-241, 2.
— От гр. ἀριστοκρατικός през фр. aristocratique.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аристократичен. Иззад тежките завеси от брюкселски дантели на аристократическите къщи се подадоха изплашени женски лица. А. Каралийчев, НЧ, 14. Минаха аристократическия квартал. Навсякъде разкош. Г. Стаматов, Разк. II, 186. Аристократическо управление. Аристократическо възпитание. Аристократически традиции.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аристократически; аристократично.
АРИСТОКРАТИ`ЧНО. Нареч. от аристократичен (във 2 знач.); аристократически, аристократски. Тя говореше и на мъжа си, и на девера си на „вий“ — това беше по-аристократично. П. Спасов, ХлХ, 154. Държи се аристократично.
АРИСТОКРАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на аристократичен. Те така хубаво се допълваха. Онова, което липсваше на Петко — фините маниери, аристократичността и мистиката — го имаше солидният господин. Ст. Даскалов, СЛ, 245.
АРИСТОКРА`ТИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Аристокрация. Така са случило и с Нена, когото аристократията наричала кир Нено, демократията — Нено чорбаджи, а средните — челебият. Л. Каравелов, Съч. VII, 8. Превземанието на Цариград от турците и други вънкашни обстоятелства надокараха помалко отслабването на тая аристократия. Ив. Богоров, КГ, 150.
АРИСТОКРА`ТКА ж. Жена аристократ. Една женитба с аристократка, наследница на големи богатства, му се видя нещо прилично за пред света и за неговия висок род. Ив. Вазов, Съч. XIV, 60.
АРИСТОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Аристократичен. Аристократско държане. Аристократски маниери. Аристократски дом.
АРИСТОКРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от аристократ; млад аристократ. Ама че гадна история беше това, да бутнеш едно момиче, почти дете, от хвърчаща кола. Аристократчето* трябва да е лудо. Млад маниак, въобразил си, че всичко му е позволено. И. Велчев, КЕЛ I, 47.
АРИСТОКРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. В монархическото общество — най-висшето съсловие благородници, което по силата на произхода и богатството си се намира по родство и наследство в привилигеровано положение по отношение на останалото население. До революцията френското общество се деляло на три съсловия. Първото съсловие съставлявало духовенството; второто — феодалната аристокрация и третото — буржоазията, селяните и работниците. Ист. X кл, 11. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из тоя край своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. Родова аристокрация.
2. Със съгл. опред. Привилегирована част от класа или от обществена група. Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Там можех да видя паричната аристокрация, как изглежда и как живее. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 64. Финансова аристокрация*.
3. Прен. Разг. Обикн. със съгл. опред. Част от обществото, която изпъква със своята висока образованост и култура. Духовна аристокрация.
◇ Работническа аристокрация. Малцинство от добре обучени, квалифицирани и високо заплатени работници, което подпомага икономическата власт на собствениците — капиталисти.
— От гр. ἀρστοκρατία.
АРИТМЕТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Човек, който владее аритметиката, на когото се удава аритметиката.
АРИТМЕ`ТИКА ж. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на простите, преди всичко естествените (целите положителни и дробните) числа и на действията с тях. Основните действия в аритметиката са четири: те са събиране, изваждане, умножение и деление, // Учебен предмет, в който се изучава този дял от математиката. Тошко се озърна, .. бързо измъкна изпод чина тетрадката на Деян по аритметика, откъсна последния лист така, че да не се познава, смачка го и го пъхна в джоба си. Сп. Кралевски, ВО, 76. Изпитите по български, аритметика и геометрия ще се произведат през месец август.
2. Учебник по аритметика. Купих си аритметика за V клас.
◇ Политическа аритметика. Остар. Политическа икономия. Написа съчинение за багрение, за работение сукнени платове, .. за политическа аритметика. Й. Груев, СП (превод), 134.
> Правя си (зная си) аритметиката. Разг. Правя си сметка, предвиждам нещо. Ще си правиш редовно аритметиката и няма да спреш, докато не дигнем поне до седем, седем и нещо. Нали толкова бяха експортните цени при вас преди кризата? П. Спасов, ХлХ, 405.
— От гр. ἀριϑμητική през фр. antmetique, рум. aritmetica.
— П. Берон, Рибен буквар, 1824.
АРИТМЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с аритметика. Аритметична задача. Аритметично правило. Аритметичен сбор.
2. Мат. С прил. среден. Който се отнася до частното, получено при деление на сбора на няколко числа на техния общ брой. От устен зрелостен изпит се освобождават зрелостниците, чиято средна аритметична бележка от годишните закръглени бележки по съответния предмет е най-малко много добър. Среден аритметичен резултат. Средно аритметично число.
◇ Аритметично действие. Една от четирите основни изчислителни операции: събиране, изваждане, умножение и деление. Аритметична прогресия. Мат. Редица от числа, всяко едно от които е равно на предходното, увеличено или намалено с определено постоянно число. Средна аритметична ж.; средно аритметично ср. Мат. Частното, числото, получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят. Хим. VII кл, 23.
АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Аритметичен. В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия. ИЗ, 1877, 205.
АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. аритметически.
АРИТМЕТИ`ЧКА ж. Рядко. Жена аритметик.
АРИТМЕТИ`ЧНО. Нареч. от аритметичен.
А`РИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аритмия. Аритмичен пулс.
А`РИТМИЧНО. Нареч. от аритмичен.
АРИ`ТМИЯ ж. Мед. Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила.
— От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’.
А`РИЯ ж. 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. △ Ария на Мими от операта „Бохеми“.
2. Самостоятелно музикално произведение за солово пеене с инструментален съпровод. Концертна ария. Черковна ария.
