ца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй без-волна и омърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора. Зл. Чолакова, БК, 18.
БЕЗВОЛИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на воля. Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер. И. Петров, НЛ, 35.
БЕЗВОЛНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота. Б. Ангелов, ЛС, 252.
БЕЗВОЛНО. Нареч. от безволен. Вос-пир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака. Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения. Ем. Станев, ИК I, 292.
БЕЗВОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който е без благоухание. Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни. Ив. Вазов, БМ 1,95.
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР).
БЕЗВРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. Те се трупаха при него [кучето], караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше jсрopiKo, безвредно и трогателно добро. И. Йовков, Разк. I, 119-120. Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен. ЙЗ, 1874-1881, 56. Безвредно лекарство.
БЕЗВРЕДНО нареч. Остар. Книж. Без вреда, невредимо. И действително, г. Ст-рашимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож,- безвредно, защото ножът му е кутуп. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно. ИЗ, 1877, 238.
БЕЗВРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на безвреден; безопасност, безобид-ност. В тях [вестниците] често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата. М. Кремен, РЯ, 208.
БЕЗВОЛИЕ
БЕЗВРЕМЕНЕН, -нна, -ино, мн. -нни, прил. Рядко. Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки. Е. Багряна, ВС, 73.
БЕЗВРЕМЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Есенен минзухар; кърпикожух.
БЕЗВРЕМЕННО. Рядко. Нареч. от безвременен; не навреме, преждевременно. Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит. Знан., 1875, бр. 2, 26.
БЕЗВРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвременен; преж-девременност.
БЕЗВРЕМИЕ, мн. няма, ср. Рядко.
1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. На „исторически момент“ сме жъртва — /е упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем. Ем. Попдимитров, СР, 125. Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.
2. Усещане, че времето е спряло, не тече. Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръп-ваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях. Б. Райнов, ЧЪ, 106.
БЕЗВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им. Ив. Мартинов, ДТ, 266. 2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. Той
БЕЗВЪЗВРАТЕН
