Речник на българския език/Том 1/221-240
пристигане на материални ценности и др.
— От ит. avviso.
АВИ`ЗО2, мн. -а, ср. Воен. Лек военен кораб за разузнаване.
— От исп. barca de aviso.
А`ВИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: авиационен, самолетен, напр.: авиопарк, авиопромишленост, авиоразузнаване, авиоснимка, авиошкола и др.
— От лат. avis ’птица’ през фр. avion ’самолет’.
А`ВИОБАЗА ж. Летище заедно със складовете към него, техниката и персонала за обслужване на летателните апарати; авиационна база.
А`ВИОБЕНЗИН, мн. няма, м. Чист рафиниран бензин, който се използува предимно в авиационни мотори; авиационен бензин. По всички бензиностанции се продават обикновен бензин, газьол и авиобензин. ВН, 1960, бр.* 2860, 3.
А`ВИОБОМБА ж. Бомба, която се носи и се пуска от самолет.
АВИОГРАДЧЕ, мн. -та, ср. Комплекс от жилищни сгради в близост до гражданско или военно летище, изграден за служителите на летището и техните семейства. До автобуса имаше доста време и аз излязох на околовръстното шосе, както наричаха шосето от града до авиоградчето. Н. Антонова, Н, 60.
А`ВИОДЕСАНТ м. Сваляне на войски и техника за военни действия в тила на противника с помощта на летателни апарати; въздушен десант.
А`ВИОДЕСАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Прил. от авиодесант. Авиодесантни войски.
А`ВИОДИВИЗИЯ ж. Дивизия от въздушните, авиационните войски.
А`ВИОЗАВОД м. Завод за производство на самолети; авиационен завод. Модернизацията на нашите МИГ-29 ще се извършва в авиозавода „Г. Бенковски“ в Пловдив. ДТ, 1999, бр. 343, 32.
А`ВИОКОМПАНИЯ ж. Транспортна фирма за организиране и извършване на самолетни превози на пътници, товари, поща и др. по определени въздушни линии; авиационна компания. Търсим купувачи на авиокомпания „Балкан“ от началото на март. ДТ, 1998, бр. 37, 6. Чартърите на „Балкан“ ще се изпълняват от нейна дъщерна фирма. Ще отделим в самостоятелни фирми и други дейности на авиокомпанията. С, 1999, бр. 2532, 12.
А`ВИОКОНСТРУКТОР м. Конструктор на самолети и други летателни апарати; авиационен конструктор. Има ли нещо по-хубаво за авиоконструктора от летежа със скоростта на звука и от превръщането на хилядолетните копнежи на човека по звездите в действителност! НТМ, 1962, кн.* 3, 20.
А`ВИОКОНСТРУКТОРСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до авиоконструктор. Авиоконструкторски планове за хеликоптер.
АВИОЛА`ЙНЕР м. Голям пътнически самолет. 40 минути след като във въздуха се е вдигнал авиолайнерът на държавния глава, в небето се отправил и резервният самолет, който следва президентския. ДТ, 2000, бр. 242, 24.
А`ВИОМЕДИЦИНА ж. Дял от медицината, който изучава нормалните отклонения и болестните нарушения на организма в условията на полет; авиационна медицина.
А`ВИОМЕДИЦИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до авиомедицина. Авиомедицински институт.
А`ВИОМЕХАНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист, който поддържа в изправност или поправя авиационни апарати. Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр.* 3426, 2.
А`ВИОМЕХАНИКА ж. Дял от механиката, който изучава равновесието и движението на летателните апарати; авиационна механика.
А`ВИОМОДЕЛ м. Модел на летателен апарат, използуван за обучаване или спорт.
А`ВИОМОДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиомодел Авиомоделни състезания. Авиомоделен кръжок.
А`ВИОМОДЕЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Практическо изучаване на авиационното дело чрез самостоятелно изработване и изпробване на модели на летателни апарати. Дисциплини като авиомоделизъм и морски моделизъм, радиотелеграфия, радиоконструкторство и други .. са пряко свързани с политехническото обучение. △ Увличам се по спорт и авиомоделизъм.
А`ВИОМОДЕЛИСТ м. Лице, което се занимава с авиомоделизъм. Сам Юрий Гагарин е бил авиомоделист. К, 1963, кн. 1, 40. В редовете на ДОСО редовно се подготвят хиляди стрелци, радисти, .. , авиомоделисти, морски моделисти и др. ВН, 1959, бр.* 2562, 1.
А`ВИОМОТОР м. Мотор, двигател на самолет.
А`ВИОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до авиомотор.
АВИО`Н м. Остар. Книж. Самолет; аероплан. За разлика / от Александър Македонски / (над люлката му / виел кръг орел!)/ .. , над мене / немски авион/ ревел. О. Орлинов, СССР, 10.
— Фр. avion.
А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до управлението на самолет.
А`ВИОНАВИГАЦИЯ ж. Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет.
А`ВИОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Самолетоносач.
А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Поделение от въздушните войски. Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии. НА, 1959, бр.* 3426, 1.
А`ВИОПОЛК, мн. -ове, след числ. -ка, м. Полк от въздушните войски. Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“. ВН, 1960, бр.* 2665, 3.
А`ВИОРАЛИ, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. 39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие. АК, 1971, кн. 1, 28.
АВИОСАЛО`Н м. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосалната* сума от 8 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 159, 8. Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.
А`ВИОСЕКСТАНТ м. Спец. Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет.
А`ВИОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист в областта на авиостроителството.
А`ВИОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. Авиостроителен завод.*
А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене.
А`ВИОТЕХНИК, мн. -ци, м. Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр. 3426, 2.
А`ВИОТЕХНИКА ж. Авиационна, самолетна техника.
А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с авиотехника. Авиотехнически занимания.
А`ВИОТРАНСПОРТ м. Само ед. Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт.
А`ВИОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. Авиотранспортна компания.
А`ВИОХОРИЗОНТ м. Авиац. Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет.
АВИ`СТА ж. Банк. 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. 2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване.
— Ит. avista ’при виждане, при представяне’.
А`ВИТАМИНОЗА ж. Мед. Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза. НТМ, 1961, кн.* 4, 24. След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии. Л. Петров и др., БНК, 7.
— От гр. + лат.
А`ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, Мед. Прил. от авитаминоза. И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. Авитаминозно заболяване.
АВЛИ` мн., ед. (рядко) авла` ж. Диал. Палати. Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати. Хр. Ботев, Съч., 1929, 117.
— От гр. ἀυλή
АВЛИ`ГА ж. Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите. П. Бобев, ЗП, 12. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги. Ем. Станев, ЯГ, 5. Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги. Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига. Нар. пес., СбВСт, 549.
АВЛИ`ГИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — подир славеите, подир кукувиците, дори подир лястовиците — първи ще си отидат. Такъв е законът, неписаният авлигин закон. П. Бобев, ГЕ, 111.
АВЛИ`Я ж. Диал. Двор. Видела го стара егумена, / дека Марко по авлиа оди, / дека оди, та си коньо води. Нар. пес., СбНУ XI, 27.
— От гр. ἀυλή.
АВО` и разш. АВО`Й частица. Диал. Бре, ей, море. Аво сине, аво мили сине, / кажувай си, сину бре, греове, / да не си ми, сину, ного грешен? Н. Геров, РБЯд, 474. Авой, братко, авой, по-стар братко, / ти си по-стар, ти си по-акълиа, / и ти са повече сватове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 384.
АВОА`Р м. Банк. 1. В международните плащания — парично вземане от чуждестранен длъжник (физическо или юридическо лице), което се използва според договорите между страните или установените валутни режими. Свободен авоар. Блокиран авоар. Подчинен авоар.
2. Обикн. мн. Налични пари или средства по влогове, текуща или разплащателна сметка в банка или друго кредитно учреждение.
— Фр. avoir.
АВОГА`ДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Авогадров закон. Физ. Закон, който гласи, че при еднакви температури и еднакви налягания равни обеми от всички идеални газове съдържат еднакъв брой молекули. Авогадрово число. Хим. Числото 6,023.1023, равно на броя на молекулите в една граммолекула от химическо съединение или броя на атомите в един граматом от химически елемент.
— Ит. от собств.
АВОКА`ДО ср. 1. Вечнозелено американско тропическо дърво от сем. лаврови, което ражда тъмнозелени плодове с крушовидна или сферична форма. Persea.
2. Плодът на това дърво. Пазарът на Конакри. .. Ряпа, авокадо или морков .. чинят колкото автомобилна гума. В. Мутафчиева, БС, 83. Тук [в хотел „Шератон“] специалитетите са от американската кухня: салати и коктейли, .. коктейл с авокадо. Диал., 1990, бр. 6, 8.
— От амер. през португ. abacate и исп. avocado, abogato.
— Друга (остар.) форма: абока`то.
АВРА`Л м. Мор. 1. Бърза, спешна работа на кораб, в която взема участие целият личен състав.
2. Извикване на целия личен състав на един кораб върху палубата.
— От хол. overal ’навсякъде’ през англ. over all ’горе всички’.
АВРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мор. Който се отнася до аврал. Авралните звънци нарушиха тишината, подгониха екипажа. А докато те заглъхнат, от корабите се чуха доклади, команди. Моторните сърца заработиха. РД, 1966, бр. 344, 2.
