опропасти всичко! Или връзката му ще бъде прекалено фрапантна, или обущата — скъпи, но с някакъв ярък цвят. И винаги употребяваше силен парфюм... Изобщо все с нещо лъсваше лошия му вкус и душевната пустота. Тя дръпна от ръцете на Йолов бутилката с коняк. — Не пий толкова! Трябва да бъдеш трезвен за срещата. Йолов ливна в устата си малкото коняк, който бе успял да налее в чашката си, и заговори с пръска от устните: — Лидия, виж какво ще ти кажа. Аз разбирам, че ме залихосваш с каквото ти дойде на ума, плещиш за всичко друго, освен за главното. Ще ми кажеш ли най-после за какво трябва да се срещам с този... с триименника? Можеш да бъдеш сигурна, че няма да се церемоня с него... — Не, голубчик! Ти зависиш от този човек и ще се церемониш, щеш не щеш. Той носи фотокопие от един документ, подписан от теб на американците още по времето, когато някакви русенски индустриалци са искали държавата да издири български нефт, за да не го внасят от Румъния. Ти си бил тогава някакъв геоложки началник в министерството и американците ти плащали, за да проваляш проучванията.... или нещо такова, не разбрах добре. Йолов я гледаше смутено. Почувствува се изигран, хванат в клопка. Задъхваше се от тревога и яд. — И какво ще иска сега от мен тоя тип? — А, това не зная. Той ще ти каже... Ти загуби дух, що ли? Запази самообладание! Може би не трябваше да ти казвам всичко това, но исках да те подготвя, за да се държиш като мъж! В очите на Йолов се четеше отчаяние и молба : — Лидия, защо ме вмъкваш в тая мръсотия? Пусни ме да се махна. — От любов към теб, голубчик ты мой!... Не възразявай! Аз винаги съм се чувствувала твоя приятелка... Те и без това щяха да те издирят. По-добре, че аз, приятелката ти, съм тук, за да ти помагам. Чу се щракане на ключ от външната врата. — Иде! Внимавай как ще се държиш — пошепна тя на Йолов и мина в антрето, за да посрещне Илел. — Как е? — попита я тихо той и се наведе, за да му говори на ухото. — Никаква работа няма да върши. Напразно го домък 156
