нието, президентът от патриаршията (..) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Хр. Ботев, Съч., 1929,
71.
— Рус. восклицание.
ВО`СКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен; восчен, вощен. Воскова хартия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ВОСКО`ВА`РИНА ж. Диал. Утайка, която се образува при топене на восък от пчелни пити.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОСКО`ВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Уред, преса за изстискване на пчелни пити.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОСКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възкресение. Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели, които им възвестиха Исусовото воскресение. Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.
ВОСКРЕСЯ`. Вж. воскресявам. ВОСКРЕСЯВАМ, -аш, несв/, воскреся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам, воскресявам се, воскреся се страд.
— Друга форма: воскръсявам.
ВОСКРЪ`СВАМ, -аш, несв.] воскръсна,
-еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. Книж. Възкръсвам. Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори, че „Христос ще да воскръсне“. С, 1872, бр. 46, 370. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време. Л. Каравелов, Съч. V, 172-
173.
ВОСКРЪ`СНА. Вж. воскръсвам.
ВОСКРЪСЯ`. Вж. воскръсявам.
ВОСКРЪСЯ`ВАМ, -аш, несв.; воскръся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам. Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите. Л. Каравелов, Съч. V, 16. Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост. С, 1872, бр. 46, 363. воскръсявам се, воскръся се страд.
— Друга форма: воскресявам.
ВОСПИТА`ВАМ, -аш, несв.; воспитам,
-аш, се., прех. Остар. Книж. Възпитавам;
воспитвам. Тие умове могат да разбудят заспалото,.., да посеят нов дух, да воспи-тат младото поколение под други условия. Л. Каравелов, Съч. УШ, 114. Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий. Хр. Данов, ППК (превод), 77. воспитавам се, воспитам се страд. Мъжът може да приеме известно направление и по-късно; но жената тряба да са воспита така или другояче от малка, от дете. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.
ВОСПИТА`ВАМ СЕ несв.’, воспитам се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитвам се. Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу. Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. Г-н Ней-чов са е учил и воспитавал по Европа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.
ВОСПИ`ТАМ. Вж. воспитавам и воспитвам.
ВОСПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от воспитам като прил. Възпитан. И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна. К. Огнянович, ЖА, 22.
ВОСПИ`ТАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възпитание. Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си. Л. Каравелов, Съч. V, 99. И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание. Знан., 1875, IV. Секи са грижи за образованието и за воспита-нието на своите деца. С, 1872, бр. 41, 327. Тъй е,.., затова сте ся учили, за оа бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек. К. Кесаров, ЧНУ, 30.
ВОСПИ`ТАНИК, мн. -ци, м. Остар: Книж. Възпитаник. Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин. Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена. Знан., 1875, бр. 12, 187. С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея. Знан., 1875, бр. 1,10.
ВОСПИ`ТАНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитаница. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитател-ка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.
