Страницата не е проверена
Вземали ме и поизмили с водици частите ми всичките, след туй със сол ме посолили, във мека кърпа ме повили и рекли: „Що е звяр, горкичкото“! И после нежно ме сложили при мийки ми, според обичия, и всички поглед в мене кито впили с нескрита мъка промълвили: „Ех, на човек, поне, прилича я!“ А пък гледачката метнала на сито боб и пророкувала: „Прибързано си го раждала, госпожо, тоз ще му е хала прибързан да е, Бог да чува го! Що се намесва, що се вика, в кавга със всичките обесници, носът си всякъде ще тика. А пък, кажи-речи с езика ще троши орехи и лешници. От тоя вирнат нос, госпожо, и от езика си ръбатия през цял живот не ще да може да види мир, прости ме Боже, и все от тях ще да си пати я!“
