на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза. Елин Пелин, Съч. II, 96. Песента сек-на, ударена от пушечния залп.. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега. В. Геновска, СГ, 537. 2. Прен. За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят. С. Северняк, ОНК, 81. И на тримата лицата им светнаха. А възчерве-ното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина. Д. Спространов, С, 239. багря се страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имш-пация на черната лисица. Я. Басан и др., ТПК, 33.
БАГРЯ СЕ несв., непрех. Придобивам, получавам някаква багра, цвят. Над затвора се издигаха „Сините камъни“. . През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето. Ем. Манов, ПЯ, 176. Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят. Ст. Драганов, ФБР, 34.
БАГЪНЦЕ, мн, -а, ср. В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. Той приклекна до тях [агънцата], замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багън-ца, гълъбчета байови! Н. Нинов, ЕШО, 106. За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем. А. Каралийчев, НЗ, 179.
БАГЪР, -ът, -а, мн. -гри, м. Рядко.
1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Сла-вински, ПЩ, 116.
2. Багреница (Ст. Младенов, БТР).
БАГЪР, -гра, -гро, мн. -гри, прил. Ста-рин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сре-бропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.
БАДАНА, мн. няма, ж. 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр. ВН, 1961, бр. 2937,4. 2. Мазилка с такъв разтвор.
— От араб. през тур. badana.
БАДАНАРКА ж. Спец. Бояджийска четка за измазване на стени. Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените. Ст. Марков, ДБ, 174.
БАГЪНЦЕ
БАДАНОСАМ. Вж. баданосвам.
БАДАНОСВАМ, -аш, несв/, баданосам, -аш, св., прех. Спец. Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се страд.
БАДАНОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баданосвам и от баданосвам се. Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници. РД, 1950, бр. 343, 2.
БАДЕВА нареч. Простонар. 1. Даром, без заплащане. Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева. А. Каралийчев, НЗ, 217. Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева). Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева. Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева? Ст. Марков, ДБ, 295. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. Бадева оди, бадева не седи. Погов., СбНУ ХХУ, 41.
— От перс. през тур. badi hava. Други форми: б а д и е в а, бадява, бадихава, бадехава, бедава.
БАДЕВАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица.
— Друга (диал.) форма: бадяваджи`я.
БАДЕМ1 м. 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали. Л. Стоянов, Б, 49. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо. Нар. пес., СбНУ X, 34.
БАДЕМ1
