Page:RBE Tom2.djvu/321
по-лош стадий. Запасният генерал Илия Балтаджиев страдаше дълги години от астма, която от два месеца се беше влошила. М. Грубешлиева, ПП, 205. Привечер болестта се влошава, огънят се усилва. Т. Влайков, Пр I, 81. Тя [Мария] усещаше недостатъците на свиренето си и съзнаваше някак учудено, че нито пръстите, нито краката, с които натискаше педалите, й се подчиняваха правилно, .. Вероятно болестта й се беше влошила. Д. Димов, Т, 191.
ВЛОША`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влошавам и от влошавам се. Той [Слав] им разказа за живота на фронта, за влошаването на храната, за кражбите във военните складове. Г. Караславов, ОХ I, 378. Той едва се сдържа да не каже, че най-големият виновник за влошаването на качеството е Груев. X. Русев, ПЗ, 279. Натоварваше освен това ротмистър Загорски да разбере причините за влошаването на отношенията между висшите командири във войската и по-низшите офицерски чинове. В. Геновска, СГ, 454. С дишането тя съобщаваше как е, .. Той се вслушваше в това мъчително поемане на въздух, долавяше и най-незабележимите промени в него, познаваше и най-мъничките признаци на влошаване. Л. Станев, ПХ, 69.
ВЛОШЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от влоша като прил. За нещо — който е станал лош или по-лош. Църквата и училището, при крайно влошеното икономическо положение на областта, губеха първото си обаяние. П. К. Яворов, Съч. II, 168. Възстановяване на старото приятелство изглеждаше невероятно, но като размисли, Кондарев свърза този факт с влошените напоследък отношения между него и Христина и това го смути. Ем. Станев, ИК I и II, 80.
ВЛОЯ` СЕ. Вж. влоявам се.
ВЛОЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влоя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. 1. За масло — придобивам цвят, вкус и миризма на говежда лой. Масло, което съдържа свинска мас, лесно се влоява.
2. Диал. Покривам се с лой; затлъстявам. Зато утробните оръдия в корема, както что е чръний дроб и други жлезди, отвръднат, па после ся влоят. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 252.
ВЛОЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влоявам се. Влояването е чисто химичен процес, който засяга само мазнината на маслото. Н. Димов и др., ТМ, 91.
ВЛУДЯ`. Вж. влудявам.
ВЛУДЯ`ВАМ, -аш, несв.; влудя`, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. св. деят. влудя`л, -а, -о, мн. влуде`ли, св., прех. Правя някого да стане неспокоен, напрегнат, като луд; подлудявам1. Бомбата разруши половината от стобора, изпотроши стъклата на прозорците и влуди от страх децата. Ем. Станев, ИК I и II, 414. Домна нямаше очи за пролетния пейзаж, ала пролетта я смущаваше. Много повече — влудяваше я. Б. Болгар, Б, 139. Този пръв пролетен дъх окуражаваше пъпките да се развиват, опияняваше птиците, влудяваше бръмбарите и пчелите. Н. Хайтов, ШГ, 210. Луд хиляда влудява. Погов. влудявам се, влудя се страд. Ден и нощ всяко дърво, всеки храст, всеки овраг трябва да крие смърт за врага. Той трябва да се избива, да се тревожи, да се влудява, докато изгуби главата си от страх. А. Дончев, СВС, 670.
ВЛУДЯ`ВАМ СЕ несв.; влудя` се св., непрех. Ставам неспокоен, напрегнат, като луд; подлудявам2. Трябваше да хванат за врата и домъкнат тук ромейския император, военачалниците му, наемниците и роботърговците и да ги държат, докато побелеят, докато се влудят и затърсят нож да го забият в сърцето си. А. Дончев, СВС, 679-680.
ВЛУДЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от влудявам като прил. Който предизвиква неспокойствие, напрегнатост, състояние, близко до лудост; подлудяващ. Градушката спря, .. Но само миг след това канцеларията се изпълни с бледни, настръхнали хора, .., и заедно с тях влезе острият, влудяващ мирис на колендрото. Н. Тихолов, ДД, 32. Една капка може да направи тишината в едно подземие влудяваща. Н. Хайтов, ШГ, 219. Още над Олимп се носи, / още повтарят чуките / лая на картечните откоси, / воя влудяващ на щуките… О. Орлинов, П, 73.
ВЛУДЯ`ВАЩО. Нареч. от влудяващ. Тая музика й действаше влудяващо.
ВЛЪ`ХВА1, -та, мн. -и, м. Древен мъдрец, гадател, магьосник. Около това време от изток дошли в Йерусалим влъхви, сир. мъдреци, и разпитвали къде се е родил юдейският цар. Д. Манчев, НН (превод), 57, Там, дето слънцето изгрява, имаше по него време големи звездогадателски храмове, .., дето по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите. Н. Райнов, БЛ, 111. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати: ливан, смирна и злато, за да го поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. XI, 50.
ВЛЪ`ХВА2, -та, мн. -и, м. Остар. и диал. 1. Крадец, обирник. Те бяха влъхви, т. е. крадци, деляха си не малка плячка, която бяха ударили от нейде. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 113. Никой не става изведнаж влъхва. По-многото влъхви захващат изпърво от малки измами, .., най-после стават совършени крадци, първо в малки вещи, а после и в по-големи. С. Радулов, НД (превод), 67. Щом влязла тази монета [желязната] в обръщане, числото на престъпленията
