БАНЕЛА ж. Плоска, метална или пластмасова лесно огъваща се пръчица за попълване и подсилване на някои части от облеклото. Корсет с банели. _От фр. baleine.
БАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бански (в 1 знач.). Измениха си пътя за банята и жените. Натоварили децата си с големи бохчи, те малко искаха да знаят, че бане-ните тасове убиват гърбовете им. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 151.
БАНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Прислужник в баня. Архитектонът. . мисляше, че, като направи банята, щеше да получи освобождението си за награда; но бе излъган в надеждите си,..: защо Негиш го направи свой банец и горки архитектон ся видя принуден да слугува на Негиша и на челове-ците му, кога ся къпяха. Г. Кръстевич, ИБ, 316.
БАНИНА ж. Диал. Банство. Покани си Марко това срамно госте, / седем краля от седем крайнини, / девет бана от девет ба-нини. Нар. пес., СбНУ, LXIII, 110.
БАНИЦА1 ж. Печено тестено изделие от намазани с мазнина, поставени една върху друга или навити, точени кори, с плънка обикн. от сирене и яйца, месо, праз, зеле, спанак и др.; млин. — Калина е запретнала ръкави и точи баница. К. Петканов, X, 119. Невестите надонесоха баници с късметче-та — дрянови пъпки и сребърни парици, вързани с червени кончета. А. Каралийчев, НЗ, 121. От ръженото брашно мама месеше хляб, а пшениченото пазехме за зелник или пък за баница. Кр. Григоров, ОНУ 124. — Таком бога, дилбер Ангелино, /. . / ти да станеш ютре по-рано, / да омесиш две бели погачи, / да разсукаш две тънки баници. Нар. пес., СбНУ XLIII, 84. Наложена баница. Вита баница. Гърчена баница. Млечна баница.
Прен. Разг. Неодобр. За разкъсана книга, тефтер и под. Попът мълчаливо сложи сякаш новата книжка пред него и овчарят за-опипва гладката й кора — .. — Чудо книжка станало! —.. — Каква баница ти я донесох, пък ти каква я направи. Жив да си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 258.
БАНИЦА2 ж. Диал. Умал. от баня; малка домашна баня. В къщната баня — баница — се къпят всяка неделя. СбНУ XXI, 29. ^
БАНИЦА ж. Диал. Баневица. Една ми е за цара царица, / друга ми е за краля кралица, / трекя ми е за бана баница. Нар. пес., СбНУ XXI, 54.
БАНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който приготвя или продава баници, ба-нички. По улицата викаше баничарят, от хлебарницата миришеше на топъл хляб. К. Калчев, ЖП, 220. По кея се зададе баничар; той умело крепеше на главата си широка черна тава, а в ръка носеше високо столче. Вървеше и подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 85.
банела
БАНИЧАРКА ж. Жена, която прави или продава баници, банички.
БАНИЧАРНИЦА ж. Заведение, в което се приготвят и продават баници.
БАНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баничар или до производство и продажба на баници. В баничарс-кия цех [на завода за закуски] беше чисто и приветливо. ВН, 1959, бр. 2552, 2.
БАНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Производство или продажба на баници.
БАНИЧКА ж. 1. Само ед. Умал. от баница. — Уж щяха да ги пускат — оплака се бай Коце, — а на Борето, сина ми де, не позволиха да му дам малко баничка — майка му я беше направила. Г. Караславов, Избр. съч. И, 263. — То да не мислиш, че кой знае какво му провождам — една фланела и една калчищница, малко баничка съм му източила. В. Нешков, Н, 7-8.
2. Вид тестено изделие, неголямо, обикн. продълговато или триъгълно парче баница, което се приготвя или се продава предимно за закуска. Край вратата продаваха всевъзможни лакомства: шербети, банички със зачервена корица, .. , милинки и какво ли не още. Зл. Чолакова, БК, 126. Дори и сега, като минаваше покрай пекарницата, .. , спря се и купи няколко топли банички със сирене и спанак. К. Калчев, ЖП, 190. Тя реши да направи банички — такива, каквито му печеше през зимата, когато го изпращаше на училище. Цв. Ангелов, ЧД, 18.
БАНИШОРЕЦ, мн. -рци, м. Разг. Човек, който живее в софийския квартал Ба-нишора. Тук [в Борисовата градина] идваха за разходки и игри и ючбунарци, и банишор-ци. П. Мирчев, К, 88.
БАНК, банкът, банка, мн. банкове, м. Остар. Банка1. Навсъде ся съставиха компании на паеве с големи капитали за всякакви тръговски предприятия, за морепла-вание, за железни пътища, за устройство на банкове. СбПер.п I, 68. В Болград са намират две вакантни места: едното е за помощник на секретаря в комитета на централното училище, а другото е за помощник на контабила в колониалния банк. С, 1872, бр. 44, 350.
— Фр. banque през рус. банк. — Цариградски вестник, 31. Ш. 1851 (вж. Л. Банков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 224-225).
БАНКА1 ж. 1. Икономическа институция, възникнала на основата на стоково-па-ричните отношения, която осъществява концентрация и натрупване на паричните средства, предоставя кредити, пуска в обръщение определен вид пари, издава ценни книжа и извършва операции с тях и др. Банките заедно с енергетиката и въздухопла
банка1