АВРА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Обикн. в съчет.: Аврамов дом. 1. Еврейски храм; хавра. 2. Къща, семейство, където постоянно има гости, които преспиват и биват богато гощавани. — Така ли се влиза?… Тука да не е аврамов дом? — Баташки погледна виновно господаря си. Д. Димов, Т, 219. Аврамов син. Разг. Евреин. В (от) аврамово време. Разг. От незапомнени времена; от много време.
— Друга (остар.) форма: авраа`мов.
АВРУ`М, мн. няма, м. и ж. В гальовно обръщение към живо същество или при олицетворяване. Месечино аврумо / не заожай на к вечер. Нар. пес., СбБрМ, 427.
— От тур. yavrum ’детенце мое’.
АВСТРА`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Австралиец. Капитан Кук казва, че един туземец австралец, като земе една клечка от сухо меко дърво, остра от единия край, и като положи острия край в едно дърво, захваща да я върти бърже с ръцете си, и често в две минути запалва огън. ИЗ 1874-1881, 1882, 85-86.
АВСТРАЛИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Мъж от съвременното население на Австралия.
2. Мъж от коренното население на Австралия; австралийски туземец, абориген. Той е и без мустаци, дори без вежди и цялото му лице гъсто е набраздено с бръчки, като че ли е лицето на татуиран австралиец. Й. Йовков, Разк. I, 11. Обществото на народите даваше бал — голям костюмиран бал .. Едва изчезна фигурата на Хартинг и Лойд Джордж пристигна. Той дойде в колесница, теглена от двадесетина души. Имаше ирландци, индуси, египтяни, австралийци, негри и много други. Хр. Смирненски, Съч. III, 182-183.
АВСТРАЛИ`ЙКА ж. 1. Жена от съвременното население на Австралия.
2. Жена от коренното население на Австралия; австралийска туземка, аборигенка.
АВСТРАЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Австралия и австралиец. Австралийската област включва континента Австралия, о. Тасмания, о. Нова Зеландия. Геогр. VIII кл, 1958, 133. Австралийска столица. Австралийска пустиня. Австралийски гражданин. Австралийска вълна.
АВСТРАЛОИ`Д м. Антроп. Представител на австралоидната раса. Имаше хипотеза, че човекът е заселил тоя континент [Австралия] преди десетина хиляди години .. И ето че тази най-неприемлива до днес хипотеза добиваше потвърждение, добиваше обяснение и предположението за някакво сродство между австралоидите и някои древни племена в Индия, Цейлон и Индонезия. П. Бобев, ОН, 109.
АВСТРАЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. В съчет.: Австралоидна раса. Антроп. Раса, близка до негроидната, чиито представители имат шоколаденокафяв до тъмен цвят на кожата, черни леко накъдрени или гладки коси, широк сплеснат нос, дебели устни и силно наклонено назад чело.
АВСТРАЛОПИ`ТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Палеонт. Човекоподобна маймуна, която се движела изправена и по различни свои белези заема средно положение между горилата и шимпанзето и се приближава до предците на човека. През третичния период земята е била населявана от голям брой видове маймуни (.., дриопитеци, австралопитеци, плезиантропи), чиито потомци са съвременните човекоподобни маймуни. А. Гюровски, АЧ, 1960, 60.
— От лат. australis ’южен’ +гр. πίθηκος; ’маймуна’.
АВСТРА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Австралийски. У множество африкански, австралски, даже и азиатски народи не съществуват нито бракове, нито семейства, нито домашен ред… Знан., 1875, бр.* 10, 147. Някои граматически форми на австралските племена имат сходство даже и с француския език. СбС, 1875, кн.* I, 16.
АВСТРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Мъж от основното население на Австрия. Минаха германци, австрийци, турци. Й. Йовков, Разк. III, 193. Това бе един натурализиран австриец с виснали бузи и изпъкнали добродушни, засмени очи. М. Кремен, РЯ, 612.
АВСТРИ`ЙКА ж. Жена от основното население на Австрия.
АВСТРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Австрия и австриец. Начело на тълпата вървяха конниците; след тях вървеше разбъркано пехотата, .. Тя зави на изток от градската градина и мина край австрийското консулство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 201-202. След австрийското нападение те [турците] още по-добре разбрали неговото голямо военно значение и си поставили за цел да направят от Видин непревземаема крепост за неприятелските нападения, които така често се извършвали в тази част на империята. Ст. Михайлов, БС, 135. Австрийско знаме. Австрийски Алпи. Австрийски шилинг.
А`ВСТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение австрийски, напр.: австро-италиански, австро-руски, австро-турски и др.
АВСТРО-УНГА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до Австро-Унгария, (империя, съществувала до края на Първата световна война). Същото знаме имаше и върху музикалните инструменти, за което гърка каза, че е австро-унгарско. Г. Алексиев, ДЦ, 13. Австро-унгарска империя. Австро-унгарски провинции. Австро-унгарски поданик.
2. Който се отнася до австрийци и унгарци или до Австрия и Унгария. Австро-унгарски преговори. Австро-унгарска граница.
АВТА`РКИЯ ж. Иконом. 1. Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението. Когато автаркията или политиката на самозадоволяване на Германия не можа да осигури прехраната на германския народ, Хитлер организира систематическото ограбване на окупираните страни.
2. Филос. Състояние на самозадоволеност като идеал на стоическата философия за добродетелния човек.
— От гр. ἀυτάρκεια ’самозадоволяване’.
АВТА`РХИЯ ж. Рядко. Самоуправление.
— Гр. ἀυτάρχια.
АВТЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автентичност; истинност, достоверност. Не търсех автентизъм, а постъпих свободно в боравенето с историческите факти и лица. Ат. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 176.
АВТЕНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е с доказана принадлежност към определена епоха, определен първоначален период; оригинален. Автентичната вътрешна уредба е запазена, затова целият „Музей на селото“* има голяма историко-етнографска стойност и е един от най-забележителните кътове на Букурещ. Г. Белев, КР, 108.
2. Който идва от първоизточник; достоверен, оригинален. Легендите и измислиците, които доскоро се предаваха като автентични данни за живота на Ботева, се разпиляха. Г. Бакалов, Б, 1919, кн.* 2, 56. Автентични материали за живота на поета. Автентичен документ.
3. Който не е подправен, нарочен, а спонтанен; действителен, верен, достоверен. Авторът,.., е изживял разнородни по мотиви, но винаги автентични по житейска стойност вълнения, които е въплътил в лирически откровения. Ив. Спасов, БС, 134.
— От гр. αὐθεντικός.
АВТЕНТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Автентичен. Съдебното тълкувание се отличава от автентическото по това, че второто излазя от задължителни източници и служи за ръководство на всички, които се обръщат към законите. С. Бобчев, Н, 1881, кн.* 1, 43.
АВТЕНТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. автентически; автентично.
АВТЕНТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от автентичен; същински, истински.
АВТЕНТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на автентичен; истинност, достоверност, вярност. Как иначе тая картина ще бъде една нова вълнуваща действителност, а не виртуозно и досадно фотографическо копие, чиято стойност се изчерпва с автентичността на факта. Ал. Гетман и др., СБ, 127. Запазва се автентичността на нашите преживявания в зависимост от настъпилата промяна в хода на трудно постигнатото възмездие. Ив. Спасов, БС, 139. Автентичност на документ.
А`ВТО1-. Първа съставна част на сложни думи със значение: сам, свой, собствен, напр.: автобиография, автопортрет и др.
— От гр. άυτός ’сам’.
А`ВТО2-. Първа съставна част на сложни думи със значение: автомобилен, напр.: автогараж, автодело, автосклад, авточаст и др.
— От фр. auto ’автомобил’ съкр. от automobile.
А`ВТО3-. Първа съставна част на сложни думи със значение: автоматичен, напр: автоблокировка, автосвръзка и др.*
— От гр. αύτο, съкр. от αύτόματος; ’самодвижещ се’.
АВТОАЛА`РМА ж. Техн. Сигнално охранително устройство в автомобил.
АВТОАПА`Ш м. Разг. Автокрадец; автобандит, автоджамбазин. Преписките срещу изнасилвачи, квартирни крадци и автоапаши са образувани в РПУ по сигнал на граждани. С., 1999, бр. 2492, 2.
АВТОБА`ГЕР м. Спец. Багер, монтиран върху автомобилно шаси. Масовото архитектурно строителство,.. се нуждае от леки земекопни машини като автобагерите. ВН, 1959, бр. 2533, 2.
АВТОБА`ГЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от автобагер. Автобагерните шасита биват два вида: със собствен двигател, разположен върху шасито (автомобилни), и без собствен двигател, на които задвижването е централно от двигателя върху платформата. Д. Христов, СПМ, 112.
АВТОБАГЕРИ`СТ м. Работник, който работи с автобагер.
АВТОБА`ЗА ж. Място за гариране на автомобили, където те могат да се снабдяват с гориво и да се поправят. Автобаза за автобуси.
АВТОБА`Н м. Автомагистрала; аутобан, автострада, магистрала. Веднъж на един широк германски автобан ги настигна блестяща лека кола. А. Каралийчев, НЧ, 141. След няколко минути излязох на автобана за жилищен комплекс „Дружба“ и включих на четвърта скорост. И. Петров, Озап., 70.
АВТОБАНДИ`Т м. Разг. Автокрадец; автоапаш, автоджамбазин. За да се спре вълната от похищения на автомобили,.. трябват не само промени в законодателството, а и въвеждане на нови технологии за засичане и ловене на автобандити. ДТ, 1999, бр. 45, 13.
АВТОБЕНЗИ`Н м. Спец. Бензин за автомобилни двигатели. В автомобилите с по-нова конструкция,.. , следва да се употребява автобензин само от вида А-70. Ст. Михайлов и др., ГМ, 249.
АВТОБИОГРА`Ф м. Лице, което само си пише биография.
АВТОБИОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до автобиография; автобиографически. Фотинов не ни завеща и никакви автобиографични бележки във вид на дневник или записки. Ив. Шишманов, СбНУ, XI, 591. Автобиографични данни. Автобиографични черти. Автобиографичен роман.
АВТОБИОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Автобиографичен. Преди това да кажа с две думи как сгреших, та написах Митрофана. Една автобиографическа черта, която читателят, нека ми прости — заради нейната късота. Ив. Вазов, Съч. IX, 199.
АВТОБИОГРА`ФИЯ ж. Описание на собствения живот. В своята недовършена автобиография Георги Раковски разказва за подвизите на двамата си чичовци. Б. Пенев, НБВ, 38. Проучих цялата литературна дейност на Антона, замолих го да ме улесни с някои свои биографични данни и той ми изпрати нарочно написаната си на шест големи листа автобиография. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 49.
АВТОБИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Остар. Автобиографичен. За жалост Стоянов не намира никога възможност да разгледа оня „много важен“ документ (от който имал верен препис), за да ни посвети в неизвестните иначе усилия и кроежи във връзка с предисторията на Книжовното дружество. Онова, което можем да знаем сега за проекта от 1852 г., го дължим на ценните автобиографски бележки на Натанаил. М. Арнаудов, БКД, 18.
АВТОБЛОКИРО`ВКА ж. Техн. Автоматична блокировка.
АВТОБЛОКИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от автоблокировка. Автоблокировъчно устройство.
АВТОБО`РСА ж. Тържище, на което отделни собственици продават употребявани автомобили. Поляната пред него [заведението] беше оформена като релефна карта на България.. Сега на тази поляна е автоборсата. ДТ, 1999, бр. 290, 15.
АВТОБУ`С м. Голям многоместен пътнически автомобил за обществен транспорт, който се движи обикн. по определен маршрут. Баща му беше шофьор на един червен автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака. К. Калчев, СТ, 270. Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси. К. Константинов, ПЗ, 176. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита. Ал. Бабек, МЕ, 185.
— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр.
АВТОБУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.
2. Предназначен за автобуси. Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.
3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.
АВТОВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче. Отеч.*, 1977, кн. 10, 28.
АВТОБУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автобус; малък автобус. — Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път. С. Северняк, ОНК, 176.
АВТОВАКСИ`НА ж. Мед. Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.
АВТОВЛА`К м. Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак. П. Бобев, ОН, 26. Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора. △ Товарен автовлак.
АВТОВО`З м. Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила. ДТ, 1999, бр. 250, 40.
АВТОГА`МИЯ ж. 1. Зоол. Самооплождане при едноклетъчните организми.
2. Бот. Самоопрашване.
— От гр. ἀὐτός ’сам’* + γάμος ’брак’.
АВТОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара*, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно. Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство. Й. Попов, СЛ, 46.
АВТОГЕНЕ`ЗА, мн. няма, ж. Биол. 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.
2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.
АВТОГЕНЕ`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Автогенеза.
АВТОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни. Б. Кърджиев, ОПА, 62.
АВТОГЕНЕРА`ТОР м. Техн. Автомобилен генератор. Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори. Вселена 69, X.
АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до автогенератор.
АВТОГИШЕ`, мн. -та, ср. Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.
АВТОГО`Л м. Спорт. При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор.
◇ Вкарвам си / вкарам си автогол. Разг. Сам си навреждам.
АВТОГРАВЮ`РА ж. Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.
АВТОГРА`Ф м. Книж. 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч. I, 75.
2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите. ОФ, 1950, бр.* 1811, 4. В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналогодишния… П. Славински, МСК, 78. Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!… Д. Димов, Т, 666.
3. Техн. Вид апарат за копиране.
4. Печат. Автография (в 3 знач.).
— От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’.
АВТОГРА`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Книж. Прил. от автограф; автографичен, автографически. Автографен ръкопис. Автографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.
АВТОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Автографен; автографически.
АВТОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Автографен; автографичен.
АВТОГРА`ФИЯ ж. Книж. 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис.
2. Разпознаване на автографи, на почерци.
3. Печат. Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф.
АВТОГРАФОМА`НИЯ ж. Книж. Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности.
АВТОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). Автографска преса.
АВТОГРА`ФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автограф. Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши [на гостуващите писатели] сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги. Д. Дамянов, ПИЩ, 50.
АВТОГРЕ`ДЕР м. Спец. Самоходен гредер. Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора. Д. Христов, СПМ, 233.
АВТОГРЕДЕРИ`СТ м. Спец. Работник специалист, който работи с автогредер.
АВТОГУДРОНА`ТОР м. Спец. Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища.
АВТОДЕЗИНФЕКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. В съчет.: Автодезинфекционна машина. Спец. Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина.
АВТОДЕ`ЛО, мн. няма, ср. Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил.
АВТОДЕПО`, мн. -а, ср. Депо за стари автомобили. Холандци ще строят автодепо в столицата. ДТ, 1998, бр. 152, 8.
АВТОДЖАМБА`ЗИН, мн. автоджамбази, м. Разг. Автокрадец; автоапаш, автобандит. Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени. Хр. Калчев, ЦНМ, 8. Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват. ДТ, 1998, бр. 20, 32.
АВТОДИДА`КТИКА ж. Остар. Книж. Самообразование.
АВТОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действа със своя собствена сила.
— От гр. αὐτός; ’сам’* + δύναις ’сила’.
АВТОДОИ`ЛКА ж. Спец. Апарат за механично доене на животни. Сега вече има автопоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“. ВН, 1961, бр. 3010, 2.
АВТОЕКСКУРЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екскурзия с автомобил. Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута. Отеч., 1977, кн. 11, 31.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`Р ж. Специалист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автоелектромонтьор и автоелектромонтьорство.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автоелектромонтьор.
АВТОЖИ`Р м. Авиац. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред.
— От фр. autogire от исп. autόgiro.
АВТОЗАВО`Д м. Завод за производство на автомобили; автомобилен завод.
АВТОЗАВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автозавод. Автозаводски колектив. Автозаводски план.
АВТОЗАСТРАХО`ВКА ж. Спец. Застраховка на автомобил. От него [Държавния застрахователен институт] са поети 80 на сто от автозастраховките. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
АВТОЗЛОПОЛУ`КА ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили. О, 1978, кн. 3, 43.
АВТОИЗЛОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг. С, 1998, бр. 106, 16.
АВТОИНСТРУ`КТОР м. Инструктор по автомобилизъм.
АВТОИНСТРУ`КТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автоинструктор.
АВТОИНТОКСИКА`ЦИЯ ж. Мед. Болестно състояние, причинено от образувани в самия организъм отровни вещества; самоотравяне на организма. Вследствие на некрозата настъпва пълна парализа на червото, съдържимото се задържа, разпада се и настъпва автоинтоксикация от резорбция на разпадните продукти. Б. Кърджиев, ОПА, 178.
АВТОИНФЕ`КЦИЯ ж. Мед. Заболяване, причинено от собствената бактериална флора на организма; самозаразяване.
АВТОКА`Р м. Малка моторна кола за пренасяне на товари на неголеми разстояния в цехове, на гари и др.; мотокар. Отново в колата, .. и в големия комбинат за консерви .. Чудовищни и в тъмнината комини .. Свистене на автокари и скърцане на електротелфери. Д. Цончев, ЛВ, 32.
— Фр. autocar.
АВТОКА`РЕН, -рна, -рно-, мн. -рни. Прил. от автокар. Автокарно производство. Автокарен мотор.
АВТОКАРОСЕРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Прил. от автокаросерия.
АВТОКАРОСЕРИ`СТ м. Специалист по изработване на автокаросерии.
АВТОКАРОСЕ`РИЯ ж. Каросерия за автомобил.
АВТОКАСЕТОФО`Н м. Техн. Касетофон за автомобил. Целта на младежа била да задигне скъпия автокасетофон с компактдисково устройство. ДТ, 1999, бр. 80, 32. Автокасетофон може да си купите за 255 лв. Кеш, 1993, бр. 23, 3.
АВТОКА`СКО, мн. няма, ср. Спец. Вид автомобилна застраховка за покриване на възможните щети на транспортното средство при злополука (авария). За всеки новозакупен автомобил от склад .. получавате подарък пълно автокаско за една година. 24 часа, 1999, бр. 350, 13.
— От фр. auto ’автомобил’ + casco.
АВТОКАТА`ЛИЗА ж. Хим. Катализа, при която като катализатор се явява или един от изходните материали, или един от продуктите на химическата реакция.
АВТОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Хим. Прил. от автокатализа. Автокаталитични процеси.
АВТОКЕФА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който има самостойна, независима власт или се управлява самостойно, независимо от друга по-висока църковна власт. Гърците признаваха Дамяна за патриарх, но не признаваха за патриарси неговите приемници, макар те и да си бяха останали автокефални и независими от цариградския патриарх, а ги наричаха просто архиепископи. Р. Каролев, УБЧИ, 32. Автокефална църква.
