умножава давката на афиона според върлостта на болестта. Ив. Богоров, СЛ, 88.
ВЪРЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Масово, жестоко и безотговорно върша грабежи, убийства, безчинства; безчинствам, вилнея. Досега разбойниците върлуваха повече из балкана, но сега са тръгнали вече и по полето и дръзко нападат мирните наши люде по пътищата. Д. Талев, И, 73. Ние с него едно време сме върлували. При царя Михаила Шишмана войскари бяхме, десетници, после го ударихме на обир. Ем. Станев, А, 82. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч., 1929, 15.
2. Извършвам подвизи, подвизавам се, действам. — Братя! .. — извиках ви да се разберем. Осем години върлувахме заедно по тия места, осем години юнашки се бихме срещу душманите народни. М. Марчевски, П, 72. В детството на Ботев единствени защитници на масата на бедните бяха хайдутите, които върлуваха в Балкана и се появяваха в околностите на Калофер. Г. Бакалов, Избр. пр, 209.
3. За болест, епидемия и под. — разпространявам се, изтребвам масово; вилнея. И наистина в града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.
4. За стихия, буря и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Вятърът върлуваше с ярост, водеше със себе си някакви пълчища, които притискаха гората, сякаш с желание да я удушат. Л. Стоянов, Б, 159. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков, Съб. съч. II, 50.
ВЪРЛУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от върлувам. Да, свободата на българския народ, доведен до отчаяние от дългогодишното върлуване на ред натрапвани отгоре политически шайки, почва да стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. — И това знаете ли кога беше? През инфлуенцата, през най-лошото й върлуване. Ив. Вазов, Съч. IX, 24. За върлуванията на Самуила по Елада в 980 г. ние имаме и друго едно любопитно свидетелство, което се намира в житието на св. Никола. ПСп, 1876, кн. 11-12, 117.
ВЪ`РНА. Вж. връщам.
ВЪРТЕ`Ж, мн. няма, м. 1. Движение в кръг; въртене. Всичко изчезна във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. В миг грозен вихър се над тях изви, / .. / с рев черните вълни се сляха с него / и се извиха във въртеж безумен… П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 785.
2. Прен. Непрекъсната, жива, бурна смяна на събития, преживявания и под., която увлича. Увлечен с другари във въртежа на веселия столичен живот, той отлагаше важния въпрос за избор на другарка… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. Събитията тъй се наредиха, че Кекавмен се оказа вън от въртежа им и тъй като му оставаше много време, той почна тайно да търгува с коприна. А. Дончев, СВС, 20. Живот и смърт — целта им е една, / един от други черпят си храна; / едно умира — друго пък се въди, / що е било — отново пак ще бъде: — / обезумял би в тоз въртеж света, / да му не дава смисъл любовта! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 86.
ВЪРТЕ`ЖКА ж. Диал. 1. Ръчка.
2. Макара.
3. Въртележка.
4. Прен. За жена, която само ходи насам-натам, а не работи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`РТЕЛ1 м. Остар. и диал. Ръжен, шиш. Одраните кожи на биковете пълзели, месото им и на въртела мучеше. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 106.
ВЪ`РТЕЛ2, обикн. мн., м. Разг. Преднамерена, умишлена спънка, затруднение от някого, за да се забави или попречи на извършването, осъществяването на нещо. — Какви ли не въртели ми правеха твоите хора! — .. — Та по отпущане на валута ли не щеш, та при митницата ли… А. Гуляшки, МТС, 272. — А бе, Чолак, ти защо още се опъваш и само ни правиш въртели с парчетиите си тук-таме, че блоковете си не можем да оформим? Ст. Марков, ДБ, 503. Отначало всичко вървяло от добре по-добре, съдебното решение било получено бързо и без никакви особени въртели, издателството изпразнило навреме помещението. П. Незнакомов, СНП, 56.
ВЪРТЕЛЕ`ЖКА ж. 1. Голямо колело с люлки, което се движи в кръг за забава. По-натам група деца, момченца и момиченца, се въртят на желязната въртележка и огласят въздуха… Б. Болгар, Б, 128. На площадчето — огромна дървена въртележка, .. Колело, на което са закачени четири сандъка за сядане. На нас с Радка ни се искаше да се полюлеем. Н. Стефанова, РП, 103-104. Навлязоха в просторен двор, където бяха наредени какви ли не люлки, въртележки и лъскави самолети, увиснали на телени въжета. Ал. Бабек, МЕ, 211-212.
Прен. За непостоянен човек. А то кмета, кой му вярва и нему, и той е такваз една въртележка, обръща се, накъдето подуха вятърът. Й. Йовков, ЧКГ, 144. — Сърдиш се: не се преструвай! .. Знам за какво е — за Киро, дето сега е тръгнал с тази въртележка, Динка… Г. Райчев, ЗК, 84.
2. Детска играчка, неголямо колело, прикрепено на пръчка, което се движи, върти от вятъра. А ние — чираците — правехме въртележки от хартия, дрънкалки от орехови черупки. Ст. Чилингиров, ХНН, 140.
