тази гора? Й. Радичков, ЧП, 224. Страданията на добрите хора възвишават тяхната душа. Хр. Ботев, КК (превод), 14. възвишавам се, възвиша се страд. Съдниците ся избират, наименуват или възвишават на чин от министера на правосъдието, който ги избира в един лист на лица, препоръчани от други съдници. Г. Драганов, Лет., 1873, 148.
ВЪЗВИША`ВАМ СЕ несв.; възвиша` се св., непрех. Книж. 1. Възвисявам се (в 1, 3 и 4 знач.). Аз се обърнах и видях учуден, че той удари право нагоре въз северната стремителна, гладка, ужасна урва, която се възвишаваше до облаците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 111. Над керемидения му [на новия сарай] разлат покрив се възвишаваха шест тънки, високи, бели комини. Ц. Гинчев, ГК, 30. Суета е да ся уповаваме на человечески почести и да ся стараем да ся възвишаваме до високи чинове. ИЗ 1877, 1881, 240. Секи англичанин без съмнение би са почудил, задето хора от такова долно положение, в каквото те са намират в обществото, са възвишават до най-висше положение в държавата. НБ, 1877, бр. 63, 246. Вярно е, че ажиото не се качи, но то и не пада от досегашния си курс; .. При днешното банкнотно обръщение обаче то може да се възвишава, а не да се понижава. Б, 1902, бр. 452, 1. От него час французките сили ся бяха разделили на две съвсем отделни армии. Едната, при Мец, .., всичко около 150 000 души; другата, събрана на Шалон, .., ся възвишаваше на 140 000 души. Ч, 1871, бр. 24, 738-739.
2. Прен. Остар. Възвисявам се (във 2 знач.). Като надвиваше страданията Франклин в същото време се възвишаваше до най-прекрасни мисли. С. Бобчев, ЖФ (превод), 104.
◇ Възвишавам / възвиша глас. Остар. Книж. Явно изразявам несъгласие, недоволство, изказвам протест; протестирам. Отвърна ми духът: „Ще отговоря / с готовност аз на твоята молба, / доколко ми далече стига взора. / .. / Праведни има двама, но в града / напусто възвишават глас. Презрени / са там съветите на мъдростта, / защото са сърцата помрачени / от гордост, завист, алчност“. К. Величков, Ад (превод), 62.
— Друга (остар. книж.) форма: возвиша`вам.
ВЪЗВИША`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възвишавам и от възвишавам се. Трябва да работим! .. Сетне: трябва да умеем как да работим! А това е втората стъпка, подир която са тръгнува из пътя към онази точка, .., която е венецът на сградата, що носи име: умствено, нравствено и веществено възвишаване на народа. СбПер. п I, 116.
ВЪЗВИША`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възвишаване. И зачтото възвишаванието или снижаванието на звездите ( .. ) са всякога приблизително според пътя, когото прави зрителят по Земята, разумева ся что и звездовитата коруба на небото .. може ся раздели и тя на 360 стъпове. Ив. Богоров, КГ, 7-8.
ВЪЗВИШЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от възвиша като прил. Остар. Книж. Който се намира нависоко, на голяма височина от основата и околната среда; висок. Освен дето цели четири часа се дивихме на водопадите, но нашият трен, .., спря се насред пътя на едно възвишено място .. и там пътниците слязоха от вагоните и още пет минути се наслаждаваха от величествената картина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Желала бих да бъда аз жена / на вихъра — над тъмните скали, / там да живея, .. / .. / Царица горда, волна ще съм аз, / на своя трон сияен, възвишен — / под мен там долу тъмний свят / и само вечните звезди над мен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Придворните лекари препоръчали възвишена местност със здрав въздух и добра вода. ЛН, 1927, бр. 10, 2. Сичките по-възвишени голи баири около селото бяха почернели от неприятелска войска. З. Стоянов, ЗБВ II, 168. Реката Ориноко се влива в океана в околността на острова Тринидат с таквоз силно стремление, щото произвожда безмерно възвишени вълни. П. Кисимов, ОА I (превод), 106.
ВЪЗВИ`ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се издига над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. Окото на Кондарев го гледаше спокойно и твърдо. — Вие ме гледате от някакъв друг, възвишен свят. Подготвили сте се, а? Напразно. Ем. Станев, ИК III и IV, 543. Съгласен съм, че има физическа основа. Но все пак истинската любов е нещо възвишено, родствено на духа. Й. Йовков, Разк. I, 200. Така се развива тоя роман за една неземна страст, .., лъч небесна, озарила една възвишена душа. К. Величков, ПССъч. I, 318. Дух възвишен, благороден, / дух залюбен в красотата, / син велик на края роден / по сърцето, по делата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 146. Тази книга на този възвишен мислител произведе твърде живо впечатление в Англия и в Съединените държави. Ч, 1870, бр. 1, 26.
2. За чувства, мисли, отношения, прояви, творби и под. — който стои над обикновеното и изразява ценни духовни и нравствени качества или е свързан с тях. Каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. Само тая възвишена вяра в светостта на делото, на което служеше, обяснява умишлените или искрени уверения на тая честна душа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 40. Животът на човека и на обществото трябва да бъде движен от един възвишен идеал, от висока нравствена дисциплина. Г.