— От гр. αὐτοκέφαλος*.
АВТОКЕФА`ЛИЯ, мн. няма, ж. Църк. Самостоятелност, независимост на една православна църква от друга.
АВТОКЕФА`ЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Църк. Автокефалия. Той призна самостоятелността (автокефалността) на българския архиепископ-патриарх и не му отне ни една епархия от епархиите, които се намерваха под властта му. Р. Каролев, УБЧИ, 28.
АВТОКЛА`В м. Спец. Херметически затварящ се метален съд, в който се извършват различни физико-химични процеси под високо налягане и обикн. при висока температура. В химическата, книжната, хранителната индустрия се употребяват специални съдове за кипене при по-висока от нормалната температура, наречени автоклави. Физ. X кл, 42. Стерилизацията на млякото се извършва чрез загряването му в автоклави. △ Автоклави за консервната промишленост.
— От гр. αὐτός ’сам’* + лат. clavis ’ключ’ през фр. autoclave.
АВТОКЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от автоклав. Автоклавна вулканизация. Автоклавен артикул.
АВТОКЛИМАТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Климатична система за автомобил. „Климат“ предлага .. зареждане на автоклиматици. ДТ, 1999, бр. 350, I.
АВТОКЛУ`Б м. Клуб на автомобилисти.
АВТОКОЗМЕ`ТИКА ж. Събир. Препарати за почистване и измиване на автомобили и за предпазване на автомобили и техните части от износване. Около тях [автомобилите] се въртят собствениците им, лъскат с парцал фаровете и броните, прикриват с автокозметика олющената боя. ДТ, 1999, бр. 290, 15. Магазин за автокозметика.
АВТОКОЛО`НА ж. Група автомобили, които се движат в последователен ред; автомобилна колона.
АВТОКОМПОЗИ`ЦИЯ ж. Автотранспортно средство, състоящо се от влекач без собствена платформа с прикачени към него ремаркета за превоз на товари.
АВТОКОНТРО`Л м. 1. Автоматичен контрол.
2. Контрол на автомобилния транспорт.
АВТОКОНТРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автоконтрол. Автоконтролна лампа. Автоконтролен пункт.
АВТОКОНТРОЛЬО`Р м. Длъжностно лице, което контролира автомобилния транспорт.
АВТОКРАДЕ`Ц, мн. -дци`, м. Крадец на автомобили или на части и оборудване от автомобили; автобандит, автоапаш, автоджамбазин. Хванаха автокрадец след 1,5 година издирване. ДТ, 1999, бр. 71, 48. Автокрадците са се върнали отново към поръчковата система, нов., 2000, бр. 159, 1.
АВТОКРА`ЖБА ж. Кражба на автомобил или на части и оборудване от автомобил. Нелицензирани застрахователни компании .. са се захванали с автокражби. 24 часа, 1998, бр. 323, 1. Оперативни работници подозират мъжа за съучастие в автокражби. ДТ, 1999, бр. 313, 48.
АВТОКРА`Н м. Спец. Самоходна машина за повдигане и преместване на големи тежести; автомобилен кран. За облекчение труда на работниците е доставен специален автокран „ЗСИ“, който вдига тежест до 3 тона. ВН, 1958, бр.* 2185, 1. Разтоварването на вагоните на първо време можеше да стане къде на ръка, къде с автокран. Д. Кисьов, Щ, 376.
АВТОКРАНИ`СТ м. Специалист, който работи на автокран. И понеже нямаше свободни камиони в гаража, направиха ме автокранист. Нова работа, интересна. Хем си шофьор, значи, хем пък кранист. С. Северняк, ОНК, 49.
АВТОКРА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автокран. Автокранова апаратура.
АВТОКРА`Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. Той превел и драмата Кремуций Корд, написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. З. Стоянов, ХБ, 241.
2. Автократор.
— От гр. αὐτοκρατής ’имащ неограничена власт; самовластен’.
АВТОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автокрация.
АВТОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до автокрация; автократически. Автократична държава.
АВТОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Книж. Автократичен. [Камарата на депутатите] отхвърли с 496 гласа против 46 едно предложение на социалистите, с което се упрекваше правителството, че разпилява парите на данъкоплатците, както за поведението на републиканското правителство пред автократическия цар. Бълг., 1902, бр.* 451, 4.
АВТОКРАТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. автократически; автократично.
АВТОКРАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от , автократичен; автократически.
АВТОКРА`ТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува „самодържец на всички българи“ на византийците заповяда да го наричат „автократор“. А. Гуляшки, ЗВ, 645.
— Гр. αὐτοκράτωρ.
АВТОКРА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократор. Автократорска титла.
АВТОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократ.
АВТОКРА`ЦИЯ ж. Полит. Държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм.
— От гр. αὐτοκραία. Друга форма: автокра`тия рус.
АВТОКРИ`ТИКА ж. Книж. Самокритика.
АВТОКЪ`ЩА ж. Търговско предприятие за продажба на автомобили. По време на акцията [на полицията] са проверени 32 автокъщи. ДТ, 1999, бр. 82, 32. Нощем [полицаят] работи като пазач на автокъща. 168 часа, 1999, бр. 40, 32.
АВТО`Л м. Хим. Тип автомобилно смазочно масло. За смазване на търкалящи лагери се употребяват само рафинирани минерални масла, като сепараторното, .., автоли и други видове масла с различен вискозитет. Ст. Михайлов и др., ГМ, 71.
— От фр. + лат.
АВТОЛА`МПА ж. Лампа за автомобилен фар.
АВТОЛА`ТРИЯ мн. няма, ж. Остар. Книж. Обожаване на самия себе си, самообожаване.
— От гр. αὐτός ’сам’ + λατρεία ’обожаване’.
АВТОЛА`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Остар. Книж. Човек, който обожава само себе си. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, / .. Драскачи и шаркачи забавачи / и преписвачи .. Тези автолатри, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум, за прославлене. Ст. Михайловски, Мис. 1895, кн. 3-4, 186. Тежко` ми, ако гинех във съмненя / и чаках да ми подаде десница / за помощ тоя автолатър груб! К. Христов, Избр. ст., 297.
АВТОЛИ`ЗА мн. няма, ж. Биол. Биологичен процес, при който белтъци, тъкани или клетки на животински или растителни организми се разпадат под влияние на ферменти, които се съдържат в самите тъкани. Когато добитото прясно и топло месо се остави да зрее при неблагоприятни условия, настъпва така наречената автолиза или запарване на месото. П. Даскалов и др., ТК, 15.
— От гр. αὐτός* ’сам’ + λύσις ’разпадане’.
АВТОЛИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Биол. Прил. от автолиза; автолитичен. Автолизен чернодробен екстракт.
АВТОЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Биол. Причинявам автолиза. Постепенно .. настъпват промени в клетъчната мембрана, която започва да пропуща калциевите йони, те активизират ензимите в клетката, които автолизират белтъците. Б. Кърджиев, ОПА, 24. автолизирам се страд.
АВТОЛИЗИ`РАНЕ ср. Биол. Отгл. същ. от автолизирам и от автолизирам се.
АВТОЛИ`НИЯ ж. Постоянен маршрут за пътувания между два или повече населени пункта с товарни или пътнически автомобили; автомобилна линия. Открити са за редовна експлоатация всекидневни товарни автолинии.
АВТОЛИТОГРА`ФИЯ ж. Печат. Вид техника на работа при литографиране, при която художникът лично нанася огледалното изображение на рисунката върху литографския камък, като използва и структурата му за постигане на художествени ефекти.
АВТОЛЮБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което се занимава като любител с каране на автомобил или с автомобилно дело.
АВТОМАГИСТРА`ЛА ж. Автомобилен път с две платна за еднопосочно скоростно движение, при който няма пресичане на едно равнище с други пътища; автобан, автострада, аутобан, магистрала.
АВТОМАГИСТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от автомагистрала.
АВТОМА`Т м. 1. Машина, механизъм или уредба, която самостоятелно, без помощта на човек, извършва всички основни и спомагателни движения за изпълнението на някаква работа или технологически процес. Телефонен автомат. Автомати за напитки. Автомат за пакетиране. Автомат за кафе. Автомат за вестници. • Обр. Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича. Честолюбието и навикът на дългогодишната служба го превърнаха отново от мислещ човек в покорен автомат. Д. Димов, Т, 294.
2. Вид скорострелно ръчно оръжие, което при натискане на спусъка стреля серийно; автоматична пушка, шмайзер. В този миг навън тресна къс откос от автомат. И тримата скочиха едновременно. Офицерите впиха ръце в оръжието си. Б. Несторов, СР, 120. Касабов прати двама стражари да проверят, но щом приближиха плевнята, паднаха подкосени от автомат. Х. Русев, ПЗ, 283. Немците бяха повече на брой. Гражев намери срещу себе си отведнъж четирма. Но не се уплаши. С автомата си той очисти трима. Остана само един. Ив. Мартинов, ДТ, 194. Като се избърса с кърпата си, той [Динко] надяна веднага автомата и няколко ленти с патрони, които беше оставил върху скалата. Д. Димов, Т, 431.
