отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й. М. Балабанов, С (побълг.), 115. Днес всите почти народи ся познават, .. и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят. Ч, 1871, бр. 9, 260.
ВСЯ`КЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата, .., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда — / всякъде се вие сняг / и като памучец лек / пада. К. Христов, ПХ, 9.
— Други форми: ся`къде (простонар.) и свя`къде. (диал.).
ВСЯ`КЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е навсякъде, става навсякъде.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВСЯ`ЧЕСКИ нареч. Книж. По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби, .. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре. П. Вежинов, ДМ, 102. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуряваме всичката си логика и убедителност. К. Величков, ПССъч I, 150-151.
— Рус. всячески.
ВТА`КАМ1, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вточвам1. втакам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТА`КАМ2, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Втъкавам; вточвам2. В платното втакат копринени нишки. Ст. Младенов, БТР I, 365.
2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам2, внаждам (Н. Геров, РБЯ). Тясно ми е кожухчето, та го втакам. СбНУ XXXI, 353. втакам се, вточа се страд.
ВТА`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам1 и от втакам се; вточване1.
ВТА`КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам2 и от втакам се; вточване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСАМ. Вж. втаксвам и втаксувам.
ВТА`КСВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). втаксвам се, втаксам се страд.
ВТА`КСВАМ СЕ несв.; вта`ксам се св., непрех. Диал. 1. Вреждам се за нещо. — Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов, Съч. X, 41.
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. τάξω ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 161).
ВТА`КСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксвам и от втаксвам се; втаксуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСУВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. / — Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. втаксувам се, втаксам се страд.
ВТА`КСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксувам и от втаксувам се; втаксване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмяване.
ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Вталасъмвам се; вталасъмям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне.
ВТАЛАСЪМЯМ СЕ, -яш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вталасъмвам се, вталасъмявам се. — Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш, .., вампиря се, а пък жив се вталасъмя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.
ВТАЛАСЪ`МЯНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.
ВТАЛАСЪМЯ` СЕ. Вж. вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.
ВТАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вталя като прил. За дреха — който прилепва до талията. Една вечер Благой