Page:RBE Tom2.djvu/668
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствам и от възпрепятствам се; възпрепятствуване.
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАМ. Вж. възпрепятствам.
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствувам и от възпрепятствувам се; възпрепятстване.
ВЪЗПРЕ`ТВАМ, -аш, несв.; възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Запретвам1. Онуфрий възпретна широките ръкави на расото си и пое картите. Елин Пелин, Съч. II, 143. После пчеларят възпретна крачолите на панталона си. Готвеше се да подкопава брега, да го срине и унищожи гнездата на пчелоядите. Ем. Станев, ЯГ, 23. Берое спокойно събу ботушите си, възпретна дочените си бричове и като хвърли куртката, седна под една дърво. Д. Кисьов, Щ, 187. възпретвам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЕ`ТВАМ СЕ несв.; възпре`тна се св., непрех. Диал. Запретвам се. Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161-162. Заключих се тая сутрин здравата, пратих домашните из града и се възпретнах да пиша. Елин Пелин, Съч. IV, 172. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Чудомир, Избр. пр, 101.
◇ Възпретвам / възпретна ръкави. Диал. Залавям се усърдно и усилено за работа; запретвам ръкави.
ВЪЗПРЕ`ТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпретвам и от възпретвам се; запретване1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗПРЕТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който възпрещава; забраняващ. Който с внимание изучава черковната история, .., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои възпретителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 67.
ВЪЗПРЕ`ТНА. Вж. възпретвам, възпретнувам и възпрятам.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Всеки от нас е държал меч, .., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си). Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17. възпретнувам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ СЕ несв. (остар.); възпре`тна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпретнувам и от възпретнувам се; възпретване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗПРЕТЯ`. Вж. възпрещавам.
ВЪЗПРЕЩА`ВАМ, -аш, несв.; възпретя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Забранявам1. Отхвърлиха молението му, .., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището. П. Кисимов, ОА I (превод), 132. За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло. Г. Иошев, КВИ (превод), 1-2. Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората, .., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему — князю ще извикат един ден модното „долу“. С, 1894, бр. 1487, 3. възпрещавам се, възпретя се страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават. СбНУ XXXIII, 27.
ВЪЗПРЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпрещавам и от възпрещавам се; забраняване1.
ВЪЗПРИЕ`МА. Вж. възприемам.
ВЪЗПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; възприе`ма, -еш, мин. св. възприех, прич. мин. страд. възприет, св., прех. 1. Получавам възприятия от нещо. Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня. 3. Сребров, Избр. разк., 146. Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен .. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 524. В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете. Ил. Волен, МДС, 212. Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри, .., невъзможно е музикантът .., да възпроизведе звуково величава симфония… И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива. Г. Белев, КВА, 118. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. X кл, 1951, 18.
2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов, Тат., 137. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там, .., от чисто сърце дава обет. Т. Влайков, Пр I, 134. Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, разбира