— От гр. αὐτόματος ’който се движи от само себе си, самодвижещ се’ през рус. автомат или нем. Automat.
АВТОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е на машина, механизъм, уредба — автомат или е свързан с тях. Автоматна слушалка. Автоматно действие.
2. Който е на скорострелно оръжие — автомат или е свързан с него. Войниците откриха картечен и автоматен огън по колоната. Сп. Трънски, Н, 635. Капитан Нелепка разбрал, че играта му няма да мине, и поради това пуснал един автоматен откос върху хитлеристите. Но и те го покосили с няколко автоматни откоси. К. Караславов, Избр. съч. III, 265. Другарите му, слезли от мулетата, бяха полегнали на купчина, на прицел за един автоматен ред. .. X. Русев, ПЗ, 292-293. Автоматен спусък.
АВТОМАТИЗА`ЦИЯ ж. В производството — употреба на уреди, приспособления и машини, посредством които производственият процес се извършва без непосредственото участие на човека. Все по-голяма автоматизация, която заменя работата на човека и облекчава труда на работниците, може да се проследи в промишлените предприятия, в електростанциите, транспорта и др. Физ. X кл, 180. —Автоматизацията и кибернетиката — ето кое ще преобрази окончателно света! Всичко друго е предпоставка. Тогава за човека ще остане само действително творческият труд. Л. Дилов, ПБД, 122. Характерна особеност на съвременното производство е автоматизацията. Функциите на контрол, регулиране и управление се изпълняват от електрически автоматични устройства. Ел. XI кл, 4. Автоматзация на производството.
АВТОМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Въвеждам в производството уреди, приспособления и машини, посредством които производственият процес се извършва без непосредственото участие на човека, а само под негов контрол. Стремим се да автоматизираме много от производствените процеси, автоматизирам се страд.
АВТОМАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Върша нещо несъзнателно, механично, машинално.
АВТОМАТИЗИ`РАН, -а, -о, мн. и. Прич. мин. страд. от автоматизирам като прил. 1. За машина, механизъм, производствена система или цикъл — който работи самостоятелно, без помощта на човек. Водната електрическа централа „Каменица“ е единствената у нас напълно автоматизирана централа за далечно синхронизиране, т.е. тя може да работи без машинно-технически персонал, чрез автоматично включване, изключване и регулиране. Щ. Щилянов, Пр, 1953, кн.* 1, 42.
2. Който се извършва несъзнателно, механически по силата на създаден навик; машинално. Автоматизирани движения.АВТОМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от автоматизирам и от автоматизирам се. Автоматизиране на някои процеси. Автоматизиране на индустрията и селското стопанство.
АВТОМАТИЗИ`РАНО. Нареч. от автоматизиран. Обработката на металите сега се извършва напълно автоматизирано.
АВТОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Автоматичност. Пътуването запазва човека от физически и умствен автоматизъм, защото всеки ден туря човека в нови условия, буди енергията му. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. Движенията ми бяха отчетливи, работата ми спореше. Рядко съм постигала такъв ритмичен автоматизъм. Бл. Димитрова, ПКС, 70.
2. Биол. Ритмична дейност на органите и клетките или на цялостния организъм, независимо от външни въздействия, напр. ритмичните съкращения на сърцето и под.
АВТОМАТИ`К неизм. прил. Разг. За автомобил и др. — който е с автоматични скорости. Купих автомобил автоматик.
АВТОМА`ТИКА, мн. няма, ж. 1. Дял от техническите науки, в който се разработват методите и средствата за контролиране и управляване на производствените процеси посредством автомати. Сътрудници на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика към БАН разработиха оригинална уредба, подходяща за нашата енергийна система. ВН, 1964, бр. 3866, 4.
2. Събир. Съвкупност от уреди, приспособления и машини, които действат като автомати при извършването на някакъв технически процес. Всички тези устройства, които контролират и коригират работните машини, се наричат регулатори и са същественият елемент в автоматиката. К, 1963, кн.* 9, 22. Според данни от предаването на 8 октомври научната апаратура, съоръженията и автоматиката на междупланетната станция продължават да работят нормално. НА, 1959, бр.* 3437, 3.
— Рус.
АВТОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който действа чрез механизъм, чрез автомат; автоматически. Готовата продукция се пренася до експедицията с автоматична лента. △ Автоматична машина. Автоматична телефонна централа. Автоматична спирачка. Автоматичен регулатор. Автоматични везни.
2. Който се извършва механично от автомат или с автомат; автоматически. Автоматична заварка. Автоматично доене на добитъка.
3. За скорострелно оръжие — който стреля серийно; автоматически. Претърсихме участъка и намерихме седем нови карабини,* автоматичен пистолет с четири пълнителя. Сл.* Трънски, Н, 193. Но най-любопитното бе това, че Дивото упражняваше цялото свое изкуство на прочут ловец, не с някакъв „централ“, не с някаква прочута белгийска автоматична едноцевка. Д. Калфов, Избр. разк., 285-286. Автоматична пушка. Автоматично оръжие.
4. Който се извършва от скорострелно оръжие — автомат (във 2 знач.). Повече от час трясъкът на бомбите, пушечната и автоматична стрелба разтърсваха цялото село. К. Ламбрев, СП, 185. В далечината, .., се появиха първите немски щурмови отделения от автоматчици. Те прибягваха по един и двама и с точния си автоматичен огън всяваха ужас сред бягащите, които падаха покосени. Ив. Мартинов, ДТ, 99.
5. Прен. Който се извършва, става без активното участие на волята; автоматически, несъзнателен, машинален, механичен. Молитвата. Автоматично прекъсване, а с едно око надзърване в учебника. Дежурната мънка „Отче наш“ — достатъчно време, за да се пробяга на крак урока. Бл. Димитрова, ОтО, 19. Полковникът се отмести леко от прозореца с движение, което би могло да се вземе за автоматично, но лицето му си остана все същото. П. Вежинов, BP, 59. Привичката е по-елементарна и автоматична дейност [от навика]. Пр, 1953, кн.* 1, 35.
6. Който става закономерно по някакви съображения, причини. Когато се разбра, че имат присъди, последва автоматичното им уволнение.
◇ Автоматичен молив. Метален или пластмасов молив с приспособление на изваждане и прибиране на графита. Едната му ръка държеше края на листа, а другата стискаше автоматичен молив. Й. Демирев и др., ОС, 19.
Автоматична писалка. Писалка с резервоар за мастило. Кметът се разшава и започна да се оглежда за перодръжка и мастило, но се досети, че има автоматична писалка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 258.
АВТОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Автоматичен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Автоматическите везни позволяват да се преминава от един вид бетон в друг — само с едно включване на копчето. ВН, 1952, бр.* 1, 1. Не спират печатарските машини, .., автоматическата редачка смята цветните корици на книгите. РД, 1950, бр.* 126, 2. Автоматическо регулиране на температурата. Автоматическо оръжие.
АВТОМАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. автоматически; автоматично. Малката обсерватория заедно с прозрачния купол автоматически можеше да се върти в кръг, което позволяваше да се наблюдава цялото звездно небе. Ст. Волев, МС, 23. Около тях се блъскаха хора, надпреварваха се — едни да излязат, а други да влязат в дългите вагони, чиито врати автоматически се отваряха и затваряха. Ал. Бабек, МЕ, 103. — Излез, Митя! Митя автоматически се подчини. П. Вежинов, МС, 182. — Име, презиме, .. — задава автоматически стереотипните въпроси председателят. Елин Пелин, Съч. IV, 116. Колегите и познатите му се изключваха автоматически, .. оставаха роднините, но и техният брой не достигаха за пръстите на едната ръка. Съвр., 1980, кн. 1, 41.
АВТОМАТИ`ЧНО нареч. 1. Посредством автомат; автоматически, механично. Обръща се особено внимание върху чистотата и хигиената при измиването, напълването и затварянето на стъклата, което става напълно автоматично от специална машинна инсталация. БНТ, 1941, бр. 215-216, 6. Гласуването става в една кабина. Натиска се едно бутонче и завесата се дръпва. Човек влиза и тя автоматично се затваря. Г. Белев, KBА, 221.
2. Прен. Без активно участие на волята; автоматически, несъзнателно, машинално, механично. Тя взе вилицата и почна да яде автоматично, бавно и замислено. М. Грубешлиева, ПП, 157.
3. Прен. Веднага, почти моментално, много бързо. Малкото смущение, интерес и любопитство, които предизвика с идването си, изчезват и той автоматично се превръща в болнична вещ. Л. Стоянов, X, 112.
4. По силата на някакви разумни съображения; автоматически. Автоматично изключих от поканените няколко колеги, с които бях в обтегнати отношения.
АВТОМАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл.същ. от автоматичен (в 5 знач.); автоматизъм, механичност, несъзнателност (на действия, движения). Наистина театърът продължаваше представленията си, списанията не спряха, но това бяха прояви повече на автоматичност, движение по инерция, подобие на живот — не същински живот. К. Константинов, ППГ, 272. От тоя ден нататък скандалите и недоразуменията между нашите герои започват да зачестяват с една упорита автоматичност. Св. Минков, РТК, 89.
АВТОМА`ТИЯ, мн. няма, ж. Биол. Способност на някои органи и тъкани да развиват присъщата си дейност под влияние на импулси, които възникват в самите тях.