3. Инструментална музикална пиеса с лиричен характер и напевна мелодия. Виолонистът изпълни ария от Бах.
— Ит. aria.
АРК, а`ркът, а`рка, мн. а`ркове, след числ. а`рка, м. Диал. Вада, воден канал.
— Тур. ark. — Друга форма: арг.
А`РКА ж. 1. Конструктивен елемент от различен материал (камък, дърво, тухла, стомана, стоманобетон) с дъговидна форма над отвор в стена или между колони, стълбове на мост и др. Още по-отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. XII, 30. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, BP, 133. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под темните арки на моста. К. Величков, ПССъч. I, 55. • Обр. Изплитат арка сведените клони — / върви под нея нашата колона. Ас. Босев, ДО, 48.
2. Декоративна конструкция във вид на сводеста врата, построена временно или трайно в чест на тържествено събитие, високопоставено лице и под. На шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ II 385. На шосета крой площада издигнаха арка. По средата на арката написаха с големи червени букви: „Добре дошли, скъпи гости!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. Над дъбовата арка се ветреят три копринени знамена. Конницата мина под арката .. Влязохме в първото село. А. Каралийчев, ПГ, 164. Брадненбургската врата* е арка.
3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба. А. Страшимиров, Съч. I, 221. В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“. Г. Караславов, ПМ, 81. След час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“. Б. Несторов, СР, 113.
◇ Триумфална арка. Архит. Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. Триумфалната арка в Париж.
— От лат. arcus ’лък, дъга, арка’.
АРКА` ж. Остар., сега простонар. 1. Гръб (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Подкрепа, покровителство, закрила. Сега вече тя има арка`, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба. Т. Влайков, Съч. II, 241. — Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали .. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма. Б. Несторов, АР, 29.
3. Прен. Покровител, закрилник. Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката. Ил. Блъсков, ДБ, 99.
◇ Вземам / взема арка от някого. Диал. Придобивам смелост; окуражавам се. А има будали, които се мъкнат по акъла им .. От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава. Б. Несторов, СР, 182.
— Тур. arka. Друга (диал.) форма: ярка`.
АРКА`ДА ж. Архит. 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. X, 16. Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една галерия с дълги аркади. Р, 1927, бр. 255, 3. Разкошният цветник, който се варди с голяма любов, е разпространен даже и под аркадите на галерията. Знан., 1875, бр. 5,
2. Място, галерия, оградено от колони, стълбове, свързани с арки. Споменах одеве мимоходом за новата черква .. Зданието й, .., е покрито с куршум и от три страни е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. XV, 26.
— От фр. arcade.
АРКАДА`Ш м. Остар. и диал. 1. Другар, побратим. — Та там тия дни минаха такива хайдути .. Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха. Ст. Дичев, ЗС, 481. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши .. М. Марчевски, П, 32. — Ех, думаше той на аркадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами. Ил. Блъсков, ПБ I, 15.
2. Свойско обръщение към мъж. — Бе Матаке, бе аркадаш, ти ли си? Й. Йовков, ВАХ, 33. „Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?“ Ем. Манов, ДСР, 42. — Работа ли търсите, аркадаши? — В. Геновска, СГ, 58.
— Тур. arkadaş.
АРКАДА`ШИН, мн. аркадаши, м. Остар. и диал. Аркадаш. Той е бил до такава степен войнствен човек, щото всякога е наричал своият аркадашин Хюсеина-Авнипаша „баба“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268-269.
АРКАДАШЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. и диал. Другарство, дружба. — Еха-а-а-а! Буюр, буюр, Кондо-ага. Де да забележим, че си дошел, а? .. Едно време дядо Нойко, бог да го прости, не забравяше аркадашлъка, ама синовете… Ха заповядай! Д. Немиров, Б, 99-100.
— Тур. arkadaşlık.
АРКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Прил. от аркада.
АРКА`ДИЯ ж. Книж. Обикн. в съчет.: Блажена Аркадия. Място, обикн. красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.
— Гр. собств.
АРКА`Н м. Остар. Въже с примка на единия край, употребявано за ловене на коне или на други животни от разстояние, а също и за хващане на пленници; ласо. Псето бе хванато с аркана. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Те залагаха примки, копаеха дупки, маскираха се, приготвяха колчаните със стрели, копията, мечовете, арканите. Д. Линков, ЗБ, 37.
— От тат. през рус. аркан.
АРКАНСИ`Л, мн. няма, м. Козметично средство за оцветяване на мигли. Сега пред дъската стоеше студентката с ондулирани коси и дълги, почернени с аркансил мигли. Тонич, СбСт, 229.
— Вер. от фр. arc en cil.
АРКАТУ`РА ж. Архит. Редица малки декоративни арки по фасадата на сграда или върху стена на помещение*, обикн. под корниза или като част от него.
— От нем. Arkatur.
АРКА`ШКА м. Простонар. Пренебр. Безгрижен несретник, безделник. — Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 123. — Цепих дърва на баба Тонка и тя ми я подари — смутолеви той. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така, бе аркашка! .. Ние толкова време хляб ядем от нея, а ти. .. Скоро да върнеш лъжицата на жената. Г. Караиванов, ЮМ, 70.
— От рус. собств.
АРКБУТА`Н м. Архит. Конструктивен елемент във форма на полуарка, изграден на външната стена на сграда за предпазване на стена от напора на сводовете.
— Фр. arc-boutant.
АРКЕБУ`З м. Истор. Старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване.
— От ит. archibuso.
АРКЕБУЗИ`Р м. Истор. Войник, въоръжен с аркебуз.
— От нем. Arkebusier.
АРКИ`Ч м. Диал. Голям, едър овен; коч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
А`РКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арка. Аркова извивка. Аркова основа.
АРКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид на арка. „Св. Пантелеймон“ е малка еднокорабна постройка, засводена с як полуцилиндричен свод, разделен на няколко части от релефно изградени арковидни пояси. Ст. Михайлов, БС, 144.
АРКО`ЗИ мн., ед. (рядко) арко`за ж. Минер. Пясъчници, изградени от кварц и фелдшпати, понякога със слюда; аркозни пясъчници.
— От фр. arkose.
АРКОЗЕ`Н, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Минер. Който е образуван, съставен от аркози. Аркозни пясъчници.
АРКОЗОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Минер. Който наподобява аркозите. Аркозоподобни скали.
АРКООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Подобен на арка. Аркообразна рамка.
АРКОПА`Л м. 1. Синтетичен млечнобял термоустойчив материал, подобен на фин порцелан, за изработване на чаши, чинии и др. домакински съдове. Сервиз от аркопал.
2. Събир. Изделия от такъв материал. В магазина се продава аркопал и порцелан.
— Фр. arcopal.
АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Арктически. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктични въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. △ Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.
АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени. К, 1970, кн. 4, 32. Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.
— От гр. ἀρκτικός ’северен’.
АРКТОГЕ`А, мн. няма, ж. Геогр. Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
— От гр. ἄρκτος ’север’ + γῆ ’земя’.
АРЛЕКИ`Н м. 1. Литер. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.
2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.
— От ит. arlecchino.
АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Арлекински.
АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. Арлекински костюм. Арлекинска роля.
АРМА`Г, мн. -зи, м. Диал. Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в армага. А. Каралийчев, ЛС, 67.
— Неизв.
АРМАГА`Н м. Простонар. Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. — Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох .. Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна. М. Марчевски, П, 25. — Тате беше тук — каза тя. — Донесе ми армаган от село. П. Спасов, ХлХ, 277. Захваща сега дядо хаджи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенчета. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57.
— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армига`н.
АРМАГЕДО`Н* м. 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света.
2. Прен. Последно и напълно разрушително сражение.
3. Прен. Последен съдбовен сблъсък.
АРМА`ДА ж. 1. Голяма военна флота. И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пипнешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба? Д. Добревски, БКН, 151. Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят. А. Каралийчев, В, 140.
2. Истор. Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. Великата армада.
— Венец, armada през гр. ἀρμάδα (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178).
АРМА`С м. Диал. Годеж. Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка. Нар. пес., СбБрМ, 411.
АРМА`САМ. Вж. армасвам и армасувам.
АРМА`СВАМ, -аш, несв.; арма`сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армосвам, армасувам. Мене ме мама погоди, / погоди, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ XIV, 54.
2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / „Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венчеят, / венчеят, либе, армасат!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.
АРМА`СВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.
2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45.
— От гр. ἀαρμαξω. Друга форма: армо`свам.
АРМА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасвам и от армасвам се; армосване, армасуване.
АРМА`СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник. Армасник ми е далеко, / три дни хода да пойдет, / три дни да дойде. Нар. пес, Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СНИЦА ж. Диал. Годеница. Армаса` са дилбер лудо, / надалеко през три гори, /.. / Не си знае армасница. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. Мале, мила мале, / язе ке си умра, младо и зелено. / Иди, викай, мале, / моята армасница, / Яна, бела Яна. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СУВАМ, -аш, несв/, арма`сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армосвам. армасувам се, армасам се страд.
АРМА`СУВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армосвам се.
АРМА`СУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасувам и от армасувам се; армасване.
АРМАТО`Л м. Истор. През турското робство — гръцки бунтовник. Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците. Д. Талев, ГЧ, 56.
— От гр. ἀρματολός.
АРМАТУ`РА ж. 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на стоманенобетонните конструкции; армировка. Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража. Стр, 1958, бр. 51, 1.
2. Техн. Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.
3. Изк. Украса от оръжие и доспехи на стена.
4. Муз. Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа.
— Лат. armatura ’въоръжение’.
АРМАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци.
2. Който е предназначен за арматура (в 1 знач.). Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМАТУРИ`СТ м. Техн. Строителен работник-специалист, който прави, монтира армировки, стоманенобетонни арматури. На високата [доменна] пещ се качиха арматуристите .., те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1.
АРМАТУРИ`СТКА ж. Техн. Жена арматурист.
АРМАТУРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от арматурист. Арматуристка бригада.
АРМЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от армея (в 1 знач); армеен. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета. Ив.* Вазов, Съч. XII, 53. Армеев сок.
◇ Армеева чорба. Сок от кисело зеле; армеена чорба, армея. Той заграба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя. Ив. Вазов, Съч. XII, 54.
АРМЕ`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Армеев. Армеен сок.
◇ Армеена чорба. Армеева чорба; армея. — Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла, — армея, армеена чорба имате ли в къщи? Чудомир, Избр. пр, 82.
АРМЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Военнослужещ в армията. Първата обиколка беше през 1945 и оттогава досега в тази голяма проява участвуваха хиляди пионери, .., служащи и армейци. ВН, 1960, бр.* 2860, 3.
— Рус. армеец.
АРМЕ`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървен съд за приготвяне на кисело зеле. До Априлското въстание в Габрово работели около 50 струга и произвеждали кутели (за храна на деца), армейници (за кисело зеле). Ив. Коларов, Е, 9.
АРМЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до армия и армеец или е свързан с армия или армеец. Армейски бойни действия. Армейски маневри. Армейски вестник.
◇ Армейски генерал. Воен. Висше звание на генерал, по-високо от генерал-полковник.
— От рус. армейский.
АРМЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Армения. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, .. , евреи, цигани, арменци. Д. Талев, ПК, 305.
