◇ Встъпвам / встъпя в правото (правата) си на някакъв. Книж. 1. Започвам да действам със законните права на някакъв. С влизането в Европейския съюз наистина встъпваме в правото си на европейски народ. 2. Проявявам се, започвам да действам. Над тази граница обстрелът на земни частици изчезва и встъпва в правата си друга, растяща стремително с всеки километър бомбардировка. В. Лвов, ЧК (превод), 102.
Встъпвам / встъпя в реакция. Хим. За химическо вещество — при взаимодействие с друго вещество образувам ново вещество.
Встъпвам / встъпя в ролята си на някакъв. Книж. Започвам да действам, да постъпвам според това, какъв съм. Моля Ви да встъпите в ролята си на родител и да стегнете сина си. △ Встъпвам в ролята си на директор.
ВСТЪ`ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от встъпвам и от встъпвам се. Те решиха да ознаменуват встъпването на християнските войски на българска земя с вдигане на въстание в тила и така да подпомогнат освободителите. Д. Динков, ЗЗБ, 71. При встъпването на престола на Георги Тертер той стана най-предан негов привърженик и се радваше на голямо влияние. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. В края на месец декември беше назначен нов областен директор .. Константин Златев подписа акта за встъпване в длъжност. Д. Ангелов, ЖС, 217.
ВСТЪПИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. С който се поставя началото на някаква дейност, проява, цикъл; начален. В своето встъпително слово .., народният артист Георги Калоянчев, почетен председател на фестивала, между другото каза: „Габровци, цяла България сега вази гледа!“ Й. Попов, Ст, 1970, бр. 1267, 2. Встъпителна реч. Встъпителна лекция. // С който се започва обикн. литературно, музикално произведение, реч или нещо друго; уводен. — Слава Богу, че най-сетне се решихте и дойдохте да ни направите чест с посещението си! След тия встъпителни думи дамата сяда до своя съпруг. Св. Минков, РТК, 105-106. В пристъпа си ораторът, като излага някои встъпителни мисли, възбужда вниманието на слушателите към предмета на своето разсъждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. Встъпителна част на квартет. Встъпителни акорди.
2. Който се прави при постъпването, приемането в някаква организация, курс и др. Встъпителна вноска.
ВСТЪПЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Начална част, начало на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; увод, въведение. Лекцията започна без всякакво всъпление. Г. Томалевски, АН, 68. Поемата [„Песен за човека“] е съставена от три момента, ..: встъпление, лирико-епичен разказ за случката в село Могила, заключение. Лит. XI кл, 284. Може би изпълнението щеше да бъде още по-убедително, ако встъпленията на темата във фугата бяха очертани по-ярко. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Встъплението е начало и обявяване на словото. Д. Попов, СбРС (превод), 26.
2. Прен. Начало на някаква дейност, проява. Въздушните нападения са подготовка и встъпление към същинското и масово нахлуване на войските.
3. Остар. Встъпване. Избраното лице .. дава в Народното събрание .. клетва .. и обявлява всенародно за встъплението си на престола. ПОУ, 31.
ВСТЪ`ПЯ. Вж. встъпвам и встъпям.
ВСТЪ`ПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); встъ`пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Встъпвам. В черква малцина встъпяли и то на голям ден. Й. Груев, КН 4 (превод), 61. Тогаз всякой от вас да встъпя в онова училище, според програмата на което ся види способен, че може да предава науките. Лет., 1871, 179. Рицарството пък, у което встъпяли с монашеско обещание, родило така наречените рицарски монашески рядове. Й. Груев, КВИ (превод), 89.
ВСТЪ`ПЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от встъпям; встъпване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСУ`Е нареч. Остар. Книж. Напразно, напусто, безполезно. Той тебе ще да те послуша, че грях не си сторила, а моите молби всуе ще бъдат, че съм грешна аз. П. Спасов, ГЛЗЗ, 37. Тирани, всуе се морите, / не се гаси туй, що не гасне. Ив. Вазов, Съч. II, 58. Ти целия скован от злоба си / о, шумен и разблуден град, / и твойте електрични глобуси / всуе тъй празнично блестят! Хр. Смирненски, Съч. I, 32. И като дойде на себе си сутринта, всуе обходи целий град да пита кого срещне, кого види за графинята; но не можа да научи нищо за нея. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 61.
ВСУЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Суетен. Ако по-отрано не навикнеш в трудолюбието, сетне ще го мислиш за нечто похулително и работението само тогаз ще мислиш за похвалително, когато непосредствената ти цел има нечто всуетно и насладително. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. Всуетни желания.
2. Напразен, безсмислен. Всякой чистонароден българин ще оцени тая мярка [предплащането] като най-угодна и способна да не стават всуетни разноски в печатание на листовете. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.
ВСУЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всуетен. Дядо ми чул беше и той от праотците си, че ощурите на сичките животни бяха са започели от бреговете на Ганг. От моя страна, нямам