АВТОМА`ТКА ж. Разг. 1. Автоматична машина; автомат. И днес работниците от бригадата на първия ударник уверено пуснаха в пълен ход автоматките. ВН, 1952, бр. 173, 1.
2. Автоматично оръжие, автоматична пушка; автомат. След миг забеляза на няколко крачки пред себе си полицай с автоматка в ръце, готова да изпрати смъртоносните си куршуми. К. Ламбрев, СП, 42. Голямата дъщеря бе рядка масовичка .. Но един ден я откриха и проследиха. Потеря от полицаи и агенти, въоръжени с бомби и автоматки, тръгнаха след нея. Ив. Хаджимарчев, ОК, 290-291.
АВТОМА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от автомат.
АВТОМА`ТЧИК, мн. -ци, м. 1. Специалист, който работи на машина автомат.
2. Боец, въоръжен със скорострелно оръжие автомат. Вниманието на всички беше привлечено от автоматчиците, които щяха да решат изхода от битката за тоя ден. Ив. Мартинов, ДТ, 100. Създадохме ударна група от около петнадесет души автоматчици и картечари. Сл.* Трънски, Н, 635.
— Рус.
АВТОМА`ФИЯ ж. Организирана престъпна група, която се занимава с кражба на автомобили и пласиране на автомобили. Автомафията предлага „работа“ на социалните аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните й, за да преживява някак. Д, 1999, бр. 53, 8.
АВТОМАШИ`НА ж. Рядко. Автомобил. За агролесомелиоративните бригади в лесозащитните станции .. са доставени .. голямо количество автомашини, подвижни работилници, машинни копачки и много други съоръжения. РД, 1950, бр. 128, 1.
— Рус. автомашина.
АВТОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Геол. Геодезичен уред, снабден с планшет и бусола, който служи за снемане на планове и за нивелация.
АВТОМЕХА`НИК, мн. -ци, м. Механик, специалист по автомобилно дело.
АВТОМЕХА`НИКА ж. Техн. Дял от машиностроенето, в който се изучава проектирането, строенето и поправянето на автомобилни мотори.
АВТОМЕХАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -ни, прил. Който се отнася до автомеханика; автомеханически. Автомеханичен техникум.
АВТОМЕХАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Автомеханичен. Автомеханически институт.
АВТОМИ`ВКА ж. Отделение в автосервиз или специално помещение за измиване на автомобили; мивка. Денонощна автомивка набира работници. 24 часа, 1999, бр. 301, XIV.
АВТОМОБИ`Л м. 1. Кола за превозване на хора и товари, привеждана в движение по безрелсов път чрез гумени колела от монтиран в нея двигател. Белите пътища са набраздени от гумите на автомобилите. А. Каралийчев, ПГ, 155. Далеко някъде, откъм Цариградското шосе, зловещо бръмчеше автомобил. Д. Калфов, Избр. разк., 343. Производство на автомобили. Товарен автомобил. Брониран автомобил. Пожарен автомобил. Електрически автомобил.
2. Стесн. Малка моторна кола, която има обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо надпрепускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил.
◇ Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-влекачи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, ЕА, 5.
— От гр. αὐτός ’сам’ +* лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil.
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. От време на време под склона, по презбалканското шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината. Д. Ангелов, ЖС, 115. Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.
2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.
3. Който се извършва с автомобил. Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.
4. Техн. Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.
АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спорт или туризъм с автомобили.
— От фр. automobilisme.
АВТОМОБИЛИ`СТ м. 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм.
2. Шофьор.
— От фр. automobiliste.
АВТОМОБИЛОМА`НИЯ ж. Мания, страст към автомобили.
АВТОМОБИЛОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Производство на автомобили; автомобилостроителство. Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛ, ят, -я, мн. -и, м. Специалист по автомобилостроене. Една от главните задачи, която автомобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост. СЗ, 1982, бр. 63, 2.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛЕН , -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. Автомобилостроителен работник. Автомобилостроителен завод. Автомобилостроителна техника.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Автомобилостроене.
АВТОМОБИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от автомобил; малък автомобил.
2. Играчка, която представлява малък автомобил. Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода. Б. Несторов, АР, 207. Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина… П. Славински, МСК, 15.
АВТОМОДУЛА`ЦИЯ ж. Спец. Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията.
АВТОМОНТЬО`Р м. Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор.
АВТОМОНТЬО`РСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. Автомонтьорски цех. Автомонтьорска работилница.
2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. Автомонтьорски инструменти. Автомонтьорски курс. Автомонтьорска бригада.
АВТОМОНТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автомонтьор. Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия — автомонтьорство, стругарство, шлосерство… РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище.
АВТОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообразуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; идиоморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
— От гр. αὐτός* ’сам, собствен’ μορφή* ’форма’.
А`ВТО-МО`ТО неизм. прил. 1. Автомобилен и мотоциклетен. Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт. Авто-мото клуб. Авто-мото поход до връх Столетов.
2. Като същ., мн. няма, ср. Автомобилизъм и мотоциклетизъм. Секция по авто-мото.
— От фр. auto ’автомобил’ (съкр. от automobile) + moto ’мотоциклет’ (съкр. от motocyclette).
А`ВТО-МО`ТОДЕЛО, мн. няма, ср. Теоретични и практични познания по автомобилизъм и мотоциклетизъм.
АВТОМОТО`Р м. Двигател, обикн. с вътрешно горене, предназначен за автомобил; автомобилен мотор.
АВТОНАРУШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Нарушение на установените в държавата правила за движение на автомобили. Водопроводчик плати глоба .. за извършено от него автонарушение. 24 часа, 1999, бр. 350, 40.
АВТОНАРУШИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Нарушител на установените в държавата правила за движение на автомобили. Автонарушителят беше глобен от пътната полиция.
АВТОНО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се ползва с политическо или административно-териториално самоуправление въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. След като спомена за опасната криза, избухнала в София тъкмо когато редът, нарушен от румелийската революция, бил вече възстановен, Франц-Йосиф заявяваше, че „усилията на неговото правителство имали за цел да създадат с окончателното разрешение на българския въпрос, .. , един законен порядък в автономното княжество“ С. Радев, ССБ II, 431. Портата смята, че разрешението на настоящите мъчнотии е възможно само с установяването формата на автономното управление в острова [Крит]. БД, 1909, бр. 1, 3.
2. За учреждение, организация и под. — който има право самостоятелно да решава определени въпроси. Театърът трябва да бъде автономен! Управлението му подчинено на волята на онзи само, който го управлява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 119.
3. Независим, самостоен. Кабината беше снабдена със система за регенерация, автономна система за регистриране на биологични функции на животните и кинокамера за снимане поведението на животните по време на полета. ВН, 1958, бр. 2187, 4. Весело, приятно си живеят полковите музиканти. Те са като някаква отделна, автономна част в полка. Д. Калфов, ПЮН, 81-82.
— От гр. αὐτόνομος ’независим, самостоятелен’.
АВТОНОМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Движение за автономно управление, обикн. на държава, територия.
АВТОНОМИ`СТ м. Полит. Привърженик на автономно управление.
— От фр. autonomiste.
АВТОНОМИ`СТКА ж. Полит. Жена автономист.
АВТОНОМИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автономист. Автономистки тенденции.
АВТОНО`МИЯ ж. 1. Полит. Политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. Войната свършва в 1812 година с подписването на Букурещкия мир и донася автономията на Сърбия. Г. Дръндаров, ВЗ, 7. Русия, Англия и Франция се споразумели и поискали от султана да прекрати кръвопролитията в Гърция и да даде автономия на гърците. Ист. X кл, 84.
2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава определени въпроси. Една автономия на Народния театър ще даде възможност на неговата управа да насочи правилно задачите и да възроди творческото му дело. К, 1926, бр. 95, 1. Българите придобиха автономия в своите духовни и училищни дела. Г. Бенев, БК (превод), 31. Автономия на университет. Общинска автономия.
— Гр. αὐτονομία.
АВТОНО`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на автономен; независимост, самостоятелност. За да може тоя съвет да действува резултатно и твърдо, нему трябва да бъде гарантирана автономност, както при определяне на репертоар, така и при избора на административния и артистичен персонал на театъра. К, 1927, бр.* 109, 4.
АВТООСИГУРЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Осигуряване, застраховане на автомобили. Фондацията обединява всички застрахователни компании за автоосигуряване в Германия. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
АВТОПА`РК, мн. -ове, след числ. -а, м. Съвкупност от автомобили на предприятие, учреждение и др.; автомобилен парк. Искаше да се разведри, да отгони неприятните мисли и да види дали в негово отсъствие не е занемарен автопаркът. К. Кръстев, К, 135-136. Почти във всички автопаркове механиците всяка сутрин преглеждат колите и се грижат за тяхната техническа изправност. ВН, 1960, бр.* 2681, 2.
АВТОПАТРУ`Л м. Полицейски патрул с автомобил. Автопатрул от регионалната Дирекция на вътрешните работи потеглил към местопрестъплението. ДТ, 1999, бр. 262, 32. Колата била спряна за проверка от автопатрул. Нов., 1999, бр. 254, 3.
АВТОПИЛО`Т м. Авиац. Приспособление за автоматично управляване на полета на летателни апарати, без участие на летеца, което представлява система от автоматично действащи устройства, даващи възможност полетът да се управлява и от разстояние от излитането до кацането. След излитането, даденото направление и височината на полета на ракетата се осигурявали от автопилот. НТМ, 1961, кн.* 1, 24.
