с източник на ток, като единия полюс съединим с въгленовия електрод, а другия с мембраната. Физ. VII кл, 1982, 75. Въгленов прах. Въгленов мирис. Въгленов реостат. Въгленов микрофон.
2. Прен. Който е черен като въглен. Той беше едър, здрав, с черни вежди, големи въгленови очи и тънки, черни като смола мустаци. Д. Немиров, Б, 72. Боржия — тънкоснага височка жена с черни въгленови очи и буйна черна коса влиза и весело се покланя. Ив. Кирилов, Ж, 22.
ВЪГЛЕНОКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Който е съединен с въглена киселина.
◇ Въгленокисела вар. Остар. Хим. Калциев карбонат.
Въгленокисел натрий. Остар. Хим. 1. Натриев бикарбонат. 2. Натриев карбонат.
Въгленокисел калий. Остар. Хим. Калиев карбонат.
ВЪГЛЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Геол. Който е богат на въглища, от който се добиват въглища. Въгленосен пласт. Въгленосно находище.
ВЪГЛЕНО`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Геол. Съвкупност от данни за количеството въглищни пластове в определен земен участък, за тяхното разпределение, разположение, характер и др.
ВЪ`ГЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглен (в 1 и 3 знач.); малък въглен. Клавдия седеше край изтляващия огън и буташе червените въгленчета с пръчица. Д. Добревски, БКН, 93. Последният лагерен огън е догорял. Последните въгленчета се завиват с бяла пепел. Цв. Ангелов, ЧД, 234. Взе рендосана дъска / писа с въгленче така: / „За гъсеници тъдява / пашата се забранява!“ / И на круша след това / той дъската закова. СбХ, 198.
ВЪГЛЕОБОГАТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до обогатяване на въглищата — до тяхното механично обработване с цел да се отделят скалният материал и вредните примеси. Въглеобогатителна фабрика. Въглеобогатително съоръжение.
ВЪГЛЕОБРАЗУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Геол. Въглефикация, овъгляване. Като изходни материали за образуването на изкопаемите топлива са послужили висши земни растения .. Табл. 20 дава известна представа за характера на измененията, протичащи при въглеобразуването. К. Дойчев, МП (превод), 112-113.
ВЪГЛЕОБРАЗУВА`ТЕЛИ обикн. мн. Геол. Изменени при въглеобразуването растителни съставки (като целулоза, лигнин, белтъчини, мазнини, восъци, смоли и др.), които определят състава и типа на въглищата. Те [местата, където се образува торф] са благоприятни места за развитие на обилна блатна растителност: мъхове, треви и други растения, играещи роля на въглеобразуватели. Ал. Спасов, ХТГ, 21.
ВЪГЛЕО`КИС м. Хим. Въглероден окис. Малко по-слабо прозрачни за инфрачервени лъчи са въгледвуокисът и въглеокисът. В. Врански, МВЛ, 46.
ВЪГЛЕОКИСЕ`Н, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Хим. Който се отнася до въглеокис. Въглеокисно отравяне.
ВЪГЛЕРО`Д, мн. няма, м. Хим. Химически елемент C, металоид, без миризма и без вкус, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата, познат в свободно състояние в две разновидности (диамант и графит), който се използва в бита, техниката и промишлеността. Въглеродът е най-важна съставна част на топливото. К. Дойчев, МП (превод), 26. Докато въглеродът влиза в състава на всички живи организми, силицият е основен елемент на твърдата земна кора. Хим. VIII кл, 1965, 79. Графитът е почти чист въглерод (като диаманта), но в повечето случаи, когато образува плътни маси, той съдържа много примеси. Геол. IX кл, 129.
◇ Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.
ВЪГЛЕРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до въглерод. Въглеродните атоми могат да се свързват непосредствено помежду си, като образуват въглеродни вериги. Хим. X кл, 1965, 17. Да предположим, че в почвата са внесени всички необходими торове — азотни, фосфорни, калиеви. А не е ли нужно да се даде на растенията още въглероден тор във вид на въглероден двуокис? Ив. Стефанов, ППР (превод), 86. Въглеродно съединение. Въглеродна група.
◇ Въглероден двуокис (диоксид). Хим. Безцветен газ без миризма, със слабо кисел вкус, получен от съединяване на въглерод с кислород, който е много разпространен в природата и се използва в бита и техниката. Дишането е процес, при който организмът приема кислород от външната среда и освобождава въглероден двуокис. Анат. VIII кл, 1965, 90. Във въздуха въглеродът се намира в малко количество във вид на въглероден двуокис (0,03 %). ОБиол. X кл, 44. Като дишат [през нощта],., растенията приемат кислорода от въздуха и отделят друг газ — въглероден диоксид. Прир., 1993, 32.
Въглероден окис (оксид). Хим. Силно отровен газ без цвят и мирис, по-лек от въздуха, който се получава при непълно окисляване на въглерода и се използва като гориво
