шен, благороден. Свят целий види,.., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува. Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид. Др. Асенов, ТКНП, 279.
БЛАГОУТРОБИЕ, мн. -я, ср. Книж.
1. Ирон. Добре охранена утроба, корем; търбух. Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи. Ал. Константинов, Съч. I, 304. Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове? Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Да вози ракия,.., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът и`, това Михо в ото благоутробие никак не можеше да смеле. Ил. Блъсков, СК, 41.
2. Остар. Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19.
БЛАГОУТРОБНО нареч. Остар. Книж. Добросърдечно, милосърдно, благодушно. Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и олагоутробно да прощава волните и неволни наши съгреше-ния. Хр. Данов, ППК (превод), 106.
БЛАГОУХАЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоухая.
БЛАГОУХАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеще се на тая чиста, благоуханна плът. И. Йовков, СЛ, 61. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90. Благоуханни горски цветя. 2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух. Д. Талев, ПК, 350. В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина. Ст. Дичев, ЗС I, 597. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна. А. Каралийчев, С, 239.
БЛАГОУХАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат.
Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката. Ем. Станев, ИК III, 253. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева. Д. Димов, Т. 49. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неиз-казано благоухание. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
2. Само мн. Ароматични вещества, масла; благовония. Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания. С. Севан, РР I, 55. „Младий гърко,..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров,.. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.“ Н. Михайловски, ПТ, 60.
БЛАГОУХАННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на благоуханен; благоухание, аромат.
БЛАГОУХАЯ, -аеш, несв., мин. св. -ах, непрех. Издавам приятен дъх, благоухание. В края на май и началото на юни, когато благоухаят розите, Карловската котловина оставя наистина чаровно впечатление. Л. Мелнишки, ПП, 17. Край стените се редяха сандъци,.., а по полиците на едната стена имаше ковчежета — от прост бор, който прясно благоухаеше на смола. А. Дончев, СВС, 104. Премрежени са небесата сини, /лети звезда отронена в захлас, / благоухаят дремнали градини, / задъхан глъхне сребротъмен час. П. К. Яворов, Съч. I, 163. • Обр. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Настъпилата лунна нощ благоухаеше на здравец и букова шума. Л. Стоянов, Б, 189.
БЛАГОЧЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Благочестив. Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посра-мен сам! / 'Хорска чест подигна той на смях, /хорска чест и благочестна вяра.“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.
БЛАГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV 85-86. Пре-подобний отец Йоан Рилский (..), като ся