◇ Карам на автопилот. Разг. 1. Върша нещо автоматично, без участие на волята и без да се замислям. 2. Справям се както мога, при липса на някои необходими неща.
АВТОПИ`СТА ж. Специално построена и оборудвана писта, път за автомобилни спортни състезания; автомобилна писта.
АВТОПЛА`СТИКА ж. Мед. Хирургическа операция, при която една разрушена част на организма се възстановява чрез присаждане на тъкани от същия индивид. Автопластика на артериални съдове.
АВТОПОИ`ЛКА ж. Уред за механично поене на животните; автоматична поилка. По релсите скрипти кофата, пълна догоре с тъмнозелен силаж, тракат автопоилките. Н.* Тихолов, ДКД, 114.
АВТОПО`МПА ж. Спец. 1. Противопожарен автомобил, снабден с пожарогасителна помпа; автомобил-помпа.
2. Помпа, която се привежда в действие автоматично.
3. Помпа за автомобилни гуми.
АВТОПОРТРЕ`Т м. 1. Собствен живописен, скулптурен* или графичен портрет на художник, направен от самия него. Ние знаем само, че в първата изложба на Майстора наред с множеството скици и портрети от натура на различни типове хора с най-голяма любов и проникновение са били изобразени портретите на майка му, на баща му, също и автопортретите. Е. Каранфилов, Б III, 73. Между изписаните от Захари Зограф сцени в църквата „Св. Троица и св. Никола“ в Бачковския манастир освен на автопортрета на художника заслужава да се обърне специално внимание и на сцената „Страшния съд“. Ст. Михайлов, БС, 251.
2. Литер. Описание, характеристика, която един автор прави на самия себе си.
АВТОПОРТРЕТИ`СТ м. Художник, който рисува автопортрети.
АВТОПОТО`К, мн. няма, м. Колона от движещи се автомобили; автомобилен поток. Автопотокът ще се изтегля по ремонтирания бул. „В. Левски“. ДТ, 1998, бр. 154, 8.
АВТОПРОИЗВОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на автомобили. Новата немско-американска корпорация .. е в челната тройка сред автопроизводителите по приходи. ДТ, 1999, бр. 326, 22.
АВТОПРОИЗШЕ`СТВИЕ, мн. -ия, ср. Пътно произшествие, злополука с автомобил; автозлополука. Градът ни се бори за селище с образцов ред и без автопроизшествия. Й. Попов, ББ, 54.
А`ВТОР м. 1. Създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и др.; творец. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит, автор на проповеди, изложени на популярен език, нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език. Б. Пенев, НБВ, 20. Когато Къню за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още начаса да я зацапа с вар, а автора й да изгони. Й. Йовков, Ж, 31-32. Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговорите цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Той обичаше да чете френски автори, четеше ги в оригинал и се опиваше от психологическите игри в тях. П. Спасов, ХлХ, 14. Един от най-оригиналните български писатели е все пак Алеко Константинов (1863-1897). Безсмъртният автор на „Бай Ганьо“. Б. Шивачев, Съч. I, 99. Автор на изобретение. Автор на научен труд. Автор на повест. Автор на портрет. Автор на проект за паметник. Автор на проект за сграда. Автор на роман. Автор на статия.
2. Разг. Лице, което е създало или извършило нещо (обикн. за вредна, пакостна дейност); извършител. Безименният автор на гореказаното писмо ни обвинява, че ние уж сме били неприятели на науката и на образованието. Л. Каравелов и Хр. Ботев, С, 1947, бр. 10, 147. Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“, или днешната буржоазия. Г. Кирков, Избр. произв. I, 65. — Кого смятате вие за автор на убийството? — Нима има съмнение в това? К. Калчев, ЖП, 455. Като заклан изрева клетникът!.. Сички автори на неговите мъки са кикотяха между ръцете си. З. Стоянов, ЗБВ III, 87. Бирникът на Понт-Евек,.., паднал убит, и тялото, хвърлено в Тука и изхвърлено от тази малка речка на брега си, беше открило убийството, на което авторите бяха останали съвършено непознати. Ч, 1875, кн.* З, 142. Автор на кражба. Автори на грабежи. Автор на престъпление.
— От лат. auctor ’създател, автор’ през рус. автор.
АВТОРЕЗЕ`РВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Обикн. в съчет.: Авторезервни части. Автомобилни резервни части.
АВТОРЕ`КЕТ м. Рекет, изнудване за връщане на откраднати автомобили на собствениците им срещу откуп. От началото на годината няма заведено дело за авторекет. Дем., 1998, бр. 318, 5.
АВТОРЕМО`НТ м. Ремонт на автомобил.
АВТОРЕМО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е предназначен за ремонт на автомобили. Авторемонтна работилница. Авторемонтен завод. Авторемонтна база. Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.
АВТОРЕФЕРА`Т м. Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. Автореферат на дисертация.
АВТОРИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам.
2. Рядко. Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се страд.
— От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’.
АВТОРИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от авторизирам като прил.
◇ Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.
АВТОРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл.* същ. от авторизирам и от авторизирам се.
АВТОРИТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
— От фр. autoritaire ’властен’ през рус. авторитарный.
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.
2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса.
— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.
АВТОРИТАРИ`СТ м. Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.
АВТОРИТА`РНО Нареч. от авторитарен; властнически.
АВТОРИТА`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на авторитарен.
АВТОРИТЕ`Т м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д.* Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добревски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Ботйов искал да умре. З. Стоянов, ХБ, 201.
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, ВАХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл.* Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. З. Стоянов, ЗБВ I, 6.
— От лат. auctoritas, -atis ’влияние, тежест’ през рус. авторитет.
АВТОРИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С. Радев, ССБ I, 437. От 1842-1846 той [Фотинов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ. Ив. Вазов, РИ, 50. Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.
2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа? П. Вежинов, ВР, 244-245. Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича кое е възможно и кое не. Й. Йовков, Разк. I, 116-117. Авторитетна преценка. Авторитетно мнение. Авторитетно изказване. Авторитетна намеса.
3. Който съдържа или изразява авторитет. Авторитетен тон. Авторитетен вид.
АВТОРИТЕ`ТНО. Нареч. от авторитетен. Важно и авторитетно Дочо обясни същността на агитацията, както той я разбираше. Т. Влайков, Пр. I, 105. Неговият голям чин му даваше и правото да съди за всичко авторитетно и умно. Й. Йовков, ПК, 104.
АВТОРИТЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отгл. същ. от авторитетен. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105.
А`ВТОРКА ж. Жена автор. Силва Мара е авторка на една книга „Афоризми“ и издателка на съчиненията на първия си мъж. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83. Тя бе избрала за „модел“ на своя портрет — самата преподавателка .. С наблюдателността на ученическото .. око тя бе уловила характерни черти.., за идеализация .. не би дошло и на ум на малката авторка. Бл. Димитрова, ОтО, 23.
А`ВТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Авторски (в 1 знач.). Будевска уважавала авторовия текст и рядко си позволявала някаква незначителна промяна или поправка. Ст. Грудев, ББ, 47. „Хоро“-то на Страшимиров,.., и днес също, както „Септември“ на Гео Милев, дълбоко вълнува читателите. Оживяват чрез силата на авторовия талант ония страшни и кървави „бели нощи“ отпреди 35 години. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.
АВТОРОДЕ`О, мн. -а, ср. Състезание по майсторско управление на автомобили и мотоциклети при трудни пътни условия.
А`ВТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до автор и е свързан с неговата работа; авторов. Жандов екранизира „Земя“ с рязко изявено авторско виждане, на много места измени на литературния първоизточник, роди свой Еньо. НК, 1958, бр.* 7, 2. Немирович-Данченко е търсил в авторския текст преди всичко ключа към вярно и дълбоко режисьорско решение. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 12. Авторска коректура. Авторски бележки. Авторски поправки. Авторски контрол. Авторски замисъл. Авторска идея. Авторски хонорар. Авторско възнаграждение. Авторски екземпляри. Авторска изява. Авторски колектив.
2. Който е присъщ, свойствен на автор. Авторско самолюбие. Авторска чувствителност.
◇ Авторска кола`*. Печат. Текст от 20 000 авторски знака, предназначен за отпечатване. Авторски знак. Печат. Буква, цифра, препинателен или друг знак, предназначен за отпечатване. Авторско право. 1. Юрид. Съвкупност от правни норми, които уреждат отношения, възникнали във връзка със създаването и използването на произведения на науката, литературата, изкуството.
2. Субективно право, което авторът притежава.
А`ВТОРСТВО, мн. няма, ср. Принадлежност на едно произведение на автора му. Има вече една утвърдена легенда за тоя Г-нов, която му приписва авторството на песните във Веда Словена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 76.
АВТОСАЛО`Н м. 1. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на автомобилостроенето; автоизложение. Франкфуртският автосалон е най-големият и авторитетен в Европа. ДТ, 1999, бр. 262, 30. „Тойота Ярис“ бе представен у нас още през юни по време на Софийския автосалон. Стандарт, 1999, бр. 2532, 22.
2. Място, зала с изложени автомобили за реклама и продажба; автомобилен салон. Той има собствен автосалон и продава автомобили „Хонда“ и „Волво“. ДТ, 1997, бр. 226, 28. Посетих новия автосалон на „Форд“.
