Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/120
Аз: «Разкажи ми за овчицата, какво правеше тя?»
Ханс: «Фройлайн Мици (учителката, която живееше в къщата) винаги слага Ана върху овчицата, така че овчицата не може да стане и да боде. А когато от нея се отдалечават, тя боде с рогата, защото има рогчета. Фриц я води с връвчица и я връзва за едно дърво. Той винаги я връзва за дърво.»
Аз: «А теб овчицата бола ли те е?»
Ханс: «Тя скочи срещу мен. Веднъж Фриц ме подлъга. Приближих се до нея и не знаех, че е бодлива, а тя изведнъж скочи насреща ми. Беше много весело — не се уплаших.»
Това, разбира се, не е вярно.
Аз: «Обичаш ли татко?»
Ханс: «О, да!»
Аз: «А може би не?»
Ханс си играе на малко конче. В този момент кончето пада. Той вика: «Кончето падна! Виж какъв шум вдига!»
Аз: «Ти малко се сърдиш на татко за това, че той обича мама.»
Ханс: «Не.»
Аз: «Защо винаги плачеш, когато мама ме целува? Защото си ревнив ли?»
Ханс: «Да, може би.»
Аз: «Иска ли ти се да бъдеш татко?»
Ханс: «О, да.»
Аз: «И какво би искал да направиш, ако ти беше татко?»
Ханс: «А ти — Ханс? Тогава всяка неделя щях да те водя в Лайнц, не, всеки божи ден. Ако бях татко, щях да бъда съвсем добър.»
Аз: «А какво би правил с мама?
Ханс: «Също бих я взимал в Лайнц.»
Аз: «И какво още?»
Ханс: «Нищо.»
Аз: «А защо ревнуваш?»
Ханс: «Не зная.»
Аз: «В Гмунден също ли ревнуваше?»
Ханс: «В Гмунден не ревнувах (това не е вярно). В