— Друга (диал.) форма: ерме`нец.
АРМЕ`НИК, мн. няма, м. Диал. Родилна треска; арменки, лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НИН, мн. арме`ни, м. Остар. Арменец.
АРМЕНИ`СТ м. Специалист по арменистика.
АРМЕНИ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на арменски език, арменска литература и култура.
2. Учебна дисциплина за изучаване на тези науки във висше учебно заведение.
АРМЕ`НКА ж. Жена от основното население на Армения. Тук има българки, еврейки, арменки, туркини… Ето я мълчаливата и усмихната ударничка Мако Барсамян. Г. Караславов, ПМ, 49.
— Друга (диал.) форма: ерме`нка.
АРМЕ`НКИ само мн. Диал. Болестта арменик (според народното поверие причинявана от женски същества, които измъчват родилките); лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от арменец и от Армения. Младият, но известен вече арменски поет Геворк Емин рецитира стихове, напоени с прекрасен лиризъм. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Първо, той тръгна по главната улица, .. После сви в една малка уличка, където се намираха малките дюкянчета на арменските и гръцки сарафи. П. Незнакомов, МА, 94. Арменска история. Арменски народ. Арменско малцинство. Арменски град. Арменски език. Арменска писменост. Арменска азбука. Арменска литература. Арменски обичаи. Арменска носия.
2. Като същ. арменски м. Арменски език.
◇ Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, макар Величков вече да не пуши. .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. СбЦГМГ, 276. Арменски поп. Разг. Човек, на когото постоянно се оплакват, но без полза, тъй като не е в състояние да помогне. Всеки гледа да ти прехвърли на тебе — да се отърве, разбираш. Станах нещо като арменски поп. .. А кво ме грее? Досега никой не ме е попитал как съм аз, от какво имам нужда. Н. Стефанова, ПД, 52. Арменска уста. Разг. Човек, който се хвали и преувеличава много, обикн. неща, които са свързани лично с него; самохвалко.
— Друга (диал.) форма: ерме`нски.
АРМЕ`НЦИ, само мн. Диал. Растение, с което се лекуват родилки от болестта арменик; студното.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от арменската народност, дете на арменец. Като третокласник можех вече и да нотирам, и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни, .., които ми пееха моите съученици арменчета. Ст. Грудев, ББ, 10.
2. Разг. Млад арменец или млада арменка. Лодкарят ни е едно осемнайсет-деветнайсет годишно арменче, но — добър гребец!… Д. Калфов, Избр. разк., 59.
— Друга (диал.) форма: ерме`нче.
АРМЕНЯ`САМ. Вж. арменясвам.
АРМЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; арменя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от болестта арменик.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от арменясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Кисело зеле; разсол, пресол, армеена чорба. — Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои небутната, бобът покара листа в избата, а вий купувайте месо, пилейте! Чудомир, Избр. пр, 8.
2. Сокът, саламурата на това зеле; армеева чорба, армеена чорба. — Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла. Чудомир, Избр. пр, 80.
— От гр. ἄρμη ’саламура’.
АРМИ`РАМ, -аш, несв. и св. Техн. 1. Непрех. Правя армировка, арматура. Понякога арматурата полепва по ръцете на монтьорите, бетонът замръзва, но монтажниците, с техническия ръководител .. усилено армират. ВН, 1961, бр.* 2940, 1.
2. Прех. За материя с определена здравина — придавам якост на материал, на части от конструкция и др., като се свързвам механично с тях; укрепвам. При канални профили с малки размери и периодична експлоатация е възможна употребата .. на плочи от глина, смесена със слама, която придава по-голяма якост на облицовката (армира я). Д. Фильов и др., ХК, 185. армирам се страд.
— От фр. amer ’въоръжавам, подготвям солидно’.
АРМИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от армирам като прил. 1. За материал, за част от конструкция — който се отличава със здравина, якост, придобита чрез механично свързване с елементи от по-здрава материя.
2. Който е изграден чрез арматура. Армирана зидария.
◇ Армирано стъкло. Строит. Плътно полупрозрачно стъкло с арматура от тънка телена мрежа, използвано за покриване на навеси, перголи и др. Вън беше почнало да вали, върху мокрия тротоар играеха пъстрите отражения на витрините, а на ъгъла четирите телефонни кабини блестяха с армираните си стъкла. Л. Михайлова, Г, 165.
АРМИ`РАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от армирам и от армирам се.
АРМИРО`ВКА ж. Техн. Пръти от бетонна стомана, скрепени с тел или заварка, които образуват скелета на стоманенобетонената конструкция; арматура. Стоманените пръти образуват стоманения скелет на конструкцията и се наричат армировка. X. Нисимов и др., С, 21. Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който е свързан с армировка. Армировъчните планове показват формата, броя и диаметрите на армировъчните пръти и тяхното разположение в конструкцията. X. Нисимов и др., С, 16. Армировъчни мрежи.
АРМИСТИ`ЦИЯ ж. Остар. Временно преустановяване на военните действия между враждуващи страни по взаимно споразумение; примирие. — Силите съобщили* на Портата, че са готови да почнат преговорите за мир, ако тя пристане на една армистиция от 2 месеца. НБ, 1876, 122.
— От ит. armistizio през фр. armistice.
А`РМИЯ ж. 1. Съвкупност от сухопътните, въздушните и морските военни сили на една държава. — Болшевиките* печелят, защото имат желязна организация, съзнателна армия и без принуждение изпълняват заповедите!… Д. Добревски, БКН, 112.
