не можеше да издържи тежестта на огромната глава. А. Дончев, СВС, 122.
БИЧКИДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. Дъскорезница. Докато си похапвах пред кръчмата, се ми се струваше, че някой голям трион работеше усилено в някоя бич-киджийница наблизо. М. Георгиев, Избр. разк., 147. А ето и пътят към бичкиджий-ницата, отдето е мъкнал дълги триметрови дъски през реката. М. Грубешлиева, ПП, 67.
БИЧКИДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до бичкиджий-ница или до бичкиджия. Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкид-жийския трион, е заглушителен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
БИЧКИДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Работник, който бичи1 дъски и греди; дъскорезач. Двете ми лели, .. бяха заоо-мени за македонски българи, които оседва-ха във Варна като зидари и бичкиджии. А. Страшимиров, А, 300. Помниш ли, Наета, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, /../На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар, пес., СбВСт, 150.
— От тур. bi?kici.
БИЧКИ`ЙНИЦА ж. Диал. Бичкиджий-ница. Около градецът бяха направени мно го бичкийници, карани с вода, в които се режеха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета. Г. Бенев, БК (превод), 60. Ние имаме една прекрасна селска гора, в която работят две бичкийници. Хр. Мак-симов, СбЗР, 55.
БИЧКИЯ ж. 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкия-та, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата. Д. Талев, И, 325. Бичкията свир-ва в буковото дърво, по вкокалената земя., се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Трици-те, които падат, когато се режат оъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени е вода, най-добре измиват и почистят стъклата. Ступ., 1875, бр. 7 -8, 64.
2. Диал. Бичкиджийница. Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди. П. Тодоров, И I, 88.
3. Диал. Вид обущарски нож (Ст. Младенов, БТР).
БИЧМЕ, мн. -та, ср. Спец. Тънка четвъртита дървена греда, получена чрез биче-не, която се употребява за строежи и др. А група младежи и девойки пъргаво разтоварват от талигите току-що рендосани дъски, бичмета и греди. А. Гуляшки, СВ, 147. Той [гимнастическият салон] беше бедно мебелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочи-кобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Понякога по дължината на зида се поставят бичмета като подложка за гредореда. В. Брънеков и др., СД, 57.
— Тур. bi?me.
БИ`ЧНА. Вж. бичвам.
БИЧУВАМ, -аш, несв., прех. 1. Книж. Остро, жлъчно коря, осъждам, критикувам; порицавам. Тая смела статия подигна .. голям шум. Тя беше изнесла множество отрицателни факти из живота на нашата интелигенция и безмилостно бичуваше нейните пороци. М. Кремен, РЯ, 500. Понякога добродушната насмешка на хумориста отстъпя на гнева и възмущението на сатирика, който смело и силно бичува раболепието. Б. Ангелов, ЛС, 237. Почтено чувство е да негодуваш, / да бъдеш съдия над всички строг / и с реч от яд пламтяща да бичуваш / недъзи, слабости, разврат, порок. Ив. Вазов, Съч. 1П, 202. 2. Старин. Удрям с бич; бия. Светкавици почнаха да бичуват земята. Елин Пелин, Съч. IV, 75. // Прен. Поет. Блъскам, удрям силно, остро. Горко ви, пустинни тракийски полета! /../ Сега ви бичуват безжалостни вихри / и есенен дъжд ви печален облива. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 48. Далеч сама девойка се завтече / срещу веявицата на дъжда /.J Нощ я стига / дъждът бичува нейното лице. Бл. Димитрова, Л, 104. бичу-вам се страд. и възвр. Бичуват се слабите страни на бригадирците по отношение на здравеопазването и работата, на лекарите. Г. Караславов, ПМ, 85. Щом наближихме селото, видяхме стълпени хора, сред тях пустинник, който се бичуваше с волска жила. Ем. Станев, А, 79.
БИЧУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бичувам и от бичувам се. През тези дни радиоуредбата е станала истинска трибуна .. за бичуване недъзите в работата на отделни звена, на отделни хора. ВН, 1958, бр. 2282, 2. И те [жените] показваха своите колена, ожулени от коленопрекло-нения, разголваха своите съсухрени гърди, по които личеха белези от бичувания, плезеха езиците си, избледнели и изсъхнали от пост и тримирения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 84.
БИШВАМ, -аш, несв.; би`шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`шнат, св., прех. Диал. Бишкам изведнъж, с лек, бърз тласък, изведнъж отмествам, отхвърлям, отмятам, бутам нещо или някого. — Цеко бре, бива ли да се биете за едно яйце? — Той защо го бишна из ръката ми? Т. Харманджи-ев, КЕД, 37. Но изведнъж — зръннн... Той бишна метлата и лудо се втурна навътре!
— Аз, господин главен! Ст. Даскалов, ПЯ, 18. Бай Трифон припкаше по каменистата пътека като млад ергенин,.. А такъв прилив на сила издуваше могъщите му гърди,
