3. Действам, постъпвам предпазливо, съобразително. „Какво ми трябва мене дъщерята на някакъв си чифликчия, при туй и годена? Не, аз трябва да внимавам, трябва да се пазя“. Й. Йовков, ЧКГ, 28. — Само ти внимавай, Костаке, там да не разбере тато, че отиваме с тая цел — да предумваме, хаджия, да го молим!… Ив. Вазов, Съч. XII, 10.
4. Остар. С предл. на. Обръщам внимание на нечии думи. И без да внимават на увещанията на героя, те излезли на острова. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50. Що ти треба да внимаваш на бащини запрещенията? Й. Стоянович, ДСС (превод), 50. Решително следваше към запад плуването, без да внимава на роптанията на матросите си. П. Кисимов, ОА I (превод), 37. // Отнасям се с внимание към някого, грижа се за някого. Вие за нищо няма да се грижите, ще си гледате тука работата, ще да внимавате на Иванка. З. Стоянов, ХБ, 280. внимава се безл. Бяха навлезли в гората, пътят криволичеше измежду корени и пънове, та трябваше да се внимава. Й. Йовков, ПГ, 52. Трябва добре да се внимава, та ако има опасност, мерки да се земат. В. Друмев, И, 30.
◇ Внимавай в картинката. Жарг. Забележи, обърни внимание. (Употребява се като предупреждение към някого, обикн. когато пренебрегва, не възприема сериозно нещо или се надсмива над нещо). — Внимавай в картинката, Юрдек! — Махай пушката!… П. Вежинов, НС, 202.
ВНИМА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от внимавам. Иванко. Царят не те е дирил? Драгомир. Сега отивам при него. Вика ме и, струва ми се, за това е. Само — внимаване — хъ! — Дору се махне оттука Петър, че после е лесно. В. Друмев, И, 46.
ВНИМА`НИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Само ед. Псих. Психически процес, при който умствената дейност на човека се съсредоточава върху определен обект или явление.
2. Насоченост, съсредоточеност на съзнанието на човека към обект, явление, действие, основана на интерес или необходимост нещо да се научи, разбере, опознае. Слушаха го съсредоточено, с онова дълбоко внимание, което поглъща завинаги всяка дума, всеки звук. Цв. Ангелов, ЧД, 242. Картините, дето ме окръжават, поглъщат цялото ми внимание — те занимават и очите ми, и душата ми; .., държат ме в един вид екстаз и благоговейно удивление. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Иван Белин усилва вниманието си. Той следи вълчицата, не примигва дори. Й. Йовков, ВАХ, 150. Една висока скала привлякла вниманието на момъка и той почнал да се катери по нея. Ал. Константинов, БГ, 17. — Хаджи Генчо седнал и захванал да разгледва дяда Либена с голямо внимание. Л. Каравелов, Съч. II, 106. // Съсредоточеност на мислите, зрението, слуха на някого върху извършвано от него действие, основана на стремеж да не се допусне грешка. Той седеше неподвижен, сякаш крепеше с внимание в душата си някаква огромна чуплива тайна. Елин Пелин, Съч. III, 170. Иванка… та кой ли не обича Иванка? (силно въздиша и начева с внимание да разбърква цветята). В. Друмев, И, 6.
3. Любезно, учтиво, грижовно отношение, свързано с уважение, почит. Лодкарите се прибраха във Велес.. Заобиколиха ги с грижи и внимание. Д. Спространов, С, 134. Той се усмихваше. Беше доволен. Чувствуваше се окръжен от внимание, доброта и преданост. Н. Антонов, ВОМ, 27. Със затаен дъх хората следили от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, .., с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си. Елин Пелин, Съч. I, 108. Обиколен с такова топло внимание и грижливост в тая българска къща, Огнянов прекара три недели, от ден на ден по-добре. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Бяха свикнали двете да понасят несгодите с високо вдигната глава, да се обсипват взаимно с ласки и внимания. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 91-92. Удостоявам с внимание. △ Благодаря за вниманието.
4. Трайна целенасочена заинтересованост. Стига само да се надзърне в бележниците на Островски, за да се разбере с какво съсредоточено внимание се е отнасял той към живата разговорна реч. Н. Лилиев, Съч. III, 329. А между това грижите около новата школа в Белград поглъщат цялото внимание на Добродетелната дружина. Ив. Унджиев, ВЛ, 86. „За да спечелиш и ти за песните си вниманието на съвременниците си, иди при вълшебницата Идухуца“. Ив. Вазов, Съч. XII, 67.
5. Като междум. За израз на предупреждение, че ще бъде съобщено или извършено нещо важно. Глас през високоговорителя. — Внимание, внимание! Влакът за Мездра — Червен бряг — Плевен — .. — тръгва след пет минути от първа линия. О. Василев, Л, 85. Изведнъж фотографът се спуща към апарата си, .. и заповядва: — .. Моля, усмихнете се! Внимание! Св. Минков, РТК, 138. Учителят подигна малко очилата си, изгледа открай всички деца и рече: — Сега…* мирувайте! Внимание!* Кой ще каже колко правят девет по пет! Д. Калфов, СбХ, 76. // За предупреждение при близка опасност. Един глас извика: „Внимание!“ От дясната им [на пътниците] страна се издълба пропаст. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18. Те следят само траекториите на по-едрите късове и шумно се предупреждават: „Ей го! Внимание! Лети към палатките!“ Г. Караславов, ПМ, 37.
◇ Вземам / взема под внимание нещо и (остар.) вземам / взема във внимание нещо. Съобразявам се с нещо, имам пред вид нещо.