2. Обединение на няколко корпуса или дивизии от един или няколко рода войска, предназначено за водене на военни действия. — Ние сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството Ви. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 100. Скоро техните [на германците] моторизирани армии стигат до Париж и се явяват в гръб на линията „Мажино“. Ист. X кл, 232. Тези млади хора, със сурови, но още младежки лица, бяха обърнали на пух и прах най-прочутите танкови армии в света. П. Вежинов, BP, 96. Затова то [правителството] било готово да предостави всичките си сили на страната: флотата, сухопътната армия. Ст. Дичев, ЗС I, 313-314. Първа българска армия. Въздушнодесантна армия.
3. Прен. Голям брой хора, обединени от обща работа, общи идеи, обща цел. Трудно е да се намери голям брой свободни хора сред възрастното население. Ето тук идва на помощ многохилядната армия на пионерите. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. Сливенският гарнизон, в който болшинството от офицерите правят чест на българската млада армия, преживява една опасна морална криза. БД, 1909, бр. 26, 1.
◇ Действаща армия. Части от армия, които са на фронта във време на война. Редовна армия. Армия, която се поддържа в мирно време. Червената армия. Истор. Армията на СССР.
— От фр. armee през рус. армия.
АРМО`САМ. Вж. армосвам.
АРМО`СВАМ, -аш, несв.; армо`сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армасувам. Не съм видел гиздава девокя, / дали ми е на мене прилика, / тизе д’идеш, ти да я согледаш! / Ако ми е на мене прилика, / армосай я, па я не венчавай. Нар. пес., СбНУ XLV, 365. армосвам се, армосам се страд. и възвр.
АРМО`СВАМ СЕ несв.; армо`сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армасувам се.
АРМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от армосвам и от армосвам се; армасване, армасуване.
АРМУДИЕ`, мн. -та, ср. Диал. Старинна турска монета. И … посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: .., рубета, бешлички, армудиета. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.
— От тур. armutdi ’крушообразен’.
АРМЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. Старинна дълга горна селска дреха, подобна на кафтан, от сукно или груба вълнена материя. Горделивий папа не го приял [Хенрих IV] абие, но му пратил една проста вълнена дреха (армяк), която носили обично престъпниците във время покаяния. Г. Йошев, КВИ (превод), 18.
— Рус. армяк.
АРНАУ`Т м. Остар. Арнаутин. — Ти хем, келеш арнаут, — му каза веднъж Чапкън Хюсеин, — да не ми закачаш воденичарите и мливарите. Ц. Гинчев, ГК, 39.
АРНАУ`ТИН, мн. арнау`ти, м. 1. Остар., сега простонар. Албанец. Рашид бей, за да уплаши и да смаже още повече съседните села, .., беше наел един свиреп арнаутин на име Бекир. Ц. Гинчев, ГК, 36. Ходил с кърджелите, делибашите и арнаутите, и клал христиените. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Подава се един арнаутин, който продава шербет, повикват го и чашките му с розово разхладително питие минуват от затворник на затворник. К. Величков, ПССъч. I, 127. У арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави. П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Прен. Разг. Човек с тежък, тираничен, избухлив характер; проклет човек. Грозен арнаутин беше това куче [ ], проплакало беше мало и голямо от него. Й. Йовков, СЛ, 187.
— От гр. ἀρβανίτης през тур. Arnavut ’албанец’.
АРНАУ`ТКА1 ж. Остар, сега простонар. Албанка. Ние тука в Преспа и не знайме каква беше майка ти, .., влахинка ли беше, гъркинка ли или арнаутка. Д. Талев, ПК, 339.
АРНАУ`ТКА2 ж. Остар. Арнаутска пушка. Продавал коне и волове, които трампил с турците за арнаутки и за видински пищови. Ст. Младенов, БТР I, 84.
АРНАУ`ТКА3, мн. няма, ж. Диал. Сорт пролетна пшеница.
АРНАУ`ТКА4, мн. няма, ж. Диал. Игра, при която участващите се прескачат взаимно; прескачаница, прескочикобила.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРНАУТЛУ`К м. Простонар. Арнаутщина.
АРНАУ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар., сега простонар. Който се отнася до арнаутин. Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак. Д. Талев, ЖС, 182. Катунище — .. В горната си част е хубаво пасбище, .. — катун на някогашните юрушки или арнаутски, .., пастири, които са летували по тези места със своите стада и домочадия. П. Делирадев, В, 80. Прав, като вкаменен, до прозореца стоеше Иван Кехая. Без калпак. С пъстрошита риза и сърмена арнаутска аба, с ясносин пояс. А. Каралийчев, ЛС, 16. Арнаутско село. Арнаутска пушка. Арнаутски пищов.
2. Прен. Разг. Който е свързан с проявите или е присъщ на нрава на арнаутин, на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер. Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но не дай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти, като побледнее, позеленее, очите му се налеят с кръв; цял звяр! Ал. Константинов, БГ, 80.
3. Като същ. арнаутски м. Остар. Албански език. Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.
◇ Арнаутска чушка. 1. Малка и много люта чушка. 2. Простонар. Много избухлив, сприхав, отмъстителен човек.
АРНАУ`ТЩИНА ж. Остар. Проява на арнаутин (във 2 знач.), на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер; арнаутлук. Център, около който се събираха немногото смътни спомени и представления от детинските години, .., са постоянните капризи и арнаутщини на бащата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
АРНАУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Арнаутски. — Не ме сдържа — стар съм, ама нали и аз съм малко от арнаушка жилка, все ме влече кръвта към арнаутското. Ц. Гинчев, ГК, 342. — Остави се, холан, — арнаушка работа! Ще извади душата на човека… Ст. Чилингиров, ХНН, 14. Извадиха [сеймените] дълги пушки / дълги пушки арнаушки. Нар. пес., СбНУ XXVI, 72.
А`РНИКА ж. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни с дебело късо коренище и единични оранжево-червени цветове, растящо в гористи области с влажни почви, което намира приложение в медицината. Arnica montana.
2. Фарм. Лекарство с антисептично действие, получавано от това растение.
— От гр. ἀρήν ’агне’.
АРНИ`САМ. Вж. арнисвам.
АРНИ`СВАМ, -аш, несв.; арни`сам, -аш и арни`ша, -еш, мин. св. арни`сах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. Кой как излезе от черквата .., трябва да се спре пред чорбаджията .. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква. Ил. Блъсков, СК, 10. Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска. Лил., 1884, кн.* 7, 6. Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. — За мене ли идеш, майстор Добре? — Кажи че за тебе. Да поприказваме рекох. Арнисах по вечеря, та като минавах. .. Р. Стоянов, М, 45.
2. Спирам, прекъсвам действието си. А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава .. Приказките са захващат. Гайдата не арнисва. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Кръвта се не спира, притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта се` тече и не арнисва. ВЦ, 1888, кн.* 20, 21.
3. Прех. Напускам, оставям, изоставям някого или нещо. И тогай се разбра насекъде, оти знай овчарот нещо, оти той не одеше веке овчар, и арниса овците. Нар. прик., СбНУ XV, 127. „Еее, чекай коню до зелена трева. Толкоа пари сега и запусти, да дореда ке си и спечелиш!“ му рекол татко му и го арнисал. Нар. прик., СбНУ XIV, 125. арнисвам се, арнисам се, арниша се страд. от арнисвам в 3 знач.
АРНИ`СВАМ СЕ несв.; арни`сам се и арни`ша се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Изчезвам, преставам да съществувам. От той саат беше се арнисал той лош адет да се губат [погубват] старите луге. Нар. прик., СбНУ XV, 11.
2. Отказвам се. Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95.
— От гр. ἀρνοῦμαι ’преставам, спирам’.
АРНИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от арнисвам и от арнисвам се.
АРНИ`ША. Вж. арнисвам.
АРОГА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява безочливост, дързост, който се държи безочливо, дръзко, грубо; безочлив, дързък, нахален и груб. Непобедимото му [на княза] желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, .., го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток. С. Радев, ССБ I, 349. Тя признаваше, че нямаше пари, но ставаше арогантна, горда, неяузвима уязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.
2. Който изразява безочливост, дързост, нахалство. — Вече съм информиран за обстановката. — Аз също съм информиран за вас — забелязва многозначително посланикът, засегнат от арогантния ми тон. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 42. Хирургът го плесна силно отзад, за да му възстанови рефлекса за дишане. Неси навярно намери тая постъпка най-малко за невъзпитана, защото се обърна и го погледна учудено с ясните си очи. Лицето, което видя, макар и обърнато, му се стори несимпатично и арогантно. Той се опита да му отвърне с някаква ругатня, но за негово собствено учудване от устата му излетя нещо, което можеше да мине и за крясък на павиан. П. Вежинов, БГ, 107. Той [чужденецът] беше мълчалив, но любезен с мъжете. Ала към жените, .., имаше някакво почти арогантно отношение. К. Константинов, ППГ, 312. Арогантно държание. Арогантни думи. Арогантно писмо. Арогантен поглед.
— От лат. arrogans, -ntis през фр. arrogant.
АРОГА`НТНО. Книж. Нареч. от арогантен; безочливо, нахално, дръзко, грубо. — Извиках ви, за да ви обадя, че сте глобен с четвърт месечна заплата, .. загдето се държите арогантно с посетителите. Св.* Минков, РТК, 198. Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Веждите й бяха тънко изтеглени, а очите й — стъклено сиви и погледът й — арогантно самоуверен. Г.* Белев, КВА, 158-159.
АРОГА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на арогантен. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи. Ал. Константинов, БГ, 126.
2. Арогантна, безочлива проява, постъпка. Неговите арогантности я дразнеха и оскърбяваха.
АРОМА`Т м. 1. Приятна миризма; благоухание, благовоние. През отворения прозорец нахлуваше тихото шумолене на листата и опияняващия аромат на люляк от близката градинка. М. Марчевски, П, 225. Откъм лозята се носеше лек аромат на зеленина и прясна влага. К. Калчев, ЖП, 299. На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши. Д. Талев, ПК, 128. Во стаичката пръска аромат / оставена от тебе китка цвете, / тоз аромат душата ми в мечти / при теб унася, свидно мое дете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. • Обр. Неговата поема цяла благоухае и е напоена от аромата на народната песен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 71.
2. Обикн. мн. Остар. Благовонни вещества, обикн. масла, смоли, корени; благовония. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. XI, 50. И тъй тези двамата, като снеха тялото, помазаха го с аромати. Н. Михайловски, ССИ (превод), 167. Тая част [Азия] на землята е най-богата с драгоценни камени, бисери, .., аромати и животни. Ем. Васкидович, ПП (превод), 40.
— От гр. ἄρωμα, ἀρώματος ’благовоние, благоуханни треви’.
АРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има, който издава аромат; ароматичен, благоуханен, благовонен. Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо. Тя е постлана с ароматно меко сено. П. Незнакомов, МА, 58. Кръглата леха в средата на градината, .., беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, .., карамфили и едър ароматен босилек. Ив.* Карановски, Разк. I, 130. Гюрга донесе голяма тенджера с вкусна гъбена чорба, от която излизаше ароматна пара. Ем. Станев, ПЕГ, 26. А вън посребрени от лунния блясък / лъхат ароматни липи. Хр. Смирненски, Съч. I, 51. Ароматни треви. Ароматни билки. Ароматно питие. // За дъх, миризма — който е приятен, който благоухае. Въздухът е напоен от ароматен дъх на косено сено и на безименни горски цветя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. Ароматният дъх на печеното изпълни стаичката. Елин Пелин, Съч. IV, 124-125. Тихий и приятний вятър, като разливаше ароматна миризма, що почерпваше от разноцветни цветя, извещаваше приближаванието на нощта. В.* Друмев, НФ, 7.
