Page:RBE Tom2.djvu/446

се почеса по врата, престори се, че нищо не чува, и излезе на двора. СбХ, 101. Износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат. Елин Пелин, Съч. II, 161.

◇ Вися на врата на някого; вися на нечий врат. Разг. Получавам прехрана наготово от някого, бивам издържан материално от някого. Не му стигаха грижите за неговото семейство, а трябваше да мисли и за племенницата на жена си, която от няколко години им висеше на врата.

Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. Разг. Да (ще) вървя пред конна стража, да (ще) съм арестуван. Герган вървеше трудно пред конете, .. — Гергане, Гергане — нареждаше тихо тя, — дотам ли я докара, Гергане, да ти духа кон на врата… В най-работното време да те вземат… да те откъснат… К. Калчев, ЖП, 184. — Забранявам всякакви веселия тази вечер. От село е загинал човек на фронта .. Веднага им кажи да си обират партенките, че иначе ще им духа кон зад врата. В. Нешков, Н, 84.

Запалвам / запаля суха шума на врата на някого. Разг. Създавам голяма грижа, тревога на някого. Работниците я изгледаха и не й отговориха. По-добре бе да мълчат, за да не сбъркат .. — виж, че им е запалила суха шума на врата. К. Петканов, ЗлЗ, 47.

Зашил съм врат. Разг. Надебелял съм. Майка му го хвана за рамото: — Млъкни, Гергане, не закачай човека! Но Герган не спря: — Не виждаш ли какъв врат си зашил? Ще се пръснеш. К. Калчев, ЖП, 51.

Извивам / извия врата на някого. Разг. 1. Погубвам, убивам, унищожавам някого. Нищо лошо не съм чул. Та и кой смее да каже нещо лошо за тебе? Аз пръв ще му извия врата. Л. Дилов, ПБД, 100. 2. Направям някого да ми се подчини, да стане покорен; сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого. — Работата ще го изпече и ще му даде сили да извие вратовете на неверниците и непокорниците. К. Петканов, ДЧ, 432.

Изкривявам / изкривя врат. Разг. Не се подчинявам, не се съгласявам с нещо, упорствам за нещо. — Да ви тегли греха, който ви е оставил да изкривите врат, насреща ви да се не стои. П. Тодоров, Събр. пр II, 22.

Изкривявам си / изкривя си врата; кривя си врата подир някого или нещо. Разг. Гледам продължително, с любопитство и интерес някого или нещо, следя с поглед някого или нещо. Сички знайме как си криви Таки Брашнаров врата подир сека срещната млада жена .. и нема той да ме учи тука кой е почтен и кой не е почтен. Д. Талев, ПК, 223.

Каишът <ще> тежи на нечий врат. Разг. Извършвам основната, най-трудната част в една работа. — О, тогава ще има много желаещи да влязат в комитета — язвително подхвърли Димо. — .. — Нека има, .., те нашето място няма да заемат. Никога не трябва да забравяме, че каишът ще тежи на нашия врат. Всичко друго е само помощ. X. Русев, ПС, 83.

Като <воденичен> камък на врата на някого, съм (тежа). Разг. В тежест на някого (съм), пречка, затруднение за някого (съм). Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба и да умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28.

Коля откъм врата. Диал. 1. Проявявам голяма жестокост, страшно измъчвам някого. 2. Извършвам нещо бавно и мъчително, не както трябва.

Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град.

Мятам / метна примка на врата (шията) на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам, заробвам някого.

Навеждам / наведа (подвивам / подвия, превивам / превия, прегъвам / прегъна, прекланям / преклоня, скланям / склоня, скършвам / скърша) врат. Разг. Подчинявам се, примирявам се, ставам покорен пред волята на някого. Първата пушка изгърмя. Секи може да си представи, като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който са е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. З. Стоянов, ЗБВ II, 77. Койка уж беше подвила врат пред бащината воля… П. Тодоров, И I, 100. Местните феодали трябваше най-сетне да превият врат пред силата на централната власт. А. Христофоров, А, 266. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници, но султанът все пак скършил врат — намалил данъците, дал земя на селяните. Ст. Станчев, НР, 13.

Навеждам / наведа (превивам / превия, прекършвам / прекърша) врата на някого. Разг. Подчинявам, покорявам някого на волята си; сломявам гордостта, непокорството, упоритостта на някого. „Помирителната партия“ (Кръстевич, Балабанов и С-ие) ще да дойдат в сила и ще да наведат врата на народа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 288. Важното за него беше, че има оръжие е ръцете си, че е силен, че ще превие врата на Гроздана, ще го смаже. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Бяха го виждали само два пъти така затворен и вглъбен в себе си. Най-напред, .., когато трябваше да прекърши врата на оня, страшния аянин Мехмед ага Караферлията. П. Константинов, ПИГ, 86-87.

Навивам / навия врат. Разг. Не се подчинявам на волята на някого, не се съгласявам с нещо, проявявам упорство. Той нави врат и хем пари спечели, хем едно лозе стана, та не можеше да се мине през него, такова буйно, като гора. Ст. Даскалов, БМ, 10.

Навивам / навия врат (врата) на някого. Разг. Налагам силата си върху някого; надвивам, побеждавам. Да навием веднъж врата на Гмуреца, доде сме с пресни сили. Ст. Даскалов, СЛ, 74.

Накривявам / накривя врат някому. Диал. Изоставям някого, преставам да се интересувам от някого, след като съм го