Page:С дявола шега не бива.djvu/23

И във минутата, когато
часовникът пробил дванадесет,
на мама откъм одаята
със шум разкрила се вратата
и в махалата ни узнало се,

че след очаквания тежки
и в обстоятелства трагически
навярно поради погрешка
сдобил се е родът човешки
с едно отроче рахитическо,

поразкривено, мъжкополо,
дошло на тоя свят прибързано,
тежащо две ока и зола,
(претеглено съвсем на голо,
без кърпата, в що било вързано).

Носът ми сплескан бил нагоре,
коса съм имал като ерина,
ръце като на всички хора —
крака за тях да не говорим
като на жаба разкекерена.

Когато вдигнала ме баба
нагоре със крака изправени,
по вид и по направа слаба
съм мязал със вида на лабав
досущ на кенгуро ощавено.