Page:RBE Tom2.djvu/389
2. Возило. — С файтон съм дошел да те взема, .. „Истина е значи, че попът ще го забере към Заара. Виж каква возилка докарал…“ Г. Манов, КД, 129.
возилник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Возилница. — Не току-тъй болярин Добрил вчера ни прати два возилника червено ланско, „за царя, за утре“. Ст. Загорчинов, ДП, 366.
ВОЗИ`ЛНИЦА ж. Диал. Огромна бъчва за вино или голяма длъгнеста оъчва, която може да се превозва с кола; возилник, во-зелница. Майсторът имаше голямо лозе. Пълнеше по три возилници. Т. Харманджиев, КЕД, 231. Жена му между другите приготовления преди гроздобера наклала насред двора огън под голям котел с вода, за да запарва возилницата. Т. Харманджиев, КВ, 143. Дойдоха две кола с по една возилница вода, и като ги пуснаха върху огъня, димът престана, като остави само пара на мястото си, която се дигаше .. от пепела на пожарището... Ц. Гинчев, ГК, 297.
ВОЗЙ`ЛО, мн. -а, ср. Превозно средство, обикн. волска кола, каруца, автомобил и под. Покрити с чергила коли се плъзгаха в мъглата като бъчви, натоварени върху невидими возила. А. Каралийчев, СР, 34. Денят си отиде бързо, но не падна изведнъж мрак, а виделината постепенно се стопяваше и Димо се силеше да гледа местата, през които минава голямото черно возило начело с окадения и димен локомотив. Г. Манов, КД, 138. И всичките им моторни возила, и цялата им военна техника падна в ръцете на северокорейските патриоти. Г. Караславов, Избр. съч. 1П, 26. Важен практически въпрос при използуването на летящите возила над сушата е как да се премахне облакът от прах, който вдига въз-душната струя. НТМ, 1961, кн. 3, 4. Шопът изшътка на кончето си, дръпна дизги-ните и закова возилото си на място. ВН, 1960, бр. 2639,4.
ВОЗЙ`ТБА, мн. няма, ж. 1. Возене, превозване на снопи, сено и др. Натъкмиха колите, приготвиха ги за возитба и тръгнаха из далечния кър за снопи. К. Петканов, БД, 88. Нейде нататък сред оголената равнина се мержелееше волска кола, натоварена със снопи. Някой беше свършил жътвата и започваше возитба... Ст. Марков, ДБ, 255. В голяма част от околията возитба-та на снопите започва едва сега. ОФ, 1950, бр. 1820, 2.
2. В съчет. със съм или с предлог по. Времето, когато се превозват снопи, сено и др. Сред класовете на снопите свирят щурци, докарани от нивята по возитба. А. Каралийчев, ПС П1, 102.
возия, мн. няма, ж. 1. Диал. Возене, превозване. Периферията не само помагаше при работата (..) с возия на тухли, пръти (главно приятелите и роднините), но даряваха и майсторите и им даваха по един обяд. Ив. Хаджийски, БДННII, 72-73.
2. Разг. Начин, качество на возене — (характеристика на лек автомобил по отношение на качеството на возене).
ВОЗЛА`ЗЯМ, -яш и -иш, несв.; возляза, возлезеш, мин. св. возлязох, прич. мин. св. деят. возлязъл, -зла, -зло, мн. возлезли, св., непрех. Остар. и диал. Изкачвам; възлазям. Под нисък и влажен свод находил ся возход по стълба,.. Въже, продянато в железни брънки, помагало да возлазиш по нея. С. Радулов, ГМП (превод), 66. Кога хортуват [болните],.., кога возлазят някоя могила или стълба, обладават ся тутакси от трудно дихание. С. Доброплодни, 3 (превод), 9.
ВОЗЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; возляза, возлезеш, мин. св. возлязох, прич. мин. св. деят. возлязъл, -зла, -зло, мн. возлезли, св., непрех. и (рядко) прех. Остар. и диал. Възлизам. Нана Личковица още отвънка из прозореца видя, че доктора прегледва детето, и дорде возлизаше въз слъбата, слушаше се, че за нещо зе да бъбре. Т. Влайков, БСК I, 503. Пътеката е утъпкана и няма да повредиш ничто, ако преминеш през лозята; .. Старецът ся увери на думите и .. возлезе на пътеката. С. Радулов, НД, 74.
ВОЗЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възлияние. Подирват трупа на хероя и с песни и возлияния — .. — тържествено погребват останките му на онзи скалист връх на брега на морето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 149. Ужасното мучене на жертвите, които падаха под свещения нож, са чуваше доро до ближните гори. Кръвта, която дигаше пара, течеше на-сякъде и едно отбор вино служаше за воз-лиянията. Н. Михайловски, ПТ (превод), 182.
ВОЗЛЮ`БВАМ, -аш, несв.; возлюбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възлюбвам. Возлюбил ближнаго, прощавал на врага своего, помагал бедному и покой давал странному... Т. Влайков, Пр I, 174. Всички, кои чуха тая работа, возлюбиха Марка и станаха с него приятели. С. Радулов, НД, 121. возлюбвам се, возлюбя се страд. и взаим.
ВОЗЛЮ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Възлюбен, възлюблен. Но когато да коленичи на гроба на едного от мучениците на возлюблената си Полша, камъкът ся разтваряше и неговият мрак ся озаряваше от усмихванието на жена. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 41. — Где е моята возлюблена Геновева? П. Тодоров, МГ (превод), 68.
ВОЗЛЮ`БЯ. Вж. возлюбвам.
ВОЗЛЯ`ЗА. Вж. возлизам и возла-зям.
