Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/85

се срещнем. Аз ще ти разкажа какво съм направил с Нели и тогава ще решим за по-нататък... Ние сега ще сондираме в едно село, Проглед. Търсим работници. Взехме няколко момчета от добруджанските села да ги обучим. Назначаваме ги направо, без кадровици и досиета — само вписваме в една ведомост имената и надниците. Ако искаш, ела да работим заедно. Ще те взема в моята смяна. Следвал си три години машинно инженерство, можеш скоро да станеш и сменен майстор, като мен. А като ти се уредят работите — иди да си продължиш образованието. Ако се проявиш при нас с добра работа... да залюбиш нефтотърсачеството, може би ще те изпратят да учиш в Съветския съюз. Има вече няколко момчета изпратени със стипендии... Искаш ли? Нино стана, пое сухарната си торба и кепето, подаде на Льолчев ръка. От вълнение не можеше нищо да проговори. — Заминаваш ли? — Да. — И какво решаваш? — Ще видим... ще помисля. Льолчев впъхна ключа в джоба на куртката му. — За всеки случай. Аз ще взема Лидиния ключ. Нино го погледна благодарно, усмихна му се невесело и тръгна. Льолчев сложи ръка на рамото му и отиде да го изпрати до външната врата. Пътьом подвикна към кухнята: — Круне, Нино си тръгва! Круна ги застигна в антрето. Тя подаде на Нино пакет с козунак и червени яйца. — Да ми пишеш дали си излязъл от казармата, чуваш ли? Той й върна пакета и бързо излезе, за да прикрие вълнението си. Круна и Льолчев се върнаха в хола. Тя отмахна златистата завеса на братовата си стая и почука на заключената отвътре врата. — Излизай. Отиде си! Като тръгна пак за кухнята, Круна каза: — Арго, извини ме, аз готвя вечерята. Поговори и с Нели. Вразуми я малко! Нели влезе в хола, облечена в дълъг яркочервен пеньоар. Тя отдалеч радостно протегна ръка на Льолчев.