Й. Йовков, Разк. II, 119. Над сватбарската трапеза тегнеше меланхолно гробовно мълчание. Чуваха се само въздишки и шумолене на банкноти. Ив. Остриков, СБ, 22. • Обр. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана, която никой дотогава не бе чувал. К. Странджев, ЖБ, 68.
— Друга (остар. и диал.) форма: возди`шка.
ВЪЗДЛЪ`ГНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнести. К. Смирнов, З, 13. Плодът на баобабът прилича на въздлъгнеста диня, надлъж до половина аршин. К. Смирнов, З, 95.
ВЪЗДЛЪ`ЖКО. Диал. Нареч. от въздлъжък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗДЛЪ`ЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Диал. Умал. от въздълъг. Партизанският командир, на когото въздлъжкият офицерски шинел прикрива босите нозе, смело пресича поляната. З. Сребров, Избр. разк., 92. Вратичката скръцна, открехна се. В процепа й се показа млада височка жена, пребрадена със зелена кърпа, наметнала набързо въздлъжка, вехта мъжка антерия. Ст. Дичев, ЗС II, 237. При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко, широко към челото и стеснено долу. Ст. Марков, ДБ, 95.
ВЪЗДРА`СВАМ, -аш, несв.; въздра`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Хуквам, побягвам, катерейки се нагоре. Други двама въстаници въздраснаха по къщата на хаджи Лукова, за да снемат от върлината кадифяното знаме. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. Гирджикът не чака повече. Въздрасна като котка и ся намери на покрива. П. Р. Славейков, ЦП II, 140. И като я отбутнах [Маргарита] от себе си, въздраснах въз сълбата, за да извърша едно намерение само на отчаян человек. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 198.
ВЪЗДРА`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въздрасвам; хукване побягване.
ВЪЗДРА`СНА. Вж. въздрасвам.
ВЪЗДРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е по-дребен от обикновеното или отколкото се очаква. Спиридонов бе въздребен, симпатичен българин, с когото бях се запознал преди два-три дни. Стр. Кринчев, СбЗР, 371. Конете им бяха бели, въздребни, тукашна порода. Ц. Гинчев, ГК, 148. Яви се при мене един въздребен човечец — човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Н. Ферманджиев, РХ, 139.
ВЪЗДРЕ`БНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздребен. Докато разпрягаше въздребничките ни черни коне, аз тичах боса из засъхналите бодливи малини. ВН, 1956, бр. 2501, 2.
ВЪ`ЗДУХ, мн. няма, м. 1. Газова прозрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. Подготовката за преместването на кариатидите започна още през април 1977 г., .. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия. Е, 1980, бр. 7, 4. — Пак ли? — дращеше смехът й застоялия въздух на тото-пункта, когато всяка събота, точно в седем и половина, влизаше прилично сресаното старче. В. Пламенов, ПА, 29. И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно. П. К. Яворов, Съч. I, 91. В почвата се съдържа вода и въздух .. Въздухът се намира в почвата не само между бучките, но и в самите бучки. Бтн. V и VI кл (превод), 30. Боров въздух. Нощен въздух. Утринен въздух. Хладен въздух. Свеж въздух. Топъл въздух. // Обикн. със съгл. опред. Тази прозрачна газова смес с оглед на характерните й качества, обусловени от дадена географска област. Тая благословена котловина, .., има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Лястовицата разправи за чудните топли страни, дето из лозята висят големи и тежки гроздове, дето въздухът е мек. Св. Минков, СЦ (превод), 23. Арктичен въздух. Тропичен въздух. Морски въздух. Планински въздух.
2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 44. Те [пчелите] изхвръкваха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин, Съч. III, 122. И ордите тръгват с викове сърдити, / и „аллах!“ гръмов-но въздуха разпра. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Стесн. Свободно пространство над някаква повърхност. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка. Й. Йовков, Разк. II, 33. Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско. Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи
