Page:RBE Tom2.djvu/455
2. Лекувам с билки и баяне. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33.
ВРАЧУ`ВАМ СИ несв., непрех. Обикн. с предл. на. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.
ВРАЧУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от врачувам. Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото — накупили си бяха много имоти, имаха колиби със стада от добитъци, даваха на сиромашта пари с лихви; и всичко това — от врачуване. Ил. Волен, МДС, 105. — Ти сам ли я [Биляна] лекуваше? .. — Сам .. Аз разбирам по нещо от врачуване, събирам билки. Д. Талев, С II, 98. През XVII в. .., за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията. Ив. Въжарова, ИН (превод), 160.
2. Само мн. Думи, изрази, с които се врачува, гадае. Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина, .., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни, .., баяния, врачувания. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.
ВРА`ЩАМ, -аш, несв., прех. Диал. Връщам. Заем брашно враща. П. Р. Славейков, БП I, 129. вращам се страд.
ВРА`ЩАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Връщам се. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. Тежко тому кой са от плен враща. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 162.
ВРА`ЩАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам и от вращам се; връщане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЩА`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам се; връщане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕ`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бъбря, бърборя, говоря. Една вечер по месечина и трите [сестри] седнали си у дворо пред кащи и земали да си прикажуваа това онова, на коя що дошло на акъло, си вревили. Нар. прик., СбНУ X, 162. Най-озаде кукумявката поканил: „Ела, кукумявко, царо те вика!“ .. Триж я повика, она не дойде. На четвортио пат с лютина ойде. Ка я виде царо, люто фана да й вреви. Нар. прик., СбНУ XXXVI, 105.
ВРЕВЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който много вреви, бъбри, бърбори; бъбрив. Вревлива жена.
ВРЕД нареч.Диал. 1. На всяко място, по всички места; навсякъде, навред. Нощните въоръжени патрули кръстосваха вред из улиците с най-строга поръка — да стрелят на месо. Ив. Хаджимарчев, ОК, 31. Вред отдето е минувал слепият песнопоец и артист Колчо, трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пустота и самотни мъртви кърища се мяркаха пред тях вред, докъдето им виждаха очите. Ц. Церковски, Съч. III, 154. Какъв живот вред! Тук са развявали платна, таме гърмели колела, по-нататък бияли чукове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 44.
2. Подред, един след друг, поред. Редиха са вред кумове, / вред кумове, вред сватове, / да си вдигат чаша с вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 77.
◇ С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат.
ВРЕД, вре`дът, вре`да, мн. вре`дове, след числ. вре`да, м. Остар. и диал. Вреда. Още съм длъжен да ви посоветувам да ся пазите и от друг порок, който приноси вред на мнозина. С. Радулов, НД (превод), 104. Ние пишем, защото гледаме, че и другите пишат .. Ние не знаем що пишем, защото пишем, за кого пишем и от нашето писане няма полза, а вред има. Н. Бончев, Съч. I, 105. Бойт е вреден и за тялото, и за душата на детето .. Душевните вредове са по-големи. У, 1870, бр. 3, 37.
ВРЕ`ДА ж. Диал. Вреждане. Там до перваза на камината облегнат, / изглеждаше ги той усмихнат под мустак, / и зина сал веднаж и замълча се пак, — / че дума паметна в глъч не намери вреда. П. П. Славейков, КПч. III, 32.
ВРЕДА` ж. 1. Нещо, което засяга, накърнява нечии интереси. Противоп. полза. Там е изкуството: да използуваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда. Д. Димов, Т, 235. Тя отдавана спореше със себе си и като всички честни души бе склонна в тоя спор да преувеличава това, което бе в нейна вреда. Ем. Манов, ДСР, 474. • Обикн. в съчет. Във вреда на. Поведението му е във вреда на общия интерес.
2. Обикн. членувано. С предл. от и следв. същ. Лошо влияние, въздействие на нещо, посочено в следващото съществително, върху някого или нещо. Противоп. полза. Иван Гърбата, .., знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата. Ив. Вазов, Съч. XII, 153. Вредата
