Page:RBE Tom1.djvu/989

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Избр. съч. VI, 351. Една вечер, когато кметът на селото научи, че в Мързяновия дол, в букаците, са се появили млади момчета, въоръжени до зъбите, настръхна като усорлица и свика общинския съвет на заседание. А. Каралийчев, СР, 28. 2. Бука1. Върху един рид над крепостта Подвие двамина дървари сечаха млади букаци. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Грамадните букаци край дома натежаха от кита, и през нощта придобиха чудовищни форми. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Гористият склон на планината се гънеше като диплите на широка дреха. В падините на гънките растяха тъмно-зелени борове, а по издигнатите ръбове се премесваха дъбове, букаци, брези. А. Дончев, СВС, 71.

— Друга (диал.) форма: б у к а ш.


БУКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Съд за вино или вода; букла2. Чинии, сахани, теп-сии, тенджери, чаши, лъжици, вилици, бука-ри, стомни — всичко беше измито, изплак-нато, излъскано, прегледано, почистено, подредено и стъкмено. Г. Караславов, ОХ I, 72-73. Между людете се появи един голям букар с вода и тръгна от ръка на ръка, тежък, с желязно дуле за пиене. Д. Талев, ПК, 377.

— От гр. рстк&Алоу през ит. boccale.


БУКАЧКА ж. Диал. Бука. [Старият елен] Обичаше да посещава сутрин и вечер Солените извори,.. Там имаше една хубава локва, в която се къпеше, а всички тънки и прави букачки наоколо бяха обелени от рогата му. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Горе духаше вечерникът. Букачките тихо шумяха, тревата съскаше. Кл. Цачев, СШ, 38-39.

— Друга форма: букашка.


БУКАШ м. Диал. Букак. В средногорските народни песни и легенди е запазено името на Богдан войвода. Той се е подвизавал като хайдутин из недостъпния букаш в сърцето на Средна гора през 1793 г. П. Теофилов, К, 27. Букашът беше пожълтял. Само дъбът още се зеленееше. Г. Белев, ПЕМ, 87.


БУКАШКА ж. Диал. Бука1 ; букак. Очите му не плачат. Но в тях има сива мъгла. Бляскат понякога от вътрешен огън. И после кротко се заглеждат през прозореца — към букашките. Ст. Станчев, HP, 48.


БУКАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до букак, букаш. Реши се да се изкачат по северните плещи на „Богдан“, хубаво обрасли с букашка гора и гъстак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 199. На небето светнаха всички звезди, едни дребни като маниста, други едри като хризантеми, и всичките сякаш докосваха букашките върхари. Ст. Станчев, ПЯС, 16.


БУКВА ж. 1. Писмен знак, с който се отбелязва обикновено отделен звук от човешката реч; отделен знак от азбуката. На долния й край [на грамотата] висеше сребърен печат, а хартията беше покрита с червени и черни букви. Ст. Загорчинов, ДП, 332. На всеки чин учителят ще раздаде по няколко листчета, на които той е написал един ред букви и един-два реда цели думи. Т. Влайков, Пр I, 213. И аз,.., засричах,.., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк, без главни букви и без знаци. Елин Пелин, Съч. II, 122. Моята майка беше неграмотна и умееше да напише само името си с четири букви — Рада, — и то погрешно. А. Каралийчев, С, 307. Боби се бе върнал от училище, седеше на масата, пишеше първите букви на азбуката. Вл. Полянов, ПП, 37. Печатни букви. Ръкописни букви.


БУКАР

2. Метална отливка на такъв знак, която служи за набиране на думи при отпечатване. — Ще ни трябва печатница, че и каси с букви. Д. Ангелов, ЖС, 251. — Цял ден вис-на над печатарската маса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21. Печатницата разполага с много букви от различни шрифтове.

3. Отделна част от текст на член или на параграф в закон, устав, правилник и др., отбелязана, обозначена със знак от азбуката. Член 5, буква „б“ от Конституцията гласи.

О Безгласна буква. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се зачита. Буква по буква. Съвсем точно, последователно, без да се пропусне или измени нещо; буквално (обикн. за нещо написано, за някакъв текст.) Той повтори писмото, повтори го ред по ред, дума по дума, буква по буква, но нищо ново не откри. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374. Държа на (за) (придържам се към) буквата <на закона>. Изисквам точно спазване на формалната, външната страна на нещо (обикн. наредба, разпореждане и под ). Оставам / остана мъртва буква. Книж. За разпоредба, решение и под. — не се прилагам на дело.


БУКВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.

1. Който предава смисъла дума по дума, съвсем точно, без изменение; дословен, точен. Значителна част от материалите са заимствувани от чуждестранни сборници. Някои са буквален превод,.., някои преработка, а трети само сюжетно заимствува-не. Ив. Богданов, СП, 199.

2. Прен. Истински, същински, действителен. И на следната беседа ни разказа за еквивалентността на масата и енергията... — Ама, Викторе, това са буквални идиотщи-ни! Как е възможно материята да се превърне в нищо!... П. Вежинов, ЗНН, 45.

О В буквалния смисъл <на думата>. В прекия, конкретен, не в преносен смисъл. Jluou-це е онова малко чешко селце, станало бележито поради изключителното варварство на фашистките окупатори,.. В бясно изстъпление на злоба и мъст те за някол


БУКВАЛЕН