mama си no някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореш$. А говореше се за мерата и за синурите. И. Йовков, ПК, 158-159. Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място. Г. Караславов, ПМ, 17. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, з а т о в а); и. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттац, разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж, 1945, 24. Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината. Астр. VII кл, 89. — Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа. СбАСЕП, 225.
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време. А. Константинов, БГ, 41. Той носеше вода, .., доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин, Съч. III, 72. Там [в гората] белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората. Св. Минков, ПК, 17. Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ро-мейските войски. А. Дончев, СВС, 628. Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча. JI. Караве-лов, Съч. II, 3. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. В. Друмев, И, 16. Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Ив. Вазов, Съч.ХХН, 152.
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови лам-тения. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота. Ем. Манов, БГ, 177. Когато беше сватба-рину а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йо-лу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор.
— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко. Й. Йовков, Разк.1, 202. — Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане. Ст. Костов, Избр. тв., 348. — От-де си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш? JI. Стоянов, X, 65.
— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли? П. Вежинов, BP, 56. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си $и }о виждал? — попита той с други глас. И. Йовков, В АХ, 143.
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: о—А какво стана Джапар, какво прави? Й. Йовков, ПК, 18.
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или место-имения). Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо? JI. Каравелов, Съч. И, 2. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то. П. Бобев, ГЕ, 9. — Се да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех! Елин Пелин, Съч. I, 31. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах! Хр. Смирненски, Съч. I, 16. IV. Съотносителен (повторен към вся
