Page:RBE Tom2.djvu/496
нагоре, а открива все нови и нови факти и явления. Б. Цокова, ОПВ, 18. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие,.., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови и нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. //В съчет. с повторени наречия. Означава увеличаване степента на разпространение на действието. Между туй, ний слизахме все надолу и надолу, потъвахме в тъмнината на дола. Ал. Константинов, Съч. I, 257. Той продължаваше да купува имоти,.., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забива в мястото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Тя [Елка] започва да чувствува умора от дълго чакане, от толкова потаени страдания; все повече и повече нещо скръбно, неизразимо с думи, засяда дълбоко в нейната душа. Ив. Каранов-ски, Разк. I, 53.
12. Означава увереност, сигурност, че действието ще се извърши, въггоеки възможно препятствие; непременно, безусловно, все пак. — Той все би намерил няколко минути свободно време да ми надращи поне два-три реда, да се обади. Ив. Вазов, Съч. XII, 69. — Разшетай се из къщи и приготви ядене на мъжа си,.. Виж, прегледай долапите, все ще намериш нещо като за гладен човек. К. Петканов, МЗК, 219. Струваше ми се, че все ще се яви някой, който, запознат добре с всичко, ще ни посрещне, ще ни ориентира. И. Йовков, Разк. И, 134. — Шило в торба не стои, все ще подаде връхчец. Ст. Даскалов, СД, 423.
13. Означава предположение за положителен резултат на действието; вероятно, си-гурно. — Рашко! Никакъв отговор, макар че прозорецът светеше и все някой от домашните на другаря му трябваше да бъде буден. П. Стъпов, ГОВ, 53. — Не бързай толкова, майка ти, пуснала ли те е като мома на кладенеца, не те чака да се върнеш самичка — все някого ще й заведеш, — заведи мене, Цвето. Елин Пелин, Съч. III, 104.
14. Като частица. За подчертаване на факт, който отговаря на действителността и не подлежи на съмнение; все пак. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още неизорана. Ето това парче поне да му оставят,.., може градина да си направят, да изкарват по двайсет-трийсет хиляди годишно, все доход е!... Ст. Даскалов, БМ, 261. Уволнението на Бръм-базъкова последва незабавно.. Освен туй ще може да продаде униформата си на своя заместник. Колкото и да получи за нея, все е нещо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 171-172.
◇ Все една стока, съм с някого. Разг. Ирон. С едни и същи недостатъци, еднакви (сме). — Че за какво да се караме с тях [комшиите]? Сиромашията ли да делим? — усмихна се старецът — Всички сме все една стока — гольовци. К. Калчев, ЖП, 345.
Все една<та> си зная. Разг. Упорито настоявам на своето. Той си знаеше все едната. „Не можем. Бедно е селото.“ Т. Влайков, Съч.
III, 141. Казвай му, прави го какво щеш, той си знае все едната. Н. Геров, РБЯ И, 5.
Все едно. 1. Със следв. изр. със съюз д а или ч е. За посочване, че даден факт е равностоен, еднакъв с друг, изразен в следващото изречение; равностойно, равносилно. Да станеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая нова служба. Ил. Волен, МДС, 177. Непознатият тури ръка на сърцето си. — Дъще! Голямо добро съм видял от майка ти. Дай да ти цалуна ръка. Като ти цалуна ръка^все едно, че на майка ти ще цалуна ръка. Й. Йовков, ЧКГ, 171. 2. Разг. За посочване, че някакъв предмет е еднакъв с друг или че дадено действие се проявява по един и същ начин спрямо повече обекти. Циганска вулия и калугерска торба все едно. П. Р. Славейков, БП И, 201. Всичките пръсти все едно болят. П. Р. Славейков, БП II, 117. 3. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, из-азен в следващото изречение; сякаш. Гове-арчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР,
12. —Денят ми е лек, радостен... Забравих тежките мисли, забравих болката, родината все едно, че е при мене... П. Вежинов, НС, 18. 4. Обикн. като вмет. израз, а) За посочване, че даден факт остава непроменен или че дадено действие се осъществява независимо от известни обстоятелства; безразлично, независимо. Ден или нощ, все едно, боевете при Драва нито за миг не затихваха. П. Вежинов, НС, 103. Това бяха очите на всяка майкаь все едно дали тя е човек или звяр... Й. Йовков, ВАХ, 152. По Иск-рецката река нагоре от Своге съм ловил такива черни мрени и кефали, каквито вече отдавна не съм и сънувал. Като почнех най-първо от дървения мост... От десния или левия бряг, все едно. Д. Калфов, ИТШ, 88. б) За изразяване на увереност, убеденост в постигането на някаква цел, в извършването на някакво действие. — Стой, мошенико! Всички изходи са завардени! Все едно, няма да избягаш!... М. Марчевски, ТС, 129. Чувствуваше се, че докато не споделят впечатленията си, все едно няма да си разотидат по кабините. Н. Антонов, ВОМ, 87. 5. В отговор — за означаване на безразличие към даден факт, действие и под. — Днес съм занят, извинете! — Все едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Ив. Вазов, Съч. X, 6. — Сняг е на места до пояс, а има и големи широки навеища. — Все едно, — казах и махнах ръка, — някой ще трябва да отвори пъртина и тоя път нека да бъда аз първият. Н. Попфилипов, РЛ, 93.
Все едно ми е; все това (то) ми е. Разг. Нямам отношение, безразличен съм към ня
