Page:RBE Tom2.djvu/309
жилави волове са предимно от Изворно. Б. Несторов, СР, 79.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там... П. Велков, СДН, 339.
ВЛЕКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за влачене. Ако един влекач не е в състояние да извлече кораба, вика се и друг на помощ. Важно условие тук е да има съгласуваност и здрави влекачни въжета. НФ, 1948, бр. 53, 2.
ВЛЕКОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет. Влекоходно животно. Остар. Влечуго. Малко едно попълзяване на някои влекоходни животни наоколо му [на пътника] го стресва. Ил. Блъсков, ИС, 99.
ВЛЕ`ПВАМ, -аш, несв.; вле`пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вле`пнат, св., непрех. Диал. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепявам се. Не му е много работата [по ралото] — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ама на` — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.
ВЛЕ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепвам.
ВЛЕ`ПНА. Вж. влепвам.
ВЛЕПЯ`. Вж. влепявам и влепям.
ВЛЕПЯ`ВАМ, -аш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Залепвам нещо о или върху друго нещо; влепям (Н. Геров, РБЯ). Морският еж е покрит с варова черупка, която състои от стотини частички. Тези частички ся съединяват помежду си толкова силно, щото ти ся чини, че ся влепени една в друга. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.
2. Плътно допирам нещо о друго; влепям.
3. Удрям, зашлевявам (шамар, плесница); влепям. Влепи му една плесница. Н. Геров, РБЯ I, 140.
4. Втиквам, мушвам, пъхвам нещо в ръцете на някого; влепям (Н. Геров, РБЯ). влепявам се, влепя се страд.
ВЛЕПЯ`ВАМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. 1. Залепвам се във или върху нещо; влепям се.
2. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепвам, влепям се. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защитавало се и изстисканите сокове връщало в корена, та корените набъбвали, .. обикрачили камъка, влепили се в него, впили се. Н. Хайтов, ШГ, 181.
ВЛЕПЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепявам и от влепявам се; влепяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЕ`ПЯМ, -яш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Влепявам. влепям се, влепя се страд.
ВЛЕ`ПЯМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. Влепявам се.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВЛЕ`ПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепям и от влепям се; влепяване.
ВЛЕТЯ`. Вж. влитам и влетявам.
ВЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); влетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. влетя`л, -а, -о, мн. влете`ли, св., непрех. Влитам. Виното избълбукваше в гърлото ми .. Преди още да се насладя на вкуса му .. жена ми влетяваше при мен. Г. Величков, НУ, 131. Локомотивът, окичен със знамена и зеленина, влетява с грохот в гарата. Д. Ангелов, ЖС, 706. Меч всепобеден, / процеп сред мрак! / .. / Влетявай до дръжка / в изменно сърце! Т. Траянов, ББ, 37.
ВЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влетявам; влитане.
ВЛЕ`ЧАЛКИ, обикн. мн., ед. (рядко) вле`чалка ж. Диал. Влечки. На тиловете си носят [жените] нещо като чешел, нареден с пари, .. отпред имат низи и нанизи на (гърдите); на главата бяла „кърпа“ и други шамии; „кошула“ шарена с „кораци“ (яки) плетени; .. жълти и цървени „цреве“(влечалки). Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.
ВЛЕ`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влека и от влека се.
ВЛЕЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. към. Интерес, наклонност, стремеж към нещо. Имах влечение към рисуването още от дете. От първоначалното училище. Б. Шивачев, Съч. I, 110. Бях вече голямо момче и трябваше да тръгна на училище, ала не ми се искаше да уча. Нямах влечение. СбЦГМГ, 414. Тя, .., не била още ходила в тази станция .. Пък и нямала влечение към техниката — тя обичала театъра. А. Гуляшки, МТС, 81-82. — Нямаше ли влечение към стиховете? — попита един от нас. — А бе, имах и да ви кажа ли, моите стихове не бяха лоши. А. Каралийчев, С, 256-257.
2. Обикн. с предл. към. Любовен стремеж към някого, чувство на духовна или физическа потребност от някого. След този разговор влечението му към Венета още повече се засили. Продължаваше да ходи всеки ден при нея и да остава до късно през нощта в къщата под гората. Л. Станев, ПХ, 94. Фон Гайер й харесваше [на Ирина] отдавна .. Това не беше любов, а някакво физическо влечение, смесено чувство на солидарност и спокойно възхищение един от друг. Д. Димов, Т, 347. Младият момък, след няколко срещи с нашата скромна и
