горещина правят климата на Антилските острови нездрав и даже опасен за европейците. Ив. Богоров, ВГД (превод), 303. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! .. Земете билюрова наша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледайте в нея с дясното. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.
ВЛА`ЖНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от влажност (във 2 знач.). Влажностно влияние. Влажностни условия.
ВЛАЖНОТА`, мн. няма, ж. Влажност.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛА`ЗЯМ, -яш и -иш, несв. (остар. и диал.); вля`за, вле`зеш, мин. св. вля`зох, вле`зе, пов. влез, вле`зте, прич. мин. св. деят. вля`зъл, -зла, -зло, мн. вле`зли, св. и вле`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Влизам. Той никога не влазя в кърчмата, за да почерпи приятеля си, а ако влезе, то влазя да го почерпят. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Докле писари питаха на книга сговора, войската Святославова влазяше в корабите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 178. Оставяйте често да влазя чист воздух в стаята ви. С. Радулов, НД (превод), 23. Някога, в турско време, тия гори влазяли в землището на Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 98. Когато комитетът са увери, че проводеният или препоръченият човек е чист, то влазя с него в споразумение. З. Стоянов, ЗБВ I, 123. Цветът на това дръвце бива бял и ароматичен; .. Самото дърво е ягко, жилясто и зеленикаво; то не влазя в никаква работа. Т. Икономов, ЧПГ, 74. влазя се, влезе се и влезне се безл. По-голямата част на гнездото бива скрита в земята. Вътре се влазя отгоре през пътеки като тръби. Т. Икономов, ЧПГ, 108.
ВЛА`ЗЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влазям; влизане. От самото му влазяне тя беше пребледняла и в гласа й звучаха неспокойни нотки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Ако тук [в селото] има войска и патрули, .., влазянето ни е придружено с твърде сложни маневри и гимнастики. П. К. Яворов, ХК, 118.
ВЛАК1*, вла`кът, вла`ка, мн. вла`кове, след числ. вла`ка, м. 1. Превозно средство, предстваляващо скачени вагони, теглени по релси от локомотив; железница. Две години преди димните кълба от комина на локомотива да фърчат всред Стара планина, .., и черни върволици от влакове, .. да сепват с железния трясък на колелетата вековната тишина на балканските самотии, аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Тя [Варвара] гледаше също и светлините на гарата и чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Не искаше да вземе дневния влак, а до вечерния имаше още доста време — какво да прави? М. Грубешлиева, ПИУ, 192. Пристигаха и заминаваха пътнишки и товарни влакове. Д. Калфов, Избр. разк., 264. Влакът прави маневра. △ Влакът има закъснение. △ Експресен влак. Електрически влак. Дизелов влак. Транзитен влак. Брониран влак. Директен влак. Извънреден влак. Пътнически влак. Бърз влак. Смесен влак.
2. Разш. Рядко. Няколко превозни средства, обикн. скачени едно о друго. Вече втори месец влакът от шейни-трактори на шестата съветска антарктическа експедиция навлиза в дълбочините на ледения континент. ВН, 1961, бр. 3155, 1.
◇ Изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) влака; изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) последния влак. Разг. За стар ерген или стара мома — не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена).
ВЛАК2, вла`кът, вла`ка, мн. влакове, след числ. вла`ка, м. Диал. 1. Влачка от храсти или тръни. Гълъбите и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата да обират незаровеното конопено семе, което не можало да подпадне под бодливия глогов влак да го покрие с мека влажна пръст. Ц. Гинчев, ГК, 370. На орача трябва рало, плуг, влак и семе, за да оре и да сее. П. Р. Славейков, ПЧ, 22.
2. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влачка1 (Н. Геров, РБЯ).
ВЛАК3, вла`кът, вла`ка, мн. вла`кове, след числ. вла`ка, м. Диал. Вид голяма морска рибарска мрежа; невод. Подръпва той пълния с риба влак. Ст. Младенов, БТР I, 316.
ВЛА`КА ж. Диал. Вид диканя — сухи храсти или тръни с тежести отгоре.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЛА`КА` ж. Диал. Няколко поколения кръвно родствени семейства, които живеят поотделно; род. Баба Добревица, .., ходеше из къщи и плачешки си нареждаше: „Ох! Отиде ми детето, отиде хубавата ми Милка! .. Опустя ни къщата, изсъхна ни влаката, свърши се Гюзелевият сой ..“ Ц. Гинчев, ГК, 234. Гордото име на строителите „язовирци“ ще се предава от тия влаки, които ще попълзят по устроената земя като градина. З. Сребров, Избр. разк., 188. — Само веднъж, дето бех проговорила с вашия Петко. Викам вашия, па той колкото ваш, толкова и наш, че сме все от една влака. О. Василев, ЖБ, 47.
ВЛАКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който лови риба с влак3, с голяма рибарска мрежа. Ке се сторам морска риба, / ке ме