2. Който е свързан с аромат. След смилане черният пипер има ограничена трайност, тъй като бързо изчезват специфичните му ароматни качества. ВН, 1960, бр. 2653, 2.
3. Поет. Който е изпълнен с аромат. Синята лятна вечер нахлува свежа и ароматна из усоите. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. Под нежния лъх на вечер ароматна, / .. / заглъхват в мир простори необятни. Д. Дебелянов, С, 1946, 65.
4. Хим. За органическо съединение — който съдържа в молекулата си едно или повече ядра на бензола. Ароматни амини. Ароматни алкохоли. Ароматни въглеводороди. Ароматни киселини. Ароматни съединения.
◇ Ароматно масло. Етерично масло.
АРОМАТИЗА`ТОР м. 1. Вещество, което се използува за ароматизиране на някакъв, обикн. хранителен продукт. Плодовото мляко съдържа консерванти и ароматизатори.
2. Специално изработен предмет (напр. напоена пластинка, кутийка с отвори), който съдържа ароматични вещества и се използва за ароматизиране на помещения, леки коли и др. Ароматизатор за кола. Ароматизатор за гардероб.
АРОМАТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. При ароматизацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове. Ас.* Генадиев и др., ТЗ, 35.
2. Техн. Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди.
АРОМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт или на помещение и др. Ароматизирам сладкиш. Ароматизирам ликьор. Ароматизирам сапун. Ароматизирам вода във вана. ароматизирам се страд. След като бульонът заври отново, прибавя му се домашно фиде или други макаронени изделия. Ароматизира се с черен пипер и дафинов лист. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 148.
АРОМАТИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ароматизирам като прил. За продукт — който е придобил аромат, който е с приятна миризма. Ароматизирани бонбони. Ароматизирана стая.
АРОМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ароматизирам и от ароматизирам се. Под форма на карамел [глюкозата] се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр. Хим. X кл, 90.
АРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя. К. Ламбрев, СП, 357. Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар. X. Русев, ПЗ, 36. Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн. З. Сребров, Избр. разк., 168. Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен. Т. Икономов, ЧПГ, 103. Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.
◇ Ароматични растения. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината.
АРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ароматичен. Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание. Кр. Пишурка, МК (превод), 210. И млади момичета поднасяха на сътрапезниците ароматически шербети и най-редки плодове. Н. Михайловски, ПА (превод), 139.
АРОМАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Ароматност. Новите сортове круши, .., се славят със своята красива форма и ароматичност. ОФ, 1950, бр. 1784, 4.
АРОМА`ТНО. Нареч. от ароматен. Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят ароматно*. Н. Инджов, ПП, 124-125.
АРОМА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на ароматен; ароматичност, аромат. Ароматността на липите се носи над целия квартал.
АРОМАТОТЕРА`ПИЯ ж. Нов. Вид лечение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. Стресът може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: ароматотерапия, масаж, медитация. Леч., 1999, бр. 50, 1. Не бъркайте медицинската ароматотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия! П, 1999, бр. 33, 23.
АРО`НИЯ ж. Бот. Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия.
АРПА`, мн. няма, ж. Диал. 1. Неолющен ориз за семе. Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .., донесъл пръв семето на ориза (арпата) от Анадола. Пр, 1953, кн.* 1, 83.
2. Ечемик.
◇ Арпа фиде. Фиде на зърна, подобно на ечемик.
— Тур. arpa ’лук като ечемик’.
АРПАДЖИ`К, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луковички. П. Даскалов и др., ТК, 69.
— От тур. arpacık soğan.
АРПЕ`ДЖО, мн. -джи, ср. Муз. 1. Само ед. Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. Арпеджото в сонатата звучи чисто.
2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. Етюд в арпеджи.
— Ит. arpeggio.
АРПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от арпа. Арпени люспи.
АРСЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Самороден химически елемент As, минерал с амфотерни свойства, със сив цвят и металически блясък, чиито съединения се употребяват в медицината, селското стопанство, военното дело и др.
— От гр. ἄρσην ’мъжки, силен’.
АРСЕНА`Л м. 1. Остар. Голяма работилница със складове, в която се изработват, ремонтират и съхраняват оръжия и бойни припаси. Работниците завземат арсенала, въоръжени с намерените там 40 000 пушки разбиват затворите. Ист. X кл, 184. В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потребици. С. Бобчев, ПОС (превод), 263. Морски арсенал. // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря — шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация. М. Грубешлиева, ПП, 33.
2. Прен. В съчет. с цял, всичкият. Голямо количество оръжие, бойни припаси. Вместо двата стари пищова, видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. — О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92.
3. Разш. Обикн. с цял. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .., накачена с цял арсенал монети и металически украшения. Ал. Константинов, БПр I, кн.* IV, 43.
4. Прен. Със съгл. опред. Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. — Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес .. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки. Л. Стефанова, ВМД, 148. Последователен позитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183.
— От араб. през фр. arsenal.
АРСЕНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. Арсенално здание. Арсенален цех.
АРСЕНА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Арсенален.
АРСЕНА`ТИ мн., ед. арсена`т, м. Хим. Соли на арсеновата киселина. Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.
АРСЕНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенат.
АРСЕНИ`ДИ мн., ед. арсени`д, м. Хим. Съединения на арсена с металите. Железен арсенид. Никелов арсенид. Меден арсенид.
АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа арсенид.
АРСЕ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Арсенов. Арсениеви соли.
АРСЕ`НИК, мн. няма, м. Хим. Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мишеморка. Отравяне с арсеник.
— От гр. ἀρσενικόν.
АРСЕ`НИКОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсеник. Арсеникови съединения. Арсеникова киселина. Отравяне с арсеник.
АРСЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. Арсениста киселина.
АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенит.
АРСЕНИ`ТИ мн., ед. арсени`т, м. Хим. Соли на арсенистата киселина. Меден арсенит.
АРСЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсен; арсениев. Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.
АРСЕНОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина.
АРСЕНОПИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Твъд минерал със сребристобял до стоманеносив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения.
АРСИ`НИ мн. Хим. Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества.
А`РСИС м. Литер. Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране.
— От гр. ἄρσις ’подигане’.
АРСЛА`Н м. Остар. и диал. Аслан. По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете). Погов., СбНУ IV, 237.
— Тур. arslan.
АРСЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Асланов.
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъбитие, артсреди и др.
— Англ. art(istic).
АРТЕЗИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезианска вода. Артезиански басейн.
◇ Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над нея вода, която идва под напор от водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезиански кладенец. Сондажно изграден кладенец във водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Делиорман да прегледа местностите, откъдето може да се изкара навън пивка вода чрез пробиване артезански кладенци. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. Австралийският континент е едно от най-сухите места в света .. Там земята се напоява с помощта на артезиански кладенци, като се използуват обилните подпочвени води. ВН, 1959, бр. 2577, 4.
— От фр. artesien от собств.
АРТЕ`Л м. Спец. Обединение за съвместна работа от лица с обща професия или занаят, които имат определено по договор участие в труда, отговорностите и доходите. Днес пристанищните хамали от артела на дядо Накра пак лежаха без работа под сянката на една палма. П. Велков, СДН, 334.
— От ит. artiere ’занаятчия’ през рус. артель.
АРТЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от артел. Артелно стопанство.
АРТЕЛИ`Т м. Артистичен елит.
АРТЕ`ЛНА ж. Воен. Склад за хранителни припаси на военна част. Командирът се върна на мястото си, дрънна със звънчето до мастилницата. Влезлият войник удари токовете на ботушите си. — Момче, изтичай в артелната. Поискай един хляб, кашкавал, сирене. .. каквото има. Ст. Мокрев, ЗД, 48. Ротна артелна.
АРТЕ`ЛЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Войник, който завежда артелна. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк. II, 55. Там [в склада] всяка сутрин се явяваха дружинните и ротните артелчици за получаване продукти и хляб. Д. Калфов, ПЮН, 12.
— От рус. артельщик.
АРТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лно, прил. Който се отнася до артерия (в 1 знач.); артериен. Артериална кръв. Артериални съдове. Артериални капиляри. Артериална система. Артериална склероза. Артериално налягане.
АРТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Артериален. Артерийно запушване. Артериен съд.
АРТЕ`РИЙКА ж. Умал. от артерия; малка артерия. Някаква мъничка артерийка се бе пукнала в мозъка му и излятата кръв натискаше върху моторния център, който движи ръката. Д.* Димов, Т, 621.
АРТЕРИО`ЛА ж. Анат. Най-малката артерия в човешкия организъм, която преминава в капиляри.
— Лат. arteriola.
АРТЕРИОСКЛЕРО`ЗА ж. Мед. Хроническо обменно заболяване на артериалните кръвоносни съдове, което се изразява в уплътняване на стените им и предизвиква нарушение на оросяването на органите с кръв; атеросклероза.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който боледува от артериосклероза; атеросклеротик.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от артериосклеротик и от артериосклероза; атеросклеротичен. Артериосклеротични изменения на сърцето. Артериосклеротични прояви.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`ЧКА ж. Мед. Жена, която боледува от артериосклероза; атеросклеротичка.
АРТЕ`РИЯ ж. 1. Анат. Кръвоносен съд, който носи обогатена с кислород кръв от сърцето до другите органи и до крайниците на тялото. Чернодробна артерия. Чревна артерия. Бъбречна артерия. Очна артерия. Лакътна артерия.
2. Прен. Голям сухоземен или воден път или градска улица с важно стопанско значение и роля за транспорта, връзките на селище, държава или квартал с други. През средните векове Етрополският проход е бил единствената съобщителна* артерия между земите на Северозападна България и на юг от Балкана. Й. Радичков и др., ГСП, 83. По главните артерии весело звъняха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Via Appia е една от ония велики артерии, които са съединявали Рим с разните краища на държавата. К. Величков, ПССъч. III, 52. Часове наред по реката [Дунав] не се среща никакъв признак на живот, часове наред корабът не пресреща друг кораб. Голямата водна артерия е мъртва. П. Спасов, ХлХ, 301.
◇ Коронарни артерии. Анат. Артерии, които хранят сърдечния мускул. Сънна артерия. Анат. Артерия, която носи кръв от сърцето в главата.
— Гр. ἀρτηρία.
АРТЕФА`КТ м. 1. Мед. Явление или образувание, което е несвойствено на изследвания обект, а се получава в резултат на обработката му при изследването.
2. Разш. Книж. Нещо, предимно предмет, продукт с изкуствен произход, създаден от човешката дейност.
3. Археол. Праисторическо оръдие от камък или кост.
— От лат. artefactum.
А`РТИКА ж. Преддверие на църква, нартика; нартекс. Когато Петко войвода сложи ръцете си на дъсчената обшивка в женското отделение на църквата, всички замлъкнаха. Той погледна към артиката,