АВТОСЕРВИ`З м. Служба, предприятие за ремонт на автомобили.
АВТОСЕРВИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е предназначен за извършване на ремонт на автомобили. Автосервизна работилница.
АВТОСЛУ`ЖБА ж. Служба, предприятие за автомобилен транспорт.
АВТОСПИРА`ЧКА ж. 1. Автомобилна спирачка.
2. Автоматична спирачка.
АВТОСПИ`РКА ж. Определено място по автолиния, където спират автобуси и под.; автобусна спирка.
АВТОСПО`РТ, мн. няма, м. Вид моторен спорт с използуване на различни видове автомобили; автомобилен спорт, автомобилизъм.
АВТОСТА`НЦИЯ ж. Специално обзаведено предприятие или пункт за обслужване на автомобилния транспорт; автомобилна станция.
АВТОСТА`РТЕР м. Техн. Автоматичен стартер; пускател.
АВТОСТО`П, мн. -ове, след числ. -а, м. 1. Механизъм за автоматично спиране работата на машина, движението на локомотив и др.; автоматична спирачка, автоматичен регулатор.
2. Само ед. Обикн. с предл. на. Безплатно пътуване с автомобилно превозно средство, спирано по пътя от лицето, което желае да пътува, чрез вдигане на ръка. Дойдох си на автостоп. △ Автостопът е за предпочитане. △ Пътувах на автостоп.
АВТОСТО`ПАДЖИЙКА ж. Жена, която пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьорка. До шосето стояха две автостопаджийки.
АВТОСТО`ПАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.* Й. Попов, СЛ, 9. Автостопаджийско махане с ръка.
АВТОСТО`ПАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — Автостопаджия — каза кондукторът. — Загазил е горкият, гледай как маха ръце. Я. Антов, СбХС 1976, 332.
АВТОСТО`ПОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Автостопаджия; автостопьор.
АВТОСТОПЬО`Р м. Разг. Автостопаджия; автостоповец.
АВТОСТОПЬО`РКА ж. Разг. Автостопаджийка. Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки. Съвр., 1975, кн. 2, 222.
АВТОСТРА`ДА ж. 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни. Л. Манчев, П I, 57.
2. Разг. Широк автомобилен път. Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по серпентините на планинската автострада летяха леки коли. ВН, 1960, бр. 2607, 1.
— От ит. autostrada. — Друга форма: аутостра`да.
АВТОСТРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до автострада.
АВТОСТЪКЛО`, мн. -а`, ср. Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло.
АВТОСУГЕ`СТИЯ ж. Псих. Самовнушение.
АВТОСЪСТЕЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Състезател по автомобилен спорт. — Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме. Б. Балабанов, ИП, 158.
АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия. Л. Янов, СЗ, 46. — Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37.
АВТОТИ`П м. Печат. Отпечатък, приготвен чрез автотипия.
— От гр. αὐτός ’сам, собствен’* + τύπος ’отпечатък’.
АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък.
2. Който е предназначен за автотипия. Автотипна хартия.
АВТОТИ`ПИЯ, мн. няма, ж. Печат. Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично.
— Друга форма: аутоти`пия.
АВТОТИ`ПНО. Нареч. По автотипен начин.
АВТОТО`МИЯ ж. Биол. Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни .. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира. Л. Христов, З, 111.
— Гр. αὐτοτομία.
АВТОТРА`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до автомобили и трактори. Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.
2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.
АВТОТРАНСПЛАНТА`ЦИЯ ж. Мед. Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. Най-добре се удава автотрансплантацията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата. Б. Кърджиев, ОПА, 345.
АВТОТРАНСПО`РТ м. 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. Товарен автотранспорт.
2. Само ед. Ведомство на автомобилния транспорт. Служещ в автотранспорта.
АВТОТРАНСПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с автотранспорта. Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.
АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Туристическо пътешествие с автомобил.
АВТОТУРИ`СТ м. Лице, което практикува автотуризъм. Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи. О, 1977, кн. 11, 31.
АВТОТРАСЕ`, мн. -та, ср. Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването по автотрасетата в определен радиус около някой голям град. СТ, 1999, бр. 40, 10.
АВТОТРО`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Биол. Прил. от автотрофия; самоизхранващ се. Автотрофни организми.
АВТОТРО`ФИ мн., ед. (рядко) автотро`ф м. Биол. Автотрофни организми — животни или растения.
АВТОТРО`ФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.
— От гр. αὐτός ’сам’* + τροφή ’храна’.
АВТОХИПНО`ЗА ж. Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение; самохипнотизиране, самохипноза.
АВТОХРО`М м. Печат. Фотографска пластинка, плака, на която чрез специална* химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката.
— От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’.
АВТОХРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. В съчет.: Автохромна пластинка. Печат. Автохром.
АВТОХРО`МИЯ ж. Печат. Начин за получаване на многоцветна снимка или отпечатък.
АВТОХТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.
2. Биол. За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. Противоп. алохтонен.
3. Спец. Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.
АВТОХТО`НИ мн., ед. (рядко) автохто`н, м. 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. Противоп. алохтони.
2. Обикн. мн. Биол. Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени.
3. Геол. Долната част на навлак, която е покрита от придвижена част при хоризонтално преместване на скални комплекси.
— Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’.
АВТОХТО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на автохтонен.
А`ВТОЦИСТЕРНА ж. Товарен автомобил с монтирана на шасито му цистерна за превоз на течности; автомобил-цистерна. Млечни автоцистерни.
АВТОЧА`СТ ж. Съставна част на автомобил.
АВТОША`РЖ, мн. -ове, м. Шарж, който художник прави за самия себе си. Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница. Ив. Коларов, Е, 27.
АВТОЩУ`РМАН м. Авиац. Аеронавигационен уред, който автоматично определя посоката на самолета и отбелязва на карта неговия маршрут; автоматичен щурман.
АВУНКУЛА`Т м. Истор. Установена от обичаите особено тясна връзка между вуйчото и неговите племенници, която води началото си от епохата на матриархата.
— От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’.
АВУЧ м. Остар. и диал. Морков. От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й. Груев, КН 7 (превод), 7.
— От тур. havuç ’морков’. Друга форма: ау`ч.
АГА`1, -та, мн. -и`, м. 1. Истор. В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги. Хр.* Ботев, Съч.* 1929, 48. В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само ед. Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. — Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш? Ц. Гинчев, ГК, 361. — Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.
2. Разш. Турчин. Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,.. в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите. П, 1960, бр. 45, 2. Те [войводите] започнали борбата с .. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караевренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми… П. Росен, ВПШ, 123. — Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гърка пък отиде с хитрината. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. Ако ти са мили рогата, не се боди с агата. Послов. // Само ед. Почетно обръщение към турчин. Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, /.. /— Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ — „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко. Ал. Константинов, Съч. I, 286. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам, никого не познавам! Й. Йовков, СЛ, 92. Кажи (речи) му аго, да му е драго. Погов.
3. Само ед. Диал. Като обръщение — бате. Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше „ага“ (бати). Й. Йовков, ЖС, 19.
◇ Еничарски ага. Истор. Военачалник, командир на еничарски корпус.
— Тур. aga.
АГА`2 частица. Диал. Дано, ега. Ага го чумата поразила.* Клетва. Н. Геров, РБЯ I, 4.
АГА`3 нареч.-съюз. Диал. Когато, кога. Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. Н. Геров, РБЯ I, 4.
А`ГА ж. Най-едрият представител на безопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага“, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра. К, 1964, кн. 9, 10.
— Неизв. през рус. ага.
АГА`ВА и АГА`ВЕ ж. Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. Тука [в Мексико] много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците. Ив. Богоев, ВГД (превод), 300.
— От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’.
АГА`ВЕ. Вж. агава.
АГАЛА`Р и АГАЛА`РИ мн. Остар. Аги; агаларци. Бейтула бей извади от пояса си фермана,.. и зачете .. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си? .. — Тук няма какво да се мъдрува .. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухтари. М. Марчевски, П, 40. С еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агаларите, като изважда пред нас представители на всички съсловия. Г. Константинов, ПР, 118. Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него. Д. Талев, ПК, 63.
— Тур. agalar.
АГАЛА`РЦИ мн. Остар. Аги, агалари. Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.
АГАЛА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Господаруване, власт; агалък. Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното господарство тук се е свършило вече. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119.
АГА`ЛЕ нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека.
— От гр. ἀγάλι (α).
АГАЛМАТОЛИ`Т м. Минер. Разноцветен мек минерал, използуван за направата на различни дребни изделия (малки статуи, вазички и др.).
— От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’.
АГАЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Господаруване, власт; агаларство. — Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар — / дари ми агалък… да бъда господар… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата. Д.* Талев, ПК, 629-630. // Охолство.
2. Събир. Всички турци като цяло. Агалъкът не е малка сила, мои братя. Л. Каравелов, Съч. II, 135.
— Тур. agalık.
АГАМЕ`Т м. Биол. Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм.
— От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’.
АГА`Р и АГА`Р-АГА`Р, мн. няма, м. Спец. Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях. В. Петрова, РС, 61.
— Мал. agar-agar.
АГА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до агар. Агарен завод.
АГА`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Произведен от агар. Агарово желе. Агарова посявка.
АГАРЯ`НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Турчин, неверник, нехристиянин. — Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават
