АВАНТА ж. Разг. Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломоваив очите и завъртя ръка към джеба си. Й. Йовков, Г1Г, 190. Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта. Д. Цончев, JIB, 74. — Не съм като някои... да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта. В. Попов, Избр. пр, 31. О На аванта съм. Разг. Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме! Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.2721,4.
— От ит. ayanti 'напред* през тур. avanta.
АВАНТАДЖИЙКА ж. Разг. Жена, която търси аванта; келепирджийка.
АВАНТАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Който е свойствен на авантад-жия; келепирджийски.
АВАНТАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство.
АВАНТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. Разг. Човек, който търси аванта; келепирджия.
АВАНТАЖ м. 1. Рядко. Книж. Предимство, изгода, благоприятно положение. Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговор-ността за влошеното финансово положение. Бълг., 1902, бр. 448, 1. 2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта.
— Фр. avantage.
АВАНТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до авантаж. Авантажно положение.
АВАНТИТУЛ м. Печат. Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул.
— От фр. avant 'пред' + лат. titulus 'надпис'.
АВАНТИТУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Авантитулна страница. Печат. Авантитул.
АВАНТЮРА ж. 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитни-чества по света. Ив. Вазов, HP, 66. Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // Разг. Любовно приключение, недълготрайна връзка. Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш. М. Грубешлиева, ПП, 95. — То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето! Ст. Даскалов, СЛ, 201.
аванта
216
2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра? В. Геновска, СГ, 415-416. Той [Д. Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 282. Тия от тях [търговците], които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие. П. Спасов, ХлХ, 244.
3. Разг. Авантюрист. Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С. Чернишев, ВМ, 36. — Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досъо ? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг. А. Гуляшки, МТС, 260.
— От фр. aventure.
АВАНТЮРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца. Г. Бенев, БК (превод), 11. Авантю-рен живот. Авантюрно начинание.
АВАНТЮРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Склонност към авантюри, към приключения. Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност? Г. Караславов, ПМ, 16.
2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм! А. Станоев, П, 53. — Сега —
авантюризъм
